Предговор на преводача icon

Предговор на преводача


1 чел. помогло.
Смотрите также:
Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография...
Предговор към българското издание...
Соня хинкова югославският случай етнически конфликти в Югоизточна Европа...
Предговор учебник...
Предговор
Автобиография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор...
Съдържание предговор...
Пифагорейские золотые стихи с комментариями философа Гиерокла. М., “Гнозис”, 1995...
Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год...
Предговор към новото преработено издание...
Предговор Организацията, хората и тяхното управление...
Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год. Научни рецензенти проф д...



Загрузка...
страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
вернуться в начало
скачать
^

ФАМА ФРАТЕРНИТАТИС


ИЛИ БРАТСТВО НА ВИСОКОПОЧТЕНИЯ ОРДЕН НА Р. К.

ДО ВЛАДЕТЕЛИТЕ, СЪСЛОВИЯТА И УЧЕНИТЕ НА ЕВРОПА (1614)

Ние, братята от Ордена на Р. К2, отправяме към всички и към всеки, който ще прочете тази Фама на християнското тълкуване, нашия поздрав, любов и молитва.

След като всемъдрият и милостив Бог така щедро обсипа през последните дни человеческия род със своята милост и доброта, тъй щото познанието на две неща, а именно: на сина Му и на природата, се разширява все повече и повече и ние бихме могли с право да се похвалим с щастливо време, тъй като не само че бе открита една част от непознатия и допреди това скрит свят, а и станаха възможни много прекрасни и не бивали в миналото дела и творения на природата, надигнаха се също така осенени от прозрение умове. Те приведоха отново в ред замърсеното и несъвършено изкуство, така че най-после човекът да може да проумее своето собствено благородство и прелест, доколко той представлява микрокосмос и докъде се простират възможностите му в природата. Въпреки че за неразумния свят като че ли това няма особена полза, защото хулите, насмешките и подигравките стават все повече, а гордостта и амбицията при учените са тъй големи, че те не се срещат и не общуват помежду си. И въпреки всичко, което Бог през нашето столетие щедро е разкрил в Книгата на природата3, те не стигат до общ поглед върху всички изкуства4 , а всеки води спор срещу всеки. Пее се все една и съща песен и вместо да се даде възможност на ярката светлина, на истинското познание на природата, да се разкрие, поддържа се единствено писаното от папи, от Аристотел и Гален, които, без съмнение, ако бяха още живи, с радост биха коригирали себе си. Явно обаче още не е дошло времето за големи слова. Теологията, физиката и математиката са в противоречие с истината. Старият враг с хитрост и гняв излиза на бойното поле, понеже чрез сектантски фанатизъм, размирство и тръбене на всеизвестни истини пречи и подхранва омраза към новото развитие.

За постигането на генерална реформация отдавна интензивно работи дълбокомъдрият, духовно издигнат и осенен свише отец брат К. Р., един немец, глава и основоположник на нашето братство. Като петгодишен той поради бедност (като дете на също така благородни родители) бил даден в манастир и тъй изучил двата езика – гръцкия и латинския. По негово горещо настояване и молба бил прикрепен още в ранна младежка възраст към един брат, който се бил отправил за Божия гроб. Въпреки че този брат умрял в Кипър и следователно не видял Йерусалим, нашият брат К. Р. не се върнал обратно в манастира, а продължил нататък с кораб за Дамаск, възнамерявайки оттам да посети Йерусалим. Но когато поради болест трябвало да остане там и получил благоразположението на турците, той узнал за мъдреците в Дамаск5, на какви чудотворства били способните и колко дълбоко били проникнали в тайните на природата. По такъв начин бил събуден високият и благороден творчески гений на брат К. Р. К.6 , и то до такава степен, че в ума му вече не бил толкова Йерусалим, колкото Дамаск7. И тъй, той не бил повече в състояние да обуздава своето неудържимо желание и наел арабски водачи, които да го отведат срещу известна сума в Дамаск.

Бил едва на 16 години, когато пристигнал там. Мъдреците, както казва той самият, го посрещнали не като чужденец, а като човек, когото сякаш дълго били очаквали. Те го назовали по име и знаели също така подробности за неговия манастир, на което той не можел да се начуди. Пак там той изучил арабския език толкова добре, че още следващата година превел книгата Liber М.8 (Книга на света) на добър латински и я взел със себе си. И тъй, това е мястото, откъдето той получил познанията си по физика и математика и от които светът наистина би трябвало да се ползва, ако любовта към тях би била по-голяма, а завистта по-малка.

След три години той тръгнал обратно с много познания. Той пътувал с кораб от Червено море до Египет, където не останал дълго, но сега отделял по-голямо внимание на растенията и животните. Пропътувал цялото Средиземно море с кораб, за да стигне Фес9, накъдето го били упътили арабите. Забележителното било, че тези далечни мъдреци не само че били единни по между си по същество и чужди на всякакви хулителни писания, но и че те му оказали доверие и благосклонно и с охота му разкрили своите тайни.

Всяка година арабите и африканците се срещат, допитват се взаимно по въпроси от всички области на познанието, за да обменят опит и споделят за своите изобретения. Така ежегодно става нещо, с което математиката, физиката и магията (където жителите на Фес са най-изкусни) биват насърчавани. В края на краищата сега и в Германия не липсват нито учени, нито магове, кабалисти, медици и философи, които биха могли да работят в съгласие, а не да се налага цялото това множество поединично да се поти на нивата.

Във Фесан (или Фес) той се сдобил със знание от онези жители (наричани обикновено естествени), които му разкрили доста от своите познания за елементарното, как ние, немците, сме можели да постигнем също така много неща, ако със същата сговорчивост и с всичката си сериозност бихме изпитвали този стремеж. Наистина той често признавал, че магията на тези фесанци не била съвсем чиста, а кабалата – опетнена с тяхната религия. Въпреки всичко той умеел превъзходно да си служи с тях. Освен това той намерил едно още по-добро основание за своята вяра по отношение на хармонията с целия свят във всичките епохи. От което пред него се разкрило красиво единство, тъй както във всяка ядка се съдържа цяла обвивка или плод ,тъй и целият голям свят се съдържа в един малък човек. Религия, управление, здраве, членове, природа, език, слова и творения – всички те са в хармония и съзвучие с Бога, Небето и Земята. Противоположното на това е заблуда, фалшификация и е от Дявола, който е първата и последната причина за световния дисонанс, слепота и глупост. И ако някой подложи на изпитание всички люде по тази Земя, би открил, че Доброто е винаги в съгласие със себе си, а всичко друго е опетнено със заблуда.

След две години брат Р. К. напуснал Фес и отпътувал с много великолепни неща за Испания, надявайки се това тъй удачно за него пътешествие да зарадва и учените на Европа, както и да насочи всичките им по-нататъшни усилия към основите на знанието. В Испания в разговор с учените той изяснил какво липсва на нашите дисциплини и как да им се помогне. В каква степен освен това бъдещите столетия биха могли да се поставят във връзка с отминалите, как биха могли да бъдат отстранени недостатъците на църквата и да се коригира философията на морала. Той им показал нови растения, плодове и животни, които не можело да бъдат разбрани с помощта на старата философия, и им дал да си служат с нови норми, намиращи съответствие във всичко. Но това будело смях у тях, тъй като било още непознато. Те се опасявали, че изключителната им репутация ще пострада, ако научат нещо ново и трябва да признаят дългогодишната си заблуда. Били уверени в своята кауза и това им било достатъчно, а и даже се страхували, защото този, който внася неспокойствие, със сигурност ще поиска и да реформира.

Подобни неща му били казани и от други нации, което още повече му дало основание да сподели своите познания с учените от всички области, както и с хората на изкуството и съвкупните природни науки, тъй като той ни най-малко не се съмнявал в правотата си и бил готов за това. Те, подобно на глобус, трябвало да се ориентират към един център, както по традиция правели арабите. Мъдреците имали за задача да основат също така и в Европа подобна асоциация, която да има достатъчно злато и скъпоценни камъни, и това трябвало да бъде съобщено в подобаваща форма на кралете; в нея щели да бъдат възпитавани владетелите, които щели да знаят всичко, що Бог е пожелал да узнае човекът, като в случаи на крайна необходимост да могат и бъдат в състояние да отговарят (подобно на кумирите на езичниците), ако бъдат запитани за нещо. Наистина ние трябва да признаем, че светът още тогава е бил бременен с толкова голямо равновесие10 и е работел за раждането, като е създал за целта неуморни славни герои, които с всичките си сили са проправяли път през мрака и варварството и са оставили на нас, по-слабите, само да побутнем малко, бидейки наистина върхът на Огнения триъгълник11, чиито пламъци светят все по-ярко и със сигурност ще запалят последния по жар на света.

Особена слава имал Теофраст12, който наистина не станал член на нашето братство, но пък се запознал много добре с Liber М. и чрез това събудил своя издигнат дух. Но надменността на учените и всезнайковците пречела на този мъж дори в най-доброто време на своето поприще да може по мирен начин да обсъжда с други наблюденията си върху природата, поради което той по-скоро иронизирал в своите произведения многознайковците, вместо да разкрие напълно себе си. Въпреки всичко при него може да се намери стремежът към такава хармония. Несъмнено той е щял да я разкрие пред учените, тъй като ги е считал достойни за по-голямо познание отколкото за безполезна игра на криеница. Но той си губел времето с прекалено свободния си и небрежен начин на живот и предоставял света на собствените му глупашки радости.


Но да не забравяме нашия обичан отец брат К. Р.: след много изпълнени с трудности пътешествия, след много неуспешни опити да приложи безценното си знание той се завърнал отново в Германия, която пред вид предстоящите промени и възхитителната борба, свързана с тях13, обичал от все сърце. Въпреки че от изкуството14 – най-вече от това, да се преобразуват метали – той можел да си спечели известност, за по-важни от всякакъв блясък и разкош считал Небето и неговите граждани хората. Построил си солиден дом, за да събере на едно място и приведе в някакъв порядък плодовете на своите пътешествия и изследвания. Казват, че в тази къща дълго време се занимавал с математика. От многото хубави инструменти, които направил с помощта на всеки дял на това изкуство15, както установяваме, днес не е останало много нещо.

След пет години той отново се обърнал към поставената цел – реформацията. Понеже липсвали всякаква друга помощ или подкрепа, той самият работел бързо и неуморно, като взел при себе си и няколко сътрудници. От своя предишен манастир (с който все още поддържал връзки) той избрал трима от някогашните си събратя монаси: Г.В., брат И.А. и брат И.О. Тези трима той задължил да бъдат особено надеждни, усърдни и дискретни, както и да записват най-съвестно всичко онова, в което той щял да ги ръководи, за да не можело след това идното поколение, за което било предназначено откровението, да бъде заблудено нито дори с една сричка или буква.

Така началото на Ордена на Р. К. било поставено най-напред само с четири човека. Те си служели е магическия език и писмо, използвайки голямо словно богатство. И днес още намираме при тях голяма мъдрост за чест и слава на Бога.

Те написали първата част на Liber Mundi, Книгата на живота. Но работата се разраснала твърде много. Невероятно големият приток болни ги ангажирал неимоверно. Била завършена и една нова сграда, посветена на Светия Дух. Те решили да приемат нови членове в своето общество и братство. Избрани били брат Б., братов внук на брат К.Р., изкусният художник Г.Г. и Р.Д., които трябвало да пишат. Всички те били немци, с изключение на И.А. Били неженени и вречени в целомъдрие. Така в тях трябвало да се съчетае всичко онова, което човек може да си пожелае, към което страстно да се стреми или се надява да получи.

Дори и да сме принудени да признаем, че светът значително се е променил към по-добро за сто години, ние все пак сме сигурни, че нашите принципи16 ще просъществуват до деня на Страшния съд. Никога нищо наше не ще може да види света, защото нашите духовни основи17 имат за свое начало деня, в който Бог каза: "Да бъде!18, и за свой край деня, когато Той ще каже "Да свърши!19 Божият часовник отброява всяка минута, докато нашият едвам показва кръгъл час.

Ако нашите любими отци и братя – в това сме твърдо убедени – бяха имали сияйната светлина на нашето познание, то те по-успешно щяха да се противопоставят на папата, на Мохамед, на книжниците, на (псевдо-)изкуството и софистите, а не само, въздишайки, да мечтаят за края им.

След като тези осем братя организирали всичко по такъв начин, че не останала вече никаква работа, след като всеки бил изяснил за себе си тайната и явната философия, те не считали за необходимо да останат по вече заедно. Както било определено от самото начало, те се разпръснали на всички страни, за да не остане ли ученията им само тайно занимание на старателно проверяващите ги учени, а за да можели да си докладват взаимно за своите наблюдения върху другите държави.

Задачите им били следните.

1. Никой нямал право да се посвети на друго занятие освен на грижите за болните, и то без изобщо да му се заплаща.

2. Никой не се задължавал заради братството да носи определено облекло; той по-скоро трябвало да се нагажда към облеклото, носено в съответната страна.

3. Всеки брат трябвало да се представя ежегодно на Петдесетница или да съобщава за причините за своето отсъствие.

4. Всеки брат трябвало да потърси подходящо лице, което би могло да го замести в случай на необходимост.

5. Думата Р. К. служела за печат, парола и отличителен знак.

6. Братството щяло да остане тайно сто, респ. 120 години.

Те взаимно се задължили да спазват тези шест точки. Петима от братята се отправили на път, единствено братята Б. и Д. останали при отец брат К. в продължение на една година. Когато и те го напуснали, при не го останали братовчед му и И.О., тъй че до края на живота си той имал постоянно двама братя при себе си. И понеже църквата още не била пречистена, пределно ясно ни е какво е било мнението им за нея и как во са очаквали с толкова голямо желание.

Всяка година те се срещали с радост и подробно докладвали за това, което са свършили. Трябва да е било много приятно да узнаеш за всички чудеса, които Бог е разпръснал тук и там по света, достоверно и без преувеличение. За сигурно може да се смята също така, че тези хора, които били подготвени от Бог и от цялото Небесно ято за тяхната служба заради голямата им сговорчивост, дискретност и доброта, са били отличени измежду най-мъдрите мъже, живели никога. По такъв достоен за възхвала начин минавал животът им. И макар техните тела да не познавали никакви болести и страдания, душите им не можели да прекрачат определените им от тленното предели. Първият от това братство бил И.О.; той починал в Англия, както още много преди това му бил предсказал брат К. По отношение на кабалата той бил съвършен и особено начетен, за което свидетелства неговата книжка, озаглавена "Х"20 В Англия за него могат да се чуят много неща, най-вече защото той изцелил от проказа един млад граф от фамилията Норфолк.

Те били решили по възможност да се запази в тайна къде са погребани, поради което днес ние не знаем къде се намират гробовете на някои от тях. Но мястото на всеки един от тях е било заемано от достоен заместник. В чест на Бога обаче с настоящото желаем публично да разкрием онова, което сме научили тайно от Книгата на живота, и макар пред нас да е образът и подобието на целия свят, на нас все пак не са ни из вестни нито часът на нашето нещастие, нито часът на нашата смърт. Това си остава единствено право на Всевишния. Той иска да бъдем постоянно в готовност. Но за това може да се научи повече в нашето Конфесио21, където посочваме 37 причини22, поради които сега правим достояние нашето братство и драговолно, без принуда и всякакво възнаграждение предлагаме тези възвишени мистерии. Ние обещаваме освен това повече злато, отколкото получава кралят на Испания от двете Индии; защото Европа е бременна и ще роди едно силно дете. То трябва да получи парите от велик кръстник.

След смъртта на О. брат К. не преустановил дейността си, а събрал около себе си много скоро онези от ос таналите, които можели да дойдат. Смятаме, че тогава още трябва да е бил направен гробът му. Въпреки че ние, по-младите, досега изобщо не знаехме кога е починал нашият обичан отец Р. К. и не разполагахме с нищо повече от имената на първите заедно със следовниците им до нас самите, можахме да си спомним една тайна, казва например А., заместникът на Д, последният от другото поколение, живял с много от нас. Този спомен се основава на тайните разкази върху темата за стоте години и бе предаден на нас, спадащите към третото поколение. Между впрочем трябва да признаем, че след смъртта на А. никой от нас нямаше да знае каквото и да било за Р.К. и неговите първи сподвижници освен онова, което може да се намери за тях в нашата философска библиотека. Най-важното в нея са Принципите на нашите Духовни основи, като най-съвършеното, и, Протей23 като най-полезното, по наше мнение. Не ни е известно обаче дали следовниците от второто поколение са се сдобили със същата мъдрост, каквато е притежавало първото поколение, и дали са имали достъп до всичко.

На благосклонния читател обаче трябва еднозначно да се каже, че ние не само че узнахме къде се намира гробницата на брат К., но и че с настоящото правим това обществено достояние, за която задача сме упълномощени от Бог. Изпълняваме това поръчение най-стриктно, тъй щото, ако от нас скромно се очаква християнски отговор, ние без колебание да публикуваме данни за нашето кръщение, развитие, срещи и всичко друго, което се очаква от нас.

И тъй, истината и цялата история за високопочтения Божи мъж брат К. Р.К. е следната: След блажената кончина на А. в областта Нарбон неговото място зае нашият обичан брат Н.Н. Когато той встъпи в длъжност при нас и положи достопочтената клетва за вярност и опазване на тайната, той ни повери: А го уверил, че в най-скоро време братството вече нямало да работи тайно, а щяло да стане прочуто в цялото отечество на немската нация като полезно и необходимо.Относно статуса си той ни най-малко нямал причина да се срамува.

На следващата година, след като бе завършил образованието си и се готвеше вече много добре подготвен да замине, той поиска като добър майстор строител да направи някои промени по сградата и да я преустрои за по-голяма функционалност. При тези строителни работи той се натъкна на паметната плоча от месинг, съдържаща имената на членовете на братството заедно с други сведения. Тази плоча той пожела да премести в друго, по-подходящо сводесто помещение. Къде и кога бе починал брат К. и в кои страна е бил погребан, не ни бе разкрито от старите и ние не знаехме това. И тъй, плочата висеше на един голям, здрав пирон, поради което той биде изтръгнат със сила. При това от една тънка стена се откърти заедно с мазилката доста голям камък, който прикриваше тайна врата. С радост и любопитство разчистихме останалите части от зида и почистихме вратата. Върху нея в горната й част бе написано с големи букви:

След 120 години ще бъда отворена.24

Благодарихме на Бога за старата дата отдолу и оставихме нея вечер нещата такива, каквито бяха. Три пъти си спомнихме за нашето Вероизповедание (Confessio), защото откровението, което правим тук, ще бъде от полза за достойните да го научат, на недостойните, по волята Божия, няма да помогне кой знае колко. Защото тъй както нашата врата чудодейно щеше да се отвори след толкова много години, тъй и за Европа трябваше да се отвори една врата след отстраняването на развалините – врата, която вече се вижда и за която жадуват немалко люде.

На сутринта отворихме вратата и открихме сводесто помещение със седем страни и ъгли, всяка страна бе пет стъпки25 дълга при височина осем стъпки. Въпреки че това помещение никога не бе огрявано от слънцето, вътре бе сияйно светло. Подобна на слънчевата светлина грееше най-горе от центъра на дървения таван. В средата на помещението вместо надгробен камък имаше кръгъл олтар с месингова плоча; върху нея се четеше следният надпис.

А.К.Р.К. (А.С.R.С.: вероятно съкр. от Architectus Christian Rosen Creutz.)

Този компендиум на Космоса аз си направих приживе вместо надгробен камък26.

Около първия пръстен или кант бе написано:

Иисус е всичко за мен. (Jesus mihi omnia.)

По средата имаше четири фигури, оградени с окръжности, чийто надпис гласеше:

1. Няма празнота, (Nequaquam vacuum)

2. Подчинение на закона, (Legis iugum)

3. Свобода на Евангелието, (Libertas Evangelii)

4. Неограничена слава на Бога. (Dei gloria intacta.)

Всичко това е ясно и чисто, както и седмата страна и двата пъти по седем триъгълника.27

Всички ние коленичихме заедно и благодарихме на Единия всемъдър, всемогъщ и вечен Бог, Който ни е научил на повече, отколкото би могъл да постигне всичкият изобретателен човешки ум. Хвала на Неговото име!

В това сводесто помещение разграничихме три части: таван или небе, стена или страна, под или настилка. От нас не ще научите сега нищо повече за небето освен това, че е разделено по седемте страни до свет лия център на триъгълници. Как точно е обаче отвътре – ако е рекъл Бог, – това трябва да го видят собствените ви очи, насочени към Спасението. Всяка част бе разделена на десет квадратни полета и имаше свои фигури и сентенции, така както са представени в нашата книжка по най-старателен и достоверен начин. Подът също така бе разделен на триъгълници. Но понеже на това място се описват владичеството и силата на по-нискостоящия владетел, то с онова, което може да се разбере с помощта на Небето, не може да бъде злоупотребено от страна на дръзкия, безбожен свят. То ще стъпи на главата на старата зла змия безстрашно и победоносно, за което вече е и готов нашият век.

Всяка от стените бе с по една врата, водеща към сандък, в който се намираха различни неща, по-специално всички притежавани от нас книги, съдържащи теософския вокабулар на Теофр.П. фон Хо.28, от който черпим за нашите разкази ежедневно и без измама. Вътре в сандъка намерихме също така неговия дневник и животоописанието му, върху които се опират в по-голямата си част настоящите редове.

Във втори сандък имаше игри от най-различен вид, а също така звънчета, светещи лампи(они) с форма на плоски чашки, няколко чудесни, изкусни песнопения – всичко така приготвено, че и след много пъти по сто години, дори целият орден или братство да е загинало, да може да бъде отново възстановено посредством съдържанието на тази сводеста стая. Още не бяхме видели тленните останки на нашия толкова грижлив и умен отец, затова отместихме настрана олтара. Удаде ни се да повдигнем една масивна месингова плоча. Под нея се намираше красиво и достолепно тяло, напълно съхранено и без каквито и да било сле ди от разложение, тъй както го описваме тук по най-стриктен начин, облечено изцяло в тържествено одеяние. В едната си ръка той държеше малка книжка, върху чийто пергамент се виждаха изписани златни букви, наречена Т.29 – нашето най-скъпо съкровище след Библията, с основание неподлежащо на никаква цензура на света. На края на тази книжка са написани следните слова:

"^ Посаденото в сърцето на Иисус зрънце, Кристиан Розенкройц, произхождаше от благородно и духовно издигнато немско семейство. За своето столетие той бе човекът, който чрез Божествено откровение, чрез най-възвишено въображение, чрез неуморен стремеж намери достъпа до небесните и човешките мистерии и тайни. Той пазеше ревностно своето, по-скъпо и от кралското,съкровище,което бе събирал по време на пътуванията си из Арабия и Африка, твърде подранило обаче за столетието си, но готово за една по-късна генерация, за която трябваше да бъде изровено отново; той остави верни и предани на делото наследници на своето име и изкуство, съгради един "Малък свят", който във всяко свое движение съответстваше на "Големия свят", и накрая създаде един компендиум на всички минали, настоящи и бъдещи събития. След това, без да бъде притесняван от някого, повикан единствено от Божия Дух, той върна своята просветлена душа на Твореца под прощалните целувки и прегръдки на своите братя. Въпреки че бе станал на повече от сто години, никога не бе страдал от болести на тялото, нито пък беше търпял някой да страда от нещо. Той бе нашият най-обичан отец, най-кротък брат, най-верен учител и най-честен приятел. Тук той биде скрит за 120 години от очите на света.30

От Бог сме родени,

в Иисус умираме,

чрез Духа ще бъдем преродени.31

Брат О.и брат Д. са се били споминали следователно още тогава; къде ли се намира гробът им? – Ние не се съмняваме, че с най-възрастния брат в земята е било положено и вероятно скрито нещо особено. Ние се надяваме също така, че нашият пример ще накара и други да си зададат сериозно въпроси за откритите от нас имена и да потърсят техните гробове. Защото в по-голямата си част братята са били известни и прочути сред достигналите преклонна възраст люде заради своята дейност в областта на медицината. Така най-ценното от нашите послания би могло да бъде умножено или поне разяснено.

Що се отнася до "малкия свят", minimum mundum, то ние го открихме запазен в едно друго олтарче, наистина по-красив, отколкото би могъл да си го представи който и да било разумен човек. Него ще го оставим тук без описание, докато не получим поверителен отговор на тази наша чисто сърдечна Фама. И тъй, ние отново положихме отгоре плочите, а върху им олтара, заключихме пак вратите и ги запечатахме с всичките наши восъчни печати, тъй както ни учат и повеляват нашите Rotae, някои книжки, между които и М.32 (Вместо ежедневните домашни грижи, стиховете на милия М.П.), вдъхновени накрая се разделихме отново, както винаги, и предоставихме на естествените наследници притежанието на нашите скъпоценности. Е, нека изчакаме отговора и присъдата или Judicium на учени и неучени.

Както обаче ни е добре известно, че все още не е дошло времето на копнежа и надеждата ни за всеобща религиозна и светска реформация, то така също е сигурно, че преди да изгрее слънцето, то осветява небето с утринна заря. Тогава неколцината принадлежащи и славещи нашето братство ще се съберат и ще положат едно щастливо начало с желаните и предписани от Предводителя33 К. философски Canons. Никога не ще се свършат нашите съкровища. Със смирение и любов те заедно с нас ще разпръсват мъката на този свят и няма да има повече сляпо общуване с чудните Божии творения.

За да е ясно обаче на всеки един християнин каква е нашата вяра и убеждение – нашето верую е признаването на Иисус Христос, тъй както се практикува то напоследък недвусмислено и ясно особено в Германия34 и независимо от сектанти, еретици и лъжепророци се съхранява, защитава и разпространява в определени държави. Ние имаме също така две тайнства, съответстващи на всичките канони и церемонии (Phra sibus и Ceremoniis) на първата обновена църква. В политическо отношение ние признаваме Римската държава и Quatram Monarchiam като наше и това на християните върховно управление35

Но ние знаем какви промени предстоят и искаме с удоволствие да ги споделим с други теолози. И това е нашият ръкопис, който ние държим в ръцете си, но заради него никой не ще обяви недостойния извън за кона. По-скоро ние скришом ще творим добро, доколкото позволява Бог. Защото нашият Бог не е сляп като Фортуна на езичниците; а украсата на църквата и честта на храма е нашата философия. Тя не е нова, а такава, каквато я е получил Адам след своето падение и каквато са я упражнявали Мойсей и Соломон. Освен това не се налага тя да оборва много съмнения и мнения, тъй като истината е една-единствена, проста и за вечни времена една и съща, особено за Иисус тя съвпада във всяко отношение,стига да е Негово подобие. Ето защо не бива да се казва, че във философски смисъл нещо е вярно, но в теологически не е, а че това, върху което почиват ученията на Платон, Аристотел, Питагор и други, това, на което залагат Енох, Абрахам, Мойсей, Соломон, особено в прегледа на Голямата книга на чудесата, Библията, съответства и наподобява сфера или глобус, чиито части са на еднакво разстояние от центъра.

Що се отнася обаче до безбожното и проклето правене на злато, което се е разпространило толкова много в наше време, то може да се каже, че много присламчили се шарлатани вършат голямо мошеничество, като злоупотребяват с любопитството и доверчивостта на доста хора. Дори скромни личности са на мнение, че преобразуването на металите е най-висша цел и смисъл на философията, единственото най-важно в нея, и че особено угоден Богу би трябвало да бъде онзи, който би бил в състояние да направи възможно най-големи късове и количества злато. При това те се надяват да убедят в това Бог, всезнаещия сърцевед, отправяйки необмислени молби и подлагайки се на самоизтезание. Затова с настоящото заявяваме на всеослушание, че подобно нещо е погрешно и че що се отнася до същинските философи, то за тях правенето на злато е работа дребна и второстепенна36 и че те имат няколко хиляди по-добри неща. И заедно с нашия обичан отец К.Р.К. ще кажем: Какво значение има златото за онзи, пред когото е разкрита цялата природа? Той не се радва на това, че може да прави злато, или, както казва Христос, че нему са послушни дяволите, а се радва на това, че вижда открито Небето и Божиите ангели да се въздигат и слизат и че неговото име е вписано в Книгата на живота.

Ние свидетелстваме също така, че под името "Химия"37 (Chymie) са дошли на бял свят книги и образи, които обиждат славата Божия. Когато му дойде времето, ще ги назовем и ще направим достояние на чистите сърца един подобаващ каталог. И ние молим всички учени много да внимават при такива книги, защото неприятелят няма да спре да сее плевели дотогава, докато не го прогони някой по-силен. Ето защо ние, братята на К.Р.К., следвайки неговото мнение, умоляваме още веднъж всички учени в Европа, които ще прочетат тази наша Фама (разпространена на пет езика)38 заедно с Confessio на латински език39, да преценят тази наша молба след задълбочено обмисляне, да подложат на прецизна проверка техните качества, с цялото си усърдие да наблюдават своето съвремие и чак тогава да ни разкрият своите възражения в общ консилиум или чрез специална публикация. Разбира се, всяка преценка, независимо на какъв език е тя, трябва да стане наше достояние. Също така за никого от посочилите името си не ще има някакви лоши последствия, в случай че устно или ако са налице някакви съображения,писмено обмени мнение с нас.

Това казваме ние и уверяваме, че всеки, който има сериозно и сърдечно отношение към нас, не ще понесе нито имуществени, нито телесни, нито морални щети. Там, където обаче нечие сърце е неискрено или пък се стреми единствено към пари, то наистина не ще навреди нам, но ще навлече само на себе си най-голямата и най-тежка гибел. Също тъй и нашата сграда, дори и да е била видяна отблизо от стотици хиляди люде, ще си остане недостъпна за безбожния свят, невредима, неопозната и дори много добре скрита.

Под сянката на твоите криле, Йехова.40






оставить комментарий
страница2/11
Дата12.10.2011
Размер2,82 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
отлично
  1
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх