Република Аржентина е държава в Южна Америка, заемаща по-голямата част от южната половина на континента, източно от Андите. Тя е втората по големина страна на к
| скачать I Въведение Република Аржентина е държава в Южна Америка, заемаща по-голямата част от южната половина на континента, източно от Андите. Тя е втората по големина страна на континента след Бразилия и осмата по големина в света. Столица на Аржентина и най-голям град е Буенос Айрес. Аржентина притежава разнообразна повърхнина, простирайки се от тропиците на север, до субполярните кръгове на юг. В пределите и са скалистите Анди, с най вискокия връх в южното полукълбо – Аконкагуа, но повечето хора живеят в градовете в Пампасите – широките плодородни прерии, които покриват средната част на страната. Пампасите традиционно произвеждат по-голямата част от селскостопанското богатство на страната и са известни като дом на така наречените ‘гаучоси’ – южноамериканските каубои. От края на 19 век Аржентина е износител на големи количества селскостопанска продукция, включително месо, вълна и пшеница. Тя също е известна като първата индустриална държава в Южна Америка, дълго време е била най-богатата страна на континента, радвайки се на жизнен стандарт, еквивалентен на този от европейските страни. Но от 40-те години на 20 век Аржентина преживява периодично икономически трудности, включително жестока инфлация, висока безработица и огромен външен дълг. Аржентина има динамична политическа история. Най-звестният президент Хуан Д. Перон е популярен сред работническата класа и сред бедните аржентинци. Той обаче управлява като диктатор като потушава всякакво противостоене. Икономическият упадък на страната в края на краищата води до свалянето му от власт през 1955г. Небезизвестният военен режим, който управлява страната от 1976 до 1983г. Измъчва и екзекутира много аржентински граждани без съд. След като властта на военните пада през 1983г. Аржентина се връща към демократичното си управление, но и разкъсвана от икономически проблеми. В началото на новия век Аржентина продължава да се опитва да съживи икономиката си. ^ Таблица 1. Общи географски данни
Аржентина покрива площ от 2 780 400 кв. км. На север граничи с Боливия и Парагвай, на североизток с Бразилия и Уругвай, на изток с Атлантическия океан, на юг с Атлантическия океан и Чили, на запад с Чили. Дължината на Аржентина от най-северната до най южната точка е 3 330 км, а в най-широката си част е 1 384 км. Страната включва провинция Тиера дел Фуего, която обхваща източната половина от остров Исла Гранде де Тиера дел Фуего и множество близки до брега острови, включително и Исла де лос Естадос. Аржентинската брегова линия е дълга около 4 989 км. Аржентина претендира за общо 2 808 602 кв. км оспорвана територия. От 50-те години на 20 век Аржентина изявява претенциите си за собственост на тортообразната област от Антарктика между 25° западна дължина и 74° западна дължина. Страната също претендира за правото си върху няколко разпръснати в южната част на Атлантическия океан, сред които са и Фолклендските и Малвинските острови, понастоящем под владението на английската корона. Двете държави провеждат кратка война през 1982 за контрола на островите, а единични дискусии за политическата им съдба продължават до днес. Редица държави, включително и Съединените щати не признават правото на Аржентина върху Антарктика и южноатлантическите острови. 1. Природни региони Аржентина е разделена на четири основни природни региона: Андите, Северните равнини и предпланиски райони на Андите, Пампасите и Патагония. 1.1. Анди Аконкагуа (6 960 м.), най-високият от тези върхове, е най-високият връх в западното полукълбо. Други забележителни върхове са Охос де Саладо (6 880 м.) и Тупунгато (6 800 м.) на границата между Аржентина и Чили, и Мерседарио (6 770 м.). Районът на езерата в Аржентина се намира в южните Анди. Курортният град Барилоче до езерото Нахуел Хуапи е туристическият център на езерният район. Въпреки малката си надморска височина, южните Анди са силно скалисти и назъбени. Много успоредни вериги и разклонения на Андите се врязват дълбоко в северозападна Аржентина. Там реки, извиращи от заснежените върхове са прорязали дълбоки долини по източните склонове на планината. Солени езера заемат голяма част от долините между планинските ридове. Единствената друга значителна планина в страната е Сиера де Кордоба в централна Аржентина, с най-висок връх Серо Чампаки (2 880 м.). ^ Северният равнинен район на Аржентина се намира на изток от Андите. Той е част от обширна низина, която се простира северно в Боливия, Парагвай и Бразилия. Гран Чако (или само Чако) и Месопотамия са негови подрайони, където Чако е по големият подрайон. Простирайки се източно от предпланинските райони на Андите до река Парана, Чако представлява полупустинна област, рядко обрасла с дървета, тревиста савана и субтропични гори. Няколко реки прорязват Чако, като някой от тях екстензивно наводняват равнината през лятото. Солените почви в по-голямата част от Чако ограничават размера на обработваемата земя. Голяма част от Чако представлява пустош, използвана за пасища. Месопотамия (гр. „между реките”) се простира между реките Парана и Уругвай. Тя e кръстена на древния район Месопотамия в югозападна Азия. Аржентинската Месопотамия е влажна низина с ниски хълмисти прерии, а на североизток се издига до покрито с гори плато. Също на североизток реките се врязват в границите на платото Парана, като образуват зрелищни водопади. Тези водопади, включително водопадите Игуачу, са сред най-големите природни чудеса на Южна Америка на границата с Бразилия. 1.3. Пампаси Пампасите (известни като Пампа) представляват обширни плодородни прерии южно от Чако. Те се простират западно от Буенос Айрес в голям полукръг на стотици километри. Равнинната и нискохълмиста им повърхнина е нарушена единствено на юг от верига хълмисти планини, издигащи се до 1200 м. надморска височина. В Пампасите е съсредоточена по-голямата част от населението на Аржентина, повечето от което е ангажирано в селското стопанство или в някои отрасли на индустрията. 1.4. Патагония Ветровитото Патагонско плато очертава низинния характер на Аржентина. Патагония се простира от Атлантическия океан на изток до предпланинските райони на Андите на запад. Характерни са дълбоки каньони и периодично разпръснати безлесни местности редуващи се с платовидни хълмове. Каменистите плата се издигат от ниското скално крайбрежие на Атлантическия океан до 1500 м. надморска височина в основата на Андите. Богатата морска фауна е характерна с колониалния тип животни по скалистото атлантическо крайбрежие. На север Патагония свършва с езерен регион. Река Колорадо образува естествена граница между Патагония и северните две трети от Аржентина. Патагония пада във валежната сянка на Андите, така че получава малко влага. Затова основно се използва за пасища за овце, въпреки че някой зърнени култури се отглеждат в малки ферми в долини с изкуствено напояване. Също така в Патагония има няколко големи нефтени полета. В южния край на платото се намира голям планински остров, поделен от Аржентина и Чили. 2. Води Повечето от реките в Аржентина се изливат в Атлантическия океан. Трите реки – Парана, Парагвай и Уругвай тегат главно на юг, като формират основната речна система в Южна Америка. Река Парагвай се влива в р. Парана северно от гр. Кориентес в Аржентина. След това р. Парана продължава течението си на юг и изток до Буенос Айрес, където с влива в р. Уругвай, формирайки голямата река Рио де ла Плата. Този естуар, който носи водите на тези реки го Атлантическия океан, образува част от аржентинската граница с Уругвай. Рио Саладо в Чако, северна Аржентина и Рио Негро в Патагония. В района между Рио Саладо и Рио Колорадо и в Чако някои големи реки изчезват погълнати от тресавища и блата. На юг аржентинският езерен район се простира от Андите до Патагонското плато. Този популярен курортен район е известен с многото езера, гъсти вечнозелени гори, които се простират на фона на заснежените планини и ледници. Едно от най-големите езера е Нахуел Хуапи в северна Патагония. Езерото и околната територия формират националния парк Нахуел Хуапи. Други езера в района са езерото Буенос Айрес, което е на границата между Аржентина и Чили и езерата Виедма и Аржентино, които се захранват с вода от топящи се глетчери. Езерният район привлича посетители както през лятото, така и през зимата за зимни спортове. 3. Климат В по-голямата част от Аржентина преобладават умерени температурни условия, с изключение на малки тропически райони на североизток и субтропичния Чако на север. В Буенос Айрес температурите варират между 20° и 30°С през януари и от 8° до 15°С през юли. В Мендоса, в предпланинските райони на Андите на запад средната температура варира между 16° и 32°С през януари и 2° до 15°С през юли. Значително по-високи температури преобладават около Тропика на козирога на север, където достигат до 45°С. По високите части на Андите, Патагония и Тиера дел Фуего обикновено е студено. В западната част на Патагония температурите през зимата са средно около 0°С. в повечето области по атлантическото крайбрежие обаче оказва смекчаващо въздействие върху температурите. Валежите в Аржентина са характерни с големите си регионални различия. Повече от 1520 мм дъждове падат годишно в най-северните части на страната, но климатът постепенно става по-сух на юг и запад. В района на Буенос Айрес годишните валежи са около 950 мм. В района на Мендоса показателите са 170 мм. ^ Традиционното богатство на Аржентина се намира в обширните Пампаси, които се използват за екстензивни пасища и отглеждане на едногодишни и зърнени култури. Освен това аржентинските дървесни запаси и минерални ресурси, особено морските залежи от нефт и природен газ придобиват все по-нарастващо значение. От полезните изкопаеми от икономическо значение са олово, цинк, калай, мед, желязна руда, магнезий, уран, и сребро. ^ Характерната за Аржентина растителност се променя с изменението на климата и географските региони в страната. За топлата и влажна североизточна част на страната са е характерна тропическата растителност, включително дървета като палми, палисандър, бакаутово дърво, почти всички видове люлякови храсти и някои ендемити. В Пампасите растителните видове са предимно тревисти. Дърветата, с изключение на някои сухолюбиви разновидности на евкалиптовото дърво, сирийската смокиня и акацията, практически не виреят както в този район, така и в по-голямата част от Патагония. Основните растителни видове в Патагония са билки, храсти, треви и ниска полухрастовидна растителност. В предпланинските райони на Андите в Патагония и в части от Тиера дел Фуего открояващо се място във флората намират иглолистни видове, като ела, кипарис, бор и кедър. В сухите райони на Андите в северозападна Аржентина преобладават кактуси и други трънливи растения. Животинският свят в Аржентина е по-богат и разнообразен в северната част на страната. Тук представители на бозайниците са множество видове маймуни, ягуари, пуми, оцелоти, мравояди, тапири, диви свине и миещи мечки. Характерни за района птици са фламинго, почти всички водове колибри и папагали. Пампасите са обитавани от броненосци, лисици, бялки, диви котки, зайци, американски щрауси (рии), ястреби, соколи, чапли, дъждосвирци и яребици. Някои от тези животни се срещат също и в Патагония. Студените райони на Андите са обитавани от лами, викуни, алпаки и кондори. Риба изобилства в крайбрежните води, езерата и реките. ^ Около 40% от населението на Аржентина е съсредоточено в мегаполиса на Буенос Айрес и околностите му, където силният автомобилен трафик предизвиква сериозно замърсяване на въздуха. В провинциалните райони достъпът до чиста вода и здрава канализация е силно ограничен. Отчита се все по-голямо замърсяване на реките, дължащо се на засилващата се употреба на пестициди. Аржентина има значително комплексна политика на опазване на околната среда. Има 190 защитени местности, заемащи общо 4.4% от територията на страната под юрисдикцията на смесица от федерална, областна и общинска администрация. Университетите и частни лица също управляват някои фондове. Обаче само около 1.7% от земята получава значимо опазване и само около половината от познатите екосистеми в Аржентина се намират в тези защитени територии. Основните екологични проблеми са бракониерството и неправомерното изсичане на горите на север, прекомерният туризъм на юг, прекомерната паша във всички райони на страната, салинизацията (замърсяване със соли) на пасищата и обработваемата земя като последствие от язовиростроенето и напоителните комплекси. ^ Таблица 2. Основни данни за демографската структура в Аржентина
Около 81% от населението на Аржентина е с европейски произход. За разлика от повечето латиноамерикански страни, Аржентина има относително малко на брой метиси. Обаче броят на метисите е нарастнал през последните десетилетия в резултат на засилената емиграция, предимно от Парагвай и Боливия. Малък е и броят на местното население, като през 1994г. конституционните реформи гарантират му гарантират определени права, включително право на двуезичие и междукултурно образование. Правителството на Аржентина дълго време е насърчавало европейската емиграция, като от десетилетия стабилното управление на страната, силните международни връзки и добрите икономически възможности привличат нови жители. От 1850г. до 1940г. над 6 милиона души са се преселили в страната. Преобладават испанските и италианските имигранти, както и значителен брой французи, англичани, германци, руснаци, поляци и сирийци. От 50-те години на 20 век повече от 50 000 азиатци са се преселили в Аржентина предимно от Южна Кореа. Обаче след икономическия срив през 2002 година хиляди аржентинци са напуснали страната, връщайки се обратно в Испания, Италия, Германия или други страни извън региона. През 2005 година населението на Аржентина е 39,537,943 души, даващо на страната средна гъстота от 14 души на кмІ. Повече от една трета от населението живее в или около Буенос Айрес, като 90% от населението живее в градовете. Населението на Аржентина се радва на нива на доход на глава от населението, урбанизация, образованост и социално благоденствие които се нареждат сред най-високите в Латинска Америка. Бизнес класата, огромната средна класа и сравнително добре организирната работническа класа, заедно с малка част от местното население и при отсъствието на значителнен относителен дял на селячество, различават Аржентина от повечето латиноамерикански общества. Въпреки това в много малко страни населението е толкова ясно разделено на градско и селско. Буенос Айрес прилича на Европейска столица, с широките си булеварди и кафета, и с жителите, които сами се определят като porteсos (хора на пристанището), и които са ореантирани повече към Европа и Съединените Щати, отколкото към Аржентина и останалата част от Южна Америка. С разрастването на индустриялната манифактура, голям брой провинциални работници се премества в Буенос Айрес в търсене на по-добър живот. Тези работници се тъпчат в мухлясали колиби в покрайнините на столицата и живеят в квартали наричани “villas miserias.” В повечето случаи те си намират само нещатна работа.
Таблица 3. Рзпределение на населението в Аржентина по провинции
Буенос Айрес е стлица на Аржентина и най-голям град. През 2001г. населението на Буенос Айрес е 2,776,138 души; през 2003 урбанизираната територия около града е населявана от около 13 млн души. Други големи градове са Кордоба ( с население 1,368,109 души за 2001г.), Сан Хусто (предградие на Буенос Айрес с население за 2001г. 1,253,921), речното пристанище Росарио (1,159,004), Ла Плата (520,647) – столица на провинция Буенос Айрес и част от мегаполиса Буенос Айрес; Мар дел Плата (519,707) – курортен град на Атлантическото крайбрежие; Сан Мигел де Тукуман (736,018) – главен производствен център; Салта (462,051) – известен с колониалната си архитектура и Мендоса (846,904) – център на важен селскостопански и винопроизводителен район.
Официалният език в Аржентина е испански. Той се говори от почти цялото население на страната. Лунфардо – диалектна смесица между испански и италиански е широко разпространен в Буенос Айрес. Освен тя в Аржентина се говорят италиански, англииски, корейски, както и няколко местни диалекта. 3.Религия Римокатолиците представляват 91% от населението на Аржентина. Юдаизмът, протестантството и няколко други християнски и нехристиянски религии също са разпространени. Въпреки че конституцията гарантира свобода на вероизповеданието, римокатолическата църква винаги се е ползвала с привилегиите на основна. През 1994г. конституцията отменя изискването президента и вицепрезидента на Аржентина да бъдат римокатолици. Обаче реформата поддържа простото правило, че „федералното правителство трябва да насърчава папската римокатолическа вяра.” ^ Таблица 4. Обща информация за икономиката на Аржентина
Дълго време Аржентина е една от най-проспериращите страни в Латинска Америка. Основните източници на бюджетни постъпления са богатите природни ресурси, високо-образованото население и ореантирания към износ селскостопански сектор. Обаче страната страда от редуващи се икономически проблеми като инфлация, висок външен дълг и бюджетен дефицит. Растежът през 2000 година е отрицателен (- 0.5%), както и вътрешните така и чуждите инвеститори остават скептични спрямо способността на правителството да изплаща дълговете и да поддържа фиксирания обменен курс на песото към щатския долар. През 2001г. икономическата ситуация се влошава заедно с разширяването на трайностите на аржентинските бонове, масираните оттегляния от банките, и съответно последвалия спад в инвестоторското и потребителското доверие. Усилията на правителството да постигне нулев дефицит, да стабилизира банковата система и да възстанови икономическия растеж се оказаха неадекватни пред нарастващите икономически проблеми. Прикрепяването на песото спрямо долара е изоставено през Януари 2002, през февруари се обезценява; курсът му спада, аз инфлацията рязко се покачва, но в средата на 2002 икономиката се стабилизира, но в малки мащаби. Производството е с 14.7% по-ниско от нивото си в същия период на предната година, безработицата остава висока (21.5%). За да преобърнат кризата, някои икономисти напоследък защитават тезата, че Аржентина е приела долара като официална валута, докато други смятат, че именно това обвързване с долара е довело до тези икономически проблеми.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка: Разместите кнопку на своём сайте или блоге: