Предговор на преводача icon

Предговор на преводача


1 чел. помогло.
Смотрите также:
Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография...
Предговор към българското издание...
Соня хинкова югославският случай етнически конфликти в Югоизточна Европа...
Предговор учебник...
Предговор
Автобиография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор...
Съдържание предговор...
Пифагорейские золотые стихи с комментариями философа Гиерокла. М., “Гнозис”, 1995...
Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год...
Предговор към новото преработено издание...
Предговор Организацията, хората и тяхното управление...
Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год. Научни рецензенти проф д...



Загрузка...
страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
вернуться в начало
скачать
^

ТАЙНИ ФИГУРИ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ ОТ XVI И XVII ВEК


Ученията на розенкройцерите от XVI и XVII век или Малък основен буквар165 за млади ученици, които ще се упражняват прилежно всеки ден в школата на Св. Дух. Издържано в естествената и теологична светлина от един брат на име П.Ф. от братството на Кристиан Розенкройц, направено за първи път обществено достояние и допълнено с някои фигури със същото съдържание от П. С.

Алтона, отпечатано и издадено от Йох. Дав. фон Екхардт, Кралеки привил. печатар, 1785166
^

ПЪРВА ЧАСТ


Притчи 27, 7167

Сита душа тъпче и вощен мед,

а на гладна душа всичко горчиво е сладко.

Пак там, 14, 6

Разпътник търси мъдрост и не намира,

а за разумен знанието е леко.

Всемогъщият, всемъдрият и всичко знаещ Господ Бог е надарил единствено човека измежду всички други животни с разум, тъй щото да познава и да не оставя неизследвано неговото творение. Следователно този човек, когото всичко знаещият Бог е събудил по тази причина за живот, трябва да се заеме наистина с това велико и съкровено дело и великата тайна на прастарата вода – Философския камък, който е едно напълно естествено нещо.

Приготовлението и магическото действие (Magysterium) на Философския камък е нещо природно. То не е дело на човека, а е изцяло и напълно произведение на природата, защото всеки артист ("Artist"), как то и срещаното в подобни текстове "Kiinstler" – художник, като понятие е свързано с владеенето и заниманията със "седемте свободни изкуства" (граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, астрономия, музика) като основни науки на античността и средните векове. В случая става дума за човек, занимаващ се с алхимически процеси, алхимик всъщност не прави нищо друго, освен да насочва природата към растеж подобно на земеделец, който прави същото със своите плодове и насаждения. Само че той е изобретателен в своя разум и е получил Божията милост, посредством което управлява същото това движение, в което творението е било създадено чрез варене и с течение на времето, а именно първоначално като основа (Subiectum), която природата предоставя заедно със скритата във всички метали, животни и растения универсална тинктура. Това представлява грубо, неоформено тяло (Corpus), което няма нито облика, нито формата на нито едно животно или растение, а първоначално е онова грубо, кално, тежко, лигаво, жилаво и воднисто същество, при което е спряла дейността си природата. Ко гато обаче получилият просветление човек разкрие тези материи, той ги изследва чрез извличане (Dige stion) и получава в чист вид гъстата мъглява сянка, която ги обвива, и оставя скритото бавно да излази. Чрез по-нататъшна сублимация (Sublimation) той отделя също така вложената в него вътрешна душа, която се вмества в едно телесно същество. Вследствие на това бива намерено онова, което природата е скрила първоначално в това безформено тяло и което най-великият Творец е дарил и посадил в това творение (Creato) за сила и големи дела (Magnalia), защото Бог още в началото на Сътворението, преди всички останали създания, е посадил в това творение такава сила и я дарява всеки ден. Ако това не беше така, то на никой човек на Земята не би се удало да доведе до желания край подобно природно дело, а още по-малко по такъв начин да допринесе каквато и да било полза. На благосклонния добър Бог изобщо не му се зловиди, че човекът се сдобива със съкровищата и богатствата, които Той е посял в природата, защото иначе Той не би дарил с нищо създанията, а би сътворил всичко само в полза на човека и би направил човека господар на Своето творение. Ето защо се полага на човека да познае и да се сдобие с подобно природно творение, тъй като в противен случай едно толкова надарено и чудно създание не би си заслужавало изобщо да го има и ние щяхме да сме като кравите, които вървят, без да забелязват природата, и Божият съвет би бил съвсем безполезен, а природата би била лишена от своето съвършенство. Deus autem й Natura, nihil faciunt frustra. (Бог и природата не вършат нищо напразно)168 Но всемогъщият Бог управлява над всичко това, подрежда нещата и прави тъй, та на магарето и на коня да им изсипват отпреде овеса и зобта, а на надарения с разум човек да му бъдат поднасяни изящни и приятни ястия. Ето защо онези, които се стремят да проследят и обяснят както се полага подобни дълбоко скрити тайни (Arcana) и висши съкровища, не бива да ги е грижа за отделни невежи, тъй като на тях им липсва разум в светлина та на природата.

Но философите и мъдрите мъже, както древните169, тъй и сегашните, са водили не малко диспути върху това тайно изкуство и с най-различни имена, параболи и най-чудновати чужди софистични слова са се докосвали до този фундамент (Subiectum) и неговата същност (Essen tia). Те винаги са се питали що за материя, що за тяло, що за праоснова (Subiectus), да, що за чудно нещо и тайно творение е това, в което е въплътена толкова мощна, чудна и небесна сила, след извличането и пречистването на която може да се помогне на човека, животните, растенията и металите и във висша сте пен може да бъде подкрепено здравето и съвършенството им, както и да се подобрят още много неща. Тъй всичките, които са били и сега са истински философи и синове на мъдростта (Filii Sapientiae), единодушно и с най-различни речи и писания желаят да покажат и обърнат внимание единствено на една-едничка цел и една-единствена материя. Тук обаче е налице голямо мълчание по отношение на същественото, защото дори и на тих самите е поставен катинар на устата, върху който има тежък печат, тъй като стане ли това нещо общо достояние, подобно на умението да се прави бира или хляб, то светът сигурно би загинал.

Това единствено нещо обаче, което falvit se ipsum, coagulat se ipsum, se ipsum impraegnat vivicat (само се разтваря, от само себе си се съсирва, само се опложда или зачева, умира и отново се съживява), е било предмет на търсене от страна на мнозина, но повечето от тях грешали, заблуждавайки се по отношение на предмета на своето търсене. Защото то е нещо, което стои най-близо до златото и е по силите и на бедняка, и на богаташа, все едно къде са те. Но философите заплашват и изричат execrationem divinam (Божие проклятие) над всекиго, който го назовава изрично с устните си.

Въпреки че всемогъщият Бог понася проклятието на тези философи и допуска заклинанията им, няколко хиляди години те са били под закрилата му. Но все пак това нещо е устроено с мисловна основна материя, защото същият този наш магнезиев прах170 не само че в малка степен притежава пропорционално съдържащия се общ жизнен дух (Spiritus Vitalis), но е и много силно кондензирана и сгъстена от небесната сила материя, тъй щото от изпаренията на мястото, където се намира, мнозина са били тъй опиянени, че не са могли да се държат сами на краката си. Но който разбира, който е добре запознат с подобни материи и от недрата на една планина или отнякъде другаде, където той би могъл да бъде намерен, напълни едно буренце от Онзи сок, който след това по особеното и прещедро Божие благоволение се предоставя на бедни и богати, нека се отправи после с този сок към къщи и отиде при пещта или в друго помещение, което избере като най-удобно. Там да направи приспособления и да започне да работи усилено с него, но тъй ловко, че и собствената му прислуга да не види нищо.Защото с това природно творение не се мърси наоколо, както се случва при обикновените занаятчии като въглищаря, леяря, или пък някого другиго, а може да се държи в затворен сандък, безразлично в какво помещение, стига само да не го прескочи котка171. Затова при необходимост работещият може и така много добре да си върши работата, стига само пещта му да е с тройно обезпечение и да може да се регулира температурата. След което се оставя природата да следва естествения си ход.

И тъй, ако посредством разтваряне или разлагане (Solution) от него се отдели земното, а чрез продължително извличане се постигне усилване, освобождаване от грубата материя (Crudae materiae), то става съвсем фино и се възражда, разбира се, още веднъж този високоблагороден остър и силен дух. Според вида пиене и ядене, начина на усвояване и хранене за определено време се осигурява неколкократно надлежното количество и силата му се кондензира по такъв начин, както се каза вече по-горе, че братята му всеки ден осигуряват нови вътрешни опори. Как мислиш, че може да се постигне подобно нещо, имайки пред вид каква сила и неизмерно скрита мощ на жизнения дух, грубата материя или основния фундамент му се дават от артистите и констелацията на небето в земното му царство и от което се извлича след това философският всеобщ таен дух, който за мъдреците е техният Меркурий172, и е началото, средата и краят, в който е създадено и скрито природното злато (Aurum Physicum). Обикновените лаборанти се опитват да го екстрахират от обикновеното злато, но безуспешно. Защото философите говорят много в своите писания за Слънцето (Sol) в алхимичната символика означава злато и Луната (Luna) в алхимичната символика означава сребро. Срв. Coniunctio solь et lunae – Обединението на противоречията под формата на алхимическата сватба "hieros gamos", при която символично както при мъжкото и женското начало се осъществява сливане, установяване на хармония. Тя е резултат от процеса на вътрешно пречистване и усъвършенстване на човека, което е всъщност приготовлението на самия Философски камък според привържениците на Парацелз. Срв. Юнг, К.Г., Психология на алхимията, за то ва, кои измежду металите са най-устойчивите в огъня, но подобно нещо не може да стане ясно от буквата, тъй като техните Слънце и Луна, там, където се довеждат до вътрешната им чистота и са с истинско, при родно-надлежно и философско приготовление, са до голяма степен сравними с небесните тела като Слънцето и Луната, които със своята светлина осветяват ден и нощ горния и долния небосклон173. Ето защо тези два благородни метала, каквито са Слънцето и Луната на философите, са по природа толкова еднакви с човешкото тяло, че могат да му влеят много здраве, ако бъдат употребени правилно и ако човек знае как да ги приготви, защото само Общата триединна точка на Вселената трябва да се постигне, но духът е онзи, който се съдържа в тези имен но два метала, в основата им, и им придава такава устойчивост, сила и добродетел,както е и в много други неща.

И ето защо надареният с Божията милост човек може да приготви и направи нещо от гореспоменатото червено и бяло, или Слънце и Луна, което се нарича Философски камък (Lapidem Philosophorum) или древен воден камък на мъдреците, от едно творение, в което Бог заедно със Сътворението или със създаването на света е вложил една такава сила или е посадил във високонадарените мъже ради Божията любов и благоволение от гореспоменатите материи или фундамент. Аз обаче нзхождам от това, че Божественото същество се е запазило във всевъзможните създания при първото сътворение на света от жизнения дух с неговото вдъхване като един и същ общ Дух. Вложено в споменатата първична материя и дълбоко скрито в най-потайните недра на Земята, то подсказва и завещава на мъдрите мъже чрез своята свещена мъдрост да го събират, приготвят, използват и с него да направят също така чудото174. То и сега всекидневно дарява и посажда.

Назованите по-горе две неща: Слънце и Луна или Червено и Бяло, или по-скоро приготовлението на сяра и Меркурий, които представляват съставните части на нашия Философски камък и са получени от тези вещества (От сяра и живак) посредством продължителна и многократна пречистваща сублимация, след това неколкократно старателно се претеглят и после се смесват; но ти не бива да оставаш в неведение относно това, що за сила и възможности имат двете споменати съставки, а трябва да знаеш колко тежка е всяка от тях, secundum proportionem Physicam (според физическото съотношение), защото една до ста голяма част от Меркурий може да се съедини с малка част слънчева душа или сяра (Animae Solis vel Sulphuris), после тези две неща внимателно се смесват с ръка и по този начин приготовлението и най-труд ното е свършено.

Трябва да знаеш обаче, че е необходимо да оцветиш твоя Меркурий най-напред с червената тинктура, но той няма да стане веднага червен в съчетанието, а ще остане бял, той, Меркурий, има предимството измежду всички останали пръв да бъде оцветен, при това със слънчева душа (Anima solis) от тази меркуриал на тинктура (Tinctur Мегcuril); също и за това, откъде може да се вземе тя, съобщават философите. Ферментът на златото (е злато), както ферментът на тестото е тесто. По същия начин ферментът на златото се състои от неговата природа и оттук неговата сила е съвършена, ако е станало обръщане в земя. Едва тогава може да се говори за философското начало175, за действителна истинска праматерия на металите на философите, върху която след това истинските и опитни в изкуството майстори тепърва започват да прилагат своя талант, за да стигнат до великото творение, та да продължи след това най-изкусният майстор творец (Artifex) с това дело и го доведе с Божията благословия до онзи край, към който е бил насочван и свързан с него от Бога, а именно към преславния камък на мъдреците, който следователно не е направен от нищо друго освен единствено от скрития дух на Вселената, от подготвената и приготвена истинска алхимична праматерия (Materia prima Philosophorum). И който успее наистина да познае този скрит дух (Spiritum Secretum), той несъмнено разбира тайните и чудесата на природата и притежава познанието на светлината на природата, той е следователно двигателят на хармонията, привличането и магнетизма (Motus harmonicus Sympaticus и magneticus) Оттук възникват и Хармонията и Съгласието (Harmonia и Concordantia), магнетичната и симпатичната сила или действие на горното и долното равнище. Запомни обаче, че тези две съставки по природа са изначално различни поради противоположните си качества, защото едното е топло и сухо, другото – студено и влажно; те обаче трябва да се съединят и когато това става, техните противоположни качества трябва да се променят и уеднаквят постепенно, тъй щото никоя същност от прекалено силен огън да не се възкачи за сметка на другата над нея, поради което ти никога не би могъл да ги събереш заедно, защото двете същности едновременно трябва да се възкачат под управлението на огъня,след което от общата маса (Сorpus) се извличат противоречията (Discrasta) и се установява равномерност (Aequali tas) и добра температура посредством умерено и продължително варене.

Защото щом като двата елемента176 сяра и живак се намерят в непосредствена близост един до друг и продължително време се нагряват на умерена топ лина, противоречията помежду им намаляват и те се споразумяват, докато накрая се изменят177, тъй че се стига до единство (Conspiration) и същевременно въздигане, а най-горе на стъкленицата във всеки случай е написано "1", те са готови да се оженят. Тогава младоженецът поставя на младоженката златен пръстен, казват философите. И когато живакът (Mercurius) следователно бъде както трябва подложен на варене заедно със своята сяра като вода и земя, то и всеки от тях хвърля излишното от себе си и чистите части се спояват помежду си толкова по-добре, колкото по-продължително са заедно, и са освободени от своите отпадъци, иначе нечистите части пречат на съединението и на началото.

Защото Меркурий като първоматерия е съвсем груб и не може да се смеси ни най-малко, нито може да продължи да бъде такъв, защото никой елемент не влиза в друг, нито пък се съединява с него действително и изцяло. Ако трябва обаче да се помогне на нещата, тъй че да се получи една истинска тинктура, то е необходимо да се приготви едно ново спиритуалистично тяло, получено от двете. Защото след пречистването (Purification) едното приема добродетелите на другото и от многото се получава нещо ново като вид и действие (Numero & virtute), ако обаче огънят стане прекалено силен и не се управлява според из искванията на природата, то тези две споменати по-горе тела или ще се задушат, или ще се разделят, след което не биха имали своята приятна жила и от това или не би излязло нищо или пък нещо лошо, или някое чудовище. Когато обаче се процедира скромно с умерена, постоянна температура, при сублимация двете неща се въздигат най-горе в стъклото или защитния съд; на тези приятни цветя, ако ги откъснеш, можеш да се понаслаждаваш вече малко.

Скритата промяна на природата (Motum occultum naturae)/ можеш да доловиш също толкова, колкото можеш да видиш или чуеш как расте тревата, защото нарастването и израстването на тези две съставни части, Меркурий и сяра, не може да се наблюдава и забележи ежечасно поради тяхното фино скрито и бавно развитие, а единствено от седмица на седмица да се извади заключение и се пресметне това по никой скрит с тази цел знак. Защото вътрешният огън е съвсем фин и скрит и колкото и бавен да е, той не спира, докато не достигне онзи завършек, който съответства на вътрешното му намерение. Това може да се види също така при всички растения, освен ако скритото и майсторско варене не бъде разстроено и разрушено отвън от прекалено силната горещина на слънцето или не му бъде попречено от внезапен студ; ergo qu scit occultum motum naturae, scit perfectum decoctionem (ето защо който познава скритото движение на при родата, той познава също така и съвършеното варене или приготовление); трябва само да остави на това движение и развитие да следва своя естествен и упорит ход, независимо от това, че то не може нито да бъде видяно, нито чуто, както не могат да бъдат разбрани и Centra й ignem invisibilem seminum invisibilium (центровете и невидимият огън на техните невидими семена). Ето защо ти трябва да предоставиш това единствено на природата и да я наблюдаваш, и да не й внушаваш или влияеш, като не само еднократно, а изцяло да й се довериш, докато осъществи своето раждане.

Природата, ако се остави да получава нежна и приятна топлина, върши и довежда до край сама по себе си онова, което е необходимо за оформянето на всяко създание или за създаването на нова форма, защото Божието – Да бъде! (Fiat), се крие във всички създания и във всички растения, и притежава своята могъща сила, както след това време, тъй и изначално.

Четири са преди всичко обаче действията и латентните сили178, които използва благородната природа при всяко варене, за да подсигури и доведе делата си до край.

^

ПЪРВАТА СИЛА


е и се нарича притегляща и привличаща (Appellativa & attractiva), тъй като ти може да се съхранява, нараства и уголемява от всички кътчета и места, които природата й предоставя, и прави възможно отблизо и отдалеч да привлича храна, да я яде с голяма охота и ox їosa да придобива магнетична сила, каквато съществува между мъжа и жената, Меркурий и сярата, тъй както сухото привлича мокрото, а материята формата. С това е свързана и сентенцията на философите, natura naturam amat, amplectitur prosequitur. Omnia nam que crescentia, dum radices agun & vivunt, succun ex Terra attrahunt, atque avide arripiunt illud, quo vivere sе & augmentar sentiunt. Т.е. природата обича природата, прегръща я и я следва. Защото всички растения, като пуснат корени и започнат да живеят, привличат от земята сок към себе си и жадно го поемат в себе си, като по този начин могат да живеят и се размножават. Защото там, където има глад и жажда, там яденето и пиенето се приемат с голяма охота и се събужда това качество и латентна сила (Potentia), получено от топлината и умерената сухота.

^

ВТОРАТА СИЛА & ВЪЗДЕЙСТВИЕ


е и се нарича запазващ & свързващ елемент (Natura retentiva & coagulativa), защото природата не само сама на себе си с голяма охота доставя от себе си онова, което й е полезно и служи и благоприятства продължението й, или когато не й достига онова, от което се нуждае, но ти притежава също така връзката, с която притегля и довежда до себе си, и съхранява за себе си, променя в себе си същото, тъй че чрез тези две избира най-чистите части, останалите отделя и отвежда до изхода и го кара да нараства, и няма нужда повече от калцинация или фиксация; natura naturam retine( (природата запазва природата) и подобно умение произтича от сухотата, защото студът свива получените и еднакви по форма части на Земята и ги изсушава.

^

ТРЕТАТА СИЛА & ВЪЗДЕЙСТВИЕ


или възпроизвеждащите & осигуряващите нарастването сили в природата (Naturae in rebus generandis & augmentandis) Est Virtus digestiva, quaе fit per putrefactionemseu in putresactione (Това е асимилиращата си ла, която се получава чрез гниенето или при гниенето), при умерена и постоянна топлина и влажност, тъй като природата асимилира, променя, въвежда определен вид и качество, изрязва грубото, подслажда горчивото, прави тръпчивото приятно, суровото по-меко, а неузрялото и дивото – познато, изначално неспособното прави сега сръчно и работливо и води до изпълнението и съвършенството на крайното запланувано дело, и представлява съставна част в Съединението.

^

ЧЕТВЪРТАТА ПРИРОДНА СИЛА (POTENTIA NATURAE)


Est virtu expulsiva mundificativa, segregativа (е изкарващата, пречистващата и отделящата сила), която отде ля и изхвърля, която по време на сублимацията или изваряването чисти и пречиства (Mundiret), измива, освобождава от мръсотиите (Sordibus) и мрака и поражда чисто, без примеси, силно или светло тяло (Corpus) или същество, като събира еднаквите части и постепенно освобождава от разнородните, отблъсква недоброкачественото и порочното (Vitia) и всичко чуждо, оглежда грубото, определя особеното място на всяка част, което бива причинено и идва от приятната и трайна топлина при достатъчно влажност, и това е както при сублимацията и неузрелия плод, който иска да изпадне от шушулката. Затова природата и артистите се заемат в началото именно с освобождаването на пациенса от агенса, поради което става и усъвършенстване. Nam liberatio illa а partibus heterogeneы est vita й perfectio omnis Rei, т.е. защото това освобождаване от онези части, които са нееднакви и противоположни, е животът и съвършенството на всяко не що. Понеже агенсът и пациенсът, които дотогава са спорили един с друг, тъй че всеки е действал и оказвал съпротива, съпротива,съобразена с противника,(т.е.) толкова, колкото е било възможно, за да сломи своя неприятел, по време на варенето не трябва да се обединяват, а най-добрата част трябва да спечели по бедата, да изпусне нечистото и го постави под себе си.

И когато всички природни сили (Naturales potentiae) са свършили своята работа (Оfficium), тогава идва едно ново раждане и се вижда ранният плод,както при всички други растения, така следователно и при нашето творение (Subiecto) и дело на природата, което, след като е завършено, е направо чудесно и съвсем не прилича вече на онова,което е било първоначално,и няма повече никакви други качества, нито студено, нито сухо, и нито мокро, нито топло, а освен това не е нито мъжко, нито женско.Защото студеното е същото,обърнато в топлото, а сухото във влажното, тежкото е станало леко, а лекото – тежко – и се е получила една нова Квинтесенция (Quinta Essentia), едно духовно тяло (Corpus Spirituale) и един телесен дух (Spiritus corporalis), такова тяло, което е нещо светло и чисто, прозрачно и кристално, каквото природата никога не е могла да създаде сама за себе си, откак свят съществува. Майсторът художник (Arti fex) и просветленият човек обаче с помощта на Бога и природата успяват тук чрез своя ум, знание и деист вие отново да се срещнат с чудото, тоест Unguentum, anima, aurum Philosophorum, flos aur (Душата, мехлема179, златото на философите, цветето на златото). Теофраст180 и други наричат това глутен на орела (Gluten aquilae) (Глутен на орела). от лат. glulina (глина). В алхимията означава гелоподобно агрегатно състояние. В трактата Libellus де tinctura physicorum, приписван на Парацелз. става дума за розовата кръв на лъва и белия глутен на орела, които коагулират и довеждат до възникването на тинктурата, срв. съединяването на мъжкото и женското начало в Химическата сватба. В същия смисъл като глутен се използват и означенията "гума", "смола" и "антимонов хлорид". Орелът е комплексен алхимичен символ на Меркурий, вода и душа – елемент, който се съединява със сярата като "мъжки принцип" при коагулацията (сгъстяването), една от операциите, които водят до получаването на Философския камък.

Както се каза, четирите латентни природни сили (Potentiis naturae) се получават с посредничеството на огъня, който трябва да бъде таен, благоприличен, естествен и неугасим, природосъобразен, постоянен и следователно да благоприятства развитието. Трябва обаче най-много да се внимава с два вида огън, а именно: с външния елементарен огън, който се запалва от артиста и се подчинява на тази цел, и с вътрешния, вродения и естествен огън на материите. Както видяхме, в трите рода творения, каквито са животните, растенията и минералите, съществува един природен огън, чрез който всяко нещо получава вътрешен тласък ,движи се, получава живота си по този начин, става силно, голямо и така може да продължи своята, получена с рождението си, сила и придобитата си добродетел с всяко качество.

Но огънят, който е в нашата Есенция (Subiecto), ни най-малко не може да се сравни с този огън, който е при живите същества и минералите. Той крие в себе си най-чудната силна огненост, спрямо която външният огън трябва да се разглежда като вода, защото никой друг обикновен елементарен огън не може да погълне и унищожи финото злато, което е най-устойчивата субстанция измежду всички метали, колкото и силен да е огьнят. Но есенциалният огън ("Мъжкото" начало и духът в алхимическия смисъл) и вода ("Женското" начало в алхимическия смисъл) на философите е в състояние да направи това.

Ако имахме онзи огън, с който Мойсей изгори Златния телец и го разпръсна над водата, и даде на народа на Израел да пие, то нека това бъде алхимично късче от Мойсей, човека на Бога! Той обаче бе обучен и възпитан в египетско изкуство. Или огъня, който пророк Йеремия скри долу под планината,върху която планина Мойсей видя бленуваната страна и умря също така там. Огън, който след 70 години отново бе въздигнат от знаещите потомци на първосвещениците след завръщането от вавилонския затвор, ала през това време се беше освободил в планината и се беше превърнал в плътна вода (2. Макав. I. и 2. гл.). Как смяташ ти, дали не сме искали да се стоплим и да се браним срещу студа през зимата?

Но този огън спи в нашата есенциална материя съвсем спокойно и тихо и не се движи от само себе си. Ако е необходимо този таен и скрит огън да помогне на своето собствено тяло, за да може той да се надигне и започне да действа, и да покаже своите мощ и сила, тъй че артистът да дойде до желания и предопределен край, той трябва да се пробуди чрез външния елементарен огън, да бъде запален и да бъде задвижен, задействан, било то от огъня в лампите, или от какъвто и да било вид огън по твой вкус, стига само да е в състояние достатъчно добре да изпълнява задачата си и да е усърден. Един такъв огън и външна топлина е необходимо да бъде запален и поддържан през цялото време до края на сублимацията, за да се поддържа животът на вътрешния есенциален огън, та по такъв начин двата посочени вида огън взаимно да си помагат и външният да спомага за дейността на вътрешния, докато този достигне определения момент, тъй че да стане един толкова силен и жарък огън, че след това да превръща всичко, що се прибави към него и е от същия вид и природа, в пепел, да го стрива на прах, да го променя и прави подобен на себе си.

Междувременно обаче на всеки един майстор художник е необходимо да знае, че за постигането на желания край трябва да спазва определена пропорция между тези два назовани вида огън – външния и вътрешния, и да разпалва огъня си правилно. Защото направи ли го прекалено слаб, то работата ще спре и външният огън не ще може да въздигне вътрешния, и доколкото той успее до известна степен да го задейства, ще е налице бавно действие и много продължителен процес, макар че в крайна сметка той може да постигне това, ако изчака търпеливо и спазва тези насоки. Направи ли се по-силен от необходимия огън обаче и вътрешният огън пострада от това, и ако чрез това се цели ускоряване, то той става съвсем неспособен и във всеки случай ще унищожи произведението, и бързащият никога не ще достигне крайната цел.

Защото след като чрез продължително варене (Decoction) и сублимация (Sublimation) благородните и чисти части на есенциалната материя постепенно, с увеличаване на вложеното време, бъдат отделени и отстранени от грубото земно и неспособно същество, то извършващият тази дейност трябва да повтори в подобно действие природата и да направи тъй, че да се установи такава умереност, та за вътрешния огън то ва да бъде приемливо, приятно и благоприятно, и на вътрешния есенциален огън да не бъде попречено от прекомерна топлина или да не бъде дори той угасен, а по-скоро да бъде съхранен в неговия естествен вид. Да бъде също така усилен, което води до събирането на чистите и фини части и съединяването помежду им. Грубото обаче трябва да се отдели, за да се събере отделно и най-доброто да може да достигне поставената цел. Ето защо трябва да се научиш от природата на такава степен на огън, която активно довежда своя плод до зрелост, и оттук да прецениш и направиш твоите изводи. Защото вътрешният есенциален огън е всъщност онова нещо, което довежда Философския Меркурий до равновесие (Aequalitaet), а външният огън му предлага ръката си, за да не бъде възпрепятстван той в своята операция, ето защо външният трябва да има единство с вътрешния и да се равнява по същия. Защото при подобно нагаждане на общия елементарен огън е необходимо да бъде поддържана вътрешната естествена топлина, а външната топлина да се регулира по нея, за да не превиши в творението силата на влажния и топъл дух, която е съвсем фина. Там където това не е така, топлата природа на назования дух бива освободена, и не би могла отново да се събере, нито пък да има собствена мощ, защото всичко онова, което е в повече и е по-силно от вложения за събуждането и съхранението на нашите вещества естествен вътрешен огън, води до пречки и гибел. In natura й illius Creatis й generationibus sit tua Imagnatio, т.е. в природата, и което се създава или възниква от нея, да бъде твоето съзерцание. Затова положи влажния дух в земята, изсуши го, слепи го и го скрепи на лек огън, защото по такъв начин ти ще вдъхнеш душа на мъртвото тяло и ще му възстановиш взетото, събуждайки за живот бездушното и мъртвото, за да го възкресиш отново и го приготвиш, ала онова, което бива събрано със сила, не ще издържи никак на изпитанието, тъй като не става така устойчиво, както ако от само себе си доброволно приеме с охота и силно желание да бъде импримирано.

И това е sicci cum humido naturalis unio & ligamen tum optimum (естественото и оптимално съединяване на сухото с влажното). Когато става дума за това, мъдрите мъже съобщават за три вида огън, един от които е специално заетият с най-великото дело (Operis magni), този, който особено по отношение на знание и добра подготовка трябва да управлява също така и другите; който да работи не сляпо, а знаейки и по-предпазливо, отколкото се полага дори на един разумен философ.

Първият е външният огън, който се задейства от артиста или пазача и е наричан от мъдреците водещ (челен), огън (Ignem frontem).На неговите команди са подчинени едновременно благополучието и гибелта на цялото дело, и то по два начина, защото се казва: nimium fumiget саvе (внимавай да не пуши прекалено много), и още: combure igne fortissimo (изгори го с най-силния огън).

Вторият огън е гнездото, в което се разполага философът Феникс181 и се излюпва в него, възраждайки се; това не е нищо друго освен съда на философа (природата)182. Мъдреците го наричат ignem corticum (Корков огън), тъй като е писано, че птицата Феникс събира кори от вси чки уханни дървета, за да се самоизгори в тях, и ако това не би било така, Фениксът би трябвало да замръзне и не би могъл да достигне своето съвършенство. Sulphura Sulphuribus continentur (Сяра се поддържа чрез сяра). Защото гнездото трябва да запази малките на птицата, да помага, топли и ги съхрани до последно.

Третият обаче е истинският вътрешно присъщ вроден огън на благородната Сяра, който се намира в корена на фундамента и е съставляващ, храни Меркурий и го закрепва: това е истинският майстор, същинският печат на Хермес (Sigillum Hermetis) – Затварянето на съда, в който е материята на Творението. Алхимиците препоръчват този съд да се затвори херметически с цел закрепване на Творението. Това е символен израз на природната цялост. Съдът (вместилището) е познат още като "вода на Хермес", затваряна с печата на Хермес. "Херметичното" (водо- и въздухоизолиращо) затваряне се приписва като изобретение на Хермес Трисмегист. Горната част на съда символизира Небето, до което се издига просветлената душа, след което тя се спуска надолу и се "закрепва", за да просветли променената природа и я множи в съответствие със собствената си природа (реинкарнация), срв. Химическата сватба. Срв. Ф. Бонардел, 112. За този огън Кребрерус пише. In profundo mercurii est Sulphur, quod tandem vincit frigiditatem & humiditatem in Mercurio. Нос nihil aliud est, quam parvus ignis occultus in mercurio,quod in mineris nostris exitatur & longo temporis successe digerit frigiditatem & humiditatem in Mercurio, тоест: В основата на Меркурий има сяра, която накрая побеждава студа и влагата в него.Това не е нищо друго освен чист огън, кой то е скрит в Меркурий и бива събуден в нашите потомци, и който в протежение на времето ликвидира студа и влажността в Меркурий или ги отстранява. Това всъщност може да се каже още за огъня.





оставить комментарий
страница8/11
Дата12.10.2011
Размер2,82 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
отлично
  1
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх