Данчо Господинов, превод, 2003 icon

Данчо Господинов, превод, 2003


Смотрите также:
Програма за писмен държавен изпит по богословие за учебната 200...
Разпространява безплатно за своите членове превод на интервюто на М. Батия...
Центральные сми период наблюдения: 07. 04. 2003 10. 07. 2003...
Приказ от 24 марта 2003 г. №115 Зарегистрировано в Минюсте РФ 2 апреля 2003 г...
Годовой отчет о результатах деятельности кафедры свчикр за 2003 г. Количество монографий...
«Российская Федерация»...
«Российская Федерация»...
«Российская Федерация»...
Правила составления, подачи и рассмотрения заявки на выдачу патента на изобретение утверждены ...
План мероприятий на 2003 2005 годы по стимулированию инноваций и развитию венчурного...
8. 01. 04 Пресс-конференция с губернатором области Е. Кушнаревым по итогам 2000-2003 гг...
Российской Федерации «Об образовании»...



Загрузка...
страницы: 1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14
вернуться в начало
скачать

Информация

за областта на прага

на смъртта от други източници


Не е необходимо човек да изпада в застрашаваща живота му криза, за да посети отвъдното измерение. Има данни, че сферата на прага на смъртта може да бъде достигната и по време на извънтелесни пътешествия. В книгите си Монро описва няколко посещения на равнища на реалността, в които той среща починали приятели73. Един още по-изкусен извънтелесен посетител в страната на мъртвите е бил шведският мистик Сведенборг. Роденият през 1688 г. Сведенборг е бил Леонардо да Винчи на своята епоха. В младежките си години той се посвещава на науката. Сведенборг е водещият математик в Швеция, говори девет езика, изявява се като гра-вьор, политик, астроном, бизнесмен, прави часовници и микроскопи като хоби, пише книги по металургия, теория на цвета, търговия, икономика, физика, химия, минно дело и анатомия, изобретява прототипи на самолета и подводницата.

Докато прави всичко това, той редовно медитира, а когато е на попрището жизнено в средата, развива способността да навлиза в дълбок транс, по време на който напуска тялото си и посещава това, което му се струва да е небето и разговаря с „ангели" и „духове". Няма съмнение, че Сведенборг преживява нещо дълбоко по време на тези пътешествия. Той става толкова известен с тази си способност, че кралицата на Швеция го помолила да открие защо нейният починал брат не е отговорил на едно писмо, което тя му изпратила, преди той да умре. Сведенборг обещава да запита починалия и на следващия ден се връща с едно послание, за което кралицата признава, че съдържа информация, която само тя и нейният починал брат са знаели. Сведенборг изпълнява тази услуга няколко пъти за различни хора, които търсят помощта му, а в друг случай казва на вдовица къде да намери едно тайно отделение в бюрото на починалия й съпруг, в което тя открива няколко документа, от които отчаяно се нуждае. Този случай бил толкова известен, че подбужда немския философ Имануел Кант да напише цяла книга за Сведенборг, озаглавена Фантазиите на един духовидеи*.

Но най-удивителното в разказите на Сведенборг за задгробната сфера е колко близко те отразяват описанията, давани от съвременните хора с преживявания на прага на смъртта. Например Сведенборг говори за преминаване през тъмен тунел, бива посрещан от доброжелателни духове, пейзажите са по-красиви, отколкото на земята, а времето и пространството там повече не съществуват, една ослепителна светлина излъчва чувство на любов, появява се пред същества от светлина и е обгърнат от всеобхватен мир и спокойствие74. Той казва също, че му било позволено да наблюдава непосредствено пристигането на новопочиналите на небето, да гледа как те биват подлагани на прегледа на живота - процес, който той нарича „отварянето на Книгата на Животите". Той потвърждава, че по време на процеса човек наблюдава „всичко, което е бил или правил", но прави и едно уникално допълнение. Според Сведенборг информацията, която се появява по време на отварянето на Книгата на Животите, е записана в нервната система на човешкото духовно тяло. По такъв начин, за да предизвика прегледа на живота, един „ангел" трябва да изучи цялото тяло на човека, „като се започне от пръстите на всяка ръка и се премине през всички останали части."75

Сведенборг също споменава за холографските мисловни кълба, които ангелите използват, за да общуват, и казва, че те не са по-различни от портретите, които той могъл да види във „вълна-субстанцията", която обкръжава даден човек. Подобно на повечето съвременни пътешественици в отвъдното той описва тези телепатични внезапни появи на информация като картинен език, който е толкова плътно набит с информация, че всеки образ съдържа хиляда идеи. Предаването на серия от тези портрети може да бъде също твърде продължително и „да трае до няколко часа, в такава последователна подредба, на която човек може само да се възхищава."76

Но дори тук Сведенборг прави едно впечатляващо допълнение. Освен използването на портрети, ангелите използват също реч, която съдържа понятия, които са отвъд човешкото разбиране. Всъщност главната причина да използват портретите е, че те са единственият начин, по който ангелите могат да представят дори една бледа версия на своите мисли и идеи, разбираема за човешките същества77.

Преживяванията на Сведенборг потвърждават дори някои от по-малко съобщаваните елементи на ППС. Той отбелязва, че в духовния свят човек повече не се нуждае от храна, но добавя, че информацията я замества като източник на подхранване78. Казва, че когато духове и ангели си говорят, техните мисли постоянно се съединяват в триизмерни символични образи, особено на животни. Сведенборг посочва, че когато ангелите говорят за любов и обич „биват представяни красиви животни, например агънца... Когато обаче ангелите говорят за пагубни привързаности, това се портретира чрез грозни, неприятни, кръвожадни и безполезни животни, като тигри, мечки, вълци, скорпиони, змии и мишки"79. Макар че това не е черта, съобщавана от съвременните посетители на отвъдното, Сведенборг казва, че той е бил изумен да открие, че на небето има също духове от други планети, едно удивително твърдение за човек, който е бил роден преди триста години!80

Най-интригуващите бележки на Сведенборг са тези, които изглежда обозначават холографските качества на реалността. Например той казва, че макар хората да изглеждат отделени един от друг, ние всички сме свързани в космическо единство. Освен това всеки от нас е небе в миниатюра и всеки човек, всъщност цялата физическа вселена, е микрокосмос на голямата божествена реалност. Както видяхме, той смята също, че основополагащата видима реалност е въл-на-субстанция.

Някои изследователи са коментирали много паралели между понятията на Сведенборг и теорията на Бом и Прибрам. Един такъв учен е д-р Джордж ф. Доул, професор по теология в религиозното училище „Сведенборг" в Нютън, щата Масачузетс. Доул, който има учени степени от Йейл, Оксфорд и Харвард, отбелязва, че един от най-важните принципи на мисленето на Сведенборг е, че нашата вселена е постоянно създавана и поддържана от две вълноподобни течения, едното от небето, а другото от нашата собствена душа или дух. „Ако ние съединим тези образи, сходството с холограмата е впечатляващо - казва Доул. -Ние сме създадени от взаимопресичането на два прилива - единият пряк, от божественото, а другият непряк, от божественото през нашата среда. Ние може да се разглеждаме като интерференчни картини, защото приливът е вълнов феномен, а ние сме там, където вълните се засрещат."81

Сведенборг смята също, че въпреки неговите призрачни и ефимерни качества небето е действително едно по-фундаментално равнище на реалността, отколкото нашият физически свят. Това, казва той, е архетипният източник, от който всички земни форми водят началото си и към който всички форми се завръщат, идея, която не се различава много от идеята на Бом за неявния и проявения ред. Освен това той вярва също, че задгробната област и физическата реалност са различни по степен, но не по вид, и че материалният свят е просто една по-скована версия на създадената от мисълта реалност на небето. Материята, която съединява небето и земята, „изтича на етапи" от Божественото, казва Сведенборг, и „във всеки нов стадий става по-обща и следователно по-груба и по- неясна, става по-бавна, а следователно по-гъста и по-студена"82.

Сведенборг изпълва почти двадесет тома със свои преживявания, а на смъртния си одър бил запитан дали има нещо, от което желае да се отрече. Той искрено отговорил: „Всичко, което съм написал, е също така вярно, както това, че ти стоиш пред мен. Може би съм казал повече, отколкото ми е било разрешено. След смъртта ще видиш всичко това и тогава ще имаме какво повече да си кажем един на друг по темата."83


^ Земята на никъде


Сведенборг не е единственият човек в историята, който притежава способността да предприема извънтелесни пътувания до по-фините равнища на реалността. Персийските суфии от XII в. също използват дълбока, подобна на транс медитация, за да посетят „страната, където живеят духовете". И отново паралелите между техните съобщения и масивът от данни, който беше представен в тази глава, са впечатляващи. Те твърдят, че в тази сфера човек притежава едно „фино тяло" и разчита на сетива, които не винаги са свързвани с „конкретни органи" в това тяло. Заявяват също, че това е измерение, населявано от много духовни учители, или имами, и понякога го наричат „страната на скрития имам".

Те твърдят, че това е свят, създаден единствено от фината материя алам алмитхал, или мисъл. Дори самото пространство, включително „близост", „разстояния" или „далечни" места, е създадено от мисъл. Но това не означава, че страната на скрития имам е нереална, свят, създаден от абсолютното нищо. Нито пък, че това е пейзаж, създаден само от ума. По-скоро това е план на съществуване, създаван от въображението на много хора, и все пак той има собствена осезаемост и измерение, свои гори, планини и дори градове. Суфиите посвещават голяма част от техните съчинения на изясняването на този момент. Толкова чужда е тази идея за повечето западни мислители, че покойният Анри Корбен, професор по ислямска религия в Сорбоната, Париж и водещ авторитет по ирано-ислямска философия, изковава термина имагинален, за да опише един свят, който е създаван от въображение, но онтологически е не по-малко реален от физическата реалност. „Беше абсолютно необходимо да намеря друг термин, защото в течение на много години моята професия изискваше да тълкувам арабски и персийски текстове, чийто смисъл аз несъмнено бих изменил, ако просто се бях задоволил да използвам термина имагинерен, въображаем", казва Корбен84.

Поради имагиналната природа на отвъдното суфиите стигат до извода, че самото въображение е способност на възприятието, идея, която хвърля нова светлина върху това, защо участникът в експеримента на Уитън материализира ръка само след като започва да мисли и защо визуализирането на образи има такъв мощен ефект върху здравето и физическата структура на нашите тела. То също подкрепя вярването на суфиите, че човек може да използва визуализация, процес, който те наричат „творческа молитва", за да промени и преоформи самата тъкан на собствената си съдба.

В една представа, която е съответна на неявния и проявения ред на Бом, суфиите смятат, че въпреки нейните призрачни качества задгробната сфера е пораждащата матрица, от която се ражда цялата физическа вселена. Всички неща във физическата реалност възникват от духовната реалност, казват суфиите. Обаче дори най-вещият измежду тях намира за странно, че чрез медитиране и навлизане дълбоко в душата е могъл да достигне до един друг свят, който „оказва се обгръща, заобикаля или съдържа това, което отначало е било външно и видимо"85.

Това разбиране, не ще и дума, е само още едно название на нелокалните и холографските качества на реалността. Всеки от нас съдържа цялото на небето. Нещо повече, всеки от нас съдържа местоположението на небето. Или както суфиите казват: не търси духовната реалност „някъде", защото „някъдето" е в нас. Като разглежда нелокалните аспекти на задгробния свят, един персийски мистик от XII в. на име Сухра-варди казва, че страната на скрития имам може би е по-добре да бъде наречена На-коджа-абад, „Страната на никъде"86.

Несъмнено тази идея не е нова. Същото ни казва и заявлението „царството небесно е в нас". Новото е идеята, че такива представи са действително обозначения на нелокалните аспекти на по-фините равнища на реалността. Освен това то показва, че когато човек предприема извънтелесно пътешествие, той действително не може да пътува нанякъде. Той може би просто изменя винаги илюзорната холограма на реалността, така че има усещането за пътуване нанякъде. В една холографска вселена съзнанието не само е вече навсякъде, но то също е и никъде.

Представата, че задгробната сфера лежи дълбоко в нелокалното разширение на душата е била загатва-на от някои пътешественици до отвъдното. Както едно седемгодишно момче казва: „Смъртта е като разходка в твоя ум."87 Бом има подобен нелокален възглед за това, което се случва по време на нашия преход от този живот към следващия: „В настоящето целият наш мисловен процес ни казва, че ние трябва да удържаме вниманието си тук. Не можеш да пресечеш улицата например, ако не го направиш. Но съзнанието е винаги в неограничената дълбочина, която е отвъд пространство и време, във фините равнища на неявния ред. Затова, ако вие навлезете достатъчно в актуалното настояще, тогава може би няма разлика между този момент и творческия. Идеята ми е, че в преживяването на смъртта вие трябва да навлезете в него. Контактът с вечността е в настоящия момент, но той е опосредстван от мисълта. Това е въпрос на внимание."88


^ Разумни и съгласувани

Образи от светлина


Представата, че фините равнища на реалността могат да бъдат достигнати само чрез изменение в съзнанието е също и една от главните предпоставки на йогическата традиция. Много йоги-чески практики са предназначени точно и конкретно за обучението как да бъдат извършвани подобни пътешествия. И още веднъж хората, които успяват да го сторят, описват нещо, което вече ни е познато. Един такъв човек е Шри Юктешвар Гири, малко известен, но широко уважаван индуски свят човек, който умира в град Пури, Индия през 1936 г. Еванс-Уенц, който среща Шри Юктешвар през 20-те години, го описва като човек „с приятна външност и силен характер", напълно „достоен за почитта, която неговите последователи му отдаваха"89.

Шри Юктешвар изглежда е бил особено надарен в умението да пътува назад-напред между този свят и следващия и описва задгробното измерение като свят, съставен от „различни фини вибрации от светлина и цвят" и „стотици пъти по-голям от материалния космос". Той казва също, че е безкрайно по-красив от нашата сфера на съществуване и изпълнен с „опални езера, ярки морета и реки с цветовете на дъгата". Тъй като той е в по-голяма степен „вибриращ с творческата светлина на Бога", времето там винаги е хубаво и единствените климатични прояви се състоят в падането понякога на „блестящ бял сняг и дъжд от многоцветни светлини".

Хората, които живеят в тази удивителна сфера, могат да материализират всяко тяло, което си поискат, и да „виждат" с всяка част на тялото, с която пожелаят. Те могат също да материализират всеки плод или друга храна, която желаят, въпреки че те „са почти освободени от всякаква необходимост да ядат" и „се хранят само с амброзията на вечно новото познание". Те общуват помежду си посредством телепатични серии от „светлинни картини", наслаждават се на „безсмъртието на приятелството", разбират „неразруши-мостта на любовта", изпитват остра болка, „ако направят някаква грешка в поведението си или във възприятието на истината" и когато се сблъскат с множеството роднини, бащи, майки, съпруги, съпрузи и приятели, които те са имали по време на техните „различни прераждания върху земята", те се виждат в чудо кого специално да обичат и така се научават да отдават „една божествена и равностойна любов на всички".

Каква е същностната природа на нашата реалност, щом станем обитатели на тази страна от светлина? На този въпрос Шри Юктешвар дава отговор, който е толкова прост, колкото и холографски. В тази сфера, в която яденето и дори дишането не са необходими, където една отделна мисъл може да материализира „цяла градина от уханни цветя" и всички телесни рани „заздравят отведнъж чрез просто пожелаване", ние сме, съвсем просто, „разумни и съгласувани образи от светлина"90.


^ Още позовавания на светлина


Шри Юктешвар не е единственият йогически учител, който използва такива холограмо-подобни термини, когато описва по-фините равнища на реалността. Като него е е Шри Ауробиндо Гхош, мислител, политически активист и мистик, когото индийците почитат наравно с Ганди. Роден през 1872 г. в семейство от индийското висше общество, той получава образование в Англия, където бързо си спечелва името на някакво чудо. Той владее свободно не само английски, хинди, руски, немски и френски, но също и древния език санскрит. Може да прочете един сандък книги на ден (като младеж прочел всичките многобройни обемисти свещени книги на Индия) и да повтори дословно всяка дума върху всяка прочетена от него страница. Силата на концентрацията му била легендарна, казват, че можел да учи седнал в една и съща поза цяла нощ, като оставал безчувствен дори за неприятните ужилвания на комарите.

Подобно на Ганди, Шри Ауробиндо участва активно в националистическото движение в Индия и лежи в затвора за противодържавна дейност. Обаче въпреки неговата интелектуална и хуманитарна страст, той си остава атеист до деня, в който вижда как един странстващ йогин мигновено излекува неговия брат от тежка и застрашаваща живота му болест. От този момент нататък Шри Ауробиндо посвещава живота си на йогическите дисциплини и, както Шри Юктешвар, чрез медитация в крайна сметка се научава да бъде, по неговите думи, „изследовател на плановете на съзнанието".

Тази задача не била лесна за Шри Ауробиндо и една от най-неподатливите пречки, които той трябвало да преодолее, за да постигне целта си, била да се научи как да накара да замлъкне безкрайната глъч от думи и мисли, които непрестанно текат през нормалния човешки ум. Всеки, който някога се е опитвал да изпразни своя ум от всички мисли дори за момент или два, знае колко обезсърчително занимание е това. Но то е и нещо необходимо, йогическите текстове са недвусмислени в това отношение. За да проникнеш във по-фините и по-скрити области на душата, наистина се изисква една Бомовска промяна на вниманието. Или, по думите на Шри Ауробиндо, за да открием „новата страна вътре в нас", ние трябва първо да научим как „да оставим старата зад нас".

Години му били необходими, за да се научи как да умири ума си и да пътува навътре, но щом веднъж успял, той открива същата необятна територия, посещавана от всички други Марко Половци на духа, които ние разгледахме - област отвъд пространството и времето, изградена от „многоцветен безкрай от вибрации" и населявана от нефизически същества, толкова по-напреднали в сравнение с човешкото съзнание, че ни карат да изглеждаме като деца. Тези същества могат да приемат всяка форма по своя воля, казва Шри Ауробиндо, едно и също същество се появява за християнина като християнски светец, а за индиеца като индуски, макар че, както подчертава той, тяхната цел не е да ни заблудят, а просто да станат по-достъпни „за едно конкретно съзнание".

Според Шри Ауробиндо в тяхната най-истинска форма тези същества се явяват като „чиста вибрация". В своя двутомник За Йога той дори оприличава тяхната способност да се появяват или като форма, или като вибрация, на вълново-корпускулярната двойственост, открита от „съвременната наука". Шри Ауробиндо отбелязва също, че в тази бляскава област човек повече не е ограничен да приема информация по един „точка по точка" начин, но може да я усвои „на големи маси" и с един-единствен поглед възприема „големи обхвати от пространството и времето".

Всъщност голям брой от твърденията на Шри Ауробиндо са неразличими от много от изводите на Бом и Прибрам. Той казва, че повечето хора притежават един „мисловен екран", който им пречи да погледнат отвъд „булото на материята", но когато човек се научи да надзърта отвъд това було, ще открие, че всичко е съставено от „различни интензитети на излъчващи светлина вибрации". Той твърди, че съзнанието също е съставено от различни вибрации и смята, че цялата материя е в някаква степен съзнателна. Подобно на Бом, той дори твърди, че психокинезата е пряк резултат от факта, че цялата материя е в някаква степен съзнателна. Ако материята не е съзнателна, никой йогин няма да може да придвижи даден обект със своя ум, защото не би имало възможност за контакт между йогина и обекта, казва Шри Ауробиндо.

Най-сходни с идеите на Бом са коментарите на Шри Ауробиндо относно целостта и фрагментацията. Според Шри Ауробиндо едно от най-важните неща, които човек научава в „голямото и бляскаво царство на Духа, е че всякаква отделеност е илюзия, а всички неща са във висша степен взаимосвързани и цялостни. Отново и отново в своите трудове той подчертава този факт и поддържа, че само когато човек слезе от по-висшите вибрационни равнища на реалността на по-ниските този „постъпателен закон на фрагментацията" взема връх. Ние фрагментираме нещата, защото съществуваме в една по-ниска вибрация на съз-' нанието и реалността, казва Шри Ауробиндо, именно нашата склонност към фрагментиране е тази, която ни пречи да преживеем интензивността на съзнанието, радостта, любовта и насладата на съществуването, които са нормата в тези по-висши и по-фини сфери.

Също както Бом е на мнение, че не е възможно да съществува безпорядък в една вселена, която е във висша степен неделима и цяла, Шри Ауробиндо смята, че това важи и за съзнанието. Ако една-единствена точка на вселената е напълно несъзнателна, цялата вселена би били напълно несъзнателна, казва той, и ако ние възприемаме едно камъче край пътя или песъчинката под нокътя си като безжизнена и мъртва, нашето възприятие е отново илюзорно и причинено само от нашата лунатична привичка да фрагментираме всичко.

Както и при Бом, интуитивното разбиране на Шри Ауробиндо за целостта също го кара да осъзнае върховната относителност на всички истини и съмнител-ността на опита да се раздели безшевното холодви-жение на „неща". Толкова убеден е той, че всеки опит да се сведе вселената до абсолютни факти и неизменни доктрини води само до изкривяване, че е бил дори против религията и през целия си живот е подчертавал, че истинската духовност не идва от каквато и да била организация или свещеничество, а от духовната вселена вътре в нас:

Ние не само трябва да срежем на две примката на ума и сетивата, но да избегнем също примката на мислителя, примката на теолога и строителя на църква, мрежите на Словото и оковите на Идеята. Всички те чакат вътре в нас да преградят духа с форми; но ние трябва винаги да преминаваме отвъд, винаги да се отричаме от по-малкото в името на по-голямото, от крайното в името на Безкрайното; ние трябва да бъдем подготвени да вървим от просветление към просветление, от преживяване към преживяване, от състояние на душата към състояние на душата... Не трябва да се привързваме дори към истините, в които сме най-сигурни, защото и те са само форми и изрази на Неизразимо великото, което отказва да се са-моограничи в каквато и да било форма или израз91.

Но ако космосът е във висша степен неизразим, смесица от многоцветни вибрации, какви са всички тези форми, които ние възприемаме? Какво представлява физическата реалност? Тя е, казва Шри Ауробиндо, само „маса от стабилна светлина"92.


^ Оцеляване във вечността

И безкрайността


Картината на реалността, съобщавана от пътешествениците в отвъдното, е забележително съгласувана и е подкрепяна от свидетелствата на мнозина от най-талантливите световни мистици. Още по-удивително е, че колкото и смайващи и чужди да са тези по-фини равнища на реалността за тези от нас, които живеят в по-„напредналите" култури в света, те са обичайни и познати територии за т. нар. примитивни племена.

Например д-р Е. Нандишвара Наяке Тхеро, антрополог, който е живял при аборигените в Австралия и изследвал тяхната общност, отбелязва, че абориген-ското понятие за „митическо време", сферата, която австралийските шамани посещават, за да навлязат в дълбок транс, е почти идентично на задгробните планове на съществуване, описвани в западни източници. Това е сферата, в която човешките духове отиват след смъртта, а щом стигне там, един шаман може да говори с мъртвите и мигновено да получи достъп до цялото познание. Това е също измерението, в което време, пространство и други ограничения на земния живот престават да съществуват и човек трябва да се научи да се справя с безкрайността. Поради това австралийските шамани често говорят за задгробния живот като за „оцеляване във вечността и безкрайността".93

Холгер Калвайт, немски етнопсихолог с докторски степени по психология и културна антропология, го казва още по-добре от Тхеро. Експерт по шаманиз-ма, който е активен също и в изследванията на състоянията на прага на смъртта, Калвайт отбелязва, че действително всички световни шамански традиции съдържат описание на тази необятна и извън измеренията сфера, пълни са със споменавания за прегледа на живота, за висши духовни същества, които учат и говорят, за храна, създавана от мисълта и за неописуемо красиви ливади, гори и планини. Всъщност не само способността да се пътува в отвъдното е най-универсалното изискване, за да бъдеш шаман, но често пъти ППС са катализаторът, който вкарва даден човек в тази роля. Например оглала сиуксите, сенека, сибирските якути, южноамериканските гуахиро, зу-лусите, кенийските кикую, корейските мудан, индонезийските островитяни от Ментавай и ескимосите от Карибу - всички имат традиции на хора, които стават шамани след тежко и опасно за живота заболяване, което ги вкарва стремително в задгробната сфера.

Обаче за разлика от западните пътешественици в отвъдното, за които такива преживявания са дезориентиращо нови, тези шамански изследвачи изглежда имат далеч по-обширни познания за географията на фините сфери и са често пъти в състояние да се връщат отново и отново в тях. Защо? Калвайт смята, че е така, защото подобни преживявания са всекидневна реалност за култури от този тип. Докато нашето общество потиска всякакви мисли или споменаване за смърт и умиране и обезценява мистичното чрез строго определяне на реалността от гледна точка на материалното, хората от племената все още имат всекидневен контакт с екстрасензорната природа на реалността. По такъв начин те обладават по-добро разбиране за правилата, които управляват тези вътрешни сфери, казва Калвайт, и са много по-умели в ориентирането из техните територии94.

Че тези вътрешни области са били пропътувани от шаманските племена е видно от едно преживяване, което има антропологът Майкъл Харнър сред индианците конибо в Перуанска Амазония. През 1960 г. Американският музей по естествена история изпраща Харнър на едногодишна експедиция, за да изучава конибо, и докато е там той разпитва амазонските туземци за техните религиозни вярвания. Те му казват, че ако реално иска да ги изучи, трябва да изпие едно шаманско свещено питие, направено от халю-циногенно растение, известно като аяуаска, „виното на душата". Той се съгласява и, след като изпива горчивата отвара, има извънтелесно преживяване, в което пътешества из едно равнище на реалността, населявано от същества, които изглежда са боговете и дяволите от митологията на конибо. Харнър вижда демони с озъбени крокодилски глави. Наблюдава как една роза от „енергия-есенция" израства от неговия гръден кош и плава към кораб с глава на дракон отпред, чийто екипаж е от фигури в египетски стил с глави на американски сойки - и чувства нещо, което мисли, че е бавната, напредваща вцепененост на неговата собствена смърт.

Но най-драматичното преживяване, което той има по време на своето духовно пътешествие, е среща с група крилати, драконоподобни същества, които изникват от неговия гръбнак. След като изпълзяват от тялото му, те „прожектират" една зрима сцена пред него, в която му показват т. нар. от тях „истинска" история на земята. Чрез някакъв вид „мисловен език" те му обясняват, че са отговорни и за началото, и за еволюцията на целия живот на планетата. И действително, те обитават не само в човешките същества, но и във всичко живо, и са създали многообразието от живи форми, които населяват земята, за да си осигурят скрито място от някакъв премълчан враг във външното пространство (Харнър отбелязва, че макар съществата да са били почти като ДНК, по това време, 1961 г., той не знаел нищо за ДНК).

След като серията видения завършва, Харнър потърсил един сляп конибо шаман, известен със своите паранормални таланти, за да поговори с него за преживяването. Шаманът, който многократно бил пътешествал в духовния свят, кимал от време на време, когато Харнър описвал събитията, които са го сполетели, но когато той разказал на стареца за драконо-подобните същества и тяхното твърдение, че те са истинските владетели на земята, шаманът се усмихнал развеселен. „О, те винаги така казват. Но те са само Владетелите на Външния Мрак", поправил го той.

„Аз бях слисан - казва Харнър. - Преживяното от мен беше вече познато на този бос, сляп шаман. Известно му беше от неговите собствени изследвания на този скрит свят, в който аз пътешествах." Обаче това не бил единственият шок, преживян от Харнър. Той разказал за своето преживяване на двама християнски мисионери, които живеели наблизо, и бил заинтригуван, когато подразбрал, че те изглежда също знаят за какво говори. След като свършил, те му казали, че някои от неговите описания били действително идентични с определени пасажи от Откровението, пасажи, които Харнър като атеист никога не бил чел95. Така изглежда, че стария конибо шаман може би не е единственият човек, който е пътешествал из същите земи, които Харнър по-късно и по-колебливо и с препъване е обходил. Някои от виденията и „пътешествията до небето", описание от пророците в Стария и Новия завет, може би също са били шамански пътешествия в духовната сфера.

Възможно ли е това, което ние разглеждаме като чудат, отживял фолклор и очарователна, но наивна митология, да са действително лишени от наивност разкази за картографията на фините равнища на реалността? За Калвайт отговорът е твърдо да. „В светлината на революционните открития при последните изследвания за природата на умирането и смъртта, ние не можем повече да гледаме на племенните религии и на техните представи за Света на Мъртвите като на ограничени представи - казва той. - [По-скоро] шаманът трябва да бъде разглеждан като един най-модерен и широко осведомен психолог."96


^ Неоспоримо духовно излъчване


Едно последно свидетелство за реалността на ППС е преобразяващият ефект, който то има върху изпиталите го. Изследователите са открили, че тези хора почти винаги дълбоко се променят от тяхното пътешествие до отвъдното. Те стават по-щастливи, по-оптимистично настроени, по-безгрижни и по-малко заинтересовани от материални придобивки. Най-впечатляващото от всичко е, че тяхната способност да обичат се увеличава неимоверно. Сдържани съпрузи внезапно стават чувствени и страстни, рабо-тохолиците започват да се отпускат и да посвещават времето на семействата си, а интровертите стават ек-страверти. Промените често са толкова драматични, щото техните познати отбелязват, че те са станали съвсем други хора. Има дори регистрирани случаи на престъпници, които напълно са променили поведението си, а сипещите огън и жупел проповедници заменят своите проклятия с послания за безусловна любов и състрадание.

Достигналите прага на смъртта стават също много по-духовно ориентирани. Те се завръщат не само твърдо убедени в безсмъртието на човешката душа, но също с дълбоко и трайно убеждение, че вселената е състрадателна и разумна и това любящо присъствие е винаги с тях. Което обаче не ги прави непременно по-религиозни. Подобно на Шри Ауробиндо, мнозина от тях подчертават значимостта на разликата между религия и духовност и отстояват, че именно последната разцъфва в по-голяма пълнота, а не първата. Действително изследванията показват, че след тяхното преживяване тези хора показват повишена от-критост за идеи извън тяхната собствена религиозна традиция, като например прераждането и източните религии97.

Разширяването на интересите им често се разпростира и към съседни области. Например те често развиват подчертан интерес към типа теми, обсъждани в тази книга, в частност екстрасензорните феномени и новата физика. Например един от изследваните от Ринг бил шофьор на тежък камион, който не проявявал никакъв интерес към книги или академични изследвания преди своето преживяване. Обаче по време на неговото ППС той имал откровение на цялостно познание и макар да не бил в състояние да си припомни съдържанието на откровението след оздравяването си, различни термини от физиката започват да влизат неочаквано в главата му. Една сутрин наскоро след преживяването си той изтърсва думата квант. По-късно той обявява загадъчно: „Макс Планк - ще чуете за него в близко бъдеще" и с течение на времето фрагменти от уравнения и математически символи започват да изплуват в мислите му.

Нито той, нито съпругата му знаели какво означава думата квант или кой е Макс Планк (смятан от мнозина за основоположникът на квантовата физика), докато мъжът не отишъл в библиотеката и не проверил какво означават тия думи. Но след като открил, че не е говорил безсмислици, той започнал ненаситно да чете, не само книги по физика, но също и по парапсихология, метафизика и развитие на съзнанието. Дори завършил колеж като първи по предмета „физика". Съпругата му написала писмо до Ринг, в което се опитала да обясни преобразяването на мъжа си:

Много пъти той казва някоя дума, която никога не е чувал преди в нашата реалност - тя може да бъде чужда дума на различен език - но я научава [...] във връзка със „светлинната" теория... Той говори за неща, които се преместват по-бързо от скоростта на светлината и за мен е трудно да го разбера... Когато [той] вземе някоя книга по физика, той вече знае отговора и изглежда да разбира повече...98

Мъжът започва също да развива различни екст-расензорни способности след своето преживяване, което не е нещо необичайно при достигналите прага на смъртта. През 1982 г. Брус Грейсън, психиатър от Ми-чиганския университет и директор по изследванията на Международната асоциация за изследване на преживяванията на прага на смъртта, раздава на 69 върнали се от отвъдното въпросник, предназначен за изследване на този въпрос и открива, че има увеличение при действително всички екстрасензорни и пси-феномени, които той оценява", филис Атуотър, домакиня от Айдахо, която става изследовател на тези състояния след нейното преобразяващо ППС, интер-вюира десетки подобни на нея хора и достига до подобни открития. „Телепатията и лечителските дарби са обичайни - казва тя. - Също „припомнянето" на бъдещето. Времето и пространството спират и вие преживявате една бъдеща сцена в подробности. След това, когато събитието се случи, вие го разпознавате."100

Муди смята, че дълбоките и положителни личностни изменения, които такива хора претърпяват, са най-убедителното доказателство, че ППС действително са пътешествия в някакво духовно равнище на реалността. Ринг е на същото мнение. ,,[В сърцевината на ППС] ние откриваме едно абсолютно и неоспоримо духовно излъчване - казва той. - Това духовно ядро е толкова внушително и изумително, че човекът веднъж завинаги навлиза в един изцяло нов начин на живот."101

Изследователите на ППС не са единствените хора, които започват да приемат съществуването на това измерение и духовния компонент на човешката раса. Нобелистът Брайън Джоузефсън, самият той отдавна медитиращ, също е убеден, че има по-фини равнища на реалността, равнищата, в които може да се влезе чрез медитация и където, твърде възможно, човек отпътува след смъртта си102.

През 1985 г. на симпозиум върху възможностите за живот след биологическа смърт, проведен в университета Джорджтаун и свикан от сенатора Клей-борн Пел, физикът Пол Дейвис изразява една подобна откритост. „Ние всички сме съгласни, че, най-малкото що се отнася до човешки същества, умът е продукт на материя, или казано по-точно, умът намира израз чрез материя (конкретно нашите мозъци). Урокът на кванта е, че материята може да получи конкретно, добре оформено съществуване само в съединение с ума. Очевидно, ако умът е модел, а не субстанция, тогава той е способен на множество различни представяния."103

Дори психоневроимунологът Кендъси Пърт, друг участник в симпозиума, е склонна да възприеме идеята. „Мисля, че е важно да разберем, че информацията е складирана в мозъка и за мен е приемливо тази информация да е възможно да се трансформира в някаква друга сфера. Къде отива информацията след разрушаването на молекулите (масата), които я съставят? Материята не може никога да бъде създадена, нито унищожена и може би потокът биологична информация не може просто да изчезне по време на смъртта и трябва да бъде трансформиран в друга сфера", казва тя104.

Възможно ли е това, което Бом нарича неявно равнище на реалността, действително да е сферата на духа, източникът на духовното излъчване, който е преобразявал мистиците във всички епохи? Самият Бом не отхвърля идеята. Сферата на неявното „може еднакво добре да бъде наречена Идеализъм, Дух, Съзнание - заявява той с типична сухота. - Отделянето на двете - материя и дух - е абстракция. Основата е винаги една"105.


^ Кои са

съществата от светлина?


Тъй като повечето от горните бележки са направени от физици, а не от богослови, човек не може да не се запита дали интересът към новата физика, проявил се в изследвания от Ринг шофьор с ППС не е може би показател за нещо по-дълбоко. Ако, както предполага Бом, физиката започва да нахлува в области, които досега са били изключително в сферата на мистиката, възможно ли е тези нахлува-ния да са били вече предугаждани от съществата, които обитават сферата на прага на смъртта? Дали не затова пътешествениците в отвъдното се сдобиват с такъв неутолим глад за подобно знание? Дали те, а по делегация и остатъкът от човешката раса, не се подготвят за някакво наближаващо обединяване на усилията между науката и духовното?

Ние ще изследваме тази възможност малко по-късно. Първо трябва да бъде зададен друг въпрос. Ако съществуването на това по-висше измерение повече не е под въпрос, тогава какви са неговите параметри? По-конкретно, кои са съществата, които го обитават и какво е тяхното общество, или ако се осмелим така да го кажем, тяхната цивилизация?

Това, разбира се, са трудни въпроси. Когато Уитън се опитва да разкрие самоличността на съществата, които съветват хората в междинното състояние между два живота, той среща уклончиви отговори. „Впечатлението, което изследваните от мен създаваха -онези, които можеха да отговорят на въпроса, - беше, че става дума за същества, които са завършили техния цикъл на прераждания тук", казва той106.

След стотици пътешествия във вътрешната сфера и след като е интервюирал десетки други талантливи извънтелесни пътешественици по въпроса, Монро също остава с празни ръце. „Каквито и да могат да бъдат, [тези същества] имат способността да излъчват една топлина на дружелюбие, която предизвиква пълно доверие - отбелязва той. - Да възприемат нашите мисли е абсурдно лесно за [тях]." И „цялата история на човечеството и земята е на тяхно разположение в най-малките подробности". Но и Монро признава своето незнание, когато стига до въпроса за необяснимата самоличност на тези нефизически същества, освен това, че тяхно първостепенно занимание изглежда е да бъдат „изцяло загрижени за добруването на човешките същества, с които те са свързани"107.

Нищо повече не може да бъде казано за цивилизацията на тези фини сфери, освен че хората, които са имали привилегията да ги посетят, повсеместно съобщават, че са видели множество огромни и небесно красиви градове там. Хората с ППС, йогите и използващите аяуаска шамани - всички описват тези мистериозни метрополии със забележителна съгласуваност. Суфиите от XII в. са толкова запознати с тях, че дори дават на няколко имена.

Най-забележителният признак на тези големи градове е, че те са ослепително излъчващи светлина. Често пъти са описвани също като чужди по архитектура и толкова изтънчено красиви, че, като всички други признаци на тези неизразими измерения, думите не могат да предадат тяхната величественост. При описанието на един такъв град Сведенборг казва, че той е място „на смайващи архитектурни форми, толкова красив, че бихте казали, че това е домът и източникът на самото изкуство"108.

Хората, които посещават тези градове, често твърдят също, че в тях има необичайно голям брой училища и други сгради, свързвани с образователна дейност. Повечето от участниците в експериментите на Уитън си припомнят прекарването на поне известно време в усилена работа в огромни учебни зали, оборудвани с библиотеки и семинарни зали, докато са били в междинното състояние109. Мнозина съобщават също, че им били показани „училища" „библиотеки" и „институции за висше образование" по време на техните преживявания110. В тибетските текстове от XI в. могат да се срещнат споменавания дори за големи градове, посветени на науката и достъпни само чрез пътешествие в „скритите дълбини на съзнанието". Ед-уин Бърнбаум, санскритолог от Калифорнийския университет в Бъркли, смята, че романът на Джеймс Хил-тън Изгубеният хоризонт, в който той създава фикционалната общност на Шангри-Ла, в действителност е вдъхновен от една от тези тибетски легенди.*111

Единственият проблем е, че в една имагинална сфера такива описания не значат твърде много. Не можеш да бъдеш сигурен дали величествените архитектурни структури, на които се натъкват хората с ППС, са реалности, или са просто алегорически фантазии. Например както Муди, така и Ринг докладват за случаи, в които изследваните от тях казват, че сградите за висше образование, които те посещават, са не просто посветени на познанието, но те са буквално изградени от знание112. Този любопитен избор на думи подсказва, че може би посещенията на тези сгради са всъщност срещи с нещо толкова отвъд човешките представи - може би един динамичен жив облак от чисто познание, или това, в което се превръща информацията, както казва Пърт, след като тя бъде трансформирана в друга сфера, - че превеждането й в една холограма на сграда или библиотека е единственият начин, по който човешкият начин може да я обработи. Същото се отнася и за съществата, които се срещат в по-фините измерения. Ние никога не можем да знаем само от техния вид какво представляват те. Например Джордж Ръсел, известен ирландски провидец от края на века и извънредно талантлив извънтеле-сен пътешественик, среща много „същества от светлина" по време на това, което той нарича пътешествия във „вътрешния свят". Помолен веднъж в едно интервю да опише как изглеждат тези неща, той казва:

Първото от тях, което видях, си го спомням много ясно, както и начинът на неговото появяване: изпърво заслепяваща светлина, а след това видях, че тя идва от сърцето на една висока фигура, очевидно оформена от полупрозрачен или опалесцентен въздух, а през цялото му тяло преминаваше някакъв лъчист, електрически огън, на който изглежда сърцето беше центърът. Около главата на това същество и през неговата къдрава бляскава коса, която се развяваше над тялото като живи нишки злато, имаше пламтящи крилоподобни аури. От самото същество изглежда струеше светлина във всяка посока, а въздействието, който остана върху мен след това видение, беше на извънредна лекота, радост или екстаз113.

От друга страна, Монро твърди, че веднъж, когато е бил в присъствието на едно от тези нефизически същества за известно време, то отхвърлило своята външност и той не възприемал нищо, макар да продължавал да усеща „излъчването, което е съществото"114. Отново може да бъде зададен въпросът: Когато един пътешественик към духовните измерения срещне същество от светлина, дали то е реалност, или просто е алегорична фантазия? Отговорът е, разбира се, че то е по малко и от двете, защото в една холографска вселена всички явления са илюзии, холограмоподобни образи, конструирани от взаимодействието на съзна нието, но илюзии, основани, както казва Прибрам, върху нещо, което е тук. Такива са дилемите, с които човек се сблъсква в една вселена, която изглежда се появява пред нас в явна форма, но винаги има своя източник в нещо неизразимо, в неявния ред.

Ние може да се окуражим от факта, че подобните на холограми образи, които нашето съзнание конструира в отвъдното изглежда да имат поне някаква връзка с нещо, което е тук. Когато срещаме безплътен облак от чисто познание, ние го преобразуваме в училище или библиотека. Когато един мъж с ППС среща жена, към която е изпитвал любов/омраза, той я вижда като полуроза, полукобра, символ, който все пак предава същността на нейния характер; и когато пътешественици в по-фините сфери срещат услужливи, нефизически съзнания, те ги разглеждат като бляскави и ангелски същества.

Колкото до неразгадаемата самоличност на тези същества, ние можем да изведем от тяхното поведение, че те са по-стари, по-мъдри и обладават някаква дълбока и любяща връзка с човешките същества, но извън това въпросът си остава без отговор дали те са богове, ангели, душите на човешки същества, които са завършили преражданията си, или нещо, което е отвъд човешкото разбиране. Да спекулираме повече на тази тема би било нахално и самонадеяно, като се има предвид, че този въпрос не е разрешен през хилядите години човешка история, но не би трябвало да пренебрегваме също предупреждението на Шри Ауро-биндо срещу обръщането на духовните разбирания в религиозни. Когато науката събере повече данни, отговорът ще стане със сигурност по-ясен, но дотогава въпросът, кои и какви са тези същества, си остава открит.


^ Омниктивната вселена


Задгробният свят не е единствената сфера, в която ние можем да срещнем холограмо-подобни странни явления, изваяни от нашите вярвания. Изглежда, че понякога можем да имаме подобни преживявания дори на нашето собствено равнище на съществуване, философът Майкъл Гроссо например смята, че е възможно и чудотворните появи на Дева Мария да са холограмоподобни проекции, създавани от колективните вярвания на човешката раса. Едно видение на Мадоната, което е особено холографско на вкус, е известното появяване на Девата в Нок, Ирландия през 1879 г. В този случай четиринадесет души виждат три бляскави и страховито неподвижни фигури на Дева Мария, Йосиф и св. Йоан Кръстител (разпознат, тъй като бил много сходен с една статуя на светеца в близко селище), застанали в една ливада, близо до местната църква. Тези бляскави излъчващи светлина фигури били толкова реални, че когато очевидците се приближили, те могли дори да прочетат надписа върху някаква книга, която св. Йоан държал. Но когато една от жените се опитала да прегърне Девата, нейните ръце обгърнали празно пространство, „фигурите изглеждаха така пълни и живи, че аз не можах да разбера защо моите ръце не можеха да усетят онова, което беше толкова ясно и различимо за моя поглед", пише по-късно жената115. Друго впечатляващо видение е също толкова прочутото появяване на Девата в Зейтоун, Египет. Появите започват през 1968 г., когато двама автомобилни механици мюсюлмани виждат светещо видение на Дева Мария, застанало върху перваза на централния купол на една коптска църква в бедняшко предградие на Кайро. През следващите три години светещи триизмерни образи на Дева Мария, Йосиф и младенеца се появяват всяка седмица над църквата, понякога реещи се във въздуха в течение на шест часа.

За разлика от фигурите в Нок, виденията в Зейто-ун се движат и махат с ръка на тълпите, които редовно се събират да ги гледат. Обаче те също имат много холографски аспекти. Тяхното появяване винаги е предизвестявано от едно ослепително избликване на светлина. Подобно на холограми, излизащи от своя честотен аспект и бавно идващи на фокус, те отначало са аморфни и бавно приемат човешка форма. Често са съпровождани от гълъби, „образувани от чиста светлина", които се реят на голяма височина над тълпата, но никога не махат с криле. Най-красноречивото от всичко е, че след три години явявания и когато интересът към феномена започва да изчезва, фигурите от Зейтоун също изчезват, стават все по-неясни, докато по време на последните няколко появи те са просто облаци от светеща мъгла. Въпреки това, по време на техния връх, фигурите са наблюдавани от буквално стотици хиляди свидетели и са снимани многократно. „Аз разпитах огромен брой от тези хора и когато ги чуете как говорят за това, което са виждали, вие няма да можете да преодолеете чувството, че те описват някакъв вид холографска прожекция", казва Гроссо116.

В своята стимулираща мисленето книга ^ Крайният избор Гроссо казва, че след като е изучил данните, той е убеден, че такива видения не са появи на историческата Дева Мария, а са в действителност екст-расензорни холографски прожекции, сътворявани от колективното несъзнавано. Интересното е, че не всички видения на Девата са мълчаливи. Някои от тях, като появите във фатима и Лурд, говорят, а когато отправят някакво послание, то неизменно е предупреждение за надвиснал апокалипсис, ако смъртните не поправят поведението си. Гроссо тълкува това като доказателство, че човешкото колективно несъзнавано е дълбоко смутено от насилническото въздействие, което модерната наука има върху човешкия живот и върху екологията на земята. Нашите колективни сънища са всъщност предупреждение за възможността да се самоунищожим.

Други също са съгласни, че вярата в Дева Мария е мотивиращата сила, която причинява тези прожекции да се превръщат в същество. Рого отбелязва например, че през 1925 г., докато коптската църква, която става място на проявите в Зейтоун, била в градеж, филантропът, отпуснал средства за нейното построяване, имал сън, в който Девата му казва, че тя ще се появи в църквата, щом сградата бъде завършена. Тя не се появява в уреченото време, но пророчеството става известно в общността. Така ,/пам е съществувала четиридесетгодишна традиция, че едно посещение на Девата рано или късно ще се случи в тази църква - казва Рого. - Тези мисли може би постепенно са създали един свръхсетивен „подробен план" на Девата вътре в самата църква, т. е. един все по-нарастващ общ фонд от пси-енергия, създаден от мислите на жителите на Зейтоун, който през 1968 г. достига толкова високо ниво, че във физическата реалност се появява един образ на Дева Мария".117 В предишни мои книги аз също съм предлагал подобно обяснение на виденията на Девата118.

Има данни, че някои НЛО може би също са някакъв вид холограмоподобни явления. Когато в края на 40-те години на XX в. хора започват за пръв път да съобщават, че са наблюдавали нещо, което изглежда да е космически кораб от други планети, изследователите, които ровят достатъчно надълбоко в съобщенията, за да разберат, че поне някои от тях могат да бъдат взети на сериозно, допускат, че те са точно това, което изглежда да са - мимолетни зървания на интелигентно построени кораби от по-напреднали и може би извънземни цивилизации. Обаче, когато срещите с НЛО стават по-широко разпространени, особено тези, в които има срещи с извънземни, и се натрупват данни, става все по-очевидно за мнозина изследователи, че тези т. нар. космически кораби не са извънземни по произход.

Ето някои от признаците на феномена, които показват, че те не са извънземни. Първо, твърде много хора са ги наблюдавали, буквално хиляди са се срещали с НЛО и техните обитатели, толкова много, че ни е трудно да повярваме, че това са реални посещения от други планети. Второ, обитателите на НЛО често не притежават черти, които би следвало да се очакват в една наистина извънземна жизнена форма -твърде много от тях са описани като човекоподобни същества, които дишат нашия въздух, не показват страх от земните вируси, добре адаптирани са към земната гравитация и слънчевите електромагнитни излъчвания, показват разпознаваеми емоции върху лицето си и говорят наши езици - все възможни, но невероятни черти на едни истински извънземни посетители.

Трето, те не се държат като извънземни гости. Вместо да извършат пословичното кацане върху ливадата пред Белия дом, те се явяват на фермери и безпомощно стоящи до авариралата си кола шофьори. Преследват самолети, но не ги атакуват. Пикират в небето, като позволяват на десетки и понякога стотици наблюдатели да ги видят, но не показват никакъв интерес да установят официален контакт. А често, когато контактуват с отделни хора, тяхното поведение все пак изглежда нелогично. Например едни от най-често съобщаваните типове контакт е този, който включва някакъв вид медицински преглед. А все пак е спорно дали една цивилизация, която притежава технологическия капацитет да изминава почти немислими разстояния в пространството, не би трябвало с най-голяма сигурност да притежава необходимите научни възможности и средства да придобива такава информация без какъвто и да било физически контакт изобщо или, най-малкото, без да трябва да отвлича множеството хора, които се представят за жертви на мистериозния феномен.

Накрая, и най-любопитното от всичко, НЛО дори не се държат като физически обекти. Те са наблюдавани върху радарни екрани да извършват мигновени деветдесет градусови завои, докато пътуват с огромна скорост - лудория, която би разкъсала един физически обект. Те могат да променят размера си, мигновено да изчезват в небитието, да се появяват изневиделица, да променят цвета си и дори формата си (черти, които се демонстрират и от техните обитатели). Накратко, тяхното поведение въобще не е такова, каквото би могло да се очаква от един физически обект, а на нещо твърде различно, нещо, с което ние вече се запознахме в тази книга. Както наскоро каза астрофизикът д-р Жак Вале, един от най-уважаваните изследователи на НЛО и прототипът на образа на Лакомб във филма Близки срещи от третия вид: „Това е поведението на образ или холографска проекция."119

Когато нефизическите и холограмоподобни качества на НЛО стават все по-очевидни за изследователите, някои стигат до извода, че те не са същества от други звездни системи, а всъщност посетители от други измерения или равнища на реалността (важно е да отбележим, че не всички изследователи са съгласни с тази гледна точка, някои от тях си остават убедени, че НЛО са извънземни по произход). Обаче това обяснение все още не изяснява адекватно много от другите странни аспекти на феномена, такива като защо НЛО не установяват официален контакт, защо те се държат така абсурдно и т. н.

Всъщност неадекватността на мзвънизмерното обяснение, поне в изразите, с които то първоначално е формулирано, само става още по-ослепителна, когато още по-необичайни аспекти на НЛО феномена застанат във фокуса на вниманието. Един от най-объркващите от тях са все по-увеличаващите се данни, че НЛО срещите са по-малко обективно преживяване, а повече субективно или психическо. Например известното „прекъснато пътуване" на Бети и Барни Хил, едно от най-пълно документираните НЛО отвличания, изглежда като действителен контакт с чуждоземни във всички отношения с изключение на едно: командирът на НЛО е облечен в нацистка униформа, факт, който би бил безсмислен, ако похитителите на семейство Хил са били наистина посетители от някаква чужда цивилизация, но не и ако събитието е било психическо по природа и повече прилича на сън или халюцинация, преживявания, които често съдържат очевидни символи и смущаващи логически несъответствия.

Други НЛО срещи са още по-сюрреалистични и съ-ноподобни по своя характер, а в литературата човек може да намери случаи, в които НЛО съществата пеят абсурдни песни или хвърлят странни предмети (като картофи например) по очевидците; случаи, които започват като праволинейни отвличания на борда на космически кораб, но завършват като халюциноген-ни пътешествия през серия от подобни на описаните от Данте реалности; и случаи, в които човекоподоб-ни чуждоземни променят формата си в птици, гигантски насекоми и други фантасмагорични същества.

През 1959 г., още преди много от тези данни да са налице, психологическият и архетипов компонент на НЛО феномена подбужда Карл Юнг да предположи, че „летящите чинии" са всъщност продукт на колективното човешко несъзнавано и вид модерен мит в процес на формиране. През 1969 г. и когато митическото измерение на НЛО преживяванията стават все по-очевидни, Вале прави още една стъпка напред. В своята забележителна книга Паспорт за Магония той отбелязва, че НЛО далеч не е нов феномен, а всъщност е много стар феномен под нов облик и твърде много наподобява различни фолклорни традиции, от описания на елфи и гноми в европейските страни през средновековните разкази за ангели до свръхестествените същества, споменавани в легендите на индианците120.

Абсурдното поведение на НЛО съществата е същото като зловредното поведение на елфите и феите в келтските легенди, скандинавските богове и трикс-терите сред индианците, казва Вале. Когато се оголят до техните основополагащи архетипи, всички такива феномени са част от същото необятно, пулсиращо нещо, нещо, което променя своята външност, за да се нагоди към културата и периода, в който то се проявява, но е било с човешката раса от много, много отдавна. Какво е това нещо? В Паспорт за Магония Вале не дава задоволителен отговор и казва само, че изглежда то е разумно, безвременно и е феноменът, на който всички митове се основават121.

Какво тогава са НЛО и свързаните с него феномени? В ^ Паспорт за Магония Вале казва, че ние не можем да изключим възможността те да са израз на някакъв извънредно развит нечовешки разум - разум, който е толкова отвъд нас, че логиката му изглежда просто абсурдна. Но ако това е вярно, как ще обясним заключенията на експертите по митологията от Мирча Елиаде до Джоузеф Камбъл, че митовете са органичен и необходим израз на човешката раса, толкова неизбежен човешки страничен продукт, колкото езикът и изкуството? Можем ли реално да приемем, че колективната човешка душа е толкова гола и оскъдна, че тя развива митове само като реакция спрямо друг разум?

И все пак, ако НЛО и свързаните с него феномени са просто екстрасензорни проекции, как можем да обясним физическите следи, които те оставят, изгорелите кръгове и дълбоките отпечатъци, откривани по местата на приземяване, непогрешимите следи, които те оставят върху радарните екрани, драскотините и белезите от разрези, които оставят върху хората, които те подлагат на медицински прегледи? В статия, публикувана през 1976 г., аз предположих, че такива феномени са трудни за категоризиране, защото ние се опитваме да ги напъхаме в една картина на реалността, която е фундаментално некоректна122. Тъй като квантовата физика ни показва, че умът и материята са неразделно свързани, аз предполагам, че НЛО и свързаните феномени са още едно доказателство за тази върховна липса на разделение между психическия и физическия свят. Те всъщност са продукт на колективната човешка душа, но са също твърде реални. Иначе казано, те са нещо, което човешката раса все още не е изучила, за да го разбере правилно, феномен, който е нито субективен, нито обективен, а „ом-никтивен" - термин, който аз изковах, за да обознача това необичайно състояние на съществуване (по това време не знаех, че Корбен вече е изковал термина има-гинален, за да опише същото мъгляво състояние на реалност само в контекста на мистическите преживявания на суфиите).

Тази гледна точка става все по-доминираща сред изследователите. В една наскоро публикувана статия Ринг твърди, че срещите с НЛО са имагинални преживявания и са подобни не само на сблъсъците с реалните, но създадени от ума светове, които хората преживяват по време на ППС, но също и на митическите реалности, на които се натъкват шаманите по време на техните пътешествия през по-фините измерения. Те са, накратко казано, още едно свидетелство, че реалността е една многослойна и породена от съзнанието холограма123.

„Откривам, че все повече съм привличан от гледни точки, които ми дават възможност не само да признавам и уважавам реалността на тези различни преживявания, но също да виждам връзките между области, които в по-голямата си част са били изучавани от различни категории учени - заявява Ринг. - ТТТя-манизмът е хвърлен на антрополозите. НЛО са хвърлени на т. нар. уфология. ППС се изучават от пара-психолози и медици. А Стан Гроф изучава психеде-личните преживявания от перспективата на транспер-соналната психология. Аз мисля, че имаме добри основания да се надяваме, че имагиналното, както и холографското могат да се окажат перспективи, които да ни позволят да виждаме не индивидуалните белези, а връзките и общите черти между тези различни типове преживявания."124 Толкова убеден е Ринг в дълбоката връзка между тези на пръв поглед привидно разделени феномени, че наскоро той спечели субсидия, за да направи сравнително изследване върху хора, които са имали срещи с НЛО, и хора, които са имали ППС.

Д-р Питър М. Ройсевич, фолклорист в Джулиърд Скул в град Ню Йорк, също заключава, че НЛО са омниктивни. Всъщност той смята, че е дошло времето фолклористите да разберат, че вероятно всички феномени, обсъждани от Вале в Паспорт за Магония, са колкото реални, толкова и символични за процеси дълбоко в човешката душа. „Има един континиум от преживявания, където реално и въображемо незабележимо се вливат едно в друго", казва той. Ройсевич признава, че този континиум е още едно доказателство за Бомовското единство на всички неща и смята, че в светлината на данните, които сочат такива феномени като имагинални/омниктивни, фолклористите повече нямат основание да ги разглеждат просто като вярвания125.

Многобройни други изследователи, включително Вале, Гроссо и Уитли Стрийбър, авторът на бестселъра Общение и една от най-известните и ясно изразяващи се жертви на НЛО отвличане, също признават явната омниктивна природа на феномена. Както заявява Стрийбър, срещите с НЛО съществата „могат да бъдат първото наше истинско квантово откритие в света на големите обекти. Самият акт на наблюдаване може би ги създава като конкретна актуалност, със свой смисъл, определеност и собствено съзнание"126.

Накратко, има все по-нарастващо съгласие между изследователите на този мистериозен феномен, че имагиналното не се ограничава с отвъдния свят, а се разпростира върху привидната солидност на нашия видим свят. Тъй като вече не са свързани с виденията на шаманите, старите богове са отплавали с техните небесни барки точно до прага на компютърното поколение, само че вместо кораби с драконови глави на носа, сега те плават на космически кораби и са из-търгували техните глави на сойки за космически шлемове. Може би ние би следвало да предугадим това разпростиране доста отдавна, това сливане на Страната на Мъртвите с нашата собствена сфера, защото както поетът-музикант от гръцката митология Орфей веднъж предупреждава: „Вратите на Плутон не трябва да бъдат отключвани, вътре има един народ от сънища".

Колкото и значимо да е това разбиране - че вселената не е обективна, а омниктивна, че току отвъд оградената територия на нашето собствена безопасна близост лежи необятна чужда земя, един вдъхващ страхопочитание пейзаж (по-точно умзаж), толкова част от нашата душа, колкото и тера инкогнита - то все още не хвърля светлина върху най-дълбоката мистерия. Както Карл Рашке от катедрата по религио-знание в Денвърския университет отбелязва: „В омниктивния космос, където НЛО има своето място сред квазари и саламандри, проблемът за неилюзорния, съответстващия на действителността или халюцина-торния статус на ярките, кръгообразни привидения, става спорен, съмнителен, теоретичен. Проблемът е не дали те съществуват или в какъв смисъл те съществуват, а каква е крайната цел, на която те служат."127

С други думи, каква е крайната самоличност на тези същества? Отново, както при съществата, срещани в сферата на ППС, няма ясни, точни отговори. От едната страна на спектъра изследователи като Ринг и Гроссо клонят към идеята, че въпреки тяхното въздействие в света на материята, те са повече екстрасензорни проекции, отколкото нечовешки разум. Гроссо например мисли, че подобно на виденията на Дева Мария те са още едно свидетелство, че душата на човешката раса е в състояние на неспокойствие. Както заявява той: „НЛО и други свръхестествени явления са прояви на смущението в колективното не-съзнавано на човешкия вид."128

На другия край на спектъра от мнения са тези изследователи, които поддържат, че въпреки техните ар-хетипови характеристики НЛО са повече чужд разум, отколкото екстрасензорна проекция. Например Рашке смята, че НЛО са „една холографска материализация от едно свързано измерение на вселената" и че тази интерпретация „определено трябва да има предимство пред хипотезата за екстрасензорната проек-

ция, която загазва, когато се изследват внимателно изумителните, ярки, сложни и съгласувани признаци на „чуждоземните" и техните „космически кораби", описани от отвлечените"129.

Вале е също в този лагер: „Аз смятам, че НЛО феноменът е един от начините, чрез които чужда форма на разум с невероятна сложност общува с нас символично. Няма показатели, че този разум е извънземен. Напротив, има камара доказателства, че той [...] [идва от] други измерения отвъд времепространството; от една мултивселена, която е изцяло около нас и която ние упорито отказваме да разглеждаме въпреки наличните от векове данни."130

Колкото до моето собствено мнение, аз смятам, че вероятно нито едно единично обяснение не може да обясни всичките разнообразни аспекти на феномена НЛО. Предвид очевидната необятност на по-фините равнища на реалността, за мен е лесно да повярвам, че без съмнение има безброй нефизически видове в едни по-висши вибрационни сфери. Макар да е възможно изобилието от наблюдения на НЛО да говори против техния извънземен произход - предвид пречките, поставяни от огромните междузвездни разстояния, които отделят Земята от другите звезди в галактиката, - в една холографска вселена, вселена, в която има може би безкрай много реалности, заемащи същото пространство като нашия собствен свят, това престава да бъде не само пречка, а може би всъщност е свидетелство за това колко изумително богата с разумен живот е суперхолограмата.

Истината е, че ние просто не разполагаме с необходимата информация, за да оценим колко нефизически видове споделят нашето собствено пространство. Макар че физическият космос може би ще се окаже една екологическа Сахара, безпространствените и безвремевите разширения на вътрешния космос вероятно са толкова богати на живот, колкото дъждовните гори и кораловите рифове. В крайна сметка изследванията на ППС и шаманските видения досега са разглеждани само в рамките на тази забулена в облаци сфера. Ние все още не знаем колко големи са нейните континенти и колко много океани и планински вериги има в нея.

И ако ние сме били посещавани от същества, които са нематериални и пластични по форма като телата, в които извънтелесните пътешественици се оказват, след като те бъдат овъншнени, изобщо не е изненадващо, че те могат да се появяват в едно хамелео-ноподобно многообразие от форми. Всъщност тяхното действително появяване е възможно да бъде толкова отвъд нашето разбиране, че може би нашите холографски организирани умове са тези, които им придават тези форми. Точно както ние преобразуваме съществата от светлина по време на ППС в религиозни исторически персонажи и облаците от чисто познание в библиотеки и образователни институции, нашите умове може би също извайват външната видимост на НЛО феномена.

Интересно е да се отбележи, че ако нещата стоят по този начин, това означава, че истинската реалност на тези същества е очевидно толкова отвъд физическия свят и странна, че ние трябва да измерим дълбочините на най-дълбоките зони на нашата фолклорна памет и митическо несъзнавано, за да открием необходимите символи, които да им придадат форма. Това също означава, че ние трябва да бъдем извънредно много внимателни при тълкуването на техните действия. Например медицинските прегледи, които са в центъра на толкова много НЛО отвличания, могат да бъдат просто едно символично представяне на случващото се. Вместо да сондират и изучават нашите физически тела, тези нефизически разуми в действителност могат да изучават някаква част от нас, за която ние понастоящем нямаме етикети, може би фината анатомия на нашият енергиен аз или дори самите ни души. Такива са проблемите, на които човек се натъква, ако феноменът е действително омниктивна проява на нечовешки разум.

От друга страна, ако е възможно вярата на жителите на Нок и Зейтоун да създава светлинни образи на Девата, за умовете на физиците, които си блъскат безплодно главата над реалността на неутриното, както и за йоги като Сай Баба да материализират физически обекти изневиделица, естествено е, че ние би следвало да се окажем също залети с холографски прожекции на нашите вярвания и митологии. Поне някои аномални преживявания могат да попаднат в тази категория.

Например историята ни казва, че Константин и неговите войници виждат един огромен пламтящ кръст в небето, феномен, който изглежда е просто ек-страсензорно изявяване на емоциите, които армията, отговорна едва ли не за християнизацията на езическия свят, е изпитвала в навечерието на своето историческо начинание. Известната поява на Ангелите от Монс, при която стотици британски войници по време на Първата световна война виждат огромно видение на Сейнт Джордж и ескадрила от ангели в небето, докато воюват в една битка при Монс в Белгия, която отначало губят, също изглежда попада в категорията на екстрасензорната прожекция.

За мен е ясно, че това, което ние наричаме НЛО и други фолклорни преживявания, са реално широк кръг от феномени и може би включват всички от гореизброените. Аз също съм отдавна на мнение, че тези две обяснения не са взаимно изключващи се. Може би Константиновият пламтящ кръст да е бил също манифестация на извънизмерен разум. С други думи, когато нашите колективни вярвания и емоции станат достатъчно възвишени, за да създадат екстрасензорна прожекция, може би това, което ние реално правим, е отварянето на вратата между този свят и следващия. Може би единственото време, в което тези разуми могат да се появят и да взаимодействат с нас е когато нашите мощни вярвания създадат свое-го рода екстрасензорна ниша за тях.

Друго понятие от новата физика може би също е от значение тук. След като признаваме, че съзнанието е агентът, който позволява на елементарни частици като електрона да придобиват съществуване, ние следователно не трябва да скачаме към заключението, че ние сме единствените агенти в този творчески процес, предупреждава физикът от Тексаския университет Джон Уилър. Ние създаваме елементарни частици и следователно цялата вселена, казва Уилър, но те също създават нас. Всеки създава другия в това, което той нарича „самореференциална, съотнасяща се космология"131. Видени в тази светлина, НЛО съществата могат да бъдат също толкова архетипи от колективното несъзнавано на човешката раса, колкото и ние можем да бъдем архетипи в тяхното колективно несъзнавано. Ние може би сме толкова част от техните дълбоки психични процеси, колкото и те от нашите. Стрийбър също подчертава този момент и казва, че вселената на съществата, които са го отвлекли и нашата собствена се „въртят заедно една около друга" в един акт на космическо общение132.

Диапазонът на събитията, които са наблъскани в широката категория на срещи с НЛО, може също да включва феномени, които дори не са ни още познати. Например изследователите, които смятат, че феноменът е някакъв вид психична проекция, неизменно допускат, че това е проекция на колективния човешки ум. Обаче, както видяхме в тази книга, в една холографска вселена ние повече не можем да разглеждаме съзнанието като ограничено единствено до мозъка, фактът, че Каръл Драйър беше в състояние да си разговаря с моя далак и да ми каже, че той е объркан и разстроен, защото съм го мъмрил, показва, че други органи в нашето тяло също притежават свои уникални форми на мисловност. Психоневроимунолози-те казват същото за клетките на нашата имунна система, а според Бом и други физици дори елементарните частици притежават тази черта. Колкото и необичайно и чудато да звучи, някои аспекти на НЛО и свързаните с тях феномени могат да бъдат проекции на тези колективни мисловности. Някои признаци на срещите на Майкъл Харнър с драконоподобните същества определено показват, че той се е сблъскал с някакъв вид зрима изява на разума на ДНК молекулата. В същия дух Стрийбър подсказва възможността НЛО съществата да са това, на което „силата на еволюцията прилича, когато се приложи към един съзнателен ум"133. Ние трябва да останем открити за всички тези възможности. В една вселена, която е съзнателна до най-големите си дълбини, животни, растения, дори самата материя могат също да участват в създаването на тези феномени.

Едно от нещата, които знаем, е че в една холографска вселена, вселена, в която отделеността престава да съществува и най-съкровените процеси на душата могат да се разпростират и да стават също толкова част от обективния пейзаж, колкото цветята и дърветата, самата реалност става един масово споделян сън. В по-висшите измерения на съществуването тези съноподобни аспекти стават още по-очевидни и действително многобройни традиции са коментирали този факт. Тибетската книга на мъртвите постоянно подчертава съноподобната природа на задгробната сфера, а също така австралийските аборигени я наричат страна на сънищата. Щом ние приемем, че реалността на всички равнища е омниктивна и има същия онтологически статус, какъвто има един сън, тогава възниква въпросът: „Чии сънища са това?"

От религиозните и митологическите традиции, които поставят този въпрос, повечето дават един и същи отговор. Това е сънят на единствения божествен разум, на Бога. Индийските Веди и йогическите текстове твърдят отново и отново, че вселената е сънят на Бога. В християнството това гледище е резюмирано в често повтаряната фраза, че ние всички сме мисли в ума на Бог, или както поетът Кийтс го е казал, ние всички сме част от Божия „дълъг безсмъртен сън".

Но дали ние сме сънувани от единствен божествен разум, от Бог, или ние сме сънувани от колективното несъзнавано на всички неща - от всички електрони, 2 частици, пеперуди, неутронни звезди, морски краставици, човешки и нечовешки разуми във вселената? Тук отново се блъсваме стремително в преградите на нашите собствени понятийни ограничения, затова в една холографска вселена този въпрос е безсмислен. Ние не можем да питаме дали частта създава цялото или цялото създава частта, защото частта е цялото. Затова дали ние наричаме колективното съзнание на всички неща „Бог", или просто „съзнанието на всички неща", това не променя съзнанието. Вселената е поддържана от един акт на такова слисващо и неизразимо творчество, че то просто не може да бъде сведено до такива термини. Отново това е една само-референциална космология. Или както бушмените от Калахари толкова красноречиво го казват: „Самият сън се сънува."






оставить комментарий
страница11/14
Дата30.10.2011
Размер4,88 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14
отлично
  2
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

Рейтинг@Mail.ru
наверх