У брат, също наречен Салвадор, умира в ранното си детство точно осем месеца и десет дни преди раждането на Дали. Оцелелият Дали често говори, че усеща присъстви icon

У брат, също наречен Салвадор, умира в ранното си детство точно осем месеца и десет дни преди раждането на Дали. Оцелелият Дали често говори, че усеща присъстви


Смотрите также:
"Сюрреализм не партия, не ярлык, а единственное в своём роде состояние духа...
Сальвадор Дали король сюрреализма...
Въпроси, които се задават много често...
Задачи Древней Руси 1 задание. Решить задачу с помощью счет. Шли 7 старцев...
Тема: строителство, строителен контрол...
Бурният вятър го шибаше яростно, хапеше жестоко с ледените си зъби, а той знаеше...
Конкурс литературных работ «Заоблачные дали нас зовут» 1-11 классы 1-28...
2. Из истории и предыстории сюрреализма...
Книга I. Чедата на хуните 21 Глава I. Петимата синове на хан Кубрат 24...
Сальвадор Дали "король сюрреализма" стал известен в нашей стране относительно недавно...
Подробный конспект урока Интегрированный урок английский язык-мхк сальвадор Дали- a...
«Средиземноморская сказка» Барселона-Коста Брава музей С...



Загрузка...
скачать
Салвадор Дали е роден през 1904 в преуспяващо семейство във Фигерас, Каталуния, по съвпадение в същият испански регион, където са родени Пабло Пикасо и Хуан Грис. По-големият му брат, също наречен Салвадор, умира в ранното си детство точно осем месеца и десет дни преди раждането на Дали. Оцелелият Дали често говори, че усеща присъствието на по-големият си брат. Макар че родителите на Дали пазели снимка на починалият брат в спалнята си, те държали и на него,  въпреки избухливият му характер и изблиците на насилие. От малък, Дали е привлечен от демонстрирането на сила, независимо от властите или от него самия. В своята автобиография “Тайният живот на Салвадор Дали” той се описва като погълнато от себе си, често жестоко дете, което се забавлявало с ексхибиционизъм и воайорство. Един инцидент, който си спомня е как рита в главата прохождащата си сестра и “невъобразимата радост”, която изпитал от това.

^ Наред с това необичайно поведение, Дали показал необикновен талант за скициране и рисуване. Преди да навърши десет, Дали се концентрирал основно върху пейзажите



; две изключения са Portrait of Helen of Troy и “Joseph Greeting His Brethren” и двете показващи директното влияние на академичната испанско рисуване от 18ти век. Освен че окуражавали интересите му към рисуването, неговите родители му осигурили и място за студио в необитаемата част от къщата им. Също така уредили младият Дали да живее при техния приятел, Рамон Питчет, импресионист. Питчет изложил пред младият художник идеи над академичното рисуване, което той бил виждал и копирал. Дали започнал да вижда в платното не само площ върху, която да рисува. В една от работите си в последствие, сложил черешови дръжки и червеи в картина на череши, впечатлявайки наставника си.

През 1921, Дали се записва в Института за изящни изкуства Сан Фернандо в Мадрид. Прекарва дните в правене на своето собствено изкуство и запознавайки се с колекцията на Прадо. Повлиян от Хуан Грис и кубизма, изоставя слънчевите цветове на ранните си творби и се концентрира върху по-тъмна, по-объркваща палитра. Да, той продължава да използва острите елементи на родния каталунски пейзаж; впечатленията оставени от този сух, каменист терен остават в творбите му през цялата му кариера.  Лекотата, с която рисува му позволява свободно да се движи в различните форми на изкуството; той е бил изключителен имитатор (и горещ почитател) на Рафаел и особено на Жан Вермир, в допълнение на превзетото флиртуване с дадаизма и други ревизионистки движения, включващи в пропагандата си рязка обществена промяна. Дали прегръща революционните идеи и нуждата да участва в тях довеждат до изключването му от института, но не и преди да се сприятели с поетът Фредерико Грасия Лорка и Луис Бонюел. По-късно той участва в два филма на Бонюел Un Chien andalou (Андалузко куче) и L'age d'or (Златният век), наречени провокативна класика от критика на “Тайм” Робърт Хюс.

^ Сюрреализмът и Гала: Силите променили живота

Посещението при Пабло Пикасо в Париж през 1928, става повратна точка за Дали: първата му среща с  Андре Бретон и група от писатели и художници, които се самоопределят като сюрреалисти. Обединявайки дискусионните творби на Зигмунд Фройд за подсъзнанието, сънищата и сексуалността, сюрреализмът си поставя за цел да разбие ограниченията на реалистичното отразяване, да достигне фантазиите и сънищата, които съставят вътрешният живот. Говорителят на сюрреализма Бретон, художникът Тристан Зара (основател на движението) и поетът Пол Елуард (с чиято съпруга, Гала Дали по-късно сключва брак) ефективно променят курса на живота на Дали.

Много критици очертават 1928 - 1938 като най-продуктивният период на художника. Това е времето когато Дали оповестява намирането на своят “параноико-критически метод”, вид самохипноза позволяваща му свободно да халюцинира. Той казва, че е нищо повече от проводник на подсъзнателните образи плод на това му състояние, видения, които по-късно той пресъздава върху платното. Обяснение на тези “двойни образи” дава в есето си The Stinking Ass като “изобразяване на  предмет, който е без най-незначителна физическа или анатомична промяна и изобразяването на друг абсолютно различен предмет, второто изображение е по-равно лишено от всякаква деформация или анормалност  предаваща подредбата”  По този начин, Дали не само подчертава образите в картините си, а и важността на процеса, който ги създава.

В “Имагинерността на сюрреализма”, критикът Матюс отбелязва, че “параноико-критичният метод лежи на нещо много по-важно от саморекламата на Дали.” Той добавя, че “специалният принос на Дали към концепцията на сюрреализма  за реалността на нещата” е теорията за “твърдото отстояване на поливалентната функция на видимите форми”. На кратко, това е ефекта от виждането на един обект в друг (например, формата на куче в кора на дърво). Пишейки за метода, Робърт Хюс отбелязва, че “Изкуството на Дали може да не пробие дълбоко в подсъзнанието, но то разкрива как си представя собственото подсъзнание” Няколко добре известни творби са нарисувани по това време (1929), включително и The Great Masturbator, The Lugubrious Game, Illumined Pleasures, Accommodations of Desire, и The Enigma of Desire. Те представят на наблюдателя смущаваща комбинация от невероятно изпълнени, реалистични репрезентации, съчетани с кошмарни образи, които стават запазена марка на Дали.  Обширни, неприветливи пейзажи служат за фон на няколко класически фройдистки образи: лъвът (често емблематичен за заплашителен баща) както скакалецът и мравката (и двете свързвани със сексуално желание). Дали претендира, че е изненадан от това което вижда, че се появява на платното; в статия за Art Digest, той се позовава на “всички тези прояви, реални и ирационални, на този сетивен и мрачен свят открит от Фройд,  са едно от най-важните открития на нашата епоха, достигащо до най-дълбоките и витални корени на човешкия дух” Същата година Дали открива първата си самостоятелна изложба в Париж. Отзивите на критиците не са особено доброжелателни, но ентусиастите сравняват работата му с тази на немският средновековен художник Хиеронимус Бош и италианският художник от 16ти век Джузепе Аркимболдо.

През следващите две години работи с Бонюел върху An Andalusian Dog и The Golden Age. По-късно и върху още няколко други филма, включително с Уолт Дисни и Харпо Маркс. От тях най-известен е филмът на Хичкок от 1945 Spellbound.

До 1930, Дали се развива като изгряващата звезда на артистичния небосклон и вече е дълбоко обвързан с Гала Елуард. Много историци и критици признават Гала за музата на няколко сюрреалиста, но най-голямото и влияние е върху Дали. Тяхната любовна история става сериозна през лятото на 1929, когато Гала и тогавашният и съпруг Пол Елуард посещават Дали в Кадака, Испания. Облечен в парцали, тялото му  е омазано с  рибно лепило и вода, Дали успява да я съблазни и прекрати първият и брак с желанието си да прекрачи всяка граница. По време на техният брак през 1935, Гала поема управлението на кариера на Дали, съветвайки го как да рекламира работата и себе си. Тяхната връзка е толкова интегрирана в живота и работата му, че често подписва картините си имената на двама им.

^ Сред важните му творби от 1931 са Slumber, Burning Giraffe, и една от най-известните му творби The Persistence of Memory. Други такива от този период са The Enigma of William Tell (1933) и Average Atmospherocephalic Bureaucrat in the Act of Milking a Cranial Harp (1933). Според критиците тези творби заедно с The Persistence of Memory са пълни със символи на безсилие и разруха, най-повтаряните теми в творбите на Дали. Дали открива изложба в Европа, а в началото на 1932 в Съединените щати. От рисуването се пренасочва към скулптура (вкл. Lobster Telephone (1936), отличаваща се с телефонна слушалка във формата на омар) и с работите си с бижутерия и мода, вкл. с Елза Шияпарели и Коко Шанел.











^ Комерсиализацията (Avida Dollars) отвращава сюрреалистите.

В средата на 1930, отношенията на Дали със сюрреалистите и в частност с Бретон  се обтягат. До известна степен причината е в идеите на Бретон, че сюрреализма е свързан с марксистката революция, но по-стресиращото за сюрреалистите е опиянението на Дали от властта, и по-специално адмирациите му към Адолф Хитлер. Нежеланието на Дали да вземе страна в гражданската война в Испания, го отчуждава още повече от бившите му приятели. Дали наскоро е завършил Soft Construction with Boiled Beans: Premonitions of Civil War (1936), която е считана от мнозина критици за антивоенна творба. Описвайки картината, която представлява човешка фигура разкъсваща се на части, Уилям Гънт пише в "Сюрреалистите" "за спомен от този жесток век, тази картина може да бъде сравнена с Герника на Пикасо" Поразени от политическата ориентация на Дали и отвратени от безсрамната му консумация, сюрреалистите го зачеркват от движението през 1938. Десетилетие по-късно, Бретон правейки анаграма от името на Дали му дава най-известният му прякор: Avida Dollars, свързвайки го със страстта на Дали към парите.

Междувременно, Дали продължава да излага творбите си и да разгаря спорове с присъствието си. По време на лекция в Лондон, пристига облечен в костюм за водолази,  на който е окачил кинжал с орнаменти и театрално копие, влачейки след себе си две руски хрътки. Репутацията на Дали се разраства в Съединените щати, водейки до проекта му за Световният панаир в Ню Йорк през 1939. Наречена "Мечтата на Дали за Венера", екстравагантността е описана от Фльор Коулес в книгата "Случаят Салвадор Дали" като "седемнадесет русалки, носещи плавници, опашки, сутиени и много малко друго облекло се гмуркаха и играеха в резервоар с вода. Предполагаше се, че тези момичета представят  'prenatal chateau,' но освен всичко останало бяха заети с други сюрреалистични занимания ... Някои дояха подводни крави, други свиреха имагинерно върху клавиши нарисувани върху гумена жена (която беше окована за голямо пиано). Някои от "водните дами" както ги наричаше Дали, бяха заети с говорене по телефона и писане." Недоволен от промените в цялостната му концепция от неговите спонсори, Дали издава "Декларация на Независимостта  на въображението и на правата на човека върху собствената му лудост".Загрижени за приема на Дали в Съединените щати, универсалните магазини "Бонвит Телър" му възлагат аранжирането на витрина. Според Коулес, дизайна на Дали включва "манекенка, чиято глава е от рози" и "телефон-омар". Мъжкият манекен "носи любимият на Дали "възбуждащ" смокинг със осемдесет и едно стъклени копчета (от creme de menthe) всяко с умряла муха и сламка." Единствената мебелировка била "старомодна вана", която Дали "поставил върху астраган и напълнил с вода и нарциси -- с три восъчни ръце, които държали огледало на ръба" Неподготвени за виждането на Дали за витрина, персоналът на магазина се заел да направи промени. По описание на Коулес "Дали бил толкова разярен от промените, че връхлетял в магазина, влязъл във витрината, изсипал водата от ваната и я запокитил през стъклената витрина на улицата пред очите на минувачите" Полицаите, които го задържали за кратко, отдали анормалното му поведение на факта, че е артист.

Със започването на Втората Световна война, Дали и Гала се местят в Калифорния. Там поръчки му дават Хелена Рубинщейн и Били Роуз. По време на работата си в киното, Дали издава и "Тайният живот на Салвадор Дали" и първата си новела "Скрити лица" нито една от двете приветствана от повечето критици. Единствено изключение бил Б.Д. Уолф, написал в Ню Йорк Хералд "невъзможно е да не харесате този художник и като писател".

Взривяването на атомната бомба повлиява на Дали с т.нар. от него "големият страх". Характеризиращо за това ново осъзнаване на силата на науката и научните идеи е картината Exploding Raphaelesque Head, рисувана през 1951. След края на войната Дали се връща в Испания, правейки друг неочакван завой: посвещава се на католицизма и започва да твори за църквата. За религиозните си творби Дали взима традиционни сюжети от Новият Завет, убеден по собствените си изявления, че има мистични способности. Най-известната творба от ранната 1950 е Christ of St. John of the Cross (1951) и Crucifixion (1954), даващи различна перспектива на неговият духовен елемент. Същевременно Дали продължава да експериментира с още "халюциогенен" материал в други платна от същия период.

^ Обсебването на Дали продължава в творби като Sistine Madonna (1958), която разкрива двоен образ на жена и ухо, и двете изградени от точки. Платно от 1963 наречено "Portrait of My Dead Brother" показва зърнест образ образуван  от поредица точки. Стереоскопия и холограма са двата метода за създаване на тримерни образи, които грабват въображението му. Експериментите продължават следващите две десетилетия.

"Лудото конте" започва да се разпада

През късната 1960,  болестта на Паркинсон започва да пречи на работата на Дали, но индивидуалността му толкова силно е грабнала въображението на обществото, че неговото влияние продължава, дори и само като източник за копиране на идеи. Финансови и стратегически гафове водят до множество скандали през късната 1970, най-лошия от които е подписването на хиляди празни бели листа, фалшифицирани в последствие като негови литографии. По-късно е пресметнато, че колекционерите са похарчили близо $750 млн за фалшификации на Дали през 1980-1989.

Смъртта на Гала през 1982 хвърля Дали в тежка депресия; налага се да го хранят насилствено през тръба и остава в усамотение. През 1984 за малко не умира от късо съединение. Накрая се установява в Торе Галатеа, замък във Фигерас, където е денонощно под медицинско наблюдение, до смъртта му на 23ти Януари, 1989. Оставя недвижимите си имоти на каталунското правителство, Испания и музеят "Дали".

Дали остава в стъклен саркофаг, в който е балсамиран за следващите 300 години.





Скачать 90,63 Kb.
оставить комментарий
Дата25.10.2011
Размер90,63 Kb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

Рейтинг@Mail.ru
наверх