Разпространява безплатно за своите членове превод на интервюто на М. Батия icon

Разпространява безплатно за своите членове превод на интервюто на М. Батия


Смотрите также:
Програма за писмен държавен изпит по богословие за учебната 200...
Доклад за експедиция Плато „Стражата”...
Данчо Господинов, превод, 2003...
Глобалният екологичен проблем...
Писма до европа...
^/Международна е търговията, която се извършва между търговци, имащи своите седалища...
Тема: строителство, строителен контрол...
Новият наследник на военнопромишления комплекс...
Ако някое слънчево утро усетим...
През последните двадесет години толкова постепенно, че едва ли сме го осъзнали...
При него няма опасност от предозиране...
Съвет на обединението на жените – социалистки за паритет и солидарност в бсп...



Загрузка...
страницы:   1   2   3
скачать
С любезното съдействие и разрешение

на главния редактор на електронното списание за хомеопатия HPATHY – д-р Маниш Батия,

и лично на Джереми Шер

Хомеопатично общество

разпространява безплатно за своите членове превод на интервюто на М. Батия

с Джереми Шер

от ноемврийския брой на Hpathy (http://www.hpathy.com/interviews/jeremy-sherr.asp)


Хомеопат на горещия стол


Лекарствата са като поемите. Някои стихове ви вълнуват повече, а някои – по-малко, но вие никога не можете да кажете, че има едно съвършено стихотворение, което да достигне до душата на човека, винаги би могло да има и по-добро такова.”


^ Скъпи приятели, днес на горещия стол пред всички нас е не някой друг, а всеизвестният Джереми Шер. Джереми не се нуждае от никакво представяне, но въпреки всичко бих искал да кажа, че той е известен като голям защитник на хомеопатията, чудесен учител и като човекът, който възроди искуството на хомеопатичните доказвания. Това интервю е направено след като Джереми произнесе заключителната реч на конференията на LINKS в Хайделберг.

Джереми, добре дошъл на горещия стол на Hpathy. Сега около 24 000 човека очакват да чуят твоите отговори и да бъдат вдъхновени. Така че откъде да започнем?

Д.Ш.: Благодаря ти, че ме покани. Миналата седмица получих електронна поща от вашия сайт за възможността да имаме повече от един симилимум. Аз исках да отговоря на това. Така че може би можем да започнем с него.

М.Б.: Добре! Можем да започнем с това. Аз съм разговарял с толкова много хора досега и това, което усетих досега, е, че, когато говоря с Раджан или когато говоря с Ян, вие всички имате различни подходи. Както ти каза на закриването на конференцията, че когато имаш чук, тогава всичко ти изглежда като пирон. Така че ако в този момент Ян работи върху минералните лекарства, тогава той ще гледа за случаи, където той може да даде тези лекарства; ако ти доказваш Chocolate, ти би гледал за случаи където тази тема от доказването ще пасва; ако Шанкаран работи върху класификацията на растенията, той би бил склонен да дава тези лекарства, за да подкрепи своята работа. Ние сме виждали много видеослучаи на конференциите, но ако един от тези пациенти дойде при теб, ти би ли предписал същите лекарства? Вероятно не!

Аз също съм виждал, че има огромна разлика в лекарствата, които се използват в различните континенти. В Индия повечето хомеопати все още работят с лекарствата, дадени от Ханеман, Херинг и Ален; твоите лекарства не се намират лесно в Индия, докато ти често предписваш лекарства, които си доказвал преди това. Ян често предписва лекарства от минералното царство, които е много трудно да бъдат получени в други части на света. Независимо от всички тези разлики всички ние имаме определен успех на някакво ниво. Така че моят въпрос е –

^ Може ли да има повече от един симилимум?

Д.Ш. Имам много да кажа по този въпрос. Твоето наблюдение е съвършено вярно. Ако хомеопатията работи само чрез един симилимум, то не би имало въобще хомеопатия. Ние всички щяхме да бъдем без работа. Дори ако хомеопатията работеше само с пет лекарства за пациент, ние пак щяхме да сме извън бизнеса. След 25 години преподаване и представяне на случаи аз знам, че при клас от двадесет студенти вие можете да получите петнадесет различни предложения за даден случай. Тогава преподавателят казва, че той дава точно това и това лекарство и целият клас си мисли – “О-о-о! Аз съм сгрешил, защото горепосоченото лекарство работи и учителят трябва да е прав?” И следователно това се преподава и разпространява като симилимума. Аз мисля, че доста голям диапазон лекарства могат да работят за всеки пациент. Пътувал съм по света и съм виждал как различни хомеопати дават различни лекарства и получават резултати. Както ти каза, всеки има успех в известна степен. Това е толкова важно. Например, ако в клас твоето предложение е различно от това на учителя, ти би трябвало да загубваш доверието в себе си и да мислиш, че той е прав и ти си сгрешил. Би могло и твоето предложение също да бъде правилно. Това е само един от вариантите за това.

Другото разминаване е, че изграждането на материя медика от случаи е нещо твърде второстепенно и от доста по-малко значение в сравнение с доказванията. Защото вие можете да кажете, че сте видели три или четири случая на определено лекарство, но в тези случаи лекарството би могло да бъде точно подобно или отчасти подобно. Тогава вие включвате всичките данни от тези частни случаи в есенцията на лекарството, но аз мисля, че не е необходимо всички тези данни да принадлежат на това лекарства. Дори ако дадете отчасти подобно лекарство то има силата да изтрие много симптоми от случая, които в действителност не принадлежат на лекарството. Има много точен критерий, за да знаем дали лекарството е симилимумът или не е. Например Кент дава определението, че ако дадете симилимума, тогава би трябвало да се наблюдава влошаване на съществуващите симптоми, след това симптомите би трябвало да се подобряват и тогава би трябвало да има връщане на първоначалните симптоми.

Така че нека сега да погледнем назад към това, което е казал Ханеман. Ханеман определено е казал, че няма такова нещо като симилимум. Той е казал, че симилимумът е теоретично понятие. В пар. 156 той казва, че не можем да напаснем лекарството към случая подобно на два триъгълника с равни ъгли и равни страни. Това няма как да се случи. Тогава не може да има симилимум. Защото от определението, ако вие кажете ‘това е симилимум’, тогава би трябвало да има само едно лекарство, което ще работи за случая. Но ако вие дадете Pulsatilla nigricans, може би Pulsatilla nutalliana би могла да бъде по-подобна, или може би Pulsatilla от някой друг континент би била по-подходяща, или може би лекарство от паяк, който не ни е познат? Всички тези лекарства могат да помогнат в различни степени, но е логично, че ние не можем да кажем дали няма по-добро лекарства някъде наоколо.

Лекарствата са като поемите. Някои стихове ви вълнуват повече, а някои – по-малко, но вие никога не можете да кажете, че има едно съвършено стихотворение, което да достигне до душата на човека, винаги би могло да има и по-добро такова.

Така че поради тази причина ние трябва да изграждаме материя медика на базата на доказванията. Защото доказването създава положителният ефект, че веднъж след като си елиминирал случайните, несвързани с доказването симптоми, вие определено ще знаете, че получените симптоми принадлежат на лекарството. В доказването вие получавате положителен ефект от субстанцията върху 20 човека, което е много по-точно от събирането на симптомите от няколко отделни случая. Доказванията дават солидна основа, върху която можем да продължим да работим клинично.

Лесно хората извън хомеопатията могат да кажат “Ако тук няма един симилимум, хомеопатията не е наука. Науката трябва да дава един отговор.” Но това не е въпросът. Научността в хомеопатията не е относно даването на първото лекарство. Науката хомеопатия е за даване на първото лекарство и след това проследяване, и следва 2-ото, 3-то, 4-то и 5-то предписания, които са най-добрият начин за пълното излекуване на пациента. Човек може да започне отвсякъде в подножието на планината и да се катери нагоре. Вие може да изберете добър път или да изберете по-труден път. Но когато направите първата стъпка, т.е. първото предписание, вие трябва да се продължите интелигентно докато стигнете до следващата база, после до следващата и така докато достигнете върха. Има много пътеки до върха. Научността на хомеопатията лежи в разбирането на второто предписание и неговите принципи; в придвижването оттук напред и воденето на случая в продължение на целия път на излекуване. Но повечето учения се фокусират предимно върху първото предписание.

М.Б. Но ние никога не виждаме тази страна на хомеопатията, представена на който и да е семинар или конференция. Никога не се представя, че дори майсторите се придвижват оттук дотам преди случаят да бъде излекуван. Това, което се показва, е, че едно-единствено лекарство работи за две години за всички хронични и остри оплаквания. И това е толкова трудно да се получи в реалната клинична практика.

Д.Ш. Ти си напълно прав. Повечето преподаватели обичат да показват видеослучаи и разбира се те ще изберат техните най-добри случаи. Лично аз предпочитам да работя с водени в продължение на дълго време случаи на живо. Обикновено моите студенти проследяват моите случаи в продължение на 3 години.

Но ако аз изнасям доклад на конференция, аз не смятам да избера моя Nat-mur случай. Не бих избрал също така и дълъг случай с много проследявания, защото хората не възнамеряват да седят там и да гледат всичките проследявания на случая. Няма време и търпение за това. На конференция хората идват да видят едно лекарство, една картина и резултата. Така че аз ще избера моите най-добри случаи с чудесни лекарства. Но това създава погрешно впечатление.

И тогава те се прибират вкъщи и смятат, че това е пътят, по който стават нещата на практика. Но реалността е различна, това не е начинът, по който стават нещата в практиката.

М.Б. За мен това е “бъди там, прави това”. Когато аз бях студент, отивах на семинар на Шанкаран и се чувствах много вдъхновен, че това е начинът, по който се правят чудодейни излекувания. Прибирах се обратно в къщи и се опитвах да работя по подобен начин, но това никога не се получаваше при мен.

Д.Ш. Повечето време това никога не се получава при никого. Аз съм говорил с хиляди хора и никога не става по този начин, освен в малкото единични чудодейни случаи. Лекарствата се променят. И вие никога не намирате най-доброто от пръв път. Това е начинът, по който стават нещата в хомеопатията. Ако попитате който и да е практикуващ и го попитате колко пациенти има, които са останали на едно лекарство за пет години? Броят им би бил твърде малък. Нека те попитам, Маниш, колко случая имаш, където пациентът е бил на едно просто лекарство за 5 или 10 години. Преполагам твърде малко.

^ М.Б. Да, много малко.

Д.Ш. По-малко от 5%?

М.Б. Да, навярно по-малко от 5%.

Д.Ш. Това е същият отговор, който получавам от повечето хора. Така че хората казат, как става това?

М.Б. Да, особено младите студенти. Тези, които практикуват от няколко години, могат действително да преценят, че това, което е било показано на семинарите, не е пълната истина. Но за младите студенти това става много объркващо.

Д.Ш. То е. И причината за това е, че има търговски причини, реклама и че студентите изискат приятен семинар. Вие не искате той да стане досаден и протяжен. Това е недостатък и на конференциите. Имате 45 минути и трябва да покажете своята най-добра реклама на “продукта”.

Аз правя 3-годишен курс и правя само случаи на живо, едва от време на време някои видеослучаи, защото искам студентите да видят доброто, лошото и грозното. Аз искам те да видят нещата в продължение на дълго време. И преди всичко аз искам те да видят второто предписание. Защото тук се намира истинското изкуство и наука според мен.

Да кажем следното. Вие избирате вашето най-добро първо лекарство и може би то работи чудесно и тогава вие казвате – аз искам то да работи за много много време, може би завинаги. В действителност обаче аз не го искам. Аз искам да видя, че това лекарство си свършва своята работа за една или две години. Защо? Нека да кажем, че пациентът е Aurum. Те са дошли в живота, за да научат урок за катеренето и за падането надолу и след това за катерене отново и падане отново. Това е тяхната карма. Това е техният урок. Това е причината, поради която са заседнали някъде в този живот. Така че ако им дадете Aurum и те се подобрят – чудесно! Но в един момент ти ще искаш този урок да свърши, ти ще искаш те да си научат техния урок и да се придвижат на следващия такъв. Ако те не са си научили урока, те все още ще имат нужда от същото лекарство. Това означава, че по някакъв начин ние не сме завършили своята работа.

Ако Aurum е бил добро лекарство, вие ще видите, че след три години те ще спрат да имат нужда да се катерят високо, те ще спрат да имат нужда да падат надолу и те ще завършат с научаването на този урок. Ако дадете една допълнителна доза, тогава те ще започнат да я доказват и така вие ще знаете, че те са готови да се придвижат към следващия урок.

Това е като бебе, учещо се да ходи. Веднъж, след като се научат да ходят, те не искат да бъдат учени да ходят отново. Сега вие можете да ги учите да говорят.

Хората питат: “Има ли едно лекарство за цял живот?” Това е много често задаван въпрос.

Това зависи от начина, по които вие гледате на живота. Ние виждаме, че има доста случаи, когато човекът се нуждае от същото лекарство през целия си живот. Те са имали нужда от Aurum, когато са били заченати и те са се нуждали от Aurum до деня, в който са се срещнали с вас. Сега те идат при вас и тогава вие им давате Aurum-а веднъж, два пъти, пет пъти, 10 пъти. Сега те би трябвало да приключат с този урок и да се придвижат към следващия урок. Когато този урок е завършен, това е като че този живот е завършен. Така че това, което правим, е, че ускоряваме процеса на ученето. Това, което те биха могли да научат за времето на 5000 живота, те го научават в рамките на 3 години с лекарството. Това е, което прави хомеопатията.

Хомеопатията казва, нека да го направим бързо, урок номер едно, и след това урок номер две. Сега хитринката в науката на второто предписание е как да се придвижим в правилната посока, като навигация на лодка. Ако вие искате да спечелите регатата; трябва да бъдете много ефективен. Хората, които се състезават на регата, го правят. Те изчисляват ъглите много точно. Те лавират в едната и в другата посока. Точно това е, което търсим. Как да лавираме от едната точка до другата, така че да се движим напред по най-ефективния начин.

В Хроничните болести Ханеман след 20-годишна практика се чуди защо пациентите, които е лекувал в продължение на няколко години, се връщат отново. Той пита себе си: “Какво не съм излекувал?” Той е бил много самокритичен. И е осъзнал, че има нещо погрешно. Това е причината, поради която половината от Хроничните болести се занимават с миазмите, а другата половина разглежда предписанието при проследяване и водене на случая; как да управляваш лодката по време на целия път към къщи. И това е историята. Вие няма да започнете да преподавате това на конференция. И това си е съвсем правилно, това не се прави на конференция. Но резултатът е, че по-голямата част от обучението се фокусира върху това, като че ли има само едно-единствено лекарство..., а това не е пътят, по който стават нещата на практика.

Това би могло да стане при някои гении, които са много по-умни от мен и са в състояние да базират цялата си практика върху десетгодишни случаи с едно и също лекарство. Но болшинството хомеопати не са в състояние да правят така.

М.Б. Това е просто невъзможно. Масимо казва, че този златен стандарт е да си поне две години на същото лекарство и дори острите случаи би трябвало да бъдат покривани от него. Но ако трябва да се справяш с всички остри състояния само с хроничния симилимум, тогава каква е нуждата от всичките остри лекарства, които са описани в нашата литература?

Д.Ш. Аз не съм съгласен, че острите болести се нуждаят от същото лекарство, т.е. от хроничното лекарство. И това става съвсем ясно в пар. 72. Ханеман каза, че острите и хроничните болести са две противоположни и различни болести.

Това е толкова важна тема и трябва да се разбере философски. Остра болест е движение към смърт или излекуане. Хронична болест е бавно прогресивно западане и потъване в забвение, водещо до смъртта на пациента. Така че хроничната болест е плъзгане надолу по склона, а острата болест е опит на живот или смърт да се изкатери планината отново. При острите състояния те или ще умрат, или ще се възстановят и ще победят. При хроничните това е просто западане. Така че те са диаметрално противоположни. Така че как става така, че някои хора казват, че хроничното лекарство работи в остро състояние? То ще помогне в известна степен, но няма да бъде по най-ефективния начи. Ако отглеждате домати и те са нападнати от някаква мухичка, тогава вие можете да помогнете на отглежданата култура като премахнете плевелите. Но при острото заболяване е по-добре да се справите с мухата.

Второто нещо е, че тук по същество няма яснота в диференцирането между истински остри и острото засилване (обострянето) на хронична болест. Така че повечето от така наречените остри заболявания са всъщност обостряния на хронична болест и не са истински възпалителни фебрилни заболявания. Истинските възпалителни болести с температура обикновено са противоположното на хроничната болест. Напр. Belladonna е обърната наопаки Calcarea carbonica. Chamomilla е противоположна на Magnesia carbonica. Всичките комплементарни лекарства имат остро-хронична връзка. Комплементарните лекарства в тяхния чист вид представят остро-хроничната вързка. Ако вие вземете Pulsatilla–Silicea, Mag-c–Chamomilla, Sulphur–Nux vomica, Nat-m–Ignatia, те са вътрешната страна на повърхността едно на друго. Това е изучаване на материя медика в много голяма дълбочина, защото ако учите двете заедно, вие ще хванете едновременно вътрешното и външното и ще разберете как симптомите се прехвърлят нагоре-надолу от един в друг.

Както ти казаш, тези остри лекарства имат роля. И те имат фантастично действие при остро заболяване. И част от воденето на случая е в това да знаеш, кога да отидеш към остро лекарство и кога острото състояние е приключило и следователно е време да се върнеш обратно към хроничната болест. Тези болести изразяват различни тоталности от симптоми.

М.Б. Има друг общ възглед, че когато дадеш хронично лекарство и след това се появи остро състояние, то често е лечебна реакция на организма и не би трябвало да се намесваме. Съгласен ли си с това?

Д.Ш. Да. Но трябва да бъде доста по-прецизно от това общо твърдение. Острото състояние, както казах преди, това е стъпка към излекуване. Нека да дам пример, който навлиза малко по-дълбоко във философията. Пациент Calcarea carbonica изпада в остро състояние на Belladonna. Коя е общата възбуждаща причина за треската и температурата при Belladonna? Една от провокиращите причини е овлажняването на главата ти. Сега хроничното на Belladonna е Calcarea. Пациент Calcarea ходи навън на дъжда с важна глава и тогава през нощта има температура. И започва да изгаря. Това е ситуацията, състоянието на Calcarea с влажната глава прескача в сухата гореща глава при състоянието Belladonna. Защо? Защото влажната глава по време на дъжда е подобна на Calcarea, която е имала изпотяване на главата. Това засяга възприемчивостта. Те имат прекалено много вода върху главата си; сега след дъжда те има много повече вода върху техните глави и прескачат от Calcarea в Belladonna.

Така Belladonna-та е лечебна за Calcarea, защото тя има много суха топлина в главата си ... това е като изсушаване на главата. Всяка истинска остра болест е опит да се излекува хронична болест. Това прилича на тенджера под налягане. Имате тенджера под налягане, което е хроничната болест. Всеки път, когато клапата се повдигне, вие виждате струя пара – това е възпалението, това е острата болест и представлява изкарване на налягането вън от тенджерата под налягане. И това става по много систематичен начин, така че вие може да видите преобръщане (смяна на полярността) на симптомите и модалностите между хроничните и острите състояния. Това става много ясно, когато изучавате комплементарните лекарства.

Така че, по същия начин, ако ние дадем на пациент Calcarea доза от Calcarea 10M и на следващия ден те направят температура и треска Belladonna, това е чудесно. Защото вие знаете, че тялото прави най-доброто за възстановяване и тогава не би трябвало да се намесваме. Те се движат в посока на излекуване, и в 98% от случаите няма никаква опасност от температурата, защото тя е разумен отговор. Дори температурата да е твърде висока, това е разумна реакция на тялото. Жизнената сила казва; добре, ние получихме точното лекарство, нека сега се повеселим. Обаче ако дадете лекарство и след месец и половина пациентът има възбуждаща причина и се разболее, тогава вие трябва да лекувате тази болест като отделно остро заболяване, защото то не е пряк резултат от лекарството.

^ М.Б. Така че, ако ти си в състояние да определиш възбуждащата причина, даваш лекарство, в противен случай не даваш.

Д.Ш. Това също зависи от времето. Колко време е минало след като си дал хроничното лекарство? Ако е минало време и състоянието не е сериозно, не го закачайте. Ако е минало време, има ясна причина, която го е предизвикала, и острото състояние е достатъчно лошо, за да изисква внимание, тогава дайте лекарство.

^ М.Б. Можем ли да кажем същото нещо за острите епидемични болести?

Д.Ш. Острите епидемични болести са абсолютно същите като острите индивидуални, с тази разлика, че те са колективни. Острата епидемия е опит да се излекува колективната Псора. Както знаете има много задръстване и натрупване по планетата, свърхнаселеност. Ханеман казва, че епидемии стават, когато има много или гъсто населени струпвания от човешки същества. Това означава, че там, на тази почва, има генерален миазматичен проблем. Има напрежение, има свръхнаселеност, има недостиг на ресурси. Сега жизнената сила на колективното цяло трябва да се справи с натрупването и задръстването по някакъв начин. И тя се справя с напрежението като води до остра изява – война или епидемия.

Епидемиите са опит за лечение чрез изпускане на парата и в същото време се редуцира популацията. Но ако там не беше имало лежащ отдолу миазъм, тогава не би имало свърхнаселение и нужда от война или епидемии.

^ М.Б. Продължавайки същата тема, може ли да споделиш с нас своите мисли за хомеопрофилактиката.

Д.Ш. Хомеопрофилактиката определено работи. Тя е била използвана през цялата ни история или нека да кажа през първите 100 години от нашата история и след това е била дискредитирана. Хората не са така сигурни в това сега, но в миналото те са могли да кажат similar similibus preventur (подобното предпазва от подобното). По-лесно е да предотвратиш болест, отколкото да излекуваш болест. Ние имаме тази практика да даваме профилактично хомеопатични лекарства, но това не е просто да се дава лекарство, направено от ваксина за коклюш и ваксина за тетанус. Това е най-нисшата форма на профилактика и не съответства на хомеопатичния начин на мислене.

Така че кога профилактиката е позволена? Когато има ясна и застрашаваща ни опасност. Това е, когато наистина идва епидемия. Сега ако се появи епидемия от холера, деца могат да умрат за четири часа. Нямате време да лекувате всеки. Имате нужда да упражните контрол върху епидемията. Така че вие ще искате да дадете лекарство за профилактика. Едно време в селата с хомеопат имало 10% или по-малко процента смъртност в сравнение със селата без хомеопат и само на алопатична помощ, които са били с 60-90% смъртност. И много от това се е дължало на профилактиката.

Кое лекарство би трябвало да бъде използвано за профилактиката? Най-доброто лекарство, което може да се използва, е настоящият Genus epidemicus. Намерете епидемичното лекарство; вие знаете какво работи при повечето хора. Това работи най-добре. Следващото най-добро е да дадете общото лекарство за тази болест, като Drosera за магарешка кашлица или Pulsatilla за заушка. Следващото най-добро е да дадете нозод като напр. Pertussin. Най-малко хомеопатичното от всички възможности е да следвате алопатичната парадигма за ваксините, като давате лекарства, приготвени от ваксини рутинно според алопатичната ваксинационна програма. Това вече клони към конвенционална медицина. Някои хора отиват на хомеопат и казват, че те се нуждаят от профилактично лекарство за магарешка кашлица за бебе на 3 месеца. Това не е хомеопатия. Трябва да има ясно определена опасност и тогава ще може да предотвратите да не се разрази и най-страшната епидемия.

Вие може да бъдете по-малко точни с лекарството за профилактика в сравнение със случая, когато хората са наистина болни. Това е, защото вие им давата предварителна информация. Това е като даването на вътрешна информация на стоковия пазар. Казвате, “абе, виж, нещо се кани да се случи тук.”. То може да се случи или да не се случи. Ние не знаем точно какво, но трябва да сме готови в тази област. Когато болестта е тук, жизнеността е ниска и болестта е силна и вече е обхванала организма, така че е необходимо да сме по-прецизни.

М.Б. Има някои изследвания върху изпозването на хомеопрофилактиката в условия, които не са в истинския смисъл на думата епидемични понастоящем ... а само спорадични. Това е като да се прави хомеопатична ваксинация, като да се дава Diphtherinum за дифтерия, Variolinum за едра шарка и т.н. Има някои изследвания върху това от Айзък Голдън от Австралия.

Д.Ш. Може би това работи, но аз не мога да кажа. Не съм видял разработката. Опасно е в хомеопатията да казваме, че нещо работи, защото хирургията работи, акупунктурата работи, остеопатията работи, хомеопатията работи..., всичко работи. “Че работи” не е начинът, по който се определят нещата. Ние трябва да имаме идея откъде тръгваме и къде отиваме.

Даването на куп лекарства, за да се предпази пациента да не хване различни несъществуващи болести, водени само от страх, това е точно като алопатия. На теория може да ви хване тетанус, може да банкрутирате, може да ви хване СПИН и може да се разведете. Вие може да се опитате да се ваксинирате срещу всичко това. Това не е здравословен подход към живота. Необходимо е да работим позитивно за здраве, а не чрез страхлива мимикрия на алопатичните процедури.

Второ, ако тези болести не съществуват, тогава защо да го правим? Как ще знаете, че когато давате тези лекарства, вие не получавате доказване на всяко от тях? Ханеман казва в пар. 156, 256. че ако дадете лекарство и ако то не е точно, вие ще получите доказване. Така че давате Diptherinum и след две седмици... детето развива кашлица и дислексия. Вие не бихте свързали това с лекарството. Вашият изследовател не търси симптоми на доказване. Хората виждат само това, което търсят. С тези така наречени “ваксинации” само добавяте много стрес в организма. Вие се опитвате да предотвратите несъществуваща дифтерия и можете да получите доказване. Снемал ли е изследователят пълния случай ежедневно или седмично като проследяване, за да бъде убеден, че това не е доказване?

^ М.Б. Аз съм обсъждал това с Айзък и той е давал тези нозоди във високи потенции и не е забелязал никакви симптом на доказване.

Д.Ш. Съгласно хомеопатичната философия, която аз съм проверил хиляди пъти на практика, всяко лекарство, което е подобно, но не е достатъчно подобно, предизвиква доказване. Сега в практиката ние знаем, че не всички лекарства, които са били дадени, са симилимуми или дори подобни, но повечето практикуващи не забелязват доказвания, докато те не са наясно с философията. Пациентът идва след шест седмици и е направил кожен обрив и хомеопатът мисли, че това е влошаване. Те получават диария и казват, че това е лечебна криза. Дават Phosphorus и пациентът получава кървене от носа и те дори забравят да свържат това с лекарството. Или след лекарството пациентът е раздразнителен за три дни. Никой не го свързва с доказването. Сега ако дадете Diphtherinum на 20 човека няма начин това лекарство да е симилимум или дори подобно лекарство за всички тези хора. Няма шанс дори едно на 10 милиона. Следователно вие ще направите доказване, за това няма никакво съмнение. Така че аз се съмнявам, че той е имал ежедневни супервизии и е снемал целия случай.

Нека да ви кажа за един опит, от който научих много. Когато доказвах Hydrogen за първи път, аз не знаех много за доказванията. След три дни всички студенти казаха, че нищо не се е случило. Аз си казах, как би могло да се случи това? Ханеман казва в пар. 32, че когато давате лекарство, всеки път ще се случва нещо, вие трябва да направите доказване. Така че тогава аз казах, добре, ще изпратя всеки един от вас със супервайзор да премине през случая. Аз чаках. Два часа по-късно те всичките се върнаха и казаха “О, Боже мой! Ние получихме всички тези симптоми, но изобщо не ги бяхме забелязали”. Хората не забелязват симптомите на доказване лесно. Те наистина не виждат промени, докато те не са супервизирани. Първо, те не правят връзка дали просто са имали лош ден, нервен ден или настинка с вземането на лекарството. И второ, те са част от доказването, така че те не могат в действителност да усетят, че те се променят. Така че, когато осъзнах това, разбрах, че при доказване се нуждаете от ежедневни супервизии, които Ханеман разбира се е правел от самото начало. Без тази супервизия, доказващите казват, че няма доказване, че нищо не се случва, те очакват нещо голямо със звънци и свирки. Витулкас направи доказване на Hydrogen, за да види дали той работи или не. Той получи осем симптома, а аз получих 1000. Така че тогава те се изправиха и казаха “Твоето доказване е 10000 процента свърхдоказване” и аз казах “Не, вашето доказване е 10000 процента по-малко доказано, защото моето доказване е било клинично проверено в стотици случаи”.

^ М.Б. Имало ли е разлика в методологията, така че да доведе то тази разлика в броя симптоми?

Д.Ш. Определено! Първата разлика е ежедневната супервизия. Супервизията прави доказването, защото ако вие не супервизирате, няма да получите нищо. При доказването на Витулкас той е помолил доказващите “Напишете доклад след един месец” и всички написали, че нищо не се е случило. Никой не би забелязал или не би си спомнил малките детайли без супервизия.

Доказванията са деликатна фина работа. Обикновено не получавате шумни резултати. Понякога и това се случва, както аз напоследък получих сърдечен пристъп от доказването, което последно правих и това наистина беше лошо. Но аз съм направил почти 30 доказвания и такова нещо не е обичайното, нормата. Ако някой не гледа, вие няма да забележите по-голямата част от доказването. Така че аз не бих приел тази идея, че даването на лекарства с цел ваксинация не водят до симптоми на доказване. Ако реша да дам Morbilinum на 10 човека, бих ли получил доказване? Ако хомеопатията работи, да, ще получим! Моят опит с доказванията показва, че бих получил. Така че ако някой даде на 10 деца Morbilinum като ваксинация, как той не би получил доказване? Той би получил! Но той не е проверявал внимателно за симптоми на доказване. Сега, ако продължите да давате на този човек Diptherinum или други нозоди..., кой знае до какво объркване може да доведете жизнената сила само за да предотвратите болест, която не съществува като неминуема заплаха.

Ние би трябвало да сме наясно, че хомеопатичната профилактика в действителност работи понеже тя предизвиква доказване. Няма ли доказване означава, че няма защита. Ако един човек от групата е с конституция Morbilinum, този човек ще бъде излекуван. Всички останали ще го докажат. Да се предизвиква доказване на Morbilinum е добре, ако има ясна съществуваща в момента опасност от такава епидемия. В противен случай това не е необходимо и е опасно.

Схващането, че ние ще предотвратим всички болести, само по себе си крие проблем. В хомеопатията ние казваме, че искаме да елиминираме възприемчивостта и най-добрият начин да елиминираме възприемчивостта е да дадем подобното лекарство.

Но сега аз искам да кажа нещо противоположно, нещо в друга посока. Някои хомеопати също мислят, че ако те дадат симилимума на даден човек, той ще бъде имунизиран за всички болести. Пациентът отива в страна с малария, жълта теска или тиф и те му дават симилимума и си представят, че той ще стане като супермен..., нищо не би му се случило. Това не е случаят. Това, което ще се случи, е, че ако те са имали 52% възприемчивост към малария, сега те ще имат 45% възприемчивост към малария. Маларията все още може да ги засегне. Не става така – веднъж след като си си взел твоя така наречен чудодеен симилимум, нищо никога няма да ти се случи. Един симилимум не дава доживотен имунитет към всичко. Вие знете, че тези болести са много мощни и те не могат да бъдат възпрени дори да имате най-доброто конституционално лечение. То само намалява вероятността да ги хванете. Същото нещо се случва с рака. Хората казват “Как става така, че той е бил на хомеопатично лечение за пет години и сега има рак?” Защото пет години хомеопатия не означават, че вие не можете да хванете никаква болест. Това просто намалява шанса от 70% на 60% на 40%.





оставить комментарий
страница1/3
Дата17.10.2011
Размер0.55 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы:   1   2   3
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

Рейтинг@Mail.ru
наверх