Предговор на преводача icon

Предговор на преводача


1 чел. помогло.
Смотрите также:
Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография...
Предговор към българското издание...
Соня хинкова югославският случай етнически конфликти в Югоизточна Европа...
Предговор учебник...
Предговор
Автобиография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор...
Съдържание предговор...
Пифагорейские золотые стихи с комментариями философа Гиерокла. М., “Гнозис”, 1995...
Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год...
Предговор към новото преработено издание...
Предговор Организацията, хората и тяхното управление...
Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год. Научни рецензенти проф д...



Загрузка...
страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
вернуться в начало
скачать
^

ХИМИЧЕСКАТА СВАТБА НА КРИСТИАН РОЗЕНКРОЙЦ: ГОДИНА 1459


Разкритите тайни стават без стойност;

и предсказанията губят своя блясък.

Затова не хвърляй бисери на свинете,

нито предлагай рози на магарето61.

Страсбург (1616)


КНИГА ПЪРВА62
^

ДЕН ПЪРВИ


Една вечер преди Великден63 седях на масата. Бях разговарял вече по свой обичай достатъчно дълго с моя Творец в смирена молитва и бях размишлявал върху много големи и не малко на брой тайни: (до които Бащата на светлината, Негово Величество, ме бе допуснал). Тъкмо когато поисках да приготвя на моето мило великденско агънце една непорочна курабийка от сладко тесто в сърцето си, отведнъж изви един толкова жесток вятър, че аз не можех да си помисля нищо друго освен това, че планината, в която е вкопана къщичката ми, ще се пръсне във въздуха от тази небивала сила. Но тъй като не Дяволът (причинил ми досега толкова беди) ми беше сторил подобно нещо, аз смело продължих своята медитация, докато противно на обичайното, някой ме докосна по гърба, от което аз така се уплаших, че не посмях да се обърна назад; въпреки това се зарадвах на човешката слабост, проявена в случай като този. И тъй като нещото няколко пъти ме подръпна за дрехата, то аз се обърнах. Това бе една чудно хубава жена, облечена в чисто синя рокля, която беше украсена подобно на небе със златни звезди.

В дясната си ръка тя държеше златна тръба, на която бе гравирано име. Успях добре да го прочета, но впоследствие ми бе забранено да го разкрия. В лявата си ръка тя имаше голям сноп писма на всякакви езици, които тя (както разбрах по-късно) трябвало да разнесе до всичките държави. Тя имаше обаче и крила, големи и красиви, осеяни целите с тъмни петна като перата на пауна, благодарение на които тя можеше да се издига нагоре и да лети по-бързо и от орел64 Може би щях да запомня още повече подробности, свързани с нея, но тъй като тя остана при мен твърде кратко време, а аз бях изпълнен до голяма степен със страх и удивление, ще трябва да спра дотук.

Едва се бях обърнал и тя вече търсеше из писмата си. Накрая измъкна едно малко писъмце, което положи с дълбок реверанс на масата, и бързо се отдалечи, без да каже нито дума. Отлитайки обаче, тя издаде с хубавата си тръба такъв пронизителен звук, че цялата планина проехтя от него, а в продължение на почти четвърт час след това не бях в състояние да чуя дори и една своя дума.

Преживял подобно неочаквано приключение, аз, бедният, просто не знаех какво да предприема, затова паднах на колене и се помолих на моя Творец да не допусне да ме сполети нещо, което би било противно на моето вечно блаженство. След това, обзет от страх и треперещ, се заех с писъмцето. То бе толкова тежко, колкото не би тежало и ако би било от чисто злато. След като го огледах старателно, открих един печат, с който то бе затворено. Върху него се виждаше фин кръст с надпис на латински: Под този знак ще победиш65. След като бях открил този знак, се успокоих малко, тъй като ми беше добре известно, че подобен печат не е твърде по вкуса на Дявола, а още по-малко последният има обичай да го използва. Затова внимателно отворих писмото. В него върху син фон със злати букви можах да прочета следните стихове:

Днес, днес, днес

е сватбата на краля.

Роден ли си за тез неща,

избран ли си за радост в Бога,

можеш ти да идеш в планината,

на която се издигат три66 храма,

и с очите си да видиш сам.

Зорък ти бъди,

огледай сам себе си.

Не се ли изкъпеш добре,

сватбата може да ти навреди.

Ще пострада тоз, що тук се плащи,

да се пази тоз, що лек е твърде.

Най-отдолу пишеше: Младоженец и младоженка (Sponsus und Sponsa.)

След прочитането на това писмо отначало направо ми се зави свят. Настръхнах, а цялото ми тяло се обля в студена пот, въпреки че за мен бе ясно – това беше обявената сватба, за която ми бе съобщено преди се дем години в едно плътско видение и която от толкова дълго време вече жадувах да дойде.

Въпреки че след упорито пресмятане и изчисление на съответните планети бях установил датата, то никога не съм могъл да предполагам, че всичко това е свързано с толкова тежки условия. Преди това смятах, че ще ми бъде позволено да присъствам на самата сватба, че ще бъда там само желая и мил гост. Сега обаче ми се даваше знак от Божественото провидение. При все това не се усещах съвсем сигурен. Трябваше да констатирам в себе си, че в тайните неща се крият много неразбиране и слепота и че не съм могъл да разбера онова, което е било най-близко до мен и с което всеки ден съм се срещал. Още по-мало проумявах това, че с раждането ми е било предопределено да изследвам и проникна в тайните на природата, тъй като по мое мнение природата би могла във всички случаи да намери някой по-добродетелен ученик, на когото да повери своето скъпо, ограничено във времето и така преходно съкровище.

Освен това намирах, че тялото ми и външната промяна към добро и братска любов към моите ближни също не са достатъчно пречистени. Така например все още се проявяваше инстинктът на плътта, на който бе присъщ стремежът към престиж и светски разкош, но не и службата в полза на ближните, и който вина ги бе зает с едно: как и с какви похвати бих могъл за кратко време да имам най-голяма лична изгода, да издигна красиви къщи, да си спечеля вечна светска слава и други подобни мисли на плътта. Особено ме обезпокои обаче неясното слово за трите храма, което и след дълги размишления не успях да разтълкувам. Може би затова, защото това още не ми бе разкрито.

И както бях обзет от подобни страхове и надежди, претегляйки всичко, при което обаче откривах единствено своите собствени слабости и недостатъци, тоест без да виждам някакъв изход, чрез който да помогна сам на себе си, потресен до дъно от онова, което ми бе доверено, най-накрая избрах познатия ми и същевременно най-сигурен път: след гореща и поднесена с цялата й сериозност молитва легнах да спи. Може би моят добър ангел щеше да ми се яви по Божията воля, тъй както бях сега в отчаяно положение, и щеше както много пъти досега да ми извести какво щеше да се случи за прослава на Бога и за мое благо, а и същевременно да направи сърдечно и вярно предупреждение за доброто на ближните ми.

Едва-що бях заспал и се озовах легнал в мрачна кула67 заедно с безброй други, приковани с големи вериги, затворени като мене люде. Вътре липсваше всякаква светлина и ние пъплехме един върху друг като пчели в кошер. Така всеки правеше теглото на другия още по-голямо. Въпреки че нито аз, нито пък някой от останалите можеше да види нещо, чувах непрестанно как всеки се опитваше да се изправи над другите, като че ли от това веригите или букаите ни щяха да станат малко по-леки. Ние обаче не бяхме в състояние да се повдигнем, тъй като висяхме закачени един за друг като в грозд.

Доста време вече бях прекарал заедно с останалите в това плачевно положение, в което всеки, ругаейки, наричаше другия слепец и затворник, когато най-после чухме да тръбят много тромпети. Изкусно звучаха и войсковите барабани, което ни ободри и зарадва все пак в нашето нещастие. Капакът на кулата горе се отвори под звуците на тази музика и слаба светлина проникна вътре. Трябваше да ни види човек в този момент как само се премятахме един през друг. Защото тогава настана пълна бъркотия; онзи, който бе отишъл твърде нагоре, сега лежеше в краката на другите. С една дума: всеки искаше да е най-отгоре. И аз на свой ред не пропуснах случая и се опитах, катерейки се нагоре, да се провра между другите с тежките си вериги, при което се залових за един камък, до който се бях докопал, и започнах да се изтласквам с негова помощ нагоре, въпреки че многократно бях атакуван от останалите. Отбранявах се непрекъснато, колкото сила имах, с ръце и крака, защото ние си мислехме едно и също – че всичките ще бъдем пуснати на свобода. Но се случи нещо съвсем друго.

Защото след като господата, които ни наблюдаваха през отвора на кулата отгоре, се бяха малко поразвеселили от това подскачане, мятане насам-натам и жално скимтене, един стар побелял мъж ни заповяда да за мълчим. Веднага след това той каза следното – все още си го спомням:

Ако68 не се бе повдигнал

бедний человешки род,

много благо би получил

от мойта майка най-напред.

Щом не ще да слуша той обаче,

от грижи такива не ще се отърве

и затворен тъй ще бъде.


Мойта мила майка все още не желае

непослушанието им да види,

хубавите свои благини

разкрива щедро ти пред всички,

неща такива стават твърде рядко,

за да им вярват.

Иначе ги смятат за фантазии.


Затуй на празника във чест,

що днеска славим ний,

добрина такава иска тя да стори,

що умножи ще милостта й.

Ще бъде спуснато сега въжето,

онзи, що за него закачи се,

свободен ще да стане.

Едва-що бе изрекъл това и старата жена69 заповяда на слугите си да спуснат въжето в кулата до седем пъти и да изтеглят нагоре онзи, който се е закачил за него.

О, ако можех по Божията воля достатъчно добре да опиша какво неспокойствие настана тук долу при нас, защото всеки искаше да се добере до въжето, при това само пречеше на другия да стори това. След седем минути обаче бе даден знак със звънчето. След което слугите изтеглиха при първия път четирима. Тогава аз въобще не можах да стигна до въжето, защото, както вече казах, за свое най-голямо злощастие се намирах върху един камък до стената на кулата и по причина на това не успях да достигна до въжето в средата.

За втори път спуснаха въжето. Но тъй като за някои от нас веригите бяха твърде тежки, а ръцете твърде слаби, те не можеха да се хванат за въжето, а повличаха надолу със себе си онзи, който едвам го бе достигнал. Да, немалко бяха онези, които биваха откъсвани и повличани от никой, сам не успял да се добере до въжето. В голямото си нещастие на всичкото отгоре и взаимно си завиждахме. Най-много обаче ми става ше жал за онези, чието телесно тегло бе толкова голямо, че дори ръката им биваше изтръгвана от тялото и затова не можеха да стигнат догоре.

И така, получи се това, че след петте пъти само малцина бяха изтеглените горе. Защото веднага след като бъдеше даден знакът, слугите започваха да теглят толкова бързо въжето, че по-голямата част се премята ше над останалите, особено при петия път, когато въжето бе изтеглено нагоре съвършено празно, поради което мнозинството, а и аз самият, започнаха да се съмняват в нашето избавление и зовяха Бог да се смили над нас и ни спаси от тази тъмница. Молбите на някои от нас Той чу. Защото когато въжето дойде за шести път, по него се закрепиха мнозина. И понеже при тегленето нагоре въжето се люлееше насам-натам, сигурно по волята Божия то стигна до мене. Бързо го грабнах, възседнах най-отгоре всички останали заловени за него и можех най-сетне да се надявам, че ще се измъкна от тук, което ме изпълни с безкрайна радост. Така не усещах раните по главата70, които при изтеглянето нагоре ми бяха нанесени от един остър камък.

Заедно с останалите освободени можах да помогна (както другите преди това) при седмото и последно изтегляне, от което от усилията ми навсякъде по дрехите ми покапа кръв, но от радост аз не обръщах внимание на това. Когато и последното изтегляне, при което се закачиха най-много, приключи, жената накара да отстранят въжето и каза на своя престарял син (на когото аз в безкрайна степен се удивлявах) да направи на останалите затворници едно съобщение. След като помисли малко, той се обърна към тях така:

Деца мои скъпи,

които сте тук,

извърши се туй,

що бе отдавна прозряно:

Туй, що милостта на мойта майка


на мъките ваши оказа, но

недейте им зловижда.

Време на радост скоро ще настъпи.

В него всички ний един друг равни ще бъдем.

Никой не ще е беден или богат.

Комуто много е повелено,

той трябва много да покаже.

Комуто много е поверено,

за него е въпрос на живот и смърт.

Затуй голямата си жалба спрете,

какво значат тук николко си дена!

Щом речта му завърши, капакът отново биде затворен и заключен и отново затръбиха тръбите и забиха войсковите барабани. Но колкото и високо да звучеше музиката, тя въпреки това не можеше да заглуши горчивите вопли, идващи откъм кулата, в която бяха затворниците. Това и мен скоро ме накара да заплача.

Малко по-късно старицата седна заедно със своя син в специално приготвено кресло и заповяда да преброят освободените. След като установиха броя им и го записаха на една златна плочка, тя пожела да узнае всяко от имената и всички те бидоха записани от едно момченце. След като ни огледа един по един, тя въздъхна и каза на сина си, тъй че аз можах добре да чуя това: Ах, колко много ми е жал за бедните хора в кулата. Ако би било по волята Божия, бих ги освободила всичките. На това синът отговори: Майко, тъй бе наредено от Бога. Нему не бива да се противим. Ако ние всички бихме били господари и бихме имали всичките блага на земята и бихме седнали на масата да се храним, то кой ще ни донесе тогава да ядем? На то ва майката не отговори.

Но малко по-късно тя каза: Е, накарай да освободят тези от техните окови. След което бързо тъй и стана. Аз бях последен. И вече не можех да се сдържам; без да погледна към останалите, аз се поклоних пред старата жена и благодарих Богу, че ме избави чрез нея от такъв мрак и като милостив баща ме изведе до светлината71. След мен и други направиха същото и се поклониха пред жената.

Накрая на всеки дадоха храна и по една златна пара за спомен72, върху едната страна на която бе изобразено слънцето така, както изгрява, върху другата страна, доколкото си спомням, бяха вдълбани тези три букви: D.L.S.73. След това на всеки поотделно се каза довиждане и ние бидохме изпратени – всеки по неговите собствени дела – със заръка да живеем богоугодно, в полза на ближния си, а повереното ни да запазим в тайна, което и обещахме да направим. Така и се разделихме един от друг. Аз обаче не можех добре да се движа поради раните, които бях получил от своите окови, а куцах с двата си крака, което скоро бе забелязано от старицата. Тя се засмя, повика ме при себе си и ми заговори така: Сине мой, не се смущавай от този недъг, а си спомни за своите слабости и благодари при това на Бога, че те е допуснал въпреки твоето не съвършенство на този свят до такава велика светлина74. Съхрани тези рани заради мене75. След което отново прозвучаха тромпетите. Те ме уплашиха до такава степен, че аз се събудих и тогава чак разбрах, че е било само сън, който обаче толкова силно се бе врязал в съзнанието ми, че аз не преставах угрижен да си спомням за кулата и да усещам рани те по краката си.

След всичко това добре разбрах, че по Божията милост ми бе позволено да присъствам на онази тайна и съкровена сватба, ето защо благодарих на Негово Божествено Величество с благодарността на дете и по молих и в бъдеще да бъда съхранен в Неговата чест, Той да изпълва ежедневно сърцето ми с ум и разум и макар и да не съм заслужил това, милостиво да ме доведе до желаната цел.

След което се приготвих за път, облякох бялата си ленена дреха, препасах се през пояса с кървавочервена лента, свързана на кръст през раменете76 Шапката си закичих с четири червени рози, за да бъда по-добре забелязван всред множеството чрез тези знаци. За из път взех хляб, сол и вода, които по съвета на един мъдър човек ми донесоха по-късно, когато му дойде времето, голяма полза.

Преди да напусна своята колибка, паднах на колена, както си бях приготвен с цялата си сватбена премяна, и се помолих на Бога, каквото и да се случи, да ми помогне да доведа нещата до добър край. Тогава дадох също тъй обет пред Бога да не си служа с всичко това, що ми бе разкрито по Неговата милост и благоволение за своя слава и чест в света, а за прослава на Неговото име и в служба на ближните си. Така, дал този обет, изпълнен с надежда и радост, напуснах своята обител.





оставить комментарий
страница4/11
Дата12.10.2011
Размер2,82 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
отлично
  1
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх