скачать Колектив УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО "СТОПАНСТВО" Директор: доц. д-р Милчо Толев, тел. 81-95-564 Зам.-директор: Георги Алексиев, тел. 862-88-57, 81-95-544 Гл. редактор: Ваня Миленкова, тел. 862-88-57, 81-95-359 Худ.-техн. редакция: Истилиян Божилов, тел. 81-95-517 Счетоводство: Тинка Пейчева, тел. 81-95-665 УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО СъдържаниеСъдържание 4 Предговор 6 Същност, основни аспекти и бъдещи измерения на Европейската политика за съседство 8 доц. д-р Емилия Георгиева, УНСС 8 ^ ЗА СЪСЕДСТВО 19 доц. д-р Иван Стойчев, УНСС 19 Финансирането на Европейската политика за съседство 35 Георги Камов, МВнР 35 ^ Елеонора Николова, БНБ 45 Европейската политика за съседство и страните от Източна Европа и Южен Кавказ 56 Станимир Станев, УНСС 56 ^ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ 65 доц. д-р Веселка Павлова, УНСС 65 Възможности за развитието на Варна като информационен и комуникационен център на ЕС 85 доц. д-р Георги Манлиев, ТУ 85 ПредговорНаучнопрактическият семинар "Европейската политика за съседство със страните от Средиземноморския регион, страните от Източна и Югоизточна Европа (Беларус, Молдова, Украйна) и страните от Южен Кавказ (Азербайджан, Армения, Грузия)" се проведе в изпълнение на обществена поръчка на Министерския съвет по Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз. Неговата основна цел беше да запознае участниците със същността, историята, основните инструменти и бъдещите измерения на Европейската политика за съседство (ЕПС). Настоящото издание включва презентациите на основните участници в подготовката и провеждането на семинара – представители на академичната общност, Министерството на външните работи и Българската народна банка. Подредени са според съпричастността им към темата и следват логиката на изложението от общото към частното, от същностните към някои по-периферни или близки до нея теми и проблеми. Обект на дискусия в първия панел на семинара бяха проблемите около същността, основните аспекти, механизмите и бъдещите измерения на Европейската политика за съседство. Специално внимание беше отделено на финансирането на тази политика и на някои финансови аспекти на сътрудничеството с Черноморския регион в рамките на взаимообвързаността на ЕПС с някои регионални и субрегионални формати на сътрудничество, респ. с конкретни инициативи на ЕС. Вторият панел беше посветен на някои проблеми, които имат връзка с ЕПС. Тук акцентът беше поставен върху политиката на сближаване с ЕС, която бившите съветски републики водят; върху възможностите на Седма рамкова програма на ЕС за подпомагане на изследователския процес и съвместните изследвания в рамките на ЕС, респ. индиректното влияние на тази европейска програма, и върху политики като ЕПС; върху перспективата Варна да се превърне в информационен и комуникационен център на ЕС, след като Черно море вече се превърна в негова източна граница. Издаването на основните доклади от проведения на 22.05.2008 г. в гр. Варна семинар, посветен на ЕПС, има безспорно значение както за участващите в него експерти, представители на местната администрация и на неправителствени организации, така и за многобройните потенциални читатели, до които ще стигнат основните техни послания. ^ Европейската политика за съседство (ЕПС) е насочена към задълбочаване на отношенията на Европейския съюз (ЕС) със съседните на неговия ареал държави [1]. По своята най-дълбока същност ЕПС е партньорство за задълбочено сътрудничество и реформа с държавите от Средиземноморския регион, няколко държави от Източна и Югоизточна Европа и Южен Кавказ. ЕПС визира:
ЕПС не се отнася за държавите от Европейското икономическо пространство (ЕИП); за страните кандидати и страните потенциални кандидати за членство в ЕС, както и за Русия. Основната цел на ЕПС е "да установи в съседните на Съюза държави зона на благоденствие, стабилност и сигурност, основана на зачитане правата на човека, на демокрацията и върховенството на закона, както и да насърчава процеса на реформи и модернизация в страните партньорки". Основните проблеми, които следва да бъдат решени в рамките на ЕПС като механизъм на сътрудничество със съседните на ЕС държави, включват:
ЕПС влиза в сила през 2004 г. и се прилага, както вече стана ясно, към непосредствените съседи на ЕС, с които той граничи по суша и по вода. Нейните успехи зависят от приноса както на специалистите в ЕС, така и на отделните държави – страни по тази политика. При това както ЕС, така и всяка от държавите, до които тя се отнася, определят отношенията си с другата страна поотделно. Информацията за развитието на ЕПС от края на 2006 г. насам показва, че е постигнат сериозен напредък. Така например през този период ЕС е създал Зона за свободна търговия с Украйна; разкрит е първият съвместен център за кандидатстване за визи за ЕС в Република Молдова; в рамките на борбата с престъпността в средиземноморските страни са разработени схеми за обучение на съдии, адвокати и полицаи и вече са обучени 1000 души; в областта на енергетиката са в процес на разработване няколко петролопровода и газопровода, чрез които ЕС ще се свърже със съседни нему държави и ще се повиши сигурността на доставките; по линия на околната среда е дадено разрешение за 44 проекта с предмет на дейност почистване на Средиземноморието [4]. Зад посочените по-големи стъпки в областта на ЕПС, както и зад много други, които ги съпътстват, несъмнено стои сериозната финансова подкрепа на ЕС както по принцип за тази политика, така и за отделните държави, които се възползват от нея. Известно е, че до края на 2006 г. ЕПС се финансираше преди всичко от такива програми на Евросъюза, като TACIS (за Изтока и Русия), MEDA (за Юга и Средиземноморския регион) и IEDDN (Европейска инициатива за демокрация и права на човека). От началото на 2007 г. посочените три програми престават да функционират и на тяхно място се създава т.нар. Европейски инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП). Негови бенефициенти са всички държави партньорки по ЕПС. ЕИСП ще подпомага финансово и стратегическото партньорство на ЕС с Русия. За периода 2007 – 2013 г. за този фонд са заделени общо 11, 2 млрд. евро. Финансовата подкрепа на ЕПС е съпроводена от приемане на важни документи и решения за нейното реализиране от страна на основните европейски институции – Европейския съвет, Съвета на ЕС (СЕС), Европейския парламент (ЕП), Европейската комисия (ЕК) и др. Организират се и конкретни инициативи за нейното укрепване и стратегическо развитие. Конкретен пример за загрижеността на европейските институции за по-нататъшното развитие на тази политика е серията от мерки, на които станахме свидетели през последните 2 години. За това се убеждаваме най-вече от следните факти: ^ демонстрира непрекъсната загриженост за развитието на ЕПС, стимулира създаването на по-благоприятни условия за икономическото и социално развитие на държавите – съседи на ЕС, насърчава и подкрепя осъществяваните от тях реформи. Участващите в заседанията на Европейския съвет държавни и правителствени ръководители на страните – членки на ЕС, споделят мнението, че сътрудничеството между ЕС и заобикалящите го държави ще позволи да се посрещнат и решат на значително по-високо ниво такива общи проблеми, като тези за сигурността, енергетиката, имиграцията, опазването на околната среда и др. ^ (СЕС) съобразно своите компетенции приема решения и съвместни действия, с които подпомага ефективната реализация на ЕПС, респ. предоставянето на финансова помощ за осъществяване на макроикономически и други реформи в отделните държави – партньорки по Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП), и Русия. ^ (ЕП) обсъжда доклади и приема резолюции по важни за ЕПС проблеми. На 15.03.2007 г. например ЕП прие резолюция за отношенията между ЕС и държавите от Средиземноморския регион, в която изрази мнение за необходимостта от укрепването на политическото измерение на тези отношения. На същата дата ЕП прие и друга резолюция, в която са намерили място въпросите за създаването на Евросредиземноморска зона за свободна търговия (до 2010 г.) и на Евросредиземноморски енергиен пазар. На пленарната сесия на ЕП в Страсбург (14 – 17 януари 2008 г.) евродепутатите изслушаха доклад за политиката на ЕС в Южен Кавказ. В него се поддържа диференцираният подход към трите страни от този регион (Азербайджан, Армения и Грузия) и същевременно се подчертава, че стратегическият подход към тях трябва да отчита специфичните характеристики на трите държави. Депутатите подкрепят инициативата на Комисията да извърши проучване за евентуално сключване в бъдеще на Споразумение за свободна търговия с Армения и Грузия. Според тях конфликтът в Нагорни Карабах трябва да бъде разрешен колкото е възможно по-скоро. Отправен е призив към Турция да положи сериозни усилия за разрешаването на съществуващите все още спорове с всички нейни съседи, "включително честни и открити разисквания върху събития от миналото". ^ е може би най-активната от всички институции на ЕС, тъй като разполага с необходимата власт и инструменти за осъществяване на ЕПС. Един най-бегъл поглед върху приетите от нея документи и организирани инициативи показва, че те са не само много на брой, но и доста разнообразни [5]:
В рамките на осъществената от ЕК дейност по ЕПС влиза също така и приемане на мерки и инициативи за намиране на решения на конфликти от типа на този в Приднестровието; предложения за предоставяне на допълнителни автономни търговски преференции за отделни държави (Молдова); отпускане на финансова и хуманитарна помощ по целесъобразност (Молдова); приемане на документи (21.11.2006 г.) за потенциалния принос на ЕС към отделни държави (Беларус) при определени условия и т. н. Особена активност в процеса на реализиране на ЕПС демонстрират т.нар. съвети за асоцииране Европейски съюз – Алжир, Европейски съюз – Египет, Европейски съюз – Израел, Европейски съюз – Йордания, Европейски съюз – Ливан, Европейски съюз – Мароко, Европейски съюз – Палестинска автономна област от региона на Южното средиземноморие; т.нар. съвети за сътрудничество Европейски съюз – Молдова и Европейски съюз – Украйна от Източна и Югоизточна Европа; т.нар. съвети за асоцииране на 3-те държави от региона на Южен Кавказ –Азербайджан, Армения и Грузия. От своя страна прегледът на отношенията между ЕС и посочените по-горе държави дава достатъчно конкретна представа както за техния статут, така и за напредъка в отношенията между ЕС и регионите, които тези държави представляват: ^
На базата на всичко изложено дотук, както и на някои допълнителни съображения по ЕПС могат да бъдат направени следните по-важни изводи: Първо, ЕПС възниква в един изключително важен за бъдещото развитие на Евросъюза момент – неговото разширяване за сметка на 12 нови държави, намиращи се като правило на изток и юг в Европа. В тази връзка съвсем естествено възниква въпросът за отношенията на Съюза с неговите нови съседи както в близка, така и в по-далечна перспектива. Второ, ЕПС в много голяма степен е свързана с т.нар. Евросредиземноморско сътрудничество (т.нар. Барселонски процес), страни по което са 27-те държави – членки на ЕС, и 12 средиземноморски държави: Албания, Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мавритания, Мароко, Палестина, Сирия, Тунис и Турция. Ирак е със статут на наблюдател и може да участва само на срещите на министрите на Евромед. Във връзка с този факт може да се отбележи, че отношенията на ЕС със средиземноморските държави представляват само една част от неговата цялостна стратегия по отношение на близкоизточните държави и тези от Средиземноморието. С голяма група от тях ЕС има подписани споразумения за асоцииране. ЕС и средиземноморските държави водят преговори за стабилизиране на своите връзки в областта на търговията и за създаване до 2010 г. на евросредиземноморска зона за свободна търговия. На по-особено внимание се радват въпросите, свързани с либерализирането на услугите и инвестициите, селското стопанство и рибарството, сближаването на техническото законодателство. Трето, ЕПС е чудесна възможност за ЕС и държавите партньори по тази политика да поемат ангажименти и да осъществяват конкретни действия по такива общи ценности, като сигурност, демокрация, спазване на човешките права, борба с корупцията и неефективното управление, осъществяване на успешни реформи и модернизация в областта на икономиката и другите сфери на обществения живот, опазване на околната среда и др. Въпреки привилегирования статут, който ЕС предлага на своите съседи в рамките на тази политика, тя в никакъв случай не означава обаче, че Евросъюзът поема ангажимент да направи тези държави свои членове. Четвърто, ЕПС е от изключителна важност за ЕС, тъй като чрез помощта, която оказва на съседните на своя ареал държави, той на практика осигурява и своята собствена сигурност и стабилност и укрепването на своето място и роля във все по-силно глобализиращия се свят. ЕПС "струва" немалко на ЕС, но носи определени практически ползи и на неговите държави членки, и на техните граждани. Изчисленията показват, че през 2007 г. всеки гражданин на Евросъюза е "отделил" 3 евро за тази политика, а срещу това е получил несъмнено по-голяма свобода на движение; по-сигурни енергийни доставки; по-големи възможности за участие в съвместни изследвания, инвестиционни проекти и търговски сделки; по-голяма стабилност и прозрачност по границите с някои от намиращите се в конфликтни региони държави. Пето, ЕПС предлага нови предизвикателства и пред България като пълноправен вече член на ЕС. В рамките на тази политика приоритетни за България са отношенията най-вече с Молдова от региона на ЮИЕ и с трите държави от Южен Кавказ – Азербайджан, Армения и Грузия. България може да получава средства за определени проекти в рамките на общото финансиране на ЕПС (около 12 млрд. евро за периода до 2013 г.). България ще продължи да поддържа своята конструктивна позиция в подкрепа на подписването на по-всеобхватно споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Украйна. Сериозни възможности се откриват пред страната ни във връзка с инициативата на ЕС "Черноморска синергия", както и с инициативите на държавите от Средиземноморието в качеството им на традиционно добри наши партньори. Бележки:
http://www. diplomatic-bg. com/c2/content/view/1070/47/1/2/; http://ec. europa. eu/news/external_relations/070903_1_bg. htm; http://ec. europa. eu/news/external_relations/080403_1_bg. htm; htpp://europa. eu/generalreport/bg/2007/rg80. htm;
|