Данчо Господинов, превод, 2003 icon

Данчо Господинов, превод, 2003


Смотрите также:
Програма за писмен държавен изпит по богословие за учебната 200...
Разпространява безплатно за своите членове превод на интервюто на М. Батия...
Центральные сми период наблюдения: 07. 04. 2003 10. 07. 2003...
Приказ от 24 марта 2003 г. №115 Зарегистрировано в Минюсте РФ 2 апреля 2003 г...
Годовой отчет о результатах деятельности кафедры свчикр за 2003 г. Количество монографий...
«Российская Федерация»...
«Российская Федерация»...
«Российская Федерация»...
Правила составления, подачи и рассмотрения заявки на выдачу патента на изобретение утверждены ...
План мероприятий на 2003 2005 годы по стимулированию инноваций и развитию венчурного...
8. 01. 04 Пресс-конференция с губернатором области Е. Кушнаревым по итогам 2000-2003 гг...
Российской Федерации «Об образовании»...



Загрузка...
страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14
вернуться в начало
скачать
Глава шеста


Да виждаш

ХОЛОГРАФСКИ


Ние, хората, се смятаме за направени от „твърда, солидна материя". Всъщност физическото тяло е крайният продукт, така да се каже, на фините информационни полета, които формират нашето физическо тяло, както и цялата физическа материя. Тези полета са хо-лограми, които се променят в хода на времето (и са) извън обсега на нашите нормални сетива. Именно тях ясновидците възприемат като цветни яйцевидни ореоли или аури, обкръжаващи нашите физически тела.

Ицхак Бентов

Залюляването

на побеснялото махало


Преди доста години се разхождах с един приятел, когато някакъв пътен знак привлече вниманието ми. Беше си просто един знак „Паркирането забранено" и по нищо не изглеждаше да е различен от който и да е от другите знаци от този тип, с които са пълни градските улици. Но по някаква причина този ме накара да се спра и да се втренча в него.

Дори не осъзнавах, че съм се вторачил в него, докато моят приятел внезапно не възкликна: „Този знак е погрешно изписан". Неговото възклицание ме извади от унеса и, когато погледнах, буквата и в думата „Паркирането" бързо се промени в е.

А се случи така, защото моят ум беше толкова привикнал да вижда този знак правилно изписан, че моето подсъзнание го редактира и ме накара да виждам това, което се очаква да бъде там. Моят приятел, както се оказа, също е виждал знака изписан правилно отначало, което обяснява неговата шумна реакция, когато разбра, че той е погрешно изписан. Ние продължихме разходката си, но случката ме обезпокои. За първи път аз разбрах, че окото/мозъкът не е точна камера, но бърника в света и го скърпва, преди да ни го даде.

Този факт е отдавна известен на неврофизиолози-те. В своите ранни изследвания на зрението Прибрам открива, че визуалната информация, която една маймуна получава чрез своите оптични нерви, не попада пряко в зрителната й кора, а първо е филтрирана от други области на нейния мозък1. Многобройни изследвания са показали, че същото е в сила и за човешкото зрение. Зрителната информация, която навлиза в нашия мозък, е редактирана и видоизменена от нашите темпорални лобове, преди тя да премине към зрителната ни кора. Някои изследвания показват, че по-малко от 50% от това, което ние „виждаме", е действително основано върху информацията, която влиза в очите ни. Останалите 50% и отгоре се добавят от нашите очаквания за това, какъв би трябвало да бъде светът (и може би от други източници, като например полетата реалност). Очите може и да са органи на зрението, но мозъкът е този, който вижда.

Ето защо ние не винаги забелязваме, когато някой близък приятел си обръсне мустаците, а пък нашият дом винаги ни изглежда странно различен, когато се върнем от почивка през отпуската. И в двата случая ние сме така привикнали да реагираме на това, което мислим, че е там, че не винаги виждаме какво в действителност е там.

Още по-драматични доказателства за ролята, която играе умът в създаването на това, което виждаме, дава т. нар. сляпо петно на окото. В средата на ретината, където оптичните нерви се свързват с окото, ние имаме едно сляпо петно, в което няма фоторецепто-ри. Това бързо може да бъде демонстрирано с илюстрацията, показана на фигура 15.

Дори когато се вглеждаме в света около нас, ние напълно не осъзнаваме, че има празни дупки в нашето зрение. Няма значение дали гледаме бял лист хартия, или богато орнаментиран персийски килим. Мозъкът изкусно запълва дупките, както един изкусен шивач закърпва дупка в плата. Най-забележителното е, че мозъкът закърпва гоблена на нашата зрителна реалност така майсторски, че ние даже не разбираме, че той го прави.

Това води до един объркващ въпрос. Ако ние виждаме по-малко от половината от това, което е извън нас, какво е онова, което не виждаме? Колко сбъркано изписани пътни знаци и слепи петна напълно са се изплъзнали от вниманието ни? Нашите необикновени технологични умения дават няколко отговора. Например, макар паяжините да изглеждат безцветни или бели за нас, ние днес знаем, че за ултравиолетово чувствителните очи на насекомите, за които са предназначени, те в действителност са ярко оцветени и затова подмамващи. Нашата технология ни казва също, че флуоресцентните лампи не дават постоянна светлина, а в действителност примигват със скорост, която е малко по-бърза от тази, която можем да различим. Но този непостоянен стробоскопичен ефект е твърде видим за пчелите, които трябва да са в състояние да летят в бръснещ полет над една ливада и да виждат всяко цветенце, край което профучават.

Но има ли други важни аспекти на реалността, които не виждаме, аспекти, които са дори отвъд нашите технологични възможности? Според холографския модел отговорът е положителен. Да припомним, че според възгледа на Прибрам реалността като цяло е реално едно царство на честоти, а нашият мозък е вид леща, която преобразува тези честоти в обективния свят на явленията. Макар Прибрам да започва с изследване на честотите на нашия нормален сетивен свят, като например честотите на звука и светлината, той сега използва термина царство на честоти, за да обозначи интерференчните картини, които изграждат имплицитния ред.



фиг. 15. За демонстрация на това как нашият мозък конструира това, което ние възприемаме като реалност, дръжте илюстрацията на равнището на очите, затворете лявото си око и гледайте втренчено в кръга в средата на решетката с дясното си око. Бавно движете книгата назад-напред по линията на погледа си, докато звездата изчезне (около 25 до 38 см). Звездата изчезва, защото попада във вашето сляпо петно. Сега затворете дясното око и гледайте втренчено в звездата. Движете книгата напред-назад, докато кръгът в средата на решетката изчезне. Когато това стане, забележете, че макар кръгът да изчезва, всички линии на решетката остават непокътнати. А е така, защото умът запълва това, което той мисли, че трябва да бъде там.


Прибрам смята, че може би всички видове неща са в царството на честотите, което ние не виждаме, неща, които нашият мозък се е научил редовно да редактира в наша зрима реалност. Той мисли, че когато мистиците имат трансцендентални преживявания, това, което те реално правят е да улавят проблясъци от царството на честотите. „Мистичното преживяване се проумява, когато можем да осигурим математическите формули, които ни движат напред-назад между обикновения свят, или царството на „образ-обекта", и „царството на честотите", казва той2.

човешкото енергийно поле

Един мистичен феномен, който изглежда включва способността да виждаме честотните аспекти на реалността, е аурата, или човешкото енергийно поле. Представата, че има едно фино поле от енергия около човешкото тяло, една подобна на ореол обвивка от светлина, която съществува само отвъд нормалното човешко възприятие, може да бъде открита в много древни традиции. В Индия свещените писания, които датират от пет хиляди години, обозначават тази енергия като прана. В Китай от третото хилядолетие преди новата ера тя се нарича чи и е смятана за енергията, която протича през акупунктурната1 меридианна система. Кабала, една еврейска мис тична философия, която възниква през VI в., нарича този жизнен принцип нефиш и учи, че един яйцевиден мехур от иридесценция обкръжава всяко човешко тяло. В книгата си Бъдещата наука писателят Джон Уайт и парапсихологът Стенли Крипнер изброяват 97 различни култури, които наричат аурата с 97 различни имена.

Множество култури смятат аурата на необикновено духовния човек за толкова ярка, че тя става видима дори за нормалното човешко възприятие. Ето защо толкова много традиции, включително християнската, китайската, японската, тибетската и египетската, изобразяват светците с ореоли или други кръгови символи около главите им. В своята книга за чудесата Търстън посвещава цяла глава на разказите за светещи феномени, свързвани с католически светци, а и за Нойман, и за Сай Баба има съобщения, че от време на време е забелязвана видима светлинна аура около тях. За големия суфийски мистик Назрат Инаят Хан, който умира през 1927 г., разказват, че понякога е излъчвал толкова много светлина, щото хората действително можели да четат на нея3.

При нормални условия обаче човешкото енергийно поле е видимо само за хора, които имат специално развита способност да го виждат. Понякога хората се раждат с тази способност. Понякога тя се развива спонтанно в определен момент от живота на човека, както беше в моя случай, а друг път тя се развива в резултат на някаква практика или дисциплина, често с духовна природа. Първия път, когато видях отчетливо светлинна мъгла около ръката си, аз помислих, че това е дим и тръснах ръката си, за да видя дали не ми се е подпалил ръкавът. Разбира се, че не беше и аз бързо открих, че светлината заобикаля цялото ми тяло и образува една нимба и около всеки друг човек.

Според някои философски школи човешкото енергийно поле има определен брой отделни слоеве. Аз не съм виждал слоеве в полето и не мога от личен опит да кажа вярно ли е това или не. За тези слоеве се казва, че са всъщност триизмерните енергийни тела, които заемат същото пространство като физическото тяло, но са все по-големи по размер, така че те само изглеждат като слоеве, или пластове, тъй като се разпростират извън тялото.

Много екстрасенси твърдят, че има седем основни слоя, или тънки тела, всяко от които е по-малко плътно от предишното и все по-трудно да бъде видяно. Различните школи кръщават тези енергийни тела с различни имена. Обичайната номенклатура включва четири тела: етеричното, астралното, или емоционалното, мисловното и каузалното, или интуитивното тяло. Общоприето е, че етеричното тяло, което е най-близо по размер до физическото тяло, е вид енергиен проект, план и ръководи и оформя растежа на физическото тяло. Както показват техните имена, следващите три тела са свързани с емоционалните, мисловните и интуитивните процеси. Няма съгласие по въпроса как да бъдат наричани останалите три тела, макар обикновено всички да приемат, че те са свързани с душата и висшата духовна дейност.

Според индийската йогическа литература, както и по мнението на мнозина екстрасенси, ние имаме и специални енергийни центрове в тялото. Тези средоточия на фина енергия са свързани с жлезите с вътрешна секреция и главните нервните центрове във физическото тяло, но също се разпростират и в енергийното поле. Тъй като те наподобяват завихряния от енергия, когато се гледат отгоре, йогическата литература ги обозначава като чакри, от санскритската дума за „колело", и този термин продължава да бъде използван днес.

Теменната чакра, една важна чакра, чието начало е в най-горната част на мозъка и се свързва с духовното пробуждане, често бива описвана от ясновидците като малък циклон, завихрящ се в енергийното поле върху темето. Това е единствената чакра, която съм виждал ясно. (Моите собствени способности изглежда са в твърде зачатъчна форма, за да мога да видя останалите чакри.) Тя варира от няколко инча до един фут или повече на височина. Когато хората са радостни, този вихър от енергия става по-висок и по-ясен, а когато те танцуват, той се полюшва като пламъка на свещ. Често съм се питал дали апостол Лука не е видял именно нея, когато той описва „пламъкът на Петдесетница", езиците на огъня, които се появяват върху главите на апостолите, когато Светия Дух възлиза върху тях.

Човешкото енергийно поле не винаги е синкаво бяло, а може да бъде в различни цветове. Според талантливи екстрасенси тези цветове, тяхната замътеност или яркост, както и местоположението им в аурата са свързани с мисловните нагласи, емоционалното състояние на човека, активността му, здравето и разнообразни други фактори. Аз мога да виждам цветове само от време на време и понякога мога да тълкувам тяхното значение, но отново моите способности в тази област не са кой знае колко развити.

Един човек с развити способности е терапевтът и лечителят Барбара Бренан. Тя започва кариерата си като атмосферен физик, работещ за НАСА в центъра за космически полети „Годард", а по-късно напуска, за да стане консултант. Първото леко подозрение, че тя е екстрасенс, е от детските й години, когато тя открива, че може да ходи с вързани очи между дърветата и да не се блъска в тях, тъй като просто усеща техните енергийни полета с ръцете си. Няколко години след като става консултант, тя започва да вижда ореоли от оцветена светлина около главите на хората. След като преодолява първоначалния шок и скептицизъм, тя се заема да развие тази способност и накрая открива, че има необикновен природен талант като лечител.

Бренан не само вижда чакри, слоеве и други фини структури на човешкото енергийно поле с изключителна яснота, но може да поставя удивително точни медицински диагнози, основани на видяното от нея. След като се взира в енергийното поле на една жена, Бренан й казва, че има нещо ненормално в нейната матка. Тогава жената споделя, че нейният лекар й е открил същия проблем и това вече й е причинило един спонтанен аборт. Всъщност няколко лекари са й препоръчали да си направи хистеректомия (оперативно отстраняване на матката) и ето защо тя е потърсила съвета на Бренан. От своя страна Бренан й казва, че ако си вземе месец отпуска и положи грижи за себе си, нейният проблем ще бъде разрешен. Съветът на Бренан се оказва правилен, а месец по-късно лекарят на жената потвърждава, че нейната матка се е върнала в нормално състояние. Година по-късно жената ражда здраво момче4.

В друг случай Бренан била в състояние да види, че мъж има проблеми с потентността си, защото си е счупил опашната кост, когато е бил дванадесетгодишен. Все още изместената опашна кост упражнява нежелан натиск върху гръбначния стълб и това на свой ред причинява неговата сексуална дисфункция5.

Изглежда малко са нещата, за които Бренан не може да изтегли информация чрез вглеждане в човешкото енергийно поле. Тя казва, че в ранните си стадии ракът изглежда сиво-син в аурата, а когато се развие, става черен. Накрая в черното се появяват бели петънца, а ако те искрят и изглежда като че ли из-ригват от вулкан, това означава, че ракът е вече с разсейки. Наркотични вещества като алкохол, марихуана и кокаин също са пагубни за ярките, здрави цветове на аурата и създават това, което Бренан нарича „етерична слуз". В един случай тя била в състояние да каже на смаяния си клиент с коя ноздра обикновено той смърка кокаин, защото полето от тази страна на неговото лице било винаги сиво с лепкава етерична слуз.

Отпусканите с рецепта лекарства също често водят до образуване на тъмни зони в енергийното поле над черния дроб. Мощни лекарства като използваните при химиотерапията „задръстват" енергийното поле, а Бренан казва, че тя дори е виждала аурични следи от предполагаемо безвредно контрастно вещество, използвано за диагностициране на гръбначни травми, десет години, след като то е вкарано в гръбнака на човека. Според Бренан психическото състояние на човека също се отразява върху неговото енергийно поле. Човек с психопатични наклонности има неустойчива аура. Енергийното поле на един мазохист е грубо и плътно, повече сиво, отколкото синьо. Полето на човек със закостенели разбирания за живота е също грубо и сивкаво, но с повече енергия, концентрирана върху външния ръб на аурата и т. н.

Бренан казва, че болестта действително може да бъде причинена от износвания, блокади и дисбаланси в аурата, а чрез управление на тези неправилно, зле функциониращи области с ръцете си и с нейното собствено енергийно поле тя може в значителна степен да подсили целебните процеси у човека. Нейният талант не остава незабелязан. Швейцарският психиатър и танатолог Елизабет Кюблер-Рос казва, че Бренан е „може би един от най-добрите духовни лечители в Западното полукълбо"6. Бърни Сийгъл е също толкова хвалебствен: „Книгата на Барбара Бренан отваря ума. Нейните идеи за ролята, която играе болестта и как се постига лечението определено съвпадат с моя опит."7

Като физик Бренан е живо заинтересована от описанието на човешкото енергийно поле с научни термини и смята, че твърдението на Прибрам за наличието на едно царство на честотите отвъд полето на нашите възприятия е най-добрият научен модел, който сме имали досега за обясняване на феномена. „От гледна точка на холографската вселена тези събития [аурата и лечебните сили, които се изискват за управление на енергиите] възникват от честоти, които са отвъд времето и пространството - те не трябва да бъдат предавани. Те са потенциално едновременни и навсякъде", казва тя8.

Че човешкото енергийно поле съществува навсякъде и е нелокално, докато човешкото възприятие не го изскубне от царството на честотите се доказва от откритието на Бренан, че тя може да чете аурата на човека, когато той е на много километри от нея. Най-дългото разстояние, на което го е правила досега, е по време на телефонен разговор между Ню Йорк и Италия. Тя обсъжда това, както и много други аспекти на своите забележителни способности в наскоро публикуваната и увлекателна книга Ръце от светлина.


^ Енергийното поле

на човешката психика


Друг надарен екстрасенс, който може да вижда аурата в най-малки детайли, е „консултантът по човешко енергийно поле" от Лос Анжелос Каръл Драйър. Тя казва, че може да вижда аури, откакто се помни, и всъщност е изминало доста време преди да разбере, че другите хора не могат да ги виждат. Нейното незнание в това отношение често й създава проблеми като дете, когато тя разказва на родителите си интимни подробности за техните приятели, неща, които очевидно няма откъде да знае.

Драйър се препитава като екстрасенс и през последните петнадесет години е имала над пет хиляди клиенти. Тя е добре известна в медиите, защото нейният списък с клиенти включва много знаменитости, като Тина Търнър, Мадона, Розана Аркет, Джуди Ко-линс, Валери Харпър и Линда Грей. Но дори звездната мощ на нейния клиентски списък не предава и в най-малка степен истинската стойност на нейния талант. В този списък са също физици, известни журналисти, археолози, адвокати и политици, а тя е използвала способностите си да помага на полицията и често е давала консултации на психолози, психиатри и лекари.

Подобно на Бренан, Драйър може да прави разчи-тания на аурата на дълги разстояния, но предпочита да бъде в една и съща стая с човека. Тя може да вижда човешкото енергийно поле със затворени очи също толкова добре, колкото и с отворени. Всъщност тя обикновено си държи очите затворени по време на разчитането, което й помага да се концентрира изключително върху енергийното поле. Това не означава, че вижда аурата само в окото на ума си. „То е винаги пред мен, все едно че гледам филм или представление - казва Драйър. - То е толкова реално, колкото и стаята, в която седя. Всъщност то е още по-реално и по-ярко оцветено."9

Тя обаче не вижда точно разслоени пластове, описвани от други ясновидци, а често пъти дори не вижда очертанието на физическото тяло. „физическото тяло на човека може да попада в него, но рядко, защото аз виждам етеричното тяло, а не аурата или енергийното поле около тях. Ако аз виждам етеричното, то е обикновено защото в него има процепи или пролуки, които нарушават целостта на аурата. Затова аз не мога да я видя пълно. Има само парчета от нея. Прилича на съдрано одеяло или килим. Дупките в етеричното поле са обикновено резултатът от травма, нараняване, болест, или някакъв друг вид опустошително преживяване."

Но освен виждането на етеричното, Драйър казва, че вместо да вижда слоевете на аурата като парчета кейк, натрупани едно върху друго, тя ги преживява като променящи се текстури и яркости на зрителното усещане. Тя сравнява това с усещането да бъдеш потопен в океан и да усещащ как те мият води с различна температура. „Вместо да си служа с твърди понятия като слоеве, аз предпочитам да виждам енергийното поле от гледна точка на движенията и вълните енергия - казва тя. - Като че моето зрение прониква надалеч през различни равнища и измерения на енергийното поле, но аз действително не ги виждам спретнато подредени в различни пластове."

Това не означава, че възприятието на Драйър за човешкото енергийно поле е по някакъв начин по-малко подробно от това на Бренан. Тя възприема поразително количество картини и структури - калейдоскопични цветни облаци, примесени със светлина, сложни образи, блестящи форми и ефирни мъгли. Не всички енергийни полета обаче са създадени еднакви. Според Драйър повърхностните хора имат плитки и скучни, монотонни аури. Обратното, колкото по-сложно е устроен човекът, толкова по-сложно и интересно е тяхното енергийно поле. „Енергийното поле на човека е също толкова индивидуално, колкото и отпечатъците от пръстите му. Никога не съм виждала две, които да изглеждат еднакви", казва тя.

Подобно на Бренан, Драйър може да поставя диагноза чрез вглеждане в аурата на човека, а когато пожелае, тя може да настрои зрението си и да види чакрите. Но специалното умение на Драйър е способността да прониква дълбоко в човешката психика и да дава страхотно точен отчет за слабите места, силните страни, потребностите и общото здраве на емоционалното, психичното и духовното същество. Толкова дълбоки са нейните дарби в тази област, че някои оприличават един сеанс с Драйър на шест месеца психотерапия. Многобройни клиенти й дължат пълното преобразяване на своя живот, а нейните папки са пълни с топли благодарствени писма.

Аз също мога да потвърдя способностите на Драйър. При моето първо посещение при нея, въпреки че ние бяхме напълно непознати, тя ми описа неща, които дори и най-близките ми приятели не знаеха. Това не бяха просто мъгляви изтъркани фрази, а конкретни и подробни оценки на моите дарби, уязвими места и личностна динамика. Към края на двучасовия сеанс аз бях убеден, че Драйър не гледа моето физическо присъствие, а енергийния конструкт на самата ми душа. Аз имах привилегията също да говоря с над двадесет от клиентите на Драйър и/или да изслушам записите им и открих, че почти без изключение другите я намират също толкова точна и проникновена, колкото и аз.


^ Лекари, които

виждат човешкото енергийно поле


Макар съществуването на човешкото енергийно поле да не се признава от ортодоксалната медицинска общност, то не се игнорира напълно от практикуващите лекари. Един от медиците, които вземат енергийното поле на сериозно, е неврологът и психиатърът Шафика Карагюла. Тя получава своята диплома за хуманен лекар, със специализация по хирургия, от Американския университет в Бейрут, Ливан, а специализацията й по психиатрия преминава под ръководството на известния психиатър сър Дейвид К. Хендерсън в Кралската Единбургска болница за психични и нервни болести. Тя прекарва също три и половина години като научен сътрудник при Уайлдър Пенфийлд, канадският неврохирург, чиито повратни изследвания за паметта насочват и Лешли, и Приб-рам в техните търсения.

Карагюла започва като скептик, но след като среща няколко души, които могат да виждат аури и се уверява в тяхната способност да поставят точни медицински диагнози в резултат на видяното от тях, тя става поддръжник. Карагюла нарича способността да се вижда човешкото енергийно поле усилено сетивно възприятие, или УСП, и през 60-те години на XX в. се заема да установи дали някои членове на лекарското съсловие също не притежават тази способност. Тя прави предпазливи сондажи сред нейните приятели и колеги, но отначало всичко върви бавно. Дори лекари, които казват, че имат способността, не показват охота да се срещнат с нея. След като постоянно бива отклонявана от един такъв лекар, накрая тя си записва час като пациент.

Тя влиза в кабинета му, но вместо да му позволи да й направи физически преглед, за да постави диагноза на нейното състояние, тя го предизвиква да използва неговото усилено сетивно възприятие. Като разбира, че вече няма как да се измъкне, той се предава. „Добре, стойте там, където сте - казва той. - Не ми казвайте нищо." След това той сканира тялото й и прави бърз подробен анализ на нейното здраве, включително описание на нейното вътрешно заболяване, което евентуално би изисквало операция, заболяване, което тя вече тайно е диагностицирала. Той беше „точен във всеки детайл", казва Карагюла10.

Когато мрежата от контакти на Карагюла се разширява, тя среща един след друг много лекари, които имат подобни дарби и описва срещите си в книгата си Пробив към творчеството. Повечето от тези лекари не знаят, че има и други хора с техните таланти, а се мислят за единствени и уникални в това отношение. Въпреки това те неизменно описват видяното от тях като „енергийно поле" или „подвижна мрежа от честоти" около тялото и проникващо дълбоко в тялото. Някои виждат чакри, но тъй като не знаят термина, ги описват като „завихряния от енергия в определени точки по гръбнака, свързани с или влияещи върху жлезите с вътрешна секреция". И почти всички без изключение пазят способностите си в тайна от страх това да не навреди на професионалната им репутация.

От уважение към желанието им да останат анонимни Карагюла ги идентифицира в книгата си само по личното им име, но казва, че сред тях са известни хирурзи, професори по медицина от Корнълския университет, ръководители на катедри в големи болници и лекари от клиниката „Мейо". „Аз бях постоянно изненадана да открия колко много членове на медицинската професия имат УСП способности - пише тя. - Повечето от тях се чувстват малко неудобно от своите дарби, но тъй като ги намират полезни в диагностиката, все пак ги използват. Те идват от различни части на страната и въпреки че не се познават един друг, всички описваха сходни типове преживявания." Към края на нейния отчет тя заключава: „Когато много хора, на които може да се има доверие, независимо един от друг докладват един и същи вид явления, време е науката да му обърне внимание."11

Не всички медици се противопоставят на идеята техните способности да бъдат направени публично достояние. Един от тях е д-р Долорес Кригер, преподавател по болногледачество от университета на Ню Йорк. Кригер се заинтересува от човешкото енергийно поле, след като участва в изследване на способностите на Оскар Естебани, известен унгарски лечител. След като открива, че Естебани може да повишава равнищата на хемоглобина у болни хора просто чрез управление на техните полета, Кригер се заема да научи нещо повече за загадъчните енергии, които участват в този процес. Тя се посвещава на изследвания на прана, чакрите и аурата и накрая става ученик на Дора Кунц, друг известен ясновидец. Под ръководството на Кунц тя се научава как да усеща блокадите в човешкото енергийно поле и да ги лекува чрез манипулации върху полето със своите ръце.

Като осъзнава огромния медицински потенциал на техниките на Кунц, Кригер решава да преподава наученото от нея на други хора. Тъй като тя знае, че термини като аура и чакра биха имали негативни коно-тации за мнозина здравни работници, тя решава да назове своя лечебен метод „терапевтично докосване". Първият клас, на който тя преподава терапевтично докосване, е един магистърски курс за медицински сестри в университета на Ню Йорк, озаглавен „Не-проучени области в болногледачеството: актуализацията на потенциала за взаимодействие чрез терапевтично докосване". И курсът, и техниката се оказват толкова успешни, че оттогава Кригер е преподавал терапевтично докосване буквално на хиляди болно-гледачи и този метод сега се използва в болници из цял свят.

Ефективността на терапевтичното докосване е била демонстрирана и в няколко изследвания. Например д-р Джанет Куин, доцент и помощник-директор по изследвания в областта на болногледачеството в университета на Южна Каролина в Колумбия, решава да види дали терапевтичното докосване може да снижава равнището на тревожност у сърдечно болни. За да постигне това, тя разработва двойно прикрито изследване, в което една група сестри бива обучена в техниката да полагат ръцете си на телата на група сърдечно болни. Втора група без обучение също полага ръце над друга група сърдечно болни, но без действително да изпълнява техниката. Куин открива, че равнището на тревожност в наистина лекуваните пациенти спада с 17 процента след петминутна терапия, а при пациентите, които получават „фалшиво" лечение, промяна в равнищата няма. Изследването на Куин е описана като водеща новина в броя на „Ню Йорк Таймс" от 26 март 1985 г. в раздела „Сайънс Таймс".

Друг медик, който изнася много лекции за човешкото енергийно поле е специалистът по сърце и бял дроб У. Бръф Джой. Той е възпитаник и на „Джон Хопкинс", и на клиниката „Мейо". Своята дарба открива през 1972 г., докато преглежда пациент в кабинета си. Вместо да вижда аурата, Джой първоначално е в състояние само да усети присъствието с ръцете си. „Аз изследвах здрав мъж малко над двадесетгодишен - казва той. - Когато минах с ръцете си над областта на слънчевия сплит, на лъжичката, аз усетих нещо, което приличаше на топъл облак. Изглежда, че той се излъчваше на три-четири фута от тялото, перпендикулярно на повърхността и по форма бе като цилиндър около четири инча в диаметър."12

Джой открива, че всички негови пациенти имат осезаеми цилиндроподобни излъчвания не само от техните стомаси, но и от различни други точки на техните тела. Така до момента, в който не прочел древно-индийска книга за човешката енергийна система и не разбрал, че е открил, или по-скоро преоткрил чакрите. Подобно на Бренан, Джой е на мнение, че холографският модел предлага най-доброто обяснение за разбирането на човешкото енергийно поле. Той смята също, че способността да се виждат аури е в спящо състояние у всички нас. „Аз смятам, че достигането на разширени състояния на съзнанието е просто пригаждане на централната нервна система към състояния на възприемане, които винаги са съществували, но са били блокирани от нашата външна умствена обуеловеност", казва Джой13.

За да докаже тезата си, Джой прекарва повечето от времето си в обучаване на други как да усещат човешкото енергийно поле. Един от неговите студенти е Майкъл Крайтън, авторът на такива бестселъри като Щамът Андромеда и Сфера, както и режисьор на филмите Кома и Първия голям влаков обир. В наскоро издадената си автобиография Пътувания, също станала бестселър, Крайтън, който е завършил медицинския факултет на Харвард, описва как се е учил да усеща и накрая да вижда човешкото енергийно поле при Джой и други надарени учители. Това преживяване изумява и преобразява Крайтън. „Няма никаква заблуда. Абсолютно ясно е, че тази телесна енергия е истински феномен от някакъв вид", казва той14.

хаотични холографски картини

Увеличаващата се готовност на лекарите да правят публично достояние подобни способности не е единствената промяна, настъпила от времето на разследванията на Карагюла. През изминалите двадесет години Валери Хънт, физиотерапевт и преподавател по кинезитерапия в Университета на

Калифорния в Лос Анжелос (UCLA), е разработила начин да потвърди експериментално съществуването на човешко енергийно поле. На медицината отдавна е известно, че хората са електромагнитни същества. Съвсем рутинна е употребата на електрокардиог-рафи за снемане на електрокардиограми (ЕКГ) или записи на електрическата активност на сърцето, както и на електроенцефалографи за снемане на електроенцефалограми (ЕЕГ) на мозъчната електрическа активност. Хънт открива, че електромиографът, апарат за измерване на електрическата активност на мускулите, също може да регистрира електрическото присъствие на човешкото енергийно поле.

Макар първоначалното изследване на Хънт да обхваща човешките мускулни движения, тя се заинтересува от енергийното поле, след като случайно среща една танцьорка, която й казва, че използва своето енергийно поле в помощ на танца си. Това подбужда Хънт да снеме електромиограми (ЕМГ) на електрическата активност на мускулите на жената, докато тя танцува, а също да изследва въздействието, което имат лечителите върху електрическата активност в мускулите на изцелените хора. Обхватът на нейното изследване в крайна сметка се разширява и включва хора, които могат да виждат човешко енергийно поле, а именно с тях тя прави някои от най-значителните си открития.

Нормалният честотен диапазон на електрическата активност в мозъка е между 0 и 100 цикъла в секунда (cps), като през повече време активността е между 0 и 30 срs. Мускулната честота достига до 225 срs, а тази на сърцето - до 250 срs, но това става там, където електрическата активност, свързвана с биологична функция, пада. Освен това Хънт открива, че електродите на електромиографа могат да улавят друго енергийно поле, излъчвано от тялото, по-фино и по-малко по амплитуда, отколкото традиционно признаваните телесни електричества, но с честоти средно между 100 и 1600 срs, а понякога дори по-високи. Освен това, вместо да се излъчва от мозъка, сърцето или мускулите, полето е най-силно в областите на тялото, свързвани с чакрите. „Резултатите бяха толкова вълнуващи, че аз просто не можах да заспя тази нощ - казва Хънт. - Научният модел, към който аз се бях придържала през целия си живот, не можеше да обясни тези открития."15

Хънт открива също, че когато един четец на аура вижда определен цвят в енергийното поле на човека, електромиографът винаги улавя конкретна особена картина от честоти, която Хънт се научава да свързва с този цвят. Тя е в състояние да наблюдава картината върху осцилоскоп, уред, който преобразува електрическите вълни във визуална картина върху монохромен екран. Хънт може да потвърди, че цветът е син чрез разглеждане на картината върху осцилоско-па. В един експеримент тя дори тестира осем четци на аура едновременно, за да види дали ще има съгласуваност с осцилоскопа, както и между тях самите. „Всичко беше напълно същото", казва Хънт16.

Щом Хънт потвърждава съществуването на човешкото енергийно поле, тя също се убеждава, че холографската идея предлага модел за разбирането й. Освен нейните честотни аспекти, тя отбелязва, че енергийното поле, а всъщност всички електрически системи на тялото, са холографски по друг начин. Подобно на информацията в една холограма, тези системи се разпръснати навсякъде из цялото тяло. Например електрическата активност, измервана с електро-енцефалограф, е най-силна в мозъка, но ЕЕГ може да бъде снета и чрез прикрепване на електрод към палеца на крака. По подобен начин, една ЕКГ може да бъде уловена в кутрето на ръката. Тя е най-силна и висока по амплитуда в сърцето, но нейната честота и картина са същите навсякъде в тялото. Хънт смята това за важно. Макар всяка част от това, което тя нарича „холографска полева реалност" на аурата да съдържа аспекти на цялото енергийно поле, различните части не са абсолютно еднакви помежду си. Тези разнообразни амплитуди предпазват енергийното поле от превръщането му в статична холограма, като вместо това му позволяват да бъде динамично и из-менчиво, казва Хънт.

Едно от най-удивителните открития на Хънт е, че определени таланти и способности изглежда са свързани с наличието на особени честоти в човешкото енергийно поле. Тя открива, че когато основният фокус в съзнанието на човека е върху материалния свят, честотите на неговото енергийно поле клонят към долната част на диапазона и не се отдалечават твърде много от 250-те срs на телесните биологични честоти. Освен това хората, които са екстрасенси или които имат лечебни способности, също имат честоти от приблизително 400 до 800 срз в тяхното поле. Хората, които могат да навлизат в транс и очевидно пропускат като канал други информационни източници през тях, изцяло прескачат тези „екстрасензорни" честоти и оперират в един тесен сектор между 800 и 900 срз. „Те изобщо нямат никаква екстрасензорна ширина -казва Хънт. - Те са си в тяхното собствено поле. То е тясно. То е много малко, образно казано, като върха на топлийка и те буквално са почти извън него."17

Хората, които имат честоти над 900 срз биват наричани от Хънт мистични личности. Докато екстрасенсите и транс медиумите са често само проводници на информация, мистиците обладават мъдростта да знаят какво да правят с информацията, казва Хънт. Те съзнават космическата взаимосвързаност на всички неща и са в контакт с всяко равнище на човешкия опит. Те са закотвени в обичайната реалност, но често имат екстрасензорни способности, както и могат да навлизат в състояние на транс. Обаче техните честоти също се разпростират отвъд секторите, свързвани с тези способности. Като използва видоизменена електромиограма (една електромиограма нормално може да улавя честоти само до 20 000 срs) Хънт се натъква на хора, които имат честоти над 200 000 срз в техните енергийни полета. Това е интригуващо, защото мистичните традиции често отреждат на високо развитите духовни личности „по-високи вибрации", отколкото нормалните хора. Ако откритията на Хънт са правилни, те изглежда подсилват доверието към това твърдение.

Друго от откритията на Хънт е свързано с новата наука за хаоса. Както подсказва самото име, хаосът е изследването на хаотични явления, т. е. процеси, които са толкова произволни, че не изглежда да се появяват по силата на някакви закони. Например когато от една изгасена свещ се издига дим, той се източва нагоре в тънък и тесен поток. Накрая структурата на потока прекъсва и става турбулентна. Турбулентният дим е наричан хаотичен, защото неговото поведение не може повече да бъде предсказано от науката. Други примери на хаотични феномени включват вода, разбиваща се върху дъното на водопад, привидно случайни електрически колебания, които протичат през мозъка на епилептик по време на припадък, както и времето, когато няколко фронта с различна температура и атмосферно налягане се сблъскват.

През изминалото десетилетие науката откри, че много хаотични феномени не са безпорядъчни, както изглеждат и често съдържат скрити картини и редовно появяващи се структури (да си припомним твърдението на Бом, че няма такова нещо като безпорядък, а само редове от неопределено висока степен). У чените са открили също математически методи за намиране на някои от редовно появяващите се структури, които лежат скрити в хаотичните феномени. Един от тях включва особен вид математически анализ, който може да преобразува данни за един хаотичен феномен в някаква форма върху компютърен екран. Ако данните не съдържат скрити картини, получената в резултат форма ще бъде права линия. Но ако хаотичният феномен съдържа скрити редовно появяващи се структури, формата върху компютърния екран ще наподобява нещо като спиралните шарки, които правят децата, като навиват оцветена прежда върху поредица гвоздеи, забити върху една дъска. Тези форми се наричат „хаотични картини" или „странни атрактори"* (защото линиите, които съставят формата изглежда са привличани отново и отново към определени области на компютърния екран, точно както за преждата може да се каже, че е постоянно „привличана" към редицата гвоздеи, около които тя бива навивана).

Когато Хънт наблюдава данните за енергийното поле върху осцилоскопа, тя забелязва, че то се променя постоянно. Понякога е на големи късове, понякога чезне и става разпокъсано, като че ли самото енергийно поле е в непрестанно състояние на колебание. На пръв поглед тези промени изглеждат произволни, но Хънт усеща интуитивно, че в тях има някакъв ред. Като разбира, че анализът на хаоса може да разкрие дали е права или не, тя се обръща за помощ към математик. Първо те пускат четири секунди от данните от една ЕКГ през компютъра, за да видят какво ще се случи. Получава се права линия. След това пускат същото количество данни от една ЕЕГ и една ЕМГ. ЕЕГ образува права линия, а ЕМГ - леко издута линия, но все още без хаотична картина. Дори когато пускат данни от ниските честоти на човешкото енергийно поле, те получат права линия. Но когато анализират самите високи честоти на полето, те постигат успех. „Ние получихме най-динамичната хаотична картина, която някога сте виждали", казва Хънт18.

Това означава, че макар калейдоскопичните промени, които настъпват в енергийното поле, да изглеждат произволни, те всъщност са в твърде висока степен подредени и богати на картини. „Моделът никога не се повтаря, но е толкова динамичен и сложен, че аз го нарекох хаотична холографска картина", казва Хънт19.

Хънт смята своето откритие за първата истинска хаотична картина, открита в голяма електробиологична система. Напоследък изследователи са открили хаотични картини в ЕЕГ на мозъка, но са им потребни много минути данни от множество електроди, за да получат такава картина. Хънт получава хаотична картина от три до четири секунди данни, записани от един електрод, което подсказва, че човешкото енергийно поле е далеч по-богато с информация и притежава далеч по-сложна и динамична организация, отколкото дори електрическата активност на мозъка.


^ От какво е направено

човешкото енергийно поле?


Въпреки електрическите аспекти на човешкото енергийно поле Хънт не смята, че то е чисто електромагнитно по природа. „Ние имаме чувството, че то е много по-сложно и без съмнение съставено от някаква все още неоткрита енергия", казва тя20.

Каква е тази неоткрита енергия? Засега не знаем. Най-добрият ключ към загадката ни дава фактът, който почти без изключение екстрасенсите описват, а именно, че тя се отличава с по-висока честота или вибрация, отколкото нормалната материя-енергия. Предвид необичайната точност, която талантливите екстрасенси постигат при възприятието на болести в енергийното поле, ние трябва да обърнем сериозно внимание на това наблюдение. Универсалността на това възприятие - още древноиндийската литература твърди, че енергийното тяло има по-високи вибрации, отколкото нормалната материя, - може да бъде показател, че такива хора интуитивно са се добрали до един важен факт за енергийното поле.

Древната индийска литература също описва материята като съставена от ану, или „атоми" и казва, че фините вибрационни енергии на човешкото енергийно поле съществуват параману, или буквално „отвъд атома". Интересно е, че Бом също смята, че на едно субквантово ниво отвъд атома има много фини енергии, все още непознати за науката. Той признава, че не знае дали човешкото енергийно поле съществува или не, но при коментирането на тази възможност, заявява: „Имплицитният ред има много равнища на финост. Ако нашето внимание може да напредне към тези равнища на финост, тогава ние ще можем да видим повече, отколкото обичайно виждаме."21

Заслужава да се отбележи, че ние реално не знаем какво представлява което и да е поле. Както казва Бом: „Какво е електрическо поле? Ние не знаем."22 Когато открием някакъв нов вид поле, то изглежда загадъчно. Тогава ние го наименуваме, започваме да боравим с него и да описваме свойствата му, така че то повече не изглежда загадъчно. Но ние все още не знаем какво всъщност представлява електрическото или гравитационното поле. Както видяхме в една предишна глава, ние дори не знаем какво са електроните. Можем само да опишем как те се държат. Това показва, че човешкото енергийно поле също ще бъде в крайна сметка определено от гледна точка на неговото държане, а изследвания като това на Хънт само ще способстват за нашето разбиране.


^ Триизмерни образи в аурата


Ако тези прекомерно фини енергии са материалът, от който е направено човешкото енергийно поле, ние можем да бъдем сигурни, че те притежават качества, различни от видовете енергия, с които ние нормално сме запознати. Едно от тях е видно в нелокалните характеристики на човешкото енергийно поле. Друго, което е конкретно холографско, е способността на аурата да манифестира една аморфна мъглявина от енергия, или от време на време да се оформя в триизмерни образи. Талантливи екстрасенси често съобщават, че виждат такива „холограми", плаващи из аурите на хората. Тези образи обикновено са обекти и идеи, които заемат водещо място в мислите на човека, около който те са наблюдавани. Някои окултни традиции твърдят, че подобни образи са продукт на третият, или мисловният слой на аурата, но докато не разполагаме със средства да потвърдим или отречем това твърдение, ние трябва да се ограничаваме до преживяванията на екстрасенсите, които са в състояние да виждат образи в аурата.

Един такъв екстрасенс е Беатрис Рич. Както често се случва, силите на Рич се проявяват в ранна възраст. Когато тя била дете, понякога се случвало в нейно присъствие предмети да се движат по своя собствена инициатива. Когато тя пораства, открива, че знае неща за хора, които нормално няма откъде да узнае. Макар да започва кариерата си като художник, нейните ясновидски таланти се оказват толкова впечатляващи, че тя решава да се посвети изцяло на работата си като екстрасенс. Сега тя консултира хора от всички слоеве на обществото, от домакини от изпълнителни директори на корпорации, а статии за нейната работа се появяват в такива различни издания като списание „Ню Йорк", „Уърлд Тенис" и „Ню Йорк Уоман".

Рич често вижда образи, плаващи около или реещи се близо до нейните клиенти. Веднъж тя видяла сребърни лъжици, сребърни чинии и подобни обекти, кръжащи около главата на един човек. Тъй като това се случило в началото на нейните изследвания на психичните феномени, преживяването я впечатлило. Изпърво тя не знаела защо вижда всичко това. Но накрая разказала за видяното на човека и открила, че неговият бизнес е свързан с внос-износ и той търгува със същите тези предмети, които тя вижда да кръжат около главата му. Преживяването приковава вниманието й и променя нейните възприятия завинаги.

Драйър също има много подобни преживявания. Веднъж по време на разчитане тя вижда връзка картофи, кръжащи около главата на една жена. Подобно на Рич тя отначало занемяла, но събрала смелост и запитала жената дали картофите имат някакво особено значение в нейния живот. Жената се разсмяла и показала на Драйър своята бизнес визитна картичка. „Тя беше от „Айдахо Потейтоу Боърд" или нещо подобно - казва Драйър. - Това е организация на производителите и търговците на картофи, равнозначна на Американската асоциация на млекарите."23

Тези образи не винаги просто се реят в аурата, но понякога изглеждат като призрачни разширения на самото тяло. В един случай Драйър вижда тънък и холографоподобен слой от кал, полепнал по ръцете и дланите на клиентката. Предвид на безукорно спретнатия и скъп костюм на жената, Драйър не може да си представи защо мисли за омърсяване с някакъв вид лигава утайка ще се въртят из ума й. Драйър я запитва дали тя разбира този образ и жената кимва, като обяснява, че тя е скулптор и е опитвала един нов материал тази сутрин, който е полепвал по ръцете й точно така, както Драйър описва.

Аз също съм имал подобни преживявания, когато съм се вглеждал в енергийното поле. Веднъж, докато бях потънал в мисли за един роман за върколаци, върху който работех (както някои читатели може би знаят, аз имам склонност да пиша белетристични произведения върху фолклорни теми), забелязах, че призрачният образ на едно върколашко тяло се оформя около моето собствено тяло. Искам веднага да подчертая, че това беше чисто зрителен феномен и по никакъв начин аз не усещах, че съм станал върколак. Въпреки това холографоподобният образ, който обгърна тялото ми, беше достатъчно реален, тъй че когато повдигнах ръката си, аз можах да видя отделните косъмчета от козината и начина, по който кучешки нокти излизат от вълчата лапа, която обвиваше моята собствена ръка. Действително, всичко при тези признаци беше абсолютно реално, освен това, че те бяха полупрозрачни и аз можех да видя собствената си ръка от плът и кръв под тях. Преживяването би трябвало да е стряскащо, но по някаква причина не беше и аз останах очарован от видяното.

Важното в този случай обаче е, че Драйър ми беше на гости по това време и се случи да влезе в стаята, докато аз все още бях обвит в това подобно на призрак върколашко тяло. Тя реагира незабавно и каза: „Боже мой, ти трябва да си се умислил за твоя върко-лашки роман, защото си станал върколак." Ние сравнихме видяното от нас и открихме, че сме наблюдавали едни и същи черти. Почнахме да си говорим и когато мислите ми се отплеснаха от романа, върколашкият образ бавно избледня и изчезна.


^ Филми в аурата


Образите, които физиците виждат в енергийното поле, не винаги са статични. Рич казва, че тя често вижда нещо като малък прозрачен кинофилм, кръжащ около главата на клиента: „Понякога аз виждам малък образ на човека над неговата глава или рамене, който прави неща, каквито той върши в живота. Моите клиенти ми казват, че тези описания са много точни и конкретни. Аз мога да виждам техните офиси и как изглеждат шефовете им. Мога да видя какво са мислили и какво се е случвало с тях през последните шест месеца. Наскоро казах на една клиентка, че мога да видя нейния дом, в който има маски и флейти, окачени по стената. Тя каза: „Не, не, не." Аз казах да, има музикални инструменти, окачени по стената, повечето флейти, а също има и маски. И тогава тя каза: „О, това е моята лятна вила."24

Драйър казва, че тя също вижда нещо като триизмерни филми в енергийното поле на човека. „Обикновено те са в цвят, но могат да бъдат и кафяви или нещо като дагеротипи. Често те изобразяват някаква история за човека, която може да се разгръща в рамките на пет минути до час. Образите също са извънредно подробни. Когато видя даден човек, седящ в стая, аз мога да кажа колко растения има в стаята, колко листа има всяко растение и колко тухли има в стената. Обикновено не изпадам в чак такива подробни описания, освен ако не изглеждат уместни."25

Мога да свидетелствам за точността на Драйър. Аз винаги съм бил организиран човек и като дете бях твърде преждевременно развит в това отношение. Веднъж, когато бях на пет години, прекарах няколко часа в педантично събиране и подреждане на всички мои играчки в един шкаф. Когато свърших, показах на мама какво съм направил и я предупредих с поучителен тон да не пипа нищо в шкафа, защото не искам да ми разбърква грижливо подредените неща. Разказът на мама за този случай развеселяваше семейството дълго след това. По време на моето първо посещение при Драйър тя описа този случай подробно, както и много други събития в моя живот, като че ли наблюдаваше развитието на някакъв филм в моето енергийно поле. Тя също се подсмихваше, докато разказваше случката.

Драйър оприличава образите, които тя вижда, на холограми и казва, че когато избере някоя и започне да я наблюдава, тя изглежда като че ли се разширява и изпълва цялата стая. „Ако видя нещо, което се е случило с рамото на човека, например нараняване, внезапно цялата сцена се разширява. Затова имам усещането, че е холограма, защото понякога чувствам, че мога да престъпя в нея и да стана част от нея. Това не се случва в мен, а около мен. То е почти като триизмерен филм, холографски филм с участието на човека."26

Холографското зрение на Драйър не се ограничава само до събития от живота на човека. Тя вижда зрими представяния на дейността на подсъзнанието. Както знаем, подсъзнанието говори на език на символите и метафорите. Ето защо сънищата често пъти изглеждат толкова безсмислени и загадъчни. Обаче щом човек се научи как да тълкува езика на несъзнаваното, смисълът на сънищата става ясен. Сънищата не са само неща, които са написани на жаргона на несъзнаваното. Хората, които са запознати с езика на душата - език, който психологът Ерих Фром нарича „забравеният език", защото повечето от нас са забравили как да го тълкуват, - разпознават своето присъствие в други човешки създания, като митове, вълшебни приказки и религиозни видения.

Някои от холографските филми, които Драйър вижда в човешкото енергийно поле също са написани на този език и наподобяват метафоричните послания на сънищата. Днес ние знаем,че подсъзнанието е активно не само докато спим, но и през цялото време. Драйър е в състояние да „олющи" бодърстващия аз на човека и да гледа непосредствено в реката от неспирни образи, която винаги тече през подсъзнанието. И нейната практика, и нейните природни, интуитивни дарби, са я направили извънредно изкусна в де-шифрирането на езика на несъзнаваното. „Психолозите, последователи на Юнг, ме обичат", казва Драйър.

Освен това Драйър си има специален начин да узнае дали е изтълкувала образа правилно. „Ако не съм го обяснила правилно, той не си отива - казва тя. -Просто си стои в енергийното поле. Но щом разкажа на човека всичко, което е необходимо да узнае за даден конкретен образ, той започва да се разтваря и изчезва."27 Драйър мисли, че това е така, защото именно подсъзнанието на клиента избира какви образи да й покаже. Подобно на Улман тя смята, че душата винаги се опитва да научи съзнателния аз на неща, които е потребно той да знае, за да стане по-здрав и по-щастлив и да израсне духовно.

Способността на Драйър да наблюдава и тълкува съкровените механизми на човешката душа е една от причините, поради които тя е в състояние да предизвиква такива дълбоки преобразования в много от своите клиенти. Първия път, когато тя описа потока от образи, който виждаше да се разгръща в моето енергийно поле, аз имах странното усещане, че тя ми разказва за един от моите собствени сънища, като изключим това, че беше сън, който аз все още не бях сънувал. Отначало фантасмагорията от образи беше само загадъчно позната, но когато тя разкри и обясни всеки символ и метафора, аз разпознах машинациите на моя вътрешен, духовен аз - както нещата, които приемах, така и нещата, които бях по-малко склонен да приема. Действително, от работата на екстрасенси като Рич и Драйър е ясно, че има огромно количество информация в енергийното поле. Може би именно затова Хънт получава толкова изразени хаотични картини, когато анализира данни от аурата.

Способността да се виждат образи в човешкото енергийно поле не е нова. Преди близо триста години големият шведски мистик Емануел Сведенборг съобщава, че може да вижда една „вълна-субстанция" около хората, а във вълната-субстанция мислите на човека са видими като образи, които той нарича „портрети". При коментирането на неспособността на други хора да видят тази вълна-субстанция около тялото, той отбелязва: „Аз мога да виждам твърди мисловни понятия, като че ли те са заобиколени от някакъв вид вълна. Ни нищо не достига до [нормалното] човешко възприятие, освен онова, което е в средата и изглежда твърдо."28 Сведенборг можел също да вижда портрети в своето собствено енергийно поле: „Когато мисля за някой, когото познавам, тогава неговият образ се появява такъв, какъвто е, когато той е бил назован в човешко присъствие; но останалото около него, като нещо плаващо във вълни, беше всичко, което съм знаел и мислел за него от детството му."29


Оценяване

на холографското тяло


Честотата не е единствено нещо, което е разпръснато холографски из цялото поле. Екстрасенсите съобщават, че богатството на лична информация, която се съдържа в полето, може да бъде открита и във всяка част от аурата на тялото. Както казва Бренан: „Аурата не само представя, но също съдържа цялото."30 Клиничният психолог от Калифорния Роналд Уонг Джуи споделя това схващане. Джуи, бивш президент на Асоциацията за трансперсонална психология и талантлив ясновидец, е открил, че историята на отделния човек се съдържа дори в „енергийните схеми" вътре в тялото. „Тялото е вид микрокосмос, вселена в себе си, отразяваща всичките различни фактори, с които човек борави и които се опитва да обедини", казва Джуи.

Подобно на Драйър и Рич, Джуи има психичната способност да се настройва за филми относно важни проблеми в живота на човека, но вместо да ги вижда в енергийното поле, той ги извиква в окото на ума си чрез полагане на ръце върху човека и буквално пси-хометризиране на неговото тяло. Джуи казва, че тази техника му дава възможност да определя бързо емоционални сценарии, възлови, средищни проблеми и схеми на отношения, които са най-характерни и открояващи се за живота на човека, и често ги използва върху своите пациенти за облекчаване на лечебния процес. „Техниката всъщност ми бе преподадена от един колега психиатър на име Ърнест Печи - казва Джуи. - Той го нарича „разчитане на тялото". Вместо да говорим за етеричното тяло и за подобни неща, аз избирам да използвам холографския модел като начин за обясняването му и затова го наричам оценяване на холографското тяло."31 Освен използването му в своята клинична практика, Джуи също води семинари, в които учи други как да използват техниката.


^ Рентгеново зрение


В последната глава ние изследвахме възможността тялото да не е солидна, твърда конструкция, а само по себе си вид холографски образ. Тази представа изглежда се подкрепя от една друга способност, която мнозина ясновидци притежават, а именно способността буквално да се гледа вътре в тялото на човека. Надарените да виждат енергийното поле могат също да настройват своето зрение и да виждат през плътта и костите на тялото, все едно че те са просто слоеве оцветена мъгла.

В хода на своето разследване Карагюла открива много хора, както медици, така и от други професии, които имат рентгеново зрение. Една от тях, която тя нарича Даян, е шеф на корпорация. Точно преди да срещне Даян, Карагюла пише: „За мен като психиатър да срещна някой, който съобщава, че е в състояние да „вижда" директно през мен, би било разстройващо преобръщане на моите обичайни процедури."32

Карагюла подлага Даян на дълга серия тестове, като я представя на хора и я кара да им поставя незабавни диагнози. В един от тези случаи Даян описва енергийното поле на една жена като „спаружено" и „натрошено на парчета" и казва, че това е показател за сериозен проблем в нейното физическо тяло. След това тя се вглежда в тялото на жената и вижда наличие на задръстване на червата близо до далака. Това изненадва Карагюла, тъй като жената не показва нито един от обичайните при едно такова сериозно заболяване симптоми. Въпреки това жената отива на лекар, а рентгенът показва задръстване точно в областта, описана от Даян. Три дни по-късно жената е подложена на операция, за да бъде премахнато това опасно за живота задръстване.

В друга серия тестове Карагюла кара Даян да поставя диагнози на произволни пациенти в клиниката за амбулаторно болни на една голяма болница в Ню Йорк. След като Даян поставя диагноза, Карагюла установява точността на нейните наблюдения чрез справка в медицинските картони на пациентите. В един от тези случаи Даян се вглежда в един непознат и за двете пациент и казва на Карагюла, че хипофизата на жената (жлеза дълбоко в мозъка) липсва, нейният панкреас изглежда не функционира правилно, гърдите й са били засегнати, но сега липсват, през гръбнака й не протича достатъчно енергия от кръста надолу, а има и проблеми с краката. Медицинското досие на жената разкрива, че хипофизата й е хирургически отстранена, тя взема хормони, които не влияят добре на панкреаса й, претърпяла е двойна мастекто-мия (оперативно отстраняване на гърдите) вследствие на рак, операция на гърба й, за да се облекчи налягането на нейния гръбнак и се намалят болките в краката, а нервите й са увредени, което й причинява затруднение при уриниране.

В случай след случай Даян разкрива, че тя без усилия може да прониква с поглед в дълбините на физическото тяло. Тя дава подробни описания на състоянието на вътрешните органи. Вижда състоянието на червата, присъствието или отсъствието на различни жлези, а дори описва и плътността или чупливостта на костите. Карагюла заключава: „Макар да не мога да оценя откритията й относно енергийното тяло, нейните наблюдения на физически заболявания съответстват с изумителна точност на медицинските диагнози."33

Бренан също умее да вижда вътрешностите на човешкото тяло и нарича тази способност „вътрешно виждане". Като използва това вътрешно виждане, тя може точно да поставя диагнози на широк кръг заболявания, включително фрактури на костите, фиброз-ни тумори и рак. Тя казва, че често пъти може да опише състоянието на някой орган по неговия цвят: например един здрав черен дроб изглежда тъмночервен, един хепатитен черен дроб изглежда болнаво кафяво-жълт, а черният дроб на човек, подложен на химиоте-рапия, обикновено е зеленокафяв. Подобно на много други екстрасенси с вътрешно виждане, Бренан може да настройва фокуса на своето зрение и да вижда дори микроскопични структури, от рода на вируси и отделни кръвни телца.

Аз лично съм се срещал с няколко екстрасенси с вътрешно виждане и мога да потвърдя тяхната автентичност. Един от екстрасенсите, които съм виждал да демонстрират тази способност, е Драйър. В един от тези случаи тя не само постави точна диагноза на един вътрешен медицински проблем, който имах аз но даде и известно количество впечатляваща информация с изцяло различна природа покрай това. Няколко години по-рано аз имах проблеми с далака си. В опитите си да го излекувам аз започнах всекидневно да изпълнявам упражнения по визуализация, като виждах образи на моя далак в състояние на цялост и здраве, окъпан в лечебна светлина и т. н. За съжаление аз съм твърде нетърпелив човек и когато на другия ден нямаше подобрение се разгневих. По време на следващата медитация аз смъмрих моя далак и недвусмислено го предупредих, че е по-добре да работи така, както аз искам. Целият този случай протече изцяло в мислите ми и аз бързо забравих за него.

Няколко дни по-късно аз видях Драйър и я попитах дали може да погледне в тялото ми и да ми каже дали има нещо, за което трябва да знам (не й казах нищо за здравословните си проблеми). Въпреки това, тя незабавно описа състоянието на далака ми и сле,г това спря, мръщейки се, като че ли беше объркана от нещо. „Твоят далак е твърде разстроен и разтревожен от нещо - промърмори тя. И тогава внезапно й просветна. - Ти да не си се карал на далака си?" Аз смутено потвърдих, че така е било. Драйър разпери ръце. „В никакъв случай не трябва да правиш това. Твоят далак се е разболял, защото мисли, че прави каквото искаш ти. Така е, защото ти подсъзнателно си му дал погрешни насоки. А сега след като си му се скарал, той е наистина объркан." Тя поклати загрижено глава. „Никога, никога не се гневи на тялото си или на своите вътрешни органи - посъветва ме тя. - Изпращай им само положителни послания."

Случаят не само разкри умението на Драйър да гледа в човешото тяло, но също изглежда показа, че моята далак има някакъв вид собствен разум или съзнание. Това не само ми напомни твърдението на Пърт, че тя повече не знае къде свършва мозъкът и къде започва тялото, но и ме накара да се запитам дали всички съставни части на тялото - жлези, кости, органи и клетки - не притежават своя собствена интелигентност? Ако тялото е наистина холографско, то може би забележката е по-правилна, отколкото ние съзнаваме, а съзнанието на цялото в много голяма степен се съдържа във всички негови части.


Вътрешно

виждане и шаманизъм


В някои шамански култури вътрешното виждане е едно от необходимите условия, за да станеш шаман. Сред индианците араукана в Чили и аржентинските пампаси един новопосветен шаман бива учен да се моли конкретно за тази способност. А е така, защото главната роля на шамана в културата на араукана е да поставя диагнози и да лекува заболявания, за които се смята, че вътрешното зрение е от съществено значение34. Австралийските шамани наричат тази способност „силното око" или „виждане със сърцето".35 Индианците хиваро от гористите източни склонове на Еквадорските А придобиват способността, като пият екстракт от едно лианово растение в джунглата, наречен аяуаска, което съдържа халюциногенни съставки, за които се смята, че даряват свръхсетивни способности на пиещия го. Според Майкъл Харнър, антрополог в Нов университет за социални изследвания в Ню Йорк, който се е специализирал в изследвания на шаманите, аяуаска позволява на шамана от племето хиваро „да вижда тялото на пациента все едно, че то е стъклено."36

Действително, способността да се „вижда" дадена болест - независимо дали реално се гледа вътре в тялото или се вижда болестта, представена като вид метафорична холограма, като например някакъв триизмерен образ на демонично и отблъскващо същество вътре в тялото или близо до него - е универсално в шаманските традиции. Но каквато и да е културата, в която се съобщава вътрешното виждане, изводите са едни и същи. Тялото е енергиен конструкт и в крайна сметка може би не е по-материално, отколкото енергийното поле, в което то е поставено.


^ Енергийното поле

като космически

подробен план


Представата, че физическото тяло е просто още едно равнище на плътност в човешкото енергийно поле и е само по себе си вид холограма, която се формира от интерференчните картини на аурата, може да обясни и необикновените целебни сили на ума и огромният контрол, който той има върху тялото изобщо. Тъй като една болест може да се появи в енергийното поле седмици и дори месеци преди тя да се появи в тялото, мнозина екстрасенси смятат, че болестта действително възниква в енергийното поле. Това показва, че полето е по-някакъв начин по-първично, отколкото физическото тяло и функционира като вид подробен план, от който тялото взема своите структурни насоки. Иначе казано, енергийното поле може би е неявният ред на тялото.

Това може да обясни откритията на Ахтърбърг и Сийгъл, че пациентите вече са си „въобразили" своите болести много месеци преди заболяването им да се прояви в телата им. За момента медицинската наука не е в състояние да обясни как въображението може действително да породи някакво заболяване. Но както видяхме, представите, които изпъкват, открояват се в мислите ни, бързо се появяват като образи в енергийното поле. Ако енергийното поле е подробният план, който ръководи и оформя тялото, може би чрез въобразяване на една болест, дори несъзнателно, и постоянното подсилване на нейното присъствие в полето, ние на практика програмираме тялото да изяви болестта.

По подобен начин същата тази динамична връзка между мисловни образи, енергийното поле и физическото тяло може да бъде една от причините, поради които образи и визуализации могат да лекуват тялото. То може дори да обясни как вяра и медитация върху религиозни образи дават възможности на стигматис-ти да причиняват появата на подобни на гвоздеи изпъкналости от своите ръце. Нашето съвременно научно разбиране не може да обясни такава биологична способност, но, отново, постоянната молитва и медитация могат да станат причина такива образи толкова дълбоко да се отпечатат в енергийното поле, че постоянното им повтаряне накрая да породи форма в тялото.

Един изследовател, който смята, че именно енергийното поле оформя тялото, е Ричард Гербер, физик от Детройт, който е прекарал последните дванадесет години в изследване на медицинските последствия от фините енергийни полета на тялото. „Етеричното тяло е холографски енергиен шаблон, който ръководи растежа и развитието на физическото тяло", казва Гербер37.

Гербер смята, че различните пластове, които някои екстрасенси виждат в аурата, също са фактор в динамичното отношение между мисълта, енергийното поле и физическото тяло. Точно както физическото тяло е подчинено на етеричното, етеричното е подчинено на астралното/емоционалното тяло, а астрал-ното/емоционалното - на мисловното и т. н., казва Гербер, като всяко тяло има функцията на шаблон за предходното му. Така, колкото по-фин е слоят на енергийното поле, в което мисъл или образ се проявяват, толкова по-голяма е тяхната способност да лекуват и преоформят тялото. „Тъй като мисловното тяло захранва с енергия астралното/емоционалното тяло, което след това като през фуния я излива в етеричното и физическото тяло, лечението на един човек на психично ниво е по-силно и дава по-дълготрайни резултати, отколкото лечението на астралното или на етеричното равнище", казва Гербер38.

На същото мнение е и физикът Тилър. „Мислите на човека пораждат схеми на равнището на съзнанието на природата. Така ние виждаме, че болестта, фактически, накрая се изявява от изменени умствени схеми чрез натрупване на видоизмененията в течение на поколения - първо, за да повлияе на етерно равнище и след това, в края на краищата, върху физическото равнище, [където] ние го виждаме открито като болест." Тилър смята, че причината, поради която болестта често се възвръща, е, че медицината лекува само физическото равнище. Той усеща, че ако лекарите могат да третират енергийното поле, те ще постигнат по-дълготрайно излекуване. Дотогава много лечения „няма да бъдат трайни, защото те не променят базисната холограма в ума и на равнището на духа", казва той39.

В една хипотеза с широк обсег Тилър дори предполага, че самата вселена е започнала като фино енергийно поле и постепенно е ставала плътна и материална чрез подобно възпроизвеждане, предаване и натрупване на видоизмененията и познанието в хода на историческото време. По неговото виждане може би Бог е създал вселената като божествен модел или идея. Подобно на образът, който един екстрасенс вижда плаващ в човешкото енергийно поле, този божествен модел функционира като шаблон, като влияе и оформя все по-малко фините равнища на космическото енергийно поле „всецяло чрез серия холограми", докато накрая не се превърне в холограма на една физическа вселена40.

Ако това е вярно, то показва, че човешкото тяло е холографско по още един начин, защото всеки един от нас действително би бил вселена в миниатюра. Освен това, ако нашите мисли могат да формират призрачни холографски образи не само в нашите енергийни полета, но и във фините енергийни равнища на самата реалност, това може да обясни как човешкият ум е в състояние да произведе някои от чудесата, които изследвахме в предишната глава. То може дори да обясни синхроничностите или как процеси и образи от съкровените дълбини на нашата душа успяват да приемат форма във външната реалност. Освен това може би нашите мисли постоянно влияят върху фините енергийни равнища на холографската вселена, но само емоционално мощни мисли, каквито ни съпровождат в моменти на криза и преобразяване -видът събития, който изглежда причинява синхроничностите - са достатъчно мощни, за да се проявяват като серия съвпадения във физическата реалност.


^ Реалност, създавана с наше участие


Разбира се, тези процеси не са зависими от фините енергийни полета на вселената, бидейки разслоени в строго определени пластове. Те могат да действат дори и ако фините полета на вселената са някакъв плавен континиум. Всъщност, като се има предвид колко чувствителни са тези полета към нашите мисли, ние трябва да бъдем много внимателни, когато се опитваме да си изградим идеи за тяхната организация и структура. Това, което мислим за тях, може фактически да подпомага моделирането и създаването на тяхната структура.

Може би затова екстрасенсите дават различна информация относно разделението на човешкото енергийно поле на слоеве. Екстрасенсите, които вярват в ясно разграничени пластове, могат в действителност да подтикват енергийното поле да ги формира като пластове. Човекът, чието енергийно поле е наблюдавано, също може да участва в процеса. Бренан е много откровена относно този момент и отбелязва, че колкото повече нейните клиенти разбират разликата между пластовете, толкова по-ясни и по-откроени стават пластовете в тяхното енергийно поле. Тя твърди, че структурата, която тя вижда в енергийното поле, е само една възможна система, а другите си изграждат други системи. Например авторите на тант-рите, корпус от индийски йогически текстове, писани между IV и VI в., възприемат само три слоя в енергийното поле.

Има данни, че структурите, които ясновидци по невнимание създават в енергийното поле, могат да бъдат забележително дълготрайни. Столетия наред древните индуси смятат, че всяка чакра има по една сан-скритска буква в центъра си. Японският изследовател Хироши Мотояма, клиничен психолог, който успешно е разработил една техника за измерване на физическото присъствие на чакрите, казва, че за първи път се е заинтересовал от чакрите, защото неговата майка, обикновена жена с природни ясновидски способности, можела да ги вижда ясно. Обаче в продължение на години тя била озадачена какво може да е това, което тя вижда като обърната платноходка в своята сърдечна чакра. Когато Мотояма започва своите изследвания, той открива, че майка му е виждала санскритската буква ям, буквата, която древните индуси възприемат в сърдечната чакра41. Някои екстрасенси, като Драйър например, казват, че те също виждат санскритски букви в чакрите. Други не виждат. Единственото обяснение изглежда е, че тези екстрасенси, които виждат буквите, всъщност са се настроили към холографските структури, които отдавна са се установили в енергийното поле чрез вярванията на древните индуси.

На пръв поглед тази идея може да изглежда странна, но тя има прецедент. Както видяхме, един от основните принципи на квантовата физика е, че ние не откриваме реалността, а участваме в нейното създаване. Може би, когато проникнем по-дълбоко в равнищата на реалността отвъд атома - равнищата, на които изглежда са разположени фините енергии на човешкото тяло - белязаната от участие природа на реалността ще стане още по-откроена. Затова ние трябва да бъдем извънредно предпазливи при правенето на изявления, че сме открили някаква конкретна структура или модел в човешкото енергийно поле, когато може действително да сме създали онова, което сме открили.


^ Умът и човешкото

енергийно поле


Важно е, че едно изследване на човешкото енергийно поле води до точно същото заключение, което прави Прибрам, след като открива, че мозъкът преобразува входящата сетивна информация в език на честоти. Това означава, че ние имаме две реалности: една, в която нашите тела изглежда да са реални и притежават точно местоположение в пространството и времето; и една, в която самото наше същество изглежда да съществува първично като един блещукащ облак от енергия, чието най-последно местоположение в пространството е донякъде неясно. Това разбиране повдига няколко важни въпроса. Един от тях е: От какво е създаден умът? Ние сме научени, че нашият ум е продукт на нашия мозък, но ако мозъкът и физическото тяло са просто холограми, най-плътната част на един все по-фин континиум от енергийни полета, какво ни казва това за ума? Изследването на човешкото енергийно поле ни дава един отговор.

Наскоро откритие, направено от неврофизиолози-те Бенджамин Либет и Бъртрам файнщейн от болницата „Маунт Зиън" в Сан Франциско предизвика сензация в научната общност. Либет и файнщейн измерват времето, което е необходимо за стимула от докосване върху кожата на пациента да достигне мозъка като електрически сигнал. Пациентът е помолен също да натисне един бутон, когато той или тя осъзнае, че е бил докоснат. Либет и файнщейн откриват, че мозъкът регистрира стимула за 0,0001 част от секундата, след като той бъде осъществен, а пациентът натиска бутона 0, 1 секунда след прилагането му.

Но забележителното е, че пациентите не съобщават, че са осъзнали или стимула, или натискането на бутона за почти 0,5 секунда. Това означава, че решението да се реагира е взето от подсъзнанието на пациента. Осъзнаването на действието от страна на пациента става най-накрая. Още по-смущаващото е, че никой от пациентите, които Либет и файнщайн подлагат на проверка, не разбира, че тяхното подсъзнание вече ги е накарало да натиснат бутона, преди те съзнателно да решат да го сторят. По някакъв начин техните мозъци създават удобната заблуда, че те съзнателно контролират действието, макар всъщност да не го правят42. Това кара някои изследователи да се запитат дали свободната воля не е една илюзия. По-късни изследвания показват, че секунда и половина преди ние да „решим" да помръднем някой от нашите мускули, примерно да повдигнем пръст на ръката си, нашият мозък вече е започнал да генерира сигналите, необходими за изпълняването на движението43. Освен това кой взема решението - съзнанието или подсъзнанието?

Хънт е направила още по-добри открития. Тя открива, че човешкото енергийно поле реагира на стимули дори преди мозъка. Тя снема ЕМГ на енергийното поле и ЕЕГ на мозъка едновременно и открива, че когато се произвежда гръмък звук или блясва ярка светлина, ЕМГ на енергийното поле регистрира стимула преди той да се появи върху ЕЕГ. Какво означава това? „Аз мисля, че ние надценяваме мозъка като активния компонент в отношението на човека към света - казва Хънт. - Реално той е просто един добър компютър. Но аз изобщо не виждам в мозъка аспектите на ума, които имат нещо общо с творчеството, въображението, духовността и всички тези неща. Умът не е в мозъка. Той е в това проклето поле."44

Драйър също отбелязва, че енергийното поле реагира преди човек съзнателно да регистрира реакцията. Като едно следствие от това, вместо да се опитва да оценява реакциите на клиента си по израза на лицето му, тя държи очите си затворени и наблюдава как реагира неговото енергийно поле. „Когато говоря, аз мога да виждам промените в цветовете на тяхното енергийно поле. Мога да виждам как те се чувстват, когато им казвам нещо, без те да са ме питали. Например ако тяхното поле стане замъглено, аз знам, че те не разбират какво им казвам", заявява тя45.

Ако умът не е в мозъка, а в енергийното поле, което пронизва и мозъка, и физическото тяло, това може да обясни защо екстрасенси като Драйър виждат толкова много от съдържанието на човешката душа в полето. То може да обясни също как моят далак, орган, който нормално не се свързва с мислене, успява да има своя зачатъчна форма на разумност. Действително, ако умът е в полето, това показва, че нашето осъзнаване, мисленето, чувстването на част от себе си може би дори не се ограничават до физическото тяло, а както ще видим има значителни данни в подкрепа на тази идея.

Но първо ние трябва да насочим вниманието си към един друг въпрос. Твърдостта на тялото не е единственото нещо, което е илюзорно в една холографска вселена. Както видяхме, Бом смята, че дори самото време не е абсолютно, а се разбулва от неявния ред. Това показва, че линейното разделение на времето на минало, настояще и бъдеще е просто още едно построение на ума. В следващата глава ние ще изследваме данните, които подкрепят тази идея, както и последиците, които този възглед има за нашия живот тук и сега.


Част III


Пространство

И ВРЕМЕ


Шаманизмът и други подобни тайнствени области за изследване придобиха значимост, защото налагат приемането на нови идеи за съзнанието и духа. Те говорят за неща като необятно разширяване на сферата на съзнанието... вярата, познанието и дори на преживяването, че нашият физически свят на сетивата е чиста илюзия, свят на сенки, а триизмерният инструмент, който наричаме наше тяло, служи само като вместилище или обиталище на Нещо безкрайно по-велико и по-обхватно от него самото и съставлява матрицата на реалния живот.

Холгер Калвайт

^ Митическото време*

и вътрешното пространство






оставить комментарий
страница7/14
Дата30.10.2011
Размер4.88 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14
отлично
  2
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

Рейтинг@Mail.ru
наверх