Общински план за развитие 2007 2013 icon

Общински план за развитие 2007 2013


Смотрите также:
Общински план за развитие 2007 2013 г...
План за развитие на Община Малко Търново 2007 2013 г. Съдържани е...
Общински съвет град добрич...
Общински съвет прие отчет за приходите и разходите по Годишния план за приватизация за 2008 г....
План за развитие 2007-2013 съдържание...
На годишния отчет за бюджет -2008 година и проекто-бюджет 2009 година на община садово...
Оперативна програма развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013 софия...
Доклад за изпълнението на Плана за развитие на Община Велики Преслав за 2007 2013 г...
На 19 септвмври 2007 г се проведе  Петдесет и шестото заседание на Общински съвет Варна...
Общински план за развитие на Община град Добрич Актуализация 2012 г. Община град добрич...
Общински план за развитие на община варн а...
Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www bgregio eu...



страницы:   1   2   3   4   5   6   7


ОБЩИНА БЕЛОВО

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК





ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ

2007 - 2013


Община Белово , Април 2005 год.


СЪДЪРЖАНИЕ :

ВЪВЕДЕНИЕ стр.5

1.СЕКТОРНИ АНАЛИЗИ И АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО – ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА стр.7

    1. НАСЕЛЕНИЕ И ДЕМОГРАФСКА СИТУАЦИЯ стр.12

    2. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ стр.15

      1. Растеж и равнище на развитие стр.15

      2. Секторна структура стр.16

      3. Заетост стр.24

      4. Производителност на труда стр.25

    3. СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ стр.26

      1. Безработица стр.26

      2. Доходи стр.26

      3. Здравни услуги стр.27

    4. ФАКТОРИ , ОПРЕДЕЛЯЩИ РАСТЕЖА , ЗАЕТОСТТА И КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА стр.28

      1. Човешки ресурси стр.29

      2. Изследвания , технологии и иновации стр.29

      3. Предприемачество стр.36

      4. Развитие на услугите , подкрепящи бизнеса стр.37

      5. Обществен ред и сигурност стр.37

      6. Инвестиции стр.38

      7. Транспортна инфраструктура и транспортен достъп стр.39

    5. ^ ОКОЛНА СРЕДА

1.5.1. Качество на атмосферния въздух(КАВ) стр.42

      1. Качества на водите стр.45

      2. Качество на почвите стр.48

      3. Отпадъци стр.49

      4. Биологично разнообразие стр.50

    1. ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ стр.51

      1. Развитие на селищната мрежа и териториално – урбанистична структура , концепция за устройство на територията стр.51

      2. Вътрешнорегионални неравновесия стр.53

      3. Райони за целенасочено въздействие стр.53

      4. Трансгранично сътрудничество стр.54

      5. Оценка на капацитета за усвояване на средствата от Структурните фондове на ЕС на местно равнище стр.54

    2. SWOT АНАЛИЗ стр.59

  1. ВИЗИЯ ,ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ (ОПР) ЗА ПЕРИОДА 2007-2013 стр.60

  2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ(ОПР) стр.65

    1. ИНСТИТУЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПР стр.66

    2. ^ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ ЗА

ПОДПОМАГАНЕ стр.69

4. МОНИТОРИНГ , ОЦЕНКА И АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ОПР стр.80

5. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА стр.83

6. ПРИЛОЖЕНИЯ

^ 7. ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА


... Голямо Белово или Голямо Бельово, както се нарича от местното население, или пък само Белово, понеже когато се говори за Малко Белово, винаги се употребява прилагателното “Малко”, какъвто е и случаят с Гара Белово, се намира на река Яденица, в частта и на края на Родопите, навлизайки в Моминоклисурския пролом. Западно от реката е рид Саракуш с връх Варниците / 1011м./, а източно – височината “Св.Спас” /823м./.

Землището на Белово е било избрано за селище още в древни времена, за което свидетелстват пет тракийски могили в местността Татарина, на 8 км. от днешния град. Според Ст.Захариев, местността се наричала Старо градище и въз основа на многобройните развалини, допуска, че тук се е намирала Бесапара. Правдоподобно звучи хипотезата, че това селище е съществувало през средните векове и е опустошено при турското нашествие. А населението от околните села се е отбранявало срещу Гази Даут паша от крепостта Раковица.

За зараждането на днешно Белово от особено значение е и манастирът “Свети Спас”, построен на едноименната височина. Според П.Мутафчиев черквата на този манастир представлява рядък паметник на старохристиянската архитектура. На около 300 метра югозападно от нея се е намирала крепостта.

За времето, когато църквата е строена и за връзката и с Голямо Белово, пише Мутафчиев, са запазени у местното население легенди и ръкописи – летописни бележки. Според записките на беловския поп Георги, манастирът бил изграден през 1040 г. От някой си Георги, брат на княз Дамян, който бил калугер в манастира “Седем престола” в Искърския пролом и който бил изградил още 20 черкви и манастири. Но през 1620 г., когато чепинци били помохамеданчани, манастирът бил плячкосан, а 20 калугери – избити. Същият разказ, придружен с други летописни бележки бил открит в архива на друг беловски поп – Константин. Този разказ Н. Начов публикува в сп. “Български преглед” през1898 г. Съдържанието на тези разкази е сходно с твърденията на Ст.Захариев, че манастирът е съграден през 1040 г. от княз Георги, брат на българския цар Петър Делян в местността Левка гора. Според П. Мутафчиев обаче, манастирът е строен през края на 8-ми и началото на 9-ти век, а през 1040 г. по време на византийското робство е бил обновен и дарен с привилегии и така доживял до помохамеданчването през 17 в. По-важното , разбира се за Белово е, че заради близостта си с манастира, селището е било и седалище на Левкийската епископия през средните векове, която от своя страна е била подвластна на пловдивския митрополит.

^ Селото е било създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, благодатно място. В подкрепа на това е и фактът, че в землището на Белово, както изобщо в Родопите липсва гръцка топонимия. Но когато бил построен манастирът, селото получава в превод гръцкото си име Левке. То разбира се е било употребявано само по време на византийското робство, докато през турската епоха и до днес остава само българското звучно Белово.

Друго важно събитие за развитието на Голямо Белово е помохамеданчването на чепинци. Имало е предложение и беловци да приемат исляма, но те отказали. Безспорно това е спънало развитието на селото, понеже привилегиите му отпаднали и било засегнато от разоренията на манастири и черкви от Костенец до Станимака. От друга страна обаче населението на селото се увеличило, защото част от чепинци отказали исляма, намерили убежище в Белово.

В началото на 19 в. богатото вече Голямо Белово е привличало вниманието на кърджалиите. Те го подложили на опожаряване и разграбване. Беловци реагирали на набезите и укрепили селото. До 1925 г. са били запазени остатъци от построените укрепления – те се състояли от 6 двуетажни кули с бойници, 4 от които на изток и две на запад. Освен това в началото, в средата и в края на селото на главната улица е имало поставени големи дървени врати, затваряни нощем... В никое село в пазарджишко не са били строени подобни укрепления и не е била изграждана подобна отбранителна конструкция.

В този период постепенно отмира традиционната железодобивна и железарска промишленост, но се създават редица други поминъци – сапунджийство, табачество, добиване на орехово масло и най-главното – горско стопанство, което предизвиква голям брой заселници от Македония и други български краища. Създаденият “железен” път ( през 1869 г. тук дошли представители на Хиршовата компания за сечене на дървен материал в беловската гора, необходим за изграждането на линия Сарамбей – Свиленград ) по това време, обуславя и възникването и на Гара Белово. След свързването на Баронхиршовата железница със София, Гара Белово става важен търговски и индустриален център не само за региона, но и за дълбоката вътрешност на Родопите.

Със закон през1969 г. селата Малко и Голямо Белово, както и Гарата се обединяват в град Белово....”


^ Из “ Пазарджик и Пазарджишко “, издат.1969год.

проф . Батаклиев




ВЪВЕДЕНИЕ


Регионалното стратегическото планиране и управление е важен методически подход за мобилизиране на местните ресурси, за привличане на инвестиции, за интегриране и търсене на обвръзка и съчетано обезпечаване на множество проекти и планове за развитие на общинско и надобщинско равнище.

Общинският план за развитие (ОПР) определя целите и приоритетите за развитието на общината, както и финансовите ресурси за неговата реализация. Планът за развитие на Община Белово е документ, който очертава визията, философията и перспективите за устойчиво развитие на общината, както и подходите и мерките за постигането им.

Общинските планове за развитие са средносрочни планови документи ,които следва да осигурят развитието на общината ,съобразено с циклите на държавната политика и бюджетните планове на ЕС.

Този планов документ е разработен като актуализиран вариант на Плана за развитие на община Белово от 2000 год. и има за цел да го приведе в съответствие с изискванията и разпоредбите на Закона за регионалното развитие / Обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 20.02.2004 г./, Националният план за регионално развитие ,Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 и останалите законови и подзаконови нормативни актове и документи , като осигури включването на планираните програми и дейности в Националната оперативна програма за регионално развитие (НОПРР) и програмното допълнение към нея ,което е предпоставка за финансирането им. Финансирането на местни проекти от външни източници в бъдеще ще зависи от факта ,дали те са част от планов документ , по който има обществено съгласие ,особе що се касае за проекти с надобщинско значение .

Планът за развитие на Община Белово е ориентиран към:

- хармонично развитие и използване на естествените природни дадености и фактори на околната среда (земя, води, минерални ресурси, гори и др.), на производствените фактори и на човешките ресурси;

- повишаване на благосъстоянието на сегашните поколения без да се накърнява правото на бъдещите поколения на здравословни условия на живот, труд и обитаване;

- баланс на целите на икономическото развитие на общината с целите на социалното развитие и с изискването за запазване на постепенно подобряване на качеството на околната среда;

- съхраняване на историческите и културните традиции на територията на общината и осигуряване на естествена приемственост между поколенията;

- съхраняване, стимулиране, извеждане в приоритети и осигуряване на устойчивост на положителните тенденции в развитието на Община Белово.

При разработването на Общинският план са използвани нормите на добрата практика на стратегическото регионално планиране, основните измежду които са:

- проучване на историята на развитие на общината и използване на получените познания и поуки за определяне на насоките на бъдещото развитие;

- обвързване на плановете с мисията, т.е. чрез изпълнението на отделните планови задачи да се изпълнява и мисията на общината;

- поддържане на баланса между възприемането на нови и отказът от стари идеи и постановки.

- осигуряване на възможности за по-широко участие и съпричастност на местната общественост при подготовката и вземането на решения за развитието на общината;


Съгласно чл. 20 от Конституцията на Република България държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.

Националният план за регионално развитие (НПРР) е основен инструмент за формирането на цялостна, дългосрочно ориентирана и ресурсно осигурена политика на регионално развитие, основана на балансиране на националните, регионалните и местните интереси и приоритети.

Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2005-2015 е основния документ за определяне на дългосрочните цели и приоритети на регионалната политика на страната .Тя дава стратегически направления и равнища на регионалната политика и представлява отправна точка за придобиване и разпределение на помощта от ЕС при изпълнение на програмите , отнасящи се до регионалното развитие .

Основната цел на регионалната политика на ЕС е да насърчи ускореното социално и икономическо сближаване в Съюза .Политиката на сближаване е политиката на ЕС ,политика във всички измерения , разглеждана като интегрална част от Лисабонската стратегия .Тази политика е основен двигател за реализация чрез националните и регионални програми за развитие .

Европейската комисия се спира на един централен списък с ограничен брой ключови теми :

  • Иновация и икономика ,основаваща се на знания ;

  • Околна среда и превенция на риска ;

  • Достъпност и услуги от обществено икономически интерес .

Приоритетни теми на Общността са :

  • Конвергенция , а именно подкрепа на растежа и създаване на работни места , в най – слабо развитите страни – членки на региона ;

  • Регионална конкурентно способност и заетост;

  • Териториално сътрудничество .

Тази подкрепа ще приключи през 2013год. За целта до 2013 програмите ще бъдат подкрепени от финансовите ресурси на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

За изготвянето на ОПР бе събрана ,обобщена и анализирана информация от голям брой институции от община Белово и Областния център гр. Пазарджик . Процесът на подготовка, разработка и окончателното оформяне на документа се реализира при спазване на Методическите указания за разработване на Общински планове за развитие /ОПР/ и при ползване опита и методологията на проект на DFID/Department for International Development/, по които са разработени успешно стратегиите на немалко общини в България .

Най-общо процесът на работа беше разделен на няколко основни фази: сформиране на работни групи , анализ на съществуващия документ и информация ,набиране на нова информация и данни ,анализ и разработка на аналитична част на стратегията , създаване на стратегическата част, обсъждане .

Основни източници на данни бяха наличната информация в общината; справки и анализи, предоставени от различните институции; специална информация, изискана с нарочни писма; анкети и въпросници до фирми и младежи в Общината ;различни справочници и документи,концепция за регионално развитие на Южен централен район за планиране , Областната стратегия за РР,Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване за 2004год., Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 / проект/ и др.

Основният подход за оценка на местната икономика и на цялостното обществено- икономическо развитие на община Белово е основан на специфично прилагане и адаптиране на възможностите на SWOT - анализа към проблемите на оценката на регионалното развитие. Методологията на този анализ, включва взаимообвързана оценка на вътрешните за дадена организация или регион силни (Strengths) и слаби (Weaknesses) страни, както и на външните за организацията възможности (Opportunities) и заплахи (Threats).

Силните страни представляват определен специфичен ресурс, умение, достижение, потенциал или друго преимущество, което притежава общината. При анализа на силните страни на общината се обръща внимание на това до каква степен са използване те в досегашното й развитие и какви са възможностите и целесъобразността за извеждане на основа на тези силни страни на приоритетите за бъдещото развитие на общината.

^ Слабите страни представляват определени обективни или субективни ограничения, недостиг на ресурси, умения или способности, които по един или друг начин са възпрепятствали развитието на общината до сега и могат да повлияят отрицателно и върху бъдещото й развитие. Важен елемент на стратегията е да се имат предвид тези слаби страни и да се ограничи влиянието им.

Възможностите включват основните благоприятните елементи на външната среда за досегашното и бъдещо обществено- икономическото и социално развитието на общината.

Заплахите включват неблагоприятните сегменти на външната среда за развитието на общината, които поставят определени бариери или препятствия пред досегашното и бъдещото й развитие.

Настоящият план за развитие на Община Белово и програмата за реализацията й са разработени от съвместен екип на Общинска администрация Белово и на консултанти към фирма "ИГНАТОВИ"ООД. Основните положения на плана за развитие са обсъдени с представители на местната общественост, местния бизнес и общински съветници .


^ 1.СЕКТОРНИ АНАЛИЗИ И АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО – ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА


СИТУАЦИОНЕН АНАЛИЗ

Съгласно разпоредбите на ЗРР на територията на Република България се обособяват шест райони за планиране, които се формират на основата на областите в зависимост от географското им разположение, икономическото им развитие, броя на населението им и перспективите им за развитие. Районите за планиране са с наименование и териториален обхват, както следва:Северозападен район за планиране, Северен централен район за планиране,Североизточен район за планиране, Югоизточен район за планиране,Южен централен район за планиране, Югозападен район за планиране.

Южният централен район за планиране с център Пловдив включва 6 области – Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Смолян, Стара Загора и Хасково, които обхващат най-голям дял от общините в страната - 68 от общо 264. На територията му са разположени 1511 населени места (28% от населените места в България), в т.ч. 63 градове и 1448 села. Районът е на първо място по площ (27516,2 km2 – 24,8% от националната територия) и на второ по население (1944,4 хил.д. – 24,9% от общото население на страната) в сравнение с другите райони. Той заема централната част на Южна България, южната му граница съвпада с държавната граница с Р Гърция и Р Турция. Релефът на района е разнообразен. От север на юг се редуват части от Стара планина, Задбалканските котловини, Същинска и Сърнена Средна гора, Горнотракийската низина, Родопите и Сакар. Водните ресурси са с най-големи запаси в страната. Те се формират главно от оттока на реките Марица, Арда и Тунджа и от значителните запаси на подземни води. Голямо богатство за района са минералните води. От национално значение са Хисаря, Павел баня, с.Минерални бани (община Минерални бани, област Хасково), Велинград, Меричлери (община Димитровград), с.Нареченски бани (община Асеновград), гр.Баня (община Карлово), сБаня (община Панагюрище), Старозагорски бани (община Стара Загора), Стрелча, използвани предимно за балнеолечение. От национално значение е и курортният комплекс “Пампорово” (община Чепеларе и община Смолян). От местно значение са минералните води при гр.Девин, гр. Белово ( общ.Белово ),с.Беден, с.Михалково (общ.Девин), с.Варвара и с.Ветрен дол (общ.Септември), с.Овощник (общ.Казанлък), с.Красново (общ.Хисаря), с.Баните (общ.Баните, обл.Смолян), с.Ягода (общ.Мъглиж). В района попадат защитените територии: части от Национален парк “Централен Балкан” и “Рила”, 15 резервати, 9 под-държани резервати, природни забележителности и защитени местности.

На територията на Южен централен район за планиране са разположени 15 резервата, 9 поддържани резервата, части от националните паркове “Централен Балкан” и “Рила”, много природни забележителности и защитени местности.

В границите на районите за планиране се обособяват райони за целенасочено въздействие. Районите за целенасочено въздействие са териториална основа за провеждането на държавната политика за регионално развитие чрез система от мерки, насочени към постигане на устойчив ръст на социално-икономическото развитие и преодоляване на вътрешнорегионалните различия. Районите за целенасочено въздействие обхващат териториите на една или повече съседни общини.

Според критериите на Наредбата за определяне на районите за целенасочено въздействие могат да се определят три района за растеж – Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. Според териториално-урбанистичния модел като централни силно урбанизирани територии с регионално значение могат да се развиват и териториите на градовете Карлово, Казанлък, Кърджали, Смолян, Хасково и Димитровград. Като градове центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии могат да се посочат градовете Панагюрище, Велинград, Девин, Чепеларе, Рудозем, Ардино, Крумовград, Ивайловград, Свиленград, Харманли, Раднево, Чирпан и Асеновград.

Създаването на шестте района за планиране ,които не са административно – териториални единици по смисъла на ЗАТУРБ, е обусловено от изискването на регионалното планиране и по специално от изискванията , поставяни във връзка с присъединяването на България към ЕС .Таблица едно представя някои данни за Южен централен район за планиране в България , част от който е Област Пазарджик и респективно – Община Белово.

Таблица 1 – Район за планиране (2003г.)

^ Район за планиране

Територия

2003г

/кв.км./

% от общата територия

Население

2003г.

% от общото население

Гъстота на населението/ч./кв.км./

Брой области

Брой общини

РБългария

111001,9

100.0

7 801 273

100.0

70.3

28

264

Южен централен

27 516,2

24.8

1 944 382

24.9

70.7

6

68


Беловска община е създадена с Указ N 2295 на Държавен съвет от 26.12.1978год.

Община Белово е включена в административно-териториалните граници на Пазарджишка област и съгласно разпоредбите на ЗРР ,с който на територията на Република България се обособяват шест райони за планиране ,Община Белово попада в Южен централен район.

Област Пазарджик обхваща 11 общини , като една от тях е община Белово .

Община Белово заема 346,356 кв.км. площ и съставлява 7,77 % от територията на Пазарджишка област,която е с площ от 4 457.167кв.км.Повече от половината от територията на общината е заета от горски фонд - 229 651 дка.

ОБЩИНА

ТЕРИТОРИЯ (кв.км.)

^ Община Белово

346,356

Дял на територията на Община Белово от територията на Пазарджишка област

7,77 %

Дял на територията на Община Белово от територията на Република България

0,32 %

Пазарджик – област

4 457,167

^ Република България

111 001 ,9

Географските дадености и геостратегическото положение на всеки един регион са един от най - важните фактори за досегашното му развитие и много важен потенциал за бъдещото му развитие.

В географско отношение Община Белово попада в западната част на Пазарджишка област .На изток граничи с общините Септември и Велинград / Пазарджишка област / , на запад с община Костенец / Софийска област / и община Якоруда / Благоевградска област / .

Общината включва общо 8 населени места – гр. Белово и селата Аканджиево , с.Габровица, с. Голямо Белово, с. Дъбравите, с. Мененкьово, с. Момина клисура, с. Сестримо.

^ Административен, индустриален и културен център е гр. Белово,който се намира на 28 км западно от гр. Пазарджик в близост до международната ж.п. линия. През гр.Белово минава шосеен път от Западна Европа през Белград и София за Истанбул.

По своето географско местоположение общината и нейният център заемат добро място в транспортно-комуникационната система на страната. Това й дава предимство пред голяма част от другите общини в България по отношение на транспортните й връзки с останалата част на страната. През територията й преминават важни транспортни коридори в посоките изток и запад, както и връзки към северната и южната част на България. Тук се кръстосват пътищата за Източна и Западна България, преминава главна ж.п. линия с направление София, Пловдив, Бургас и Варна

Географските дадености на община Белово са изключително разнообразни, тъй като общината се намира на пресечната точка на три планини - Рила, Родопите и Средна гора и на Горнотракийската низина. Това геостратегическо положение е дало силно отражение върху насоките на досегашното икономическо развитие на общината.

Територията на община Белово обхваща части от планините Рила, Родопи и Средна гора, разделени от пролома на р. Марица и силно врязаната долина на р. Яденица, както и част от Горнотракийската низина. Най- голяма част от общината е в Рила - това са най-източните части на Източна Рила (част от Белмекенския дял и по-голямата част на Славовския дял на планината).

Родопската и Средногорската части от територията на общината са много по- малки по обхват. На югоизток границата минава по билото на Родопския рид Алабак, разположен между долините на р. Яденица и р. Чепинска. На североизток билото намалява височината си до разседа към Тракийската низина.

Северно от р. Марица в общината се включват южните склонове на най-южните разклонения на Ихтиманска средна гора, стръмно спускащи се в пролома.

Най- източната част на общината представлява малка част от Горнотракийската низина след пролома на р. Марица.

Територията на общината попада на границата между умерено- континенталната и преходно- континенталната климатична подобласт на европейско- континенталната климатична област. Към умерено- континенталната подобласт се отнасят най- западните части от територията.

Равнинната част се отличава със сравнително по- мек климат. Есента е сравнително по- топла от пролетта. Най- студен е м. януари когато средните месечни температури на районите с по-голяма надморска височина достигат от -3 до - 3,5° С.

В региона валежите имат максимум през м. май или м. юни. Вторичен максимум се наблюдава през зимните месеци. Годишната сума на валежите за ниските части е около 400-600 мл/кв. м. с увеличаване на надморската височина годишната сума на валежите нараства средно с около 300 мл/кв.м на 1000 м височина.

Главна отточна артерия, пресичаща общината е река Марица. Реката пресича територията на общината в посока северозапад- изток, като образува интересния пролом Момина клисура между Рила и Средна гора. В границите на общината в р. Марица се вливат три от петте най- значителни Рилски притоци.

Река Яденица води началото си от южните скатове на Славов връх след м. Куртово. В м. Яденица реката приема по-значителния си приток р. Юндолска.

В региона е изградена каскадата “Белмекен - Сестримо”, приемаща води от 270 водоизточника с общ обем 365 млн. куб. м. Водите на язовир Белмекен с общ обем 145 млн. куб. м осигуряват ВЕЦ/ПАВЕЦ “Белмекен” - най-голямата в България, както и ВЕЦ “Сестримо”, ВЕЦ “Момина клисура”, ПАВЕЦ “Чаира”.

Територията на общината е богата и на пресни подземни води. Термалните води са представени от минералните извори на територията на общината, намиращи се източно от кв. “Бл. Захариев”. Температурата на водата на минералните извори е 22 – 25 С°. Водата е без мирис, бистра и безцветна. По стандарт отговаря на БДС 14947 от 1980 год. Определя се като карбонатно – калциево – магнезиева вода . Няма точни данни за дебита на минералните извори, но видимият дебит се оценява на 80 до 100 л/сек.

Най-разпространените почвени видове на територията на Общината са: Канелени горски почви, Канелени подзолисти горски почви, Кафяви горски и планинско-ливадни почви. Планинско- ливадните почви са разпространени в рилската част над 1800- 2000 м. надморска височина върху почвообразуваща скала гранити. Ливадните почви в община Белово биват алувиални, делувиално-алувиални и делувиални. Те се характеризират с добро естествено плодородие. Рендзините (хумусно- карбонатните) почви са разпространени само в Средногорската част на системата, в компактно петно северно от с. Момина клисура и гр. Белово. Заети са предимно от гори. Общо за община Белово около 51% от общата площ са канелени горски почви, на второ място са кафявите горски и планинско-ливадните почви - 31%, следвани от ливадните - 13%, рендзините - 3% и канелено-подзолисти - 2%. Като се има предвид, че 85% от канелените горски почви са плитки, недоразвити и на много места с проявена ерозия, то само около 21-22% от почвения потенциал е с много добри качества. Останалата част в случаите на затревяване могат да се използват ефективно като пасища и ливади.

Територията на община Белово е бедна на горивно- енергийни ресурси и рудни изкопаеми. С по- голямо значение са нерудните полезни изкопаеми - варовици и особено доломитът, който е важна суровина за стъкларската промишленост. В експлоатация са две големи кариери североизточно и западно от гр. Белово. Добиват се и варовици за производство на вар и инертни строителни материали. (в приложение 1 подробно са представени географските дадености на общината)

През територията на общината преминават главни напоителни и отводнителни канали /държавна собственост / и общинската канална мрежа .Състоянието като цяло на напоителната система не е добро.

Транспортната инфраструктура е част от транспортната инфраструктурна схема на страната и Югоизточна Европа. През територията на общината минава международната ЖП линия, свързваща Централна Европа с Азия.

Територията на цялата община притежава благоприятни условия за развитие на земеделие и особено на животновъдство . Климатичните ресурси на общината предлагат широки възможности за стопанско използване.

По-голямата част от територията на общината е с много добра екологична характеристика. Природните дадености са възможност за развитие на екотуризма .

Като цяло местната икономика бележи спад в развитието си в последните десет години, повлияно от общото кризисно състояние на икономиката в страната. В по-голямата си част технологичното оборудване се нуждае от обновление. В икономическата база на общината съществуват резерви от неизползвани производствени мощности, трудови ресурси, производствени и складови площи.Сериозно свиване на местно ниво има в почти всички отрасли.Характерно за общинската икономика през последните години е, че нараства делът на частния сектор. Това се дължи на провежданата с ускорени темпове структурна реформа с промяна на собствеността в посока от общинска и държавна към частна. Тенденцията от последните години е към нарастване дела на микро-фирмите в преработващата индустрия, търговията и услугите и транспорта . Увеличава се и средносписъчният състав на заетите в малките фирми от преработващата индустрия.

По последни данни в края на 2003 год. населението на община Белово е 10 334 души, от които 4 251 живеят в гр. Белово . Етническият състав на населението на общината включва и малцинствени групи.Демографските показатели на общината се влошават. Намалява броят на населението, влошава се възрастовата структура, отрицателни са естественият и механичният прираст. Периферните населени места се обезлюдяват, съществуват трайни тенденции за миграция към по-големи градове и емигриране в чужбина. В процеса на механично движение по-голямата част от мигриращото население се е насочвало към общинския център..

Доходите на населението са ниските , което определя ниската покупателна възможност на населението. Увеличава се делът на социалните доходи, което говори за нарастваща зависимост от системата за социална защита. Висок е делът на доходите от домашното стопанство, което отразява една тревожна тенденция на натурализация.

По данни от НСИ икономически активното население в региона на Дирекция БТ гр. Септември към 2001год. възлиза на 13 755д. Средномесечния брой на безработни в община Белово към 2004год. е 717 души.. Наблюдаващото се завишаване на регистрирани незаети лица през зимните месеци се дължи на регистрация след сезонната работа.Средно за 2004год. равнището на безработица е 20.06% , с 2.46 пункта по малко в сравнение с предходната година , като за Община Белово равнището на безработица за 2004год е 13,97 %, т. е под средното за страната . През последните години се наблюдава една тревожна тенденция на увеличаване на броя и относителния дял на продължително безработните лица.

Системата за здравно обслужване на населението в община Белово е добре организирана и в значителна степен обезпечена материално и кадрово. Нейната структура включва: “Медицински център ” , частни медицински практики, център за спешна медицинска помощ.

На територията на общината функционират пет училища, от които едно средно общообразователно, три основни и едно начално училище. Броят на учащите деца в тях за 2004/2005г. е 926. През настоящата година приключи възстановяването и ремонта на СОУ “ Ал. Иванов – Чапай”. Училището се превърна в най – добре уреденото учебно заведение на територията на областта .

Функциониращите детски заведения в общината са четири на брой , с общ брой деца 72 в тях в края на 2004 год..

Институционалната среда е представена от клонове на банки, застрахователни компании, Данъчно подразделение на ТДА, РУ”СО”, РПУ, БТК и Български пощи, НПО и др.

Общината е богата на културно-историческите забележителности - църквати , старохристиянски базилики , една от които известна още като “ Беловската базилика”, останки от древни крепости и др.


^ 1.1.НАСЕЛЕНИЕ И ДЕМОГРАФСКА СИТУАЦИЯ


Във всички райони за планиране през периода 1997год-2003год. се наблюдава спад на населението . Основните причини са отрицателния естествен прираст и вътрешната миграция .Естественият прираст за визирания по горе период е отрицателен за всички райони на планиране . Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи , като последните до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт.

Между демографската система и икономическата система на една страна и един регион , респективно област , община съществуват отношения на взаимна обусловеност , така че в един и същи момент всяка от тях се явява и причина за състоянието и и следствия от състоянието на другата . В крайна сметка особенният род причинно – следствена връзка между двете системи довежда до факта , а именно – каквото е състоянието на икономическата система , такова е състоянието на демографската система .

Населението на Южният централен район за планиране към 31.12.2001год. наброява 1 969 595 души ,докато през 2003 г. е 1944382 д. Районът се характеризира с намаление на населението през последните двадесет години. За периода на двете преброявания (1992-2001 г.) средногодишният прираст е -0,82%. Въз-производството на населението се осъществява при отрицателен естествен прираст. Механичният прираст се характеризира с колебливост в динамиката с невисоки положи-телни и отрицателни стойности. Възрастовата структура е близка до средната за страната. Гъстотата на населението (70,7 д/км2) също е близка до средната за страната. Делът на градското население е 65,6%, на селското – 34,4%. Преобладава българският етнос – 81,1% от населението на района. Делът на населението от турската етническа група е 11,6%, а от ромската – 5,1%. Делът на ромите е по-висок в областите Пазарджик и Стара Загора (съответно 7,7 и 7,2%). Натрупване на общини в влошени демографски параметри има в северните части на района.

Населението на Област Пазарджик за периода 1999-2003год. е посочено в таблицата

Население към 31.12- бр.

1999год.

2000год.

2001

2002

2003


за област Пазарджик

315225

313851

308719

305790

303246

Спрямо 1997год данните сочат намаление на населението , което се дължи както на висока миграция , така и на отрицателен естествен прираст . Тенденциите в развитието на миграциите на населението са : продължаваща концентрация на населението в развитите центрове .Отчасти намаляването на населението ,се дължи и на преструктурирането в отрасъл икономика .

Населението на Община Белово към 2003 г. наброява 10 334 души. Гъстотата на населението е 33,5 души на кв. км. Най- големите населени места по брой на живущите в тях са гр. Белово, и селата Мененкьово, Момина Клисура и Сестримо, които се приблизително еднакви по брой на населението. Нарастването на населението на Община Белово, от 6.55 % през 1998 год., се дължи на присъединяването на с. Аканджиево към Община Белово.

Разпределението на населението в Община Белово по населени места е представено в следната таблица:

^ Населени места

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

Община Белово

11 339

11 144

11 582

11 430

11178

10925

10572

10334
Гр. Белово

4 990

4 895

4 843

4775

4631

4528

4365

4251

С. Аканджиево

-

-

645

649

636

556

531

510

с. Габровица

667

672

640

644

651

616

611

599

с. Голямо Белово

766

750

733

712

695

642

617

602

с. Дъбравите

688

674

662

657

638

616

587

577

с. Мененкьово

1 255

1 244

1 217

1187

1182

1164

1137

1128

с. Момина клисура

1 349

1 334

1 332

1317

1298

1244

1218

1196

с. Сестримо

1 624

1 575

1 510

1489

1447

1559

1506

1471


Налице е и обща тенденция към намаляване на броя на населението по население места и в региона, но в сравнение с други региони същата може да бъде овладяна .Не се наблюдават трайни тенденции към обезлюдяване на малките населените места. Миграционните процеси имат временен (понякога и сезонен) характер и са свързани най - вече с безработицата в региона.

В следващите таблици са представени статистически данни да последните 5 години (изключвайки 2004 год. поради липса на публикувани статистически данни) за средногодишното население и гъстотата на населението за Община Белово и Пазарджишка област, към чийто обхват принадлежи Общината:


ПОКАЗАТЕЛ

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Средногодишно население - област Пазарджик

315225

313851

308719

305790

303246

^ Средногодишно население - община Белово

11 430

11178

10925

10572

10334

Гъстота на населението - общо за областта

70.7

70.5

69.3

68.6

68.03

Гъстота на населението - община Белово

33.0

32.2

31.5

30.5

29.8


Демографската картина в региона е сравнително добра , в контекста на същата по отношение на региона и областта , но това не бива да е причина да не се анализира ситуацията и бъдат предприети действия и мерки в тази насока .Сключените бракове , живородени,умрели,заселени и изселени през 2003год. за Област Пазарджик и Община Белово са посочени в следващата таблица .





Сключени бракове

живородени

умрели

заселени

изселени

^ За областта

1048

2667

4020

3893

5084

за общината

30

58

177

89

208


Данните са показателни и служат за анализ и съпоставка ,на база което следва да се предприемат мерки с оглед спиране на стабилната тенденция за намаляване на населението в Общината .Необходими са мерки за подобряване на социално – икономическия статус , в резултат от което ще бъде спряна тенденцията .

^ Население по групи възрасти в Община Белово

Групи възрасти

1999

2000

2001

2002

2003



















0

86

70

70

61

53

1-4

319

304

299

296

278

5-9

526

486

480

443

415

10-14

705

685

633

585

545

15-19

762

718

624

584

579

20-24

657

660

652

588

558

25-29

722

683

660

681

633

30-34

690

659

680

663

650

35-39

761

763

700

638

639

40-44

953

904

858

848

790

45-49

841

846

903

866

877

50-54

778

805

798

815

851

55-59

598

587

661

670

679

60-64

733

709

683

653

606

65-69

831

795

807

736

714

70+

1468

1504

1417

1445

1467

Всичко

11430

11178

10925

10572

10334


^ Населението по юридическо семейно положение към 01.03.2003 (брой)

Общини

Общо

Юридическо семейно положение

Непоказано







неженен

женен

вдовец

разведен










(неомъжена)

(омъжена)

(вдовица)

(разведена)




^ Област Пазарджик

310723

117979

155764

27945

8429

606

в т.ч. по общини:



















Белово

11069

3538

5817

1388

310

16


^ Население под,в и надтрудоспособна възраст към 31.12. 2003

(брой)


Община Белово

подтрудоспособна

В трудоспособна

Над трудоспособна




всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

2000

1688

870

818

6153

3321

2832

3337

1217

2120

2001

1608

832

776

6191

3394

2797

3126

1122

2004

2002

1532

799

733

6053

3330

2723

2987

1054

1933

2003

1423

742

681

6016

3333

2683

2895

1006

1889

Изоставането в образователно – квалификационно равнище се дължи на множество фактори ,необходими са мерки и действия и в тази насока . Ниският коефициент на заетост е фактор генериращ криминогенно поведение.

Отделните етнически групи живеят в разбирателство, като уважат както своите традиции, така и чуждите такива. В района на община Белово не са регистрирани съществени етнически проблеми .Разпределението на населението на етнически групи може да бъде представено в следната таблица:

към 1999г

^ Населено място

Общо

Българи

Турци

Цигани

Други

Община Белово (брой души)

11 561

11 302

9

180

70

Пазарджишка област (брой души)

319 358

275 901

21 872

20 682

903

^ Община Белово (%)

100 %

97,76 %

0,08 %

1,56 %

0,60 %

Пазарджишка област (%)

100 %

86,39 %

6,89 %

6,48 %

0,24 %

Към 2001г

^ Населено място

Общо

Българи

Турци

Цигани

Други

Община Белово (брой души)

11 069

10717

4

287

61

Пазарджишка област (брой души)

310 723

261 260

20 448

23 970

5 045

^ Община Белово (%)

100 %

96,82 %

0%

2,6 %

0,6%

Пазарджишка област (%)

100 %

84,08%

6,6%

2,7%

1,6%


Главни фактори ,които засягат статуса в частта на демографското развитие и които следва да се наблюдават са : естествения прираст ,вътрешната миграция ,гъстотата на населението , структура на пол,възрастова структура , коефициент на възрастова зависимост .

За Южен централен регион(ЮЦР) , данните за тези показатели към 2003година сочат :

  • естествения прираст – отрицателен;

  • вътрешна миграция – налице е тенденция към намаляване ;

  • гъстота на населението – 70.7д/кв.км. (33,0 души на кв. км. за общината )

  • структура на пола – превес на жените над мъжете ( на всеки 100 мъже се падат 106 жени ,за ЕС -105 жени );

  • възрастова структура – нараства броят и делът на възрастното население и намаляват тези на младите генерации;

  • коеф. на възрастова зависимост – тенденция за увеличаване ;

Информацията е необходима с оглед тенденциите като цяло за региона ,част от който е и Общината като база за сравнение .

Анализът на демографското развитие в Общината показва следните характеристики :

  • Запазва се тенденция на намаляване на населението в общината ;

  • Демографската тенденция за региона е по – неблагоприятна в сравнение с тази за общината ;

  • Има взаимовръзка между степен на образованост и квалификация , ниския коефициент на заетост и икономическото състояние ,тази връзка ще влияе върху социално – икономическото развитие на региона и в бъдеще ;

  • Необходима е периодична оценка и мониторинг на статуса на социално – икономическото развитие на ЮЦР,областта и общината през филтъра на демографската система , с оглед контролиране на фактора на икономически растеж и социално – икономическото развитие на общината



1.2.^ ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ

В редовния си доклад от 2003 г. Европейската комисия констатира: „България е функционираща пазарна икономика. Тя би следвало да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в краткосрочен план, при условие че продължи осъществяването на програмата за реформа, за да бъдат отстранени оставащите трудности...“

Структурата на икономиката на една страна , регион или община и състоянието на тази структура се явяват място , в което застива степента на социално – икономическо развитие . В това си качество структурата на икономиката и нейното състояние се явяват средство за оценка на степента на развитие на съответната икономика .Структурата и състоянието на структурата на една икономика се явяват базов фактор на икономически растеж и на социално – икономическо развитие .В този аспект за да се даде оценка и направи анализ следва да се пояснят основните измерители , а именно БВП ,като се анализира в контекста на данните за страната и ЮЦР.


^ 1.2.1.Растеж и равнище на развитие

Равнището на икономическо развитие , се измерва с показателя Брутен вътрешен продукт (БВП) .През последните шест години икономическия растеж на България е положителен ,като от 2000год. насам той се характеризира с устойчив темп от около 4% годишно Наблюдаваният ръст на БВП у нас е по- висок от средния ръст на ЕС15, който през 2003год е под 1%. Следва да се отбележи факта , че с най- висок ръст на БВП за периода 1997-2003год. са Югозападния и Южен централен регион .

Приносът на района в БВП на страната през последните пет години е около 20-21 % и бележи лека тенденция към намаление в сравнение с 1996-1998 г. (съответно 24-22%). Разпределението на БВП по области се характеризира с най-голяма неравномерност в сравнение с останалите райони за планиране (над пет пъти) (вж. фигурата). Загуба на позиции отбелязва област Стара Загора, която намалява своя принос в регионалния БВП от 28% през 1997 г. на 25% през 2003 г., докато област Пловдив показва най-динамично развитие в района през последните 4 години. БВП на човек по текущи цени

Южният централен район има изключително ниски нива на БВП на човек от населението и значителни различия между областите, което се очертава като трайна тенденция през последните пет години. Има рязък контраст между развит център на района и неразвита периферия. С най-високо равнище на икономическо развитие се откроява област Стара Загора, където БВП на човек е близо два пъти по-висок от показателите за областите Кърджали и Пазарджик и с около 40-45% по-висок от съответните равнища на показателя в областите Пловдив, Смолян и Хасково. Това до голяма степен се дължи на ниската производителност (брутна добавена стойност на един зает) в района (най-ниска сред останалите райони за планиране). Като друга причина може да се посочи възрастовата структура на населението в района и съответните области.

Равнището на икономическо развитие , измерено с показателя БВП на човек ,показва значителен пространствен диспаритет . Въпреки системния растеж на БВП в страната , българските райони са икономически най – слабите спрямо ЕС.

^ В преструктурирането на икономиката е постигнат значителен напредък, а процесът на приватизация се приближава към своя завършек. Продадени или преструктурирани са голям брой държавни предприятия.

Нормативната база за либерализацията на мрежовите отрасли е вече налице и се забелязват първите признаци на конкуренция по отношение на заварените в тези отрасли предприятия. Условията за провеждане на стопанска дейност в България са се подобрили, макар че все още са необходими значителни усилия за увеличаване ефективността на държавната администрация, съдебната система и регулативната уредба, и в частност за създаване на по-добри перспективи за малките и средните предприятия.


^ 1.2.2.Секторна структура

Структурата на създадената брутна добавената стойност ( БДС) по райони се характеризира с различни тенденции в участието на секторите , от което може да се направи извода , че икономическото преструктуриране в тях продължава .

Настъпват структурни изменения в икономиката след 2002 г., които се характеризират с определено намаление на дела на селското стопанство за сметка на индустрията и услугите. Така напр. делът на селското стопанство в структурата на брутната добавена стойност намалява от 15% през 2002 г. на 9.5% през 2003 г. Подобни тенденции се отчитат и в развитието на промишлеността, която изтегля своето развитие към по-конкурентноспособни и експортно насочени производства.

Южният централен район е на второ място по принос в брутната добавена стойност на индустрията в страната (20%). Структурата на промишлеността в района се определя от широка гама отрасли, като определени традиции и опит има в производството на електро-енергия, машини и оборудване, дърводобива и дървопреработването, текстила и шиваш-ката промишленост, хранително-вкусовата промишленост и др. Развитата в района до-бивна промишленост и енергетика въз основа на наличието на суровинни източници е но-сител на сериозни екологични проблеми. Наблюдава се непрекъснат спад в развитието на рудодобивната промишленост и флотацията, което определя необходимостта от създаване на алтернативен поминък на населението в тези части на района.

Районът като цяло разполага с благоприятни ресурси за развитие на селско стопан-ство. Той се характеризира с най-висок дял на площите на техническите култури, трайните насаждения и зеленчуците в страната (съответно 40%, 30%, 28%, от общите за страната). Най-висок е и делът на необработената земя (около 25% от необработената земя в страната през 2003 г. е в този район, и основно в област Хасково). В определени части на района се наблюдава моноструктурна зависимост на селското население от определени култури като тютюн и картофи, което налага търсенето на нови алтернативни култури и дейности, както и обучение на населението с оглед очакваните промени в производствената структура. Животновъдството в района е най-силно развито в сравнение с останалите райони за планиране.

Сферата на услугите реализира 56.3% от брутната добавена стойност в района (2003 г.). Характерните за района силни вътрешнорегионални различия се проявяват и в сектора на услугите, който в отделните области има различни количествени и качествени характеристики. По отношение на бизнес услугите много силно изостават областите Кърджали, Хасково и Пазарджик. С най-развити бизнес услуги се определя област Пловдив, основно в резултат на развитието им в град Пловдив, който е втория по големина град в страната.

Аналогично това се отнася и за Общината.На територията на Община Белово работят немалко на брой предприятия , същите или са частни или са в процес на преструктуриране , поради което не би могла да се очертае категорично картината на структурата за региона , но отчетените до момента показатели ( напр. безработицата ) сочат , че наличната индустрия в Общината осигурява заетост и работни места .

^ 1.2.2.1.Статус на аграрния отрасъл и отрасъл горско стопанство

Селското стопанство през 2003год. е произвело 11.4% от брутната добавена стойност (БДС) в страната . Селското стопанство във всички региони за планиране е изправено пред редица проблеми : разпокъсана собственост , намаляване на поливните площи, липса на техника ,липса на инвестиции и технологии и др. В годините на прехода вместо да бъде направена крачка напред към преструктуриране и модернизация на аграрния сектор, протече процес на “ деиндустриализация “ на отрасъла .

Използваната земеделска площ в ЮЦР е 1 184 005ха , което представлява 43,06 % от територията на района и 21.3% от използваната земеделска земя в страната . На фона на тези данни и предвид даденостите на Община Белово (над 66% заета с горски фонд), не би могло да се очакват добри показатели в аграрния отрасъл . Данните в таблицата предоставени от ТСБ ,потвърждават това .


 

Общо

Територия по вид

Земеделска

Горска

Населени места и други урбанизирани територии

Водни течения и водни площи

За добив на полезни изкопаеми

За транспорт и инфра-структура

Общо

в това число: обработваема площ

в това число: поливна площ

^ Област Пазарджик

4456917

1580923

1212733

495854

2438893

121482

114750

174581

26288

в т.ч. за община




























Белово

346356

90380

58725

9472

229651

6450

7135

11139

1601


Данните сочат , че земеделието в региона на Община Белово не може да бъде приоритетен отрасъл в предвид природните дадености , за разлика от по- голямата част от общините в Пазарджишка област. Това се дължи на предимно планинския характер на релефа на Община Белово. Общината разполага със сравнително малко обработваемата земя.Разпределението на земята по фондове е следното:





  • Селскостопански фонд - 26,1%

  • Горски фонд - 66,3%

  • Фонд населени места - 1,9%


На фона на тези данни е необходимо да се направи добър анализ на наличните природни дадености и се насочат усилията към най - рационално използване на наличния селскостопански фонд , в сферата на алтернативно и биологично земеделие , билкопроизводство , трайните насайдения . Неефективно и нерентабилно би било да се произвеждат традиционните за целия ЮЦР култури .

Общата земеделска площ, обхваната от преброяването на земеделските стопанства през 2003г. в област Пазарджик е 873 081 дка, в т.ч. 362 152 дка обработваема земя, 440 797 дка използвана земеделска площ и необработваема земя 70 132 дка. Обработваемата земя предствлява 42 % от общата земеделска площ, обхваната от Преброяването. С най-големи площи обработваема земя са общините Пазарджик – 195 036,8 дка, Панагюрище – 40 329,2 дка, Стрелча – 27 434,7 дка, Лесичово – 12 880,1 дка.

Делът на земеделските стопанства с площ до 1 дка вкл. е 9% от общия брой действащи стопанства, на стопанствата с площ над 1 дка до 500 дка вкл. е 88%. Броя на стопанствата с площ над 500 дка до 1000 дка е 33, а над 1000 дка е 59.

Добре би било земеделските производители да се насочат към отглеждане на нетрадициоони култури ,с добър пазар в страната и чужбина , а именно ягодоплодни култури /ягоди, малини, касис, арония и др./.Тази продукция е много търсена сега и в бъдеще , културите са по-подходящи за биологично и екологично земеделие за разлика от традиционните за региона култури , реализират се на добра цена, но поради нетрайността на плодовете, липсата на изградени хладилни съоръжения и добра организация за бързото им изкупуване, площите все още са минимални. Възможно е това производство да увеличи значително обема си при едно разумно стимулиране на производителите за закупуване на специализирана техника за съхраняване и транспортиране на продукцията. Освен това, повечето от ягодоплодните култури са многогодишни растения със здрава коренова система и защитават почвата от ерозия при наклонени терени.

Друга възможност в развитието на растениевъдството е отглеждането на етерично-маслени и билкови растения.

^ Овощните насаждения са капиталоемки, но създават условия за дълготрайно, ефективно земеделие. В общината има добри условия за орех, лешник, ябълка, череша, вишна, праскова .Добри възможности за реализация на западните пазари имат замразените плодове - череши, вишни, касис, малини, ягоди и някои диворастящи плодове - къпини, боровинки, а от сушените плодове, на европейския пазар , най-добре се приемат сушените ябълки и сливи.

Спецификата на климата и наличните горски територии и площи следва да фокусират посоката за развитие на региона търсейки традициите в сферата на животновъдството и нетрадиционните култури за развитие на региона в този отрасъл .

Релефът и климатът в Беловския район благоприятстват развитието на животновъдство и то предимно на високопланинско животновъдство. Статистически данни за отглежданите от населението на територията на общината и областта ,селскостопански животни и птици са посочени в последващата таблица и информация :


Селскостопанските животни и птици

За общината към 2000

За общината към 2005

За областта

към 2000год.

Всичко,бр.

Частни, бр.

Всичко

Всичко,бр.

Говеда

231

231

364

18 268

В т.ч. крави

185

185




12 221

Биволи

-

-

-

191

В т.ч. биволици

-

-




134

Овце

2132

2132

3 090

73 532

В т.ч. овце – майки

1769

1769




53 058

Кози

1619

1619

2 710

51 564

В т.ч. кози - майки

1553

1553




38 855

Свине

564

564

912

30 055

В т.ч. свине – майки

15

15




2 382

Птици

6464

6464

11 351

2 035 190

В т.ч. кокошки - носачки

5172

5172




186 492

Бройлери

160

160




1 587 590

Пчелни семейства

109

109




8 343

Посочените по горе данни сочат една плавна тенденция на нарастване на броя на отглежданите животни в общината , което не би могло да се каже и за областта анализирайки и отчитайки данните .

Видове

31.03.2004 година

31.12.2003 година




Броя

Броя

Говеда:

16910

16906

В т.ч. крави

11910

11887

Биволи:

109

154

В т.ч. биволици

89

115

Овце:

81955

75182

в т.ч. овце-майки

52893

51199

Кози:

45745

43509

в т.ч. кози-майки

33620

36339

Свине:

33642

26911

в т.ч. свине-майки

3559

3283

Птици – общо:

369000

269000

в т.ч. кокошки-носачки

244200

228000

В т.ч. бройлери:

75600

37000

Зайци:

6270

9290

В т.ч. зайкини-майки.

1930

4835

Пчелни семейства:

11675

11116



Производството на животинска продукция, в т.ч. яйца, вълна, месо и мляко за първото четиримесечие на 2000 год. е представено следващата таблица:

^ Произведена продукция за областта :


Произведена продукция

към 31.03.2004 г.

към 31.03.2003 г.

към 31.12.2003 г.




Литри /броя

Литри /броя

Литри /броя

Краве

6 178 000

6 280 000

28 663 000

Биволско:

27 000

31 000

145 000

Овче:

1 007 000

170 000

4 407 000

Козе:

894 000

244 000

6 380 000

Яйца кокоши

11 941 000

8 191 000

36 604 000


Базата за развитие на животновъдството в областта и в общината е добра. Планинската част от региона предоставя възможности за използване на естествените пасища и ливади за производство на висококачествена, екологично чиста продукция - мляко (краве, биволско, овче, козе), месо, вълна, яйца, мед и др.Отглежданите породи говеда са Черно-шарено говедо, Българско родопско говедо, Симентал, Джерсей.

Броят на говедата през последните години запазва едно постоянно, но относително ниско равнище. На територията на областта има племенни кравеферми за отглеждане на породата Черно-шарено говедо – ЗК “Марица-95” гр.Пазарджик, ЗК “Азмака” гр. Пазарджик, “Антей” ООД с. Алеко Константиново, ЕТ “Кирил Бързев”с. Мало Конаре и др.

Предварителните данни от преброяването за животновъдството в областта са следните :

Брой на отглежданите говеда – 19 454; биволи – 131; еднокопитни – 9 099; кози – 33 525; овце – 50 442 и свине – 40 323.

Относителният дял на стопанствата, занимаващи се предимно с животновъдство е 6% от общия брой действащи стопанства, а делът на стопанствата, отглеждащи растения и животни е 74%.

Над 90% от отглежданите говеда са в частни стопанства - по 2-3 крави. През последните две години Държавен фонд “Земеделие” подпомага производителите на качествена суровина /екстра и първо качество мляко/ , което стимулира млекопроизводителите да обърнат повече внимание на хигиенните изисквания при отглеждането на животните.

Аграрният сектор се намира в процес на приспособяване към европейските стандарти за качество , квоти за износ и др. Неблагоприятните тенденции в развитието на този сектор са в резултат от проведената до момента политика , а именно силно раздробяване на земеделските стопанства , почти пълно ликвидиране на напоителните системи и съоръжения , остаряла селскостопанска техника и изключително ниски равнища на капиталообразуване в сектора ,влошена агрокултура , липса на реални субсидии , унищожаване на племенните стада животни и загуба на генофонда , практически спряла дейност на селскостопанските научно – изследователски звена , липса на информация към земеделските производители и ред други.Малкият размер на възстановената собственост е една от основните причини за ограничена възможност за създаване на модерни европейски стопанства с рационални размери , където да се постигне хармонично съчетаване на производствените фактори в аграрния сектор и ефективната специализация , съобразно природните дадености на региона .

За да бъде ефективно отглеждането на животни, бъдещето без всякакво съмнение е на тези с по-големите ферми. Производството на краве, биволско и овче мляко може да стане много по-перспективно и доходно, ако фермерите своевременно се ориентират в новите условия на пазарна икономика.

^ Анализът сочи :

  • Видно от показателите общината би могла да се впише в тази пазарна ниша и поради факта , че разполага с прекрасни условия за развитие на екологично чисто животновъдство .Региона и общината има отлични условия за производство на екологично чиста животинска продукция;

  • На база даденостите има възможност за развитие на биологично и алтернативно земеделие ;



Отрасъл горско стопанство


ЮЦР е с добра с добра осигуреност откъм горски фонд. Горите в района са разположени на площ от 1 095 949 ха. и представляват 29,6 от всички горски територии в страната и 39.8 % от територията на раойна.Основна част от териториите заети с горска растителност се стопанисва и управлява от НУГ, респективно РУГ и ДЛ .

Регионално управление на горите гр. Пазарджик стопанисва и управлява 258 744 ха горски фонд, считано към 31.03.2003 год.,в т.ч. 213 613 ха ДГФ; 2 1115 ха гори върху селскостопански фонд; 5 110 ха УОГС “Юндола”;23 231 ха Общински ГФ;4 956 ха гори на частни физически лица;60 ха гори на частни юридически лица;909 ха гори на религиозни организации;8 750 ха гори на МОСВ.

66,3 % (229 651 дка ) от територията на Община Белово е заета от горски площи.

В района са разпространени естествено растящи дървесни и храстови видове като бял бор, смърч, ела, бяла мура, черен бор, клек, бук, габър, зимен дъб, благун, цер, явор, сребролистна и едролистна липа, трепетлика, келяв габър, мъджрян, ясен, смрика, шипка, леска, бъз, дива череша и др.Най- голямо е разпространението на бука – 19,1 % от общата площ следван от смърча 17 %, бял бор – 15.1 %, зимен дъб – 13.3 %, ела – 6,2 и т.н.Срещат естествено и изкуствено внесени над 40 вида иглолистни и широколистни дървесни и храстови видове. Иглолистните гори обхващат 41.8 % от общата площ на лесничейството, като средната възраст на горите е 60 г., средният бонитет е III, а средната плътност – 0.7. Средният запас на 1 ха е 159 м3, средният прираст на 1ха е 2.4 м3.

От общата площ , горите със стопанско предназначение са 15 390 ха., а със специално предназначение 8 442 ха., от които защитени гори и територии 3 717.2 ха., рекреационни гори и територии – 990,1 ха., защитени природни територии – 3 239,5 ха. в т.ч. част от Народен парк “Рила” – 3 234,8 ха. ловностопански територии – коковища- 106,9 ха.

Защитените природни обекти в горски фонд са историческото място “Базиликата” в м. “Свети Спас” край село Голямо Белово на площ от 1.5 ха., “Чапаеви коти” на площ от 1.0 ха. и “Азово” на площ 1,2 ха.

На територията на лесничейството са обявени 17 бр. вековни дървета, от които 7 бука, 3 смърча, 6 бели бора и 1 зимен дъб.

В региона на Община Белово съществуват и функционират около 10 частни дървообработващи цеха.

^ На територията на общината , в горски фонд е разположен и национален парк Рила .

Дървесното богатство предпоставя благоприятни условия за развитие на дърводобива и дървообработващата промишленост , но при благоразумно използване на горските ресурси , тяхното възобновяване и обновяване .

Към момента общината води съдебен спор , относно собствеността на горите .

^ Анализът сочи :

  • Видно от показателите общината следва да насочи своите усилия в подпомагане развитието на отрасъла /дърводобив и дървопроизводство /.

  • Региона и общината има отлични условия за екотуризъм , чрез активно участие в програмите ГЕФ проект Подопи , стратегиите на МОСВ за парк « Рила «, реклама на региона , организиране на различни спортни мероприятия и др.


^ 1.2.2.2.Статус на индустрията


Процесите на деиндустриализация ,които протичаха в страната през годините на преход към пазарно стопанство , се съпровождаха със силен спад в индустриалното производство , намаляване на дела на заетите в отрасъла , както и в снижаване на участието му в създаваната брутна добавена стойност .

Към 2003год . данните сочат , че индустрията произвежда 30 % от БДС и е най – динамично развиващия се сектор в страната ( 7.1% реално увеличение на БДС)..През 2000 год делът на БДС в брутопродукцията на отрасъл индустрия в ЮЦР е 34.4% . През 2003год. данните сочат 34.3%, т.е. за периода в региона има леко намаляване . Колебанията в инвестиционната активност на отрасъл индустрия по години не е съществен . Статусът на развитие на промишлеността в областите на ЮЦР и по – конкретно за Пазарджишка област са дърводобива и дървопреработването , мебелната , шивашката и хранително – вкусовата промишленост. Като цяло за Област Пазарджик , като част от ЮЦР се сочи че областта се характеризира със слабо функционираща индустрия .

На територията на община Белово извършват дейност следните основни предприятия и учреждения общинска, държавни и/или частна собственост:




^ Име на предприятието, дружеството , фирмата

Реален предмет на дейност

Място на данъчна регистрация

Форма на собственост (частна, общинска или държавна)

1

Далекосъобщения

Далекосъобщения




Държавна

2

ЖП Гара

Железопътен транспорт




Държавна

3

Пощенска станция

Поща и далекосъобщения




Държавна

4

Противопожарна охрана

Дейности в обл. на отбраната, общ. ред и сигурност, противопожарна охрана




Държавна

5

Полицейски участък

Дейности в обл. на отбраната, общ. ред и сигурност, противопожарна охрана




Държавна

6

Електроснабдяване - район Белово







Държавна

7

Банка ДСК - гр. Белово

Финансова посредничество







8

ТБ "ОББ" АД Белово

Финансова посредничество







9

Медицински център - гр. Белово

Специализирана медицинска дейност




Общинска

10

Ветеринарен участък

Ветеринарна лечебна дейност




Държавна

11

Военен санаториум







общинска

12

"Белтранс" ЕООД

Транспортна дейност

гр. Белово

Общинска

13

БКС – ЕООД

Битово - комунални услуги

гр. Белово

Общинска

14

"Ватия" ЕАД – Рудник Белово

Производство на доломит

гр. Белово

Частна

15

ВиК ЕООД

Водоснабдяване и канализация

гр. Белово

Общинска

16

Горско лесничейство

Контрол и стопанисване на горския фонд

гр. Белово

Държавна

17

БРЕО "Енергоремонт" Белово

Ремонт на хидроенергийни съоръжения




Държавна

18

Завод за контейнери и траверси

Контейнери и траверси – импрегниране




Частна (приватизация)

19

ТПК "Изгрев" – Белово

Опаковъчна дейност

гр. Белово

в процес на доказване на собственост

20

РПК "Белово"

Търговия

гр. Белово

Кооперативна

21

Завод за хартия "Белово"

Производство на малограмажни хартии

гр. Белово

Частна

22

"Родопи" АД – Белово

Дървообработване

гр. Белово

Частна

23

"Ритон П" - цех за ризи

Текстилна промишленост

гр. Белово

Частна

24

"Фабрика БГ - 12"

Хранително- вкусова промишленост - производство на сирена




Частна

25

"Бельово" ООД

Бутилиране на минерална вода

гр. Белово

Частна

26

"Томекс" АД

Дървообработване

гр. Белово

Частна

27

"Мегатир"

Транспорт

гр. Белово

Частна

28

"Хидроелектроинвест" – НЕК – АД







Държавна

29

^ ПАВЕЦ “БЕЛМЕКЕН”

Производство на електроенергия

София

ВЕЦ – Група “Рила”

Държавна

30

ПАВЕЦ "Чаира"

Производство на електроенергия

София

ВЕЦ – Група “Рила”

Държавна

31

ВЕЦ Сестримо

Производство на електроенергия

София

ВЕЦ – Група “Рила”

Държавна

32

ВЕЦ Момина клисура

Производство на електроенергия

София

ВЕЦ – Група “Рила”

Държавна

33

"Варко" ЕООД

Дървообработване

гр. Белово

Частна

34

"Строй - комерс" ООД

Производство на тухли

Гр. Белово

Частна

35

"Испо" ООД

Дървообработване




Частна

36

ЕТ "Славия" – дърводелски цех

Дървообработване

гр. Белово

Частна



^ ЗАЕТ ПЕРСОНАЛ ВЪВ ФУНКЦИОНИРАЩИТЕ ЧАСТНИ ФИРМИ

(среден годишен брой)

Общини


1999

2000

2001

2002

2003

^ Общо за областта

35200

41478

35355

35225

40618

в т.ч. по общини
















Белово

2199

2066

2015

1821

1684


На територията на Община Белово има регистрирани по Търговския закон над 200 фирми - ЕТ, ООД, ЕООД и др. Би било трудно да се изброят всички , както и техният предмет на дейност, поради което сме изброили само някой от тях . Фирмите с общинско участие са : “ В и К “ ЕООД ,БКС ЕООД,Медицински център ЕООД, “ Белъово “ ЕООД

На територията на общината няма “срив” на действащите предприятия и има относително стабилно състояние в тенденциите .Действащите към момента държавни , общински , частни или предприятия в процес на приватизация осигуряват заетост на населението, което потвърждават и данните от бюрото по труда , без да се отчита “скритата заетост “ и сивата икономика . Малките и средни предприятия и фирми работят и в сферата на услугите , като наемат обикновено нискоквалифицирана работна ръка . Добра е тенденцията , през последните една – две години въведена по програмите на МТСП и Дирекциите “ Бюра по труда “ за въвеждане и популяризиране на насърчителните мерки по ЗНЗ.Стартират и стимулиращи мерки за насърчаване на частни работодатели осигуряващи заетост на хора с увреждания .

Най – голямото промишлено предприятие на е Завода за хартия “Белана “ с мажоритарен собственик гръцката фирма “Трейд пейпър мил”, основен производител на малограмажни хартии и санитарни изделия . От момента на приватизация до сега броят на заетите работници намалява и производството се свива .Няма данни за модернизация в технологията и обновяване на производствените моюностти, което е обезпокоително .Фирмата бе поканена да попълни анкетен формуляр .

Важен сектор и основна производствена единица на територията на общината се явява най- мощната хидроенергийна каскада в България .На територията на общината са изградени и функционират “ ВЕЦ/ ПАВЕЦ “ Белмекен “, ПАВЕЦ “ Чаира “,ВЕЦ “ Сестримо “, ВЕЦ “ Момина клисура “.

Добре развити са следните производства :

  • Завод за траверси “ Белово “ АД;

  • Производство на сокове и бутилиране на минерална вода – основно производство от предприятието за бутилиране на мин. Вода и безалкохолни напитки “Бельово” ООД. Дружеството е с 10% общинско участие и 90% частно.

  • Производство на млечни продукти ;

  • Добив и преработка на дървен материал

  • Добивна промишленост

  • Тухларска промишленост

  • Транспорт

  • Производство на варови материали

  • Шивашка промишленост ;

  • Хранително – вкусова промишленост;

  • Изкупуване и преработка на диворастящи гъди и плодове и др.в сферата на услугите ;

В приложение 2 подробно са представени видовете производства .

Съществуват и други производства , но те са по слабо застъпени

Като цяло промишлеността е сектор ,които е добре да запази своето водещо място в икономиката на териториалната единица .Забелязва се превес на производства и дейности , при които се създава по – ниска добавена стойност и се изисква по – ниско квалифициран персонал . Необходимо е да се работи в аспект на навлизане на европейските стандарти в сферата на производството , иновациите и обучаването на наетия персонал , в контекста на продължаващото професионално обучение .


1.2.3.Заетост

В резултат на структурната реформа равнището на заетостта спадна във всички региони на планиране , като през последните три години се забелязва тенденция на плавно нарастване за цялата страна , с леки промени. Промените в последните години доведоха до структурни изменения в разпределението на човешките ресурси, т.е. увеличи се броят на свободните професии, на самонаетите и земеделските производители , работещи във фамилните си ферми. Повиши се мобилността на работната сила във връзка с откриването на малки и средни предприятия и частни фирми. Политиката на държавата и в частност на нейните териториални органи – Бюрата по труда , е насочена както към регистрираните безработни , така и към работодателите . Тя се изразява в посредничество за устройване на работа , подбор на кандидати , посредничество за придобиване на квалификация , прилагане на програми и мерки за стимулиране на заетостта .

През 2003год. за ЮЦР данните сочат ,че равнището на заетостта варира около 53%.

^ Секторния състав на заетостта показва относително близко разпределение по сектори – селско и горско стопанство ,индустрия, услуги.Делът на заетите в индустрията е сравнително равномерно разпределен,като различията в тези критерии зависи от индустриалния потенциал.

Равнището на заетите жени за сега остава по - ниско , което сочат и данните от бюрото по труда . За ЮЦР равнището на заетост е 50%. За община Белово от общо 713 регистрирани в бюрото по труда към 31.12.2004год. безработни лица , 422 са жени , което представлява 59,2 %.

Заетите лица в обществения сектор е както следва

Община /среден год. брой/

1999

2000

2001

2002

2003

област

29812

21006

20503

19276

21262

Община

818

463

551

562

684


Продължава тенденцията на увеличаване на заетостта в частния сектор.През 2003год. структурата на заетите лица в частния сектор е близо два пъти по – висока във всички райони за планиране , което се дължи на преструктурирането .

^ Заетия персонал във функциониращите частни фирми , според официалните статистически данни ,е както следв

Общини


1999

2000

2001

2002

2003

^ Общо за областта

35200

41478

35355

35225

40618

в т.ч. по община
















Белово

2199

2066

2015

1821

1684


За сравнение с показателите , характеризиращи заетостта в ЕС ,е че всички европейски региони имат по- високо равнище на заетост от българските региони и секторната структура на заетостта на бълг. Региони , която има превес в заетостта в селското стопанство и относително ниска заетост в услугите .

По данни към 2001год. от НСИ икономически активното население в Община Белово възлиза на 5 135 души , т.е. 47 % от населението на Общината към този момент .

Постигането на целите от Стратегията от Лисабон , която предвижда равнище на заетост 70 % за мъжете и 60 % за жените , поставя определени изисквания пред РБългария , респективно и пред общинските ръководства в политиката им за регионално развитие .


^ 1.2.4.Производителност на труда

Производителността на труда е сравнително еднаква във всички региони , но данните сочат че най- ниска производителност на труда има в ЮЦР.Това е един показател , на който не се обръща сериозно внимание .С влизането ни в ЕС , ще настъпят сериозни промени , както в сферата на обществените структури , така и в частния сектор , това от своя страна ще доведе до по- голяма конкуренция и следователно производителността на труда ще бъде показател , който ще бъде наблюдаван и отчитан .


^ 1.3.СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ И СБЛИЖАВАНЕ


1.3.1.Безработица

България е с високо равнище на безработица въпреки че се отбелязва значително намаляване от 2000 г. насам. Въпреки това, равнището на заетост остава ниско. Необходими са, следователно, по-нататъшни усилия за прилагане на Съвместната оценка на приоритетите на политиката по заетостта в България. Необходими са значителни усилия за развитие на човешките ресурси, по-специално посредством обучение и образование, във връзка с което следва да продължи реформата на системите за висше и професионално образование. Тези системи трябва да бъдат приведени в съответствие с бъдещите потребности на икономиката. Необходимо е и прилагане на мерки за обучение на безработните и въвеждане на стимули за предприятията и работниците и служителите.

През последните няколко години на пазара на труда се диференцират групи от безработни лица, чието устройване на работа е значително затруднено. Основни проблеми в общия случай са социалната изолация, липса на трудов опит или квалификация, загубата на трудови навици, ниската мотивация за работа, трайно намалена или загубена работоспособност в следствие на заболяване, ангажираност в семейството – особено за самотните родители, майки на малки деца и такива, които се грижат за болни роднини и инвалиди. Тези неравностойни групи от безработни на пазара на труда са обект на специални грижи от страна на Министерството на труда и социалната политика, в частност – и от Агенцията по заетостта. Новият социален модел включва прилагането на диференциран подход към различните целеви групи в неравностойно положение, който да отговаря оптимално на нуждите им. В направените в началото на 2003 година промени в Закона за насърчаване на заетостта и в Националните планове за действие по заетостта за 2003 и 2004 години са определени мерки и програми, насочени към решаване на проблема с безработицата на хора в неравностойно положение на пазара на труда.

В ЮЦР равнището на безработица (14,91% ср.год. - 2003 г.) е близко, но малко по-високо от средното за страната. След период (2000-2002 г.) на запазване на нивото на безработица около 18%, през 2003 г. се наблюдава намаление, което е свързано главно с увеличението на заетостта. В структурата на безработните относителните дялове на продължително безработните лица над 1 г. (53,63%) и безработните жени (55,07%) са близки до средните стойности за страната. Във вътрешнорегионален аспект се откроява високата безработица за област Смолян, която е 1,5 пъти над средната за страната и района. Данните посочени в таблицата сочат , че равнището на безработица в Община Белово е под средното за региона .


^ Райони за планиране

Общо за страната

Южен централен район

Община Белово

Равнище на безработица / ср. год.%/

2003

14.25

14.91

13.45

Относителен дял на регистрираните безработни жени /%/

2003

54.22

55.07

55.0


По данни от НСИ икономически активното население в резултат на преброяването от 2001год. за община Белово възлиза на 5 135 души.Населението в подтрудоспособна възраст към 2001год. възлиза на 1 608 бр, което е 14,7 % от общия брой население в общината към 2001год. (10 925) . Населнието в трудоспособна възраст е 6 191 лица , което е 56,7 %. Население в надтрудоспособна възраст – 3 126лица ( 28,6 %)

Особено тежък е проблемът с дълготрайно безработните лица , поради липсата на квалификация и ниското им образование .Регионалните различия в заетостта и безработицата имат дълготраен негативен ефект не само по отношение на възпроизводството на работна сила , но те обуславят и процесите на обезлюдяване, неизползване на ресурсите , миграционните процеси , емиграцията , свръхнаселването в големите градове.По отношение работата и намиране на заетост на тези лица са необходими специфични мерки .

Дирекция “ Бюро по труда “гр. Септември обслужва общините Септември и Белово. Анализа на пазара на труда и услугите по заетостта през 2004год. в региона на Д”БТ” сочат :

  • Равнището на безработица в района на ДБТ в края на месец декември 2004год. е 19,71 %. В сравнение с края на месец декември 2003година равнището на безработица е намаляло с 1,74 пункта. За общините данните са както следва : за община Септември – 21.89%, за община Белово – 13,89 %.

  • Средномесечния брой регистрирани безработни през 2004год. за община Белово е 717 с 31 лица по- малко към период 2003год.

  • Входящият поток от новорегистрирани безработни 2004год. обхваща 798 души , с 176 /22,1%/ по-малко сравнено с предходната година;

  • Средният брой новорегистрирани безработни е 66лица ;

Политиката за насърчаване на заетостта е насочена както към безработните , така и към работодателите и се изразява в посредничество при устройване на работа , подбор на кандидатите , посредничество при придобиване на квалификация , прилагане на програми за заетостт и на мерки за стимулиране на заетост и др. Основните стъпки в тази насока са направени ,необходимо е да се анализират постигнатите резултати и да се търси по-тесен контакт между трите основни звена – работодател – БТ – безработен ;


1.3.2.Доходи


Тенденцията към сближаване на доходите по райони за планиране се потвърждава и през 2003год. .С най - високи доходи за страната се очертава Счверозападния регион , а с най-ниски средни доходи - Южен централен регион . Основен източник в структурата на доходите е работната заплата (38,3%), доходи от пенсии (20,2%) и домашното стопанство (19,6%). Относителният дял на дохода от предприемачество е най-голям в Южния централен район за планиране (6,3%). Общият разход средно на лице от домакинството (1687 лв.) е по-нисък от средния за страната (1748 лв.). Индексът на човешко развитие (ИЧР) на общинско ниво показва че 27,9% от общините са с висок индекс на човешко развитие, 32,4% - със среден индекс и 39,7% от общините са с нисък индекс. При определяне на общият индекс определящо значение имат икономическият компонент и комбинираният образователен индекс.


^ 1.3.3. Здравни услуги

Основно място в сдравната система и нейната инфраструктура заема болничната помощ . С проведената реформа в здравеопазването доболничната помощ вече е основно в частния сектор и се поема от личните лекари .Наблюдава се тенденция на намаляване на болничните легла с 23%, като причина за това се сочи намаляващия брой население и по- високата използваемост на болничните легла , за по - кратък период .Няма сериозни регионални диспропорции в осигуреността на населението с болнични легла , за което допринася и премахването на райониране на болничния прием .

^ БРОЙ ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ И ЛЕГЛА И ПЕРСОНАЛ В ЗДРАВНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ОБЛАСТТА И ОБЩИНАТА


Г О Д И Н И

Брой

Легла


2001

86

1962

2002

74

1883

2003

78

1859



^ ПЕРСОНАЛ В ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ


Общини

Лекари

Стоматолози

Персонал със ССМО и висше степен”специалист”

Друг

за областта 2001

715

205

1154

1122

за областта 2002

726

204

1113

947

^ За областта 2003

743

213

1148

980

в т.ч. за община:













Белово 2001

12

8

7

4

Белово 2002

10

8

8

4

Белово 2003

10

8

7

4


Мрежата от здравни заведения за доболнична медицинска помощ В Община Белово се състои от:

- “Медицински център І” ЕООД гр. Белово;

- 3 амбулатории за първична здравна помощ.

На територията на Община Белово работят седем лекаря, регистрирани на индивидуална практика, от които 4 работят в гр. Белово, а другите 3-ма обслужват населението от селата, влизащи в територията на община Белово:

- 1 лекар – с. Сестримо и с. Габровица;

- 1 лекар – с. Момина клисура;

- 1 лекар – с. Мененкьово.

В Общината работят и 8 стоматолози на частна практика.Спешната медицинска помощ се извършва от специализирано звено на пряко подчинение и контрол на ЦСМП гр. Пазарджик.

“Медицинският център І” в гр. Белово се намира в сравнително нова сграда, строена специално за тази цел, с достатъчна площ и много добра функционална структура. Сградата функционира като такава от 1993 год. Осигурени са оптимални условия на лекарите да извършват дейността си, в т.ч.: кабинети, манипулационни зали, кабинети за детски и женски консултации. В поликлиниката са разкрити също клинична лаборатория, специализирани кабинети, физиотерапевтични зали, фитнес център, сауна, помещение за звеното за спешна медицинска помощ, както и кабинет по функционална диагностика.

Медицинският център е 100% общинска собственост .

За подобряване на здравното обслужване на община Белово е необходимо да се привлекат и се сключат договори със следните специалисти: кардиолог, гастроентеролог, ендокринолог, ортопед – травматолог, физиотерапевт, офталмолог (очен лекар), хирург и невролог.Медицинският център разполага с ценни и необходими дълготрайни активи / стоматологични столове “Юнитер” – Сирона, електрокардиографи, стерилизатори, гинекологични столове, сонолат SU 250 с линеен трансдюсер, електронен трансдюсер и видеопинтер, скиоскоп, офталмоскоп, биомикроскоп, ехограф, ендоканален ЕКГ, физиотерапевтичен апарат, ренгенов апарат, дефибрилатор, дейонизатор, цистоскоп / и др.


^ 1.4. ФАКТОРИ, ОПРЕДЕЛЯЩИ РАСТЕЖА, ЗАЕТОСТТА И КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА


1.4.1. Човешки ресурси

Уменията на работната сила са основно сравнително предимство на регионите в глобалната конкуренция .Високото ниво на образование и предоставянето на качествено обучение на хората по време на целия им трудов живот , са ключът към укрепване на иновационния капацитет .Образователната структура на заетите лиза ,по данни на НСИ към 2003 сочи за ЮЦР – 20 % от заетите са с висше образование ,68% средно и 22% с основно и по – ниско .

Налице е обща тенденция за повишаване образователното равнище на населението в страната ,което се изразява в увеличаване на населението със средно и по- високо образование .Районите с по- висок дял на селското население имат и по- голям дял на по- ниско образованите групи .

Сравненията с ЕС показват ,че делът на населението със средно и по- високо образование в България е 71.7 % , което е над- средното равнище за ЕС . Независимо от относително високото ниво на обжразование на населението в трудоспособна възраст във всички региони качеството на работната сила е недостатъчно , за да отговори на предизвикателствата на икономиката , основана на знанието и глобализационните процеси .По отношение на участието на населението в образователния процес през 2003год. от цялото население на възраст от 5-14 год. се обучават 98%, във възрастова група 15-19 % - 70 % , а от 20-29% - 15.2%> Тези показатели съпоставени с Европейските са съпоставими само за възрастова група 5-14 год.

В Южен централен регион делът на висшистите от населението на 7 и повече години образование е 7,2% (2001 г.), като в областите Пловдив и Стара Загора този дял е над средния за района. Инфраструктурата на образованието е повлияна главно от урбанизираността на територията и демографските контингенти като включва всички образователни степени (от предучилищно до висше). Центрове на висши училища и колежи са: Пловдив, Стара Загора, Хасково, Пазарджик и Кърджали. Град Пловдив е втори след столицата по брой на висшите училища. Характерна особеност, която се наблюдава и в другите райони, е намаляване на броя на учениците в предучилищното и основното образование, респективно на учебните заведения и преподавателите през последните години. Развива се частният сектор в систе-мата на образованието.

Поддържането и продължаването на професионалните умения се осъществява чрез професионалното обучение. Делът на населението на 15 и повече навършени години, из-ползващо една от трите форми на обучение (формално, неформално и самостоятелно) е 17,3% (2002-2003 г.). Във формално обучение участва 8,6% от тази възрастова група, в неформално – 1,0%, а в самостоятелно – 14,4%. Неформалното обучение е най-малко из-ползваната форма от населението, а най много използвана форма на “Обучение през целия живот” за повишаване знанията и уменията е самостоятелното обучение. Участието на безработните в поне една от трите форми на обучение е ниско (9,4%).

Южният централен район за планиране се откроява с по-високата си концентрация на университети и колежи. Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори.

В областния център гр. Пазарджик функционират няколко учебни центъра, които могат да осигурят на работодателите висока квалификация за нужния им кадрови потенциал: Германо-Български образователен център по модерни технологии и мениджмънт, открит през 1995 год. по междуправителствено споразумение, Териториална организация на Научно-техническите съюзи и Дом за професионално-творческо развитие на учителите.По предприсъеддинителните програми на ЕС стартират мерки и проекти , които дават възможност на работодателите да кандидатстват за обучение на работещите при тях служители . Необходима е по- голяма информация и развитие на публично – частното партниьорство – община , частни фирми и НПО .

В количествено отношение кризата в образованието се изразява в закриване на учебни заведения и паралелки, в намаляване на броя на учениците и на персонала . Тези процеси са характерни и за националната образователна система.


Образование



Училище

Населено място

Брой паралелки

Брой учители

Брой ученици

1

Средно образователно училище

“ Ал. Иванов – Чапай "

гр. Белово

26

52

579

2

Начално училище”Васил Левски “

кв. Малко Белово

2

2

19

3

Основно училище” Отец Паисий “

с. Мененкьово

9

14

121

4

Основно училище´Отец Паисий “

с. Сестримо

9

14

97

5

Основно училище”Св.Кл. Охридски “

с. Момина Клисура

10

15

110



В педагогическите колективи работят 97 квалифицирани и правоспособни учители, като 64 са с висше образование, а останалите са с образователно – квалификационна степен специалист .

Последните години бяха закрити 3 начални училища , бяха обединени НУ “ Т . Каблешков “ със СОУ “ Ал. Иванов – Чапай “ и ОУ “ Св. Св. Кирил и Методий “ с. Габровица с ОУ “ Св. Кл. Охридски “ с. Момина клисура “ като последица от прилагането на “разпоредбите за определяне броя на децата в паралелките и групите на училищата и детските градини и обслужващите звена” и извършената демографска справка, показваща намаляването на раждаемостта, в т.ч.:

  • от 01.09.1997 год. НУ “Чапай” с. Дъбравите;

  • от 01.09.1997 год. НУ “Георги Бенковски” с. Голямо Белово;

  • от 01.09.1998 год. НУ “Георги Стоев” с. Аканджиево.

Обединяването на горецитираните училища е от 01.09.2002год.

Бизнесът е основен потребител в общинската образователна мрежа 2001/2002 през учебната 2001/2002год.

В следващите години трябва да се търсят възможности за стимулиране на взаимодействието между образованието и бизнеса, включително и чрез съвместни форми на обучение . При обучението в бакалавърска и магистърска степен на заключителния етап от подготовката на студентите трябва да се разчита на мрежа от компании, в които се провеждат стажовете и/или се разработват съответните проучвания във връзка с подготовката на бакалавърска или магистърска теза. Работодателите са заинтересовани от тази практика, защото имат възможност да наблюдават студентите в реална работна среда и да подбират от тях подходящи кандидати за работа. Успоредно с това компаниите могат да насърчават свои висококвалифицирани експерти да участват в учебния процес като лектори в учебните заведения. Това се разглежда, от една страна, като средство за развитие на служителите, а, от друга – е възможност да се осъществява предварително наблюдение и привличане на кандидати за работа сред обучаващите се.

Взаимодействието между образованието и бизнеса може да бъде полезно средство за синхронизиране на учебните програми в различните образователни степени в съответствие със съвременните промени в съответните области. В това отношение ще нараства ролята на образователната система като източник на необходимите кадри за високотехнологичните и средно високотехнологичните производства и наукоемките услуги, чието по-нататъшно развитие е елемент от стратегията за повишаване на производителността и конкурентоспособността на нашата икономика. Наред с това трябва да се усъвършенства компютърната и езиковата подготовка, която се предоставя в образователната система система. В това отношение е добре да се има предвид конкретната цел пред ЕС – осигуряване до 2010 г. на всички училища в общността необходимия брой и качество компютри.


Детски градини

Основните статистически данни за детските градини на територията на Община Белово през 1998 год. са представени в следната таблица:


ОБЩИНА

Детски градини

Детски учителки

Деца

Пазарджик – област

143

696

8 109

^ Община Белово

4 + 1 ОДЗ

22

262

Педагогическия персонал в детските градини се състои от 19 квалифицирани правоспособни учители , като 14 с висше образование с образователна степен – магистър . Помощен персонал – 20 души .Данните към 2004/2005год. сочат :

N

Детска градина

Брой групи

Брой учители

Деца

1

ОДЗ « Щурче «гр. Белово

6

11

110

2

ЦДГ с. Сестримо

1

2

17

3

ЦДГ с. Мененкъово

1

2

18

4

ЦДГ с. Момина кисура

1

2

16



След промените в общинската образователна мрежа 1998/1999 год. целодневните детски градини в общината са пет, в т.ч. в гр. Белово, с. Голямо Белово, с. Момина Клисура, с. Мененкьово и с. Сестримо. Децата, посещаващи детските групи, са около 180. Целодневната детска градина в гр. Белово има общо 6 групи, от които една полудневна- детска е с местонахождение в с Дъбравите. Детските градини към селата с. Голямо Белово, с. Момина Клисура, с. Мененкьово и с. Сестримо са с по една група.

Педагогическият персонал в детските градини се състои от 21 квалифицирани правоспособни учители, като 12 са с висше образование, а останалите с полувисше. Помощно- обслужващият персонал се състои от 23 души, шест от които на половин щат.

^ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПЕРСОНАЛ В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ по ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗРАСТ ПРЕЗ 1999 Г.


Общини

Общо

П о о б р а з о в а н и е

П о в ъ з р а с т 

 

 

висше

полу-

средно




под 25

25-29

30-34

35-39

40-44

45-49

50-54

55-59

повече

 

 

 

висше

педаг.




 

 

 

 

 

 

 

(мъже)

от 60

^ Общо за областта

679

344

318

17




4

24

68

144

193

150

81

14

1

в т. ч. общини











































Белово

24

12

12

-




-

-

1

6

10

6

1

-

-



Основно място при анализиране на образователната система имат процесите, свързани с демографското развитие и ученическите контингенти. Те са изходна основа за определяне на всички параметри в образователната мрежа, в т.ч.: размера на капиталовите вложения, ресурсно и кадрово осигуряване и др. социални решения в сферата на образованието.
^ Култура, спорт, туризъм

Районът е с много богат природен и културен потенциал, което допринася за развитието на икономиката в него и дава възможност за развитие и на специализирани туристически дейности (селски и еко-туризъм, културно-исторически, зимен, балнеоложки и т.н). Значителна част от природното и културно-историческо наследство на района предстои да бъде експонирано и комерсиализирано, което определя развитието на туризма като приоритетно направление за определени селища в общината .

На територията на община Белово са регистрирани редица исторически паметници. Голям интерес за културното наследство на Беловския край представлява с. Голямо Белово, където 80 % от жилищния фонд е изграден през епохата на Възраждането. Над 50 къщи са обявени за паметници на културата, а от четирите църкви се откроява “Св. Георги” със своята уникална дърворезба.

Наред с материалната култура в Беловския край се е създавала и висока духовна култура. Голямо Белово е един от старите просветни центрове в българските земи. През XVIII в. са съществували няколко килийни училища, от които и първото в България, а през 1806 год. е създадено обединено училище в двора на църквата “Св. Георги”.

Днес във всяко селище от Общината построените читалищни сгради са средища на културния живот. Читалищата и библиотеките в Община Белово се намират в селищата гр. Белово; Кв. Малко Белово; Кметство Мененкьово; Кметство Дъбравите; Кметство Момина клисура; Кметство Сестримо; Кметство Габровица; Кметство Аканджиево; Кметство Голямо Белово.

Културния календар на Община Белово включва следните културни прояви :

Културна проява

дата

Организатор , място на провеждане

Характеристика

1.Йордановден

06.01.

Кметството , отбелязва се във всяко селище

Освещава се водата в реките и местните извори

2.Къпанки на бабинден

08.01.

Читал. “ Тодор . Каблешков” и кметство Г. Белово

Ритуално поливане и изкъпване на бабите в реката ,придружено с камбанен звън.Ритуалът е за здраве и добруване .

3.Освобождението на Белово

14.01.

Община Белово, гр. Белово

При освобождаването на града от турско робство , влизането на руските войски е било съпроводено със запалване на голям огън . Ритуала се възпроизвежда всяка година . Празника се обича и почита от всички беловци и гости на региона .

4.Ден на лозаря

14.02.

Кметство Мененкъово Аканджиево

Традиционен празник за двете села . Провежда се в местност близо селата –“ Дъбето “

5. Фестивал на самодейното изкуство

01.03.

Община Белово и Чит.“Св.св. Кирил и Методии”Белово

Преглед на самодейните състави в обшината . Има конкурсен характер .

6.Освобождаването на България

03.03.

Всички училища и читалища

Национален празник

7.Гергъовден

06.05

Кв. Малко Белово

Традиционен празник на жителите на квартала .Ритуално хоро, курбан за здраве .

8.Ден на българската просвета и култура

24.04.

Читалише“Св.св. Кирил и Методии”Белово, Общински детски комплекс,СОУ гр. Белово

Обявяват се майските културни празници

9.Международен ден на детето

01.06

ЦДГ гр. Белово и Читалище гр. Белово

Състезания , игри за най- малките , благотворителен концерт.

10.Събор в местността “ Св. Спас “

15.08

Община Белово

Празник на града

11.Събор в село Сестримо

15.08

Кметство с. Сестримо , Читалище Искра

Празник на селото. Ритуален курбан . Празничен концерт.

12.Възпоменателно тържество послучай гибелта на Ал. Пипонков - Чапай

10.10

Кметството и читалището в село Дъбравите

Празнични прояви в с. Дъбравите – родното място на героя .

13.Коледни и новогодишни тържества

24.12

Всички читалища в Общината

Всяко населено място . Читалищата представят своите самодейни групи и програми .




оставить комментарий
страница1/7
Дата17.11.2011
Размер1,67 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы:   1   2   3   4   5   6   7
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2014
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Документы

Рейтинг@Mail.ru
наверх