Предговор на преводача icon

Предговор на преводача


1 чел. помогло.
Смотрите также:
Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография...
Предговор към българското издание...
Соня хинкова югославският случай етнически конфликти в Югоизточна Европа...
Предговор учебник...
Предговор
Автобиография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор...
Съдържание предговор...
Пифагорейские золотые стихи с комментариями философа Гиерокла. М., “Гнозис”, 1995...
Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год...
Предговор към новото преработено издание...
Предговор Организацията, хората и тяхното управление...
Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год. Научни рецензенти проф д...



Загрузка...
страницы:   1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
скачать
Оригинални текстове на розенкройцерите от XVI и XVII век

Съставител и преводач Диана Сливкова

ПРЕДГОВОР НА ПРЕВОДАЧА


Сборникът с избрани оригинални текстове на розенкройцерите ще даде за първи път на българската читателска публика възможност да усети обаянието на произведенията, издадени още в XVI и XVII век.

Още с манифеста Фама Фратернитатис (1614 г.) се изпраща пламенно послание до учените и управляващите в Европа за извършване на "Генерална реформация", която трябва да постави началото на едно ново, по-хуманно и демократично общество. През следващите две години биват отпечатани Конфесио Фратернитатис (1615 г.) и Химическата сватба на Кристиан Розенкройц (1616 г.), които също както Фама Фратернитатис са публикувани анонимно, но се предполага, че са дело на изключително ерудирания вюртембергски богослов Йохан Валентин Андрее (1586-1654), вероятно с участието на негови съмишленици от Тюбинген. В манифестите е представена историята на братството, създадено от Кристиан Розенкройц (1378-1484), чиято главна цел първоначално е да оказва помощ на бедните и болните, а по-късно и да работи в полза на една всеобхватна промяна в обществото и църквата.

Съществува и мнение, че старото розенкройцерство в Германия и множеството розенкройцерски общности са възникнали в действителност едва след отпечатването на розенкройцерските манифести и че са следствие от предизвиканата дискусия и преоценка на духовните и културно-историческите процеси в тогавашното общество, на реакцията спрямо римокатолическата църква, а също така и на критиката към ортодоксалния протестантизъм и схоластиката. Споровете около съдържанието и внушенията на розенкройцерските манифести, разпространявани и преписвани на ръка, както и загадката около автора им отслабват малко единствено по време на Тридесетгодишната война, но по-късно интересът към личността на предполагаемия автор Андрее се разгаря отново.

Обединяващото между розенкройцерските общности са трите основни цели, които те си поставят:

1. Сваляне от власт на всички тиранични монарси и замяната им с просветени монарси.

2. Реформация в науката, църквата, философията и етиката.

3. Откриване на универсалното лекарство или панацея, премахващо страданията и болката.

Времето, което извиква на живот розенкройцерството, получило много скоро характера на движение, преди това вече е родило самотните магове херметици от типа на Агрипа и Парацелз, чието силно влияние върху учението и идейната насоченост на розенкройцерството се установява и в предложените тук текстове. При това се наблюдава известно изместване на акцента – докато при херметиците вниманието е насочено главно върху промяната и усъвършенстването на отделната личност, при розенкройцерите, особено в първите години след възникването на общностите им, се работи предимно за преобразуването на обществото като цяло. Затова може да се каже, че социално ангажираните розенкройцерски общности, стремейки се към осъществяване на едно във висша степен християнско общество с окуменска насоченост, равенство и братство, всъщност си поставят и политически цели.

В Химическата сватба и в Тайните фигури розенкройцерството показва, че пътят на индивидуалното пречистване и извисяване, на стремежа към хармония с природата чрез служба на Бога, смирение и добродетелност е стъпало към постигането на всеобщото благо. Чрез самоотвержената си работа, потапяйки се изцяло в трансмутационния процес на пречистване и извисяване, посредством действието си едновременно като субект и обект на собствения експеримент (опитност), разкриването на тайните, скрити в самия него и заедно с тях и тези на природата, чрез живота в съгласие с природата и изконните човешки и християнски добродетели художникът или артистът (алхимикът, истинският философ) достига до истинското знание за възникването на живота и прераждането.

Розенкройцерските идеи, облечени в езотеричен език, мистични символи и алегории, вдъхновяват много изтъкнати умове като Робърт Флъд, Декарт, Коменски, Елиас Ашмол, Гьоте, Томас Ман и много други. Например прибавената в сборника Приказка на Гьоте съдържа "розенкройцерски" символи и насоченост, говорещи за едно изящно приложение и преклонение от страна на гения.

Но с изключение на Приказката става дума за оригинални текстове от XVI и XVII век, носещи, от една страна, чертите и езика на епохата, а от друга – особеностите и завоалираността на езотерично-мистичния текст, допускащ само посветени да проникнат по-навътре в материята. Наложи се осъвременяване на езика и промяна в словореда и обема на изреченията, поставяне на изобилието от латински термини в по-голямата им част под линия и заместването им с български еквиваленти в самия текст, с цел да бъде улеснено четенето и възприемането на текста. Преводаческата работа не бе лека, тъй като трябваше да се предаде цялата сложна философско-понятийна и категориална система на розенройцерското учение, на херметичните и алхимичните символи на български език, без да се нарушат нито целостта и смисълът на съдържанието, нито пък да се разруши атмосферата и специфичният характер на текста. Необходимо е да се вземе предвид и фактът, че в различните апокрифни текстове, съдържащи алхимични символи, няма единство в използването и значението на едни и същи символи и знаци. Така например, ако в даден трактат кръг с точка в центъра му означава злато, то в друго съчинение същият знак може да означава Слънце, мъжкото начало, безсмъртие или всичко това, взето заедно.

По тази причина за постигане на по-голяма яснота в преводите се дават пояснения и препратки, а доколкото бе необходимо и допустимо, бе направено и унифициране на основните понятия във всички преводни текстове, което бе предшествано от проучване на редица справочници и критики, както и от консултации със специалисти.

В помощ на съвременния български читател са и оригиналните илюстрации и библиографията в изданието, които могат да послужат на интересуващите се в бъдещата им работа с подобни текстове.

В процеса на превода се стараех да избягвам произволни и случайни спекулации и несигурни обяснения. Следвах също така повече духа, отколкото буквата и се надявам, че резултатът от моите усилия ще позволи на мнозина, отправяйки поглед навътре в себе си, да открият мечтата си за собствено участие в сватба та на Розенкройц.

Диана Сливкова (Дортмунд, 2000 г.)

^

ЗА БРАТСТВОТО НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ


"Кой постави рози на кръста?"

Из Тайните (Diе Geheimnisse)

Уважаеми читателю, вместо предговор ние ти предлагаме подбрани фрагменти от доста богатата литература, изследваща философията и алхимията на розенкройцерите, защото времето и тайнствеността около братството не улесняват този, който иска да познае скритото...

Розенкройцерите са явление, което винаги е било покрито със загадъчност. Още в Конфесио Фратернитатис, публикувано през 1615 г. като манифест без посочен автор, се казва, че достъпът до розенкройцерите е възможен единствено благодарение на милостта на Бога. Затова усилията на изследователите са насочени към дешифрирането на скрития смисъл и значение на символите и загадките около розенкройцерите, които се отнасят главно до три области:

– историята на възникването на по-старото розенкройцерство. От една страна, става дума за вместване в добре известен духовно-исторически контекст. От друга страна обаче, появата на розенкройцерството е свързана с традиция, простираща се до древността;

– авторите/авторът на първите произведения на розенкройцерите, които, от една страна, са известни, но, от друга страна, отчасти остават скрити. Изследването на източниците показва съществени разлики между отделните първоначални текстове (оригинали) и множеството похвални слова или памфлети, появили се след тях и свидетелстващи за тогавашния успех на розенкройцерите;

– историята на розенкройцерите до ХХ век, която е едновременно колективна и индивидуална. Тя е колективна в този смисъл, че от XVIII век тайните розенкройцерски общности са особено популярни. Дори и днес розенкройцерската идея продължава да живее под различни форми и наименования. Тези многообразни аспекти на розенкройцерството представляват непрекъснат обект на изследвания. Но историята е освен това индивидуална, доколкото всеки човек чувства стремеж да открие съдбата на цялото човечество в своята собствена душа.

Непрестанният интерес към розенкройцерите се обяснява и с това, че с розенкройцерството е свързано неизчерпаемо древно познание за връзката между Бог, Човек и Космос, съхранено в психиката на всички на роди и изкристализирало в символи и митове. Не напразно Новалис пише в Паралипомена (допълнението) към Учениците от Саиз (Die Lehrlingen zu Sais): "Един от тях успя – той повдигна воала на Богинята от Саиз. – Но какво видя? Той видя – о, чудо на чудесата – самия себе си." Ако това е така, навярно във всеки човек се крие по един розенкройцер.

^

ОРИГИНАЛНИ ТЕКСТОВЕ


През 1614 г. в Касел излиза сборник, без да е посочено името на автора, съдържащ три текста: Обща и генерална реформация на целия голям свят, Фама Фратернитатис, От похвалния Орден на Розенкройца до всички учени и владетели на Европа и Кратък отговор, представен от господин Хазелмайер.

За интереса към Фама Фратернитатис може да се съди по това, че още през същата година (1614) се налага второ издание и че през следващата година произведението е издадено от трима различни издатели в Касел, Франкфурт и Данциг. Общо седем пъти бива отпечатано произведението до 1617 г. Трябва да се вземе предвид и холандският превод, направен още около 1615 г. В превод на английски и френски Фама Фратернитатис излиза в Лондон през 1652 г. с издател Еугениус Филалетес. От 1615 до 1616 Генералната реформация бива отпечатана само в някои издания (Франкфурт и Касел); при това през 1615 г. излиза така нареченото Confessio Fraternitatis А.С., Аd Eruditoз Europae, публикувана на латински и немски език. Към него се прибавя един нов, подобен на роман текст, който бива публикуван през 1616 г. в Страсбург под заглавието Химическата сватба на Кристиан Розенкройц, година 1459. Успехът му по нищо не отстъпва на успеха на предишните текстове – още през същата 1616 г. този манифест претърпява две нови официални и едно неофициално издание.

^

ОТЗВУК В ГЕРМАНИЯ


За огромния успех на манифестите на розенкройцерите и особено на Химическата сватба на Кристиан Розенкройц може да се съди по морето от памфлети и произведения във връзка с тях – около 200 на брой за времето между 1614-1620 г.! Две са главно реакциите: множество симпатизанти, приветстващи идеите на Братството на розенкройцерите, за чието съществуване никъде не се изказва съмнение, но се счита, че то трябва да остане тайно. Някои от поддръжниците на братството в Прага застъпват още през 1620 г. мнението, че розенкройцерите са съществували още по времето на Нерон и че са стояли близко до йезуитите.

Друга част от симпатизантите на розенкройцерите поставя в произведенията си акцент върху алхимията. Според философа и алхимика Радтикс Бротофер оригиналните текстове на розенкроицерите представят алегорично една висша и скрита алхимия, която е Божи дар и може да направи възможно откриването на тайната на универсалното лекарство. Също така и Михаел Майер, допринесъл за разпространяването на розенкройцерската мисъл, вижда в розенкройцерите назителите на една божествена традиция на истинската алхимия. Други автори обаче въобще не взимали предвид факта, че Фама Фратернитатис разглежда получаването на злато като нещо странично (parergon), и се надявали буквално да се сдобият с безпогрешната рецепта за добиване на златото.

Освен привърженици розенкройцерите имат и противници, сред които на първо място се нареждат представителите на ортодоксалното лутеранство, обвиняващи ги в симпатии към калвинизма, хулителство спря мо Аристотеловата философия, позоваване на ислямската философия и възторжената им подкрепа на Парацелз. Розенкройцерите дори били причислявани и към реформисткото движение на Второто кръщение.

^

ВЛИЯНИЕ В АНГЛИЯ


Споменатият вече Михаел Майер живее доста време в Англия и се сприятелява с философа Робърт Флъд, който през 1617 г. полемизира срещу Либавиус в своето произведение Tractaїuя Apologetis Integritatem So cietati de Rosea Сгисе defenden и изтъква заслугите на розенкройцерите за развитието на математиката, астрологията и медицината. Тези си дарби според автора те получили от Бога чрез Светия Дух и светлината на природата. В трактата си Tractatus Theologo-Philosophicus от 1617 г. той приветства откровението на розенкройцерите като добро предзнаменование преди края на света.

По такъв начин чрез Майер и Флъд розенкройцерството пуска корени в Англия и намира там много благоприятна почва за развитие. Иринеус Агностус обръща внимание на това, че розата е символът на Англия, а кръстът е напомняне за защита на истинската вяра.

Химическата сватба обаче бива публикувана в превод на английски чак през 1690 г. от Ецехиел Фокскрофт неизвестно защо под заглавието The HermeticК Romance. or йе Chymical Wedding, Written т high Dutch tian Rosencreutz. By Chris.

^

ВЛИЯНИЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ


Френският философ Рене Декарт (1596-1650) пребивава във Франкфурт на Майн около 1620 г. и там на учава за розенкройцерите. Наистина многото слухове и публикации за братството изкушават неговата любознателност, но основният принцип на радикалното съмнение, лежащо в основата на неговата философия, го кара да стигне до извода, че тъй популярното братство изобщо не съществува. Когато през 1623 г. той се завръща в Париж, славата на розенкройцерството вече е достигнала до Франция. Плакати обявяват патетично пристигането на пратеници на братството и славят неговите лечителски способности и познания по езиците.

През същата година в Париж излиза френският превод на Piaet utilissima admonitio, Ре Fratribuи Rosae-Crucis на Хайнрих Нойхаус, публикувано през 1618 г. в Данциг. В това суховато и скептично изследване автора разобличава розенкройцерите като сектанти. Още по-тежки са обвиненията в един анонимен памфлет, публикуван през 1623 г., в който се разкрива съюзът на така наречените "невидими" с Дявола.

Историкът и библиотекарят на Ришельо Габриел Ноде (1600-1653) пише за розенкройцерите в едно свое изследване от 1623 г. (Instruction а la France sur la veritе de l'histoire des Freres de la Rose-Croix). В него той обективно описва тогавашната обстановка и култура в Германия и посочва с право влиянието на Парацелз, Йоахим фон Фиор, Раймунд Лул, Гийом Постел, Хайнрих Кунрат, Герхард Дорн, Освалд Крол, Йоханес Кеплер и Томазо Кампанела върху автора на манифестите. Освен това авторът на изследването познавал добре дори Тобиас Адами, един приятел на Йохан Валентин Андрее (предполагаемият автор на манифестите). Цялата история Ноде счита за шега, но смята също така, че авторите са образовани личности, които във Фамата и в Конфесио дават израз на мечтата си за опознаване на тайните на природата и ней ните вълшебни сили.

^

ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА МАНИФЕСТИТЕ


Всеобщата и генерална реформация на целия голям свят "Reformatio generalis" – това е мотото на настъпилия XVII век. Появата на една комета около 1604-1606 г., от друга страна, вълнува духовете на мнозина.

Апокалиптични предсказания, теологични спорове, тайно разпространявани ръкописи като предаваната от ръка на ръка Аврора или Изгряваща утринна заря на обущаря от Гьорлиц Якоб Бьоме – това е фонът на излязлата анонимно през 1614 г. книга със заглавие Всеобщи и генерална реформация на целия голям свят с едно приложение, един относително кратък текст със заглавие Фима Фратернитатис...

При първото от посочените по-горе две заглавия става дума за немския превод на една сатира на Траяно Бокалини (1556-1613), която критикува политическото опекунство на испанците над римската курия. През 1614 г. сатирата е отпечатана като увод към Фама Фратернитатпис. Всички усилия за реформа тук се представят в смешен вид, в последна сметка целта е да се покаже, че истинска реформа не може да се проведе със средствата на разума и човешката мъдрост, както се сочи и в едно по-раншно произведение на Джордано Бруно (Spaccio della bestia trionfante), публикувано в Лондон през 1584 г., според което религиозната и нравствената реформа трябва да започне на самото Небе, където обновлението на боговете и на планетите ще доведе до едно по-добро човечество.

^

ФАМА ФРАТЕРНИТАТИС


Скептицизмът на така наречената Генерална реформация обяснява смисъла на "Reformatio divini et huma ni" – използвана формула във Фама Фратернитатис: Светът не може да бъде направен по-добър само с човешки средства и не произволно, а единствено с помощта на божествено-човешката тайна на едно ново раждане. Но този манифест не е абстрактно съчинение. То съдържа биографията на основателя на братството Кристиан Розенкройц (означаван в оригиналния текст само съкратено с буквите Бр. К. Р. К.) и накратко правилата на ордена.

Чрез публикуването на Фама Фратернитатис се разбулва отчасти загадката около братството и авторите, респ. авторът, се надяват на реакцията на честния читател, докато за безбожниците пътят към розенкройцерите завинаги трябвало да си остане скрит.

Във Фама се изтъква особено значимостта на три книги:

"Книжката Т" в ръцете на създателя на ордена К. Роз. к. (Кристиан Розенкройц). На последната страница Кр. Р. бива сравнен с посаденото в сърцето на Иисус зрънце. В книгата се говори за "по-голямото от кралското съкровище" богатство в Арабия и Африка и се разказва за това, как той е построил един "Малък свят" и е създал компендиум на всички минали, настоящи и бъдещи събития. Книгата завършва с изрече нието: "Ех Deo nascimur, in Jesu morimur, per Spiritum Sanctum reviviscimus" (От Бога сме родени, в Иисус умираме, чрез Светия Дух ще бъдем преродени).

Във Фама Фратернитатпис се усеща влиянието на философа Раймунд Лул (1234-1315) и неговото произведение Arys Magna, в което се застъпва убеждението, че всички форми на действителността съществуват единствено чрез своята отнесеност към Бога. На авторите на Фама са били добре познати и произведения та на Пико дела Мирандола, издадени отново през 1572 г. и намиращи се в библиотеката на Кристоф Безолд. В Apologia се разграничават две форми на Кабалата: първо, като Ars combinandi, известна още като Аrs Raimundi, функционираща с въртящи се азбуки, и второ – най-висшата форма на Маgia naturalis,която свързва в брачен съюз небесните сили със земните. Фама Фратернитатис се позовава и на двете форми на Кабалата, споменава немските магове и кабалисти и прецизира, че във философската библиотека на розенкройцерите се намира "най-личната" книга, а именно – произведението за Axiomata.


"Най-изкусната книга" в същата библиотека се нарича Rotae Mundi. Значението на това понятие става най-разбираемо с помощта на схващането за цикличността на времето, което функционира подобно на колело и може да се сравни с цикъла на сезоните. Представата за колелото, спиралата или за цикъла е свързана с астрологични представи, но същевременно напомня за понятието renovatю veterum, което според Марсилио Фичино (1433-1499) трябва да предизвика появата на новата златна ера. Той вижда в Платон не само наследника на Хермес Трисмегист и Питагор, но и един от учениците на Мойсей. Във Фама Фратернитатис се казва: "... нашите Rotae водят началото си от деня, в който Бог казва: Fial, и ще завършат, когато Той каже Pereat, но Божият часовник бие всяка минута, докато нашият едва на всеки час."

Третата назована книга от философската библиотека, считана от розенкройцерите за "най-полезната", но си заглавието Proteus. Тя бива наречена полезна, тъй като в нея се говори за истинската алхимия, т.е. не за правенето на злато, а за поверената на човека задача да изпълни вложената в природата Божия воля. Тъй като природата постоянно и отново се ражда – думата "природа" етимологически е свързана с глагола "nascor" (бивам роден, създаден), то природа означава самата промяна. В същото време философският Меркурий, играещ главна роля в процеса на преобразуване, в алхимията е не само живакът, но и тайната субстанция на превръщането, едновременно дух и душа, мъжко и женско, многостранен и своенравен, тоест Proteus (гр.: бог на морето; променлив, своенравен). Тази способност за превръщане е причина да се представя (началото на XVI в., Мелхиор Сцебени) opus alchemicum (алхимичната дейност най-общо) под формата на литургия. Така философският камък би могъл да се "схваща в известен смисъл като символ на "вътрешния" Христос, на Deus in homine"(C. С. Jung, т. 13, с. 107).

По такъв начин намира обяснение и оптимистичното и малко загадъчно твърдение в началото на Фама Фратернитатис, че с Божията милост "все повече се разширява познанието на Неговия син".

^

ВЛИЯНИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА НА ПАРАЦЕЛЗ


Във Фама се поставя акцент върху философията. Не само Кристиан Розенкройц, но и всичките осем братя от братството се посвещават на философски занимания, като всеки от тях има задълбочен поглед върху "тайната и явната философия" Това означение на философията като тайна и скрита се нуждае от пояснение, което можем да намерим при Парацелз. В първото издание на Liber Paragranит четем следната особена дефиниция: "Какво друго е философията, ако не невидимата природа?" Това означава, че философията според Парацелз не е резултат на логическото мислене: последното според него е записано в codices scribentium, които той нарича също така "книжни книги", напомнящи му за Аристотел и Гален, и които се критикуват във Фама, както и всичко онова, "което изглежда подобно на Codice"(Cъбрани произведения І,8,71).

Според Парацелз няма смисъл да се изследва и открива животът чрез мъртви и отдавна остарели книги. Единствено ценна е книгата Libev Mundi (Книгата на света). "Който иска да изследва природата, той трябва да чете книгите й с крака.. Такъв е кодексът на природата и тъй трябва да се разгръщат нейните страници." На друго място Парацелз пише: "... книгата, в която буквите на тайните са видими, достъпни, разбираеми и ясно написани, тъй че всичко, което би искал да узнае човек, той намира тъкмо в тази книга, как то е написано от ръката на Бога; така ако човек е чел правилно, то всички останали книги в сравнение с нея остават само мъртви букви; в нея се намира всичко, тъй че не е нужно да се търси обяснение на друго място, а единствено вътре в човека. Той е книгата, в която са написани всички тайни" (I, 14, 547).

Конфесио Фратернитатис заема подобна позиция относно проблема за книгите: всичките проучвания на Кр. Р. са свързани с една-единствена важаща за всички времена книга, книгата на природата, която не е достъпна за всеки читател. Фима Фратернитатис разказва за това, как първите братя на ордена, също както и Парацелз, усърдно са се занимавали с така наречената Liber Mundi.

Liber Mundi съответства на убеждението на Парацелз, че хората могат да узнаят всичко за природата "чрез външни знаци и признаци". "Всяко нещо се проявява чрез определен знак. Защото всеки плод е знак, по който може да се съди какво се съдържа в онова, от което произхожда този плод" (I,12,174). "Няма създание, при което природата да не разкрива чрез знаци онова, което се съдържа в него. (...)"

Фама Фратернитатис поставя акцент особено върху взаимната обвързаност и зависимост между микро- и макрокосмос. Хармонията между тях, тоест между човека и природата, толкова важна за розенкройцерите, зависи от степента на тази взаимовръзка. От една страна, природата се нуждае от човека, за да станат видими скритите в нея действащи сили (virtut.es) и да запалят в нас, хората, светлината на природата (lu men nat,urae). Само чрез просветлението в човека природата може да излезе от своето латентно, безсъзнателно, несъвършено състояние. Затова и се стреми тя към тази светлина, тоест към откровението, чрез което ще познае сама себе си. Насочването на вниманието вътре в човека показва близост между розенкройцерите, Парацелз и ап. Павел – "откровението на Божиите деца" в Римляни 8,19. Необходимо условие за това е човек да създаде в себе си благоприятна почва, за да може да се осъществи желанието на природата към саморазкриване.

^

ВЛИЯНИЕТО НА ЙОХАН КЕПЛЕР


През 1604 г. Кеплер открива нова звезда в така нар. "oгнен триъгълник" (образуван от трите съзвездия Телец, Лъв и Стрелец) и обявява това за знак,че е дошло времето за нова реформация.Това става през 1606 г. в книгата му Stella Nova, et coincidente principio Trigoni ignei. Времето на тази прогноза съвпада с фиктивното откриване на гроба на Кристиан Розенкройц във Фама и въпреки че авторът, респ. авторите на Фама предпазливо обявяват принадлежността си към лутеранското вероизповедание, това не им пречи да предскажат идването на една всеобща реформация.

В този смисъл разбират посланието на розенкройцерите и някои съвременници, между които Адам Хазлмайер, чийто Отговор на достопочтеното братство на теософите розенкройцери излиза към първото издание на Фама Фратернитатис.

^

КОНФЕСИО ФРАТЕРНИТАТИС


Авторът, респ. авторите на Фама Фратернитатис обявяват скорошното публикуване на "латинското Конфесио", където възнамеряват да посочат 37 причини, поради които ще направят братството си обществено достояние, където доброволно, без принуда и без всякакво възнаграждение ще предложат такива висши мистерии.

^

ЕЗИКЪТ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ


Магическото "писмо" на розенкройцерите е повлияно много силно от Парацелз. Само от перспективата на Парацелзовото влияние може да стане разбираем следният откъс от Конфесио. "Не би ли било чудесно да можеш непрекъснато да живееш така, сякаш си живял от началото на света и ще живееш до края му?" Този мотив, който е само загатнат тук, намира пълно развитие в Химическата сватба.

Влиянието на Парацелз ясно личи също така от обстоятелството, че Конфесио Фратернитатис отдава предпочитание на Светото писание пред Книгата на природата, тъй като Парацелз счита, че освен светли ната на природата има и една друга светлина, която ни учи как да постигнем Вечното.

Докато Фама Фратернитатис разказва за живота на Кристиан Розенкройц, за основаването на ордена и призовава владетелите, съсловията и учените на Европа да реформират живота и науката, Конфесио Фратернитатис, както показва заглавието, е вероизповеданието, идейното съдържание на розенкройцерското движение. Странно е обаче, че въпреки приликата в програмния характер на двете произведения помежду им са налице съществени различия. Във Фама Фратернитати с "философията" и богословието се разглеждат като равноправни и се подчертава съответствието между Библията и Книгата на природата. За разлика от Фама обаче, Конфесио Фратернитатпи е изтъква превъзходството на Библията и критикува онези, които не приемат достатъчно сериозно Светото писание и се опитват да съберат под един похлупак философията, теологията, медицината и математиката. Конфесио упражнява своята критика с помощта на метафората на маскения бал.


^ ХИМИЧЕСКАТА СВАТБА...

Това е третият манифест, публикуван през 1616 г. в Страсбург. Този текст може да се причисли към жанра автобиографичен роман. Героят на романа, Кристиан Розенкройц, съществено се различава от легендарния основател на братството във Фима Фратернитатис. Тъй като в началото на разказа той е вече на 81 години, съгласно представената във Фама Фратернитатис биография той би трябвало да изглежда като достопочтен, почитан създател на богат и влиятелен орден и да бъде обграден от братя. Освен това поток от търсещи помощ болни би трябвало да не секва пред неговата обител. Това обаче съвсем не е така: в Химическата сватба Кристиан Розенкройц е представен като отшелник, живеещ в планинска колиба. Дока то героят от Фама се отличава с oгромните си познания в областта на математиката, природните науки, философията, героят от Химическата сватба признава празнотите в знанията си и своето несъвършенство и сам счита, че въпреки астрологическите си познания и пророчески видения със своите слабости, без Божията милост, едва ли би бил нещо повече от "жалък червей". Странно е също така, че за преживяванията му през седемгодишната подготовка за "сватбата", както и приемането му в двата ордена, за които става дума в животоописанието му във Фама, също така не се споменават подробности, сякаш главният герой на манифеста не е същият главен герой от Химическата сватба.

Все пак не подлежи на съмнение, че съкратените означения във Фама: К. Р., Р. К., К. Р. К., К. Роз. К., или "нашият обичан Християнски Отец" в Конфесио се отнасят за името Кристиан Розенкройц от заглавието на Химическата сватба.

Когато Кристиан Розенкройц се отправя към кралския дворец, той облича сватбена одежда от бяло ленено платно, препасва се с червена лента, кръстосана на кръст, и закичва шапката си с четири рози (кръст с че тири рози е съставна част от семейния герб и на Андрее). А когато го питат за името пред портите на кралския дворец, той отговоря, че е "брат от Кръста на червената роза".

Както в Библията, тъй и тук съновиденията играят роля за разкриване на свръхестествени събития и прозрения. Сънят на Кристиан Розенкройц наподобява една проповед на Бернард фон Клерво (1090-1153), в ко ято абатът използва метафората на въжетата, за да изобрази спасението на заслепените хора от една "стара жена и нейния син". На Кристиан се удава да бъде изваден от тъмницата, но се наранява и куца с двата крака. "Старата дама" го утешава със следните думи: "Не се смущавай от този недостатък (...) и благодари Богу, че те е допуснал до такава висша светлина още на този свят, и то в твоето несъвършенство..."

Този епизод е ключов за разбирането на Химическата сватба, доколкото тя насочва вниманието към противоречието между душевна слепота и просветление, а, от друга страна, показва Парацелзовото влияние върху романа. Като казва на Кристиан, че той още на този свят може да стигне до висшата светлина, "старата дама" намеква за "светлината на Светия Дух", която не бива да бъде смесвана със светлината на природата, въпреки че двете светлини произтичат от Бога и се допълват една друга както мъжът и жената по между си. Но тази милост е оказана на стария Кристиан "в неговото несъвършенство", затова той трябва да куца. Той куца с двата крака, защото е изложен на същия упрек, който отправя Елиас на планината Кар мел към народа, неможещ да избере между Бог и идола Баал (1. Кр.18,21).

^

НО ЗА КАКВА СВАТБА СТАВА ДУМА?


Старият Розенкройц се отправя към двореца и не случайно се натъква на пътя си на кръстовище с три кедрови дървета, които според една маргиналия представляват дървета на Меркурий. Тази идентичност със spiritus vegetativis е намек за трансформиращия процес на прераждането, който трябва да се извърши в двореца. Трите кедрови дървета същевременно са символ на Триединството и на елинистичното схващане за Хермес като сочещ пътя – на едно от дърветата е закрепена Tabella Mercurialis, сочеща на латински език четири възможни пътя за двореца, само един от които води до целта без опасност за живота. Хермес (Меркурий) обаче често заблуждава: затова той се явява едновременно като слаб, бял гълъб и зъл, черен гарван. За да спаси гълъба, Кристиан поема по един от пътищата и не може след това да се върне обратно, защото Хермес, преобразил се като вятър, не му позволява това.

Налице е двойна интерпретация на разказа, изразена между другото и в съкрашението върху златната монета, която Кристиан получава от пазача, S.Р.N. От една страна, съкращението означава Salus Per Natu ram (Спасение чрез природата), а от друга – Spons Praesent.andi Nuptiis (Гост на младоженка на сватбата). Това е съзнателна амбивалентност, цел на автора на Химическата сватба: алхимическият смисъл се съдържа в "светлината на природата", "небесното изкуство" в "светлината на милостта", идваща отгоре.

Важен момент за разбиране на повествованието представлява везната на добродетелите: неканените гости не са влезли през портала, а са прескочили зидовете на двореца. Това са знатни особи и дворцови алхимици. При изпита върху златната везна повечето от гостите претърпяват неуспех, докато Кристиан успешно преминава през всичките трудности и се оказва неоспорим избраник. Той подарява четирите си рози на девойката, ръководеща церемонията, която алегорично представя алхимията (девойката Алхимия). Така той се освобождава от символа на наказанието, тежащо на главата му, тъй като розите символизират с кървавочервения си цвят кръвта на алхимичния спасител. Докато измамниците биват обезглавени както по времето на херцог Фридрих фон Вюртемберг, издържалите изпита на добродетелта гости получават като отличие Златното руно, на което виси летящ лъв.

Рицарският орден на Златното руно е бил създаден през 1429 г. в Бургундия от Филип Добрия като спомен за легендарните аргонавти. Антоан Февр доказва, че руното още през Средновековието е било тълкувано като пергамент или книга, съдържаща тайните за правене на злато.
^

НЕБЕСНАТА АЛХИМИЯ


Химическата сватба, както Фамата и Конфесио се дистанцират съзнателно от заблуждаващата техника и литература за правене на злато (вж. по-горе), а по-нататъшното повествование изтъква положителната роля на истинската алхимия като служителка на Небето и на природата.

Това означава, че описаната в разказа алхимия няма повече да бъде в служба на природата, а на Небето. Тази интерпретания се подчертава от едно ново преживяване на героя на четвъртия ден, когато той бива заведен от девойката повторно до кладенеца. Там е отново лъвът, който държи в лапите си плоча със следния надпис:

Аз, знатният Хермес,

след толкова беди,

които понесе човешкият род,

по решение на Божия съвет

и с подкрепа на изкуството

тека оттук като лечебно средство.


Да пие от мен този, що може;


да се мие с мен този, който желае;

да ме мъти този, който смее.

Пийте, братя, и ЖИВЕЙТЕ!

Главната фигура в алхимията е Хермес-Меркурий, който може да бъде ту живак, ту вода, ту огън, ту въздушен дух и по тази причина бива окачествен от Герхард Дорн, чиито произведения се четат в Тюбингенския кръжец, като променлив и закачлив. В него са представени както Доброто, така и Злото. При Хайнрих Кунрат той обаче е втори Божи син наред с Христос, поставян е наравно с Триединството. Ученикът на Парацелз Г. Дорн в Aurora philosophorum говори за прераждането на Меркурий, който е приел в себе си го рните и долните сили и ги е бракосъчетал. За автора на Химическата сватба е от значение да разграничи истинската алхимия от псевдо-алхимията и да разкритикува както празните мечти направачите на злато, така и авантюристичните спекулации на някои теософи, според които философският камък има същата ро ля за природата, както Христос за избавлението на човечеството. От друга страна, той намира обаче за правилно представянето на двете форми на алхимията, както е при Парацелз: от една страна, алхимията се разглежда в светлината на природата, която е една от опорите на медицината, и от друга страна – в светли ната на Светия Дух, като тази алхимия вижда в кръщението и в светото причастие алхимична трансформация.

В тази връзка не е чудно, че Хермес-Меркурий по решение на Божия съвет се е превърнал в лекарство, и то по време, което е означено криптографично върху табелката в лапите на лъва, а именно през 1378 г. Съгласно Конфесио Фратернитатис през тази година е роден и Кристиан Розенкройц. Затова си заслужава да се проследи особеното значение, което авторите на розенкройцерските манифести придават на тази дата. Сборът на числата е 10, тоест също както при питагорейците "тетрактис" е символ на съвършенството и завършеността, а същото е и при годината 1459, в която се състоява Химическата сватба.

Това време на осъществяване е маркирано в разказа чрез различни ритуали: избраните гости се мият на чешмата и пият от златен съд, преди да облекат златни одежди и да получат ново Златно руно, а върху закрепения за него златен медал с изобразено слънце и луна има надпис цитат от пророк Исай: "Лунната светлина ще бъде като слънчевата светлина, а слънчевата светлина – седем пъти по-светла от земната." И това е ключът към есхатологичния смисъл на целия разказ: Хермес е станал лекарство, носещо спасение, и поради свързването със Златното руно е като агнеца в Откровението на Йоан, който подобно на добър пастир ще води стадото към живата кладенчова вода (Откр. 7, 17). Тази вода има силата на светената вода при християнския ритуал на кръщението. Става дума за пророческа и апокалиптична връзка. Меркурий, Слънцето и Луната, златото и водата са символи на едно "изкуство", което надхвърля рамките на обикновената алхимия.

Любопитството му е причина, за да остане като пазач, вместо да си отиде у дома. Но това наказание в действителност е почетно отличие, ако сравним участта му с тази на пророк Даниил, за когото в еврейския вариант на Библията се казва, че той "стои пред царските порти", тоест е винаги на Негово разположение. Това преносно значение обяснява привидното противоречие в края, когато читателят узнава, че Кристиан, "мислейки, че трябва (...) да стане пазач на портала, се завръща у дома".

^

ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА РАЗКАЗА


Още по времето на възникването си Химическата сватба в някои отношения представлява загадка за съвременниците си с множеството символи, сравнения, алюзии, закодирани понятия. Това е било всъщност намерението на най-вероятния автор на романа Валентин Андрее – "да обърка наивниците". Една година след издаването на Химическата сватба, през 1617 г., той публикува един диалог със заглавие Institutio magica pro сиriosis, в който Кристианус оставя събеседника си с убеждението, че ще го посвети в магията, но в действителност го въвежда в изследването на magia naturalis. Чрез метаезика на автора се удава да промени виждането на читателите.

Умозрителната алхимия отдавна се ползва от християнските символи, например в Aurоra consurgens, приписвана на Тома Аквински, Светото писание служи за алегория на алхимията. В действителност алхимикът е виждал в Меркурий лечителя на материята, символ на Incarnatio Christi. Философският камък бил сравняван с Христос и Триединството, жертвата се принася чрез златото в името на спасението на несвършените тела. Затова някои алхимици били склонни без всякакво богохулство да представят този процес на преобразуване като богослужение.

В Химическата сватба е обратното. Чрез веселата и същевременно сериозна игра с алхимичния процес авторът подтиква читателите си към алегорична интерпретация на едно "друго", небесно "изкуство", интерпретация,предполагаща познанието в "светлината на Небето". Със символната система на алхимията се представя не спасението на природата, а бракосъчетанието на Христос с неговата църква. Този разказ скъсва с традициите на алхимичната литература и се приближава до категорията на фантастичната литература, която същевременно задоволява потребността от един трансцендентен свят, криещ се зад реалния.
^

ПРОБЛЕМЪТ ЗА АВТОРСТВОТО


Трите розенкройцерски манифеста били публикувани анонимно, но предизвикали такъв голям шум, че съвременниците им трескаво започнали да търсят автора и много скоро следите ги довели до младия студент по богословие от Тюбинген Йохан Валентин Андрее (1586-1654). Той произхожда по майчина линия от знатното вюртембергско бюргерство, а неговият дядо е известният богослов и ректор на университета в Тюбинген Якоб Андрее. Поради замесване в скандал заради писанията той прекъсва следването си за пет години. Движи се в кръгове, недоволни от официално проповядваната в университета схоластика. Общува с Томас Хес (1558-1614), който практикува медицина като последовател на Парацелз, и се въодушевява от предсказанията на домашния учител от Марбах Симон Щудион, според когото 120 год. след рождението на Лутер (1603 г.) започва ерата на Светия Дух. Професорът по право Кристоф Безолд (1577-1638) също се числи към приятелите на Андрее. Всестранно образована личност, той има спиритуалистични наклон ности и разполага с огромна библиотека, изцяло предоставена на разположение на младия Андрее.

От 1614 г. започва дейността на Андрее в служба на църквата. През 1638 г. Андрее заема длъжността дворцов проповедник и съветник във висшата църковна администрация в Щутгарт, възлагат му се и тайни дипломатически мисии. Междувременно той развива трескава литературна дейност и поради склонността си към сатирата си навлича враждебното отношение на не една известна личност. С розенкройцерството той се занимава през целия си живот под една или друга форма. До 1630 г. излизат около 300 публикации за или против братството. Хвалебствията и критиките са еднакво неприятни за Андрее, така че през целия си живот той трябва да се брани и търси оправдания.

В своята автобиография, чийто ръкопис изпраща на покровителя си херцог Аугуст фон Брауншвайг-Люнебург и която бива публикувана едва през 1799 г. (тоест едва след смъртта на Андрее), той признава автор ството си относно Химическата сватба.

Все пак при внимателно вникване в текстовете става ясно, че героят с името Кристиан Розенкройц от Фама и героят от Химическата сватба със същото име не са идентични. И двете произведения се позовават на Парацелз и природата бива възхвалявана в тях, но Фама е изцяло в светлината на природата, докато Химическата сватба възхвалява божествената алхимия в светлината на милостта и разкрива тайната на Творението единствено на преродените. Това се символизира от обстоятелството, че в края на разказа Кристиан се отказва от своето Златно руно. На уверения оптимизъм на Фама, която възхвалява благородството и великолепието на микрокосмоса, е противопоставено смирението на отшелника Кристиан, който никога не забравя, че "Творецът го е направил малък". На необозримото знание, което е овладял и съхранил основателят на Ордена при мъдреците от Изтока, в Химическата сватба противостои съзнанието за незнание – най-висшата мъдрост е да знаеш, че не знаеш нищо. От това кратко сравнение се вижда основното различие между двата розенкройцерски манифеста.

В крайна сметка розенкройцерите се вместват в безкрайната редица на тайно предаваното скрито древно познание на приказките и митологичните разкази, допринасящи открай време за благотворното психологическо равновесие на човечеството.Разработката на съчиненията за розенкройцерите произтича, разбира се, от съвсем ясно намерение и отговаря на определена историческа и географска ситуация, но използването на алхимическата символика по необходимост излиза извън тези тесни рамки. Така съдбата предопределя на мита за розенкройцерите да заживее самостоятелен живот и да съживи отново всичките разнообразни форми, в които е могъл да съществува митът през цялата човешка история – да бъде една духовна истина. Има ли обаче по-голяма истина от Духа?

^

ТРАДИЦИЯ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСТВОТО В ПО-ШИРОКА ПЕРСПЕКТИВА


Митична предистория

Адам

Адам бива посочен от Иренеус Агностус (псевдоним), апологет на розенкройцерството, като първи член на мистериозния орден. Той се позовава на девета глава от Конфесио, в която се казва, че магическият език на розенкройцерите няма нищо общо с вавилонското объркване на езиците, защото той съответства на "буквите и азбуките", които сам Бог е въплътил в Библията и в Книгата на природата, тоест сроден е с праезика на Адам, използван според езотеричното предание в Рая и разбираем за животните, наричан още език на светлината. В Конфесио се споменават още Енох, който можел да разговаря с Бог и ангелите, и Орфей, който омайвал всички с песните си. Разбираемо е, че почитателите на по-старото розенкройцерство сочат Адам като основоположник на братството. Някои гностични и кабалистични традиции правят от него също така създател на писмеността, на магията, на астрологията. А алхимистичната фаза на солификацията, описана в Химическата сватба, навярно е знак за възстановяването на адамовото, райското състояние в човека, доколкото златната сфера символизира главата на Кристиан Розенкройц и вселяването под формата на лъчи в нея – на изначалния, райски Адам, на "interior homo noster".

ЕГИПЕТ


Идеята за розенкройцерите според Михаел Майер (Silentiuти post clamores, 1617) може да бъде проследена още в Египет. Прастарият орден според него бил основан около 1500 г. пр. Хр. Търсенето на подобни корени не е съвсем неоснователно, ако се вземе предвид това, че Плутарх разказва за египетската митология в Dе Iside et Osiride и че Андрее е могъл да има достъп до трудовете на този гръцки писател чрез библиотеките на баща си или на приятеля си Безолд.

Важен за фикцията е мотивът в мита за Осирис за прераждането, свързан със символиката на движението на слънцето. Възкръсването е символизирано от изгрева на слънцето. Представеното в Химическата сватба жертване на трите кралски двойки, възкръсването на краля и кралицата наподобяват египетските мистерии. Хермес Трисмегист се идентифицира с египетския бог Тот, за когото се смята, че е откривателят на алхимията. В античността са съществували множество общности (подобни на розенкройцерите по дух), напр. т.нар. общност Поймандър и много други, за.,които като правило се знае много малко.

Михаел Майер намира и някои сходства между древногръцките мистерии и описаното в Химическата сватба. Той намира много сходства и между розенкройцерите и питагорейците. От друга страна, сравнение то с тайната на превръщането в Химическата сватба става разбираемо с идеята за странстването на душите и кармата, която се появява отново в по-късното розенкройцерство, напр. при Рудолф Щайнер или Макс Хайндл.

Отивайки по-напред в историята, може да се каже, че както за гностиците, така и за розенкройцерите Космосът представлява живо същество с тяло, дух и душа, при което растенията имат вегетативна или душа на растежа, а животните – сензитивна или душа на усещанията. При хората освен тези два вида е налице още "интелективна" или мислеща душа, даряваща им езика и разума. Разумът е божественото и творческото начало. Рихард Кинаст (1926) в една своя интерпретация на Химическата сватба тълкува трите кралски двойки като символично представяне на гностичното схващане за душата.

Природата и микрокосмосът според гностиците в първите столетия след Христос са само едната страна на света. Нематериалната втора половина е сферата на духовете, на ангелите, на невидимите сили, простиращи се до Бога.

За да бъде спасен човекът (т.е. микрокосмосът), отделен чрез Луциферовия огнен кръг от Бог и Христос, той трябва да се освободи от своята материалност и злите духове и да се извиси, минавайки през седем сфери. Прераждането в духовно същество се представя от гностиците като хиерогамия (свещен брак) – сякаш земният човек е годеницата, която приема в скута си семето от светлина на божествения годеник. Символът съществува и по-късно в Гносиса на Златното розенкройцерство. Там човекът още пази спомена за божествения си произход и посредством пълно преобразяване на безсмъртната искра в своята душа може да бъде отново напълно просветлен.

ХЕРМЕТИКА


Някои елементи на лечителската херметика се явяват в Химическата сватба. Например огънят като средство за получаването на живо същество, преминаването над небесното море, изкачването към Олимп, осмият етаж (материалното тяло се разтваря, душата се освобождава от седемте порока и приема осмото (огдоадско) качество, преди да се роди отново в Отеца), тълкуването на сънищата и много други.


^ ВЛИЯНИЕ НА АРАБИТЕ И САБАТИЦИТЕ

Едновременно управник, пророк и философ – три пъти великият (Триславният) Хермес бил почитан особено сред арабите. Те образували общности, в които практикували алхимичните и астрологичните си позна ния. Между VI и XI в. сабатците единствени притежавали Corpuк Hermeticum.

Михаел Майер въз основа на изказвания на Исидор фон Севила твърди, че чудната птица феникс живее в Арабия. От Фама Фратернитатис се вижда, че авторът е запознат с интересите на сабатците, тъй като Кристиан Розенкройц съгласно своя фиктивен биограф разширил в Дамкар значително своите познания по физика и математика.

Кристиан посещава град Фес. Андрее използва прочутия атлас на географа Меркатор (1512-1594), според който името "Фес" означава "от злато". Там работели много ясновидци и алхимици. Във Фес имало освен това арабски университет, основан през 793 г. Общоизвестна е заслугата на арабите за съхранението и преписването на някои текстове на старите гърци. Те преписали не само Аристотел и Платон, но и Евклид, Архимед, Птолемей, Хипократ, Гален.

Някои изследователи дори установяват паралели между митологичните мотиви на двете общности, достигнали до нас.

Съществува родство и между светогледа на розенкройцерите и някои мислители или художници от късното Средновековие и Ренесанса, така че изследователи на братството мислели, че са открили привърженици на тайната общност, живели още преди XVII в.

Например Данте Алигиери (1265-1321) – странстването на душата в Божествената комедия из Ада, Чистилището и Рая показва прилика със слизането на Кристиан в гробницата на кралете и при ложето на Венера. От друга страна, Комедията, която дава ключа за разбирането на Химическата сватба, е в известен смисъл Божествена комедия на спасеното човечество. В Дантевия рай душата достига осмото небе и виж да бракосъчетаването на розата и избраниците. В 31. песен Данте пише: "В образа на бяла роза ми се яви "samcta militia", за която Христос се ожени в своята кръв...", при което символите – светата сватба, розата от светлина и кръстът спасител са съединени.

Йеронимус Бош във великолепните си назидателни картини също така използва символи, към които спадат и някои от символите на розенкройцерите.

Въпреки всичко много по-вероятно е влиянието на Агрипа фон Нетесхайм (1487-1535) върху Фама Фратернитатис (неограниченото въздействие на тара naturalis). Според Агрипа магията съчетава физиката, математиката и богословието, а физиката е учението за природната магия, което е доста близо до светогледа на розенкройцерите.

Съвременникът на Агрипа Парацелз също вярва в магическата сила на душата. Той нарича себе си "доктор на Светото писание". На влиянието му върху по-старото розенкройцерство обръщат внимание всички изследователи на розенкройцерските текстове. Интересен е фактът, че произведения на и за Парацелз се намират в гробницата на Кристиан Розенкройц, зазидана през 1484 г., а известният лекар и философ е роден едва през 1493 г. Странно е и криптографското упоменаване на името му с датата 1459 г. в Химическата сватба.

^

ОТ РОЗЕНКРОЙЦЕРСТВО КЪМ МАСОНСТВО


Чрез Михаел Майер, Робърт Флъд и техните произведения розенкройцерството бива пренесено и намира разпространение в Англия. Тъкмо тук отрано се очертава развитието от розенкройцерството към масонството.

През 1804 г., точно 200 години след опиваното във Фама откриване на сводестата гробница на Кристиан Розенкройц, Йохан Готфрид Буле публикува в Гьотинген книга със заглавие: За произхода и най-видните съдби от Ордена на розенкройцерите и свободното зидарство1, в която той посочва, че назованата в Химическата сватба дата 1459 съвпада с времето, когато майстори строители от Германия, Австрия и Унгария се събират в Регенсбург и основават братство, на което кайзер Максимилиан І през 1497 г. дава привилегии. В 1824 г. тази теза се допълва от Томас де Куинси в една негова публикация. Според автора свободното зидарство в Англия произлиза от розенкройцерството посредством обединението на розенкройцерските идеи със средновековните традиции на занаятчийските сдружения. Това става по негово мнение между 1633 и 1646 г.

Още много неща говорят в полза на тази хипотеза, но те се нуждаят от допълнителни факти и проучвания.

Може да се каже, че почти навсякъде успехът на розенкройцерската литература се дължал на връзката й с алхимията.

Например през 1654 в Нюрнберг била създадена общност, която се нарекла розенкройцерска; тя се занимавала с химически изследвания и големият философ Лайбниц (1646-1716) вземал участие в нейните занимания. Забележително е, че той дотолкова се задълбочил в проучване на Химическата сватба, че решил загадката около именно на девойката Алхимия.

^

НОВОТО БРАТСТВО


През XVIII в. назрява необходимостта от една конкретна организация, която обаче приема различни форми. За различни общности и ордени, близки до розенкройцерските, се споменава в отделни книги и съчинения. В Прага, Регенсбург, Виена (Виенската розенкройцерска общност се разраства и оказва влияние върху цяла Австрия, Унгария, Бавария и Вюртенберг), Саксония, Шлезия, Лаузиц, Щутгарт, Мюнхен, Аугсбург, Нюрнберг, Лайпциг възникват множество розенкройцерски общества. Между тях и масонството съществувала взаимна симпатия, но не непременно пряка връзка. Масоните се надявали да научат от розенкройцерите тайни, които да им донесат богатство, здраве и дълъг живот, а розенкройцерите се надявали чрез масоните да разширят херметическите си познания. Затова розенкройцерите често ставали членове и на масонски ложи.

^

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСТВОТО ВЪРХУ НАУКАТА, ЛИТЕРАТУРАТА И ИЗКУСТВОТО


Историята на възникването на старите розенкройцерски манифести показва, че още при излизането им поток от книги и съчинения залива много европейски страни и че именити философи и учени като Декарт, Лайбниц, Нютон, Бейкън, Коменски и др. живо се интересуват от това движение и неговите трактати. Много писатели също така се вдъхновяват от мита и тайнствата на розенкройцерите.

В края на XVIII век просветители като Фридрих Николай издават оригиналните розенкройцерски текстове и насочват вниманието на известни писатели, поети и мислители към тях. Йохан Готфрид Хердер (1744 -1803) се въодушевява от всички произведения на Андрее, превежда и издава голяма част от тях. Той се обръща към Лесинг (1729-1781) за съдействие, тъй като в прочутата библиотека във Волфенбютел Лесинг изследва Андрее и розенкройцерството и прониква дълбоко в тайните на по-старото розенкройцерство.

Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832) още в младежките си години е привлечен от обаянието на розенкройцерите. Поради заболяване по време на следването си в Лайпциг му се налага да се върне в родния си град Франкфурт и по време на двете години, прекарани там, бива лекуван от д-р Йохан Фридрих Мец, който е не само компетентен лекар, но и херметик, практикуващ парацелзовата медицина и по всяка вероятност членуващ в розенкройцерска общност. От него младият Гьоте научава много и бива силно повлиян в развитието си. Той прочита също така и История на църквата и ереста на Готфрид Арнолд и се запознава по такъв начин с розенкройцерството на Андрее. Когато по-късно открива Химическата сватба, той бива омагьосан от приказната атмосфера на разказа и поради своите алхимични познания е бил в състояние да види в песента на нимфите на Андрее не само химн на любовта,но и символ на прераждането.През 1784 г. Гьоте написва дългото, останало незавършено стихотворение Тайните, чието настроение напомня отчасти на Химическата сватба.

Като завършек на Забавления на немски емигранти Гьоте представя една символична фабула – Приказката. Това е една от причините Гьотевата Приказката да намери място в този сборник.

По времето на Гьоте и други писатели и мислители се интересуват и занимават интензивно с духовното наследство на розенкройцерите: Йохан Фридрих фон Майер, Хайнрих Юнг-Щилинг, Карл фон Екартсхаузен, Захариас Вернер, Аким фон Арним, Новалис, Моцарт Вълшебната флейта), а през XIX век Стефан Георге и Худо фон Хофманстал.

Сред французите идеите им намират отзвук у Декарт (1596-1650), Сирано дьо Бержерак (1620-1655) и др., по-късно тайната на философския камък занимава,и Анатол Франс (1844-1924).

В Русия влиянието на розенкройцерството се забелязва особено в края на ХVІІІ век, главно в Москва, под формата на мистично-квистистична и херметично-алхимична тенденция. Според Николай Новиков (1744-1818) алхимията има за цел да набави достатъчно злато на царя, за да владее той над човечеството – идеята за мистичната теокрация. Един век по-късно влияние на розенкройцерството се забелязва в Розата и кръста на Александър Блок (1880-1921) и Петербург на Андрей Белий (1880-1934), ученик на Рудолф Щайнер.

В Латинска Америка световноизвестният аржентински писател Хорхе Луис Борхес (1899-1986) във Ficcio nes (1956) споменава Валентин Андрее, този "немски богослов, който в началото на XVII в. описва имагинерното розенкройцерско общество, което по-късно възниква по дадения от него образец".

В интерпретацията на Фамата Й. Рийкенборг обяснява тона алхимическо просветление на човека с помощта на символа на кръста на розата: "След това вие трябва да поемете по пътя на кръста, пътя към Голгота, пътя на самопожертвователната служба, за да може там, където се срещат хоризонталната и вертикалната линия, да разцъфне като била роза духовното сърце. Едва след като приемете тази бяла роза, ще чуете магическата музика от гората на съвършенството, хоровете на невидимата сграда", жилището на розенкройцерите.

В по-ново време изключително силно е влиянието на Рудолф Щайнер (1861-1925). Той се връща назад към изворите на розенкройцерството на Андрее и през 1917-1918 г. публикува в Мюнхен студия върху Химическата сватба в списание "Дас райх". По мнението на Щайнер първите духовни наценки на розенкройцерското движение могат да бъдат открити още през IV век по времето на Константин Beлики.

В своето произведение Теософията на Розенкройц Рудолф Щайнер застъпва схващането, че Кристиан Розенкройц действително се е разкрил през 1459 г. като водач на малка група посветени, и добавя, че същата висша индивидуалност, въплътена тогава в Кристиан Розенкройц, оттогава не е преставала да ръководи и учи розенкройцерите. Според него Кристиан Розенкройц се явява прототип на "духовния човек".

Въпреки изложените аргументи и твърдения "за и против", свързани с розенкройцерите от древността до наши дни, от възникването до символиката им, всичко остава покрито с дълбока тайна, която е достъпна само за посветените.

^

ЗА ТАЙНИ ФИГУРИ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ ОТ XVI И ХVІІ ВЕК


На вниманието на българския читател се предлагат за първи път два оригинални трактата от публикувания през 1785 г. сборник под горното заглавие.

В него се съдържат текстове, фигури, алхимични описания, тълкувания на числа и много други тайнствени явления. Анонимните автори на трактатите и фигурите си служат с алегории и подобия, които среща ме и в манифестите на Андрее. В първия трактат, който е същевременно и начало на "малкия основен буквар за млади ученици, които ще се упражнят в школата на Св. Дух", еднозначно се посочва принадлежността на авторите към братството на Кристиан Розенкройц. Вторият от предложените тук два трактата посочва годината 1625 като година на написването му. В него се срещат алегории и символи, напомнящи розенкройцерските манифести на Андрее, особено Химическата сватба.

Текстовете съдържат типичния за езотерично-мистичните текстове похват и език, които оставят "отворени" моменти за интерпретация и дават възможност на читателя да намери своите истини и обменения. Накрая трябва да се каже, че ние като издатели не можехме да не предложим на уважаемия читател тези макар и фрагментарни текстове (заедно с посочената литература по въпроса), защото те са доказателство най-малкото за това, че други преди нас са търсили ключ към Тайната.
^

От издателите



R. Edighoffer, Ие Rosenkreuzer, Miinchen: Beck 1995.

G. Wehr (Hrsg.), Die Bruderschaft der Rosenkreuzer (Vorwort). München 1991.

Н. Biedermann., Lexikon dermagischem Künste. VМА-Verlag Wiesbaden 1998

J Н. Zedler (Hrsg), Groges vollstandiges Universal=Lexikon aller Wissenschaften und Künste. Graz 1961-64.

Ф. Бонардел, Херметизмът, Панорама 1997.

М Lurker, Worterbuch der Symbolik. Kroners Taschenausgabe Müinchen 1991.

J Garewicz und А. М. Haas (Hrsg.), Gott, Natur und Mensch in der

Sicht Jacob Bohmes und seiner Rezeption. Harrassowitz Verlag Wiesbaden 1994.

С. Priesner und К. Figala (Hrsg).Lexicon einer hermetischen Wissenschaft. Beck Verlag Munchen 1998.






оставить комментарий
страница1/11
Дата12.10.2011
Размер2,82 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы:   1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
отлично
  1
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх