Съдържание предговор icon

Съдържание предговор


Смотрите также:
Конвергентна програма (2009-2012 г...
Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография...
Предговор към българското издание...
Съдържание
Съдържание
Съдържание
Соня хинкова югославският случай етнически конфликти в Югоизточна Европа...
Изследване състоянието на широколентов ия достъп в република българия софия 2009 г. Съдържание...
Съдържание
Всичко за здравето на мъжа д-р Сара Бруър Съдържание увод част първа. Сексуално здраве...
Съдържание
Предговор учебник...



Загрузка...
страницы:   1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
скачать
ИВАН ВОЙНИКОВ




История

на българските държавни символи


2009 г.


Данни за автора:




Иван Гочев Войников, роден в гр.Стара Загора през 1976 г. С висше икономическо образование и задълбочени интереси в областта на историята на България – древна и средновековна, нова и най-нова история, история на Европа и Изтока, историята на българските герб, знаме и химн; теоретичната хералдика и гербовниците. Член на „Българското хералдическо и вексилологическо общество”.




СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

ЧАСТ ПЪРВА БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ

І. Гербове и хералдика

ІІ. Предхералдика в средновековна България

ІІІ. Българският герб в Западноевропейските гербовници (ХІІІ-ХVІІ в.)


ІV. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В ИЛИРСКИТЕ ГЕРБОВНИЦИ

V. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В НЕХЕРАЛДИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ ОТ ХVІ-ХVІІІ В.

VІ. Българският герб в „Стематографиите” на Витезович и Жефарович

VІІ. Българският герб в епохата на Възраждането

VІІІ. Българският герб в хералдичните практики на Унгария и Австрия

­ІХ. Българският герб 1878-1946

Х. ­Българскияг герб в периода 1946-1990


ЧАСТ ВТОРА – БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ

І. Знамена и вексилология

ІІ. Българското знаме през средновековието

ІІІ. Българското знаме и унгарските коронационни знамена

ІV. Българското знаме ХV в. – 1878 г.

V. Българското знаме след 1878 г.

ЧАСТ ТРЕТА – БЪЛГАРСКИЯТ ХИМН


І. Национален химн

ІІ. Владетелски химн

БИБЛИОГРАФИЯ


ПРИЛОЖЕНИЯ













ПРЕДГОВОР



Символите най-общо могат да се определят като изображение или предмет, чрез които визуално се представя образ или понятие, съществуващ в съзнанието.1 Те са сред малкото неща от древността оцелели и до днес, въпреки превратностите, с които е изпълнена човешката история. Нещо повече, символите са били вечен спътник на човека.

Л.И.Тимофеев ги охарактеризира като: „предметен или словесен знак, условно изразяващ същността на явленията от определена гледна точка, която определя самия характер, качеството на символа (революционен, реакционен, религиозен)”2.

И.В.Гьоте смята, че симовът е единство на схема и алегория. Типичен пример за това е географския глобус, който едновременно се явава глобус (т.е. карта) и знак на света. Според него при възприемането на символа е невъзможно да се отдели схематичното от алегоричното.3

Поради своята важност, символите с течение на вековете са навлезли в почти всички дейности на хората. В частност това се отнася и за държавата, явяваща се вид организация на човешкото общество.

Развитието на държавните символи е в тясна връзка с духовното и материално-битово ниво на населението през даден период и в дадено географско място, с традициите, типа обществена организация, господстващата религия и др. В настоящето съществуват огромен брой неща, които могат да се определят като символи на дадена страна. Такива са гербът, знамето, химнът, официалните празници, ордените и медалите, паричните знаци, пощенските марки, националните спортни отбори и т.н.

Предмет на настоящото изследване ще са само тези символи, които вече са се наложили като знаци на държавите, а именно – герб, знаме и химн. Освен че разграничават отделните страни, те са материализиран израз на историята, традициите и ценостите на всеки народ. Още повече, че са и изначални, защото по някакъв начин се съдържат в останалите държавни символи.

За разлика от много страни, в България липсва цялостно изследване върху развитието на националната символика. В края на 2004 г. излезе книгата на Иван Иванов “Символите на България”, която е първият опит за обобщение на натрупания материал. Въпреки всичко обаче се срещат редица пропуски и преповтаряне на стари грешки, което отнема от книгата претенциите й за изчерпателност и задълбоченост.

Целта на настоящото изследване е да запълни доколкото е възможно празнотата в знанията, относно държавните символи. Това е опит за цялостна систематизация на натрупаните до момента знания и даването на нов поглед за развитието на българската държавна символика.


ЧАСТ ПЪРВА

БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ



Историята на българския герб е тема, слабо прадставена в историографията, най-вече поради липсата на традиции и интерес към проблема от страна на изследователите. Въпреки това обаче хералдичните проучвания датират още от самото начало на ХХ в.

Пионер в тази област е Петър Дървингов. На 13 август 1906 г. във вестник.. “Вечерна поща”е отпечатана статията му “Български императорски герб из Allg. Wappenbuch от ХV ст.на Мюнхенската държавна библиотека”, където авторът съобщава за открит от него български герб. По-задълбочени проучвания по темата прави три години по-късно Г.Баласчев със статията си “Българският държавен герб”, публикувана в сп.”Минало” през 1909 г. В периода до 1944 г. с въпроса за герба се занимават още И.Клинчаров, И.Стойчев, Х.Тачев. Като цяло изследванията от това време са повърхностни, но това е разбираемо, предвид оскъдните данни, с които разполагат авторите.

В годините на социализма единственият автор в България, занимаващ с историята на герба е Христо Дерменджиев. Той скъсва с възрожденската наивност на изследванията от предходния период и прави опит за поставянето на хералдичните проучвания на научна основа. През 1969 -1977 г. успява да проучи архиви и библиотеки в Белград, Нови Сад, Загреб, Дубровник, Будапеща, Дрезден и Берлин, с което значително разширява информацията относно българския герб. Сериозен недостатък в изследванията му е изобилието от грешки по отношение обясненията на произхода, смисъла и хронологията на гербовете или отделни техни елемнти.

В периода след 1989 г. се появяват нови изследователи: инж.Н.Грънчаров, С.Антонов, П.Яначков, В. Великова-Кошелева, И.Иванов. Докато последните двама стриктно се придържат към трактовките на Дерменджиев, то Антонов и Грънчаров коригират много от допуснатите грешки, а също добавят и нови факти. Голям принос към хералдичните изследвания безспорно има П.Яначков. Благодарение на работата му в западноевропейските библиотеки, както и на тези в САЩ, той популяризира редица гербовници, в които се среща изображението на български герб, останали неизвестни за българския изследовател.






оставить комментарий
страница1/18
Дата24.09.2011
Размер2,72 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы:   1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
отлично
  1
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх