4) Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл icon

4) Закон за съдене на людете (зсл) обща х-ка и предметно съдържание на закона. Обосноваване старобългарския произход на зсл


Смотрите также:
Небесная 911. Как обращаться за помощью к правому полушарию мозга. Роберт Стоун...
Докла д за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през...
Конвергентна програма (2009-2012 г...
Учебна програма по дисциплината: “oптика”...
Решением Омской городской избирательной комиссии...
Решением Омской городской избирательной комиссии...
Урок 1-2 в 9 классе. Тема : «Закон всемирного тяготения»...
Закона о основама система образовања и васпитања ("Службени гласник рс", бр. 62/03...
Закона о основама система образовања и васпитања ("Службени гласник рс", бр. 62/03...
Пояснительная записка к проекту закона Ставропольского края «О внесении изменений в Закон...
Пояснительная записка к проекту закона Ставропольского края "О внесении изменений в Закон...
Закон РФ «Об образовании»...



страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9
вернуться в начало

Земеделски закон

^ 1) Характеристика
Повечето изследователи приемат, че Земеделският закон е създаден от император Лъв III в средата на VIII в. Той е чужд (византийски) юридически извор. Бил е разпространен и в съседните на Византия славянски страни. Въпреки че не е достигнал до нас в оригинал, Земеделският закон ни е добре познат заради множеството преписи, които са направени в периода X-XVIII в. Не е известен български препис на закона, но по неговото съдържание съдим, че е бил приложим и за българските условия, ето защо в науката се приема за ценен източник на информация за българското средновековно право. Земеделският закон представлява синтез между обичайно-правните норми, прилагани в свободната селска община и византийските разрешения.

^ 2) Съдържание
В Земеделския закон се съдържат и гражданско-правни и наказателно-правни норми, което определя смесения му характер. Съдържанието е разделено в 85 члена, като по-голямата част от тях уреждат наказателно-правните разпоредби.

Чл. 3 > размяна на поземлени участъци, изискват се 2-3 свидетеля, допуска се срок
Чл. 4 и 5 > в кои случаи замяната може да се отмени
Чл. 6 > подобна на чл. 17 от ЗСЛ – за самоуправството
Чл. 9, 10, 11 > уреждат се наемните отношения при наемане на земя; според размера на наема са мортитство – 1/10 от продукцията и изполичарство – 1/2.
Чл. 45 > урежда ноксалната отговорност – робът е обект на правото, ако извърши престъпление отговорност носи господарят му.
Чл. 46 и 49 > в някои случаи субект на престъпление може да бъде и роб и животно

Земеделският закон регламентира преди всичко наказания за престъпления срещу земеделската собственост, като кражба, убийство на работен добитък, палеж, разрушаване на чужд имот, отсичане на чужди дървета и др. Ето защо по своя характер той не е общ законодателен акт.


Въпрос 8:
Български царски грамоти от XIII-XIV в.


^ 1) Характеристика:
Царските грамоти се издават от владетеля и по своя характер са официален домашен юридически извор, представляват оригинално и автентично доказателство. Тези актове на владетелската канцелария са с голямо и първостепенно значение.

Българските царски грамоти са създадени по византийски модел, не са написани в еднакъв размер (най-малка е Брашовската, а най-голяма е Рилската). Съгласно изписването, те се делят на два вида:
Тези, които дават права и привилегии на чуждестранни търговци (Брашовска и Дубровнишка) са царска заповед (оризмо). Те са по-скоро бедни откъм съдържание.
Тези, които са оформени като дарствени актове и с които се дава собственост и привилегии на феодалите. От своя страна те са три вида:
- хрисовул или хрисовулис (златопечатническо слово) - те са подпечатани със златния печат на царя;
- аргировул - със сребърен печат;
- моливдовул - подпечатани с оловен печат.
Запазените от този вид български царски грамоти са със златен печат.
Всички те се отнасят за манастири, а имената идват от името на съответния манастир. Но това не е причина да смятаме, че практиката е била да се надаряват само манастири.

Хрисовулите от своя страна се състоят от три части: уводна част (аренга) - описва се колко е важно царете да даряват манастирите, като обаче не всички запазени хрисовули имат уводна част; същинска част (диспозитив) - посочва адресата и дарението; заключителна част - съдържа санкция за този, който наруши царствената грамота, като тя има духовен характер (най-често "Който нещо им напакости, велик гняв ще понесе от царството ми"). Накрая се поставя името на владетеля заедно с датата на грамотата.

Царските грамоти от XIII в. са написани върху специална хартия, а тези от XIV в. - върху пергамент. В повечето случаи мастилото е черно, като името на владетеля се изписва с червено. Въпреки, че следват византийския модел на изработка, между българските и византийските владетелски грамоти има и разлики - докато първите могат да се издадат и извън столицата, то вторите не могат. Също така византийските се подписват собственоръчно от владетеля, а в българските името на владетеля се изписва от писаря.

^ 2) Съдържание:
До днес са известни 8 царски грамоти:
Ватопедска (1230) - от цар Иван Асен II - за манастира "Св. Богородица Ватопедска" на Атон;
Дубровнишка (1230) - от цар Иван Асен II - за дубровнишките търговци;
Зографска (1342) - от цар Иван Александър - за манастира "Св. Георги Зографски" на Атон;
Мрачка (1347) - от цар Иван Александър - за манастира "Св. Никола" в местност Мраката, до София;
Витошка (1382) - от цар Иван Шишман - за манастира "Св. Богородица" при Драгалевци, Витоша;
Рилска (1387) - от цар Иван Шишман - за Рилския манастир;
Брашовска - от цар Иван Срацимир - за брашовските търговци;
Виргинска - от цар Константин Тих Асен - за манастира "Св. Георги" в областта Вергина, Скопско. Тя е по-скоро късен фалшификат, но възпроизвежда разпоредби от оригинални грамоти.


Въпрос 9:
Синтагма на Матей Властар от 1335 г. Основни разпоредби от областта на гражданското и наказателното право. Международни договори.


^ 1) Характеристика на Синтагмата:

Синтагмата на Матей Властар представлява сборник от канонично-правни разпоредби, както и такива от светското право. Още в началото на Синтагмата авторът посочва, че към църковните закони е прибавил и такива от светски характер.
По своя характер, тя е чужд - византийски юридически извор. Създадена от Матей Властар (именно затова носи и неговото име) през 1335 г. У нас е преминала като превод на сръбски, вероятно към 1345 г. Неин препис се пази в библиотеката на Рилския манастир. Тя не е оригинален сборник, защото са известни заемки от Прохирон ("Закон градски") и от Византийската Еклога. Освен като Синтагмата на Матей Властар, тя е известна и като Азбучна синтагма.

^ 2) Съдържание

Сборникът се състои от 303 глави, обединени в 24 раздела. Наричан е още Азбучна синтагма, защото всеки един от разделите е обозначен с буква от гръцката азбука. 80 от главите са обозначени с църковни разпоредби, 31 - със светски, а 81 имат смесен характер. Останалите са препращащи към други глави.

Раздел 01:
гл. 4 регламентира договора за покупко-продажба - консесуален (необходимо е постигането на договорка от двете страни); тук се изяснява ролята на задатъка (капарото) - парична сума, която купувачът трябва да даде като гаранция, че договорът ще бъде изпълнен; при проваляне на сделката ако е по негова вина, губи задатъка, а ако е по вина на продавача, виновният връща капарото в двоен размер.
Раздел 02:
Регламентира каква е санкцията за спекулативна покупко-продажба - ако търговец закупи стока, която след това не изнася на пазара, се наказва с отнемане на правото да търгува или със заточение.
Раздел 03:
Регламентира семейното право: гл. 13 определя основанията за развод (значително различаващи се от тези в Еклогата и каноническото право) - съпругът може да поиска развод ако съпругата гуляе с други мъже, нощува извън дома и др, а обратното - ако съпругът "злоупотребява с целомъдрието й" или прелюбодейства.
Раздел 04:
гл. 2 - регламентира договора за наем на вещи и свързания залог. Създава се привилегия в полза на съпругата и нейната зестра.
Раздел 14:
Съдържа светски разпоредби: гл. 1 - във връзка с наследственото право, нормира запазената част (фалкидиева четвърт) от имуществото на низходящите наследници - размерът й зависи от броя на децата (1-4 деца - 1/3 от имуществото; над 5 - 1/2);
гл. 5 - с наказателно-правно съдържание - нормира се убийството като престъпление, дели се на волно и неволно (ако някой нанесе другиму вреда чрез причиняване на рана, убийството е волно; ако е с камшик, жезъл - неволно, ръка или дърво - неволно, но се приближава до волно). Умишлените убийства се наказват сурово, като санкциите са със социално-класова определеност (ако убиецът е почтен човек - конфискация на имуществото му; ако е селянин - наказва се с убийство - посичане с меч, хвърляне на диви зверове и т.н.). Ако убийството е неволно, се наказва с 5-годишно заточение.
Наказанието за убийство на роднина е смърт чрез изгаряне на клада.
Накрая на раздела Матей Властар съветва болярите да посещават затворите и да носят храна на затворниците.
В Синтагмата на Матей Властар за пръв път се изисква определена възраст за носене на наказателна отговорност - според нея, лицата под 7-годишна възраст не носят такава. Предвидени са и разпоредби, които освобождават от наказателна отговорност (напр. убийството на крадец през нощта).


Въпрос 10:
Възникване, развитие и устройство на Първата българска държава (681-1018). Езически и християнски период


Социалната структура, административно-териториалното деление и обществено-политическото устройство на България 681-1018 г. се разглеждат, като нейното съществуване през този интервал се разделя на два периода - (1) 681 г. до Покръстването и (2) от Покръстването до падането под византийска власт. Тези два периода се наричат още езически и християнски.

^ 1) Българската средновековна държава от 681 г. до Покръстването на българите

Сключеният през 681 г. мирен договор на Византия с хан Аспарух в науката е приет за начало на българската държава. Създаването на държавното образувание обаче е един дълъг процес и до средата на IX в. България е държава от варварски тип. Като прототип на българската държава стои тази на прабългарите - възприет е прабългарския модел на държавно устройство, както и терминология, като образуванието е дуалистично, състоящо се от прабългарски и славянски племена. Българската държава възниква на територията на Византия и се превръща в защитник и обединител на славянските племена от земите на Балканския полуостров.

Социална структура
Българското общество в началото се състои от две прослойки - многобройно свободно българско селячество и малобройна благородна прабългарска и славянска знат.
^ Свободните селяни живеят в териториални общини, като в началото преобладава колективната общинска собственост. В последствие се започва процесът на разделяне на селяните от земята (обезземляване), който се нарична феодализация. Тя се задълбочава през IX в., като в следствие на това броят на просяците се увеличава. Постепенно селячеството започва да губи личната си свобода и попада в крепостна зависимост.
^ Прабългарската и славянската аристокрация е по-малобройната прослойка. Прабългарската й част е състои от боили и багаини. Първите са по-имотните и имат по-голяма сила в политическо отношение. Багаините съставляват ханската гвардия. С намаляването на войните, аристокрацията се ориентира към земята се превръща в земеделска такава.
^ Славянската аристокрация (славянски князе и родови старейшини) е преди всичко земеделска аристокрация, собственик на значително по-големи владения от обикновените селяни.

Болярското съсловие се разделя на вътрешни (живеят в столицата) и външни (живеят в провинцията) боляри, като и едните, и другите притежават административни и военни правомощия.
От IX в. има сведения за 6 ^ Велики боляри.
Съществува и прослойката на робите-военнопленници, но тя не се превръща в значима за българското общество. Робството в България не е развито - робите са могли да се откупуват с труд или да бъдат откупувани.

Административно-териториално деление:
След създаването на българската държава през 681 г. славянските племена населват предимно южните земи, а прабългарите се заселват в Североизточна България. Между тях съществуват федеративни отношения.
В началото на IX в. при хан Крум страната се разделя на лява част (начело с кавхан и двама стратези), дясна част (начело с ичиргу-боила и двама стартези) и център. При хан Омуртаг делението е на комитати (начело с комити) > жупи (начело с жупани) > общини.

Обществено-политическо устройство:
По своята форма на управление българската държава е феодална монархия.

Владетел:
титлата на владетеля е кан ювиги или ханас ювигий; според византийските извори, българският владетел е архант, според латинските - рекс, принцепс, славяните го наричат княз;
ханът трябва да изрази интересите на прабългарската аристокрация;
властта се наследява от първородния син - канартикин; следващите синове се наричат вулиа-таркан;
той разполага с неограничена власт, която има божествен произход - форма, заимствана от Византия;
той е и върховен военачалник;
притежава върховна власт - законодателна, съдебна, представлява държавата при международни преговори и подписва международните договори.

Кавхан:
първи помощник на хана; един от великите боили; пожизнена власт; ръководи вътрешните дела в държавата; държавните служители са му пряко подчинени; при малолетие на хана, той съуправлява с него; понякога замества хана в предвождането на войската, както и в дипломатическите отношения.

^ Висши длъжности и институти:
Ичиргубоил - управител на вътрешните области и ръководител на военна дружина;
Кана боил колобър - има военни и религиозни правомощия;
Голиат-таркан - доверен човек на хана;
^ Болярски съвет - колективен орган със съвещателни функции;
Народен събор - запазва се като приемник на славянското вече, има ограничени правомощия.

^ Военни длъжности:
Зера таркан; Жепан таркан; Бори таркан; Оглу таркан и др.

2) Българската средновековна държава след Покръстването до падането под византийско робство

Административно-териториално деление:
След Покръстването то не се променя.

Обществено-политическо устройство:
Титлата на владетеля се променя от хан на княз. Титлата цар се признава от Византия едва при цар Петър, въпреки че Симеон се провъзгласява за такъв;
Запазва се предаването на властта и пожизнената власт;
Християнската религия значително укрепва светската власт, тя дава обяснение на неограничената власт на владетеля чрез теологичната концепция за поставения от Бога владетел, както и неговите довереници, а поданиците получават отплата за верността си към владетеля в отвъдното;
Така владетелят е отново върховен военачалник, съдия и законодател и представя страната в международните отношения.

Властта на кавхана и ичиргубоила се запазва.
Висшето духовенство се приобщава към болярството.

Източниците на богатството се делят на външни и вътрешни.
Външните се военната плячка, годишните данъци от други държави и търговията,
Вътрешните са ангариите (селяните дават част от продукцията си на болярите), натуралните данъци и косвените налози (епивии).


Въпрос 11:
Обществено-политическо устройство на Втората българска държава 1185-1396 г. Органи на централното и провинциалното управление. Фискална система - данъци, такси и глоби.


^ 1) Социална структура
По това време българското население се дели на крепостно селячество и болярско съсловие. Феодалните отношения са в своя разцвет през XI-XII в. По-голямата част от населението са крепостните селяни. Тяхното закрепостяване започва още по времето на Първата българска държава, но през XIII-XIV в. вече селячеството е в крепостна зависимост от царя и неговите боляри.
Сред крепостните селяни съществува известна диференциация:
парици и клирици - това са зависими селяни с еднакъв социален статус; първите са закрепостени към светски феодали, а вторите - към духовни; и двата вида са трайни владелци и обработват земи със собствен добитък, като феодалите получава т.нар. феодална рента (част от произведеното от селяните им се дава), която е натурална.
отроци - трайно закрепостени съм болярина, нямат право да търсят защита дори от царския съд; нямат собственост и не обработват земя;
Сред градското съсловие също има разделение:
боляри и висше православно духовенство - това са привилегированите прослойки, които притежават имения и материални ресурси, имунитети и независимост; делят се на велики и малки боляри*; не всички боляри са държавни служители, както и не всички държавни служители са задължително боляри.
градска аристокрация
занаятчии и дребни търговци
богати търговци

2) Административно-териториално деление:
Териториалните единици са хори (еквивалентни на комитатите), начело със севаст; катепанакиони, начело с катепани; градски общини, начело с кефалия; съществува и дукът, който е над катепана и е подчинен на севаста.

3) Обществено-политическо устройство

Владетел
> Титулува се цар и самодържец;
> Властта му има божествен произход и е неограничена - според ^ Теократично-патримониалната теория (Държавата е патримониум, собственост на владетеля. Това води до отъждествяването на владетеля и държавата и до разбирането, че след смъртта на царя, властта трябва да остане в ръцете на наследник от неговата фамилия. Ето защо владетелят е изобразяван, държащ в едната си ръка скиптър, а в другата земното кълбо).
> Владетелят е върховен съдия, законодател и военачалник;
> Той представлява държавата в международните преговори, подписва договори от нейно име;
> Властта му е пожизнена и наследствена; преминава в ръцете на първородния син, като има и изключения, ако наследникът е малолетен, се назначава регентски съвет, а ако няма такъв, новият цар се избира от болярския съвет;
> Атрибутите на царската власт са трон, корона, скиптър, червени ботуши и пурпурна мантия - заимствани от византийските.

^ Други висши длъжности
> Велик логотет - пръв помощник на царя, еквивалент на кавхана, начело на държавната администрация;
> Протовестиарий - финансов министър, ръководител на държавната хазна (докато във Византия императорската хазна е отделна от държавната, в България тя е само една);
> Велик воевода - помощник на царя в управлението на войските;
> Протостатор - друг военен помощник;
> Болярски съвет - съвещателен колективен орган; има и съдебни функции; освен болярите, в него вече влиза и българският патриарх; след XIII-XIV в. се превръща в репресивен орган;
> Църковно-народен събор - извънреден съдебен трибунал; извършва репресии по отношение на разпространените ереси.

Има редица длъжностни лица, които макар да са пряко свързани с царя, не изпълняват административни функции:
> Велик примикюр - маршал на двора, организатор на дворцови церемонии;
> Протокилиот - царски адютант, грижи се за спокойствието в царските покои;
> Епикерний - царски виночерпец.

Въвеждат се и титли за благородство, които са единствено белег на висок съсловен ранг (напр. деспот и севастократор) и се дават предимно на роднини на царя.

Военни длъжности
> Кастрофилакс - управител на крепост;
> Алагатор - командир на ескадрон;
> Находник - царски пратеник и др.

Финансови длъжности
> Практор - означава държавен служител и данъчен чиновник;
> Десектар - събира натуралния десятък;
> Перпераки - бирници, които събират паричния данък перпера;
> Аподохатори - завеждащи складове.

Данъци
> Натурален десятък - основен данък;
> Димнина - данък за всяко "огнище" (домакинство);
> Волоберщица - поземлен данък;
> Перпера - паричен данък;
> Каноникон - църковен данък;
> Косвени налози - натурални данъци.

Такси
> Комод - възнаграждение за бирника;
> Аподохия - за завеждащия склад;
> Мостнина - такса за преминаване на мост;
> Кошарщина - такса за построяване на на кошара и др.

Глоби - ако на територията на някое длъжностно лице се извърши престъпление и убиецът не бъде заловен, то трябва да заплати глоба:
> Фун - за убийство;
> Конски тат - за кражба на кон;
> Девичи разбой - за кражба на мома и др.

Ангарии
> Мита - задължение на населението да осигурява храна на преминала през населеното място царска войска или чиновници

Съдебни правомощия освен царя, имат и практорите (означава държавен служител и данъчен чиновник), севастите (управителите на най-голямата териториална единица - хората), ватасите (имат също и финансови и административни правомощия). Сведения за това намираме в Мрачката грамота (от 1347 г. - от цар Иван Александър - за манастира "Св. Никола" в местност Мраката, до София).

При централното и провинциалното управление се наблюдават две основни тенденции - броят на царските чиновници нараства трайно, а византийските наименования започват да се заменят с българска терминология.
__________________________
* През VII-X в. това деление не съществува още.


Въпрос 12:
Възникване, развитие и характерни черти на българското средновековно право. Обичайно и писано право.


^ 1) Обща характеристика
Възникването на българското средновековно право е свързано тясно с възникването на славянобългарската държава и с промените в нея през VII-XIV в. Броят на домашните юридически извори е изключително малък и оскъден. Чуждите извори също не са много и затова при анализ на средновековното ни право е използван предимно сравнително-правният метод - за да извадим необходимите изводи, се опираме на сведенията за развитието на правото в съседни на България държави. За целта взимаме предвид общите закономерности при развитието на правото, присъщи за всяка законодателна система от това време. Националните особености се взимат предвид и при историческия метод. Тези на средновековната българска държава се взимат от сборници като Еклогата, Закона за съдене на людете и др.
Още в додържавния период са съществували обичаи, с помощта на които са се уреждали отношенията между индивидите в общността. Езическата религия утвърждава непосредствените житейски потребности под формата на различни обичаи. Така в рамките на рода те се приемат като даденост и необходимост.
Славяните и прабългарите са на почти еднакво социално стъпало в момента на тяхната среща на Балканския полуостров. Съюзният характер на държавата обуславя наличието на административен и правен дуализъм. Първото формирало се право в средновековната българска държава е обичайното право, което по своята същност е система от обичаи на прабългари, славяни и заварено население, които се санкционират от държавата. С нейното възникване някои обичаи на двете племена се запазват, предимно тези, които имат общо социално значение или от които е заинтересована имотната прослойка. Обичаите, които се запазват след създаването на държавата се скрепяват с държавна принуда. Тези от тях, които се санкционират от държавата, придобиват качеството на обичайно-правни норми.

^ 2) Характерни черти на обичайното право
> Устна форма - обичайно-правните отношения не са фиксирани в писмени сборници;
> Консерватизъм - характерът на обичайно-правните норми е религиозен, те се прилагат дълго време в непроменяема форма;
> Конкретност и индивидуалност - всяка една от нормите се отнася за точно определен случай;
> Казуистично - те не съдържат общи правила.

3) Приложение на обичайното право
> Обичайно наказателно право -
вероятно още от създаването на българската държава;
> Обичайно военно право -
военните обичаи са наложени от прабългарите, тъй като воденето на войни е характерно за тях;
> Решаване на гражданско-правни спорове -
чрез обичайното право се осъществява кръвната мъст, откупа и др.

^ 4) Развитие на обичайното право
Съпоставката на Земеделския закон със съдържанието на по-късни извори доказва сходства, свидетелстващи за неизменчивостта на обичайните правни норми. В него място са намерили славянските обичаи.

Българското обичайно право се запазва и по времето на византийска власт, благодарение на неговия консерватизъм. Византийските императори допускат прилагането му сред българското население. Следи от обичайното право се запазват и през XIII-XIV в., но от това време има още по-малко извори, с които да се определи полето на приложение.

^ 5) Писано право - възникване и развитие
Обичайното право предхожда основаното от закона. За първи писани закони се считат Крумовите (началото на IX в.). Приемането на християнската религия налагат промени в правото, а законодателството се развива. Първоначално се следва византийския модел, превеждат се Земеделският закон, Номоканонът, а на основата на Византийската Еклога, се създава Славянската. Постепенно обаче се появяват различия и отклонения, които са свързани с особеностите на българското общество. На основата на титул 17 от Византийската Еклога се създава оригинален български закон - Закон за съдене на людете, в който се забелязва влияние на обичайно-правни норми, предимно на славяните. Налага се държавната юрисдикция при наказателни дела, развиват се и се обособяват отделни правни отрасли.
До Османското владичество в българската държава има обичайни закони и държавни такива. В съотношението им през VIII-IX в. и XIII-XIV в. има разлика: обичайното право има по-голямо приложение; в провинцията са се използвали тези негови норми, които са познати на населението, ето защо писаното право не успява да измести обичайното.

^ 6) Характерни черти и приложение на писаното право
Писаното българско средновековно право е повлияно от Византия. Създава се предимно чрез рецепция на съществуващи византийски юридически сборници - с канонически и светски правни норми.

Писаното право се прилага само в големите административни центрове; само в държавните и църковни съдилища, тъй като липсват съдебни органи, които да прилагат повсеместно писаното право. Отделните законодателни актове и сборници нямат действие върху цялата територия. Съществува и липса на унификация на писаното право - различните законодателни актове уреждат по различен начин едни и същи правни институти.


Въпрос 13
Възникване и формиране на феодалната собственост в България. Форми на феодална собственост. Съдържание на правото на феодална собственост. Защита на средновековната собственост.


^ 1) Характеристика
Феодалната собственост се свързва с правното разбиране за собствеността на древните римляни. Съдържанието на правото за собственост у нас е по-сложно, отколкото в Древен Рим, където робовладелецът има право на собственост върху земята и хората по еднакъв начин.
Има три вида собственически правомощия:
Право на ползване (ius utendi, usus) - вещта се намира във фактическата власт на едно лице;
Право на плодосъбиране (ius fruendi, fructus) - лицето ползва вещта по предназначение;
Право на разпореждане (ius abutendi, abusus) - лицето-собственик има право да извършва правни сделки с вещта.
Едва когато са налице и трите правомощия можем да говорим за право на собственост.

Земята е основно средство за производство в условията на феодалното общество. За да носи печалба, феодалите и селяните делят собствеността върху нея. Необходимо е държавата да е налице - именно тогава болярите се сдобиват с икономическа власт и могат с икономически и неикономически средства да си присвояват част от производството.

^ 2) Форми на феодална собственост
При създаването на българската държава през VII в. съществуват три форми на феодална собственост:

Колективната общинска собственост
Тя включва гори, пасища, обработваеми земи, които са достъпни за всеки член на общината и могат да се ползват по един и същ начин от всички. Тази форма на собственост е позната на селяните още от додържавния период и в първите столетия от съществуването на Първата българска държава заема най-голям дял от собствеността. С времето дялът й намалява (заграбена от аристокрацията и превърната в индивидуална частна собственост), но въпреки това се запазва през целия период от съществуването на средновековната българска държава. Информация за съществуването на тази форма на феодална собственост черпим от Земеделския закон - чл. 7 (норми относно спор между селища за границата).

Колективна задругарска собственост
Тя се формира в резултат на съществуването на обичайния семейно-правен институт задруга. Този вид собственост е познат в Сърбия, Русия, поради което се правят изводи, че съществува и у нас. Тя показва голямата си устойчивост във времето, запазвайки се чак до 30-те години на XX в.

Индивидуално-частната собственост
Тя се формира в додържавния период в резултат на разпределението на военната плячка или благодарение на лични качества. Първоначално малка част от собствеността е частна - намира се в ръцете на болярската прослойка и свидетелства за имуществена диференциация.




оставить комментарий
страница2/9
Дата02.12.2011
Размер2,16 Mb.
ТипЗакон, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2014
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Документы

Рейтинг@Mail.ru
наверх