Програма за писмен държавен изпит по богословие за учебната 200 icon

Програма за писмен държавен изпит по богословие за учебната 200


Смотрите также:
4 Форма на обучение: редовна / задочна...
Примерен Тест за държавен изпит за специалност Маркетинг При състояние на неритмично търсене се...
Писмен изпит тест с множествени отговори Език на обучението Български...
Учебна програма за дисциплината: фитопатология включена като задължителна в учебния план на...
Учебна програма за дисциплината: Анатомия и морфология на растенията (ботаника І ч...
Литература. Часть первая. Введение в догматическое богословие Раздел I...
Учебна програма за дисциплината: неорганична и аналитична химия включена като задължителна в...
Курсовая 2-го курса рефе...
Учебна програма на дисциплината: аналогова схемотехника, включена в учебния план на специалност...
Програма за докторантски изпит по стара руска литература...
Филологически факултет...
Доклад Высокопреосвященнейшего Иерофея...



Загрузка...
скачать
ПРОГРАМА

ЗА ПИСМЕН ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО БОГОСЛОВИЕ

ЗА УЧЕБНАТА 2008/2009


1. История на старозаветното тълкуване в Средновековна България и на св. Кирило-Методиевия библейски превод. Есхатология и хилиазъм.

Шиваров. Протопр. Н. Йоан Екзарх като тълкувател на Свещеното Писание (въз основа на неговия “Шестоднев”). – ГДА т. XV, за 1964-65 г., С., 339-368.

Шиваров, Протопр. Н. Есхатологични представи в старобългарски писмени творения в края на първото хилядолетие. Характеристика и задачи в изследванията. – Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване. Изд. Гюзелев, Васил и Анисава Милтенова. С. 2002, 291-304.Шиваров. Протопр. Древни източници коментари на Псалтира и старобългарските им преводи. – Год. Богосл. фак., XXVІІІ за 1978-1979.С., 1986, 5-79.

Шиваров, Протопр. Н. Старозаветна херменевтика. С., 2005.

Дамянова Е., Св. Кирило-Методиевият превод на Стария Завет. – в: сп. Богословска мисъл, кн. 1-2, 1999, с.36-50


^ 2. Фарисей, садукеи, есеи и Кумранска община /наименование, исторически сведения, учение и отношение към старозаветния канон/.

Шиваров, Протопрезв. Н. Предсказанията на Валаам и надписът от Tell Deir ‘Аlla. – Годиш. На Правосл. богословски факултет лри ВТУ, 2 (1998).

Шиваров, Протопрезв. Н. Страдащият Раб Господен. – Сб. Вечното в двата библейски завета. Изд. Н. Шиваров и Сл. Вълчанов. В. Търново 1993, 220-228.

Шиваров, Протопрезв. Н. Библейска археология, С. 1992.

Шиваров, Н. Есхатологически въпроси от библейско и междузаветно време. - Богословска мисъл, С., 2000, кн. 1-4, 31-50.

Шиваров, Протопрезв. Н. Литературните жанрове в Стария Завет. С оглед на екзегетическото им изследване. – Годиш. Дух.ак., ХХІІІ, С., 1976, 70 сл.


^ 3. Словото – предвечен и въплътил се Син Божи (Йоан 1:1- 5,14).


4. Светлината на света (Йоан 1:4-5, 8-9; 8:12; Мт 5:14).

Н. Н. Глубоковский. Бог-Слово. Экзегетический эскиз "пролога" Иоаннова Евангелия (1:1-18). София 1927.)

Хр. Н. Гяуров. Предговорът на евангелието от св. ап. Йоана. С., 1939.

Св. Йоан Златоуст. Избрани беседи върху Евангелието според Йоан. С., 2003.

Трайчев, Е. Произход на концепцията за логоса. – Духовна култура, 3, 1999.


^ 5. БПЦ - от автономия към автокефалия (870-927 г.)

Снегаров, Ив. Учередяване на БПЦ. – Във: Македонски преглед, кн. 1, 1932г.

Снегаров, Ив. Първата Българска патриаршия (919-1018). ч. І и ч. ІІ – ГСУ /БФ, т.26, 1949; ГСУ /БФ, т.27, 1951.

Събев, Т. Самостойна народностна църква в Средновековна България. С., 1987


^ 6. От разделение към единство. Църквата през V – VІ в.

В търсене на истината. Ч. І – Начало на христологическите спорове. Несторианство. – В: сп. Богословска мисъл, Suppl. I/2003, 79 с., ISSN 1310-7909.

Акакиевата схизма (484-519). – В: ГСУ БФ, т. 5 (нова серия), С., 2005, с. 211-402, ISSN 1310-0319.

Религиозната политика на император Юстиниан І (527-565). – В: ГСУ БФ, т. 6 (нова серия), С., 2004, 231 с., ISSN 1310-0319.


^ 7. Отношение между Църквата и държавата според Св. Писание на Новия Завет и древно-християнската практика (до 313 г.)

Правилата на Св. Православна църква с тълкованията им. т. І, С., 1912; т. І, С., 1913.

Бердников, И. Краткий курс церковнаго права Православной церкви. Казан, 1903.

Бобчев, Ст. Каноническо право. кн. І, кн. ІІ, С., 1919.

Милаш, Далматински епископ Никодим. Православно църковно право. С., 1904.

Остроумов, М. Введение в православное церковное права. Харков, 1893.

Спекторский, Е. Християнството и правовата култура. - Духовна култура /ДК/, кн. 28-29, 1926.

Цанков, Ст. Правото и Църквата. - ГСУ - БФ, т. VІ, 1923/1924.

Цанков, Ст. Държава и Църква. - ГСУ - БФ, т. VІІІ, 1930/31.

Цанков, Ст. Четири глави върху проблемата за отношението между Църква и държава. - ГСУ - БФ, т. ХХІІ, 1944/45.

Цыпин, В. Церковное право. М., 1994.


^ 8. Старобългарското омилeтично творчество от епохата на Златния век.

Проповедническа литература – КМЕ (Кирило-Методиевска енциклопедя), т.ІІІ.

Бончев Ат.архим. Св. Климент Охридски. Слова и поучения. С.1970.

Иван Денев.Св. Климент Охридски като проповедник – ГДА, том XXІX(LV), 4 1979-1980


^ 9. Химнографското творчество на Кирило - Методиевите ученици.

Попов Г. Химнографското творчество на Кирило - Методиевите ученици – Богословска мисъл, 2001, кн.1-4.

Служба за Кирил и Методий – старобългарски. – КМЕ, т.ІІІ.

Химнография старобългарска – КМЕ, т. ІV Триод – КМЕ, т.ІV

Да се имат предвид и следните статии в Кирило-Методиевската енциклопедия:

Йоан Екзарх, том ІІ; Климент Охридски, том ІІ; Козма Презвитер, т.ІІ; Константин Преславски, т. ІІ; Черноризец Храбър, т. ІV; Петър Черноризец, т.ІІІ


10. Богооткровеното учение за Света Троица: Съдържание на догмата; възгледът на св. отци Кападокийци за лицата на Света Троица; значение на догмата за Света Троица за християнската нравственост - любовта като Божие качество и проява към хората.

^ Дюлгеров, Д, Ил. Цоневски. Православно догматическо богословие. В.Т., 1997, с. 35-66.

Коев, Т. Догматическите формулировки на първите четири Вселенски събори (за богочовешката същност на Иисуса Христа). С., 1968.

Коев, Т. Догматът за Света Троица (съдържание и значение). Трудове на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий". Т. 1. Годишник на Православния богословски факултет, 1991/1992.

Панчовски, проф. д-р Иван. Принципът на християнската любов.ГДА, т. XVII, 1967-1968;
^

Панчовски, проф. д-р Иван. Християнската любов към Бога. ГДА, т. XX, 1970- 1971.


Панчовски, проф. д-р Иван. Християнска любов към ближните. С., 1977.

Коев, Т. Единство и троичност на Бога. ДК, кн. 7, 1987 и у Вяра и Живот, В. Търново, 1994.

Коев, Т. Догматът за Света Троица /съдържание и значение/, Годишник на Православния Богословски Факултет, т. 1, 1991/1992, В. Търново, 1994.

Коев, Т. Учение за Св. Троица на базата на Никео-Цариградския символ на вярата. ДК, кн. 11, 1987 и у Вяра и живот, В. Търново, 1994.


11. Иисус Христос: Изкупител; ипостасно съединение на двете природи на Иисус Христос; личността на Иисус Христос и Неговият живот - религиозен, интелектуален, обществен. Образът на Иисус Христос в православната иконография.

^ Доц. д-р архим. Серафим Алексиев. Изкуплението като дело на Божията любов и Божията правда. ГДА, 9/1963-1964.

Дюлгеров, Д. Иисус Христос - новозаветен първосвещеник Изкупител. Догматическо осветление на изкупителното дело Христово. С., 1926.

Коев, Т. Произход на Халкидонското вероопределение. ГДА, т. ХХІ, 7/1971-1972.

Пашев, проф. д-р Ганчо. Нравственото учение на Иисуса Христа. С., 1932.

Коев, Т. Догматическите формулировки на първите четири Вселенски събора. София 1968.

Коев, Т. Христологическият възглед на св. Григорий Богослов. Вяра и Живот, В. Търново,1994.

Кондаков, Н. П. Иконография Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа. С.- Петербург, 1905.

Гошев, проф. прот. Иван. Историческият образ на Спасителя по археологическите паметници на старохристиянското изкуство и древните литературни предания от І - VІ в. ГБФ. Т. І. С., 1925-1926.

Припачкин, И. А. Иконография Господа Иисуса Христа. Москва, 2001.

Рашков, Иван. Символизмът в раннохристиянското изкуство.- Духовна култура. 1992, кн. 11.


12. “Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светия Дух” (Д 2:38). Догматически, нравствен и пасторологичен анализ на текста.

Дюлгеров, Д. Тайнство Кръщение. С., 1943.

Коев, Т. Тайнството Кръщение според учението на Православната Църква. - Във: Вяра и живот, В.Т., ^ 1994, с. 347-362.

Лоски, Вл. Мистическото богословие на Източната църква. В.Т., 1993, с. 86–133.

Пашев, проф. д-р Ганчо. Нравственото учение на Иисуса Христа. С., ^ 1932.

Петев, Ив. Образът и подобието Божие у човека в светоотеческо осветление. ДК, кн. 10, 1988.

Димитров, проф.прот. Христо. Пастирско богословие. част І, С., ^ 1955.

Шавелски, протопр. Георги. Православно пастирство, С., 1929.

Шмеман, протопр. Александър. За живота на света. С., 2004.

Шмеман, протопр. Александър. Литургия и живот. Велико Търново, 2002.


13. Божият образ у човека: Старозаветният възглед за Божия образ у човека - понятията “selem” и “demut”; основни библейски текстове; Бт 1:26-28; 2:7; 5:1-2; 9:6; Пс 8:6; 138:13; Сх 17:1-3; състояние на първосъздадения човек; възгледът на св. отци за Божия образ у човека; назначение на човека; безсмъртие на човешката душа.

^ Доц. д-р архим. Серафим (Алексиев). Състоянието на човека до и след грехопадението от православно, римо-католическо и протестантско гледище. ГДА, 10/1962-63.Киров, Д. Въведение в християнската антропология. С., 1996, с. 28-36; 67-78.

Лоски, Вл. Мистическото богословие на Източната църква. В.Т., 1993, с. 65-75; 173-179.

Киров, Димитър. Въведение в християнската антропология. С., 1996.

Киров, проф. Д. Измеренията на човека. С., 2005.

Иларион, Троанополски епископ. Поглед към вечността. В.Търново, 1995.

Серафим, иеромонах Рсуз. Душата след смъртта. В. Търново, 1996.

Серафим, архим. Беседи за живота след живота. Т. 1-2. С., 1994-1995.

Вышеславцев, Б. Бессмертие, перевоплощение и воскрессение. – В: Християнство и индуизъм. Сборник статей. М. 1994.


14. Църквата - място за духовен живот: В царството на Светия Дух - Осветител; нравствена страна на личното спасение на човека - покаяние и вяра, освещаване на човека чрез тайнствата кръщение и миропомазване, съвършенството като нравствен идеал.

^ Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски. Православно догматическо богословие. В.Т., 1997, с. 135-199.

Коев, Т. Църковното учение за Св. Дух в светлината на Никео-Цариградския символ. Сп. „Духовна култура", 12/1981.

Прот. Г. Флоровски. Библия, Църква, Предание. Православно гледище. С., 2003, с. 43-91.

Пашев, проф. д-р Ганчо. Нравствено богословие. Т.1, С., 1939.


^ 15. Грях и зло: Догматически и нравствен аспект; теодицея.

Панчовски, Ив., Д. Киров. Християнска етика. Т. 1, Философия на морала. С., 1996.


16. Православна икона и западна религиозна картина (сходства и различия).

Лепахин, Валерий. Икона и иконичность. JATEPress. Сегед, 2000.

Рафаил, Архимандрит. За езика на православната икона.

Языкова, И. К. Богословие иконы. Москва, 1995.

История иконописи. Истоки-традици-современность. VI-XX века. Москва, 2002, с.9-28.


^ 17. Богословие на иконографската програма в православния храм.

Богословие образа. Икона и иконописцы. Антология. Составитель А.Н.Стрижев. Москва, 2002, с. 21-100; 254-263; 279-286;304-309;326-331.

Гергова, Иванка. Ранният български иконостас 16-18 век. С., 1993.

Гошев, проф. прот. Иван. Бележки за строежа и зографисването на православните храмове у нас. ГДА. т.ІІ /ХХVІІІ/, 1951-1952. С., 1952.

Настольная книга священнослужителя. Т. 4. Москва, 1983, с.7-85;158-204.

История иконописи. Истоки-традици-современность. VI-XX века. Москва, 2002, с.62-64.

Рашков, Иван. Православният храм - архитектура, символика и иконографска програма.- Архитектура. 1995, кн. 2.


^ 18. Анафорите от Византийското литургично семейство - сравнителен литургичен анализ.

Николай, еп. Макариополски. Светата евхаристийна жертва, Изяснение на православната литургия, Синодално издателство, София 1968.

Св. Евхаристия като жертвоприношение, ГДА, 1954/59.

Тафт, Р., - Фаруджа, Е. Теология на литургията и теология на символа, С., 1992.

Чифлянов, прот. Б. Римската литургия преди и след Втория Ватикански събор, ГДА, 1970/71.

Чифлянов, прот. Бл. Литургика, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София 1996.

Шмеман, прот. А. Введение в литургическое богословие, Париж, 1961.

Шмеман, прот. А. Евхаристия. Таинство Царства. (Париж, 1984), М., 1992.


^ 19. Извори на литургиката - старозаветни, новозаветни, апокрифи, творения на апостолските мъже и църковните писатели от І-ІV век.

Авксентий, архим. Литургика. Пловдив, 2005.

Авксентий, архим. Литургия на “Апостолските постановления”, ДК, 6, С., 1999.

Аранц, М. Как молились Богу древние византийцы, Суточный круг богослужения по древним спискам византийского евхология (диссертация), Ленинградская Духовная Академия, 1979.

Афанасиев, Н. Трапеза Господня, Праксис, В. Търново 1999.

богослужение. – В: Пътят на човека към Бога, С., 2005.

Майендорф, И., Византийско богословие, С., 1985.

Макариополски, еп. Николай. Св. Евхаристия в еклезиологическо-икуменически аспект от Православно гледище, ГДА, 1972/73.












Скачать 84.66 Kb.
оставить комментарий
Дата17.10.2011
Размер84.66 Kb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

Рейтинг@Mail.ru
наверх