Предговор на преводача icon

Предговор на преводача


1 чел. помогло.
Смотрите также:
Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография...
Предговор към българското издание...
Соня хинкова югославският случай етнически конфликти в Югоизточна Европа...
Предговор учебник...
Предговор
Автобиография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор...
Съдържание предговор...
Пифагорейские золотые стихи с комментариями философа Гиерокла. М., “Гнозис”, 1995...
Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год...
Предговор към новото преработено издание...
Предговор Организацията, хората и тяхното управление...
Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год. Научни рецензенти проф д...



Загрузка...
страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
вернуться в начало
скачать
^

ДЕН ВТОРИ


Едва-що бях навлязъл направо от моята землянка в гората и вече ми изглеждаше тъй, сякаш цялото небе и всички природни елементи се бяха нагиздили за такава сватба. Защото и птиците според мен пееха по-сладкогласно от преди, а младите елени подскачаха тъй весело, че зарадваха старото ми сърце и ме накараха да запея. И така, аз започнах високо да пея:

Радвай се ти, мило пиле,

твоя Творец че славиш високо.

Гласа свой издигай ясно и чисто,

твоят Бог е високо въздигнат.

За храната ти Той се е погрижил,

и ти я дарява, когато ти е нужно.

Доволен от това бъди.

Защо да бъдеш тъжно при това,

да се гневиш на Бога,

затуй, че птичка Той те е направил,

главата своя не разбунвай ти,

че като човек не те е Той създал.

О, замълчи, добре обмислил Той е всичко,

с това задоволи се ти.

Как тъй аз, беден земен червей,

смея с Бога да се съдя,

че и небето да щурмувам,

голямото изкуство със сила да спечеля,

натиск дълго Бог не ще понася;

кой тук е недостоен, да се маха,

о, човеко, доволен ти бъди.

Че не направил те е кайзер Той,

туй теб да не обижда,

Неговото име ти навярно щеше да презираш,

това Той сигурно е знаел.

Божиите взори – светли те са,

в сърцето твое чак проникват,

Бога ти не ще измамиш.

Това пеех аз от все сърце, като вървях през гората, тъй че всичко ечеше и планината повтаряше последните ми думи, докато най-сетне съзрях зелена степ.Натам се отправих,щом излязох от гората.В тази степ растяха три красиви кедрови дървета77, които ми дариха великолепна и жадувана от мен сянка под широките си корони, сянка, на която се насладих във висока степен. Защото въпреки че не бях вървял много дълго, голямото желание ме бе уморило доста, поради което побързах да стигна дърветата, за да си отдъхна малко под тях. Когато обаче се приближих, видях малка плочка78, закрепена за едно дърво, върху нея с тънки букви бяха написани следните думи, "Здравей, чужденецо!”79

Ако вече си чул за кралската сватба, то помисли точно върху следните слова. Четири пътя80 ти предлага младоженецът чрез нас, по които можеш да стигнеш до неговия кралски палат, стига да не се заблудиш по други странични пътища. Първият е къс, но опасен. Той ще те изведе до многобройни скали, от които едва ли ще ти бъде възможно да се спасиш. Вторият път е дълъг, защото доста заобикаля, но той няма да те отклони. Равен е и е лесен за намиране, ако с помощта на компаса не се отбиваш нито наляво, нито надясно. Третият е наистина кралски път, защото той ще радва сърцето ти с всякакви крал ски забавления и представления. Досега обаче се е удало едва ли не на един от хиляда души да тръгне по този път. По четвъртия път на смъртен не е позволено да стигне до целта, тъй като той притежава разрушителна сила и да се движат по него могат единствено същества с неразрушими тела.

Избери от трите пътя онзи, който искаш, и остани само на него. Защото знай, че независимо по кой път ще решиш да тръгнеш, според непроменимата присъда на съдбата, която ти е отредена, и при най-голяма заплаха за живота ти на теб ти е забранено да направиш дори крачка назад.

Това е, което трябва да знаеш от нас. Ако презреш това сериозно предупреждение, ще се изложиш на най-големи опасности по пътя си, но ако дори само с най-малката простъпка си се провинил пред законите на нашия крал, то докато има още време, бързо се върни обратно вкъщи по същия път, по който си дошъл."

Още щом прочетох този надпис, всичката ми радост се изпари. И аз, който преди това тъй радостно бях пял, започнах вече вътрешно да плача, защото добре виждах и трите пътя пред себе си. Знаех също, че ми е разрешено след определено време да избера един от тях. Освен това се безпокоях, че мога да попадна на каменистия и скалист път и да падна смъртоносно. Или ако би ми бил предопределен дългият път, че бих могъл или да се заблудя в странични отклонения, или да загина по друг начин по време на дългото пътешествие. Така не ми оставаше никаква надежда,че сред хилядите точно аз трябваше да бъда онзи, който ще е избрал кралския път.Четвъртия път аз виждах също така пред себе си, но той бе до такава степен обхванат от огън и пара, че аз изобщо не биваше да го доближавам.

Така надълго и нашироко се заех да разсъждавам дали да се върна обратно, или да поема един от пътищата. За това, колко бях недостоен, също така помислих. Но ме утешаваше сънят, в който бидох освободен от кулата. И все пак не биваше безразсъдно смело да се уповавам на съня, ето затова аз толкова дълго обмислях всичко, докато от голямо изтощение почувствах глад и жажда в стомаха си. Затова извадих хляба си и го нарязах. Един снежнобял гълъб81, който бе кацнал на дървото, избрано от мен, видя това. По свой стар навик той се спусна надолу и доверчиво кацна до мен. С него аз поделих храната си. Той я прие и аз отново се посъживих малко от красотата му.

Щом обаче неговият враг, един чер гарван82, видя това, веднага се стрелна към гълъба. Той не искаше да вземе моя дял, а този на гълъба. Гълъбът не можа да се противопостави по друг начин освен чрез бягство. И двамата полетяха на юг, което толкова ме ядоса и натъжи, че аз, без да се замисля, последвах дръзкия гарван и изминах, тичайки, без да искам, почти един акър83, прогоних гарвана и избавих гълъба. Едва тогава забелязах, че съм постъпил необмислено и съм стигнал до път, от който не биваше да се отклонявам (тъй като това щеше да ми донесе голямо наказание).

Колкото и много възможности за утеха да имаше, все пак съзнавах, че бях оставил торбичката и хляба си при дървото и че вече не можех да си ги взема оттам. Защото още щом се обърнах назад, бях блъснат от един толкова силен вятър, че той лесно ме събори; щом обаче тръгнех по пътя напред, не усещах абсолютно нищо. От това можах лесно да заключа, че щеше да ми коства живота, противопоставех ли се на вятъра По тази причина аз поех търпеливо кръста си, изправих се на крака и си помислих, че ще трябва да стигна до там, преди още нощта да е настъпила. Щом се покажеше някакво отклонение от пътя, винаги виках на помощ своя компас84, за да не се отдалеча дори и на крачка от южната линия, въпреки че пътят на места ставаше труден и неравен и ме обземаше отчаяние по тази причина. По пътя непрестанно мислех за гълъба и за гарвана, но не можах да проумея значението им. Най-сетне отдалеч съзрях на една висока планина красив портал, към който независимо от голямото разстояние се устремих, следвайки пътя си, защото слънцето вече се скриваше зад планината, а никъде наоколо не се виждаше място за нощуване. На Бога отдавах факта, че бях забелязал портала; Той би могъл да ме остави да вървя по този път също тъй и със затворени очи. И така, аз забързах енергично към портала, за да стигна при него още по светло и ако се наложеше, да мога да го разгледам. Беше повече от красив кралски портал с множество прекрасни изваяни в камъка скулптури, много от които, както научих по-късно, бяха с особено значение. Най-отгоре бе поставена доста голяма плоча със следните слова върху нея: “Махнете се от тук, махнете се, непосветени”. (Procul hinc, procul ite Prophani!)

Там имаше още много други неща, за които най-отговорно ми бе забранено да говоря.

Още щом стигнах портала, покрай мен бързо мина едно лице с небесносиня дреха85, което аз приятелски поздравих. Той благодари и ми поиска писмото покана. О, колко бях радостен, че го бях взел със себе си, защото лесно можеше да се случи да го забравя. Това се случило на други, както ми разказа сам пазачът на портата. Тогава аз му го представих. Той не само че бе доволен, но и за мое голямо удивление се отнесе особено почтително с мен и ми рече: Влезте вътре, мой братко, скъп гост ми бъдете! Помоли ме още да му разкрия името си. Тъй като аз му отговорих, че съм братът от Ордена на кръста на червената роза86, той се зарадва учуден и поде: Брате мой, нима нямате достатъчно средства, та не сте могли да си купите един специален знак? Аз му отговорих, че състоянието ми е ограничено. Ако обаче той би видял у мен нещо, което с удоволствие би желал да има, то аз го моля да го вземе. Тъй като той поиска стъкълцето ми с вода, аз му го дадох, а той ми връчи един златен знак. Върху него нямаше нищо друго освен следните две букви:

S. C. (Sanctitate Constantia / Sponsus Charus / Spes Charitas. – Постоянство в светостта) любим младоженец.

Той изрично ми каза да си спомня за него, ако мисля, че може да ми помогне с нещо. Попитах го колко са онези, влезли вече вътре преди мене. Той ми отговори. Накрая ми даде в знак на добро приятелство едно запечатано писъмце до следващия пазач. Докато се задържах малко по-дълго при него, бе настъпила нощта. Затова запалиха смола в един голям съд над портата, за да помогне на онзи, който би бил все още на път, по-бързо да стигне до тук. Пътят до двореца бе ограден от двете страни със зидове и красиви плодни дървета от най-различен вид. На всяко трето дърво от двете страни висяха окачени фенери. Една красива девойка в синя рокля87 ги бе запалила с прекрасна факла. Това изглеждаше така великолепно и бе направено с такова умение, че аз останах по-дълго, отколкото бе необходимо. Най-накрая обаче след изчерпателен доклад и полезни инструкции се разделих с първия пазач. По пътя много ми се искаше да узная какво съдържаше писъмцето. Но тъй като не можех да очаквам нищо лошо от страна на пазача, трябваше да овладея любопитството си и да продължа по своя път, докато не стигнах до друга порта, която бе почти същата като първата, само че бе украсена с други образи и тайни значения. Тук върху плочката пишеше: Дайте и ще ви се даде88.

Под тази порта вързан за верига лежеше един страшен лъв, който още щом ме съзря, се изправи и ме по срещна със силен рев.

Това събуди другия пазач, който лежеше върху мрамора; той ми каза да вляза, без да се боя, след това накара лъва да се отмести настрана и прочете писъмцето, което му бях подал треперещ. След като го прочете, той ми заговори с голямо почитание. Добре дошъл да ми бъде човекът, когото отдавна много исках да видя! При това той извади един знак и ме попита дали бих могъл да го откупя.

Но тъй като нямах нищо повече от сол, предложих му я и той я прие с благодарност. Върху знака пак бяха изписани само две букви, а именно: Б.М.89

Поисках да поговоря с него, но точно в този момент в двореца започна да се звъни. По тази причина пазачът ми напомни да побързам, тъй като горе започнаха и да гасят светлините. Досегашните ми усилия и труд можеха да се окажат напразни. Аз забързах толкова много, колкото бе голям и страхът ми, и то бе на истина наложително. Защото колкото и да бързах, девойката ме застигна. Понеже след нея всички светли ни угасваха, никога нямаше да успея да намеря пътя, ако тя не ми светеше с факлата си. Нуждата ме тласкаше напред, тъй че в непосредствена близост до нея едва смогнах да влезна. Портата се захлопна толкова бързо, че едно крайче от дрехата ми остана да стърчи навън. Трябваше да го оставя след себе си, защото нито аз, нито пък онези, които услужливо ми бяха обърнали внимание на това пред вратата, можеха да накарат вратаря отново да отвори; той даде ключовете на девойката, а тя ги взе със себе си в двора. Меж ду това аз огледах отново портала, той бе толкова великолепен, че подобен на него не би се намерил в целия свят. До вратата имаше две колони. Върху едната бе изобразена весела картина с надпис: Моите поздравления за теб (Congratulor.) Върху другата изображението бе тъжно и забулено и под него пишеше: Аз страдам заедно с теб (Condoleo.)

Накратко: Такива тъмни, тайнствени изрази и изображения имаше по тях, че и най-умните на земята не би ха могли да ги обяснят. Те обаче трябваше, ако позволи Бог, в най-скоро време да бъдат разяснени и разкрити от мен90. При тази порта неколкократно се наложи да назова името си. То бе нанесено като последно в една пергаментна книга и бе изпратено с другите на господин младоженеца. Едва сега ми бе даден действителният отличителен знак за гостите. Той бе малко по-малък от този на останалите, но много по-тежък. Върху него се виждаха буквите: S.Р.N.91

Освен този знак получих един нов чифт обуща, тъй като подът на двореца бе облицован само със светъл мрамор. Моите стари обуща ми бе позволено да дам по мой избор на един от бедните, които седяха чинно подредени долу под портата.

Подарих ги на един стар мъж. След това един паж с две факли ме заведе в малко помещение. Там ми наредиха да седна на една пейка, което и направих. Те поставиха своите факли в два отвора на пода, излязоха и ме оставиха да седя сам. Скоро след това чух шум, но не видях нищо. Бяха неколцина мъже, които се спуснаха отгоре ми. Понеже нищо не можех да видя, трябваше да им се оставя и да изчакам, за да разбера какво смятаха да сторят с мене. Но тъй като скоро забелязах,че това бяха бръснари, помолих ги да не се отнасят с мене тъй – аз бях готов да направя това, което биха поискали от мене. Тогава те ме пуснаха; един от тях обаче, когото не успях да видя, ми отряза косата по средата на главата под формата на кръг (Знак за пречистване. – Бел. прев.). На челото обаче, при ушите и очите те оставиха моите дълги побелели коси. От това първо нападение, тъй трябва да призная, за малко не се отчаях. Защото след като някои от тях се отнесоха с мен така бурно, без да мога да ги видя, аз вече си мислех, че Бог ме е изоставил заради моята дързост. И тъй, тези невидими бръснари събраха отрязаните коси и ги отнесоха със себе си.

След това двамата пажове отново се появиха и от сърце ми се присмяха, задето толкова се бях страхувал. Едва бяха разменили няколко слова с мене, отново започнаха да звънят с едно малко звънче, за да дадат знак за събрание, както ми обясниха пажовете. Ето защо те ме преведоха с техните светилници през много коридори, врати и кътчета до една голяма зала. Тук беше голяма част от гостите: кайзер, крал, князе и господари, благородници и неблагородници, богати и бедни и всякаква прислуга, на което безкрайно много се учудих и си помислих: Какъв голям глупак си бил, че си свързвал това пътуване с безброй затруднения и неприятности, погледни, та това там са млади хора, които ти добре познаваш и които никога не си смятал за нещо особено. И ето ги всичките тук. А ти самият с всичките си молби и молитви едва влезе като последен. Това, а и още много други неща ми нашепваше дяволът, на когото все пак, доколкото можах, казах да си върви. Междувременно ме заговориха моите познати, един тук, друг там: Я виж ти, брат Розенкройц, и ти ли си тук? – Да, отговарях аз, братя мои, Божията милост помогна и на мен да стигна до тук. – Те много се смяха и ми се подиграха, че за толкова незначителни неща съм очаквал Божията милост. Като попитах за пътя, по който са стигнали до тук, чух, че в по-голямата си част те е трябвало да се катерят по скалите. И ето че започнаха да тръбят много тромпети, които обаче останаха невидими за нас, за да ни поканят на трапезата. Местата започнаха да се заемат, като всеки седна според това, колко си мислеше, че е над другия. Затова аз и други мои бедни другари едва смогнахме да се сдобием с по едно местенце на най-долния край на масата. Скоро двамата пажове отново се появиха. Единият от тях произнесе толкова хубави и така прелестни молитви, че сърцето в гърдите ми се изпълни с радост. Но много от големите глупчовци не ги бе грижа за тях, те се смееха и си махаха един на друг и вършеха всевъзможни глупости. След това поднесоха яденето и макар никакъв човек да не се виждаше, всичко бе тъй изрядно подредено, сякаш всеки отделен гост имаше свой собствен прислужник. И след като моите герои малко се бяха поосвежили и виното бе премахнало всякакъв свян от сърцата им, започна истинско самохвалство и надлъгване. Този бил опитал това, онзи онова, а най-нищожните бяха най-шумни. Ах, само като си помисля какви неестествени и небивали неща чух тогава и сега ми става зле. Накрая те си размениха местата, тук и там между господата се прокрадваше по никой от тези хитреци, приписващ си такива подвизи, каквито нито Самсон, нито Херкулес с всичката си сила биха могли да извършат. Този там искаше да освободи Атлас от неговото бреме, онзи искаше да изкара отново триглавия Цербер от Ада. С една дума: всеки се правеше на велик по неговия си начин. И достойните господа бяха достатъчно наивни, за да вярват на подобни хвалби. А мошениците бяха толкова дръзки, че хич не ги беше грижа, ако тук и там някого го чукваха по пръстите с ножа. Добереше ли се някой до златна верижка, всички искаха да я имат. Видях един, който твърдеше, че чувал Небето. Друг вярваше, че виждал идеите на Платон. Трети твърдеше, че броял атомите на Демокрит. Не бяха малко и онези, които се хвалеха, че са изнамерили вечния двигател. Някои, по мое мнение, бяха доста умни, но си позволяваха твърде много, което можеше да ги погуби. И накрая, там имаше един, който искаше да ни убеди в това, че вижда онези, които ни прислужваха.

Той още дълго щеше да спори, ако един от невидимите прислужници не го бе цапардосал по лъжливото устище, тъй че не само той, но и други около него се умълчаха като мишлета. Но най-много ми хареса това, че всички онези, за които бях имал добро мнение, се държаха във всичко умерено и не викаха, а поведението им бе като на люде, които не разбираха от нищо и считаха себе си за твърде нищожни, а природата с нейните тайни за твърде велика. При тази врява направо ми идеше да прокълна деня, в който бях дошъл тук, защото виждах с болка, че разпуснати, лекомислени хора седяха на най-личните места, а аз не можех дори на такова незначително място да седя спокойно. Един от тези злодеи ме нарече даже иронично шарен палячо. Освен това не мислех, че съществува и друга порта, през която трябваше да минем, а смятах, че ще трябва да прекарам цялата сватба в такива подигравки, презрение и недостойни неща, които не бях заслужил нито пред господин младоженеца, нито пред младоженката. Считах, че той е трябвало да покани за сватбата си някой друг за шут, а не мене. Е, към такова нетърпение тласка световното неравенство без хитростни души като мене. Но това всъщност бе част от моята хромавост, за която бях сънувал, както вече разказах преди това. А крясъците се усилваха толкова повече, колкото повече време минаваше. Така например имаше и такива, които се хвалеха с фалшиви или измислени видения и явно желаеха да ни убедят в лъжливи сънища. Близо до мен седеше един изискан, спокоен мъж, понякога той казваше нещо изискано. Накрая той заключи: Виждаш ли, братко мой, ако се бе явил човек, който би могъл да вкара в правия път упорити хора като тези, дали би го послушал някой? – Не вярвам, отговорих аз. – Светът тъй иска да бъде мамен със сила и не желае да чуе онези, които му мислят доброто. Виждаш ли онзи шарлатанин с какви чудати образи и глупашки мисли привлича другите към себе си? Там пък един прави хората на глупаци с думи, чийто смисъл е скрит. Но повярай ми, ще дойде времето, когато ще се сложи край на този маскарад. И на целия свят ще стане ясно що за измамник се крие зад него. Тогава навярно ще се покаже онова, което не е било забелязвано преди. Докато той говореше така, крясъците ставаха все по-неприятни. От веднъж в залата прозвуча една толкова изкусна и впечатляваща музика, каквато никога през целия си жи вот не бях чувал. Затова всички замълчаха и зачакаха да видят какво ще последва. В музиката звучаха всички струнни инструменти, каквито човек би могъл да си представи, и всичко бе тъй съгласувано, че звучеше като едно хармонично цяло. Аз се прехласнах толкова много, че докато слушах, престанах да се движа за удивление на сътрапезниците ми. Това продължи почти половин час. Никой нищо не казваше, защото щом някой поискаше да отвори уста, изневиделица му се стоварваше удар, без да можеше да се разбере от къде идваше той. Мислех си: Ако бих могъл да видя само всички инструменти, на които се свиреше, защо то музикантите не се виждаха. След половин час музиката внезапно престана. Нищо друго не можехме повече да видим и чуем. Малко след това откъм вратата на залата отвън високо прозвучаха фанфари, тромпети и войскови барабани. Всичко беше толкова съвършено, сякаш предстоеше да влезе шествието на римския император. Вратата се отвори сама и фанфарите зазвучаха толкова силно, че едва можеше да се издържи.

Междувременно в залата влязоха хиляди светлини, като всички те дефилираха в определен порядък, на който ние се удивихме. Докато накрая в залата пристъпиха със запалени факли и двамата пажове, които споменах преди това. Те вървяха пред един прекрасен позлатен триумфален трон, на който седеше красива девойка, и осветяваха пътя й със своите светлини. Това, изглежда, бе точно онази девойка, която бе палила и гасила светлините по пътя преди това, а онези, които стояха тогава при дърветата, навярно бяха нейни слуги. Тя не бе облечена както по-рано в синьо, а носеше белоснежна лъскава рокля, която цяла сияеше в чисто злато. То блестеше толкова силно, че ние не се осмелявахме да я погледнем. Двамата пажове бяха почти също така облечени, само че носеха малко по-малко дрехи. Щом стигнаха в средата на залата и ти слезе от трона, всички светлинки й се поклониха. След това ние заедно станахме от пейките, но всеки остана до мястото си. Щом видя как всички ние й засвидетелствахме почит и дълбоко уважение, ти заговори с очарователния си глас:

Кралят милостивий, господарят мой,

що недалеч от тук сега е,

със съпругата си най-обична,

що в чест е нему поверена,

те с радост най-голяма

приготвиха пристигането ваше,

на всеки поотделно и по всяко време

свойта милост кат' оказват,

и със сърдечност най-дълбока,

всинца ви желаят,

на радостната сватба всеки миг

без мъка ничия да бъде.

След това тя няколко пъти се поклони учтиво с всичките си светлинки и започна отново така:

Вий знайте, че писмото със покана

не повика тука този,

що свойте дарове от Бога

не получил е отдавна.

И който не блести със всичко,

тъй както в случай като този се полага.

Както не бива да се вярва,

че някой дръзнал би

без причина важна

тук да се покаже,


ако той за тази сватба

не подготвял се е дълго.

Затуй с надежда блага

умножено имането да бъде,

радостта голяма тук е, че във време трудно

намериха се доста люде.

Но люде има още доста дръзки,

грубостта им ги не стряска,

проникват те и там, където

им липсва всякакво призвание.

И тъй, мошеник тук да не проникне,

хитрец с останалите да не бъде сбъркан,

че скоро и без всяка тайна

сватба чиста те да отпразнуват,

на утрешния ден с такава мисъл

изкусната везна ще влезе в сила,

та всеки на блюдата да застане,

измерено ще бъде туй, що той

забравил лесно е в дома си.

Има ли от таз дружина никой

доверието пълно да не заслужава,

той бързо настрана сега да иде;

защото случи ли се по-дълго да остане,

милост всяка нему отказана ще бъде

и утре той ще трябва под седло да иде.

Онзи, съвестта на който пък почука,

добре дошъл е днеска в тази зала.

До утре свобода ще има той,

но вече тук да се не мярка!

И тъй, знай ли всякой що за пречка има,

то стаята прислужникът ще му покаже,

та в кея днеска мира да намери,

щом везната с чест ще е покрита,

иначе сънят му твърде безпокоен ще е.

Туй другите за правилно ще мислят.

Ако някой против възможното би действал,

за него да си иде по-добре било би;

най-доброто се надяваме да стигне всеки.

Щом свърши, тя отново се поклони и радостно подскочи обратно на своя стол. Пак зазвучаха тромпетите. Тежките въздишки на някои от нас не можаха да останат нечути. След това тя незабелязано за всички бе изведена навън, но по-голямата част от светлинките останаха в помещението. Към всеки от нас бе прикрепена по една. В такъв момент на объркване не е възможно да се изкаже що за тежки мисли и чувства закръжиха наоколо. Повечето имаха все още намерението да изчакат везната и ако това не станеше възможно, в мир (както се надяваха) да си отидат. Аз бързо се бях опомнил. И понеже съвестта ми ме убеди в цялата ми глуповатост и недостойност, аз реших да остана в залата заедно с останалите и да бъда по-скоро доволен от това, че съм получил обед, отколкото да очаквам нови разочарования. След това дойде един, който отвеждаше (както разбрах по-късно, всеки поотделно в собствена стая), светейки със светлинката на госта. Ние останахме деветима, между които също така и онзи, който преди това бе разговарял с мен на масата. Въпреки че нашите светлинки не ни бяха напуснали, след един час все пак дойде един от пажовете, за които вече говорих, донесе един голям вързоп въжета и ни попита дали сме решени да останем там. След като потвърдихме това с въздишка, той заведе всеки от нас на отделно място и се отдалечи после заедно с нашите светлинки, оставяйки нас, бедните, в мрака. На някои от нас при това потта започна да тече по цялото тяло, аз самият не можах да се сдържа да не плача. Защото въпреки че ни бе забранено да говорим, самите болка и тъга правеха невъзможно говоренето.

Въжетата бяха така изкусно направени, че никой не можеше да ги пререже, а още по-малко да ги свали от краката си. Все пак ме утешаваше това, че на някои от онези, които сега се бяха оттеглили да почиват, им предстоеше още по-голям позор, докато ние щяхме да изкупим своята дързост само през една-единствена нощ. Най-сетне заспах, обзет от тежки мисли, без да погледна към малцината, затворили очи.

Умората ме обори. Сънувах сън. Макар и да не изглежда, че в него се криеше нещо кой знае какво, считам за необходимо да го разкажа:

Мисля, че се намирах на една висока планина. Пред себе си виждах голяма просторна долина. В тази долина се беше стълпил невероятно много народ. Всеки имаше по една нишка на главата си, с която той бе свързан с Небето. Един висеше по-нагоре, друг по-надолу, мнозина бяха още на земята. Във въздуха летеше насам-натам един старец, който държеше в ръката си ножица и с нея току прерязваше нишката на този или на онзи. Който бе близо до земята, бързо и безшумно свършваше с едно падане. Случеше ли се да бъде някой, който висеше високо, той падаше тъй, че земята потреперваше. На мнозина нишката биваше от пускана, тъй че те стигаха до земята преди още тя да бъде прерязана. Аз намирах забавление в цялото това премятане и се радвах от сърце, когато някой, летящ високо във висините, се изтърсваше така позорно, като заедно с това повличаше със себе си и някои от своите съседи. Радвах се и когато някой, който винаги се бе придържал близо до земята, така леко се отърваваше, без дори съседите му да забележат нещо.

Докато изпитвах такава голяма радост, бидох блъснат внезапно от един мой събрат по съдба, по причина на което се събудих и никак не намерих това за добре. Замислих се над съня си и го разказах на своя събрат, който лежеше от другата страна до мене. Тона му се хареса доста и аз се надявах, че може би сънят ми означаваше помощ. В подобен разговор прекарахме остатъка от нощта, очаквайки с голямо желание да дойде денят.





оставить комментарий
страница5/11
Дата12.10.2011
Размер2,82 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
отлично
  1
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх