Предговор на преводача icon

Предговор на преводача


1 чел. помогло.
Смотрите также:
Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография...
Предговор към българското издание...
Соня хинкова югославският случай етнически конфликти в Югоизточна Европа...
Предговор учебник...
Предговор
Автобиография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор...
Съдържание предговор...
Пифагорейские золотые стихи с комментариями философа Гиерокла. М., “Гнозис”, 1995...
Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год...
Предговор към новото преработено издание...
Предговор Организацията, хората и тяхното управление...
Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год. Научни рецензенти проф д...



Загрузка...
страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
вернуться в начало
скачать
^

ДЕН ТРЕТИ


Още щом се пукна милият ден и светлото слънце се издигна над планините, след което пое отново по вечния си път, моите смели юнаци започнаха един след друг да пристигат в залата, пожелаваха "добър ден" и ни питаха как сме спали тази нощ. Като видяха въжетата, с които бяхме завързани, мнозина от тях ни се надсмяха, че бързо сме се отчаяли и предали, че не сме били разиграли късмета си като тях, въпреки че някои, на които сърцата силно биеха, не говореха високо за това. Ние се извинихме за простотата си и се на дявахме, че ще бъдем оставени намира и че подигравките трябваше да ни бъдат за урок, който не ни беше отминал и може би ни предстоеше тепърва най-голямото изпитание.

След като отново се събрахме всичките, започнаха да тръбят тромпети както по-рано и да звучат войсковите барабани. Единственото, което си мислехме, бе, че щеше да се появи младоженецът, отсъствието на когото на някои от нас бе направило впечатление. Отново дойде вчерашната девойка. Тя се бе облякла в червено кадифе и бе препасана с бяла лента. На главата й имаше зелен лавров венец, който я правеше много красива. Нейни придружители не бяха вече светлинки, а около двеста облечени в броня мъже, всичките с червено и бяло, подобно на нея. Щом стана от креслото, ти веднага дойде при нас, арестантите. След като поздрави, тя каза с малко думи: Това, че много от вас осъзнаха трагедията си, хареса на моя строг господар. Той иска и вие да изпитате удоволствие.

И виждайки ме как съм облечен, се засмя и каза: Е, и ти ли си се приготвил за ярема? Мислех, че си се при готвил особено изискано.

При тези думи очите ми се напълниха със сълзи. След това тя накара да ни развържат въжетата, да ни навържат един за друг и да ни оставят на едно място, откъдето можехме добре да виждаме везната. После рече:

По-добре ще бъдете, отколкото онзи, който стои още незавързан. Междувременно златната везна бе закачена в средата на залата и бе поставена малка, покрита с червено кадифе масичка, както и седем тежести92, една сравнително голяма, след това четири малки, накрая още две големи. Тези тежести бяха несравнимо тежки, което никой човек не е в състояние да проумее или разбере. Всеки от облечените в броня освен гол меч имаше при себе си и по едно здраво въже. Те бяха разпределени от девойката според броя на тежестите в седем групи и всеки един от групата ти избра за определена тежест. После девойката отново ловко се качи на своя висок трон. След като всички на правиха реверанс пред нея, ти започна да говори със силен глас:

Тоз, що на художника в стаята отива

и без от рисуване нещо да разбира,

със слова най-избрани не спира да говори,

ще стане той всекиму за смях.

На художниците в Ордена кой влезе,

а все още неизбран е,

и се прави на художник с "ох" и "ах",

ще стане всекиму за смях.

Тоз, що за сватба бързичко дошъл е,

без да е поканен като гост,

и се представя с труфила и много "ах",

ще стане всекиму за смях.

Който се качи на таз везна,

и по-лек е, отколкото лови везната,

той с шум такъв ще литне в небесата, ах,

че всекиму ще стане той за смях.

Щом девойката завърши речта си, пажовете казаха на всеки да се подреди и според реда си да се качи горе. Един от императорите дори не се възпротиви, а леко се поклони пред девойката, след което се изкачи горе величествен в своите одежди. След което поставиха последователно тежести, при което за всеобщо удивление се запази същото положение. Но при последната стана твърде тежко за него. Следователно той с голямо огорчение трябваше да се отправи нагоре, тъй че на девойката, както ми се стори, й дожаля, поради което тя заповяда със знак на своите да мълчат. Императорът биде завързан и предаден на шестата група. Тогава излезе напред един император, който гордо стъпи върху везната. И понеже имаше една голяма дебела книга под ризата си, той смяташе, че не може да не му достигне тежест. Но едва що бе издържал третата тежест и биде безмилостно изхвърлен със сила нагоре и книгата му изпадна. Всички войници започнаха да се смеят. Тъй той бе завързан и причислен към третата група. Такава бе участта на всички императори, като всички те бидоха подиграни и взети в плен. След тях дойде ред на едно малко човече, също така император.Той имаше къдрава кафява брадичка. И той се представи след обичайния реверанс. Държа така геройски, че си мислех – този би издържал повече тежести, стига да имаше толкова. Девойката бързо стана, поклони се пред него и накара да му облекат една червена риза. От всичките лаврови клонки върху своя стол ти му подаде една и му позволи да седи на стъпалата пред престола й.

Би било прекалено дълго да разказвам как се стекоха нещата при другите императори, крале и господа, но не мога да не посоча, че малко бяха онези, които останаха накрая измежду толкова високи владетели. Противно на моето очакване, при много от тях се намериха някои хубави добродетели. Едни можаха да издържат тази, други онази тежест, някои две, някои три, четири или пет; малко бяха обаче онези, които можаха да докажат истинско съвършенство. Всеки, на когото нещо не беше наред, биваше порядъчно подигран от групите. След като приключи проверката на благородниците, учените и другите, при всяко съсловие останаха избрани къде по един, къде по двама, често пъти обаче нито един достоен. Накрая дойде ред и на благочестивите господа отцепредатели и шарлатаните, които се хвалеха с това, че фабрикуват лекарството на всички времена. Те бидоха поставени на везната с такива подигравки, че дори и на мен при собственото ми нещастие коремът ми щеше да се пръсне от смях. Затворниците също не останаха по-назад. Защо то в по-голямата си част те, още преди да бе настъпил сериозният съд, биваха смъквани долу от везната с камшици и бичове, за да бъдат заведени при другите затворници от съответната група. От голямата тълпа останаха толкова малко накрая, че ме е срам да посоча броя им. Имаше също така и известни личности из между тях. Всеки бе удостоен с копринена одежда и лаврова клонка.

След като съдът приключи напълно работата си и освен нас не остана никой, който да стои там подобно на завързано куче, пред всички излезе един от началниците и започна да говори:

Милостива госпожице, ако се харесва на ваша милост, то нека на тези бедни хора, сами разбрали своята липса на разум, се позволи да се качат на везната, без от това да произтича някаква опасност, а само за веселба. Може пък да има праведни измежду тих. Отначало много се притесних, тъй като въпреки злата си участ виждах като утеха това, че нямаше да се наложи да бъда опозорен или пък с камшици смъкнат долу от везната. Защото аз не се съмнявах, че на мнозина от затворниците се искаше да бяха останали при нас в залата десет нощи.

Но понеже девойката позволи, така и стана. Ние бидохме развързани и един подир друг бивахме подлага ни на изпитание. Въпреки че много пъти имаше поражения, то никой не биваше подиграван или пък удрян с камшик, а само миролюбиво отклонен настрана. Моят събрат бе петият. Той се изправи с достойнство, поради което всички, особено началникът, го приветстваха и девойката му оказа обичайните почести. След него бързо се изкачиха още двама. Аз бях осмият.

След като треперещ стъпих върху везната, моят другар, седящ вече на своето място в дрехите си от кадифе, ме погледна приятелски. Дори девойката леко се усмихваше. Като удържах всички тежести, девойката заповяда да ме теглят нагоре със сила. За целта окачиха още трима на другия край на везната. Те не успя ха да изравнят. Тогава един от пажовете се изправи и много високо извика: Този е! Друг отговори: Тогава му дайте свободата! Девицата позволи това да стане. И след като бях приет с подобаващи почести, можех да избера един от другарите си, който ми допадаше, и да го освободя. Аз не разсъждавах дълго и избрах първия император, комуто най-много съчувствах. Той биде освободен скоро след това и настанен с всички почести да седи до мен.След като бяха поставили и последния на везната и тежестите се бяха оказали прекалено големи за него,девицата съзря моите рози, които бях свалил от шапката си и взел в ръка. Тя благоволи чрез един от своите пажове да ме помоли за тях. Аз с готовност й ги пре дадох. Така в десет часа преди обяд завърши тази първа церемония (Actus). Отново прозвучаха тръбите. Все още не можехме да ги видим. Междувременно отделните групи със затворниците си трябваше да се оттеглят, за да изчакат присъдата. След това се свика съветът, в който участваха седемте предводители и ние, и започна заседанието си, предвождано от девойката. Всеки трябваше да изкаже мнението си относно това, което предстоеше да се случи със затворниците.

Първото мнение бе всички да бъдат убити, но всеки с различна строгост, в зависимост от това, доколко умишлено е нарушил ясно поставените условия. Според други трябваше да бъдат държани затворени, ка то нито едно от двете не се хареса нито на предводителката, нито на мен. Накрая въпросът се реши от благородника (освободен от мен), от един княз, от моя другар и от мене самия по следния начин:

Първоначално без много шум трябваше да бъдат изведени от двореца изисканите господа, другите може ше да бъдат изпратени с подигравки. Някои трябваше да бъдат съблечени и оставени да си вървят голи, други прогонени с пръчки или пък с кучета. Онези, които вчера доброволно се бяха предали, щяхме да пуснем да си вървят без наказание. Накрая, злонамерените и онези, които вчера на обяда се бяха държали неподобаващо, в зависимост от провинението им трябваше да понесат телесно наказание. Това мнение бе одобрено от девойката и то се наложи. На всичко отгоре им се даваше щедро един обяд, което им бе съобщено веднага.

Присъдата обаче бе отложена за 12 часа на обед. С това съветът привърши своята работа. Девойката заедно със свитата си се отправи към обичайното си място, а на нас ни посочиха най-горната маса в залата с молба да се задоволим с неи, докато приключи окончателно съдебното заседание. Едва след това щяхме да бъдем заведени при младоженеца и младоженката.

Междувременно арестантите бяха отново въведени в залата и всеки бе настанен на място, съответстващо на неговото положение. Бе им заповядано да се държат по-благонравно, отколкото се бяха държали вчера. Но забрана не бе нужна, тъй като те и бездруго си бяха глътнали езиците. Не за да лаская, а в името на истината трябва да кажа, че високопоставените лица най-добре се справяха с положението, в което се намираха. Обслужването им бе доста скромно, но порядъчно, прислужниците си те обаче не можеха да виждат. Но за нас те бяха видими, което ме радваше извънредно. Въпреки че бяхме щастливи избраници, ние не се смятахме за нещо повече от останалите, а говорехме с другите и им давахме смелост, че няма да бъде кой знае колко зле за тях. Въпреки че те с удоволствие биха узнали от нас присъдата, на всеки от нас бе строго забранено да съобщава каквото и да е. Но ние ги утешавахме, доколкото можехме. Също тъй и пиехме за едно с тях, та дано виното поне малко да ги развесели.Нашата маса бе покрита с червено кадифе, върху нея бяха поставени сребърни и златни съдове за пиене. Останалите гледаха всичко това с удивление и голяма болка. Току-що бяхме седнали и при нас дойдоха двамата пажове, които по поръчение на младоженеца ни удостоиха с честта да ни поднесат златното руно93 с един летящ лъв94 върху него и е горещото желание да го сложим като украса на трапезата заедно с ордена (даряван ни сега от Негово Величество и предстоящ да бъде публично потвърден от него с подобаваща тържественост) за слава и великолепие. С най-голяма смиреност приехме вестта и обещахме да направим всичко така, както е по волята на Негово Величество. Освен това благородното момче носеше със себе си и една бележка, в която пишеше как да бъдем настанени, както подобава по ранг и достойнство.

Аз не желаех да скривам ранга си, дори и да ми изглежда, че нещо подобно би могло да се схване като израз на високомерие, което пък би противоречало на четвъртата тежест. И тъй като се отнасяха така великолепно с нас, попитахме единия от пажовете дали би ни позволил да изпратим на нашите приятели и познати нещо скромно за ядене. Той нямаше никакви възражения, поради което всеки изпрати доволно много по невидимите прислужници. И понеже те не знаеха откъде идва това, поисках сам да занеса нещо на един от тях. Веднага обаче щом станах, при мен дойде един от слугите, за да ми направи приятелски забележка. Защото, ако видел това някой от кралските пажове, лошо щяло да ми се пише. Но тъй като никой освен него не бил забелязал нищо, той каза, че нямало да ме издаде. В бъдеще трябвало по-добре да пазя достойнството на Ордена. С тези думи прислужникът ме накара дотолкова да онемея, че в продължение на много време не се помръднах от стола си. Аз благодарих сърдечно за искреното предупреждение, доколкото това ми бе възможно в бързината и уплахата ми. Скоро след това тръбите отново зазвучаха, с което вече бяхме свикнали, защото добре знаехме, че това бе девойката. Затова се приготвихме да я посрещнем. Тя се зададе на високото си кресло с познатите ни придружители. Единият от пажовете изнесе отпред ви сока златна чаша, а друг – един пергамент.

Като се надигна грациозно от своето кресло, девицата пое от пажа потира и ни го предаде по поръчение на краля с думите, че Негово Величество желае той да мине покрай всеки в негова чест. Върху капака на този потир бе изобразена Фортуна, изящно излята от злато95. В ръката си тя имаше развято знаменце, поради което аз и отпих малко тъжно като човек, комуто са станали достатъчно ясни превратностите на щастието. Девойката подобно на нас носеше като украшение златното руно и лъва, от което аз заключих, че ти навярно е предводителка на Ордена. Затова я попитахме как е името на Ордена. Тя отговори, че не е дошло времето да ни разкрива по добно нещо, докато въпросът със затворниците още не е оповестен. Затова очите им трябвало да бъдат още затворени, а това, което ставало с нас сега, било само за тяхно неудоволствие и негодувание, дори и още нищо да не се е случило предвид честта, която можехме да очакваме. Заедно с това тя пое от втория паж откритото писмо. То се състоеше от две части. Частта, която се отнасяше за първата група, гласеше приблизително така:

Да признаят, че твърде лековерно са повярвали на измислени книги, отдали са им прекомерно голямо значение и следователно са дошли в този дворец, без всъщност някога да са били призвани за това. Повечето са се интересували само от това, как да се обогатят и да живеят още по-разкошно и великолепно. Така все ки е подстрекавал другия и го е докарал до такова смешно и позорно положение, заради което се полага порядъчно наказание. Всичко това те признаха смирено и бяха готови на помирение. На другите биде каза но много строго приблизително следното:

Че са знаели много добре и дълбоко в себе си са били убедени, че са писали фалшиви измислени книги, че са правили другите на глупаци, мамили са ги и с това са ослабили у мнозина кралската слава. Те са знаели и що за безбожни прелъстяващи способи използват. Тъй като не са пощадили и Божествената Троица96, а са злоупотребили с нея, като са се опитвали да измамят людете. Тъй най-сетне излязло на бял свят по какъв начин те са издебвали честните и как са вкарвали заедно с тях и неразумни в двореца. Също тъй било всеизвестно, че са тънели в явен разврат, прелюбодействие, лакомия и други нечисти деяния, противни на обществения ред на нашето кралство97. Накратко: те знаели, че са принизили Кралското Височество пред общността. Те трябваше да признаят, че са изобличени пред обществото предатели, шарлатани и мошеници, които се на лага да бъдат отделени от честните люде и строго наказани. Това признание набедените художници98 направиха с голямо неудоволствие. Но понеже не само девойката ги разобличи и заплаши със смърт, а и другите ги нападнаха и единодушно осъдиха, считайки се за жестоко заблудени от тях, то те, с цел да се предпазят от голямо нещастие, накрая с болка направиха пълни признания. Но заедно с това заявиха, че случилото се не можело толкова строго да се пише изцяло на тяхна сметка, защото ако господата сами са искали да дойдат в двореца и са си представяли по такъв начин да се сдобият с много пари, то всеки би се възползвал от тяхната алчност, за да припечели нещо.Че това не излязло сполучливо, не можело по-нататък да се вменява във вина на тях, а по-скоро на господата. Те е трябвало да имат достатъчно ум в главата си. А и книгите им се продавали тъй добре, че ако някой не можел да се прехранва по друг начин, то трябвало само да прибегне до подобна измама, за да започне да живее сносно. Те само се надява ли, че справедливо ще ги осъдят, както се полагало за господарите и слугите измежду тях: те горещо се молели да не ги подлагат на насилие. С такива и други подобни думи искаха да се извинят те. Бе им отговорено обаче, че Кралското Височество е решило да накаже всеки, един от друг по-строго. Защото казаното от тях само наполовина било вярно. Също и на господарите нищо нямало да се размине. Онези, които са действали злонамерено и са подвеждали неразумни люде против волята им, да се приготвели за смъртта. Същото се отнасяло и за онези, които с фалшиви книги са обидили Кралското Величие, което се виждало от собствените им писания и книги.

На това място мнозина жално се заоплакваха, заридаха и захленчиха, замолиха се и се хвърляха на колене за пощада, което обаче не помогна. Много ме учуди колко стоически се държеше девойката, защото неща стието накара всички нас (въпреки че и ние бяхме понесли много мъка и болка) да се просълзим и да изпитаме състрадание. Тя заповяда веднага на своите прислужници да доведат всички облечени в броня рицари, които бяха присъствали днес при везната. Бе заповядано всеки от тях да вземе със себе си своите арестанти и под строй, всеки броненосец с един арестант, да се отправят в голямата градина. Всеки разпозна своя толкова точно, че аз се удивих. На моя вчерашен другар бе позволено да излезе развързан в градина та и да присъства на изпълнението на присъдата. Щом всички вече бяха навън, девойката се изправи от своя престол и настоя и ние да седнем на стъпалата и да бъдем на изпълнението на присъдата. Ние не се възпротивихме, а оставихме всичко както беше на масата (освен потира, който девойката беше оставила на съхранение при пажа) и се придвижихме със столовете навън, тъй както бяхме нагиздени. Тези столове се движеха сами и тъй леко, сякаш се носехме из въздуха, докато стигнахме в градината, където всички слязохме от столовете си. Тази градина не бе особено украсена. На мен ми направи само впечатление, че дърветата бяха засадени в добър порядък. От разкошна чешма течеше вода. Тя бе с чудни картини и надписи, украсена със странни знаци (към които ще се върна, ако е рекъл Бог, в една бъдеща своя книга). В тази градина бе построено дървено скелет99, на което бяха закачени красиво изрисувани покривала. Четири ката се издигаха един над друг. Първият бе по-прекрасен от всички останали и бе покрит с бяла тафта. Така не можахме да разберем веднага какво имаше отдолу. Вторият бе празен и без покривка. Последните два обаче бяха облечени в червена и синя тафта.

Когато стигнахме до скелето, девойката се поклони ниско до земята, което силно ни уплаши. Защото ние лесно можахме да се досетим, че кралят и кралицата не можеха да бъдат далеч. След като и ние направихме реверанс, девойката ни поведе по една вита стълба към втория кат, където тя се настани на най-високото, докато ние останахме в предишния си ред. Как се държеше освободеният от мен император, намиращ се срещу мене, аз не мога да опиша, без да нанеса удар на злите хлевоустници. Той добре разбираше в каква тежка и мрачна ситуация би се намирал сега, ако би му предстояло да очаква присъдата си с подобни подигравки. Вместо това чрез помощта ми той стоеше там изправен с най-висше достойнство. Междувременно девойката, която ми бе донесла поканата и която не бях виждал оттогава, излезе отпред, наду своя тромпет и обяви на висок глас присъдата.

Негово кралско Височество, моят всемилостив господар, желае от сърце, щото всички събрали се тук и съгласно поканата добре подготвени да започнат сватбеното светло празненство, украсено от вашето присъствие. Но тъй като на всемогъщия Бог бе инак угодно, Негово Височество разпорежда така, че в съзвучие със старата похвална традиция на това кралство да се произнесат присъди и противно на Неговото желание. За да възтържествува обаче вроденото на Негово Величество милосърдие навсякъде по света, той реши заедно със своите съветници и съсловия на страната произнесената присъда значително да бъде смекчена:

На господарите и на владетелите не само че ще бъде подарен животът, но те ще бъдат също така и освободени. С приятелско благоразположение и милост той моли Ваши благородия да не се сърдят, че не могат да присъстват на празника в чест на Негово Величество, а да имат предвид, че от всемогъщия Бог им е от съдено повече, отколкото могат да носят. И при раздаването на даровете Той е помислил достатъчно. Така на вашето име не ще навреди, ако бъдете отстранени от нашия Орден, защото не всички в края на краищата могат всичко. За това, че Ваши благородия са били прелъстени от зли шарлатани, ще бъдете отмъстени. Негово Величество възнамерява в най-скоро време да състави Каталог на еретиците (Catalogum Haereti corum) или Списък на забраненото (Inbicem expurgatorium), та подобно нещо в бъдеще с повече разбиране да може да бъде разграничавано като добро и зло. Негово Височество желае да огледа библиотеките ви и да предаде във владението на огъня писания, въвеждащи в изкушение. Той иска да окаже приятелска услуга и благоволение на Ваши благородия. Всеки трябва да процедира в своята област по този начин, за да се държи за в бъдеще под контрол всяка злина и нечестивост. Той желае да ви се напомни още отсега нататък да не идвате тук, без да сте разсъдили, защото тогава няма да може да се вярва на извинението за прелъстяване, както твърдяхте, а ще заслужите присмеха и презрението на всички.

Накрая: в случай, че страната изисква нещо от Ваши благородия, то Негово Величество се надява, че никой не ще се чувства обременен от вериги. И тъй, вземете си, моля, сбогом и се върнете с нашия ескорт при вашите.

С останалите, които не се справиха100 с първата, третата и четвъртата тежест, Негово Величество не поиска да се раздели толкова лесно. За да разберат и те малко от добронамереността, той издаде заповед да бъдат съблечени голи и изпратени да си вървят. Онези, които бяха оценени като прекалено леки при втората и петата тежест, освен че ще бъдат разсъблечени голи, трябва да бъдат и жигосани съответно с една, две или повече дамги.

Към онези, които не издържаха изпитанието с шестата и седмата тежест101, трябва да се отнесем малко по-милостиво. И така нататък, тъй че всеки да получи полагащото му се наказание.

Онези, които се отделиха доброволно вчера102, няма да получат наказание. И накрая, обвинените в предателство към страната, неуспели да повдигнат никаква тежест103, трябва да заплатят с живота си, като наказанието ще се изпълни посредством меч, въже, оръжие или пръчки, та този пример да бъде предупреждение за останалите.

На това място от речта нашата девойка счупи пръчицата. След това другата, която прочете присъдата, наду своята тръба и пристъпи с голяма почтителност към онези, които стояха под завесата. Тук аз не мога да пропусна да кажа нещо относно броя на арестантите: седмина бяха тези с една тежест, 21 бяха с две, 35 с три, 35 с четири, 21 с пет, 7 с шест тежести. Към седмата тежест бе причислен още един, но аз не бих желал да вдигам голям шум за това. Това бе онзи, когото аз бях откупил. Мнозина бяха тези, които напълно бяха пропаднали на изпита. Само неколцина обаче бяха успели да се справят с всички тежести104 .

И тъй, аз прилежно преброих всички, както бяха изправени пред нас, и си отбелязах броя им на своята дъсчица за писане. Твърде удивителен е фактът, че измежду всички онези, които бяха имали някаква тежест, не се намериха и двама, които да тежат еднакво. Защото независимо от това, че – както вече казах – с три тежести се наброяваха 35, то един бе повдигнал първата, втората, третата, друг – третата, четвъртата, петата, трети – петата, шестата, седмата – и така нататък, така че вследствие на това за голямо учудване измежду 126-те, които бяха повдигнали някаква тежест, нямаше нито един, който да има еднаква тежест с друг. Щях да мога да ги опиша всичките съобразно тежестта им, ако по онова време не ми бе още забранено да направя това. Надявам се в бъдеще това да стане известно заедно с интерпретацията.

След като тази присъда бе прочетена, упоменатите в началото господа се показаха доволни, тъй като въобще не бяха очаквали при такава първоначална строгост толкова лека присъда. Затова те дадоха много повече, отколкото се искаше от тях, верижки, накити от злато и сребро, злато, пари и други неща, които носеха у себе си, и почтително се сбогуваха. Въпреки че на кралската прислуга бе забранено да се присмива при тръгването, някои шегаджии не успяха да сдържат смеха си. Беше пределно смешно как онези изчезваха тъй бързо и без да се обръщат назад. Някои горещо помолиха да им бъде изпратен допълнително обещани ят каталог, по отношение на книгите си те също искали да действат така, както би било угодно на Кралско то Височество. Под портата им бе дадено да пият от един потир питие на забравата (Oblivionis haustus), за да могат да забравят случилото се.

След това си тръгнаха доброволците. Пуснаха ги да си вървят заради честността им. Но не им се позволя ваше повече да идват под същата форма. Тъй като им бе разкрито малко повече отколкото на другите, в бъдеще щяха да бъдат мили гости. Междувременно бяха започнали със събличането. И това се извършва ше в зависимост от количеството на вината. Някои биваха събличани голи и без да им направят нещо, би ваха изпратени да си вървят. Някои прогониха с камбанки и звънчета, а други с камшици. Накратко: имаше толкова разнообразни наказания, че не мога да изброя всичките. Накрая дойде ред на последните; при тях нещата продължиха малко повече. Защото докато обесят някои, на други отрежат главите, удавят във водата или екзекутират по някакъв друг начин, мина доста дълго време. Една такава екзекуция ме караше наистина непрекъснато да се просълзявам, но не заради наказанието, които онези напълно бяха заслужили заради престъпленията си, а предвид на човешката слепота, която ни кара винаги да се занимаваме с това, което е забранено за нас още от първото падение105. Така градината, която малко преди това бе пълна, скоро се опразни.

Освен войниците тук вече нямаше никого. След всичко това и пет минути тишина се яви един красив снежнобял еднорог106 със златна каишка на врата и някакви букви върху й. Животното отиде до кладенеца, където се поклони на двата си предни крака, за да покаже на стоящия до него неподвижен и сякаш изваян от камък и смола лъв107 своето дълбоко почитание. Той взе голия меч, който държеше в ноктите си, и го счупи на две. Но мое мнение парчетата потънаха в кладенеца. Лъвът не спря да реве, докато един бял гълъб не донесе в човката си клонче от маслиново дърво108

Лъвът го погълна и едва тогава се успокои. След малко и еднорогът кротко се върна на мястото си. Нашата девойка ни поведе по витата стълба към горната част на скелето и ние повторно направихме своя реверанс пред завесата. Ръцете и главите си трябваше да измием на кладенеца109 и съобразно нашия ранг да изчакаме малко, докато кралят влезе през един сводест коридор в своята зала, за да бъдем отведени със специална музика, тържественост и изящество, съпроводени с мил разговор, от тази градина в нашата предишна градина. И това се случи в четири часа след обед. За да не се отегчим твърде, девойката прикрепи към всеки от нас по един паж110 . Те не само че бяха облечени в скъпоценни дрехи, но и превъзходно обучени. Умееха да дискутират за всичко тъй сведущо, че ние се засрамихме. На тях им бе заповядано да ни разведат из двореца (и то на определени места), тъй че да не скучаем. Между временно девойката се сбогува, уверявайки ни, че ще се яви отново на нощната вечеря, за да ни представи някои церемонии. Ти помоли освен това да имаме търпение до утрешния ден, защото утре сутринта трябваше да бъдем представени на краля. След като се раздели с нас, всеки се посвети на тази дейност, която най-много му допадаше. Една част от нас разглеждаха красивите плочи, върху които бяха написани собствените им имена и разсъждаваха върху чудните знаци, гадаейки тяхното значение. Някои имаха нужда да се подкрепят с нещо за ядене и пиене. Заедно с моя другар аз се оставих да бъда разведен из двореца от пажа, това бе разходка, заради която през целия си живот няма да съжалявам, тъй като освен някои великолепни антики ми бяха показани и гробниците на кралете, от които научих повече, отколкото пише във всичките книги. И самият великолепен Феникс111 (за когото преди две години бях издал специална книжка) бе тук. Аз възнамерявам освен това (за да бъде моят разказ плодотворен) да сътворя по един малък отделен трактат с картини и надписи за лъва, орела, грифона112, сокола и много други113. Жал ми бе за останалите мои събратя, че пропускаха едно толкова ценно съкровище. Уверен съм, че това бе по особената воля на Бога.

Изпитвах голяма наслада от развеждането на моя паж, защото всеки бе развеждан според собствената му душевна нагласа там, където желаеше. На моя паж бяха поверени ключовете, поради което в сравнение с другите имах голямо предимство. Когато повикаха и още някои да дойдат, те казаха, че подобни надгробни плочи можели да се видят и в църковното гробище и че там сме можели и бездруго да отидем (ако има нещо за гледане). Но такива монументи, каквито ние двамата отбелязахме и записахме, няма да останат не известни за моите благодарни ученици. По-нататък на нас двамата ни бе показана прекрасната библиотека, така както е съществувала тя отпреди Реформирането114. Въпреки че (колчем си спомня за нея, тя изпълва сърцето ми с радост) все още ни що не искам да казвам, понеже нейният каталог скоро ще види бял свят. На входа на тези покои е поставена една голяма книга, каквато никога не съм виждал. В нея са скицирани всички фигури, залата, порталът, а така също всички писмености, тайни знаци и други от този род, които могат да се видят в целия дворец. Макар че бих желал да разкажа за това, аз все пак в момента се въздържам да го направя; светът преди това трябва да се научи по-добре да разпознава. Във всяка книга имаше портрет на автора й. На много от тях ,както разбрах, предстоеше да бъдат изгорени, та и тяхната памет да бъде унищожена за честните люде. Докато още бяхме заети с това и почти не бяхме излизали, при нас дотича друг паж, пошушна на нашия нещо в ухото и той му предаде ключовете; този бързо ги занесе горе, като се изкачи по витата стълба. На шият паж обаче бе силно побледнял. И тъй като ние не преставахме настойчиво да го молим, той ни каза, че Кралското Височество не желаело никой да види библиотеката и гробниците. И ако ни бил мил животът му, то той ни моли никому да не казваме това, защото той вече бил отговорил отрицателно. Ние, разбира се, обещахме, изпълнени едновременно със страх и радост. Така това остана в тайна и никой нищо не попита. На двете места бяхме прекарали три часа, за което никога не съжалих. При все че бе ударило вече седем, още не ни бяха дали нищо за ядене. Телесният ни глад бе лесен за понасяне благодарение на душевната храна; с такова занимание бях в състояние да постя цял живот. Междувременно ни показаха красиво оформения кладенец и сбирката от руди, а също така и всевъзможни художествени работилници, измежду които нямаше нито една, която да не превъзхожда цялото наше изкуство, взето заедно. Всички помещения бяха подредени в полукръг, за да може ценният часовник, украсяващ средата на една красива кула, да бъде пред очите на всички, та по такъв начин човек да се ориентира, наблюдавайки движението на пла нетите (което тук чудесно се разпознаваше). Така аз успях лесно да разбера какво липсва на нашите хора на изкуството, въпреки че не влиза в задълженията ми да ги информирам. Най-после влязох в една обширна зала (която бе вече отдавна показана на останалите). В средата й се намираше глобус, чийто диаметър възлизаше на 30 стъпки, макар че почти половината от него бе поставена в земята. Двама мъже можеха да завъртят този глобус така, че постоянно да се вижда не повече от определеното над хоризонта. Макар и ле сно да забелязах, че и от това сигурно имаше някаква особена полза, то аз все пак не можех да зная за какво служеха златните кръгчета, поставени на николко места. Моят паж се засмя на това и ме подкани да по гледна по-добре. В края на краищата, там открих моето отечество, означено със злато, поради което и моят другар потърси и откри своето. Тъй като отечествата и на останалите, които бяха дошли с нас, бяха разпознати по такъв начин, пажът бе сигурен, че вчера техният стар Атлас115 е обявил на Кралското Височество съответствието между всички златни точки и родните места, тъй както са били посочени преди това116. Понеже при нашия отец имало една точка, продължи пажът, то кралският астроном помолил някой от началниците да се застъпи, тъй че каквото и да се случи, ние да останем невредими, защото отечеството ми било под особено добър знак. Затова и той, пажът с най-много сили из между всички други, бил определен не случайно на мене, за което аз благодарих. Докато гледах по-внимателно отечеството си, установих, че до кръгчето имаше още няколко красиви ленти, с което не искам да кажа, че това е самохвалство или тщеславие от моя страна. И още други неща видях върху глобуса, които обаче не желая да разкрия. Нека всеки сам помисли върху това, защо не всеки град си има философ.

На това място той ни въведе напълно в глобуса. Това стана така:

Върху морето бе поставена една плоча, а отгоре й бяха написани три посвещения (Dedication) и имената на авторите. Тя можеше лесно да бъде повдигната и по една подвижна дъска да се стигне до центъра, къде то се побираха четирима мъже. Нямаше нищо друго освен една кръгла дъска, върху която седяхме. При ясен ден (сега вече бе тъмно) човек би могъл да наблюдава звездите. По мое мнение това бяха само скъпо ценни камъни, които светеха в определен ред и следваха своя ход така красиво, че на мен никак не ми се излизаше навън. Пажът бе съобщил това на девойката и тя често се шегуваше с мен заради това ми желание. Настъпи времето за храна, а аз до такава степен се бях заплеснал в глобуса, че бях почти последният, дошъл на масата. Затова не се бавих повече. Когато отново облякох дрехата си и пристъпих към масата, от страна на прислужниците ми бе оказана толкова много почит и уважение, че от срам не смеех да вдигна поглед. Тъй и нищо не подозирайки, аз накарах неволно девойката да чака права до мене. Тя забеляза това, дръпна ме за дрехата и ме заведе до масата. Смятам за излишно по-нататък да разказвам за музиката и останалите прекрасни неща, защото човек не е в състояние достатъчно добре и изчерпателно да ги опише, а и защото по-рано вече ги възхвалих, доколкото можах. В крайна сметка може само да се каже, че всичко бе изкусно и много приятно. След като си разказахме един другиму преживелиците от следобеда (за библиотеката и гробовете не се спомена нищо) и се бяхме вдъхновили от виното, девойката започна да говори така:

Мили господа, имам голям спор с моята сестра. В нашите покои се намира един орел. Ние се грижим за него с такова усърдие, че всяка от нас иска да бъде негова любимка. Затова понякога се получава карани ца. Тези дни решихме да отидем при него и към която от нас той се покаже по-приятелски разположен, на нея ще принадлежи. Така и направихме. Както обикновено аз носех едно лаврово клонче в ръката си. Сестра ми нямаше клонче. Още щом ни съзря и двете, той незабавно даде на сестра ми едно клонче, което бе преди това в човката му, и поиска да му дам моето, както и направих. И ето че всяка от нас сега си мисли, че любимката е ти. Как да постъпя сега?

Начинът, по който девойката представи историята, много се хареса на всички. Всекиму се искаше да чуе решението117 на проблема. Тъй като присъстващите гледаха към мен и искаха аз да започна пръв, почувствах се душевно така объркан, че не успях да направя нищо друго, освен да отговоря с нов въпрос:

Милостива госпожице, казах аз, въпросът на ваша милост би бил лесно разрешим, ако не ме безпокоеше едно нещо. Аз имах двамина ученици и двамата ме обичаха извънредно много. Но тъй като помежду си те се съмнявали кого обичам повече, решили ненадейно да дотичат до мен. И онзи, когото съм щял да посрещна най-напред, той трябвало да бъде обявен за по-обичния. Така и направили, единият не искал да бъде след другия, но изостанал и се разплакал. Аз посрещнах учудено първия. След като после ми обясниха как стоят нещата, не знаех какво да реша. Тъй съм ги оставил досега, за да получа може би тук някой добър съвет.

Девойката се учуди на разказа ми и добре разбра какво всъщност ставаше с мен. Тогава тя каза:

Добре, нека ние двамата с тебе бъдем квит и помолим друг да намери решението.

С моето изказване бях накарал и другите да станат остроумни; тъй един започна по следния начин:

В моя град неотдавна една девойка бе осъдена на смърт. Но тъй като на съдията му беше жал за нея, той каза да обявят, ако има някой, който много иска да спечели в бой девойката, то той ще я помилва и освободи. Ето че се явиха двама кандидати. Единият бързо се приготви и дойде на тепиха, за да се срещне с противника си. Междувременно и другият се представи. Но тъй като бе закъснял, реши въпреки това да се бие и се остави нарочно да бъде победен, за да остане девойката жива, както и стана. След това всеки иска ше да я има. Е, господа мои, кажете кому принадлежи тя!

Девойката не можа да се въздържи да не каже.

Мисля, че вместо да науча повече, сама се улових в мрежата. Сега бих желала да чуя дали има още.

Тъй вярно, отговори трети, за такова приключение досега още никога не се е разказвало. Случи се на самия мен:

В младостта си обичах една почтена девойка. За да постигне любовта ми желаната цел, трябваше да прибегне до услугите на една бабичка, която ме заведе при нея. Но се случи така, че когато ние тримата бяхме заедно, при нас дойдоха братята на девойката. Те тъй много се разсърдиха, че съм отишъл при сестра им, че искаха да ми вземат живота. Но тъй като аз много им се молих, накрая трябваше да се закълна, че ще взема всяка от двете за законна жена за по една година. Е, кажете ми, скъпи господа, старата или младата трябваше да взема първа?

На тази гатанка се смяхме до насита. И въпреки че някои започнаха да мърморят, все още никой не иска ше да вземе решението. След това започна четвъртият:

В един град живяла една честна жена благородничка, която била обичана от всички. Особено много я обичал обаче един млад благородник, който искал да получи всичко от нея. Най-сетне тя му изпратила известие, че ако през една студена зима той я заведял в зелена градина с рози, то тя ще отговори на желанието му, ако ли не, никога не бивало да се мярка пред очите й. Благородният мъж пребродил цялата страна, за да открие човек, способен да му помогне, докато най-сетне срещнал един стар дребен човечец. Той му обещал да направи исканото, ако получи половината от богатствата му. Това му било обещано и човекът направил исканото. Благородникът поканил въпросната жена в своята градина, където тя, противно на всички очаквания, намерила всичко зелено, приветливо и топло. Тогава тя си спомнила за своето обещание, но пожелала само още веднъж да се върне при достопочтения си съпруг, на когото със сълзи и въздишки изплакала мъката си. Понеже той усещал нейната вярност, отново я изпратил при любимия й, който положил толкова много усилия да я спечели. Благородникът бил толкова впечатлен от почтеността на съпруга, че се уплашил от греха, който би извършил, ако докосне такава честна жена. С почести той я изпратил отново да си върви в къщи. Щом човечето видяло това благородство, въпреки че било много бедно, не искало и то да остане по-назад, а върнало на благородния мъж взетите богатства и си отишло. И сега аз не зная, скъпи господа, кой измежду тях е доказал най-голяма вярност.

С това вече наистина ни беше запушена устата. Петият от нас също не чака дълго, а започна:

Мили господа, аз няма да говоря дълго. Кой изпитва по-голяма радост, който гледа онова, що люби, или който мисли за това, що люби?

Който го гледа, каза девойката.

Не, отговорих аз. При това се надигна препирня, поради което шестият извика:

Трябва да си взема жена. Ето че имам пред себе си една девица, една омъжена жена и една вдовица. Помогнете ми да се освободя от своите колебания, а после аз ще ви освободя от вашите.

Това все още е цвете, отговори седмият, щом човек има избор. Моят случай е друг:

В моята младост обичах една красива, честна девойка от дълбочината на сърцето си и тя ме обичаше също но не можехме да заживеем в брак заради несъгласието на нейните приятели. Тя биде омъжена за друг, също така честен и почтен момък. Той я обичаше и почиташе, и ето че тя забременя. Тъй като тя толкова тежко понесе бременността, мнозина я счетоха за умряла. Затова с много скръб бе положена в земята. Е, помислих си аз, не ми било съдено приживе да бъда с този човек, то поне сега да я прегърна и целуна като мъртва. Взех слугата си с мене на гробищата. През нощта той я изрови. Когато отворих саркофага, взех я в обятията си и усетих, че сърцето й слабо туптеше. От топлината пулсът все повече се учестяваше и като се уверих, че тя бе още жива, я занесох тайно у дома си. След като стоплих изстиналото й тяло с разкошна билкова баня, я предадох по-нататък на майка си, докато тя роди един хубав син, за когото майка ми мно го се грижеше. След два дни, когато любимата ми дойде напълно в съзнание, аз й разкрих какво се бе случило и я помолих занапред да живея с нея в брак. Тя се натъжи от това, защото нейният мъж, който хубаво и честно я бе гледал, щеше да страда. Но тъй като и аз щях да страдам, то ти още повече бе раздвоена.

И тъй, след два месеца (когато се налагаше да замина) аз поканих съпруга й на гости. Когато между другото го попитах дали би приел отново покойната си съпруга, ако тя беше жива, той със сълзи на очите и плачейки, потвърди това. Най-накрая доведох жена му заедно със сина му. След разказа за случилото се помолих го със своето съгласие да приведе в сила осъщественото от мен бракосъчетание. След дълги разисквания той не можа да ме накара да се откажа от това мое право и така той трябваше да ми остави жената. Тогава започна спорът за сина. Тук девойката го прекъсна и каза:

Учудва ме как сте могъл да удвоите страданието на покрусения човек. Как, отговори този, нима нямах ни какви права? Започна се диспут помежду ни; повечето бяха на мнение, че той е действал правилно. Не, ка за той, аз му подарих и двамата – жена му и сина му. Сега ми кажете, скъпи господа, кое бе по-голямо – моята честност или радостта на мъжа? Тези слова зарадваха девойката до такава степен, че тя веднага разпореди да се даде на всеки от нас по едно питие. След това проблемите на останалите доста се объркаха, тъй че не успях да ги запомня всичките, но едно нещо си спомням още.

Един каза, че преди не много години бил видял лекар, който си бил купил дърва за огрев за през зимата и с тях се топлил през цялата зима. Когато наближила пролетта, той отново продал същите тези дърва, като по такъв начин се грял без пари. Тук се крие някакво тайно изкуство, каза девойката, но сега времето вече изтече. Да, каза моят другар, който не може да реши всичките задачи, има възможност да извести за това всички останали със собствен вестоносец. Мисля, че решението не бива да бъде скрито от никого.

Междувременно започна благодарствената молитва. Ние всички станахме от трапезата по-скоро сити и весели, отколкото с пълни стомаси. Човек би могъл да си пожелае, щото храненето и обслужването винаги да протичат по този начин. След като малко се поразходихме из залата, девойката ни попита искаме ли сватбата да започне. Да, благородна и достопочтена девойко, каза един. След това ти тайно отпрати един паж, но продължи разговора с нас. В крайна сметка станахме толкова близки, че се осмелих да я попитам за името й. Девойката се усмихна на моята дързост, но не показа особено вълнение, а каза:

Името ми съдържа 55 букви, обаче има само осем, третата е третата част на петата. Прибави ли се след това към шестата, получава се число, чийто корен вече става по-голям от този на първата буква, освен това е самата трета буква и е половината на четвъртата. А пък петата и седмата са еднакви, тъй както последната е еднаква с първата. Заедно те правят колкото шестата, която пък е само с четири повече, отколкото е третата по три. Е, отговорете ми, господине мой, как се казвам.

Гатанката ми се стори достатъчно заплетена, но аз не се отказах и рекох: Благородна и благочестива девойко, не бива ли да узная поне една-единствена буква?

Да, това може да стане, каза тя. Каква числена стойност би имала тогава седмата, отговорих аз. Тя е толкова, колкото са господата тук.

Аз бях доволен, защото щях лесно да открия името й118. И тя също така бе доволна, намеквайки, че ще ни бъдат разкрити още повече неща.

Междувременно се бяха приготвили още някои девойки119. Те се появиха с голяма пищност. Двама младежи им светеха отпред. Единият имаше весело лице, светли очи и правилни черти. Другият изглеждаше сърдит. Но както разбрах после, той трябваше да бъде такъв. След тях вървяха първо четири девойки120. Едната гледаше целомъдрено към земята, със съвсем смирено изражение. Другата беше също така целомъдрена и свенлива, третата беше потресена, когато влезе в стаята. Тя не можа да остане, тъй като всички бяха прекалено развеселени. Четвъртата донесе няколко букетчета цветя със себе си, за да покаже по такъв начин своята любов и преданост.

След тези четири дойдоха други две, великолепно облечени. Те ни поздравиха много сърдечно. Едната имаше пола изцяло в синьо, обшита със златни звездици. Втората бе в зелена пола, украсена с червени и бели бодове. На главите си те носеха тънки веещи се панделки, които много им отиваха. Накрая дойде една сама, тя имаше на главата си коронка. Тя гледаше повече над себе си в небето, отколкото към земята. Всички ние отначало мислехме, че тя е младоженката, но на нея й липсваха някои неща, за да бъде това така, въпреки че иначе тя далеч би превъзхождала по слава, богатство и положение младоженката. По-късно тя ръководеше цялата сватба121. Ние следвахме действията на нашата девойка, коленичейки. Въпреки че се държеше съвсем смирено и богобоязливо, новодошлата девойка предложи на всеки ръката си, като ни напомняше да не се учудваме твърде много на това, защото това било един от нейните най-малки дарове. Очите си ние трябвало да насочим по-скоро към нашия Творец и да се научим да познаваме Неговата всемогъща сила, да продължим започнатото, възхвалявайки Бога, и да употребяваме тази милост в полза на човека.

Нейните слова бяха съвсем различни от словата на нашата девойка, която бе с доста по-светска нагласа. Те пронизаха цялото ми същество. А ти, каза ми тя, си получил повече от останалите. Гледай също тъй и да дадеш повече! Тази проповед много ме учуди. Защото щом съзряхме девиците е музиката, ние смятахме, че вече трябва да започнем да танцуваме, но още не бе дошло времето.

Тежестите, които споменах вече по-горе, си стояха все още там. Затова кралицата (която още не познавах) заповяда всяка девойка да вземе по една при себе си. На нашата девойка тя даде последната и най-голямата, след което ни заповяда да я следваме. Наша милост бе нещо незначително, защото аз забелязах, че нашата девойка бе наистина доброжелателна към нас, но ние не бяхме така високо оценени, както си въобразявахме. Вървяхме в определения ни ред след нея и бидохме заведени в първите покои. Там нашата девойка закачи най-напред най-голямата тежест, тази на кралицата122. При това звучеше хубаво духовно песнопение.

В тези покои нямаше нищо скъпоценно освен някои красиви молитвеници. В средата имаше поставка, много удобна за молитва. Пред нея коленичи кралицата. И ние коленичихме около нея и започнахме да произнасяме след девойката молитвата, която тя четеше от една книга, а именно, че сватбата служи за прослава на Бога и нашето спасение. След това отидохме в други покои. Там първата девойка окачи своята тежест и така нататък, докато бяха извършени всички церемонии. След това кралицата даде всекиму ръката си и се оттегли заедно със своите девойки. Нашата обаче остана още известно време с нас, но тъй като бе вече два часа през нощта, не пожела да ни задържа повече. Струваше ми се, че й бе приятно да бъде край нас. Тя ни каза лека нощ, пожела ни да спим спокойно и до известна степен с неудоволствие се сбогува.

Нашите пажове бяха добре инструктирани. Те посочиха всекиму съответната стая. Те останаха при нас в друго легло,за да ни услужат при нужда. Моята стая (за останалите не зная) бе кралски обзаведена, окичена с красиви килими и картини. Но най-много ми допадаше моят паж. Той бе надарен с превъзходно дар слово и бе толкова вещ в изкуствата, че ме лиши от още един час и аз заспах едва в три и половина. Това бе първата нощ, в която спах спокойно. Измъчи ме един кошмар, сякаш цялата нощ се бях занимавал с една врата, която не успявах да отвори. Накрая това ми се удаде. С такива фантазии отлетя времето, докато накрая се събудих, когато почти бе настъпил денят.





оставить комментарий
страница6/11
Дата12.10.2011
Размер2,82 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
отлично
  1
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх