Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология” Курс “Биомедицинска култура” icon

Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология” Курс “Биомедицинска култура”


Смотрите также:
Базови Програми “Естествени науки ”...
Тематическое планирование (68 часов, 2 часа в неделю) №...
Бюллетень новых поступлений 2010 г...
Рабочая программа курса «Биология с элементами краеведения» 6 класс (68 часов)...
Рабочая программа курса «Биология с элементами краеведения» 6 класс (68 часов)...
Общая биология...
Рабочая программа образовательного курса «биология. 10 Класс» (Раздел «общая биология»)...
Программа элективного курса по биологии в 10 классе «Биология абитуриенту»...
Лекция 1 Предмет и структура естествознания Естествознание...
Учебно-методический комплекс по дисциплине «Фитопатология» Специальность: 020201. 65 «Биология»...
Рабочая программа учебного курса биология 6б...
Рабочая программа учебного курса биология в 11классе базовый уровень...



Загрузка...
скачать

Деп.”Медикобиологични науки”,1618, София Монтевидео 21 тел. 81 10 380 и 81 10 280




тел.: 955 54 51, B. 2239



е-mail: jvinarova@nbu.bg


Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология”

Курс “Биомедицинска култура”


Хуманитарно културознание в биомедицината


ЕСТЕСТВЕН ИНТЕЛЕКТ - ТЕКСТ – КУЛТУРА –ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ


Въпросите по темата са насочени към моделирането на изкуствения интелект и са твърде спорни и твърде модни – истинско предизвикателство в ерата на нарастващата тенденция към употреба в съдружествен вариант на човешкия (естествен) и машинния (изкуствен) интелект, за решаване на съвременни изследователски задачи – в конкретния случай от областта биомедицина.

Неяснотата започва с термина (определението) "интелект" - и в тази връзка и като последица е спорно разбирането за възможната степен на реално моделиране и имитация на този човешки феномен, примерно като:

  • някакъв сбор от формализирани страни на логическото мислене на принципа "if"↔"that" - “ако” (нещо се случва.....) – “то” (е резултат от.....)

  • + модели на отделни елементарни мисловни отрязъци

  • + + + +? (какво и колко още и в какви комбинации?) участват

И дали полученото ще бъде самостойно "мислещо устройство" или само един придатък към човешкия мозък ?

Тъй като екстравертната проява на човешките интелектуални дейности – културните езици и тяхната употреба при комуникациите - могат да се систематизират по посочения по-долу начин, да започнем с разграничаване на двете възможни ситуации при предаване на поливалентна културна информация:

1.Целта на комуникацията е предаване на константна информация.

Тука актът за транслиране на информацията е успешен в зависимост от степента на непромяна (неизкривяване) на съобщението между адресант и адресат.

Цялата комуникативна система е ориентирана към максимално разбиране на съобщението и всяко несъвпадение между кода на говорещ и този на възприемащия е грешка. Преносител е текстът, а смисловото му съдържание е съществувало много преди него. Текстът е пасивен носител, точна материализация на езика, просто негова опаковка. Промените, които той може да претърпи в процеса на комуникацията са:

а/закономерни промени свързани с алгоритъма на кодиране, които имат обратим характер. Значението на вида кодиращо устройствово в този процес на предаване е определящо - идеален е изкуственият език, метаезикът. Всички останали естествени езици, особено езиците на изкуството са неефективни за запазване непроменено съобщението

б/другите промени при предаването са неточности и буквени грешки и се премахват като комуникативни паразити

в/ незакономерни трансформации са възможно неразбиране на текста.

При този комуникативен акт изходната структура на културния език има задача да бъде устойчиво средство за запазване непроменен предавания текст.

^ ТОВА Е МОНОЕЗИЧНА /ЕДНОКАНАЛНА/ СИСТЕМА. ТЕКСТЪТ Е САМО МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ НА ЕДИН ЕЗИК. ИДЕАЛЕН ЗА ТАЗИ ФОРМА НА КОМУНИКАЦИЯ Е МЕТАЕЗИКЪТ – ИЗКУСТВЕНИТЕ ЕЗИЦИ.

Естествените езици и особено езиците на изкуството са неефективни, дори рискови! Цялото усилие на акта е насочено към разбиране на съобщението – чрез съвпадение между код на говорещ / код на възприемащ. Кодиращото устройство следва да бъде абсолютно устойчиво и да работи стандартизирано, без да му влияят незакономерни фактори. При този комуникативен канал ПРЕДАВАНЕТО (кодирането) И ПРИЕМАНЕТО (декодирането) СТАВАТ НА ЕДИН ЕЗИК.

2.Целта на комуникативния акт е изработване на нова информация.

Това става чрез нетривиални промени в значението - такива, които не могат да бъдат еднозначно прогнозирани при движението на съобщението от предаващия към приемащия. За такива се приемат всички промени, които не са предопределени от някакъв алгоритъм при трансформация на текста.

Полученият след такава транслация / разпространение между източник и получател(и) текст е нов и качеството на комуникативния акт се определя от тази непредвидима, нестандартна промяна в съобщението.

При такава комуникация е необходимо да има два езика, като при превода текстът става зашифровано образование, при което се разкриват частично смислите му на всеки един от двата езика (или има само частично съответствие, поради непреводимост между кодовете на езиците). ТАКА ПОЛУЧЕНИЯТ ТЕКСТ ИМА СОБСТВЕНА СЪДБА, ЗАЩОТО ГЕНЕРИРА НОВИ СЪОБЩЕНИЯ, СТАВА АКТИВЕН,"ЗНАЕ И СЪДЪРЖА ПОВЕЧЕ" ОТ ИЗХОДНОТО СЪОБЩЕНИЕ, ИМА СЕМИОТИЧНА, СМИСЛОВА НЕЕДНОРОДНОСТ.

Става въпрос за РАЗЛИЧНИ ВАРИАНТИ НА МНОГОКАНАЛНА СИСТЕМА. ПРЕДАВАНЕТО И ПРИЕМАНЕТО СТАВАТ ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДВА ЕЗИКА ЗА ВРЪЗКА, ДОСТАТЪЧНО БЛИЗКИ, ЗА ДА Е ВЪЗМОЖЕН ПРЕВОДЪТ, КОЙТО НЕ Е СТРОГО ТРИВИАЛЕН И СТАНДАРТЕН.


^ СИСТЕМИ ЗА КУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ - ВАРИАНТИ И ПРИНЦИПИ


I. езикът поражда текст като негова материализация – моноезична комуникация

Източник на културна информация

Кодирането й като определен културен език, който се материализира с текст

Той битува като определен културен текст – Т1

Текстът стига до адресата, който го декодира /със същия код/ и получава изходния смисъл непроменен – Т 1 (и за него, както и за източника).

Културният език поражда културен текст


II. езикът може да породи нови езици – полиезична комуникация

Източник на културна информация

Кодирането й като определен културен език и текст

Във веригата за комуникация се въвежда този текст Т1

Т1 постъпва в блок за нетривиален превод, където се трансформира в Т1′ – примерно в нов ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ, който е в някаква степен различен от Т1. (Този блок за нетривиален превод е двуезично устройство с нестроги правила за еквивалентности между двата езика)

Ако извадим от комуникативните връзки само този текст Т1′ , той не може да работи; но ако се включи в друга верига за комуникация и пропуснем през него нови съобщения, той може САМ ДА СТАНЕ ГЕНЕРАТОР НА РАЗЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ И ТЕКСТОВЕ – примерно Т2 (друг художествен, научен текст).

Новороденият за целите на комуникацията културен текст е многоезично зашифровано образувание, семиотично нееднородно, което се разкрива частично във всеки от двата езика, с активна роля, защото може да поражда не само нови текстове, но и нови културни езици.

Възприемател на културната информация става друг език, достатъчно близък към този на подателя, за да е възможен преводът между тях следва да е достатъчно далечен.

След превеждане на “Хамлет”на език различен от английски – от сцената, където звучи, той е смислово свързан със зрителя, езикът-текст сам става източник на нови съобщения във веригата за културно общуване, породена от този зрител и неговите нови и бъдещи адресати. Веригата е много важна, защото е трудно вече да се разграничи ролята на този нов Т2 в системата на неговото възникване – езикът на Шекспир и извън нея –по света, на другите културни езици. Така дори текстът може да стимулира създаването на нови културни езици – на тялото, на гласа, художествени, на литературните критици, на разкази на зрителите, на техните слушатели и т.н.

Културният текст като отражение на един културен език поражда нови културни езици.

Културологичният текст от този тип има черти на интелектуално, мислещо устройство, защото:

♣ има памет, в която може да събере свои предишни значения

♣ може да се включи във верига за комуникация, като сам създава нови съобщения

♣ всичко това може да се осъществи само ако текстът не е поставен в изолация, сам по себе си той не може да генерира нов продукт. През него трябва да премине друг текст – като се включи към “естественият интелект” на читател, зрител, слушател , който пази в паметта си и други съобщения

♣ наличният “естествен интелект” трябва да може да разпознае новия културологичен текст - т.е.между тях да има семиотично диалогично пространство на разпознаване, “съзнанието да се предхожда от съзнание”

♣ възприемащото съзнание “избира” как да промени и интерпретира този текст.

^ Именно тази свобода на избора, а не работата по определен алгоритъм, го прави да имитира в някаква степен естествения човешки интелект.

Примерите: дете расло в пълна културна изолация, при запазени интелектуални - като физиология възможности - не реагира на постъпващи културологични текстове. Тяхната нормална роля на “пусков механизъм” за задвижване на индивидуалното съзнание не сработва. Ролята на пусков механизъм играе постъпващият от вън нов културологичен текст, който трябва да има семиотично (смислово) единство с възприемащото съзнание. ”Съзнанието трябва да се предхожда от съзнание”(семиотичен преход от “природно състояние” към “културно състояние, с предишен опит”).

В смесените човешки колективи този процес на интелектуална, мисловна, асоциативна дейност е възможен благодарение на неравностойността – физическа, емоционална, интелектуална на членовете си. Интелектуалната динамика, мозъчната атака, се осигурява не от “абсолютните постижения”, а от интелектуалните разстояния между членовете и културните интерактивни послания в колектива. “Развитата цивилизация трябва да бъде предхождана от друга развита цивилизация!”

Или сблъсъците на западните с източни култури: първо се преразказват необичайните за едната култура текстове, като се обясняват с нейната философия и наука. Тези текстове имат уникален живот на Т1’ – нов, различен, хетерогенен текст, който поражда нови културни тенденции.

Или практиките от народната медицина, гадателство, бабуване и други етномедицински техники, преразказани с културологичния език на науката медицина – те имат своята нова съдба и действени прояви.

Както и преразказът на сънищата, научната фантастика и нейния език и т.н.

Полиглотизмът на културата се изразява именно в тази комбинация от най-малко две възприемащи съзнания, моделиращи по свой, уникален и различен начин извънлежащата за тях реалност.

Модел на такава структура е комбинация от един генератор на недискретни текстове и друг генератор на дискретни текстове, които на изхода на системата се смесват и образуват единен културологичен текст с много кодове. Ако през тази система пропуснем нов текст, ще има лавинообразно самонарастване на смисъла. Към тях могат да се включат и други компоненти, блок за тривиални преводи, запомнящо устройство и т.н.

^ КОЛКОТО ПО-РАЦИОНАЛЕН Е МЕТАЕЗИКЪТ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ТОЛКОВА ПО-ИРАЦИОНАЛЕН И ДАЛЕЧЕН СТАВА ОПИСВАНИЯТ С НЕГОВИТЕ СРЕДСТВА КУЛТУРЕН ОБЕКТ, който се намира и в други измерения.

^ МОГАТ ДА СЕ РАЗГАРАНИЧАТ ТРИ КАТЕГОРИИ ИНТЕЛЕКТУАЛНИ СТРУКТУРИ И ОБРАЗОВАНИЯ:

А/ естественото съзнание на човека; естествен интелект

Б/ текстът, като Т1′ - във веригата, при описаните условия; притежаващ елементи на изкуствен интелект

В/културата /като език и текст/, като колективен интелект; характеризиращ се с принципен полиглотизъм, защото се изразява с неограничен брой културни езици.

Като преобразуват външните съобщения, тези езици отразяват различните “гледни точки” към света и в своето движение през пластовете на обществото живеят свой живот – самонарастват по смисъл, губят от съдържание, променят се като оценка в различни исторически условия, като отразяват социални и религиозни представи и т.н. – те имат уникалната функция на запаметяващо устройство, като още едно доказателство за принадлежността им към интелектуалните структури.

Ролята на “другия” – обучаващия се, мислещия с друга гледна точка, живеещ в друг модел на същата реалност, трансформиращ различно същия текст. Потребността от “друг партньор” е всъщност нуждата от самобитност, защото този друг е автор на друга интерпретация и модел на същата реалност, друг културен език и текст, за да се открои личния, индивидуалния.

За да бъде съдържателна, системата трябва да се комплектува от индивидуалности! Те имат: богата памет, свобода на избор за интерпретиране на реалността, кодиращи и декодиращи структури (в смисъла на производство на Т1’) – различни модели на семиотични личности - възприемащи, отразяващи (езиково и знаково) и транслиращи действителността.

За медицината и биомедицинските клонове е от особено значение начинът на транслиране на информация:

при определени клинични обстоятелства (медицината базирана на доказателства) е абсолютно потребна фактологията и само тя – никакви интерпретации

при други ситуации на избор на управленски решения – диагноза – творческата интерпретация, т.е. нивото на интелектуална дейност е гаранция за ефективно поведение. Ако определим мислещото устройство като интелектуална машина, идеал за такава машина ще бъде съвършеното художествено произведение, което обединява повторимото с неповторимото – строго индивидуалното, авторско.

И трите категории интелектуални образувания имат:

  1. структурно подобие - всяко интелектуално у-во се състои от две или повече интегрирани структури, които моделират по различен начин реалностите (мозъкът е от две полукълба, разноезичните субтекстове на Т1`, полиглотизъмът на културата)

  2. функционално подобие – способността да се генерира нова културна информация и начинът за регулация - не от автоматични устройства, а при свобода на избор между алтернативи. “Разумността” е именно правото на избор – не изборът на “добри”, “нравствени” и т.н. решения.



Някои речникови допълнения :

Културен дискурс = езикова употреба (езиково събитие) – обратното на езиковата културна система.


^ Културният език съществува като система и кодове, но се проявява като видове културен дискурс (употреби). Той е една виртуална система, която лежи извън времето, той няма “субект” /не можем да отговорим на въпроса “Кой говори?”/, това е само една реална възможност за общуване чрез неговите текстове и кодове. Знакът е основната единица на езика .


Културният дискурс се осъществява в точно време и от ясни говорещи (пишещи) страни, за нещо определено.Това е употребата от реален човек, в реален момент, на неговия културен език. Изречението е основната му единица.


-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки

Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®




Creator J.Vinrova




Скачать 122,41 Kb.
оставить комментарий
Дата05.11.2011
Размер122,41 Kb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх