Предговор към българското издание icon

Предговор към българското издание


Смотрите также:
Предговор към новото преработено издание...
Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография...
История на българското законодателство. Източници...
Съдържание предговор...
Предговор
ЛитературанаБългарскот о възраждан е...
ЛитературанаБългарскот о възраждан е...
Доклад за дейността на „албена" ад към 31. 12. 2011 година съгласно изискванията на чл. 100о, ал...
Доклад за дейността на „албена" ад към 31. 03. 2011 година съгласно изискванията на чл. 100о, ал...
Неделчев, Денчо Илиев. Маркетингова етика. Учебно пособие...
Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год. Научни рецензенти проф д...
Уважавайте се, за да ви уважават и другите!...



Загрузка...
страницы:   1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20
скачать
АЙБРАХАУМ МАСЛОУ


МОТИВАЦИЯ И ЛИЧНОСТ


СЪДЪРЖАНИЕ


ЗА АВТОРА

ЗА КНИГАТА

ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ ...5

ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ ...7

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ ...12

ПРЕДИСЛОВИЕ

ВЛИЯНИЕТО НА ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ...28

Въведение ...28

Влиянието на Маслоу ...28

Кратка биография ...31

Библиография ...36

ЧАСТ 1

ТЕОРИЯ НА МОТИВАЦИЯТА ...36

ГЛАВА 1

ВЪВЕДЕНИЕ В ТЕОРИЯТА НА МОТИВАЦИЯТА ...36

Холистичен подход ...36

Парадигма за мотивационни състояния ...37

Средства и цели ...38

Несъзнавана мотивация ...39

Сходство на човешките желания ...39

Множествени мотивации ...39

^ Мотивиращи състояния ...40

Задоволяването поражда нови мотивации ...40

Не е възможно да се направи списък на нагоните ...41

Класифициране на мотивацията в зависимост

от фундаменталните цели ...42

^ Неадекватност на данните от животни ...42

Средата ...43

Интегрирано действие ...44

Немотивирано поведение ...45

Възможност за постигане ...45

Действителността и несъзнаваното ...46

Мотивация на най-висшите човешки способности ...47

ГЛАВА 2

^ ЕДНА ТЕОРИЯ ЗА ЧОВЕШКАТА МОТИВАЦИЯ ...48

Йерархия на базовите потребности ...48

Базови познавателни потребности ...56

Характеристики на базовите потребности ...59

ГЛАВА З

^ ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА БАЗОВИТЕ ПОТРЕБНОСТИ ...65

Последици от задоволяването на дадена базова потребност ...66

Учене и задоволяване ...67

Задоволяването и формирането на характера ...69

Задоволяване и здраве ...71

Задоволяване и патология ...73

Следствия от теорията за задоволяването ...73

Влияние на задоволяването ...76

ГЛАВА 4

^ ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТЕОРИЯТА ЗА ИНСТИНКТИТЕ ...78

Необходимостта от преразглеждане ...78

Критика на традиционната

теория за инстинктите ...80

Базовите потребности в теорията за инстинктите ...85

ГЛАВА 5

^ ЙЕРАРХИЯТА НА ПОТРЕБНОСТИТЕ ...88

Различия между по-висшите и по-нисшите потребности ...89

Следствия от йерархията на потребностите ...91


ГЛАВА 6

^ НЕМОТИВИРАНО ПОВЕДЕНИЕ ...94

Справяне или експресия ...96

Експресивно поведение ...102

ЧАСТ 2

ПСИХОПАТОЛОГИЯ И НОРМАЛНОСТ ...106

ГЛАВА 7

^ ПРОИЗХОД НА ПАТОЛОГИЯТА ...106

Лишение и заплаха ...106

Конфликт и заплаха ...108

Индивидуално определение за заплаха ...109

Травмата и болестта като заплаха ...110

Потискането на себеактуализацията като заплаха ...111

Източникът на патологията ...111

Резюме ...111

ГЛАВА 8

^ ИНСТИНКТИВНА ЛИ Е ДЕСТРУКТИВНОСТТА? ...112

Животните ...113

Децата ...115

Антропология ...117

Клиничен опит ...118

Ендокринология и генетика ...118

Теоретични съображения ...119

Деструктивността - инстинктивна или заучена? ...121

ГЛАВА 9

^ ПСИХОТЕРАПИЯТА КАТО ДОБРИ ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ ...122

Психотерапия и задоволяване на потребности ...124

Добрите човешки взаимоотношения ...127

Доброто общество ...135

Професионална психотерапия ...138

ГЛАВА 1О

^ ПОДХОДИ КЪМ НОРМАЛНОСТТА И ЗДРАВЕТО ...141

Стандартни понятия ...142

Социалните условности ...142

Нови идеи ...144

Какви можем да станем ...145

Вътрешноприсъщата човешка природа ...147

Как да различим вътрешноприсъщото от случайното ...149

Условия за здраве ...150

Среда и личност ...151

Психологическа утопия ...152

Природата на нормалността ...152

ЧАСТ З

СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯ ...153

ГЛАВА 11

^ СЕБЕАКТУАЛИЗИРАЩИТЕ СЕ ХОРА: ИЗУЧАВАНЕ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ ...153

Изследването ...154

Наблюденията ...156

ГЛАВА 12

ЛЮБОВТА ПРИ СЕБЕАКТУАЛИЗИРАЩИТЕ СЕ ХОРА ...178

Откритост ...179

Да обичаш и да бъдеш обичан ...179

Сексуалност ...180

Его-трансценденция ...182

Забава и веселие ...182

Уважение към другите ...182

Любовта като награда сама за себе си ...183

Алтруистична любов ...184

Отделяне и индивидуалност ...185

ГЛАВА 1З

^ ТВОРЧЕСТВОТО ПРИ СЕБЕАКТУАЛИЗИРАЩИТЕ СЕ ХОРА ...186

Предварителни представи ...186

Нови модели ...187

Себеактуализиращо творчество ...187

Решаване на дихотомии ...189

Отсъствие на страх ...190

Върхови изживявания ...190

Равнища на творчество ...192

Творчество и себеактуализация ...194

ЧАСТ 4

^ МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ЕДНА НАУКА ЗА ЧОВЕКА ...195

ГЛАВА 14

ВЪПРОСИ ЗА ЕДНА НОВА ПСИХОЛОГИЯ ...195

Ученето ...195

Възприятие ...196

Чувства ...197

Мотивация ...198

Интелект ...199

Познание и мислене ...200

Клинична психология ...200

Психология на животните ...202

Социална психология ...203

Личност ...205

ГЛАВА 15

^ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОД КЪМ НАУКАТА ...207

Изучаването на учения ...207

Науката и човешките ценности ...208

Разбиране на ценностите ...208

Човешки и естествени закони ...209

Социология на науката ...209

Различни подходи към действителността ...210

Психично здраве ...211

ГЛАВА 16

^ ЦЕНТРИРАНЕ ВЪРХУ СРЕДСТВАТА ИЛИ ЦЕНТРИРАНЕ ВЪРХУ ПРОБЛЕМА ...212

Прекалено подчертаване на техниката ...212

Центрирането върху средствата

и научната правоверност ...215

ГЛАВА 17

^ СТЕРЕОТИПИЗИРАНЕ ИЛИ ИСТИНСКО ПОЗНАНИЕ ...218

Внимание ...219

Възприятие ...222

Учене ...223

Мислене ...227

Език ...232

Теория ...233

ГЛАВА 18

^ ХОЛИСТИЧЕН ПОДХОД КЪМ ПСИХОЛОГИЯТА ...235

Холистично-динамичен подход ...235

Понятие за синдрома личност ...241

Характерни черти на синдромите на личността ...245

Изучаване на синдромите на личността ...251

Равнище и качество на синдромите на личността ...256

Синдромите на личността и поведението ...257

Логически и математически израз на данните за синдрома ...258


ПОСЛЕСЛОВ

^ БОГАТАТА ЖЪТВА НА ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ ...262

Въведение ...262

Хуманистична психология ...265

Трансперсонална психология ...268

Образование: хуманистични ценности

и нови методи на обучение ...270

Влиянието на Маслоу върху труда и мениджмънта ...274

Здравето и цялостната личност ...276

Теорията за мотивацията и себеактуализацията

и психологията на жените ...278

Синергичното общество ...279

Многогодишната жътва ...282


За автора




„Бях ужасно любопитен да узная защо не полудях”, отбелязва Ейбрахам Маслоу (1908-1970), един от основателите на хуманистичната психология. Неговото мислене е изненадващо оригинално. Повечето психолози преди него са се занимавали главно с абнормалното и болното. Той иска да узнае какво означава да си психически здрав.


Ейбрахам Маслоу следва психология в университета в Уисконсин. Там той прави оригинално изследване върху поведението и сексуалния живот на приматите. Маслоу продължава своите изследвания в Клоумбийския университет, където негов ръководител става Алфред Адлер, един от първите последователи на Зигмунд Фройд. От 1937 до 1951г. той работи в Бруклинския колеж. В Ню Йорк се радва на приятелството на още двама учени, на които се възхищава и професионално и като личности – антроположката Рут Бенедикт и гещалтпсихолога Макс Вертхаймер. Те са толкова изключителни в своята област и са такива „прекрасни човешки същества”, че Маслоу започва да си води бележки за тях и тяхното поведение. Това ще стане основата на неговото дългогодишно проучване и рефлексия върху психическото здраве и човешкия потенциал. Той пише задълбочено по този въпрос, заемайки идеи от други психолози, но значително допринасяйки с оригиналните си концепции за йерархията на потребностите, метапотребностите, самоактуализиращите се хора и върховите изживявания. Маслоу става лидерът на хуманистичната школа в психологията, която се появява през 50-те и 80-те години на XX век и която той нарича „третата сила” – отвъд теорията на Фройд и бихейвиоризма.


Маслоу е значителна фигура в теориите за личността. През в0-те години на XX век хората са вече изморени от редукционистките и механистичните писания на бихейвиоризма и физиологичната психология. Те търсят смисъл и цел в живота, дори висш, мистичен смисъл. Маслоу е един от пионерите в това движение за завръщането на човека обратно в психологията.


Хуманистичната психология поражда няколко различни терапии, обединени от идеята, че хората притежават вътрешни ресурси за израстване и изцеление и че същността на терапията е да спомогне за отстраняването на пречките пред индивида в постигане на себеактуализация. „Човешката природа не е толкова лоша, за колкото се смята”, пише Маслоув контекста на споменатото завръщане на човека в психологията.


Маслоу прекарва последните си години в полууединеност в Калифорния. На 8 юни 1970г. той умира от сърдечен удар след продължително боледуване.


За книгата




„МОТИВАЦИЯ И ЛИЧНОСТ” е новаторска творба на един от най-вличтелните и оригинални психолози на нашето време – Ейбрахам Маслоу. Въпреки че първото издание на книгата излиза през 1954г., нейните идеи остават все така ценени и актуални. Обединявайки и надмогвайки теорията на Зигмунд Фройд и учението на поведенческата психология, тази книга предлага холистичен поглед върху човека и човешкото съзнание. Вместо да се съсредоточава върху отклоненията от нормалността като психолозите преди него, Маслоу насочва своето внимание върху стремежа на човека да придаде смисъл на живота си и да постигне себереализация.


„Човешкият живот никога няма да бъде разбран, ако не се вземат предвид неговите най-висши въжделения. Развитието, себеактуализацията, стремежът към здраве, търсенето на идентичност и автономия, копнежът за върхови постижения ... вече трябва да се приемат безрезервно като широко разпространена, а може би и всеобща, човешка способност” пише Маслоу.

МОТИВАЦИЯ И ЛИЧНОСТ" е оказала огромно въздействие за създаването на един положителен и цялостен възглед върху човешката природа. Тя продължава да е уникален, проникновен и влиятелен източник на познание, както проличава от съвременните тенденции в психологията, образованието,

бизнеса и културата.


^ ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ




Уважаеми читателю,


Ти имаш привилегията да държиш в ръцете си една изключителна книга, една книга, която бе, и надявам се, че ще бъде, своеобразна библия за стотици хиляди и милиони хора в Америка и по целия свят, които се стремят към пълноценен живот, разкрепостяване и реализиране на същностните си сили и потенции и на най-човешкото в себе си.


С тази книга издателство Кибеа ни прави съпричастни към една от най-популярните школи в американската, а и световна психология – «хуманистичната психология». Тази, т.нар. «трета сила», за разлика от другите две - бихейвиоризмът и психоанализата, които виждат и се концентрират повече върху животинското, проблемното, налудничавото у нас - поставя акцент, разкрива, стимулира и омо-ществява у всеки от нас именно човешкото, божественото, цялостното и оптимистичното. Тя ни изважда от омагьосания кръг, в който ни натикват споменатите две школи, каквато и академичната психология, и ни свързва пълноценно и осезаемо чрез всички наши сетива с живата реалност на живите хора, каквато и с хилядолетния опит и културните постижения на живелите преди нас, предавайки ни по един непосредствен начин техния автентичен смисъл и значение.

Те - и книгата, и хуманистичната психология като цяло - реабилитират и за психологията, и за всеКи от нас не болката, а щастието и екстаза; не ограниченията, външните проблеми и вътрешните конфликти, а безкрайността, прозрението, компетентността, вътрешното спокойствие и цялостността. Те ни помагат да осъзнаем, че както обстоятелствата на живота, така и ние самите и хората около нас ни напъхват, къде несъзнателно, къде съзнателно в черупки, в кутийки, в калъфи, слагат ни маски и вериги, и в края на краищата, ни лишават от своя идентичност, мощ и простор за развитие и утвърждаване. Пак те ни помагат да разкъсаме пашкула на какавидата, в която са ни или сме се превърнали, да изчистим слузта по себе си, да поемем дълбоко животворен дъх и да полетим в просторите на безбрежното пространство на автентичното себеизразяване и саморазвитие, където вероятно ще срещнем много сродни нам души.


Но този избор - да останем пълзящи по земята, съобразявайкн се с всяка нейна вдлъбнатина или височинка или напротив да станем, проходим и дори полетим и да определяме сами какво, къде, кога и с кого да правим - зависи само от нас, защото истината, красотата, доброто, мощта и удоволствието не са няКъде далеч, те са в нас и само ние притежаваме ключа и формулата, чрез които да ги отключим и задействаме. Това, обаче, може да стане, само, ако си повярваме и, ако се вслушаме в самите себе си, очистим се от излишното, открием своята същност и стил и им се отдадем да ни водят, според тяхната вътрешна интуиция. Търсенето извън нас - било във вещи и вещества, било в хора, било в думи и идеи - на нашата собствена същност е задънена улица и клопка, в която ние сами сме се вкарали или обществото ни е поставило. Именно в нас, а не извън нас, са нашата същност и енергия, както и пътят и средствата за постигането, разкрепостяването и развитието им.


Хуманистичната психология, както и произлязлата от нея «трансперсонална психология» еманципират истински човешкото, опитомяват и ни сприятеляват както със звяра у всекн от нас, така и с божественото извън нас - живата природа, извисените хора, духовните сили.


Именно Ейбрахам Маслоу е «бащата» на тези две революционизирали психологията науки и практики, генерирали поредица от вторични научни школи и социални и духовни движения през последните няколко десетилетия. Макар, за съжаление, Маслоу да е малко известен на широката публика в България (с изключение на психолозите и няКои групи социални учени и психиатри), той е една от ключовите фигури на психологията през миналото столетие и името му би трябвало да се сложи вероятно сред първата петорка най-влиятелни психолози на XX век - наред със Зиг-мунд Фройд, жан Пиаже, Курт Лебин и Лев Виготски.


За някои набедени социални учени, особено тези заразени с бацила на позитивизма, хуманистичната психология може да изглежда недотам точна и ефективна. Това, обаче си е техен проблем, проблем на тяхното възприятие на науката и човека. факт е, че под влияние на хуманистичната и трансперсоналната психологии и свързаното с тях т.н. «движение за човешки потенциал» десетки милиони хора от двете страни на Атлантика се включиха във всевъзможни школи, семинари, курсове, срещи, движения и т. н. чрез които търсеха и разбиваха себе си. За този стремеж показателни са думите на един изследовател – «след като завладявахме все нови и нови територии, водихме много битки и накрая стигнахме до Луната, разбрахме, че сме изправени пред най-голямото завладяване и най-увлекателното приключение - самите ние". Бих пожелал на всички съществуващи школи и школички психологията да имат щастието и удовлетвореността да могат да помогнат на поне 10% от хората, за които хуманистичната и трансперсоналните психологии бяха не само откровение, но и съветник и водач в пътуването към самите себе си.


Ейбрахам Маслоу, катализаторът на тези процеси, както казва едни негов биограф, всъщност е един реалист заразен с идеализъм. За човек с неговия интелект (а неговото IQ е близо 200 точки), и голям експериментален опит (той е бил ученик и сътрудник на най-известните бихейвиористи и гещалтпсихолози и е провел стотици експерименти) придвижването към идеите, изложени в «Мотивация и личност» не са моментна иновация, а резултат от многогодишни наблюдения и размишления. Той отива, обаче, по-далеч - не само синтезира постиженията на съвременната му психология, не само показва нейните многобройни слабости, но прави и най-трудното - очертава рамките на една нова философия за човека, една нова парадигма в психологията, която служи за отправна точка за изследвания и постижения на хиляди други. Неговите идеи днес са популярни и влиятелни не само в психологията, но и в Консултирането, психотерапията, здравеопазването, образованието, организационното развитие, мениджмънта, социологията и дори теологията и естетиката.


Четенето на Книгата е удоволствие, както поради течащата леко мисъл на автора, така и поради излъчваната от текста атмосфера, създаваща у читателя тъкмо онези усещания, които лансира и стимулира хуманистичната психология - вътрешно спокойствие, лекота, цялостност, творчество, оптимизъм, самоувереност и самоуважение, единение с нещо голямо и духовно.


Убеден съм, че книгата ще бъде полезна и за специалистите от различните социални науки и най-вече от психологията, психиатрията и педагогиката. За тях особено интересни ще бъдат главите за методология на психологията, както и многобройните конкретни примери и анализи.


Поради факта, че настоящата книга е първата преведена в България, която предлага един по-цялостен поглед върху основите на хуманистичната психология, бе избрано третото й издание, в което освен оригиналният текст на Маслоу са включени и глави, посветени на неговата личност и влияние в и извън психологията, както и изчерпателна библиография на неговите публикации.

Поздравявам Ви с добрият избор на тази книга и Ви пожелавам едно приятно пътуване в самите Вас с нея.

Панайот Рандев

* Панайот Рандев, един от видните български психолози, е автор на студията «Хуманистичната психология: възникване, развитие и проблеми на парадигмата» - Бел. ред.


^ ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ


„Мотивация и личност” е оригинален запис на развитието в работата на един от най-творческите психолози на нашия век. Тя се е превърнала в основен източник на информация за всеки, който се интересува от теориите на Ейбрахам Х. Маслоу. Това става ясно от растящото внимание към книгата от страна на авторите на множество големи професионални списания в области като психология, образование, бизнес и социални науки. Въпреки че първото издание е излязло през 1954 г., а второто - през 1970 г. влиянието на книгата продължава да расте с течение на времето. От 1970 до 1975 г. „Мотивация и личност” е цитирана 489 като библиография или средно 97 цитирания на година. От 1976 до 1980 г., повече от 20 години след публикуването на първото издание, те достигат 791, или средно 198 цитирания на година.


Настоящото, трето издание на „Мотивация и личност”, е преработено така, че да насочи вниманието към творческото мислене на Маслоу и да подчертае влиятелните му идеи. В самия текст сме преподредили главите, в една от тях сме добавили нови заглавия и подзаглавия и сме отстранили някои отживели времето си пасажи. Глава 13 е ново допълнение към тази книга. Тя представлява текст на лекция, изнесена от Маслоу през 1958 г. в Мичигън Стейт Юнивърсити. Добавени са още няколко текста, предназначени да подсилят чувството на читателя за историческия и интелектуален контекст, в който е създадена книгата: кратка биография на Маслоу, послеслов за голямото въздействие на неговия поглед върху съвременния живот, въведения към главите, данни от изследване на цитирането й и пълна библиография на неговите трудове.


Изданието има четири основни части: 1. Теория на мотивацията; 2. Психопатология и нормалност; 3- Себеактуализация и 4. Методология за една наука за човека.


Глава 1, «Въведение в теорията на мотивацията», предлага хуманистична критика на традиционните поведенчески теории за мотивацията. Маслоу систематично изрежда ограниченията на традиционната теория за мотивацията. Той подчертава колко е необходимо да се разглежда цялостната личност, въздействията на културата, средата, множествената мотивация, немотивираното поведение, здравословната мотивация. С две думи, Маслоу поставя основите на една истински хуманистична теория за мотивацията.


Глава 2, «Една теория за човешката мотивация», е класическо представяне на йерархията на потребностите на Маслоу. Той успява да интегрира великолепно и елегантно поведенческата, фройдистката и хуманистичната психология. Йерархията на потребностите е широко използван модел в бизнеса, рекламата и други приложения на психологията.


Маслоу доказва, че всички човешки потребности могат да бъдат организирани в йерархия, започвайки с физиологичните потребности - от въздух, храна и вода. Следват четири равнища на психични потребности,- от сигурност, от любов, от самооценка и от себеактуализация. Според Маслоу по-висшите ни потребности са също толкова действителна и неделима част от човешката природа, колкото и потребността ни от храна. Той избягва опростените схващания както на бихейвиористите, така и на фройдистите.


В Глава 3, «Задоволяване на базовите потребности», Маслоу разглежда някои следствия от своята йерархия на потребностите. Той обсъжда задоволяването на потребностите, неговите последици и връзката му с учението, формирането на характера, психичното здраве, патологията и най-различни други явления.

Маслоу преразглежда класическата психологическа теория за инстинктите в Глава 4, «Преразглеждане на теорията за инстинктите». Тази теория прилага биологичното схващане за инстинкта към човешкото поведение. За разлика от бихейвиористите, които са склонни да обясняват всяко поведение от гледна точка на учението, «инстинктивистите» търсят корените му в наследените инстинкти.


В тази глава Маслоу обобщава основните проблеми на инстинктивисткия подход. Той твърди, че при всяко внимателно вглеждане в човешкото поведение се открива смесеното въздействие на наследствеността и околната среда. Маслоу пише, че човешките потребности имат инстинктивен компонент, но общо взето той е слаб. Нормалните, здрави човешки същества не са доминирани от инстинктивните си потребности, нито пък са дълбоко фрустрирани, ако някои от тях останат незадоволени. Фройд твърди, че изискванията на нашето его и култура влизат неизбежно в противоречие с най-дълбоките ни, в основата си себични инстинкти. Маслоу не се съгласява с това. Той привежда доводи, че в основата си ние сме добри и отзивчиви и вместо да ни ограничава, нашата култура ни дава по-скоро възможност за осъществяване.


В Глава 5, «Йерахия на потребностите», Маслоу разглежда различията между по-високо и по-ниско стоящите в йерархията потребности. Той е на мнение, че висшите потребности са по-късно еволюционно развитие и, че те се развиват в по-късна възраст у всеки индивид. Висшите потребности не са толкова изискващи и могат по-дълго да бъдат отлагани. Задоволяването им носи повече щастие и води до по-голямо израстване на индивида. За тях е необходима също така по-добра външна среда.


После Маслоу разглежда някои от следствията на своята йерархия на потребностите. Тя позволява да се отдаде дължимото на богатството и сложността на по-висшето функциониране на човека, като в същото бреме поставя неговото поведение в един континуум с мотивацията и поведението на всички организми. Освен това той очертава следствията от този модел за философията, ценностите, психотерапията, културата и теологията.


В Глава 6, «Немотивирано поведение», Маслоу разширява традиционния предмет на психологията и включва в нея експресивното и творческото поведение. Съвременните нему психолози-бихейвиористи са склонни да пренебрегват всичко останало извън заученото, мотивирано поведение. Той изтъква, че не всяко поведение е мотивирано или целенасочено. Експресивното поведение, което включва пеенето, танцуването и играта, е относително спонтанно, не е целенасочено и носи удоволствие само по себе си. То също е достойно за вниманието на психологията.


В Глава 7, «Произход на патологията», Маслоу разглежда два вида фрустрация на потребностите. Застрашаващата фрустрация води до патология. Незастрашаващата - не води. Според него не всяка фрустрация е застрашаваща и всъщност лишението може да има не само отрицателно, но и положително въздействие. Освен това Маслоу разглежда застрашаващия и незастрашаващия конфликт като е на мнение, че има конфликти, които могат да доведат и до положителни последици.


В Глава 8, «Инстинктивна ли е деструктивността", Маслоу твърди, че деструктивността не е вродена. Той прави преглед на данни от изучаването на животни, деца и сравнително културни проучвания на поведението, които сочат, че в едно здравословно, оказващо подкрепа обкръжение на практика не съществува деструктивно поведение. Той доказва, че по отношение на деструктивността, както и на всяко друго поведение, трябва да имаме предвид три факатора: структурата на характера на индивида, натиска на културата и непосредствената ситуация.


В началото на Глава 9, «Психотерапията като добри човешки взаимоотношения», Маслоу обвързва психотерапията с традиционните понятия на експерименталната психология, като заплаха, завършване на действието и удовлетворяване на потребностите.


Признавайки централното теоретично значение на удовлетворяването на потребностите, Маслоу доказва, че можем да разберем защо различни терапевтични системи дават резултат и как относително слабо подготвени психотерапевти могат също да бъдат ефективни. Според него основните ни потребности могат да бъдат задоволени само междуличностно. Това включва задоволяването на потребности в йерархията на Маслоу - от сигурност, принадлежност, любов и самооценка.

Маслоу твърди, че добрите човешки взаимоотношения са в основата си терапевтични и обратното, че добрата терапия се гради на добри човешки взаимоотношения между терапевта и пациента. За него добро общество е онова, в което добрите човешки взаимоотношения се поощряват и насърчават. Доброто общество е също така психологически здравото. Той подчертава, че за професионалните психотерапевти винаги ще има работа, особено с хората, които дори вече не търсят удовлетворяването на основни потребности, не биха приели такова удовлетворяване, ако то им бъде предложено. За такива индивиди професионалната терапия ще е необходима, за да извади на съзнателно равнище несъзнаваните им мисли, желания, фрустрации и задръжки.


В Глава 10, «Подходи към нормалността и здравето», Маслоу разглежда основните определения за психичната нормалност от статистическа, традиционна и културална гледна точка, както и от гледна точка на това, какво означава да си добре адаптиран и без дисфункции. Той предлага една по-положителна дефиниция в понятията на положителното психично здраве. Маслоу свързва психичното здраве с процеса на себеактуализация и с удовлетворяването на другите присъщи на неговата йерархия потребности. Освен това той разглежда въпроса за това, че психичното здраве се поддържа най-добре от среда, която свободно предлага на всеки индивид широк спектър от избори.


В Глава 11, «Себеактуализиращите се хора: Изучаване на психичното здраве», Маслоу описва своите пионерски проучвания на себеактуализацията. Той очертава методиката, която е използвал, при подбора и тестуването на изследваните лица. По-голямата част от тази глава е посветена на подробни описания на качествата и свойствата, които са общи за неговите себеактуализиращи се субекти. Те включват: точно възприятие, спонтанност, безпристрастност, върхово изживяване, чувство за хумор и творчество.


Освен това Маслоу сочи, че наблюдаваните от него индивиди далеч не са съвършени човешки същества и обсъжда слабостите им. Той разглежда, също така ролята, която играят ценностите в себеактуализирането и в решаването на конфликтните дихотомии при себеактуализиращите се хора, дихотомии от рода на сърцето или главата, себичност или себеотрицание, дълг или удоволствие.


В Глава 12, «Любовта при Себеактуализиращите се хора», се подчертава колко е важно да се изучава любовта, особено любовта у здрави хора. Там авторът разглежда взаимната връзка между секса и любовта. Нещо повече, той сочи как любовта е в състояние да ни накара да надмогнем егото си и да утвърдим независимостта и достойнството на любимото същество. Той се спира и на вътрешно удовлетворяващия и алтруистичен характер на любовта.


В Глава 13, «Творчеството при себеактуализиращите се хора», Маслоу сравнява творчеството при художници, поети и други «творчески професии» със съзидателността на себеактуализиращите се хора, която произлиза по-пряко от личността. Вторият вид творчество се проявява като тенденция да правиш всичко оригинално и творчески, независимо дали преподаваш, готвиш, спортуваш или нещо друго.


Съзидателните себеактуализиращи се хора са склонни да виждат света с ясен, свеж поглед и са по-спонтанни и експресивни от повечето други хора. Маслоу нарича това «първично творчество», оригиналното прозрение и вдъхновение, което формира основата на голямото изкуство, музика и т. н. Той сочи, че докато само малцина от надарените и добре подготвените могат да постигнат успех като творци в изкуството, първичното себеактуализиращо творчество е основна страна на нашата фундаментална човечност.


В Глава 14, «Въпроси за една нова психология», Маслоу очертава поредица от въпроси, които произтичат от новия му подход към психологията. Те включват нови подходи към традиционните теми на психологията като учението, възприятието, чувствата, мотивацията, интелекта, познанието, клиничната психология, психологията на животните, социалната психология и психологията на личността.

Маслоу ни предлага психологическо тълкуване на науката в глава 15, «Психологически подход към науката". Учените са хора. Тяхното поведение като учени следва психологически принципи. Това включва ролята на човешките страхове, надежди и мечти в науката. Освен това авторът подчертава, че науката не е единственият начин за откриване на истината. Той препоръчва да добавим към традиционния научен възглед подходите на поетите, философите, мечтателите и др. От здравите, щастливите, завършените личности може да се очаква да бъдат по-добри, по-творчески учени.


В Глава 16, «Центриране върху средствата или центриране върху проблема» Маслоу твърди, че много от проблемите на науката, особено на психологията, се дължат на прекалено съсредоточаване върху средствата. Центриране върху средствата или центриране върху проблема означава да насочиш вниманието си единствено към инструментариума, апаратурата и методите на научно наблюдение. Това често води до солидни от методологическа гледна точка изследвания, които обаче са банални. Поставянето на средствата в центъра обикновено води до ортодоксалност, задушаване на оригиналността и ограничаване на въпросите, които науката може да изучава.


В Глава 17, «Стереотипизиране или истинско познание", авторът прави разлика между два типа мислене и твърди, че много от онова, което минава за мислене, е второразредно категоризиране. Той подчертава колко е важно първо да се обърне внимание на новото изживяване, да се види то ясно и в подробности, вместо незабавно да се категоризира. За Маслоу стереотипизирането е един от примерите на сляпо категоризиране, навиците са друг такъв пример. Наистина известна стабилност е полезна и необходима, но прекаленото категоризиране води до скованост и липса на чувство за настоящето. както и до неефективно решаване на проблемите. Новите проблеми не се осъзнават или към тях се пристъпва с неподходящи методи, със стари решения, които не им съответстват.


В Глава 18, «Холистичен подход към психологията», Маслоу пише, че комплексното човешко поведение не може да се сведе до по-прости части. Маслоу настоява да помним, че дори когато изучаваме специфични аспекти на личността, ние изучаваме части от едно цяло, а не отделни единици. Той въвежда понятието «синдром на личността» - един структуриран, организиран комплекс от привидно различни части - и обсъжда в подробности различните следствия от този подход.


Искрено се надяваме да изпитате същото удоволствие от тази книга, каквото ние изпитвахме при редактирането й. Ейбрахам Маслоу ни е вдъхновил като човек и мислител. Ако неговият възглед за психологията и човешкия потенциал стигне до Вас и ви накара да се замислите върху въпросите, които той повдига, книгата е постигнала успех.

Робърт Фрейджър


Благодарности


Редакаторите искат да благодарят на Бърта Маслоу за нейната подкрепа.

На Джордж Мидендорф, чието първоначално виждане и поощрение доведе до това издание.

Рут Колс би искала да благодари на Синтия Макрейндолс, Джим Федимън, Боб Фрейджър и на дипломантите от випусК 1984 г. на КалифорнийсКия институт по трансперсонална психология за техните коментари върху по-ранните чернови.

Дължим благодарност на Майлс Вич за неговото гледище и на Милтън Чен и Пол Кокс за редакаторските им съвети.


^ ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ*




При настоящата редакция на книгата се опитах да включа основните поуки от изминалите шестнайсет години. Те са значителни. Смятам, че макар и да съм дописвал относително малко текст, пред вас е истинска и задълбочена преработка, защото основната насока на книгата беше променена във важни направления, които ще изброя подробно по-долу.


Когато се появи през 1954 г. книгата представляваше в основата си по-скоро опит да се гради върху съществуващите класически психологии, отколкото опит те да се отхвърлят или да се създава друга, конкурентна психология. Тя се опитваше да разшири нашето схващане за човешката личност, стигайки до «по-висшите» равнища на човешката природа. (Първоначално смятах да използвам като заглавие «По-ви-сока горна граница за човешката природа».) Ако тогава трябваше да сведа тезата, която защищавах до едно изречение, то би било, че освен онова, което бяха в състояние да кажат по онова време психологиите, човекът има и по-висша природа и тя е инстинкатоидна*, т.е. част от неговата същност. А ако можех да напиша второ изречение, бих подчертал дълбоко холистичния характер на човешката природа, в контраст с аналитично-дисекционно-анатомично-нютоновския подход на бихейвиористите и на фройдистката психоанализа.


Или, казано иначе, аз определено приех и градих върху наличните данни на експерименталната психология и на психоанализата. Приех също така емпиричния и експериментален дух на първата, както и разкриването и дълбочинното изследване на втората, като в същото


Препечатан е точно така, както е включен във второто издание; при това положение, номерацията на главите може да не съответства на организацията на настоящото издание. Препратките са изпуснати. - Бел. на английския редакатор.

Маслоу създава термина «инстинкатоиден", за да внуши две значения: че по-висшите аспеКти на човешКата природа са също толкова вродени, естествени и психологическн вкоренени, както и инстинКтите, и че тези висши Качества действат по подобен, но не и идентичен с инстинктите начин. За да е по-четивен текстът на места сме заменили термина «инстинкатоиден» с «инстинКатоподобен». - Бел. ред.


време отхвърлих образите на човека, които те изграждаха. С други думи, тази книга представяше различна философия за човешката природа, нов образ на човек.

Но оттогава досега онова, което тогава приемах като семеен спор между психолозите, се е превърнало по мое мнение по-скоро в местна проява на един нов Zeitgeist*, нова обща, всеобхватна философия за живота. Този «хуманистичен» Weltanschauung* е сякаш нов и далеч по-надежден и насърчителен начин да си представим всяка област на човешкото знание: например икономика, социология, биология, както и всяка професия: например юридическата, политическата, медицинската, а и всички обществени институции: например семейството, образованието, религията, и т. н. При преработването на книгата съм се ръководил от това лично свое убеждение, като съм отразил в представената в нея психология вярата, че тя е аспект от един по-широк светоглед и всеобхватна житейска философия, която вече е отчасти разработена, поне до степен да бъде приемлива и взета насериозно.


Трябва да кажа няколко думи за дразнещия факт, че тази истинска революция (нов образ на човека, обществото, природата, науката, основните ценности, философията, и т. н.) е все още почти напълно пренебрегвана от повечето интелектуалци, особено от онези, които управляват каналите за комуникация с образованата публика и младежта. (Ето затова започнах да я наричам Незабелязаната революция.)


Много членове на тази общност изповядват възглед, който се характеризира с дълбоко отчаяние и цинизъм, и понякога се изражда в жлъчна злоба и жестокост. На практика те отричат възможността да се подобрят човешката природа и обществото, да се открият вродените човешки ценности или способността човек да обича живота изобщо.


Те поставят под съмнение реалното съществуване на неща като честност, доброта, щедрост, чувства. Прекрачват границата на допустимия скептицизъм или въздържание от преценка, а когато се натъкнат на хора, които не споделят възгледите им, преминават към активна враждебност и им се присмиват като на глупаци, скаути, досадници, наивници, добродушковци, или безпочвени оптимисти. Това активно развенчаване, омраза и разнищване отива по-далече от презрението, понякога то прилича на яростна контраатака срещу онова, което според тях е обиден опит да бъдат заблудени, измамени,


Zeitgeist ( - Дух на времето (нем.) - Б. пр. 2 Weltanschauung - Светоглед (нем.) - Б. пр.

подиграни. Според мен психоаналитикът би видял тук динамиката на яростта и отмъщението за минали разочарования и обезверявания.


Тази субкултура на отчаянието, тази позиция на «по-разрушителен съм от теб», тази контра-моралност, в която хищничеството и безнадеждността са действителни, докато добрата воля не е, противоречи изцяло на хуманистичните психологии и на онези предварителни данни, представени в настоящата книга и в много от посочените в библиографията трудове. Все още трябва много да внимаваме, когато утвърждаваме предпоставката за «доброто» в човешката природа (вж глави 7,9,11 и 16), но вече е възможно да отхвърлим категорично вдъхващото отчаяние убеждение, че в последна сметка и в основата си тя е покварена и зла. Такова едно убеждение вече не е само въпрос на вкус. То може да се поддържа единствено със съзнателна слепота и невежество, с отказ да се вземат предвид фактите. Следователно то трябва да се възприема по-скоро като лична проекция, отколкото като аргументирана философска или научна позиция.


Хуманистичните и холистичните схващания за науката, представени в първите две глави и в Приложение Б, получиха потвърждение от много разбития през последното десетилетие, но най-вече от чудесния труд на Майкъл Поляни “Personal Knowledge” («Личното знание»). Моята книга “The Psychology of Science” («Психология на науката») развива тези, които много наподобяват неговите. И двете книги са в крещящо противоречие с класическата, общоприета философия на науката, която все още преобладава твърде широко и предлагат далеч по-добра алтернатива за научна работа с хора.


Книгата е изцяло холистична, но в Приложение Б се предлага по-задълбочена, а може би и по-трудна тракатовка на въпроса. Холизмът е очевидно верен - в края на краищата космосът е единен и взаимосвързан, всяко общество е единно и взаимосвързано, всеки човек е единен и взаимосвързан и т. н. Въпреки това, холистичният възглед трудно се прилага и използва така, както би трябвало - като възглед за света. В последно време ставам все по-склонен да смятам, че атомист-кият начин на мислене е форма на лека психопатология или поне, че е един аспект на синдрома на познавателната незрялост.


Холистичният начин на мислене и виждане изглежда идва съвсем естествено и автоматично при по-здравите, себеактуализиращи се хора и е необикновено труден за по-слабо развитите, по-незрелите и по-нездравите хора. Засега разбира се, това е само впечатление и не бих желал да настоявам прекалено много на него. Все пак смятам, че съм в правото си да го представя като хипотеза, която подлежи на проверка - нещо, което е относително лесно да се направи.


Теорията на мотивацията, разбита в глави 3 - 7 и до известна степен в цялата книга, има интересна история. За първи път изложена през 1942 г. пред едно психоаналитично общество, тя представляваше опит да се интегрират в единна теоретична структура частичните истини, които откривах у Фройд, Адлер, Юнг, Д.М. Леви, Фром, Хорни и Голдщайн. От собствения си разпръснат опит в областта на терапията бях научил, че всеки от тези автори е бил прав по различно време и за различни хора. Въпросът за мен беше в основата си клиничен: Кое от по-ранните лишения (депривации) води до невроза? Кои психологически средства лекуват неврозата? Каква профилактика предотвратява неврозата? В какъв ред да се прилагат психологическите лекове? Кои са най-силни? Кои са най-основни.

За да съм справедлив, ще трябва да кажа, че теорията е постигнала доста добър успех в клиничен, социален и личностен план, но не и в лабораторен и експериментален. Тя съвпада много добре с личния опит на повечето хора и в редица случаи им предлага структурирана теория, която им помага да осмислят по-добре вътрешния си живот. Изглежда за повечето от нас тази теория носи пряка, лична, субективна достоверност. И все пак, тя не е потвърдена и подкрепена експериментално. Все още не съм успял да измисля добър начин да я подложа на лабораторна проверка.


Част от отговора на загадката дава Дъглас Макгрегър, който е приложил тази теория за мотивацията към индустриалната сфера. Той установява, че тя е не само полезна при организирането на данните и наблюденията му, но и че те служат с обратна сила като източник, който придава валидност на теорията и я потвърждава. Сега емпиричните данни постъпват именно от тази област, а не от лабораторията. (Извадка от такива съобщения е дадена в библиографията.)


Поуката, която си извадих от това и от последвалите потвърждения от други сфери на живота, бе следната: когато става дума за потребностите на човешки същества, ние говорим за същността на живота им. Как съм могъл да мисля, че има начин тази същност да бъде подложена на проверка в някаква лаборатория за животни или в ситуация от епруветка? Очевидно за това е необходима житейска ситуация на цялостното човешко същество в неговата социална среда. Ето оттук ще дойде потвърждението или отхвърлянето.






оставить комментарий
страница1/20
Дата12.10.2011
Размер5,46 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы:   1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20
не очень плохо
  1
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх