Ахмед Зогу и албанската политическа действителност icon

Ахмед Зогу и албанската политическа действителност


Смотрите также:
Ангелов, Веселин Имотите на Кобургите : Истини, полуистини, действителност / Веселин Ангелов...
Политическа икономия на раздържавяването в България1...
Програмата за опазване и възстановяване на околната среда на Община Велики Преслав за периода...
«Народонаселение мира в 2008 году»...
Ахмед Салман Рушди Шайтанские суры...
Ахмед Салман Рушди Шайтанские суры...
Реферат по траколагия „Тракийските държави и Рим...
Ахмед влияние trichoderma почв египта и республики татарстан на отдельные параметры живых систем...
Ванькина шабашка пьеса-сказка...
Историята на Българската комунистическата партия се представяше за история на България...
Политическа история на европа през ХХ в...
Протокол



Загрузка...
скачать
Софийски университет „Св. Климент Охридски”


Исторически факултет


Съвременна балканска история





Курсова работа


Ахмед Зогу и албанската политическа действителност


Изготвил :Цветомир Идов, ф.н. 24126, 1 група


Дата:01.06.2009г.


В края на Първата световна война Албания била в положение на изключителна уязвимост и разпокъсаност, все още заплашена да бъде разделена между Сърбия, Черна гора и Гърция, така че вероятно следвоенния период щял да бъде толкова опасен и тежък, колкото и времето на война. През годините на войната значителен брой албанци емигрирали в Съединените щати, бягайки от издевателствата на гърците на юг. Албанските емигранти в Америка, заедно с тези, които живеели в Европа, изпратили представители на Парижката мирна конференция, които да настояват за възстановяване и обединение на нацията си. Между 1918г. и 1921г. албанците от Черна гора и Сърбия, които останали в границите на тези държави през 1913г., също отправили към конференцията молби без резултат за обединяване на Албания. Новото кралство на сърби, хървати и словенци, обявено с Декларацията от Корфу през юли 1917 г., включвало почти половин милион албанци.

В Албания в Дуръс било създадено извънредно правителство, оглавявано от видния бей Турхан паша, чиято основна грижа била да спаси страната от разпокъсване. През 1919 г. въпросното правителство на теория контролирало цялата страна, но на практика било преден пост на италианската колониална администрация. Задаващата се заплаха подтикнала група влиятелни албанци да свикат през януари 1920 г. Национален конгрес в Люшня. Последвало създаването на „Национално законодателно събрание” едновременно със създаването на регентство и формирането на национална армия. До избирането на владетел неговите функции щели да бъдат изпълнявани от Висш държавен съвет, съставен от четирима регенти. Двама от тях били мюсюлмани, по един от сектите на бекташите и сунитите, а другите двама били православен и католик. В помощ на регентството конгресът назначил кабинет, отговорен пред 37-членен сенат, който имал основната власт в държавата. Тирана била провъзгласена за столица на страната, макар тогава да наброявала само 17 хил. души.

Конгресът в Люшня, оставил властта в ръцете на няколко лидери, които организирали цялата система. Основната опозиция дошла от традиционните и по-консервативни представители, водени от Шефкет Верлаки, един от най-големите притежатели на собственост в Албания, и Ахмед Зогу, племенник на Есад паша.

Ахмед Зогу е роден през 1895г. и е син на един от водещите мюсюлмански родове – Мати, най-големият и влиятелен род в Албания, който през 1921г. наброявал около 23 хил. души, живеещи в планините и в районите около басейна на река Мати в Централна Албания. Зогу си бил спечелил репутация на интелигентен и умерен водач на своите подопечни по времето на Първата световна война. Макар основната му подкрепа да идвала от неговите последователи от рода Мати, бивши османски официални служители също го подкрепяли с надеждата да си възвърнат и увеличат традиционните си привилегии. През 1916г., по време на австрийската окупация на Дуръс, Зогу първо командвал албанските сили, сътрудничейски си австро-унгарците, но по-късно било окрито, че той тайно се договарял с българите за възстановяване на албанската административна независимост. Той бил подмамен да замине за Виена, където бил задържан като „гост” на австрийското правителство до 1919г., когато му било разрешено да се завърне в Албания. Зогу отишъл на конгреса в Люшня като делегат на рода Мати, за кратко време си възвърнал репутацията и през февруари 1920г. бил назначен за министър на вътрешните работи в кабинета на Делвина.

Основният проблем, пред който било изправено правителсвото, е италианците да се принудят на напуснат страната. На 3 юни 1920г. бил изпратен ултиматум до италианското висше командване, в който се настоявало да предадат на новото албанско правителство градовете Вльора, Тепелена и Химара. Италианците пренебрегнали ултиматума и около 3 хил. селяни нападнали техните войски, които тогава били силно изтощени от маларията. В крайна сметка италинците били принудени да подпишат споразумение с албанското правителство, довело до окончателното им изтегляне на 3 септември от всички албански територии, с изключение на остров Сазан. По това време югославски военни части напредвали към линията на границата от 1913г., в очакване на решението на Конференцията на посланиците, която отново била свикана. Неспособен да прогони югославяните с военни средства, Зогу използвал личните си връзки в Белград, за да ги увери, че той лично ще работи срещу косовския иредентизъм1 в замяна на прекратяване на техните вражески действия.

Вследсвие на дълги дебати по югославско-италианската граница, Италия, Британия и Франция успели да се споразумеят, че Италия трябва да получи контрол над Истрия, Риека и Задар и мандат над Централна Албания. В замяна Югославия щяла да получи Северна Албания, включително Косово и долината Дрин, а Гърция получавала части от Южна Албания. Това довело до прекратяване на съюзническата окупация на Шкодра и албанската армия поела контрол над града. През юли 1921г. в Обществото на народите била представена петиция от косоварите, в която настоявали района да бъде върнат към Албания.

Албанските молби били пренебрегнати поради две главни причини: първо ролята, която Сърбия изиграла през времето на войната, настроила силите на Антантата да подкрепят сръбските претенции към Косово; второ сърбите успешно твърдели, че те искат Косово, за да възвърнат своята културна идентичност след жертвите и травмите, които страната понесла през войната.

До 1921г. Албания била опустошена и банкрутирала, поради непрекъснатите войни, водени от 1910г. Политическата ситуация останала объркана и страната по същество се връщала към състоянието си преди началото на войната. Една шеста от страната била все още окупирана, а гърците се били укрепили в няколко села на юг от Корча. Гърците предприели т.нар. „кампания на гонения”, което предизвикало нарастване на напрежението между албанци и гърци, но гръцкото правителство не желаело да се въвлича в създаващия се фронт в Северен Епир, тъй като вниманието им било насочено към разрастващия се конфликт с Турция.

През 1921г. сблъсъците по северната граница на Албания продължили, като въстаническите банди финансирани от Белград, се надявали да убедят Конференцията на посланиците, която възобновила работата си в Париж в началото на септември, че югославското управление се радвало на широка подкрепа. Обществото на народите показало, че е неспособно да принуди югославските войски да се изтеглят. През октомви предприели още едно нападение срещу Северна Албания.

Югославяните не обърнали никакво внимание на възмущението от страна на Обществото на народите. Накрая се намесил британския Форин офис, който загубил търпение. Британците настояли за бързо решениена въпроса с албанските граници от Конференциата на посланиците. Така на 9 ноември 1921г. посланицие най-накрая взели решение относно международните граници на Албания. Гърция била принудена да върне 15 села. Решението на Конференцията на посланиците не задоволило никоя от замесените страни, но в крайна сметка се примирили.

Въпреки, че Албания избегнала разделението, тя била поставена под италианско опекунство. Слабото правителство на Сулейман Делвина паднало и през април 1921г.били проведени първите избори. През периода до 1924г. правителствата в страната често се сваляли. Интелигенцията от своя страна била малко на брой, нямало печат и една значителна част от населението била неграмотна. Изборите в Албания били право само на малък брой влиятелни хора.

Първите следвоенни години се характеризирали с непрестанни политически интриги. Сред различните политически фракции, повили се след изборите през 1921г., били Демократическата или Народна партия. Ахмед Зогу също бил член на тази група за известно време, докато постепенно той не бил обезпокоен от своето далеч не влиятелно положение в Народната партия. Нейните последователи се възприемали като либерали и прозападно ориентирани.

С оглед на нестабилната ситуация в Албания, Ахмед Зогу засилвал властта си върху централното правителство. По това време възникнали серизони раздори, които довели до разцепване на Народната партия. В центъра им било Косово. Зогу и много от местните жители били уверени, че Албания трябва първо да се установи като жиснеспособна държава и едва тогава да преследва иредентизма, а и много от православните водачи от Юга се страхували от масовия наплив на мюсюлмани. В тази група косоварите Байрам Цури и Хасан Прищина, съответно не се придържали към това мнение. Те от своя страна оказвали натиск върху правителството, което в крайна сметка паднало. Няколко дни след назначаване на Хасан Прищина за министър-председател, Зогу, заедно с последователите си от района Мати, се насочил към Тирана и Прищина бил принуден да избяга заедно с привържениците си на север. Новата година започнала с формирането на още едно правителство, оглавявано от земевладелеца Джафер бей Ипи, като Зогу контролирал положението като министър на вътрешните работи. Ипи продължавал да изпълнява ролята на обикновен фигурант, докато Зогу работел, за да разширява своето влияние отвъд министерската си позиция. Една от първите задачи на Зогу била да си осигури подкрепата на католиците. Водачите на главните северни родове получавали нещо като „омиротворяващи пари” и ранг на полковник в армията. Освен това вождовете се били заклели лично на Зогу, който бил признат като по-висшестоящ от техните водачи.През януари 1922г. Британия и Албания най-накрая установили дипломатически отношения. През пролетта избухнали криза,когато Байрм Цури вдигнал въстание срещу Зогу в Пука. Към него се присъединили и други косовски водачи. Въстаниците завзели Дуръс и продължили своето настъпление към Тирана. По-голяма част от правителството избягала бързо в Елбасан, оставяйки Зогу и няколко негови поддръжници да защитават столицата. В крайна сметка Зогу успял бързи да възстанови реда, след като военен съд осъдил на смърт девет въстанически водача.

Продължаването на мирната стабилност обаче отчасти зависело от стимулирането на търговската дейност. Тя на свой ред разчитала на получаването на финансов заем от Обществото на народите. Молбата на албанците не била удовлетворена , защото условията, които им били поставени включвали реформа на вътрешната администрация и на икономиката. Мнозинството албанци практически се самозадоволявали и живеели в различна степен на бедност.

През пролетта на 1923г. признаците за въстание ставали все по видими, понеже пропастта между онези , които имали и които нямали земя, северняците и южняците , либералите и консерваторите станала по-голяма, от когато и да било. През август същата година, чувствайки нарастващото обществено недоволство , Зогу обявил, че ще се състоят избори за Велико народно събрание преди Националното събрание. Изборите се състояли; последвалото разпределение на местата в парламента не донесло превъзходство на нито една от партиите. Резултатите от изборите послужили единствено за отслабване на бъдещите позиции на Зогу. Неговият кабинет се запазил с много малка разлика, но след две седмици подал оставка и бил заменен от Шефкет Верлаки. Въпреки това Зогу продължавал да контролира правителството.

Отчайващото икономическо състояние на страната, повсеместната бедност на хората и иредентистките аспирации на Косовския комитет допринесли за недоволството и противопоставянето срещу правителството, което се ширело из страната. Сериозността на положението се засилила, когато висши служители от администрацията избягали в Италия. Армейски подразделения минали тогава на страната на опозицията. Чувствайки това настроение, опозицията решила, че условията сега били узрели, за да тръгнат срещу правителството. Така започнала революцията, станала по-късно известна под името Юнска. Въстанието бързо се разпространило и през юни положението на Зогу било безнадеждно. Той се оттеглил в Югославия с останалите сили и се установил в Белград, кроейки заговор за своето завръщане.

На 13 декември 1924г. Зогу събрал наемна войска и преминал от Югославия в Албания, насочвайки се към Тирана. На 24 декември той триумфално влязъл за втори път в Тирана.

На 31 януари 1925г. четиричленното регентство било отменено, Ахмед Зогу бил избран за президент на новоонявената Албанска република, а Тирана била официално обявена за столица на страната. Приетата наскоро след това конституция имала за цел да засили властта на Зогу и той да може да назначава и уволнява министри без предупреждение. Зогу веднага се заел с укрепване на властта си и унищожаването или изгонването на по-застрашаващите го бивши негови компоненти. Той успял да провокира вълнения, за да пресече дейноста на Косовския комитет, който създавал опасност за поддържането на добрите му връзки с Югославия. Лоялните на Ноли войски били разоръжени и разформировани. Това разчистило пътя на Зогу към установяване на неговата диктатура. Той си предоставил неограничена власт на вето над всеки приет в новото правителство закон, за да може да се справи със сложната и заплетена албанска политика.

Режимът на Зогу се явява консервативен и авторитарен, като основната му цел е поддъжане на стабилност и ред. При новата администрация северните родове били за първи път поставени под контрола на централното правителство. Лоялноста към режима била насърчавана чрез система от „пенсии” и „заплати”, свързани с присъждането на военни титли.

Югославия подкрепила завръщането на Зогу в Албания, но нямала възможност да му предостави финансовата помощ, от която той така се нуждаел. Поради този факт, той бил принуден да приеме политика на сътрудничество с Италия. На 20 януари 1925г. Албания и Италия подписали пакт, според който Италия получавала монопол върху корабоплаването и търговски концесии. През същия месец италиански финансисти основали Националната банка на Италия, която емитирала албански книжни пари, като се има предвидм, че дотогава Албания нямала собствена валута.

Режимът на Зогу бил субсидиран и с италиански заем от 50 милиона златни франка, отпуснати чрез специално създаденото Дружество за икономическо развитие на Албания (ДИРА), което отпускало нисколихвени заеми по програми за развитие. Така Италия постепенно засилила своите икономически и политически интереси в страната.

В опит да се добави легитимност на режима на Зогу в страната, в края на април били проведени общи избори. Резултатът бил предрешен, тъй като повечето опозиционни лидери били в изгнание. Последвало подписване на договор с Италия, в който Италия гарантирала да се притече в помощ на Албания в случай на нападение срещу нейната територия. С цел да осигури своя собсвена властова база, той уредил създаването на Британски инспекторат на жандармерията. Британските полицаи, които действали като инспектори и организатори, били набирани на доброволни начала, а албанското правителство ги наемало и им плащало.

Постепенно политическите връзки на Зогу с Италия станали сериозни, когато на 27 ноември 1926г. двете държави подписали договор за приятелство и взаимна подкрепа. Този договор гарантирал правото на Италия да поддържа същесствуващия в Албания политически и териториален статус, като едновременно с това поддържа и режима на Зогу. Това било съпроводено със засилено италианско икономическо присъствие. По това време италиански компании започнали да настаняват италиански заселници в южните низини на страната.

Сключеният договор предизвикал известна тревога в Атина и насочил вниманието на гърците към все още нерешения въпрос за населението на Чамерия (чамите).

Макар да укрепил своята власт с помощта на италианците, Зогу си давал ясна сметка за множеството сили както вътре в страната, така и зад граница, които искали да го провалят. Той започнал навсякъде да вижда заговори около себес си. След прекъсването на диплонатическите отношения с Югославия заради арестуването в Тирана на югославски гражданин , обвинен в шпионаж, страхът на Зогу от Белград го принудил още повече да разчита на Италия. В резултат на това на 22 ноември 1927г. бил подписан втори Тирански договор, който увеличавал задълженията, поети с първия договор, позволявайки постоянно базиране на голяма италианска военна мисия в Албания.

През времето на своето президенстване от 1924 до 1928г. Зогу поддържал пълен контрол върху канцеларията на министър председателя. Новата конституция, приета през декември 1928г., предоставила на Зогу неограничена власт, което разширило неговия личен диктаторски режим.

Несигурен в народната подкрепа, Зогу решил, че вероятно монархията би предоставила на режима му по-голяма сигурност и продължителност от републиканската форма на управление. Албания била единствената балканска държава, която не била монархия. В този ред на мисли, на 1 септември 1928г. Зогу изоставил тюркското си име Ахмед и „у”-то от Зогу и се коронясал като „Зог I”, крал на албанците. Тази титла предизвикала смайване в Белград. Те го обвинили в подбуждане на иредентистки тенденции сред косовските албанци, наричайки се крал на всички албанци. Въпреки това те го признали, за да не го тласнат още повече към Италия.

Новата конституция, приета през декември 1928г., дала на краля неограничени законодателни, съдебни и изпълнителни правомощия, осигурявайки по този начин господство на Зог. Конституцията, представляваща един безразборно съставен документ от 234 члена, постановлявала, че Кралство Албания е демократична, конституционна и наследствена монархия. Нямало държавна религия, всички вероизповедания били равни пред закона. При управлението на Зог правителството било предадено на грижите на еднокамарната заонодателна власт под контрола на Държавен съвет. Неговите членове били назначавани от краля, който упражнявал умерен доброжелателен деспотизъм. Кралят можел да уволни един кабинет и да назначи друг, когато си поиска. Законодателната власт била избирана на базата – един представител на всеки 15 000 души (мъже навършили 21 години).

В края на 20-те и началото на 30-те Тирана била придобила вид на цивилизована столица. През времето на царуването на Зог голяма част от дъжавния бюджет отишъл за изграждане на обществено сгради. За да разшири прекия си конрол над цялата страна, той обърнал внимание и на строителството на пътища. Това щяло да подпомогне не смао търговията, но и събирането на данъци от недостъпните по-рано райони.

В началото на 30-те години Зог бил обхванат от манията за неговата лична безопасност, доверявайки се само на хора от неговия род Мати. Той живеел в непрекъснат страх от убийство, появявайки се на обществени места изключително рядко. Неговата подозрителност си имала основания. През 1931г. бил извършен опит за покушение срещу него на стълбите на Държавната опера във Виена.

В началото на 30-те години в Албания се наблюдавало засилено надигане на антииталиански настроения. Същевременно Италия започнала да упражнява политически натиск върху Зог, използвайки неговата финансова слабост. Той имал желание да получи финансов заем от Обществото на народите, но надеждите му се оказали безплодни. Международната общност признавала неговата унизителна зависимост от Италия, която по това време имала пълна хегемония над Албания. През 1931г. Зог получил още един италиански заем от 100 милиона златни франка, но цената била още по-засилено участие на Италия в албанските работи. Това включвало повече икономически привилегии, преподаване на италиански в училищата и допускането на повече италиански заселници.

Преките италиански субсидии позволили на албанското правителство да балансира бюджетите, но цената за това била, че страната практически се превърнала в италиански протекторат. Когато Италия започнала да затяга икономическите обръчи около Албания, Зог започнал да се страхува за независимостта на родината си.

За да се задържи на власт, Зог, непрекъснато плетял заговори, прибягвайки до изключителни мерки , за да премахне всяко предателство.

В стремежа си да парира всякаква опозиция, през октомври Зог разрешил създаването на ново и относително либерално правителство начело с уважавания бивш представител на Албания в Обществото на народите Мидхад Фрашери. Това правителство обаче просъществувало само една година, защото било слабо и не мого да приложи програмата си за социална и аграрна реформа. Съществувал строг наказателен закон, за да се заглуши политическата опозиция. Въпреки това Зог бил признаван като единствен лидер на Албания. През периода 1935-1936г. той предприел различни опити за либерализиране на своя режим с надеждата да победи опонентите си и да се противопостави на засилващата се дипломатическа изолация. Това довело в известна степен до свобода на печата и на политическия дебат.

Обстоятелствата принудили Зог да прикрие националистическите си позиции и да се изправи срещу суровата реалност на уязвимата икономическа и политическа ситуация в малката му страна. Така той се почувствал задължен да предприеме някои тактически промени по отношение на външната политика. От този момент били предприети плахи опити да се намали напрежението с Гърция чрез облекчаване на ограниченията за частни училища, които били национализирани в гръкофонските райони на юг. Гласувайки срещу резолюцията на Обществото на народите за налагане на санкции срещу Италия заради нейната инвазия в Етиопия, след което преустановените преговори между Албания и Италия се възобновили и завършили с нов договор за мир подписан през март 1936г. В края на годината италианското проникване в Албания се засилило, като италианските съветници се настанили както в гражданската така и във военната администрация.

През 1937г. православните албанци успели да получат от Патриарха в Истанбул автокефален статут. Друго значително постижение на администрацията на Зог било намаляването на кръвнот отмъщение. За да направи страната си модерна и от западен тип, през януари 1937г. Зог предложил жените мюсюлманки да не ходят забулени.

За да осигури продължителност и сигурност на своето управление, на 27 април 1938г. Зог се оженил за Жералдин Апони, родена през 1915г. от брака между американката Гладис Стюърт и австро-унгарския граф Юлиус Апони. Сватбата била пищна и сред многото подаръци двойката получила дълъг яркочервен свръхмощен „Мерцедес”, изпратен от Адолф Хитлер. Бракът бил добре посрещнат както в Албания, така и в чужбина.

Междувременно през юни 1936г. граф Галеацо Чано, зет на Мусолини, станал италиански външен министър. Чано настоявал Италия да анексира цяла Албания.

През лятото на 1938г. италианците контролирали всеки важен сектор в албанската държава. Докато Чано бил зает с плановете за колонизация, Мусолини се измъчвал над дилемата дали да нападне Албания. В крайна сметка в средата на март 1939г. Мусолини взел решение за нападение. Страхът му от Германия се засилил от предприетата от Хитлер окупация на Чехословакия и това сложило краг на колебанията му по отношение на Албания. На 25 март Мусолини предявил ултиматум, настояващ за офоциален италиански протекторат над Албания и правото да поддържа италиански военен гарнизон в страната. Това на практика означавало край на албанския суверенитет.

На 1 април 1939г. в Тирана се състояла голяма антииталианска демонстрация. Понеже кралицата щяла да ражда всеки момент, Зог се извъртял за малко като приел някои от италианските искания. На 4 април Жералдин родила син на име Лека.

Понеже Зог не дал никакъв отговор на ултиматума на Мусолини, призори на 7 април Албания била внезапно бомбардирана. Слабата съпротива, която албанците били в състояние да окажат, дошла предимно от Дуръс, където малка лошо въоръжена група се държала, докато не била преодоляна само поради голямата разлика в числеността.

Първата грижа на краля през онзи съдбоносен ден била да осигури безопасността на семейството си. Зог се обърнал с послание към народа, в което призовавал за продължаване на борбата, но много малко хора имали радиоапарати, така че почти никой не чул призива му. Тогава той взел съдбосно решение да последва съпругата си и да замине в изгнание.

Крал Зог се лутал в Европа, като търсел къде да се установи, защото никой не искал да прием крал в изгнание. Накрая получил положителен отговор от Великобритания. Там той се установил до края на Втората световна война, след което заминал за Египет оставяйки неплатени сметки.

Италианската победа била бърза и пълна . Със заминаването на краля албанския дух се пречупил и малкото останали бойци скоро били победени. Понеже Зог бил разоръжил по-рано всички, с изключение на войниците, те нямали с какво да продължат борбата.

Ведната след окупирането на Албания италианците се заели да разрушат албанския държавен апарат. Монархията и конституцията от 1928г. били незабавно отменени и било съставено ново правителство начело с видния земевладелец Шефкет бей Верлаки. Бил обявен личен съюз между Италия и Албания. За няколко седмици на окупация най-накрая бил създаден митнически съюз между Италия и Албания.

Въпреки усилията, които положили албанските управляващи Албания не успяла да се задържи задълго независима. Това се дължало на факта, че младата държава още не била узряла да се справи с вътрешната и международната обстановка. Икономиката била слаба, което наложило нуждата да се вземат финансови заеми, но нито една страна не дава заем просто така, а в случая държавите от Обществото на народите категорично отказват да дадат такъв заем. Единствената, която откликва е Италия, но тя има свои интереси и условия, които албанците имайки предвид положението си, били принудени да признаят. Именно тази намеса на Италия първоначално само в икономическата сфера, а после и в политическата, в крайна сметка превърнали Албания в една марионетка, а по-късно в пълно подчинение на Италия. Ахмед Зогу, макар силен владетел не успял да устои албанската независимост, а в решителния момент, когато италианските войски нахлули на албанска територия, той мислел по-скоро за жена му, на която предстояло да ражда. Зог управлявал диктаторски и еднолично и след като той се отказал да защитава страната си (която сам билпоставил в това положение), нямало кой да обедини народа и да го поведе на борба и съответно италианската победа била бърза и лесна. Пред следващите владетели и държавници стояла задачата да се справят с вътрешната обстановка и да откъснат страната от зависимоста на чуждите държави.


Библиография:

Б. Бобев, Т. Кацори. Близката и непозната Албания, София, Издателство “Отворено общество”, 1998г. 

Миранда В., Албанците: Съвременна история. – София, 2000г., Издателство „Пигмалион”

Съдържанието да се раздели на параграфи, да се добавят бележки по линия, които да отразяват как се цитира използваната литература. Да се разшири обхвата на библиографията като се прочете книгата на Owen Pearson Albania and King Zog, статиите, които ви изпращам и в литературата за Зог в НБКМ (няколко не особено обемни книги, които може да намерите в тематичния каталог на „Албания” и „Монархии / В отделните страни/”).

1 Политическа доктрина, която се бори против оставянето на територии, населени с една народност, под властта на друга народност







Скачать 170,56 Kb.
оставить комментарий
Дата04.03.2012
Размер170,56 Kb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

Рейтинг@Mail.ru
наверх