Реализация на общинския план за развитие на община търговище 79 > наблюдение, оценка и контрол на общинския план за развитие на община търговище 82 приложения 86 icon

Реализация на общинския план за развитие на община търговище 79 > наблюдение, оценка и контрол на общинския план за развитие на община търговище 82 приложения 86


Смотрите также:
Годишен доклад...
Общински план за развитие на община варн а...
Общински план за развитие 2007 2013 г...
Републикабългари я сметнапалат а докла д за резултатите от извършения одит на дейността по...
Решени е
План за развитие на Община Малко Търново 2007 2013 г. Съдържани е...
Общински план за развитие на Община град Добрич Актуализация 2012 г. Община град добрич...
План за развитие 2007-2013 съдържание...
План за развитие на община поморие...
От заседание на общинския съвет...
Приемане Устав на акционерно дружество за обществен превоз на...
Бе приет Отчет за дейността на Общински съвет Хасково и неговите комисии за периода от м...



Загрузка...
страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
вернуться в начало
скачать
^

1.5. Стопански сектор




1.5.1. Развитие на икономиката - тенденции, процеси, проблеми



След труден период на развитие през 90-те години на миналия век, икономиката на община Търговище започва да се възстановява. От 2000 г. се очертават някои положителни тенденции, градящи реалните перспективи на общината постепенно да излезе от икономическия спад и да възстанови ролята си на един от икономическите центрове на Североизточния район. Позицията и на опорен център на областта, ще позволи на Търговище да разпространява “съживяващи” икономически импулси към съседните общини.

По данни на Териториалното статистическо бюро, през 2003 г. в производствено-икономическия комплекс на община Търговище има 1724 функциониращи стопански единици, които са реализирали 290 952 лв. нетни приходи от продажби, формиращи 60,3% от тези на областта. В икономиката на общината са ангажирани 16468 наети лица, т.е. 55% от наетите в областта.

Промените в обществения и икономическия живот съществено измениха картата на работещите фирми в общината. Почти са заличени традиционните индустриални производства и големите заводи. Те се оказаха неконкурентоспособни да устоят на динамиката на пазара. В следствие на това, през последните години нетните приходи от продажби показват променлива динамика. От 2000 г. нетните приходи на жител се увеличават, но през 2003 г. отново се отбелязва спад.

Нетните приходи от продажби на предприятията на един жител за 2003 г. в община Търговище са над два пъти по-малки от тези за страната и за Североизточния район за планиране, но са най-високи в областта. Динамиката в тяхното развитие показва, че общината до 2003 г. бавно преодолява кризата и показва променливи темпове на нарастване и спадане на този показател. Дори когато се отбелязва слаб растеж, той е символичен и доста по-нисък от средния за страната през този период.


^ Нетни приходи от продажби на предприятията на един жител (лв.)





2000

2001

2002

2003

България

7.73

8.90

10.11

11.17

Търговище

4.31

4.47

4.72

4.59

Източник: ТСБ - Търговище


Променливостта на икономическите показатели отчасти се дължи на териториалните промени в общината, към която през 2001 г. се присъединяват 10 населени места (села). Само 4,7% от приходите в общината са отчетени в селата, където са 5% от дълготрайните материални активи в икономиката. Главната причина за това е неравномерното териториалното разпределение на икономическите дейности (съсредоточаването им главно в града).


Отраслова структура на икономиката

Индустрията формира 46,6% от нетните приходи и 52,7% от ДМА в община Търговище, услугите 46,4% от нетните приходи и 40% от ДМА. Делът на аграрния сектор 7% от приходите и 7,6% от ДМА.






Концентрирането в община Търговище на 73,6% от нетните приходи на областната индустрия и на 64,3% от ДМА в индустрията на областта през 2003 г. я определя като основното промишлено ядро в областта, но потенциалът на това ядро е все още много слабо експониран и с ниски резултати на икономическа реализация.

Разпределението на наетите лица в общината е близко до средното за страната. Най-голяма заетост през 2003 г. се създава от сектора на услугите - 55%. Индустриалният сектор (промишленост и строителство) е допринесъл за 39% от заетостта, при средно за областта – 37.1%. На селското стопанство се падат 6% от работните места.

Коефициентът на заетост в общината е нисък - 31.1%, при среден за страната 52.5% Структурата на заетостта е представена предимно от бюджетна заетост. Само 55.9% от наетия персонал е в частния сектор, като този дял показва все още ниската степен на развитие на индустриалния сектор и разкриване на работни места в него. В частния сектор на услугите преобладават заетите в “търговия, ремонт и техническо обслужване” – 23.5%. В град Търговище са заети около 92% от заетите в общината, което е тревожна тенденция. Има основание да се смята, че заетостта в селското стопанство е по-висока, но поради селскостопанските производители не са регистрирани и тази заетост в селата не се отчита официално.


^ Относителен дял на наетите лица в икономиката през 2003 г. в %





^ Аграрен сектор

Индустриален

Услуги

Община Търговище

6%

39%

55%

Област Търговище

8%

37%

55%

Р България

4%

38%

58%

^ Източник: ТСБ – Търговище


От данните в горната таблица прави впечатление, че структурата на заетост на общинската икономика почти съвпада с тази на областта, тъй като тя основно се формира от показателите на развитие на община Търговище, и е близка до средната за страната. В същото време, диверсификацията на икономиката в общината и областта е все още ниска, което е показател на нейната неустойчивост и необходимост от последващи процеси на преструктуриране и подкрепа за нейното развитие. До 2003 г. липсват структуроопределящи предприятия, които да оформят облика на общинската икономика.


Структура на стопанските единици

През 2003 г., броят на стопанските единици е нараснал с 8,8% в сравнение с 2002 г. и съставлява 55% от общия им брой в областта. 51,9% от фирмите са в “Търговия и услуги”, а 13,4% в промишлеността.


^ Структура на регистрираните фирми по отрасли


Отрасъл

%

Промишленост

13.4

Строителство

2.7

Селско и горско стопанство

5.1

Транспорт

10.2

Търговия и изкупуване

51.9

Други отрасли на материалното производство

1.3

ЖКС и битово обслужване

2.1

Наука и научно обслужване

0.1

Образование

4.7

Култура и изкуство

2.5

Здравеопазване, социално осигуряване

1.8

Финанси, кредит и застраховка

1.1

Управление

2.7

Други отрасли на непроизводствената сфера

0.4


През 2003 г., малките и средни предприятия са 98% от общия брой. Те формират 76.7% от нетните приходи в общината за 2003 г.30 Гъстотата им е 21.5 при 25.0 за страната. Причини за по-малката гъстота на фирмите в сравнение със средната за страната са недостатъчно добре развитата инфраструктура и демографският отлив на икономически активното население.

Малкият и среден бизнес е резултат от протичащите процеси на структурната реформа. Дейността на МСП основно е насочена в сферата на търговията и услугите, промишлеността, транспорта и селското стопанство. Макар и слабо изразена като тенденция, редица представители на МСП в общината се утвърждават като сериозни пазарни субекти и в други сфери на стопанството – електрониката, хранително-вкусовата промишленост, строителството, дървообработването и др. Като сериозен недостатък на дейността му може да се посочи липсата на достатъчно предприемачески опит, на квалифициран персонал в областта на икономиката и управлението и на средства за инвестиции в производството. Много от съществуващи МСП не използват потенциала си за иновации, защото не разполагат с висококвалифициран персонал за разработване и въвеждане на нови технологии с цел повишаване обема и качеството на продукцията.


^ Основни показатели за стопанските единици според броя на заетите





2001 г.

2002 г.

2003 г.





Брой

Нетни приходи от продажби - (хил. лв.)


Брой

Нетни приходи от продажби - (хил. лв.)


Брой

Нетни приходи от продажби - (хил. лв.)

^ Всички единици

1537

295536

1585

304037

1724

290952

Микро до 10 заети

1395

98155

1434

106837

1559

113021

^ Малки от 11 до 50 заети

113

64243

120

66334

135

79797

^ Средни от 51 до 100 заети

15

20195

14

21640

13

30542

^ Междинна от 101 до 250

8

62732

11

62758

10

22013

^ Големи с над 250 заети

6

50211

6

46468

7

45579




2001 г.

2002 г.

2003 г.




% от общия брой

% от общите нетни приходи

% от общия брой

% от общите нетни приходи

% от общия брой

% от общите нетни приходи

^ Микро до 10 заети

90,80%

33,20%

90,50%

35,10%

90,40%

38,80%

^ Малки от 11 до 50 заети

7,30%

21,90%

7,50%

21,80%

7,80%

27,40%

^ Средни от 51 до 100 заети

1,00%

6,80%

0,90%

7,20%

0,80%

10,50%

^ Междинна от 101 до 250

0,50%

21%

0,70%

20,60%

0,60%

7,60%

^ Големи с над 250 заети

0,40%

17%

0,40%

15,30%

0,40%

15,70%


Политиката на общината към тази група е насочена към създаване на възможности за инвестиране – предлагане на терени и други обекти общинска собственост, териториално-селищно устройство и други услуги.

Междинните предприятия (от 101 до 250 заети) отчитат спад в нетните приходи от продажби, като през 2003 г. те са 7,6% от общите при 20,6% за 2002 г. Подобно развитие е крайно неблагоприятно за общинската икономика, тъй като тези предприятия са основен двигател при постигането на устойчив икономически растеж.

Представителите на едрия бизнес са приватизирани държавни предприятия като “Енергия” АД, ЛВК ”Винпром” АД и някой други, които развиват успешна дейност и осъществяват износ.

Роля в икономическото развитие на общината имат и oбщинските фирми. Една част от тях са частично приватизирани – “Хлебопроизводство и сладкарство” ООД, други девет са изцяло общински. В голямата си част те показват устойчиво развитие като “Общински пазари” ЕООД и “БКС” ЕООД.

Рентабилността на продажбите на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката в общината е 104,02, при средно за областта 102,82.

Развитието на бизнес услугите е важен фактор за конкурентоспособността и съживяването на икономиката в общината. През 2003 г. наетите лица във фирми и организации, предлагащи финансови, застрахователни, консултативни, информационни услуги и услуги за търговия с недвижими имоти в община Търговище са 6.3% от общо наетите. За областта този процент е 7%, за Североизточния район е 5,3%, а за страната - 6,9%. Независимо от по-високия относителен дял на заетостта в този сектор от средния за района, той се характеризира с ниска ефективност и не съдейства в достатъчна степен за развитието на икономиката на общината. Положителен факт е наличието на утвърдени бизнес-организации, които са реални партньори на общината. Съществува необходимост от създаване на условия за обединено и интегрирано предлагане на услуги от страна на общината и бизнеса.

Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) имат голямо влияние върху скоростта на промените в регионите и териториалното разпределение на икономическата активност. Структурата на възможностите за реализиране на изследвания и развитие на технологиите в този период на променящи се обективни условия в община Търговище не е особено развит. Научните звена са представени от това в КОС. Общината изостава по технологичен потенциал за растеж, по подготвеност за използване и по използване на ИКТ. Преодоляването на изостаналостта по отношение на технологичното развитие, икономиката на знанието и информационното общество е от решаващо значение за развитието на общинската икономика.


Мнение на МСП в община Търговище

За проучване на възможностите за развитие на малкия и среден бизнес в община Търговище бяха анкетирани 26 фирми, от които 57,7% с предмет на дейност търговия, 26,9% са в сферата на промишлеността и производството, 7,7% занимаващи се със строителство и фирми предлагащи различни видове услуги – 7,7%. Анализът на годишния обем на продажбите показва, че фирмите с годишен оборот до 100 000 лв. са доминиращи.

57,7% от фирмите посочват като източник за финансиране за разширяване на дейността си – “банкови кредити”. Изцяло на собствени средства разчитат 23,1%. Нито един от анкетираните не е посочил като възможност за финансиране различните програми на ЕС.

На въпрос “Какво затруднява осъществяването на инвестиционната дейност във фирмата?”, с най-голям относителен дял – 26,9% е “липса на средства”, 23,1% са посочили “неясна перспектива за развитие на бизнеса”, 3,8% от фирмите смятат, че основна пречка за инвестиране е "високи лихвени проценти”. Нито един не е посочил като проблем “затруднен достъп да информация” и “липса на информация за условия за финансиране на проекти от ЕС”.

84,6% от фирмите не инвестират средства в проучване на пазара. 7,7% са тези, които използват услуги на професионалисти в тази област, което е свидетелство за ограничените финансови възможности на фирмите за влагане на средства в области, подпомагащи основната дейност.

Относно готовността на фирмите за интегриране в ЕС, 50% са убедени, че не са подготвени да покрият европейските стандарти, а 26,9% смятат, че са готови.

Като свои слаби страни, фирмите посочват “невъзможността за научно обслужване на дейността”, “рентабилността” и “проблеми с производството”. Това още веднъж показва, че икономическите показатели и липсата на средства за инвестиране водят до снижаване ефективността на производството.



Инвестиционна активност

Инвестиционната активност е от особено значение за икономическото развитие на общината. Направените инвестиции в общината до 2003 г. не са достатъчни за по-значително структурно преустройство на икономиката. Разходите за придобиване на ДМА през 2003 г. са 25291 хил. лв. и представляват 62% от тези за областта. В тяхната структура най-голям е делът на разходите в преработващата промишленост, което може да се обясни с развитието на отрасъла и увеличаване на неговия дял в общинската икономика.

^ Р
азходи за ДМА в община Търговище (хил.лв.)



През последните години се утвърждава положителна тенденция на растящ брой на чуждестранните фирми в общината. През 2003 г. той е 164 бр. Увеличението е предимно в отрасъл “търговия”.


^ Брой на фирми с чуждестранно участие в община Търговище по отрасли и години


Отрасъл

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Общо

139

157

164

Селско, ловно и горско стопанство

6

8

7

Преработваща промишленост

17

22

21

Строителство

5

5

5

^ Търговия, ремонт и техническо обслужване на МПС, лични вещи и стоки за дома

87

97

104

Хотели и ресторанти

10

10

11

^ Транспорт, складиране и съобщения

5

6

7

Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги

5

5

5

Хуманно здравеопазване и социални дейности; ветеринарно лечение

2

2

2

Други дейности, обслужващи обществото и личността

2

2

2


Очакваната инвестиция в размер на над $200 мил.(сума, надхвърляща ДМА на всички стопански единици в общината за 2003 г. – 98132 хил.лв.) в заводи за стъкло се реализира от ” Тракия глас България” АД. Строежът на заводите стартира през юли 2004 г. и трябва да приключи до края на 2005 г. Трите завода се изграждат върху площ от близо 100 хектара в кв. Въбел, гр.Търговище. Единият завод ще произвежда плоско стъкло, а другият - стъклени изделия за бита. Очаква се 90% от продукцията да се изнася в Западна, Централна и Източна Европа и Балканите, а 10% - за вътрешния пазар. Предвижда се да бъдат разкрити 700 нови работни места. Очаква се да бъдат разкрити и съпътстващи производства от стъкло за потребителския сектор, автомобилни стъкла, опаковки, дограми за строителството, елементи за мебелната промишленост, разработване на кариери за основните суровини: кварцов пясък, калцинирана сода, варовик. Ще бъде стимулирано и потреблението на енергийни ресурси. Това е една от най-големите чуждестранни инвестиции за България през последните години и дава перспективи за развитие на общинската индустрия.


Изводи за икономическото състояние на общината

  • Община Търговище се характеризира с развитие на многоотраслова икономика. Индустриалното производство е концентрирано почти изключително в град Търговище.

  • Икономическите показатели определят град Търговище като важен икономически център на развитие в областта, но със слаби позиции в Североизточния район за планиране и страната.

  • Икономическият спад и последиците от ликвидирането на значителна част от структуроопределящите производства от близкото минало още не са преодолени. Промишленото развитие изисква продължително реструктуриране и модернизация. Ориентирането към иновационни и конкурентноспособни традиционни производства ще изисква значителни инвестиции.

  • Забелязват се някои положителни признаци в развитието на местната икономика - увеличаване на ДМА, намаляване на безработицата, но произведената продукция и нетните приходи от продажби не се характеризират с устойчив растеж, което не позволява да се постигне сериозно стабилизиране на икономическите процеси в общината. Липсват нови елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат силен тласък на производството като подобрят технологичната и бизнес среда

  • Нетните приходи от продажби в общината се формират главно от малките и средни предприятия, които трудно могат да предложат необходимото преструктуриране в конкурентноспособни и динамични производства. Те са "буфер" срещу безработицата и фактор за "оцеляване", но не и фактор за развитие на ефективно и конкурентоспособно производство.



^

1.5.2. Развитие на селското стопанство



Селското стопанство е база на преработвателната индустрия и важна съставна част от икономиката на община Търговище. То е признат приоритет и е насочено към създаването и утвърждаването на пазарни структури, благоприятстващи ефективното му развитие. Традиционно са застъпени и двата му подотрасъла – растениевъдство и животновъдство.


Растениевъдство

Растениевъдството е един от основните подотрасли на земеделието в общината. Земеделските територии заемат площ от 474 537дка. Произведената продукция е с високо качество благодарение на добрите почвено-климатични условия и наличието на квалифицирани кадри. Има значително търсене на пшеница, както от местни производители на брашно (в общината има 4 мелници) така и от търговски фирми от други райони на страната, извършващи експорт на селскостопанска продукция.

^ Основните култури са пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Те заемат 55.0 % от земеделските територии.


Площи и средни добиви от зърнено-житни култури за периода 2001-2004г.; дка





2001-2002 г.

2002-2003 г.

2003-2004 г.

Култура

Площи

дка

Среден добив кг/дка

Площи

дка

Среден добив кг/дка

Площи

дка

Среден добив

кг/дка

Пшеница

129000

321

110581

287

127876

368

Ечемик

28226

385

12202

175

30217

396

Царевица

36410

680

47660

187

47106

540

Слънчоглед


47680

170

70409

90

57481

155

^ Източник: Общинска администрация - Търговище


Средните добиви през стопанската 2003/2004 г. са значително по-високи от предходната година, дължащо се на благоприятните климатични условия, добрата агротехника и навременната сеитба.

Освен традиционните култури, се отглеждат и тритикале, маслодайна рапица, ръж, пролетен ечемик, овес, фуражен грах, сорго, захарно цвекло, картофи. Производството на технически култури, особено на захарно цвекло и тютюн, през последните години значително намалява поради отдалечеността на преработващите предприятия. Тютюнопроизводството и цвеклопроизводството, имащи традиции в селата Драгановец, Вардун, Буховци, Пресяк, Подгорица, Дългач и Руец, са преустановени. През 2003, 2004 и 2005 години за общината не е отпусната квота за производство на тютюн.

Зеленчукопроизводството преди години е било основен поминък на населението в някои населени места на общината. Поради спиране на работата на консервния комбинат и проблеми с напояването, и това производство е почти изоставено. Пазарно ориентираното производство за 2004 г. е реализирано върху 7 544 дка (33% картофи, 24% дини, 12% пъпеши, 11% домати, 8% фасул, 12% други зеленчуци).

Реализацията на продукцията е основен проблем. В съседните общини има голямо търсене на зеленчуци, но паради транспортните разходи, изкупните цени са ниски. Зеленчукопроизводителите в общината са с много добра квалификация и опит в отглеждането на качествена продукция. Запазването на този потенциал е възможно с изграждането на преработващи мощности. Неизползван природо-климатичен потенциал и резерв за възраждане на зеленчукопроизводството е и биологичното земеделие.

През последните години има повишен интерес към трайните насаждения. Състоянието на съществуващите се подобрява и се създават нови - вишни, череши,сливи, ягоди и малини. Създават се добри предпоставки за увеличено производство през следващите години. Качеството на продукцията е в състояние да задоволи изискванията на европейския пазар, но са нужни още инвестиции в модерни преработващи мощности.

Плододаващитe овощни насаждения заемат площи от 4 513 дка, от тях : сливи 32.8 %, ягоди 15.5 %, малини 14.5 %, ябълки 13.1 %, череши 9.7 %, вишни 8.8 %, праскови 3.5 %, кайсии 1.8 % и круши 0.5 %. Новосъздадените трайни насаждения през стопанската 2003/2004г. почти удвояват площите им (4 275 дка, или 94.7 % от заварените).

Лозарството е обект на специално внимание. Преобладава производството на винено грозде. Местният винзавод – ЛВК ”Винпром”АД – Търговище изкупува продукцията и създава стимули за добро поддържане на лозята (и след възстановяването на собствеността). Плододаващи винени лозя за промишлено производство са 10 495 дка31. Средният добив през 2004 г. е 202 кг/дка. През 2004г. са създадени нови 1 050 дка (10.0 % от заварените лозя) винени лозя в землищата на селата Кръшно (550 дка), Дългач (480 дка) и Кралево (120 дка). ЛВК ”Винпром” АД през следващите години ще вложи средства в създаването на още 3 840 дка лозя (през 2005 г.- 1 600 дка, 2006 г - 1 440 и 2007 г. – 800 дка).

Необходими са инвестиции за създаването на повече насаждения с качествени, предимно бели сортове, за отглеждането на които има много подходящи климатични условия32. Производството на грозде и качествени вина, печелещи награди на международни изложби и конкурси, създава възможност за развитието и на винения туризъм.

Като цяло, земеделската техника е остаряла и амортизирана. Частично подновяване се реализира чрез закупената през 2003 и 2004 г. съвременна селскостопанска техника с кредити по програма САПАРД и от ДФ”Земеделие”33.


Хидромелиорации

Изградените поливни площи са 45 563 дка, от които годни за напояване са 37 727 дка, или 82.8 % от поливните и 8.0 % от земеделските площи. Културите, отглеждани върху годните поливни площи, са зеленчуци, царевица и трайни насаждения.

Поливното земеделие е една от решаващите предпоставки за изграждане на ефективен и конкурентноспособен аграрен сектор. Затова е необходимо да се извърши ремонт и възстановяване на поливните площи и обслужващите ги съоръжения, да се използва целияt потенциал за добре устроени поливни площи.

Преструктурирането на собствеността върху водните обекти и хидромелиоративните инфраструктури постепенно трябва да доведе до собственост на съответните земеделски производители (собственици или ползватели на земеделски земи). Това преструктуриране може да се осъществи чрез възникването на новия субект в поливното земеделие - сдружение за напояване34. От момента на възникването си, сдружението придобива безвъзмездно право на ползване (респ. на собственост) на хидромелиоративната инфраструктура, която попада в територията му или на обособена част от нея.

Животновъдство

Животновъдството е другият основен подотрасъл на селското стопанство. Освен суровинна база за преработващата индустрия, то е стратегическа опора на малките натурални и полу-пазарни стопанства (основни стопански микро-единици в селата). В сравнение с предходната година, през 2004 г., животновъдството бележи спад. Изключение прави само нарастването на пчелните семейства.


^ Животновъдство в община Търговище 2001 – 2004 г. (брой животни)





2001

2002

2003

2004

индекс 2004/2003

говеда

7379

6924

7288

6728

92.3

в.т.ч. крави

4625

4658

4901

4681

95.5

овце - майки

20379

21779

24194

22300

92.2

кози - майки

8012

7908

8256

6819

82.6

свине

4308

5830

7185

5682

79.1

кок. носачки

90713

62265

75995

70600

92.9

пчелни семейства

4678

4428

8115

10044

123.8

^ Източник: Общинска администрация - Търговище


Говедовъдството е съсредоточено изцяло в личните стопанства, където се отглеждат от 1 до 5 крави. Едва в един процент от фермите има над 20 крави, което прави сектора нерентабилен. Регистрираното производство на мляко възлиза на 4 890 х.л. За последната година се наблюдава спад както в броя на животните, така и в средната им продуктивност, а от там и в произведената продукция.

Биволовъдството е сравнително слабо застъпено. В личните стопанства се отглеждат около 66 биволици с тенденция към увеличение. От тях е получено 7,7 х.л. биволско мляко. В последните години се наблюдава интерес към този вид животни, поради факта, че са устойчиви на заболявания и добре усвояват грубите фуражи. Друг фактор е повишеното търсене на екологично чисти продукти за нуждите на пазара.

Овцевъдството е представено от множество дребни стопанства и ферми. Наблюдава се колеблива тенденция към увеличение, но ниската ефективност при сегашните породи и начин на отглеждане, поставят под съмнение този клон на животновъдството. Козевъдството допълва фонда на натуралните стопанства. Свиневъдството е застъпено основно в частния сектор. Тревожен е спадът му с повече от 20 % спрямо предходната година. Птицевъдството също бележи спад. Перспективно е внедряването на хибридни линии с висок генетичен потенциал и добри репродуктивни показатели. Демонстриран е интерес към отглеждането на нетрадиционни за региона и страната птици. На територията на кметство Дралфа има създадена ферма за отглеждане на щрауси (25 възрастни и 30 подрастващи).

Пчеларството се развива бързо. През последните 4 години, броят на пчелните семейства се увеличава с 2.1 пъти и достига 10 044. Произведеният мед през 2004 г. е около 95 т. Наличието на качествена и екологично чиста паша засилва интересa на европейските пазари към продукта. Проблем остава сертифицирането на меда и защитата на “справедлива” изкупна цена.

Като цяло, животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. Преобладават дребните стопанства с натурален и полу-пазарен характер. Сериозен проблем е остарялата, амортизирана и на места полуразрушена материално-техническа база35.

^ Научното обслужване на аграрния сектор е незадоволително. Регионалният център за научноприложно обслужване, гр.Търговище, е единственото научно звено. Той разполага със съвременна производствена база и специалисти в различните области на земеделието. Производителите могат да получат информация за най-новите насоки в развитието на животновъдството, внедряването на нови технологии, отговарящи на изискванията на eвропейските стандарти. Друго звено, работещо по проблемите и информационното обслужване на земеделските производители, е Областната служба за съвети в земеделието.

^ Стопанските субекти са белязани от ясна тенденция на преструктуриране - намалява броят на земеделските кооперации за сметка на арендните форми за обработка на земята и производство на животинска продукция.

^ Проекти по САПАРД

САПАРД е основен инструмент за подпомагане на земеделските производители и предприемачеството в селското стопанство. За периода 2001-2004 г., в общината са реализирани 33 проекта на обща стойност 29 709 хил.лв., като субсидията е 13 946 хил.лв., или 46.9 %.


^ Структура на проектите

Брой

Инвестиции – хил.лв.

Субсидия – хил.лв.

Общо

33

29709

13946

Закупуване на техника

19

6676

3338

Трайни насаждения

9

7712

3866

Силозни стопанства

1

308

154

Оборудване за плодове и зеленчуци

1

3009

795

Винопроизводство - техника

1

3212

1606

Оборудване за млекопреработка

1

5859

2723

Кланница

1

2933

1464

^ Източник: ДФ “Земеделие” гр. Търговище

От таблицата се вижда, че преобладават проектите за закупуване на специализирана техника (57.6 %), следвани от тези за създаване на трайни насаждения (27.3 %). Другите проекти, независимо че са единични, са с много висок дял на инвестициите. Открояват се предприятието за месодобив и преработка в с. Здравец и предприятиeто за замразяване и преработка на плодове и зеленчуци "Агро-Фрукт” - гр. Търговище.

^
Пазар на земя

Транзакции

Пазарът на земеделски земи в община Търговище през 2004 г. е динамичен. Реализирани са 1123 сделки за 9631 дка земя при средна цена 86 лв./дка. Преобладава покупката на ниви (93 %). Ценовият диапазон е 60 – 130 лв./дка. Търсенето е на имоти с площ от 10 или повече декарa за III – IV категория земя. Купувачи в повечето случаи са арендаторите.

^ Арендни отношения

През 2004 г. са сключени 2547 аредни договора и е наета 64 278 хил. дка земеделска земя, от 70 арендатори. Преобладава натуралната рента. На собствениците се предоставят от 40 до 60 кг/дка зърно. Все още голяма част от собствениците на земеделски земи предпочитат да реализират собствеността си чрез получаване на рента, а не чрез покупо-продажба. Чрез получаването на регулярен доход от рента, собственикът има възможност да реализира икономически собствеността си и в същото време, да изчака по-добра пазарна цена на земята, за да я продаде.

Проблемът с разпокъсаната собственост е на дневен ред и в община Търговище. Необходимо е да се разширят административните и организационни облекчения за доброволно окрупняване на земеделските имоти и насърчаване на арендуването, като се гарантира сигурност и за собствениците, и за наемателите в рамките на сключените арендни договори.


Основни изводи


Положителните аспекти на сектора се изразяват в:

  • Благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане на характерните за общината земеделски култури;

  • Традиции и опит при отглеждане на селскостопански култури;

  • Наличие на богат генофонд от култури и сортове;

  • Започнато възстановяване на лозови и овощни насаждения;

  • Активност в усвояването на средства по САПАРД;


Неблагоприятни страни са:

  • Неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар;

  • Ниско ниво на организираност на производителите, липса на действени организационни структури на местно ниво;

  • Липсват достатъчно производствени мощности за обработка на продукцията от зеленчукопроизводството и овощарството;

  • Раздробеност, маломерност на площите и фермите;

  • Голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти;

  • Ниска техническа съоръженост, остаряла и амортизирана МТБ;

  • Намаляване броя на животните;

  • Невъзстановени мелиоративни съоръжения, неизползван потенциал на поливните площи.



Перспективи за развитие на селското стопанство са в сферата на:

  • Създаване на масиви от трайни насаждения – чрез закупуване или наемане за дългосрочно ползване на земя по законовия ред;

  • Създаване на нови лозя с подходящи за почвено-климатичните условия сортове;

  • Доставка на съвременни земеделски машини и технологии за повишаване културата на земеделието;

  • Изграждане на съвременни животновъдни ферми за отглеждане на крави, биволи, свине, овце, кози, зайци, птици и други, отговарящи на изискванията на Европейския съюз;

  • Създаване на мощности за преработка на плодове и зеленчуци;

  • Подобряване на пазарната инфраструктура;

  • Стимулиране на биологичното производство - повишаване на осведомеността, запознаване на производителите с нормативната база, както и с научните постижения и добри практики;

  • Насърчаване на инвестициите в напояването, подпомагане на сдруженията за напояване;

  • Създаване на насаждения от билки в полупланинския район;

  • Създаване на оранжерии за зеленчуци и цветя с използване на топлината на налични минерални извори (100 дка общинска собственост е отредена за оранжерии);

  • Задълбочаване на връзките между професионалните гимназии с аграрен профил и хранително-вкусовата индустрия.


^ Горско стопанство

Общата площ на горския фонд на общината е 20277 ха. Преобладаващата част - 18010,8 ха, се стопанисват от Държавно лесничейство “Търговище”. Горският фонд в землищата на селата Дралфа, Кръшно, Голямо Ново, Росина, Маково и Миладиновци (с площ 2266,2 ха) се стопанисва от Държавно дивечовъдно стопанство (ДДС) “Черни Лом”36 със седалище гр. Попово.

Според горскорастителното райониране, горските площи заемат части от Мизийската и Тракийската горскорастителни области и са разположени в три горскорастителни подпояса на Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори.

Разнообразният и сложен релеф има определяща роля за формирането на типовете месторастения по отношение степента на почвеното овлажняване, на количеството светлина и топлина. Преобладават наклонените и стръмни терени и сенчестите изложения на терена – север, североизток, северозапад и запад. Преобладават сивите горски почви, следвани от светлосивите, карбонатните черноземи, хумусно-карбонатните почви и др.

Хидрографската мрежа е ясно изразена. Всички реки и долове имат каменисти дъна и стръмни склонове, обрасли със семенни и издънкови гори, или иглолистни култури. Поради това ерозията не е с големи размери. Ерозионни процеси са установени на площ 1215,3 ха. Общо за района тези процеси са овладяни и имат затихващи функции. За ограничаването им трябва да се провеждат лесотехнически мероприятия за подобряване на горскорастителната покривка – главно условие за защита на почвата.

От естествено разпространените дървесни видове, най-широко участие имат церът, зимният дъб, благунът, липите, габърът, брястът, кленът, шестилът, ясените, мъждрянът, келявият габър, брекината, яворът. Незначително е разпространението на косматия дъб, сребролистната липа, бука и други. При изкуствено създадените чрез залесяване насаждения са използвани черен бор, бял бор, зимен дъб, сребролистна липа, едролистна липа, планински ясен, явор, бук, червен дъб, акация, топола и други. Тези дървесни видове образуват както чисти, така и смесени насаждения. От храстите най-често се срещат глог, люляк, драка, дрян, леска, шипка, капина, смрадлика и други.

Тревната покривка е сравнително бедна, представена предимно от житни треви, детелина, ягода, къпина, коприва, млечка, лепка и др. От билките най-често се срещат белият равнец, жълтият кантарион, риганът и др.

Залесената площ от горския фонд на лесничейство “Търговище” е 16890,3 ха, в т.ч. 2844,6 ха с иглолистни гори и 14045,7 ха с широколистни гори. Разпределението по видове е следното: издънковите гори заемат 6270 ха, високостъблените - 4672 ха, горите за реконструкции – 3637 ха и нискостъблените гори от акация - 857 ха. Средната възраст на насажденията е 40 години. Незалесената горска площ, подлежаща на залесяване (голини, сечища, пожарища), е 151,5 ха. Общо дървопроизводителната площ възлиза на 17041,8 ха.

Недървопроизводителната горска площ е 969 ха. Една част от тях (поляни, просеки и др.) могат да се използват за странични ползвания в горския фонд, а друга част (пътища, временни складове, разсадници и др.) служат за провеждане на лесовъдските мероприятия.

Общият запас на дървесина в горския фонд на лесничейството е 2064615 куб.м. стояща маса без клони, в т.ч. иглолистна дървесина - 475 550 куб.м и широколистна дървесина – 1 589 065 куб.м. Средният годишен прираст е 57126 куб.м. Разпределението на горския фонд на общината по групи гори и по функции е представено в приложение.

Съобразно функциите им, 15167,3 ха или 74,8% от горския фонд на общината са причислени към групата “Гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции”. Към групата “Защитни и рекреационни гори и земи” са включени 2815,8 ха (13,9%) горски фонд. Те се подразделят на: противоерозионни гори и земи (205,7 ха) - нелесопригодни горски площи, обрасли с дървесна и храстова растителност; мелиоративни гори и земи (125,4 ха), които включват защитни ивици край ж.п. линията София - Варна, и край първокласния път София – Търговище – Варна; рекреационни гори и земи (2219,8 ха) – лесопарк “Младост”, курортни гори, зелена зона; други (264,9 ха), в т.ч. семепроизводствени насаждения, горски разсадник “Баячево”, географска култура.

^ Защитените територии са с обща площ 27,7 ха (0,1% от територията на горския фонд на общината). От тях 26,8 ха са защитени местности и 0,9 ха – природни забележителности.

Горският фонд на територията на ^ ДДС “Черни Лом”, с площ 2266,4 ха, представлява 11,2% от общия горски фонд на общината.

Необходимо е да се отбележи, че част от горите и земите от горския фонд изпълняват едновременно няколко функции. Така част от противоерозионните гори и земи са и защитни ивици, курортни гори и лесопарк. Част от мелиоративните гори са и лесопарк и зелена зона.

Основните насоки на организация на горското стопанство в общината са предвидени в лесоустройствените проекти и са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им.

В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, при пълно запазване на водоохранните и почвозащитни функции на гората. Проектирани са подходящи залесявания, реконструкция на насажденията, сечи и други мероприятия, изцяло съобразени с екологическите условия на района. Предвижда се залесяване общо върху 791,5 ха. От него, ново залесяване ще се извърши върху 101,7 ха, а останалата част – върху площи след различни видове сечи, при реконструкция на насажденията и попълване на редини. Върху площ от 323,7 ха ще се извърши подпомагане на възобновяването без залесяване.

Направлението на стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции. Така в защитните гори (противоерозионни и мелиоративни), основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. В курортните гори, лесопаркове и зелената зона, предимство е дадено на техните здравно-украсни функции, запазване и разнообразяване на горските екосистеми и създаване на подходящи условия за краткотраен отдих на населението, както и създаване на буферна зона между големите промишлени предприятия и населените места в общината.

В семепроизводствените насаждения целта е производство на висококачествени семена от най-важните за района видове. В защитените природни територии основната цел е запазване на естествената растителност и закрилата им. В тях не се предвижда ползване.

От горите на територията на общината се добива дървесина, която се продава на различни потребители, добиват се и дърва за огрев. Предвидено е ползване чрез различни видове сечи на дървесна маса в размер на 34680 куб.м годишно (без клони), в т.ч. 7050 куб.м иглолистна дървесина и 27630 куб.м широколистна дървесина.

Развитието на дейностите, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите създава работни места за голяма част от населението на общината. С връщането на гори на техните собственици се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс, ще се увеличи интересът и разнообразието в използването на дървесината.

На територията на горския фонд ще се осъществяват и в бъдеще редица странични ползвания – паша на едър и дребен добитък, добив на сено от голите площи. Има добри условия за добив на билки, горски плодове и гъби. Особено актуален е въпросът с охраната на горския фонд, дивеча и рибата.

Необходимо е да се анализира и отстрани несъответствието между размера на горския фонд в лесоустройствените проекти и този, посочен в последния приет баланс на територията на общината за 2000 г. (по информация от картите на възстановената собственост на землищата в общината).

^

1.5.3. Развитие на индустрията




През 90-те години промишленото производство в общината изживя тежка криза. Изчезването на големите предприятия или модифицирането им в малки, с различен производствен профил производства, разкъсване на връзките между тях, изгубването на експортни позиции имат силно негативни социално-икономически последици за общината.

По данни на ТСБ Търговище продукцията на промишлените предприятия за 2003 г. е 51 171 хил. лв., което е два пъти по-малко в сравнение с предходната година (106 069 хил. лв.). Преработващата промишленост обхваща 31,1% от наетите лица в общината.

В промишлената продукция на община Търговище през 2003 г. водещи отрасли са производство на хранителни продукти, безалкохолни и алкохолни напитки – 71,1%, производство на текстил и изделия от текстил – 13,3% и производство на изделия от каучук и пластмаса – 7%.

Производството на хранителни продукти и напитки е с най-висок принос – 71,1% от продукцията на промишлените предприятия за 2003 г. Добре развито е винопроизводството и производството на безалкохолни напитки. В последните години успешно се развива и млекопреработването. С инвестиции по линията на Предприсъединителните фондове на ЕС – Програма “САПАРД” в общината са изградени Предприятие за месодобив и преработка в с. Здравец и Предприятие за замразяване и преработка на плодове и зеленчуци в гр. Търговище.

Консервното производство вече години наред е заличено от икономическата карта на общината. Базата на затвореното държавно предприятие "Левина" АД се нуждае от коренна модернизация и реконструкция, за да произвежда елитни стерилизирани храни.

Общината провежда политика за развитие на зеленчукопреработването. През 2000 г. е създадена и регистрирана общинска фирма "Агро 2000", която експлоатира общински земи. Целта е да се разработят пустеещите и неефективно използваните досега земи, които са общинска собственост, и да се затвори цикълът на производство. Функциите на подотрасъла в ешелонния процес “селско стопанство - хранителна промишленост” балансират икономическото развитие и осигуряват по-добро използване на местния аграрен потенциал. С гъвкавия си характер и силна подвижност, тези производства могат да оказват и балансиращо въздействие върху териториалната структура на промишлеността.

Текстилната и шивашка промишленост има силни традиции в общината. Формира 13,3% от промишлената продукция. Функционират няколко големи предприятия, предимно в частния сектор. Фирмите нямат дългосрочни договори и затова работят предимно по поръчка и на ишлеме.

Сериозно е намалял делът на отрасъл “машиностроене”, който в миналото е бил водещ в икономиката на общината. Не е приватизирана държавната фирма “Терем – Хан Крум” ЕООД, чието бъдеще до голяма степен ще определи и развитието на отрасъла.

Дървопреработването също изживява криза. От ДК ”Славиния” функционира единствено “Стария дъб” ООД. В последните години отрасълът (чрез фирмите на малкия и среден бизнес) успя да стабилизира в известна степен позициите си. Водещо предприятие е “Мебел стил” ООД.

Отрасъл строителство постепенно излиза от кризата. Около 5-6 от фирмите са утвърдени и поддържат обекти и извън общината – “Стрем” ООД, “Поляница” АД, “Радита” АД и др.

В община Търговище се слага началото на изцяло нов отрасъл от химическата промишленост, а именно “производство и преработка на стъкло”. Пускът за първия завод е до края на 2005 г.

Състояние и перспективи за развитие на промишлеността

Индустрията ще продължи да бъде териториално ориентирана към общинския център, разчитайки на изградената производствена инфраструктура, традициите, квалифицираната работна ръка и на други фактори и предпоставки.

Преработващата промишленост е доминираща в индустрията. Основно значение имат производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, текстил и текстилни изделия.

Промените в структурата са изтеглени към намаляване и дори ликвидиране на дела на стратегически, високотехнологични и наукоемки производства за сметка на традиционна промишленост. Те са довели до преобладаващ дял на хранително-вкусовата и леката промишленост. Тези производства имат ресурсна основа и относително гарантирани пазари. Освен това имат балансираща функция в пазара на труда. Очертават се добри перспективи за тяхното нарастване.

Очертава се преструктуриране на отрасловата структура в общината и развитие на отрасъл “производство и преработка на стъкло”, който ще има надобщинско значение и ще представлява възможност за формиране на местни/регионални клъстери, както и за това община Търговище да отстоява по-добри позиции в промишленото развитие на Североизточния район за планиране и страната. Инвестицията e предимство, което трябва да се използва за изграждане на регионална бизнес мрежа и/или клъстер. Суровината за стъклопроизводството ще се доставя от Североизточна България, а дървените каси за опаковки биха могли да се доставят от община Антоново.

В структурата на промишленото производство преобладава делът на малките и микропредприятията. В преобладаващата си част, те се характеризират с много нисък размер на добавената стойност. Необходими са мерки, които да доведат до повишаване на тяхната ефективност, както и до обединяването им в клъстери или бизнес мрежи.

Поради относително ниските инвестиции, които са вложени за развитието на шивашката промишленост, отрасълът е много лесно мобилен и с нетрайни перспективи за развитие в общините на областта. Необходимо е да се търси алтернатива на това производство в перспектива.






оставить комментарий
страница5/13
Дата18.10.2011
Размер2.52 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

Рейтинг@Mail.ru
наверх