Уважаеми дами и господа, добре дошли на днешната дискусия, организирана от фондация”Атанас Буров” и унсс. Както знаете, фондацията на която и унсс, и аз сме нас icon

Уважаеми дами и господа, добре дошли на днешната дискусия, организирана от фондация”Атанас Буров” и унсс. Както знаете, фондацията на която и унсс, и аз сме нас



Смотрите также:
През есента на 2003 г темата на конференцията...
Интеграция между систем ата за управление на бизнеса от клас erp и стандарт ът за качество iso...
Отчет за изпълнение на Програмата за управление на Община град Добрич за четвъртата година от...
Унсс №1
Ще представи експозе върху пълния отчет за развитието на Великотърновския университет...
Седма рамкова програма на европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие 65 доц...
История еврейского типографского дела начинается лишь немного позже изобретения книгопечатания...
Бог е жив
Доклад на експертна група към Фондация аксес-софия...
Ожизни Архимеда известны только отрывочные сведения...
Тема: строителство, строителен контрол...
Игра в белую смерть...



страницы:   1   2
скачать
Текст на дискусията:

Олег Недялков: Уважаеми дами и господа, добре дошли на днешната дискусия, организирана от фондация”Атанас Буров” и УНСС. Както знаете, фондацията на която и УНСС, и аз сме настоятели, работи от една година по проект, озаглавен “Академия за инвестиции”. Настоятелите на фондацията имат желанието, тя от образователна все повече от образователна да се превръща в повод за срещи и обмяна на различни професионални тези за възможните пътища за управление на инвестициите в България в обединена Европа. На тази проблематика е посветил много идеи и нашия патрон Атанас Буров,чиято 130-годишнина ще отбележим в началото на следващата година. Много от неговите мисли и идеи за инвестициите, за европейското място на България са изключително актуални и сега - в XXI век, макар, че са изказани преди 70-80 години. Днес тук присъстват представители на академичната общност, което ни е особено приятно, както от столицата, така и Икономическия университет във Варна, Стопанската академия-Свищов и Югозападния университет в Благоевград и аз ги приветствам с “Добре дошли”. Тук има представители на финансовата общност, на банковия сектор, на държавните институции, на политическите сили, на публичния и частен сектор, разбира се, издатели и собственици на медии и млади професионалисти и студенти, на които възлагаме надежди за бъдещето на нашата икономика.

Целта на днешната дискусия е да очертаем оня кръг от проблеми, предизвикателства и рискове, които могат да направят по-успешни политиките в областта на частните, външни и вътрешни, и публичните инвестиции, като важен фактор за осигуряване на осигуряване на стабилен растеж на икономиката.Давам думата на г-н Димитър Костов за първото изказване.

^ Димитър Костов:

През последните 5-6 години наблюдаваме ясно изразен процес на възстановяване на инвестиционната активност в страната след сериозната депресия на инвестициите през по-голямата част на деветдесетте години. Разходите за формиране на основен капитал достигаха нива от 19.5-19.6 на сто , а натрупването на запаси се движи в интервала на 2-2.5 на сто. Средногодишният темп на нарастване на инвестициите през последните 6 години е 4. 9 на сто. С този темп на нарастване на инвестициите е постигнат реален ръст на БВП от порядъка на 4.1 на сто средногодишно.

Нарастването на инвестиционната активност се развива в рамките на цялостния процес на реформи и преструктуриране на икономиката. Поради това оценката на перспективите и предизвикателствата трябва да отчита в по-широк контекст цялостното състояние и тенденции в развитието на страната. Важна характеристика на развитието през последните години е нарастващият дефицит по текущата сметка на платежния баланс, който за миналата година достигна 8.6 на сто. Изпреварващият ръст на вноса не се определя само от повишената консумация на потребителски стоки, но и от вноса на суровини и материали, енергоресурси, както и на инвестиционни стоки. Делът на вноса на инвестиционни стоки са запазва на 26-27 на сто от общия внос. Изпреварващият дял на вноса се определя от два основни фактора. От една страна, това е преструктурирането на икономиката, което включва не само по-високото натоварване на производствения капацитет и инвестициите, но и нарастването на доходите и крайното потребление. От друга страна това е притокът на капитали под формата на чуждестранни инвестиции, но и под формата на дълг. През външният дълг на частния сектор за 5 години нараства почти четири пъти от 1450 млн. евро в края на 1999 г. на 5 400 млн. евро в края на м. септември т.г. Важно значение за външната стабилност на страната има краткосрочния дълг, който за същия период се е удвоил - от 1100 млн. на 2000 млрд. евро.

Други важни характеристики на икономиката са все още високите нива на бедност и безработица, както и диференциацията на доходите по социални групи и райони на страната. Към това трябва да се добави и високият дял на неформалния сектор.

В този най-общ контекст, считам, че трябва да се оценява и ролята на инвестициите за развитието на страната. Правилно на преден план винаги се изтъква приносът им за постигане на икономически растеж на основата на разширяването и натоварването на производствения капацитет. Не по-малко важна е и значението на инвестициите и за повишаване на производителността в икономиката. В последните години нарастващо внимание привлича и ролята на инвестициите за подобряване на жизнения стандарт и ограничаване на бедността. Инвестиционната активност създава ползи за хората както в качеството им на работници, така и в качеството им на предприемачи. Освен това, внимание заслужават и ползите, произтичащи за хората като потребители, както на предлаганите в една конкурентна среда стоки и услуги, така и на обществени услуги, финансирани с приходите от данъци.

Оценката на ролята на инвестиционната активност показва, че ползите за обществото произтичат не само от чуждестранните инвестиции или от големите инвестиционни проекти, но и от множеството средни, малки, и микро предприемачески инициативи. Влияние оказват също така на само инвестициите в официалната (формална) икономика, но и тези в неформалния сектор. В този смисъл стремежът към създаване на по-добър инвестиционен климат за всички трябва да е в основата на инвестиционната политика на страната.

Дефинирането на политиката за формиране на благоприятен инвестиционен климат трябва да отчита сферите върху които су въздейства. Инвестиционните решения се вземат от конкретни фирми и конкретни хора и се определят от три неща: разходите, рисковете и конкурентната среда. Тези фактори безспорно се влияят от неща като природни и географски дадености, мащаби на пазара, потребителски предпочитания. Решаваща роля, обаче за формирането на инвестиционния климат има държавната политика.

Разходите за една инвестиция се определят не само от технологичните решения и мащабите на проекта, но и от такива фактори като данъци, наличие и достъп до инфраструктурни услуги, бюрократични пречки, защита на правата на собственост. Престъпността и корупцията също могат да са важен фактор за разходите.

Следващият обективен ограничител на инвестициите са рисковете. Инвестиционните решения по своето съдържание са ориентирани към бъдещето. Несигурността по отношение на поведението на клиентите и конкурентите е присъщ риск за всяка инвестиция. Към това обаче се добавят и рисковете свързани със средата – макроикономическа, регулативна, правна. Последователната и надеждна държавна политика, осигуряваща стабилност и сигурност е определяща за ограничаването на рисковете пред инвестиционните решения.

Третият обективен фактор, определящ инвестициите е конкурентната среда. Тя също зависи в голяма степен от държавната политика. Безспорно фирмите предпочитат да има по-малко конкуренция и когато я има - тя да е лоялна. Общественият интерес, обаче изисква не само лоялност, но и повече конкуренция, която да стимулира фирмите да търсят по-ефективни инвестиции и по-висока производителност. Държавните регулации в този случай далеч не се изчерпват със законодателството и практиката по отношение на защита на конкуренцията. Бариерите за фирмите при влизането на пазара могат да произтичат както от множество разрешителни и лицензионни режими, така и от допълнителни разходи и рискове произтичащи от съществуващата среда. Бавните процедури по несъстоятелност и ликвидация, т.е. при изхода на фирмите от пазара, също ограничават конкурентния натиск.

Формирането на благоприятен инвестиционен климат изисква баланс между интереса на фирмите и обществения интерес. Обществото извлича ползи от дейността на фирмите, но техният конкретен интерес не винаги съвпада с този на обществото. Най- очевиден е примерът с данъците. Фирмите винаги са недоволни от данъците, но данъците финансират публичните услуги, способстващи постигането на благоприятен инвестиционен климат и други обществени цели. Допълнително усложнение на задачата произтича и от различията в предпочитанията и приоритетите на отделните групи или отделни фирми, както и вътре в тях (собственици, мениджъри, работници и т.н.).

За постигането на подходящия, необходимия баланс да се очертаят някои отправни принципи, които биха подпомогнали формирането на благоприятен инвестиционен климат.

Преди всичко това е принципната позиция за ограничаване и премахване на рентиерството. Натискът за запазване на позиции, даващи облаги несвързани с положените усилия и поетият риск може да идва от много страни – от производители, от доставчици, от потребители, от собственици, мениджъри и от работници, също така и от регулатори и други административни органи. Среда поддържаща условия за клиентелизъм и подкупи е благоприятна за развитие на рентиерството. Ограничаването на такава среда трябва да се основава на по-голяма прозрачност и отговорност на държавните и общински органи, елиминиране на неоправданите регулации и интервенции в икономическите отношения. Принос в тази посока има и ограничаването на свободата на решения на държавните органи посредством въвеждане на повече и по-ясни правила за поведение и намеса. При това трябва да се постигне и съответствие с административния капацитет, тъй като наличието на правила, които не се прилагат ги обезсмисля, колкото и добри да са по съдържание.

Другият важен принцип е установяването на надеждност и доверие в политиката. Прогнозируемостта на политиката, основаваща се на последователност и подкрепа. По този начин могат да се редуцират важна част от рисковете за инвестиционните решения на фирмите. Постигането на тази цел изисква голяма и реална диалогичност и откритост при формирането на политиката, като при това трябва се осигурява и необходимата последователност. Разбира се, диалогът не трябва да води до изкривяване на решенията в полза на една или друга група, по начин, който би създал условно казано рента от крайния резултат.

Посочените принципи са изходна позиция за формирането на благоприятен инвестиционен климат. На тяхна основа могат да се очертаят една базисна рамка от мерки и политики в конкретните елементи на инвестиционния климат: стабилност, сигурност, регулиране, данъци, финанси, инфраструктура, работна сила и пазар на труда.

Трябва да се признае, че през последните години бе постигнат напредък по много от тези въпроси и това е в основата на постигнатият ръст на инвестициите. Независимо от това, инвестиционният климат в страната трудно може да се определи като особено благоприятен, въпреки положителните тенденции. Сериозни предизвикателства има във всяко едно направление.

Постигнатата политическа и макроикономическа стабилност е едно от сериозните постижения досега, но и едно от важните предизвикателства, особено в макроикономически план.

По отношение на политическата стабилност трябва да се отбележи, че не става дума само за вътрешнополитическият аспект. Имаме опита с ефекта върху икономиката от конфликти в съседни страни. Подобни ефекти обаче могат да имат и конфликти в други страни, с които нямаме обща граница. Между другото картите, които са разположени отвън във фоайето, подсказват отговорността на външно-икономическата политика за стабилността и добрия инвестиционен климат в държавите на Балканския полуостров.

Макроикономическата стабилност бе постигната с висока цена. Нейното поддържане е най-важният фактор за реализираният до сега икономически растеж и за формирането на бъдещите перспективи на икономиката. Закотвянето на паричната политика посредством валутния борд изигра решаваща роля за постигането на стабилност. Новото предизвикателство е закотвянето на фискалната политика. Това може да стане на основата на критериите на Европейския съюз, но по-ефективни биха били и по-строги критерии, включващи, например таван за общите разходи на държавата. Установяването на дългосрочни принципи за формиране на фискалната политика ще има важна роля не само за ограничаване на ежегодните прояви на популизъм при приемането на бюджета, но и за постигане на по-голяма фискална отговорност и дисциплина, а оттам и по-висока степен на надеждност за инвестиционния климат.

Елементът сигурност в рамката на инвестиционният климат има много измерения. В основата е сигурността на правата на собственост и способстването на приложението на договорните отношения, но също така трябва да включва и борбата с престъпността. Подобряването на обхвата, надеждността и ефективността на регистрите обслужващи стопанския оборот; скъсяването на времето и подобряване на ефективността при разглеждане на гражданско правни спорове, включително и с укрепване и разширяване на механизмите за извън-съдебно решаване; повишаване на ефективността на наказателния процес; ускоряване на процесите по несъстоятелност и ликвидация; ефикасността на изпълнителното производство; всичко това безспорно са въпроси на деня. Важното е, че ползите от тяхното решаване ще имат конкретни икономически измерения в повече инвестиции при по-добър инвестиционен климат.

Регулирането в контекста на инвестиционният климат включва мерките за насърчаване на конкуренцията и за осигуряване на нейната лоялност, противодействията на т.н. провали на пазара, както и приватизацията. Докато за приватизацията ползите и необходимите действия са ясни, развитието и усъвършенстването на регулаторния режим е процес, който изисква периодични прегледи по отношение на ефикасност и ефективност. Преследването на легитимната цел за противодействие на пазарните провали, нерядко води до провали на администрирането, когато административният капацитет не позволява ефективно прилагане на регулациите. В такива ситуации се създават условията за административен произвол, клиентелизъм и корупция. Развитието на регулативната среда трябва да отчита и ефектите върху неформалния сектор. Регулациите нерядко налагат високи разходи за съобразяване или за преодоляване на бюрократични пречки, без с това да се постига ефективна защита на общественият интерес. Такива разходи имат много по-голяма тежест за множеството микро и малки предприятия, която неоправдано ги изтласква в неформалната икономика.

Важен елемент на инвестиционния климат са данъците. Постигнатите напоследък равнища са един разумен баланс между намаляване на ставките на преките данъци, разширяване на данъчната основа и увеличаване на косвените данъци за сметка на преките. Възприемането на ясни и строги правила на фискалната политика в перспектива ще позволи фокусът на данъчната политика да се измести към повишаване на ефективността на данъчната система и ефикасността на данъчната и митническата администрация.

Следващият елемент на инвестиционния климат са финансите. Достъпът до финансови ресурси е решаващ за осъществяването на всеки инвестиционен проект, било на мултинационална компания, било на занаятчията, който изнася продукцията си на сергията на кварталния пазар. Банковото посредничество бързо се разраства през последните една две години. Сериозен потенциал има и за развитието и на другите форми на финансово посредничество. По-нататъшното развитие до голяма степен зависи от напредъка в другите елементи на инвестиционния климат като сигурността, стабилността и регулативната среда.

Важна роля в рамките на инвестиционния климат има инфраструктурата. Достъпът и наличието на ток, вода, транспортни връзки, телекомуникации има решаващо влияние върху формирането на разходите и рисковете на всеки инвестиционен проект. Преходът от доставка на тези услуги от държавни монополи към приватизация и формиране на пазарни механизми е оправдан и все повече се налага и в световен мащаб. Предизвикателството е в създаването на благоприятен инвестиционен климат за доставчиците на инфраструктурни услуги, който трябва да включва ефективна регулативна среда, насърчаваща конкуренцията и защитаваща интересите на потребителите. Мащабите на инфраструктурните проекти често са такива, че изискват държавна подкрепа, а в редица случай публичният характер на услугата определя необходимостта да се запази практиката тя да се предоставя от държавата. В тези случаи постигането на ефективно управление на държавните разходите, целящо извличане на реални и максимални обществени ползи от похарчените пари, ще има решаваща роля за цялостният инвестиционен климат.

Работната сила и пазарът на труда, макар и отбелязани на края, са еднакво важни елементи на инвестиционния климат. Наличието на адекватно подготвена работна сила е от решаващо значение за реализацията на инвестиционните намерения на фирмите за усвояване на нови и по-производителни технологии. Благоприятният инвестиционен климат като цяло увеличава социалната възвращаемост на разходите за обучение и квалификация. Тези възможности трябва да намерят отражение в политиката и в инвестиционния климат в сферата на образованието в посока на разширяване на достъпа, повишаване на качеството и осигуряване на съответствие на подготовката с потребностите на фирмите. Важна характеристика на съвременната икономика е бурният процес на развитие на технологиите. Една от важните цели на създаването на благоприятен инвестиционен климат в страната е адаптиране и възприемане на технологичната динамика. Това обаче предполага ограничаване на сигурността на работното място и поемане на предизвикателствата на динамиката и усилията за поддържане и повишаване на квалификацията. Държавната политика в регулирането на пазара на труда трябва намери подходящият баланс между защита на работните места и подпомагане на работниците да се справят с нарастващата динамика.

Формирането на благоприятен инвестиционен климат трябва да се разглежда като процес. Мерките във всеки един елемент могат да въздействат върху инвестиционните решения на фирмите, но отделните елементи си въздействат взаимно и крайният резултат при липса на съгласуваност в политиката по отделните елементи може да е различен.

Дългосрочният характер на задачата изисква правилно определяне на приоритетите. Това предполага оценка на състоянието и идентифициране на ограниченията за инвестиционната активност. Определяне на ефектите и ползите от мерки в една или друга област и идентифициране на тези, които имат най голям и широко-разпростиращ се ефект. Необходимо е също така съгласуване на националните и регионални цели и съобразяване с административните и политически възможности за прилагане.

Успешното развитие на инвестиционният климат изисква освен правилно определяне на приоритетите, още и управление на хода на конкретните реформи, тъй като практически във всяка сфера може и трябва да се очаква съпротива на привържениците на статуквото. В хода на реформирането на инвестиционния климат е важно да се поддържа темпото, включително посредством регулярен преглед на адекватността и съгласуваността на прилаганите мерки, консултации със заинтересованите страни и наблюдение на динамиката, развитието на инвестиционните ограничения. Едновременно с това са необходими непрестанни действия за разширяване на капацитета на държавните органи за адекватна пазарна намеса в управлението на процесите.

Накрая искам да отбележа, че много от казаното би трябвало да е добре известно. Освен това не съм се стремил да предлагам широк спектър от политики и мерки за въздействие в това си изказване. Целта ми по-скоро беше да предложа една по-обща рамка, която да позволява търсене на съгласуваност и координация на всички тези инициативи, идеи, предложения, които нормално изникват и широко се обсъждат при обсъждането на въпросите, свързани с инвестициите. Благодаря за вниманието.

^ Ивайло Калфин:

Процесите на трансформация в България и интеграцията към Европейския съюз са подпомагани финансово от бюджета на съюза. Това става по правила, валидни за всички присъединили се на 1 май 2004 г. страни, както и за България и Румъния, с малки изменения в различните случаи.

В периода на подготовка за присъединяване към ЕС България ползва финансова помощ по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. В рамките на общите правила за работа на тези програми, те са фокусирани върху специфичните основни цели на България и целят да подпомогнат страната да изпълни критериите за членство.

1. До присъединяването

На Европейския съвет в Копенхаген през декември 2002 г., като отчетоха напредъка на България и Румъния в процеса на преговори, Европейският съвет и Комисията приеха подробна пътна карта за ускоряване на преговорите за членство, подкрепена от увеличена финансова помощ. Посочените в този документ суми по трит предприсъединителни програми за България са: за 2004 г. - 368 млн. евро; за 2005 г. - 399 млн. евро и за 2006 г.- 430 млн. евро.

Тези суми представляват увеличение съответно с 20, 30 и 40% на средната годишна сума отпусната на България по предприсъединителните фондове за периода 2001-2003 г.

^ Това означава, че отпуснатите на България суми са в размер на около 2% от БВП (без това да е било критерий при определянето им).

Съществуват два основни въпроса - първо, за какво могат да се използват тези средства и съответно каква е тяхната ефективност и второ, каква част от тях се усвоява на практика.

^ По първия въпрос е трудно да се даде ясен отговор, доколкото в България не се следи за ефективността на публичните разходи. В същото време има достатъчно основания да се направи заключението, че европейските средства се изразходват по-ефективно от националните публични финанси. Това е така, поради следните причини:

^ Тези средства са насочени към ясно определени приоритети.

Приоритетите се определят от националните институции и след това се съгласуват от ЕС. Поради тази причина ЕС настоя за въвеждане на широка процедура на планиране в България, която даде началото на изработване на Национален план за развитие. Съставянето на НПР е сложна процедура, която обхваща планиране на регионално и на национално равнище. В момента се работи по НПР за периода 2007-2013 г., който съвпада със следващата финансова рамка на ЕС. До края на 2005 г. тази процедура трябва да приключи на национално равнище, а до края на 2007 - и на европейско. Една от основните критики на ЕС е, че НПР в България през миналите години се съставяше про форма, за да се изпълни изискването, без той да се ползва за същинско планиране на националната и местна икономическа политика. Постепенно тази слабост ще бъде отстранена под натиска на съюза, което ще доведе до така необходимото за България поставяне и следване на средносрочни цели на национално равнище;

^ Фондовете на ЕС създават необходимия административен капацитет.

Веднъж създаден, този капацитет ще се използва и при изразходването на националните публични средства в бъдеще. За целта се създават изпълнителни агенции, които се акредитират от ЕС по определени критерии и които ще имат за основна функция ефективното изразходване на публичните ресурси;

^ По-добър контрол върху изразходването на финансовите средства.

Предприсъединителните фондове създават необходимата практика както на Сметната палата, така и на Европейската сметна палата за контрол върху законосъобразността, целесъобразността и ефективността на правените публични разходи.

Посочените положителни ефекти на ползваните от България европейски фондове са факт, който има не по-малко значение от изпълнението на конкретните проекти.

Постъпващите от ЕС средства са насочени към инвестиции в транспортната и екологична инфраструктура (ИСПА), селско стопанство и развитие на изостанали райони (САПАРД), както и изграждане на административен капацитет и икономическо и социално сближаване (ФАР).

^ Вторият въпрос, свързан с усвояването на средствата на ЕС не намира удовлетворителен отговор. Прави впечатление, че той се развива на приливи и отливи, свързани с често политическата подмяна на експертите, ангажирани със съответните програми. През последните години, след създаването на Националния фонд в Министерство на финансите ситуацията се подобри. Същевременно продължават конфликтите между отделните ведомства, текучеството на експерти, които работят със съответните програми, наличие на корупционни практики, липса на достатъчен капацитет от страна на общински управи, фирми, неправителствени организации, които подготвят съответните проекти. Поради тези причини усвояването на предприсъединителните фондове все още показва нестабилност и понижена ефективност.

2. След присъединяването към ЕС

Средствата, които ще получи България след членството в ЕС от началото на 2007 г. надвишават значително предприсъединителните фондове. Те са определени във Финансовата рамка, предложена от Европейската комисия през февруари 2004 г. Финансовата рамка обхваща период от 3 години — от 2007 до 2009 г., с което се повтарят принципите и методологията, разработени за 10-те страни, присъединили се през май 2004 г. Периодът от три години, който заема половината от бюджетния цикъл на ЕС се обяснява с възможността финансовия пакет на страната да претърпи адаптиране, в отговор на бъдещи промени в общностните политики или фундаментални промени във финансовите перспективи на ЕС. Финансовата рамка е обща за България и Румъния, като са посочени сумите за всяка от двете страни поотделно.

Финансовият пакет за България включва около 4.4 млрд евро, разделени на следните суми:

^ За селско стопанство - 1.436 млрд евро.

От тази сума 388 млн. ще бъдат насочени към пазарните мерки в общата селскостопанска политика. Това са суми, с които се финансират дейности, съобразени с историческите производствени данни, актуализираните програми за селскостопанския сектор, броя на заетите, размера на обработваемата земя.

Директните плащания (преките субсидии) за производителите на селскостопански стоки ще бъдат в размер на 431 млн. евро за трите години на финансовата рамка. Субсидиите ще започнат от равнище 25% на аналогичните субсидии за старите членове на съюза. Този процент ще се увеличава с 5% годишно до 2010 г., а след това - с 10%, докато се изравни със старите членове през 2016 г. Обяснението за по-ниските субсидии се свързва с необходимостта от по-решително преструктуриране на селскостопнския сектор в новите членове, но истинската причина се крие във високата чувствителност и липсата на готовност от страна на европейските производители да се разделят със значителни субсидии, които да бъдат пренасочени към новите членове. Тази схема важи и за 10-те нови члена от 2004 г., но доколкото България ще с присъедини по-късно от тях, тя получава значителен конкурентен недостатък. През 2009 г. българските селскостопански стоки например ще бъдат субсидирани с едва 35% от субсидиите за старите членове на съюза и под 60% от субсидиите на новите членове от 2004 г. Това създава неблагоприятна конкурентна среда, която ще продължи до 2016 г. Частично това се компенсира с по-високите суми за развитие на селските райони.

За развитие на селските райони през 2007-2009 г. България ще получи 617 млн. евро. Голяма част от тази сума може да се насочи към инвестиции, които до известна степен да компенсират загубата на конкурентоспособност заради субсидиите.

^ От структурни и кохезионен фондове - 2300 млн. евро, като около 1/3 от тези средства ще бъдат свързани с Кохезионния фонд.

Тези средства са насочени към подобряване н структурата на икономиката, поддържане на основни макроикономически баланси и интегриране на изоставащи региони. Те се отпускат в зависимост от няколко показателя, които най-общо са свързани с равнището на доход на глава от населението и наличието на изостанали региони в страната. Голяма част от тези средства могат да бъдат изразходвани за инвестиции, за създаване на структури за подпомагане на икономиката, за повишаване на квалификацията. Поради очевидната опасност новоприетите страни да погълнат значителна част от сега съществуващите субсидии по структурните и кохезионния фондове, ЕС наложи ограничение върху техния размер, което за България за 2007 г. е 2.4% от БВП, за 2008 - 3.2% от БВП и за 2009 - 4% от БВП.

^ За вътрешна политика и администрация - 428 млн. евро.

Тук се включват отпуснатите средства за закриване на блокове в АЕЦ "Козлодуй", както и административни разходи, свързани с участието на България в многобройните органи на ЕС.

^ Шенген и подкрепа на платежния баланс - 240 млн. евро.

Тези средства са за инвестиране в укрепване на външните граници на съюза, които са и граници на България, както и за евентуално подпомагане на бюджета при опасност през първите години страната да се превърне в нетен платец на средства в бюджета на ЕС.

Този финансов пакет прилича до голяма степен на приетите за 10-те страни, членове на съюза от 2004 г. През 2009 г. България ще може да получи европейски фондове в размер на 7.3% от БВП, което е значителна сума. Това е теоретичният максимум, който най-вероятно няма да бъде достигнат заради редицата ограничения и заради проблемите по усвояването на средствата, за които вече беше споменато. Следва да се подчертае също така, че само усвоените средства ще се отразят на числата в платежния баланс, тъй като фондовете, които са на разположение не се превеждат предварително. Както става ясно от предназначението на тези средства, те могат да бъдат насочени както към инвестиционни проекти, така и към текущи разходи. При всички случаи ефективното използване на тези средства може да окаже много положително въздействие върху развитието на страната.

Ефективното използване на европейските фондове предполага наличие на добър Национален план за развитие, който да служи действително за управление на икономическата политика на страната, една страна от която е европейската интеграция. Освен това фискалната политика и икономическата политика като цяло следва да се съобразят с финансираните от ЕС приоритети. Така ще може да се получи по-голяма концентрация на финансов ресурс и да се получи видим и съществен резултат от използването на европейските и национални публични финанси.

3. Разходи, свързани с членството в ЕС

Дотук стана въпрос за сумите, които се предоставят на България от страна на ЕС. Следва да се разгледа и обратния въпрос, за да се установи нетния финансов резултат. Досега не са правени смислени изчисления колко струва на България подготовката за членство в ЕС, какъвто анализ някои от новите членове имат. Поради това ще се спрем

на преките плащания, които ще бъдат факт след началото на членството през 2007 г.

В най-общи линии България ще трябва да прави своята вноска в бюджета на ЕС, основана на БНП, както и да се лиши от митнически приходи, които се получават на външните граници на съюза. Освен това ще се правят отчисления от приходите от ДДС, както и ще се покрива част от специалния рабат, определен за Великобритания. Оценките за дължимите от България суми са за около 1.83% от БВП годишно. Така максимумът за нетните приходи през 2009 г. става около 5.47%.

^ Трябва де се имат предвид няколко проблема:

• При вноските в съюза България ще бъде третирана наравно с другите членове на ЕС, което не е така при получаваните фондове (особено структурните и кохезионния);

• Плащанията в бюджета на ЕС са сигурни, докато получаваните ресурси са възможни;

• През 2007 г. държавният бюджет трябва да направи значително усилие, за да направи вноската в бюджета на ЕС и същевременно да финансира авансово реализацията на проекти и политики, които ще бъдат финансирани от ЕС на по-късен етап. (Поради този причина МФ предвижда бюджетният дефицит да се увеличи до 2.5% от БВП през 2007 г.);

• Използването на европейските фондове ще бъде по-ефективно, ако освен националното бюджетно финансиране, в проектите се привлича и частния капитал;

• През първите години на членството, поради съществуващите ограничения, България ще има минимален нетен положителен приток на средства от ЕС. Съществуват механизми да предпазят страната от превръщане на нетен донор в началото;

• Използването на фондовете на ЕС е само един елемент от националната икономическа политика.

^ Камен Колчев:

Аз ще се опитам, като предисловие към дискусията, да сведа разговора на едно микро ниво и ще се опитам да фокусирам вниманието ви върху това, което правя ежедневно, а именно инвестициите чрез финансовите пазари. Защо тях и защо смятам, че те са важни като част от инвестиционната среда? И защо трябва да залегнат в икономическата политика? Те са начин за реализация на дребните, малки инвестиции в България. В последните 15 години от така наречения преход, ние робуваме на стратегически инвестиции, големи инвестиции, приватизация. Така или иначе това свършва или е на път да свърши. И все повече трябва да се обърнем към малките и средни инвеститори, които в крайна сметка, в една нормална икономика са гръбнака на икономиката, както като инвеститорите, така и като неин елемент. Още повече статистиката показва, че в момента имал около 12 млрд.лева спестявания в населението без да броим без да броим фирмените пари и неясно, колко - може би още толкова под дюшеците. Тези пари са твърде повече от това, което очакваме следващите няколко години по линия на европейските фондове. Но раздвижването на тези пари е от съществена важност, да не кажа критическа важност, за ръста на българската икономика през следващите 5-10 години. Ще направя съвсем кратък преглед на това, какво има в България като инвестиционни възможности. Винаги започвам, че в България, на практика има всички видове инвестиционни възможности, каквито има и по света. Разбира се, приведени към нашите стандарти.Няма да се спирам на класическите възможности -възможности за инвестиции през финансовите пазари, на недвижимости, всякакви други инвестиции. Класическите възможности като държавни книжа, облигационни книжа, банкови депозити, борда - те са на лице. Те са толкова развити, колкото и българската икономика.Едва ли те могат да са по-развити и смятам, че отговарят на състоянието на икономиката в момента. Няколко думи за “новите” форми - това, което навлиза последните няколко години и което предстои да навлезе и на което лично възлагам съществени надежди за мобилизация на тези “спящи пари”. Започвам от взаимните фондове, тъй като тях вече ги има на пазара. Има 3 фонда, предстои да се направят още 3, но в крайна сметка за една България това е достатъчно.По света в такива фондове има между 10 и 30 на сто от спестяванията на населението. В България сега са под 1 на сто. Надявам се, че до 5 години ще стигнат до 5 на сто. Перспективите в този тип фондове са огромни по една проста причина - те са насочени към дребните инвеститори, които по моите наблюдения от година-година и половина започнаха отново да възвръщат доверието си в банковата система и да търсят алтернатива на държането на пари в сейфове. Това е процес обусловен от дългогодишната стабилност в страната, от предстоящото присъединяване към ЕС, така , че това е процес, който продължава. Доброто на тези фондове е, че те са професионално управлявани и доста добре регулирани, да не кажа “свръх регулирани”. Един още по-нов инструмент, който все още не е навлязъл на пазара реално са дружествата за инвестиции в недвижими имоти. Така наречените по закон “специални инвестиционни дружества”. Изключително популярна по света форма, свързана основно с дребни инвеститори, тетирана като ниско рискова, което е много важно за българските инвеститори. Огромният потенциал тук е отражение на това, което виждаме на пазара на недвижими имоти в България и което ще продължава да се случва в тези мащаби, поне не като ръст на цените. В тази форма има определени данъчни проблеми, които и тази година не бяха решени, но годините са пред нас- надявам се догодина да бъдат. Предимствата са ниските рискове и възможността за малки инвестиции в пазар, иначе недостъпен за дребни инвеститори. Други две форми, които предстои да бъдат въведени са тъй наречените “юнит тръстс”- в проекта за закон са наречени “договорни фондове”. Те са алтернатива на взаимните фондове,но доста по-проста за реализация, по-прозрачна и оттам по-евтина, което е важно за българските инвеститори. Не коментирам възможностите в т.н. “прайвит екуити” фондове за които е малко рано за България поради липсата на възможност за изход от инвестицията поради не достатъчно развития борсов пазар. Възможности, за да затворя кръга на изброяване има достатъчно. Въпросът е как да ги направим по-атрактивни и как да накараме тези хора с огромен паричен ресурс / на фона на българските мащаби, разбира се/ да повярват в тези форми, как да мобилизираме този ресурс. Първо, този тип инвестиции са много чувствителни на данъчната и административната среда. Не говоря за големите стъпки - намаляване на данъци, премахване на данъци и т.н., а за равнопоставеност на продуктите. Същите тези продукти налагат и високи изисквания за прозрачност на управлението и високи стандарти на корпоративно управление. Тук възниква въпросът “Готови ли сме ние да ги предоставим?” Отговорът за съжаление е “не”. Много се прави в тази посока, но сме в началото на пътя, даже не и в средата. Тука има наистина много какво да се прави и дискусии като тази би трябвало да бъдат последвани от конкретни действия за налагане на такива стандарти.

Подобни инвестиционни инструменти имат нужда от добра регулация. Такава регулация в България има, регулацията ни е добра, даже прекалено добра. Пенсионната реформа е най-добрата реформа в България, според мен. Регулацията на капиталовия пазар е по-добра от самия пазар, за съжаление. Не на последно място искам да се спра на ролята на медиите, тъй като тук има техни представители. За разлика от стратегическите инвестиции и инвеститори, които знаят какво искат и могат да лобират за инвестицията, при дребните инвеститори нещата опират до инвестиционна култура, каквато на практика липсва в България. Тя започва да се налага в последните 1-2 години, но отново сме много далече дори от средата. Налагането на масова инвестиционна култура чрез добри практики би било основна цел в икономическата политика в частта й “дребни инвестиции”. Накрая, няколко думи какво очаквам да се случи на пазара в сферата на финансови инвестиции или инвестиции чрез финансовия сектор. Прогнозите ми са оптимистични, но те са базирани на наблюденията ми от случващото се през последните 1-2 години. Лично смятам, че следващите 5 години, без да поставям присъединяването към ЕС като жалон - няколко години преди и няколко години след него, в България ще се наложат инвестициите като практики във взаимни фондове, във фондове, инвестиращи в недвижими имоти, във всякакъв тип колективни инвестиционни схеми, което смятам, че конно ще промени разпределението на ресурса на финансовия пазар, което като цяло ще е здравословно за системата. Да спра до тук и да оставя време за дискусия. Благодаря ви.





оставить комментарий
страница1/2
Дата05.11.2011
Размер0,59 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы:   1   2
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Документы

наверх