Предговор на преводача icon

Предговор на преводача


1 чел. помогло.
Смотрите также:
Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография...
Предговор към българското издание...
Соня хинкова югославският случай етнически конфликти в Югоизточна Европа...
Предговор учебник...
Предговор
Автобиография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор...
Съдържание предговор...
Пифагорейские золотые стихи с комментариями философа Гиерокла. М., “Гнозис”, 1995...
Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год...
Предговор към новото преработено издание...
Предговор Организацията, хората и тяхното управление...
Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год. Научни рецензенти проф д...



Загрузка...
страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
вернуться в начало
скачать
^

ДЕН ЧЕТВЪРТИ


Все още лежах в леглото си и спокойно разглеждах великолепните картини и фигури, които се намираха на много места в стаята ми, когато изведнъж чух да звучи музика от тръби, тъй сякаш процесията вече бе започнала. Моят паж изхвръкна като обезумял от леглото, целият пребледоял, а какво ми беше на мене, човек лесно може да отгатне, защото той каза, че останалите вече бивали представяни на краля. Нищо друго не ми остана, освен да се разплача и да проклинам своята леност. Все още се обличах, докато моят паж бе вече отдавна готов и излезе тичешком от стаята, за да погледне как стояха нещата. Той се върна отново и донесе радостната вест, че още нищо не бе пропуснато. Само съм бил проспал закуската. Заради възрастта ми не били пожелали да ме събудят. Сега обаче било вече време да отида при кладенеца, където повечето се били вече събрали. Тази утеха ми възвърна отново самообладанието. Скоро бях готов с обличането и се отправих с момчето към кладенеца в споменатата градина. След като се бяхме поздравили взаимно и девойката се бе пошегувала заради дългото ми спане,тя ме поведе за ръка към кладенеца.Там открих,че лъвът вместо меч имаше при себе си една доста голяма плоча. Когато я разгледах, намерих, че тя бе взета от стария монумент и бе поставена тук в знак на особена почест. Поради възрастта му надписът бе малко заличен. Затова искам да го поставя на това място тъй, както бе, за да размисли всеки върху него:

Аз, знатният Хермес,

след толкова вреди, които понесе човешкият род,

по решение на Божия съвет

и с подкрепа на изкуството123

тека оттук като лечебно средство.

Да пий от мен тоз, който може;

да се мий с мен тоз, който желае;

да ме мъти тоз, който смее.

Пийте, братя, и живейте!124

Този надпис можеше да бъде лесно прочетен и разбран. Затова нека бъде тук, на това място, тъй като изглежда по-лесен от всеки друг. След като най-напред се бяхме измили на кладенеца и всеки бе отпил от една златна купа, трябваше отново да последваме девицата в залата и отново да облечем нови дрехи. Те бяха златни, великолепно украсени с цветя125.

Така всекиму бе дадено различно златно руно, обшито със скъпоценни камъни и с няколко качества и въздействия в зависимост от устройството си. На руното висеше тежко парче злато, върху което бяха изобразени едно срещу друго слънце и месец126. Досегашните ни скъпоценности бидоха положени в малка ракла и предаде ни на един прислужник. След това девойката ни изведе навън в зависимост от ранга ни. Пред вратата вече чакаха музикантите, всичките в розово кадифе с бели кантове. После се отвори една врата (която преди това не бях видял отворена), за да открие пътя към кралската спираловидна стълба. Нагоре по нея ни поведе девойката заедно с музиката по 365 стъпала. Не виждахме нищо друго освен скъпоценни и изкусно изработени неща. Колкото по-високо се изкачвахме, толкова по-великолепна ставаше украсата, докато накрая стигнахме най-горе в едно сводесто, покрито с рисунки помещение. Там ни очакваха близо 60 девойки, всичките великолепно облечени. След като те ни се поклониха, а и ние направихме реверанс, доколкото можахме, музикантите бидоха освободени. Те трябваше отново да се отправят по спираловидната стълба надолу, а вратата биде заключена. След това бе ударена малка камбанка. Тогава влезе една красива девойка. Тя донесе на всеки по един лавров венец На нашата девица обаче бе дадено едно клонче. Междувременно се вдигна една завеса. Тогава съзрях краля и кралицата, които седяха там в своето величие. И ако вчерашната кралица не бе ме предупредила тъй добросърдечно, то аз щях да се забравя и да сравня това неизказано великолепие с Небето. Защото като изключим това, че залата блестеше в чисто злато и скъпоценни камъни, одеждите на кралицата бяха така направени, че аз не можех да ги погледна. И ако преди това бях считал нещо за красиво, то това тук бе над него както звездите на небето. Междувременно всяка девойка улови за ръка по един от нас и ни представи с дълбок реверанс на краля. След това девойката подхвана речта си:

За слава на Ваше кралско Величие, всемилостиви кралю и кралице, рискувайки живота си, тези господа са дошли тук. Това сигурно ще зарадва Негово Величие, защото много са онези, имащи качествата и способностите да разширят кралството и страната на Ваше Величество. Това ще има възможност всеки сам да опише, когато му дойде редът. Аз мисля, че ги представих достопочтено и с това моля най-смирено да бъда освободена от задължението си, а така също и да се запознаете всемилостиво с начина на живот на всеки един.

При това тя положи своето клонче на земята. Е, приличаше му и някой от нас да бе казал нещо. Но тъй като словата ни се бяха спрели на гърлото, старият Атлас излезе напред и заговори от страната на краля.

Кралското Величие се радва, че сте дошли и уверява всеки един от вас в кралската си милост. От изпълнението ти, мила девойко, ние сме много доволни, затова ще бъде дадена кралска награда. По Негово мнение обаче ти би могла да продължиш да водиш господата, защото те добре те познават. В отговор на това девойката отново вдигна клончето си. И тъй, заедно с девойката трябваше временно да се оттеглим. Залата бе четириъгълна отпред, пет пъти по-широка отколкото дълга; към изхода обаче тя имаше извита в дъга арка подобно на порта. Вътре бяха наредени в кръг три кралски трона, средният бе малко по-висок от останалите. Във всеки трон седяха по двама души. В първия седеше един стар крал със сива брада, но неговата съпруга бе извънредно красива и млада. В третия седеше един черен крал на средна възраст. До него бе една фина стара женичка, без корона, но забулена с воал. В средния обаче седяха двама млади, които имаха на главите си лаврови венци, а над тях висеше една голяма великолепна корона. Те не бяха толкова красиви, колкото си ги бях представял, но после разбрах, че това трябваше да бъде така.

Зад тях върху кръгла пейка седяха неколцина стари мъже. Учуди ме това, че никой от тях нямаше със себе си нито меч, нито някакво друго оръжие. Но не видях и никакви други пазачи. Някои от девойките, които бяха при нас вчера, седяха встрани от арката. На това място не мога да премълча, че малкият Купидон127 летеше насам-натам, катереше се и много пъти се залюля върху голямата златна корона . От време на време той сядаше със своя лък между двама влюбени и им се усмихваше. Да, понякога той заемаше такова положение, сякаш искаше да стреля по нас. В крайна сметка трябва да се каже, че момченцето бе толкова дръзко, та не прощаваше дори и на малките птички, които на ята прелитаха в залата, а ги дразнеше както можеше. Девойките също се забавляваха с него. И когато го улавяха, той не можеше да се освободи тъй лесно от тях. Тъй малкото момче се грижеше, щото всички да бъдат радост ни и да се забавляват добре.

Пред кралицата имаше едно малко, но извънредно изящно олтарче. Върху му бе положена обвита в черно кадифе книга128, обкована с малко злато. До нея стоеше малка свещ върху свещник от абаносово дърво. Макар че бе съвсем мъничка, тя ярко светеше. Истината бе, че ако Купидон не бе духвал отгоре й от време на време, ние не бихме я взели за огън. До нея имаше една сфера или небесно кълбо, което се въртеше от само себе си. Освен това имаше часовник, който отброяваше часовете129, и една малка кристална чешма с тръбичка, от която течеше кървавочервена, искряща вода, и накрая, една мъртвешка глава. В нея се бе свряла бяла змия, която беше толкова дълга, че макар и навита на кълбо, опашката й бе в едната очна кухина, докато другият край с главата се провираше отново вътре през другата. Тъй тя никога не напускаше тази мъртвешка глава130. Случеше ли се Купидон да я раздразни малко, тя така бързо се шмугваше обратно вътре, че ние всички се чудехме. Освен това малко олтарче тук-таме из залата имаше странни картини. Те всичките се движеха, сякаш бяха живи, и имаха в себе си нещо толкова фантастично, че на мен не ми е възможно да изкажа всичко. Когато излизахме, се чу една толкова чудна вокална музика, че аз просто не знаех дали девойките, останали вътре, или пък картините биха запели.

И тъй, за този път бяхме доволни и си тръгнахме, а музикантите вече ни очакваха. Те ни поведоха отново по спираловидната стълба надолу, но вратата бе здраво заключена и залостена. Когато се връщахме обрат но в залата, една от девойките каза:

Сестро, учудвам се, че ти е позволено да рискуваш с толкова много хора. Сестро моя, отговори нашата предводителка, аз не се грижа за никого толкова много, колкото за онзи. И тя посочи към мене. Тези слова взех много присърце, защото добре разбирах, че тя се надсмиваше над възрастта ми, тъй като бях най-старият от всички. Но ето че тя ме утеши с обещанието, че ако съм се държал с нея добре, ти щяла да ме облекчи от този товар.

Междувременно храната бе сервирана отново и до всеки седна прикрепена към него девойка. Те умееха със сладки разговори да ни развличат. В какво се състоеше обаче техният разговор и забавление, не бива да изнасям от училището. По-голямата част от разговорите се отнасяше до изкуствата. Все още в ума ми се въртеше мисълта, как бих могъл отново да стана млад. Затова бях тъжен. Девойката забеляза това и каза: Виждам добре какво липсва на този млад момък. Какво ли ще стане, ако довечера спя при него, утре сигурно ще бъде по-весел. След това всички започнаха да се смеят. И макар че се изчервих, трябваше и аз да се надсмея над собствената си участ.

Но ето че се намери един, който поиска да отмъсти на девойката за моя срам и каза:

Аз се надявам, че не само аз, но и всички ще бъдат свидетели на нашия брат за това, че предводителката ни обеща да спи при него идната нощ. Бих била съгласна с това, отговори девойката, ако не се боях от две те ми сестри. Защото няма да е право, ако без тяхно съгласие си избера най-красивия и най-добрия. Сестро моя, започна след малко една друга девойка, ние чувстваме, че не си се възгордяла от високата длъжност. Тъй като сега с твое позволение чрез жребий желаем да изберем измежду присъстващите господа на шите партньори за през нощта, то ти с нашата добра воля трябва да имаш такова предимство. Ние сметнахме това за шега и започнахме да разговаряме помежду си. Нашата девойка обаче не ни остави на спокойствие и започна пак:

Вие, господа, какво ще кажете, да видим какво ще реши жребият, кой при кого ще трябва да спи тази нощ?

Добре, рекох аз, щом това трябва да стане, то ние не бива да отблъскваме едно такова предложение.

Понеже бе решено да опитаме след вечеря, то ние не искахме да останем повече на масата, станахме и всеки започна да ходи нагоре-надолу със своята девойка. Но нашата предводителка каза, че това още не бива да става. След това ни разделиха един от друг. Започна се диспут, как да бъде решен въпросът. Всичко приличаше само на игра, защото девойката даде предложението да се смесим помежду си в кръг.Тя иска ше да започне да брои от себе си, и то по такъв начин, че всеки седми трябваше да се задоволи със следващия седми, все едно дали той е мъж или жена.

Ние не очаквахме някаква хитрост и се съгласихме, но докато си мислехме, че се разбъркваме, девойките бяха толкова хитри, че всяка една предварително вече знаеше своето място. Така девойката започна да брои и спря на друга девойка. Това продължи толкова дълго, докато всичките девойки излязоха и никой от нас не бе улучен. Тъй останахме да стоим само ние, бедните глупаци, трябваше да се оставим да станем за смях и да признаем, че добре са ни измамили. Шегата бе свършила и ние трябваше да се примирим със закачливостта на девойките. Междувременно при нас дойде малкият палавник Купидон. Той бе тук заради кралското Величие, което бе заповядало да ни предложат питие от широка златна чаша. Нашите девойки бяха извикани при краля, който обясни, че този път не можел да остане по-дълго. Тъй и не можахме да му се порадваме достатъчно и го изпратихме бързо да си замине с най-подобаваща верноноданическа благодарност. Тъй като радостта на моите събратя бе слязла в краката им и девойките гледаха на това не без удоволствие, те бързо бяха започнали благопристоен малък танц. Аз ги гледах, без да танцувам, защото следовници на Меркурий умееха да се движат тъй, сякаш наистина имаха крилати обувки и явно отдавна бяха се научили да танцуват. След няколко танца отново дойде нашата предводителка и ни извести, че художниците и студенцията са измолили, преди да си тръгнат, в чест на кралското Височество да представят една жизнерадостна комедия. Ние също трябвало да присъстваме на нея и да придружим Негово Височество до храма на Слънцето. Ние най-напред благодарихме за предложението, и не само това, но се поставихме изцяло на разположение с нашите скромни услуги. Девойката предаде посланието и скоро ни съобщиха да чакаме кралското Величие в коридора. Не се наложи дълго да чакаме, тъй като кралската процесия бе вече там, но без музикантите. Най-отпред вървеше непознатата кралица, които вчера бе при нас, с малка великолепна коронка н облечена в бял атлаз. Тя носеше малко разпятие, което бе направено от една перла и което днес бе поставено между младия крал и младоженката. След нея вървяха шестте споменати вече девойки две по две. Те носеха кралските скъпоценности, чието място бе върху малкия олтар. След то ва идваха тримата крале, младоженецът в средата, облечен скромно в черен атлаз по италиански маниер. Те имаха на главите си по една малка черна кръгла шапчица с малко, черно на цвят остро перо. (Младоженецът) приветливо свали шапката си, за да ни покаже по този начин своето благоразположение. Ние също му се поклонихме (както и на първите). След кралете идваха трите кралици. Две бяха великолепно облечени, единствено средната бе изцяло в черно, а Купидон й носеше шлейфа.

Скоро ни направиха знак с ръка да тръгнем след тях. След нас вървяха девойките, а най-накрая идваше старият Атлас. Вървейки по няколко великолепно подредени коридора, стигнахме до храма на Слънцето. Заехме места върху една внушителна трибуна редом с краля и кралицата, за да гледаме подготвеното представление. Ние стояхме от дясната страна на кралете, а девойките, с изключение на онези, които носеха отличителните знаци, стояха от лявата страна. На тях им бе определено специално място най-горе. Другите слуги трябваше да стоят най-долу между колоните. Тъй като това представление съдържаше много забележителни неща, не искам да се откажа от това, да го опиша накратко.

Най-напред излезе един стар крал с неколцина слуги, пред чийто трон донесоха и поставиха малко сандъче, придружено със съобщението, че то е било намерено във водата131. Когато го отвориха, намериха в него едно красиво дете заедно с няколко скъпоценности и едно малко запечатано е восъчен печат писмо на пергаментова хартия, адресирано до краля. Кралят бързо го отвори и след като го прочете, заплака. На своите слуги той описа с какви големи загуби кралят на маврите бил отнел земята на неговата братовчедка и как е изтребил цялото кралско поколение с изключение на детето. За дъщерята на братовчедка си той възнамерявал да задоми сина си. Затова той се закле във вечна вражда с мавъра и неговите помощници и да отмъсти за стореното. Заповяда да отгледат детето грижливо и да се въоръжат за война срещу мавъра. Това въоръжаване и обучението на дъщеричката (след като поотрасна, тя бе поверена на един стар учител) изпълниха цялото първо действие, и то е много фини и похвални забавни моменти.

Междувременно пуснаха да се борят помежду си един лъв и една граблива птица. Победата бе на лъва.

Във второто действие се появи мавърът, един черен и коварен мъж. С ярост той бе разбрал как са били разкрити убийствата му и как с хитрост му се бе изплъзнало момичето. Затова той се съветваше как да посрещне с хитрост един толкова могъщ противник. Съветваха го неколцина, които бяха избягали при него, пре следвани от глад. Противно на очакваното, момиченцето попадна в неговите ръце. Той щеше да разпореди тя веднага да бъде удушена, ако не бе измамен от своите собствени слуги. Тъй това действие завърши с един чудесен триумф над мавъра.

В третото действие бе събрана голяма кралска войска срещу мавъра, командвана от един храбър рицар. Той нападна страната на мавъра и накрая със сила освободи девойката от кулата. След това те бързо построиха красива трибуна и поставиха момичето върху нея. Скоро дойдоха дванайсет кралски пратеници, пред които споменатият рицар държа реч и им съобщи как не само че за втори път е спасил от смърт своя всемилостив господар крал (в лицето на госпожицата), но й дал освен това кралско възпитание. Тя обаче не винаги се държала както подобава. Освен това Негово кралско Beличество я избрал за съпруга на сина си, младия господар, и желаел всемилостиво да осъществи този годеж, ако той се извърши съгласно след ните клаузи на Негово Величество. Тук той прочете на глас няколко прекрасни условия от един документ, които наистина заслужават да бъдат съобщени на това място, ако не бяха толкова много. Накратко, девицата положи клетва да спазва вярно тези условия и благодари по най-изискан начин за височайшето благо воление. Всички запяха, възхвалявайки Бога, краля и девойката, след което отново се оттеглиха.

За забавление (като интерлюдия) бяха представени четирите животни на Даниила132.

В четвърто действие на девойката бе върнато загубеното кралство. Тя биде коронясана сред чудесна радост на площада. След това се появиха различни папски представители не само за да й пожелаят щастие, но и за да видят нейното великолепие. Но тя не остана дълго време мирна, а започна да се оглежда дръзко наоколо, да маха на папските пратеници и господата, и то с голяма доза натрапчивост.

За това поведение незабавно бе докладвано на мавъра. Той не искаше да пропусне случая. И понеже ней ните възпитатели не бяха внимавали достатъчно с нея, тя биваше заслепявана от големи обещания и постепенно тайно се предаде на мавъра. Той пристигна забързан и след като с нейно съгласие тя се оказа в ръце те му, той й говори със сладки думи дотогава, докато не подчини цялото й кралство. След това в третата сцена на това действие той заповяда да я изведат, да я съблекат чисто гола, да я завържат за подпората на едно грубо сковано дървено скеле и да я бичуват и накрая осъдят на смърт. Това бе толкова тъжно да се гледа, че на някои от нас очите им се наливаха със сълзи. След това тя бе хвърлена гола в тъмницата, за да очаква там смъртта, която трябваше да бъде от отрова. Но отровата не я уби, а само й причини проказа.

Като интерлюдия показаха портрет на Навуходоносор133. На сцената той бе окичен с най-различни гербове по главата, гърдите, корема, бедрата, краката по такъв начин, че за това ще трябва да се разкаже допълнително.

В пето действие на младия крал бе съобщено какво се е случило с мавъра и с неговата бъдеща съпруга. Той се яви при баща си със застъпничество за нея и молба да не я изоставят. Тъй като бащата се съгласи, бяха изпратени пратеници, които да я утешат в болестта и пленничеството й, но и за да я порицаят за нейната неразумност. Тя обаче не искаше да отстъпи, а настояваше, че е конкубина на мавъра, което и стана и биде предадено на младия крал.

След това на сцената се появи група шутове. Всеки носеше със себе си по една тояга, от които много бързо се правеше земното кълбо. Беше хубава кратковременна забава.

В третото действие младият крал реши да предложи на мавъра двубой, независимо от вида и изхода му. Наистина мавърът бе победен, но някои мислеха и младия крал за мъртъв. Най-сетне той отново дойде на себе си, спаси избранничката си и започна да се готви за сватбата, като я предаде със заповед в ръцете на своя възпитател и дворцов проповедник134 Първият я на каза строго. След това нещата се обърнаха и духовникът стана така високомерно зъл, че искаше да бъде над всички, докато това не бе донесено на младия крал. Той изпрати по най-бързия начин човек, с което насилието на проповедника биде прекъснато, а през това време младоженката се кичеше за сватбата135.

След това действие на сцената изведоха един неестествено голям по размер изкуствен слон136. Той носеше на гърба си една голяма кула с музиканти, което се хареса на всички.

В последното действие се яви младоженецът с такава помпозност, че не бе за вярване и ме накара да се учудя как само бяха постигнали всичко това. Насреща му се зададе младоженката със същото великолепие. Тогава целият народ започна да вика: Vivat sponsus! Vivat sponsa. С което те по най-внушителен начин поднесоха поздравленията си на нашия крал и на кралицата чрез тази пиеса, което (както аз добре видях) им се хареса извънредно много. После те няколко пъти дефилираха в тържествена процесия и накрая всички запяха:

Времето мило

голяма радост ни носи

с кралската сватба.

Затуй пейте всички,

далеч да се чуе,

щастлив да е, който я вдига.


Годеницата красива,

що чакахме ний дълго,

поверява се нему най-сетне,

спечелихме ний туй,

за което се бихме.

Честит нек бъде онзи, що я съзерцава!

Родители добри,

вас имаме предвид.

Под опека тя бе дълго.

Множете се честити,

щат хиляди137 да станат

с вашта кръв!


Тъй във веселие дойде краят на комедията, която особено много се хареса на кралските особи. Вечерта бе настъпила и ние се оттеглихме в споменатия ред, но трябваше да придружим кралските особи по витата стълба до залата. В нея трапезите вече бяха приготвени по великолепен начин. Това бе първият път, в който бяхме поканени на кралската трапеза. Малкото олтарче разположиха в средата на залата. Шестте кралски отличителни знака бяха поставени върху му. Младият крал се отнасяше много благосклонно с нас, но някак си не можеше да бъде истински весел, и въпреки че понякога се разговаряше малко с нас, въздишаше тъжно от време на време, което даваше повод на малкия Купидон да се надсмива и устройва дръзки шеги.

Старите крале и кралици бяха твърде сериозни,единствено един от съпружеските двойки се показваше с бодър дух. Причината не ми бе известна. Междувременно местата около първата трапеза се заеха от кралските особи. На втората седяхме ние. На третата седнаха няколко изискани девойки. Всички останали мъже и девойки трябваше да прислужват на транезата. Това се вършеше с такова изящество и сериозна мълчаливост, че аз не смеех твърде много да говоря. Не мога да не спомена, че всички кралски особи, преди да започнат да се хранят, облякоха белоснежни лъскави дрехи и чак тогава седнаха на масата. Над трапезата висеше голямата корона от злато, чиито скъпоценни камъни и без другата светлина можеха да осветят залата.

Всички светлини в залата бяха запалени от малката светлинка върху олтара, но защо точно, не зная. Аз обаче добре видях, че младият крал понякога пращаше храна на бялата змия върху олтара, което ме озадачи. Разговорът на този банкет поддържаше почти изключително малкият Купидон, който не ни оставяше на мира със своите закачки, особено мен. Той винаги успяваше да направи нещо удивително. Но не става дума за някаква особена разпуснатост, всичко се вършеше тихо. Затова пред мен изникна представата за една голяма бъдеща опасност. Не се чуваше и никаква музика. На въпросите, които ни се задаваха, трябва ше да даваме кратки, лаконични отговори. Накратко, всичко изглеждаше толкова странно, че потта започна да се стича надолу по тялото ми. Мисля, че смелостта и на най-храбрия човек би могла да изчезне. Когато среднощната вечеря бе почти привършила, младият крал нареди да му подадат книгата от олтарчето и я разтвори. Чрез един стар мъж той повторно ни попита дали имаме намерение да останем при него в радост и в скръб. След като треперещи потвърдихме това, той тъжен нареди да ни попитат още дали искаме да му се отдадем изцяло. Ние не можехме да не потвърдим, така и трябваше. След това един след друг станахме и всеки написа това със собствената си ръка в книгата138. Когато това бе сторено, донесоха малкия кристален водоскок заедно с една кристална чаша, от която пиха всички кралски особи. След това тя бе дадена на нас, накрая на всички. Питието бе наречено "питие на мълчанието"139. По-късно всички кралски особи ни подадоха ръка, като ни показаха ясно, че ги виждаме сега и няма да ги видим никога повече, ако не им останем верни, поради което очите ни се напълниха със сълзи. Нашата предводителка обеща тържествено от наше име, от което те останаха доволни.

Междувременно удариха една камбанка. Това накара всички кралски особи дотолкова да пребледнеят, че ние почти се отчаяхме140. Скоро те съблякоха отново дрехите си и облякоха на тяхно място съвсем черни. Така цялата зала бе обвита с черно кадифе, подът бе покрит с черно кадифе, също и сцената горе. След като бяха разтребени масите и някои приседнаха на пейките, а ние вече бяхме облекли черни раса, отвън дойде нашата предводителка, като носеше със себе си шест черни превръзки от тафта, с които завърза очите на шестте кралски особи. Тъй като те вече нищо не можеха да видят, от слугите бързо бяха донесени и поставени в залата шест закрити ковчега. Едно черно кресло биде поставено в средата. Най-накрая в залата влезе един черен като въглен дълъг мъж, който носеше в ръка остра брадва. След като най-напред до креслото бе заведен само старият крал, на него му беше отсече на главата и завита в една черна кърпа, кръвта обаче бе събрана в един голям златен потир и положена до него в приготвения ковчег, покрита и оставена да стои настрана.

Така стана и с другите, тъй че в края на краищата аз мислех, че и моят ред ще дойде. Но това не се случи, защото щом шестимата бидоха обезглавени, черният мъж тръгна навън. Друг мъж го последва и обезглави още при вратата и донесе главата му заедно с брадвата, след което ги положи в една малка ракла.

Тона ми изглеждаше наистина кървава сватба. Но тъй като аз не можех да зная какво щеше да се случи още, трябваше да държа разсъдъка си здрав. Нашата девойка ни каза да бъдем спокойни, защото неколцина измежду нас губеха кураж и плачеха. Тогава тя ни рече: Животът ви е във ваши ръце, ако ме слушате, тази смърт ще съживи много други. При това тя ни даде напътствие да отидем да спим и повече да не се безпокоим, защото те щяха да получат справедливост. Тя ни пожела лека нощ със забележката, че днес трябва да даде траурно бдение. Така и направихме и бидохме заведени от нашите пажове в квартирите си. Моят паж говори с мен много и за различни неща, за които още си спомням, а също така и можах доволно да се възхитя на разума му. Неговото намерение беше да ме накара да заспя, което и забелязах по-късно, ето защо аз се престорих на заспал. Но сънят бягаше от очите ми. Аз не можех да забравя обезглавените. Моята квартира гледаше към едно голямо езеро, тъй че можех добре да го виждам, толкова близко бяха прозорците до леглото. В полунощ, още щом удари дванайсет, съзрях в езерото голям огън. Бързо отворих прозореца, за да видя какво щеше да стане. Отдалеч се приближиха седем осветени кораба. Над всеки един най-горе блуждаеше един пламък. Той се движеше насам-натам, понякога слизаше съвсем ниско, което ме караше да предположа, че това трябва да бяха духовете на обезглавените. Тези кораби бавно наближаваха сушата. Всеки имаше на борда си не повече от един моряк. Щом се блъснаха о брега, видях нашата девойка да върви срещу корабите с факла в ръка. След нея носеха шестте покрити ковчега заедно с малкото сандъче. Всяко от тях бе положено в отделен кораб.

Събудих моя паж, който много ми благодари, защото без малко щеше сега да пропусне това, въпреки че, както сподели с мен, знаел за него. Щом ковчезите бяха занесени на корабите, светлините бидоха загасени. Шестте пламъка заедно се отдалечиха над езерото, тъй че на всеки кораб остана на вахта само по една светлинка. Няколко стотици пазачи се бяха разположили на стан по крайбрежието, но девойката ги изпрати обратно в двореца. Тя заключи добре навсякъде, поради което си помислих, че днес нищо повече няма ше да се случи, а ще се чака денят. След това ние отново си легнахме. Аз бях единственият измежду събратята ми, чиято стая имаше изглед към езерото и така единствен можах да видя подобно нещо. Бях доста изтощен и заспах над многото си размишления.

ДЕН ПЕТИ


Нощта бе отминала и скъпият жадуван ден бе започнал. Бърз като стрела скочих от леглото, по-скоро да науча какво се бе случило след това, а не толкова че се бях наспал. След като се облякох и слязох долу, се оказа още твърде рано, защото не намерих никого в залата. Затова помолих моя паж да ме поразведе малко из двореца и да ми покаже по-особените неща. Както винаги той бе съгласен. Малко след това той ме поведе по няколко стълби под земята към една желязна врата. Върху нея бяха изписани с големи букви от мед следните слова:

Тук лежи погребана Венера, красивата жена, лишила не един високопоставен мъж от щастието, честта, благоденствието и благосъстоянието му141.

Записах си това върху моята дъсчица за писане. След като тази врата биде отворена, пажът ме поведе за ръка през един съвсем тъмен коридор, докато отново стигнахме до една малка вратичка. Тя бе само при творена, защото, както ми съобщи пажът, я бяха отворили едва вчера и от там бяха извадили ковчезите. Ето защо още не я били заключили отново. След като пристъпихме вътре, видях най-красивото нещо, което природата е създала някога. Сводестото помещение нямаше никакво друго осветление освен грамадния червен гранат.

Това бе (както се оказа) кралското съкровище.

Най-великолепното и най-изящното нещо, което видях вътре, бе една гробница, която с такава прелест стоеше по средата, че аз се учудих как така не е пазена по-добре. На това пажът ми отговори, че би трябвало да благодаря на щастливата си звезда. С нейното влияние можело да се обясни това, че ми се позволявало да видя толкова неща, които освен кралската прислуга никой друг не бил видял. Гробът бе триъгълен и в средата му имаше един лъскав меден котел. Всичко останало бе от чисто злато и скъпоценни камъни. В котела стоеше един ангел, държащ в ръцете си непознато дърво, от което нещо непрестанно капеше в котела. Щом в котела паднеше плод, той се превръщаше във вода и оттам изтичаше в три други хотела. Това олтарче се крепеше от три животни: един орел, един вол и един лъв стояха върху един извънредно изящен постамент.

Попитах пажа какво означава всичко това: Тук почива (каза той) Венера142, красивата жена, лишила не един високопоставен мъж от щастието, честта, благоденствието и благосъстоянието му.

След това ми показа една медна врата на пода. От тук можем (каза той), ако ви е угодно, да се спуснем още по-надолу. Винаги съм с тебе, отговорих аз. Спуснах се по стъпалата. Там бе напълно тъмно. Пажът мигновено отвори една малка кутийка, в която имаше постоянна светлинка. От нея той запали една факла, която също бе там. Аз много се уплаших и сериозно го попитах дали му е позволено да прави това? Той ми даде следния отговор: Сега кралските особи си почивали и нямало от какво да се боя. Тогава видях едно изящно изработено легло с балдахин, една от завесите бе открита. Там съзрях Венера съвсем гола, лежаща с такава грация и красота, че аз почти се вцепених. Все още не знаех дали бе скулптура или мъртвец, защото тя бе съвсем неподвижна. Да я докосна не ми бе разрешено. Ти биде отново покрита, а завесата спусната но бе все още пред очите ми. Зад леглото върху една плоча бе написано143.

Когато плодовете на дървото ми напълно се слеят, аз ще се събудя и ще бъда майката на краля.

Попитах своя паж какво значи надписът. Той обаче се засмя и обеща да науча това по-късно. И тъй той угаси факлата и ние отново се качихме горе. Внимателно огледах всички вратички и открих, че във всяко ъгълче гореше по една светлинка, нещо, което бях видял преди това, защото огънят светеше тъй сякаш беше камък, а не свещ. Горещината караше дървото непрестанно да се топи, но то продължаваше да дава но ви плодове. Пажът ми довери онова, което успял да разбере от Атлас, когато той го обяснявал на краля. Той каза, че когато дървото напълно се разтопи, то господарката Венера ще се събуди отново и ще бъде майка на крал. Докато ми казваше това, а и може би искаше да ми каже нещо повече, при нас долетя малкият Купидон. Отначало той бе малко ядосан от нашето присъствие, но като видя, че бяхме ни живи, ни умрели, се засмя. Попита ме кой дух ме е довел тука. Треперещ му отговорих, че съм се заблудил из двореца и случайно съм дошъл насам. Така пажът, който неуморно ме търсил, накрая ме намерил тук. Дано не съм го разсърдил.

Купидон каза, че нещата са все още наред, но сме щели за малко да направим груба грешка, ако сме били минали през тази врата. Той спомена, че трябва по-добре да залости вратата. И той сло жи един стабилен катинар на медната врата, през която преди това бяхме слезли долу. Благодаря на Бога, че не ни беше срещнал по-рано. Моят паж бе още по-радостен, че му помогнах по такъв начин. Но изпитанията ни не бяха свършили, защото Купидон обяви, че не може да остави ненаказано дори случайното приближаване на покоите на майка му Венера. Той постави върха на една стрела в едно от пламъчетата, за да се нагрее. След това ме бодна със стрелата по ръката, на което не обърнах много внимание, а се зарадвах, че успяхме да се отървем, без да стане по-опасно.

През това време и събратята ми бяха се събрали в залата. Аз се присъединих към тях, като се престорих, че едва сега ставам. След като Купидон бе заключил старателно навсякъде, той също дойде при нас, и аз трябваше да му покажа ръката си. Върху й имаше още една капчица кръв, което го накара да се посмее. На другите той обърна внимание да ме пазят. Ние всички се учудихме на това, колко весел е Купидон, като се има предвид вчерашната драма.

И тъй, никакъв траур. Ето че междувременно и нашата предводителка се бе приготвила за заминаването. Тя се появи цялата в черно кадифе и носеше със себе си лавровото клонче. Всички девойки, които я придружаваха, също носеха лаврови клонки. Когато всичко бе готово, тя ни нареди да пийнем най-напред по нещо, след това бързо да се приготвим за процесията. На двора стояха шест ковчега. Моите другари не си мислеха нищо друго овен това, че шестте кралски особи лежаха в тях. Аз обаче прозрях играта. При всеки ковчег стояха осем мъже със закрити лица. Щом музиката засвири (беше траурна, тържествена музика), мъжете вдигнаха ковчезите и ние трябваше да вървим след тях, тъй както бяхме подредени, до споменатата градина. В средата й бе построена къща от дърво, която имаше около покрива си прекрасна корона и се крепеше върху седем колони. Вътре в нея бяха приготвени шест гроба с по един камък при всеки. Но в средата имаше един кръгъл кух релефен камък. В тези гробове с много церемониални действия в пълна тишина бяха положени ковчезите, камъните бяха поставени отгоре и гробовете здраво затворени. В средния обаче трябваше да бъде малката ракличка. Всъщност моите другари бяха измамени, защото те смятаха, че вътре се намираха телата на мъртвите. Най-отгоре имаше едно голямо знаме, върху което бе нарисуван един феникс, за да ни обърка навярно още повече. Тук трябваше да благодаря много на Бога, че бях видял повече от останалите.

След погребението девойката, която бе застанала върху средния камък, произнесе кратко слово, в което се казваше, че ние трябвало да удържим обещанието си и да не жалим сили, така че да допринесем за това, току-що погребаните кралски особи отново да оживеят, за тази цел веднага да се приготвим да заминем за Олимп и да донесем от там лекарство. Ние веднага се съгласихме и я последвахме през една вратичка до брега. Там стояха седемте кораба. На тях девойките закачиха своите лаврови клонки и след като ни разпределиха на шестте кораба, изпратиха ни на път в името на Бога. Те гледаха след нас, докъдето можеха да ни следват с поглед. След това заедно с всичките пазачи се отправиха отново към двореца. Всеки от наши те кораби имаше по едно голямо знаме и особен знак. Петте имаха пет Corpora Regularia144 . Моят, на който също седеше девойка, имаше за знак глобус. И тъй ние пътувахме в определен ред, като всеки от корабите имаше само двама моряци. Най-напред корабчето А, на което по мое мнение бе мавърът. На него се намираха единадесет музиканти, които вършеха добра работа; неговият знак бе пирамида. Отзад на известно разстояние следваха три един до друг Б, В и Г, като аз бях във В. По средата, тоест между А най-отпред и редицата Б, В и Г, плуваха двата най-хубави и най-представителни кораба Д и Е, украсени с много лаврови клонки. С тях не пътува ше никакъв човек. На тяхното знаме имаше съответно Слънце и Месец145. Последен бе корабът Ж. На него имаше 40 девойки. Както плувахме по езерото, навлязохме чрез един тесен ръкав в същинското море. Там ни очакваха всички сирени, нимфи и морски богини, които изпратиха при нас една морска девойка, за да ни донесе техния подарък и поздравленията по случай сватбата. Това бе една великолепна, кръгла и блестяща перла, каквато нямаше нито в нашия, нито в Новия свят146. Тъй като предводителката ни прие любезно подаръка, нимфата по моли да дадат на нейните приятелки аудиенция и да направят малка почивка. Предводителката ни се съгласи и накара двата кораба в средата (Д и Е) да спрат, а с останалите да образуват пентагон147 наоколо й. След това нимфите се наредиха в кръг и започнаха да пеят със сладък глас:


I.

Нищо по-добро няма на земята от хубавата,

благородна любов,

на Бога равни тя ни прави,

без никой другиго да огорчава.

Затуй да пеем в чест на краля;

та морето цяло да звъни.

Ний питаме, отговорете вий.


ІІ.

Какво донесе ни животът?

Любовта.

Що върна милостта?

Любовта.

Отгде сме ний родени?

От любов.

Загубени кога ще бъдем?

Без любов148


ІІІ.

Че кой ни нас зачена?

Любовта.

Защо откърмиха ни?

От любов.

На родителите що дължим?

Любов

Търпеливи те защо са?

От любов.


IV.

Какво е туй, що всичко побеждава?

Любовта.

Любов как можеш ти намери?

Чрез любов.

В що делото красиво става?

В любов.

Кой в едно двамината споява?

Любовта.


V.

Тъй пейте всички,

високо да се чуе,

на любовта в прослава,

все повече да става,

при краля и кралицата наши,

тяхното тяло е тук, няма я душата.


VI.

Докато сме живи,

ще прави Бог така,

че любовта и клетвата за вярност,

с голяма сила разделени,

ний пак с любовний плам

и със сполука ведно да събереме.


VII

Тогава тази мъка

във радост най-голяма,

щом хилядите млади дойдат също,

за вечни времена ще се превърне.

След като допяха тази прекрасна по съдържание и мелодия песен, аз вече не се учудвах на това, че Одисей бе запушил ушите на своите другари. В този миг се смятах за най-нещастния човек поради това, че природата не е създала и мен очарователен като едно от тези същества. Девойката предводителка скоро се сбогува и заповяда да отпътуваме, но преди това им бе присъдена като почетна награда една голяма червена лента, след което те се разпръснаха в морето.

След всичко това почувствах, че Купидон започна да действа и при мен, което не бе много похвално. И понеже моето шикалкавене и без това не е от голяма полза за читателя, то ще оставя това както си е. Бе наистина точно раната, която аз, както разказах в първата книга, бях получил на главата си. Но ако иска да ме послуша някой, нека да бяга от ложето на Венера, защото Купидон не може да понася подобни неща.

След няколко часа, след като бяхме изминали доста път в приятелски разговор, пред нас се откри кулата на Олимп149 поради което девойката предводителка заповяда да дадат знак за нашето пристигане с няколко топовни залпа. Веднага след това видяхме как бе окачено едно голямо бяло знаме и как едно малко позлатено корабче тръгна да ни посрещне. Когато стигна до нас, видяхме, че в него бяха един стар мъж, пазачът на кулата, с неколцина придружители, облечени в бяло. Бяхме любезно посрещнати и заведени в кулата. Тази кула се намираше на един четириъгълен остров, обграден със солиден и дебел вал, където преброих 360 стъпки диаметър. Зад вала имаше хубава ливада с няколко градинки, в които растяха редки и непознати за мен плодове. След това бе стената около кулата. Самата кула изглеждаше тъй, сякаш бяха построили ведно седем кръгли кули, но всяка следваща бе по-вътрешна и по-висока от предишната.

След като дойдохме до вратата на кулата, заведоха ни малко настрани към стената, за да могат, без ние да разберем, да внесат ковчезите в кулата. Аз много добре забелязах това,но останалите не разбраха. Като стана това, заведоха ни най-долу в кулата, която бе красиво изрисувана, но всъщност бе лаборатория. Тук трябваше да мелим билки, скъпоценни камъни и други подобни, да ги мием, да изстискваме сок и есенции, да ги поставяме в стъкленици и да ги предаваме за съхранение. А нашата предводителка се разпореждаше толкова делово, че съумя да намери на всеки достатъчно работа. Трябваше доста да се напрегнем на този остров, докато успеем да свършим всичко, което бе необходимо за връщането на обезглавените тела. Междувременно, както после разбрах, трите девойки се намираха в първата стая и най-усърдно миеха телата на покойните.

След като най-сетне привършихме тези приготовления, ни донесоха малко супа и по глътка вино, по което разбрах, че не бяхме тук за развлечение. И след като приключихме работата си за деня, всекиму бе постлана само по една подложка на земята. С това трябваше да се задоволим. Сънят не идваше при мен. Затова аз се разходих из градините и стигнах до вала. И понеже небето бе много ясно, можех да убия времето, като разглеждам звездите. Стигнах случайно до една каменна стълба, която водеше към вала. И понеже луната грееше много силно, аз се осмелих да се изкача на него и да погледна навътре в морето. То бе съвсем спокойно. И понеже ми се удаваше такава добра възможност да размишлявам над астрономията, аз установих, че през тази нощ се осъществяваше такова разположение150 на планетите, каквото скоро нямаше да може да бъде наблюдавано.

След като бях стоял доста дълго, гледайки към морето, удари дванадесет и видях в далечината седемте пламъка да се движат над морето и да се насочват към върха на кулата. Обзе ме страх, защото щом пламъците кацнаха, ветрове започнаха да вълнуват морето. Луната също бе закрита от облаци и от страх едва смогнах да намеря отново стълбата и да се кача на кулата. Дали пламъците бяха останали или си бяха отишли, не мога да кажа, защото не смеех да се покажа навън в този мрак. Легнах върху постелята си и понеже една чешма в лабораторията ромолеше тихо, лесно заспах. Тъй и петият ден бе свършил с чудеса.

^

ДЕН ШЕСТИ


На сутринта, след като се бяхме събудили един другиго, ние поседяхме известно време заедно и обсъдихме какво би могло да излезе от всичко това. Защото неколцина бяха убедени, че всички обезглавени щяха отново да оживеят. Други, напротив, смятаха, че гибелта на старите не само че щеше да върне на младите живота, но и способността им да се множат. Някои мислеха, че не те са били убити, а други са били обезглавени вместо тих.

Докато се разговаряхме така доста дълго, при нас дойде старият мъж151, поздрави ни и провери дали всичко бе готово и дали в достатъчна степен бе направено необходимото за процесите в лабораторията. След проверката той трябваше да признае нашето усърдие. Скоро дойдоха неколцина младежи. Те донесоха стълби, въжета и големи крила, които положиха пред нас, и си отидоха. Тогава старият човек, наричайки ни синове, каза, че през този ден всеки трябва да носи непрекъснато със себе си едно от тези три неща. Можете да избирате, каза той, или искате да се тегли жребий? Ние казахме, че искаме да избираме. Но тогава старият внезапно каза, че трябва да се реши чрез жребий. Той приготви три билетчета. Върху едното написа "стълба", върху второто "въже", върху третото "крила". Сложи ги в една шапка и всеки трябваше да тегли.

Онези, които бяха изтеглили въже, мислеха, че техният жребий е най-добър. За мен остана една стълба, което много ме натъжи, тъй като тя беше дванайсет стъпки дълга и доста тежка. Другите можеха удобно да увият около себе си своите въжета, а на третите старият превърза крилата така изкусно, сякаш им бяха нараснали После той завъртя един кран и чешмата спря да тече. Трябваше да я преместим от средата. Когато всичко това стана, той взе със себе си сандъчето със стъклениците, сбогува се и здраво заключи след себе си вратата, тъй че ние си помислихме, че всъщност бяхме станали пленници в тази кула.

Но не измина и четвърт час, когато над нас се отвори кръгла дупка. Там ние съзряхме нашата предводителка. Тя ни повика, пожела ни хубав ден и помоли да се качим горе. Тези с крилете бързо излязоха навън през дупката. Ние, останалите, разбрахме за какво щяха да ни послужат нашите стълби. Само онези с въжетата бяха доста зле, защото щом никой от нас стигнеше горе, заповядваше му се да изтегли след себе си стълбата. Накрая въжето на всеки биде закачено за една желязна кука. Тогава всеки сам трябваше да се изкатери нагоре по въжето, колкото бяха възможностите му, което наистина не се удаваше без усилия. Когато вече бяхме горе, дупката отново се закри и ние бяхме приятелски посрещнати от девойката.

Залата, в която се намирахме, бе голяма колкото кулата. Тя имаше шест изкусно направени килии, малко по-високи от самата зала. За да стигне човек до тях, трябваше да изкачи три стъпаловидни площадки. След малко бяхме разпределени по килиите, за да се молим там за живота на краля и кралицата. В това време предводителката влизаше и излизаше през вратичката А, докато свършим с молитвата си.

Веднага щом приключихме, дванайсет души, които първоначално бяха нашите музиканти, внесоха през малката вратичка един странен продълговат предмет, който моите събратя сметнаха за чешма, и го положиха по средата. Аз обаче реших, че вътре бяха мъртъвците, защото най-долният сандък, който беше с овална форма, бе толкова голям, че в него биха се побрали шест души, лежащи един върху друг. След това музикантите отново излязоха, донесоха своите инструменти и посрещнаха нашата предводителка заедно с нейните прислужници с приятна музика при влизането им. Предводителката носеше едно малко сандъче, останалите – клонки и малки висящи лампи, а няколко от тих имаха в ръцете си горящи факли. Те ни връчиха факлите и ние се наредихме около чешмата. Най-отпред и най-близо до нея бяха наредени в кръг девойката А и нейните момичета с лампичките и клонките с. Следвахме ние с факлите като втори кръг. Музикантите а бяха подредени в редица от горната страна над нашия кръг, а останалите девойки я бяха застанали също в една редица, успоредна на а извън кръга, но от долната страна и на същото разстояние от него като а. Откъде идваха тези девойки, дали живееха в кулата или ги бяха довели през нощта, не зная, защото лицата на всичките бяха покрити с тънка бяла кърпа, тъй че не познах никоя от тях. В този момент предводителката отвори ракличката. В нея имаше нещо кръгло и увито в зелена тафта. Тя го положи в най-горното котле и го похлупи пак с един капак с периферия, който бе целият с дупки. Отгоре му тя поля малко от течността, приготвена от нас вчера. От това чешмата започна да тече. Четири тръбички излизаха от казана, под него се намираше друг с много остриета, на които девойките закрепиха своите висящи лампи, та да се затопли казанът и заври водата. И когато водата възвря, тя закапа през многото дупки върху мъртвите тела. Бе толкова гореща, че разтопи всички мъртъвци и ги втечни. Какво бе обаче онова кръгло нещо, увито отгоре, моите другари още не знаеха. Аз обаче разбрах, че бе главата на мавъра, от която водата толкова много се нагорещяваше. Около големия казан също имаше множество дупки. В тях девойките поставиха своите клонки. Дали това бе необходимо или спадаше към церемонията, не зная. При все това клоните непрекъснато биваха напръсквани от чешмата, след което от тях в котела се стичаха капки с малко жълтеникав цвят.

Чешмата продължи да тече от само себе си два часа, но колкото повече време минаваше, толкова повече отслабваше тя. Междувременно музикантите си отидоха и ние се заразхождахме насам-натам из залата. Залата бе така направена, че имахме достатъчно възможности да си прекараме времето. Не липсваха статуи, картини, часовници, органи, чешми с водоскоци и други подобни. Но ето че стана така, че една чешма спря и не искаше да потече отново. Затова девойката предводителка нареди да донесат едно златно кълбо. Под чешмата имаше една канелка. През нея тя остави да изтече в кълбото всичката материя, която се бе разтворила в горещи капки. Накрая се напълниха с тях николко мерки, които бяха с много червен цвят. Другата вода, която бе останала горе в котела, изляха. Тази до голяма степен олекнала чешма изнесоха навън. Дали тя биде отворена отвън или бе останало нещо, полезно за мъртъвците, не бива да казвам. Зная обаче, че водата, с която напълниха кълбото, бе много по-тежка от това, което бихме могли да носим ние, шестимата, или още повече души, въпреки че тя не би трябвало да бъде прекалено тежка за един човек. Когато и това кълбо бе изнесено с мъка през вратата, ние отново останахме сами. Забелязах обаче, че над нас някой ходеше насам-натам. Затова се огледах наоколо за стълбата си. Събратята ми разменяха най-невероятни мнения за тази чешма, защото смятаха, че мъртъвците лежаха в градината на двореца, и не разбираха смисъла на тези действия. Аз обаче благодаря Богу, че се бях събудил в подходящ момент и бях видял това, което ми помагаше по-добре да проумея онова, което вършеше предводителката. След четвърт час капакът горе се отвори и ни бе заповядано да се изкачим. Това стана както преди с помощта на крила, стълби и въжета. Доядя ме обаче за това, че девойките можеха да се качват горе по друг път, а ние трябваше да се мъчим така. Но забелязах, че тук ставаше дума за нещо особено и че старият мъж трябваше да направи нещо, защото крилата на моите събратя не им помагаха много, когато искаха да се качат горе.

Когато все пак издържахме и на това изпитание и дупката биде затворена, аз видях кълбото да виси на една дебела верига по средата на залата. В тази зала нямаше нищо друго освен прозорци и между всеки два прозореца по една врата, която закриваше само едно голямо блестящо огледало. Прозорци и огледала оптически бяха така съчетани едни с други, че слънцето попадаше само върху една врата. Тъй че когато прозорците и вратите пред огледалата биваха отворени, навсякъде имаше само слънце. Всичките лъчи падаха чрез изкуственото пречупване на светлината върху златното кълбо, което висеше по средата. И понеже то бе излъскано, получаваше се такъв блясък, че нито един от нас не можеше да отвори очите си. Затова трябваше да гледаме напред към прозорците толкова дълго, колкото бе необходимо на кълбото да се нагорещи достатъчно и да се постигне желаният ефект. На това място трябва наистина да кажа, че посредством тези огледала преживях най-чудесната гледка, каквато природата някога е създавала, защото навсякъде имаше слънца, а кълбото по средата грееше още по-ярко, тъй че още по-малко, отколкото бе възможно при слънцето, можехме да задържим погледа си върху му дори и за миг.

Най-после предводителката разпореди да закрият oгледалата и затворят прозорците, за да може да се изстуди малко кълбото, и това стана в седем часа. Намерихме това за добре, тъй като сега имахме време да се подкрепим малко с една закуска. Гощавката бе отново съвсем философска; никой от нас нямаше опасност да прекали с мярката и въпреки това не страдахме от недостиг. Надеждата за бъдещата радост (в която девойката предводителка непрекъснато ни уверяваше) ни правеше толкова весели, че ние не се плашехме от никаква работа или неудобство. В интерес на истината трябва да кажа, че за моите събратя от високото съсловие нито кухнята, нито пък трапезата бяха важни. Те намираха удоволствие само в това, да се занимават с една такава необикновена физика, за да разсъждават по такъв начин върху мъдростта и всемогъществото на Твореца. След леката закуска отново се приготвихме за работа, защото кълбото се бе достатъчно изстудило. С голям труд и мъка трябваше да го свалим от веригата на пода. Но ето че се стигна до спор, как можем да разглобим кълбото, тъй като ни бе заповядано да го разрежем в средата. Един остър диамант трябваше да ни послужи за инструмент. След като го отворихме, там вече нямаше никаква червенина, а едно красиво, снежнобяло яйце. Много ни зарадва, че това така добре ни се удаде, защото девойката предводителка непрекъснато изказваше опасения, че черупката щяла още да бъде твърде меха. С радост стояхме около яйцето, сякаш ние го бяхме снесли. Но предводителката бързо нареди да го изнесат, а тя самата се раздели с нас и заключи вратата. Какво обаче направи с него, както и дали бе извършено нещо тайно, не зная, но и не ми се вярва.

Отново почивахме четвърт час, докато се отвори третата дупка и ние стигнахме четвъртия етаж или под. В тази зала намерихме един голям меден котел, пълен с жълт пясък. Той бе сгрят чрез обикновен огън, след което яйцето биде заровено вътре, за да узрее напълно. Котелът бе четириъгълен. От едната страна върху му се четяха тези два стиха, написани с големи букви:

^ О. ВЫ. ТО. BIT. MI. LI. KANT.I. VOLTBIT. ТО. GOLT152 .

От другата страна бяха тези три думи.

SANITAS. NIX. HASTA153 .

Върху третата страна стоеше само една-единствена дума.

F.I.A. T154.

Но най-накрая стоеше цял надпис, който гласеше.

QUOD

Ignis: Aer: Aqua: Terra:

^ SANCTIS REGUM ЕТ REGINARUM NOSTR:

Cineribus.

Eripere поп poterunt.

Fidelis Chymicorum Turba

IN HANC URNAM

Contulit,

Ао155.

Дали с това се имаше предвид пясъкът или яйцето156, този спор предоставям на учените люде. Аз върша своето и няма да оставя нищо необявено. След като нашето яйце бе готово, то биде извадено. Нямаше обаче нужда да го пробиваме, тъй като птицата, която беше в него, сама се освободи и изглеждаше много радостна, но цялата окървавена и безформена. Най-напред ние я поставихме върху топлия пясък. В това време девойката предводителка заповяда здраво да завържем птицата, защото иначе щяла да ни създаде доста затруднения. Така и стана. Така бе направено. Скоро й донесоха храна. Това бе кръвта на обезглавените, втечнена отново със специално приготвената вода. От нея пред очите ни птицата растеше и ставаше толкова голяма, че разбрахме защо девойката ни бе предупредила да внимаваме. Тя хапеше и дращеше тъй враждебно, че ако бе успяла да се добере до някого, с него щеше да бъде свършено. Птицата беше толкова черна и дива, че будеше страх. Отново й донесоха ядене, вероятно кръвта на още някоя кралска особа. От тази храна отново й опадаха всичките пера и на тяхно място й пораснаха белоснежни пера. В това оперение тя малко се укроти и ние можехме по-лесно да се справяме с нея, но все пак й нямахме много вяра.

От третото ястие перата й започнаха тъй красиво да се шарят, че аз през целия си живот не бях виждал такива красиви багри. Тя беше станала извънредно кротка и се държеше приятелски, така че с позволение на предводителката ние я освободихме от пленничеството й. Съвсем оправдано е, започна девойката предводителка, тя да бъде посветена с радост, защото чрез вашето усърдие и съгласието на нашите стари родители ти получи най-голямото съвършенство. С тези думи тя заповяда да слагат трапезата за обяд, а на нас да си починем, защото най-трудното дело било свършено и подобавало да изпитваме удоволствие от извършената работа.

Ние се развеселихме, но все още бяхме с траурните си дрехи, което не подхождаше твърде на радостта ни. А предводителката непрестанно ни задаваше въпроси, за да проучи навярно кой измежду нас би могъл да бъде особено полезен за нейното начинание. Най-много я интересуваше топенето и доста й допадаше, ако някой от нас бе запознат с точните манипулации, както подобава на един художник157 . Обядът не продължи повече от три четвърти час. Ние повечето време се посветихме на птицата, на която постоянно трябваше да даваме да яде от нашата храна. Сега обаче тя вече не нарастваше, а запази големината си. След като се нахранихме, не ни оставиха дълго да почиваме, а след като предводителката и птицата си отидоха, ни бе отворена петата зала, в която влязохме по вече описания начин и предложихме услугите си. В тази зала бе приготвена баня за нашата птица. Тя бе боядисана с един бял прах тъй, че изглеждаше сякаш бе от чисто мляко. В началото, когато поставиха птицата вътре, тя бе хладна, от което птицата беше доста доволна, пиеше и играеше в нея, забавлявайки се. След като обаче тя започна да се загрява от поставените отдолу лампи, струваше ни много усилия да я задържим вътре, поради което поставихме капак върху котела. Главата я оставихме да стърчи навън през една дупка, докато й опадаха всичките пера от тази баня и тя стана гладка като човек. Горещината не й вредеше никак, което много ме учуди, защото перата в банята бидоха изцяло стопени и водата се боядиса в синьо. Най-накрая пуснахме птицата на свобода. Тя скочи сама от котела и бе така ослепително гладка, че бе истинско удоволствие да я гледа човек. Но тъй като бе станала буйна, трябваше да я завържем с една каишка, закачена с верига, за врата и така да я разхождаме нагоре-надолу из залата. Междувременно под котела бе запален силен огън и водата, в която бе стояла птицата, бе оставена да ври дотогава, докато се превърна в камък, оцветен в синьо. Ние го извадихме и най-напред го начукахме, след това трябваше да го стрием о един камък и накрая с тази боя да намажем цялата кожа на птицата. Тогава тя стана още по-чудна, защото бе съвсем синя с изключение на главата, която остана бяла. С това нашата работа на този етаж бе свършена и (след като девойката заедно със своята синя птица се бе разделила с нас) ни беше наредено през дупката да се качим на шестия етаж.

Там ние бяхме доста опечалени, тъй като по средата имаше поставено едно олтарче, тъй както го описах по-горе в залата на краля. Върху му седяха шестте споменати преди неща, птицата беше седмото. Първо поставиха пред нея чешмичката, от която течеше хубаво питие. След това ти кълва толкова продължително бялата змия, че ти започна обилно да кърви. Тази кръв трябваше да съберем в една златна купа и да я изсипем в гърлото на птицата, която силно се съпротивляваше. После пъхнахме главата на змията в чешмичката. От това тя отново оживя и се вмъкна в мъртвешката глава, тъй че дълго след тона не можех да я видя. През това време сферата продължаваше да се движи дотогава, докато не се установи желаното съотношение между звезди и планети и часовничето не удари един. Скоро се установи отново друго съотношение. Тогава камбанката удари два. Докато най-накрая можахме да наблюдаваме третото съотношение, което също така бе известено от камбанката, а бедната птица сама положи смирено глава върху книгата и се остави доброволно да й бъде отсечена главата чрез един от нас. Но от нея не потече нито капка кръв, докато не я разтвориха откъм гърдите; тогава кръвта бликна силно тъй свежа и светла, сякаш бе чешма от рубини. Смъртта й порази сърцата ни. Ние мислехме, че само с една птица няма да ни се помогне. Затова оставихме нещата тъй, както се случиха, разтребихме олтарчето и помогнахме на девойката да изгори тялото на пепел върху олтарчето заедно с окачената към него дъсчица с огън, който бе взет от светлика. След това пепелта биде пречистена неколкократно и сложена за съхранение в едно сандъче от кипарисово дърво.

Тук не мога да премълча що за шега бе изиграна на мен и на още трима мои събратя. След като грижливо бяхме събрали пепелта, девойката предводителка каза, че вече сме тук в шестата зала и имаме пред себе си още само една. След това нашите мъки свършват и ние ще се върнем отново в двореца. Ти се надяваше да може да представи пред краля и кралицата славните ни дела и да издейства подобаващо възнаграждение. Но, каза тя, установих, че измежду вас има четирима лениви, които бавно работят в лабораториите (и тя посочи мен и още трима). Понеже изпитвам любов към всеки един, не искам да ги предам за заслуженото наказание. Но тъй като това не може да остане ненаказано, то ние трябвало да бъдем изключени от предстоящата седма и най-великолепна акция. Така няма да става нужда Негово кралско Височество да налага някакво наказание.

Какво ми бе на душата след тези думи, оставям на другите да си помислят, защото нашата девойка можеше тъй да се преструва на сериозна, че ние се смятахме за най-злочестите измежду всички хора. След това тя нареди чрез едно от момичетата (винаги присъстваха много от тях) да доведат музикантите. Те трябваше да ни изкарат през вратата с толкова подигравки и гавра, надувайки своите тръби, че от смях едва успяваха да свирят. Особено много ни ядоса обаче, че на всичкото отгоре тя ни се присмиваше. А и измежду нашите събратя може би също е имало някои, които са се радвали на нещастието ни.

Но всичко се оказа съвсем другояче. Тъй като щом стигнахме вратата, музикантите ни казаха да бъдем весели и да ги последваме нагоре по спираловидната стълба. Те ни заведоха до седмия под, който бе под покрива. Там заварихме стария мъж, когото не бяхме видели досега, да стои пред една малка кръгла печка. Той ни посрещна дружелюбно и ни честити от сърце за това, че сме били избрани от девойката. След като чу за първоначалния ни ужас, за малко не му се пръсна коремът от смях. Поучете се от това, каза той, мили синове, че човек никога не знае колко много всъщност Бог се грижи за него! По време на този разговор дойде и девойката със своята кутийка. След като достатъчно се бе посмяла над нас, тя пресипа пепелта в един друг съд и напълни своя с друга материя, като съобщи, че сега трябвало и на останалите художници да приготви нещо синьо за очите. През това време тя ни поръча да следваме напътствията на стария господин и да изпълняваме заповедите му.

С това ти се раздели с нас в седмата зала, като нареди на нашите събратя да дойдат. Какво е направила с тях там, не мога да зная, защото не само че им бе забранено да казват, но и ние не можахме да видим нищо заради собствената ни заетост. Трябваше да навлажним пепелта с предварително приготвената вода, тъй че да стане на рядко тесто. След това сложихме тази материя на огъня, докато добре се сгорещи. После я изляхме в две малки форми или модели и ги оставихме малко да се изстудят. Остана и малко време да погледаме през един процеп какво правят нашите събратя. Те се занимаваха с печката, като всеки сам трябваше да разпалва огъня с една тръба. Духаха тъй, че им секваше дъхът, и навярно си мислеха, че са в по-добро положение в сравнение с нас. Духането продължи, докато нашият старец отново ни призова на работа, така че не мога да кажа какво е станало после.

Отворихме формите и открихме, че вътре в тях имаше две светли и почти прозрачни статуетки, каквито човешки очи още никога не са виждали, едно момченце и едно момиче158, всяко само четири дюйма дълго (1 дюйм (или 1 инч) = 2,54 см.). И което най-много ме учуди, те не бяха твърди, а меки и с плът като на всеки човек, само че в тих нямаше живот. Сега вече твърдо вярвах, че изображението на Венера е било направено също по този начин. Тези красиви като ангели деца най-напред положихме върху две възглавници от атлаз и доста дълго ги разглеждахме, като забравихме сами себе си, потънали в съзерцание. Старият господин ни откъсна от това занимание и заповяда постоянно да капваме по една капка от кръвта на птицата, която бе събирана предварително в златната купа, в устата на фигурите. От това те започнаха видимо да нарастват. Постепенно ставаха все по-красиви и си помислих, че художниците би трябвало да се поучат в своето изкуство от това творение на природата. И ето че те започнаха да стават толкова големи, щото ние трябваше да ги вдигнем от възглавниците и да ги сложим да легнат върху една дълга маса, покрита с бяло кадифе. Старият господин ни заповяда да ги завием до гърдите с една бяла нежна завивка от тафта.

За да бъда по-кратък: преди да бяхме употребили напълно кръвта, те вече доста бяха възмъжали, имаха златистожълти коси и в сравнение с тих споменатата Венера бе едно нищо. Но им липсваше още естествена топлина и чувствителност. Те бяха мъртви фигури, но с жив и естествен тен. И понеже съществуваше опасението, че щяха да станат прекалено големи, старият не искаше да им дават вече каквото и да е, а закри с покривката също така и лицата им и заповяда да заобиколят масата с факли. (Тук трябва да предупредя читателя да не смята, че тази светлина бе необходима, защото според мен единственото намерение на стария господин бе да не забележим кога душата ще влезе в тях. На мен също може би нямаше да ми направи впечатление, ако не бях вече виждал два пъти преди това пламъците. Но аз оставих другите трима с тяхната представа. Старият господин също не знаеше, че бях видял нещо.) Ето че ни казаха да седнем на пейката срещу масата. Скоро дойде и девойката с музика и е всички необходими неща. Тя носеше със себе си две красиви бели дрехи, равни на които не бях виждал никога в двореца, които и не мога да опиша, защото мисля, че бяха изцяло от кристал. Но те бяха меки и непрозрачни. Тя ги положи върху масата и се разпореди на своите момичета и стария господин да започнат със своите фокуси и номера около масата, които бяха устроени с цел да отклонят вниманието ни. Това ставаше, както бе казано, под покрива, който бе така причудливо оформен, а именно със седем сводести полукълба. Средното бе малко по-високо и имаше най-горе една малка кръгла дупка, която бе обаче затворена.

След много церемонии влязоха още шест девойки. Всяка носеше по един тромбон, който бе обвит със светлозелена светеща материя като с венец. Един получи старият господин и след като бе угасил някои светлини най-отгоре и бе открил лицата им, той постави един от тромбоните на устата на мъртвото тяло, и то тъй, че горната част бе насочена към споменатия отвор в купола. Моите събратя гледаха съсредоточено към пластиките (подобните на хора фигури), аз обаче имах други мисли в главата си. Защото щом като листата или венецът около тръбата бе запален, видях как горната дупка се отвори и една светла огнена ивица се спусна надолу през тръбата и влезе в безжизненото тяло. След това дупката бе отново затворена и тромбоните бяха изнесени. (С тази игра моите събратя бяха донякъде заблудени, понеже мислеха, че животът в човешките образи бе предизвикан от горенето на зелената материя на листата.) Щом фигурата прие душата, очите й се отвориха и затвориха, но съществото почти не се раздвижи. Старият господин постави друга тръба върху устата на втората фигура, запали огън и душата бе пусната да влезе през тръбата. Това бе направено по три пъти за всяка фигура. След това всички светлини бяха угасени, а покривката от кадифе бе преметната през двете човешки фигури. Занесоха ги увити върху едно походно легло, където, закрити зад завесите, те поспаха доста.

(Ето че стана време девицата да погледне как се държаха останалите наши художници159. Те бяха в добро разположение, тъй като, както ми разказа след това самата тя, трябвало да работят над златото. Това наистина е част от изкуството, но не най-изисканата, най-необходимата и най-добрата. Те имаха при себе си също така една част от тази пепел, но само за да не си мислят, че историята с птицата е станала единствено заради златото и че чрез това е бил отново върнат животът на убития.)

И тъй ние седяхме там тихо, за да изчакаме да се събуди нашата съпружеска двойка. Това трая около половин час. Отнякъде отново се появи палавият Купидон. И след като ни поздрави един по един, той отлети под завесата и се закача с тях дотогава, докато те се събудиха. Това бе свързано с голямо удивление, защото те смятаха, че от часа на обезглавяването им досега са спали. След като Купидон ги бе събудил и им бе дал възможност да се познаят отново един другиго, той се отдръпна малко настрана, за да могат да си починат още по-добре. През това време той вършеше своите лудории с нас. Накрая трябваше да му се доведе музиката и всички да станат малко по-весели. Не след дълго дойде девойката и като поздрави почтително, целуна ръцете на младия крал и кралицата, които се чувстваха малко слаби. Тя донесе двете споменати красиви одежди, те ги облякоха и се представиха с тях. Седнаха върху две изящни кресла и ние ги поздравихме почтително с реверанс, за което самият крал благодари по най-милостив начин.

Междувременно бе станало пет часа. Затова те не можеха повече да се бавят и веднага щом най-важните неща бяха събрани, трябваше да придружим младите кралски особи надолу по спираловидната стълба през портите и стражите навън към кораба. Те седнаха вътре заедно с няколко девойки и Купидон. Отпътуваха толкова бързо, че скоро ги изгубихме от погледа си. Както чух, след това били посрещнати от няколко внушителни кораба, тъй че за четири часа пропътували голямо разстояние.

След пет часа на музикантите бе заповядано отново да отнесат всички неща на корабите долу и да се приготвят за заминаване. Но тъй като това вървеше доста бавно, старият господин пусна една част от своите тайни воини да излязат. Досега те бяха държани скрити във вала. При това ми направи впечатление, че кулата бе много подходяща за отбрана. Воините бързо се справиха с багажа и не остана нищо друго за вършене освен нашата среднощна вечеря.

Когато масите бяха готови, девойката отново ни заведе при нашите събратя. Тогава трябваше да се престорим на много страдащи и да скрием усмивките си. Те обаче все се усмихваха лукаво, макар че между тях имаше някои, които ни съчувстваха. При среднощната вечеря с нас бе и старият господин и никой не можеше да се похвали с нещо, без старият мъж да го обори или да го коригира, или да му даде още някоя добра поука. От него аз научих най-много. Много добре щеше да бъде, ако всеки беше се придържал и ръководил по него, тогава някои неща щяха да се подредят по-добре. След като хапнахме, старият господин най-напред ни заведе в своите работилници, каквито имаше на разни места в бастионите. Там видяхме чудни творения на природата, а също така и други неща, които бе създал човешкият разум, подражавайки на природата. Наистина имаше много неща за гледане и ако ни бяха оставили, нямаше да ни стигне и година. Така прекарахме времето до късно през нощта. Накрая легнахме да спим, като получихме не само добри легла във вала, но и извънредно изящни стаи. Това ни учуди още повече, като се имаше предвид колко трябваше да страдаме вчера. В една такава стая имах пълно спокойствие. И тъй като много от грижите ми бяха изчезнали, тихият шум на морето ми помогна да заспя дълбоко и сладко заедно с един сън от единайсет часа до осем сутринта.

^

ДЕН СЕДМИ


Когато се събудих и бързо се облякох, поисках отново да отида в кулата. Но във вала имаше толкова много мрачни коридори, че аз доста време се лутах, преди да намеря някакъв изход. Същото се случи и на останалите, докато накрая отново се събрахме в най-долното сводесто помещение. Там ни дадоха жълти монашески дрехи с качулки заедно с жълти руна. Тогава девойката ни каза, че сме рицари на Златния камък.

След като се приготвихме, старият мъж подари всекиму по едно парче злато. Върху едната му страна стояха думите:

AR. NAT. MI.160

Върху обратната страна се четеше:

ТЕМ. NA. Е161.

Той ни заръча да не нарушаваме този завет.

Отправихме се навътре в морето и ми направи голямо впечатление, че нашите кораби бяха тъй великолепно обзаведени, та не би било възможно тези красиви неща да не са били донесени от другаде. Бяха дванадесет кораба, шест наши и шест на стария господин. Той се отправи към нашия кораб, на който бяха събрани всички мои събратя. В първия кораб се настаниха музикантите, каквито старият господин също тъй имаше доста на брой, те пътуваха пред нас, за да ни развличат. Знамената на корабите изобразяваха дванадесетте небесни зодиака. Ние се намирахме на кораба със знака Везни. Освен всичко друго нашият кораб имаше и един чудно хубав часовник, който отчиташе всяка минута162.

Морето бе толкова тихо, че представляваше особено удо-волствие да се пътува. Но най-хубавото бе разговорът със стария мъж. Той можеше да изпълва времето ни с чудни истории по такъв начин, че аз бих могъл през целия си живот да пътувам с него. Междувременно корабите доста бързо напредваха, защото преди още да бяха изминали и два часа, един моряк ни каза, че вече виждал много кораби.

По това можеше да се приеме, че идваха да ни посрещнат. Така бе наистина и щом навлязохме от морето в езерото по споменатата речна теснина, там бяха разположени около петстотин кораба, между които един от чисто злато и скъпоценни камъни. В него седяха крал и кралица заедно с високоблагородни особи. Веднага след като ни съзряха, наредиха да се дадат залпове от всички оръдия и звукът, издаван от тромбони, тромпети и войскови барабани, бе толкова силен, че всички кораби в морето се тресяха. Накрая, след като бяхме пристигнали, те заобиколиха нашите кораби и замлъкнаха. Старият Атлас произнесе по поръчение на краля кратка, но изискана реч, като започна с въпроса, дали дарът за краля е приготвен. Моите събратя много се учудиха, че кралят вече е възкръснал, тъй като мислеха, че тепърва трябваше да го съживят. Ние ги оставихме да се чудят и се престорихме, че и ние намираме това за странно.

След поздравлението на Атлас напред излезе нашият старец и даде обширен отговор, като пожела на краля и на кралицата щастие и благополучие и им предаде една малка изящна ракла. Какво имаше вътре, не зная. То бе поверено за съхранение на сновящия между двамата Купидон. След това заповядаха да изстрелят отново приветствени залпове и ние пътувахме доста време заедно, докато накрая стигнахме до един друг бряг. Това бе в близост до първата порта, през която бях минал най-първо. На площада чакаше вече голяма част от кралската дворцова прислуга заедно с няколко хиляди коня. Щом достигнахме брега и слязохме, кралят и кралицата ни подадоха ръка особено любезно и след това ние трябваше да възседнем конете. На това място любезно искам да помоля читателя, щото той да не възприема моя разказ по-нататък като собствена прослава и гордост, а да ми повярва, че ако не се налагаше, то аз бих премълчал за честта, която ми бе оказана. Ние всички бидохме разпределени един след друг между знатните особи. Нашият стар господин и аз, недостойният, трябваше да яздим до краля. Всеки от нас носеше по едно снежнобяло знаме с червен кръст върху му. На мен ми възложиха това поради моята възраст, тъй като и двамата бяхме с дълги бели бради и коси. Аз бях закачил моите отличителни знаци на шапката си, което младият крал скоро забеляза. Той попита дали аз бях онзи, който е можал да разтълкува знаците долу при портата. Аз смирено потвърдих, той обаче се засмя на това и забеляза, че вече нямало нужда от формалности, защото съм му бил братовчед. След това кралят ме попита как съм решил задачите. Отговорих – с вода и със сол. Той се учуди кой ме е научил на толкова мъдрост. Тогава аз станах малко по-смел и му разказах как се бе случило всичко с моя хляб, с гълъбицата и гарвана. Кралят изслуша разказа ми и изрази твърдата си увереност, че сигурно Бог ме е дарил с особено голям късмет.

Тогава стигнахме до първата порта, на която пазеше пазачът със сините дрехи. Той държеше в ръката си едно писмено моление. Щом ме съзря до краля, той ми връчи молението с думите да спомена пред краля за неговата вярност. Попитах краля как стояха нещата около този пазач. Той ми отговори, че бил отличен астролог, който се ползвал с голямо уважение. Но веднъж извършил грях спрямо Венера и я съзерцавал в нейното ложе, поради което му било наложено като наказание да пази първата порта, докато бъде избавен от някого. Попитах дали този, който го замени, щеше да бъде освободен на свой ред. Кралят потвърди, но само ако се намери някой, който е сгрешил по същия начин, като застане на неговото място. Тези думи ме улучиха в сърцето, защото моята съвест ме обвиняваше в това, че аз бях престъпникът, но си замълчах и само предадох молението. Щом той го прочете, силно се уплаши, тъй че и кралицата, която яздеше зад нас с нашата девойка и още една кралица, за която си спомнях още от окачването на тежестите горе, забеляза това. Тя го попита какво означава това писмо. Той обаче не искаше да покаже нищо от това, което чувстваше, скри писмото у себе си и заговори за други неща.

Към три часа влязохме в двореца. След като слязохме и придружихме краля до споменатата зала, той каза на стария Атлас да отиде при него в една малка стая и му показа писмото. След това Атлас се върна, яздейки, при пазача, за да проучи по-подробно въпроса. Тогава младият крал заедно с кралицата и останалите знатни особи седнаха, а нашата девойка започна да хвали нашето усърдие с молба да бъдем кралски възнаградени, а тя самата да бъде оставена на досегашната си служба. Старият господин също стана и започна да уверява, че всичко, което била казала девойката, било истина и че затова подобава и двете страни да бъдат възнаградени. След това трябваше малко да се отдръпнем назад. Бе решено всеки да изкаже по едно желание, което щеше да бъде изпълнено. Нямаше съмнение в това, че умният щеше да изкаже и най-доброто желание. И така трябваше да си помислим до среднощната вечеря. В това време кралят и кралицата бяха започнали да играят за развлечение на нещо, което приличаше на шах, но имаше други правила. Добродетел и порок се бореха един срещу друг. Така много хубаво можеше да се види с какви средства порокът преследваше добродетелта, как те се срещаха непрестанно. Това ставаше толкова изкусно, че на нас ни се прииска и ние да играем на подобна игра.

По време на играта дойде отново Атлас и направи тайно съобщение. Лицето ми се обля в руменина, защото съвестта ми не ми даваше покой. След това кралят ми предложи сам да прочета прошението. Съдържанието му се състоеше приблизително в следното: Най-напред пазачът пожелаваше на краля щастие и да се разпростре навсякъде семето му. След това той посочваше, че е дошъл вече денят, в който съгласно кралското позволение трябваше да бъде освободен, тъй като Венера е била вече открита от един гост. Това наблюдение било вярно. Тъй на кралското Височество се налагало строго и усърдно да направи проучване с цел да установи, че неговото откритие е истина. Ако то останело без потвърждение, то той искал през целия си живот да остане на портата. Затова той се молел най-смирено да му позволят с риск на живота му да вземе участие в тази среднощна вечеря. Той искал сам да открие извършителя и тъй да получи желаното освобождение. Това бе изложено подробно и умело. При това аз добре чувствах разположението на духа му. Но за мен той бе твър-де строг и аз бих предпочел да не го бях усетил. Е, мислех аз, дали би могло да му се помогне все пак с моето все още неизказано желание. Попитах краля дали той не би могъл да бъде освободен по някакъв друг начин. Не, отговори кралят, тъй като нещата имат своята самобитна особеност; но все пак по отношение на нощната вечеря можем наистина да задоволим желанието му.

И той изпрати човек навън да го доведе. Междувременно в една зала, в която още никога не бяхме влизали, приготвиха трапези. Тя бе самото съвършенство и бе така подредена, че не ми е възможно дори само да започна с описанието й. В неи ние бяхме въведени с особена помпозност и церемониалност. Купидон този път не присъстваше. Защото, както чух, оскърблението, сполетяло майка му, доста го бе разсърдило. В крайна сметка моето деяние и връченото прошение бяха причина за тези неприятности. Кралят се колебаеше да проучи гостите си преди всичко за това, защото и тези, които още не знаеха, щяха да научат. Така той предостави на пазача, който бе вече пристигнал, да направи своите точни наблюдения и си даде вид на весел, доколкото можа. И тъй всички отново се развеселиха и започнаха да се развличат с всевъзможни забавни разговори. Не е нужно да разказвам какви бяха обслужването и другите обичаи тогава, тъй като това не е от голямо значение за читателя и моето намерение. Ние бяхме изпълнени по-скоро извънредно много от изкусността и човешкото умение, отколкото опиянени от напитките. Това бе последното и най-прекрасно празненство, на което присъствах. След банкета масите бяха бързо вдигнати и николко красиви кресла поставени в кръг, в които трябваше да седнем редом с краля и кралицата, стария господин, жените и девойките. Един красив паж разтвори споменатата по-горе прелестна книжка. Атлас бързо застана в средата и отправи към нас следните думи: Негово кралско Височество не е забравил какво бяхме направили за Него и колко усърдно бяхме свършили работата си. Затова като награда той ни бе избрал заедно и поотделно за рицари на Златния камък163. Тъй че се налагало не само да се държим подобаващо спрямо кралското Височество, но и да спазваме следните клаузи. Така кралското Височество на свой ред щяло да знае как да се отнася към своите другари от сдружението. След това той накара пажа да прочете клаузите. Те бяха следните:

I. Вие, рицари, трябва да се закълнете, че по всяко време ще бъдете предани не на някой дявол или дух, а на Единия Бог, вашия Творец, и на Неговата служителка, природата.

ІІ.Че ще ненавиждате всякакъв разврат, блудство, гнусота и че не ще омърсите с такива пороци вашия Орден.

ІІІ. Че с вашите дарби ще се притичвате на помощ на всеки, който я заслужава и се нуждае от нея.

IV. Че не ще използвате такава чест за светски разкош и почит.

V. Че не ще искате да живеете по-дълго, отколкото е пожелал Бог.

Последната клауза ни накара да се разсмеем. Навярно тя беше прибавена само на шега. И така трябваше да положим клетва върху кралския скиптър. След това бидохме провъзгласени за рицари с обичайната тържественост и освен останалите привилегии бяхме поставени над неразумността, бедността и болестите, за да действаме спрямо тих според собствената си съвест. Клетвата се състоя в един малък параклис (до който стигнахме в процесия). Благодарих на Бога и за Негова прослава окачих там моето златно руно и шапката си и ги оставих за вечен спомен. И тъй като всеки трябваше да напише името си, аз написах:

Summa scientia nihil scire.

^ FR. CHRISTIANUS ROSENCREUTZ,

Eques aure~ Lapidis164

Аппо 1459.

Другите написаха други неща, всеки това, което му харесваше. След това отново ни върнаха в залата и ни настаниха да седнем. Също тъй ни напомниха всеки бързо да помисли какво желание да изкаже. Кралят бе седнал със свитата си в малката стая, за да изслуша там нашите желания.

И тъй всеки трябваше да влезе поотделно, ето защо не мога да кажа нищо за нито едно чуждо желание. Мислех, че нямаше да има нищо по-похвално от това, ако за честта на моя Орден покажех една похвална добродетел. Не намерих по-достойна от тази, която ми изглеждаше най-неприятна, а именно да покажа благодарност. И въпреки че бих могъл наистина да си пожелая нещо далеч по-приятно, преборих се със себе си и реших, макар и да бе опасно, да направи тъй, че да освободя моя благодетел. Когато ме поканиха вътре, попитаха ме, той като вече бях чел молбата, не съм ли забелязал или заподозрял никого като виновник. Започнах смело да разказвам как бе станало всичко и как бях попаднал там по неразумност. Имах намерение да поема всичко върху себе си, но се излъгах в очакванията си, че нещата бързо могат да се уредят. Кралят и останалите господа се учудиха много на едно такова неочаквано признание и ми казаха да се отдръпна настрана. Когато бях повикан отново, Атлас ми съобщи, че не било леко за Негово кралско Величие да научи за сполетялата ме зла участ, особено като се има предвид колко много ме обичал и ценял. Тъй като не му било възможно да отмени установената традиция, не можели да отсъдят спрямо мене по друг начин. За да бъде освободен пазачът, трябваше аз да заема неговото място. Надяваха се, че скоро някой ще сгреши, тъй че да мога да си отида у дома. Но преди сватбеното тържество нямаше надежда този въпрос да се уреди.

Тази присъда почти ме погуби. Бях враждебно настроен към себе си и към своята бъбрива уста за туй, че не можах да си премълча. Накрая все пак събрах кураж и понеже си мислех, че така трябва, разказах как този пазач ме бе дарил със знак и ме бе препоръчал на останалите. С негова помощ бях издържал изпита с везната и удостоен с почести. Най-естественото нещо на света бе да се покажа благодарен спрямо моя благодетел. И понеже нещата не биха могли да станат другояче, благодарих за присъдата и бях радостен, че мога да направя за него нещо, след като той ми бе помогнал да постигна толкова много. Поисках да узная дали правото ми на едно желание не може да оправи възникналото положение. Ако си отидех в къщи, то той би бил освободен чрез мен, а аз въз основа на моето желание. Получих отговор, че изказаното от мен желание не притежавало такава сила, която да направи възможно освобождаването на пазача.

Но на Негово кралско Височество много се понравило това, че съм се примирил с неизбежното. Всички обаче били загрижени за това, че още не съм осъзнавал в какво окаяно положение съм бил изпаднал заради подобно лекомислено любопитство. С това добрият човек бе оправдан, а аз трябваше да се оттегля с натъжено сърце. След мен повикаха и останалите. Всички те излизаха радостни, което бе още по-мъчително за мен, защото мислех, че ще дочакам края на живота си при портата, размишлявах надълго и нашироко какво занимание да си намеря, за да прекарам времето си. Накрая си помислих, че всъщност вече съм доста стар и няма да живея още кой знае колко. Мъката и меланхолията лесно щяха да ме съсипят и така моята служба на пазач щеше да се свърши. Навярно щях да успея бързо да се намеря блажено почиващ в гроба. Много подобни мисли се въртяха в главата ми. От време на време се ядосвах, че бях видял толкова хубави неща, а сега ги губех безвъзвратно. Но, от друга страна, се утешавах, че преди края бях постигнал всички радости и че нямаше да си отида позорно. Това бе последният и най-лош удар, който понасях. Докато бях обзет от моите тежки размишления, другите вече бяха готови и след като се сбогуваха с краля, всеки бе отведен в своята стая. Аз обаче, бедният, си нямах никого, който да ми покаже пътя. На всичкото отгоре трябваше да понасям и закачки. И за да нося белега на бъдещата си служба, трябваше да си сложа пръстена, който преди това бе носил другият пазач. Накрая кралят ми напомни, тъй като сега го виждах за последен път в подобен вид, да се държа както подобава на професията ми, а не в ущърб на Ордена. След това той ме прегърна и целуна, като с всичко това ми даде да разбера, че утре щях да седя при моята порта. След като всички още известно време любезно разговаряха с мен и ми подадоха ръка, предавайки ме на Божията закрила, бях заведен от двамата старци, господаря на кулата и Атлас, в една чудесна стая, в която имаше три легла. Всеки от нас легна на едно от тях. Тогава почти два часа...

Тук липсват приблизително две страници... и книгата завършва с това – авторът, който мислел, че на сутринта трябвало да стане пазач на портата, се върнал у дома си.






оставить комментарий
страница7/11
Дата12.10.2011
Размер2,82 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
отлично
  1
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх