Климент Охридски\", Философски факултет, катедра \" icon

Климент Охридски", Философски факултет, катедра "


Смотрите также:
Доклад от д-р Петър Канев...
Магистърска програма “ Реторика” е обсъдена и одобрена от Факултетния съвет на Философски...
Изпращаме Ви искания от Вас отчет (Писмо №133/04. 10. 2006 г...
Акад. Георги мануилов близнаков (1920-2004) фонд 21 опис 1...
Грамота за отлично представяне в конкурс „Ще ви разкажа за своя род”...
Програма за изпита по старобългарска книжнина във връзка с обявения конкурс за редовна...
ІІ. Научно-изследователска дейност...
Су “ Св. Климент Охридски”...
Закон за висшето образование...
Тема: строителство, строителен контрол...
Софийски Университет "Св. Климент Охридски"...
Бенбасат



Загрузка...
страницы:   1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17
скачать
Софийски университет "Св. Климент Охридски",

Философски факултет, катедра "История на философията"


Николай Иванов Иванов


Проблемът за отношението наука-религия в ранния прагматизъм (прагматистката концепция за вярването като синтез на знание, вяра и действие)


Дисертация

за присъждане на образователна и научна степен доктор

(шифър 050101 - История на философията)


Научен ръководител

доц. д-р Хараламби Паницидис


София

2008


Съдържание:



Списък с използваните съкращения: 4

Речник на понятията 5

Въведение 8

1.1 Общи положения 9

19

1. 2 Какво е „прагматизъм“ 19

Първа глава 33

Прагматистката епистемология 33

2.1 Основните възгледи на Чарлс Пърс и Уилям Джеймс 39

2.2 Методическо или „живо“ съмнение? Критиката срещу Декарт 43

2.3. Теорията на Пърс за изследването като движение от съмнение към вярване 48

60

2.4 Прагматическата перспектива в семиотиката на Пърс 60

2.5.1 Формулиране на Прагматическият принцип 65

2.5.2 Сетивният опит 73

2.5.3 Практика, приложимост , полезност 75

2.5.4 Теорията за “финалното мнение” 76

2.5.5 Фалибилизъм и “критически здрав разум” 83

2.5.6 Инструменталистка ли е епистемологията на Пърс? 87

2.6 Логика на научното изследване. Индукция, дедукция и абдукция 88

2.6.1 Разбирането на Пърс за логиката и отношенията й с другите науки 88

2.6.2 Дедукция, индукция и абдукция 90

2.6.3 Закономерност, случайност и научно обяснение 94

2.7 Епистемологията на Чарлс Пърс- обобщение 95

96

96

2.8 Психологията на Уилям Джеймс и формулирането на неговия прагматизъм 97

2.8.1 Психологията на Джеймс и неговият прагматизъм 97

2.8.2 Съществува ли “съзнание”? 98

2.8.3 Детерминизъм и съзнание 103

104

2.9 Волята за вяра и Джеймсовата формулировка на Прагматическия принцип 104

2.10 Уилям Джеймс: истинно и полезно 115

2.10.1 Истинното като полезно 115

2.10.2 Фердинанд Шилър за истината 117

2.10.3 Критики и несъгласия с концепциите на Джеймс и Шилър 120

2.10.4 Разграничаването на истинното от полезното 123

2.10.5 Кохерентната и кореспондентната теория за истината в трудовете на Джеймс 125

2.10.6 Разбирането на ранния прагматизъм за историята 128

2.10.7 Изводи 129

2.11 По-нататъшно развитие на прагматистката епистемология- Джон Дюи 131

134

Втора глава 134

Научната метафизика на прагматизма 134

3.1 Преодоляването на класическата метафизика 137

146

3.2. Еволюционизмът на Чарлс Пърс 147

3.3. Агапизъм, синехизъм, тихизъм, и концепцията за трите категории- взаимодопълващи се доктрини 153

3.3.1 Синехизъм и агапизъм 153

3.3.2. Тихизъм 155

3.3.3 Категориите 161

3.3.4 Краят на развитието 166

3.3.5 Изводи 170

3.4 Радикалният емпиризъм на Уилям Джеймс 171

3.4.1 Основните тези на радикалния емпиризъм 174

3.4.2 Какво е "чистият опит"? 179

3.4.3 Панпсихизмът 183

3.5 Плурализмът на Уилям Джеймс 186

Решер изброява седем варианта на плурализма: 1. Концептуален (отнасящ се до различни концептуални схеми, различни начини, по които хората концептуализират опита си; 2. Субстантивен (отнасящ се до различни системи от вярвания, различни начини, по които вяванията на хората ги учат на истина и на действителност; 3. Логически (отнасящ се до разл. начини на съдене и умозаключаване); 4. Методологически (отнасящ се до различни изследователски процедури, до различни критерии и стандарти за приемливост); 5. Онтологически (отнасящ се до различни реалности, различни съвкупности от актуални истини- в противоположност на предполагаемите истини, характерни за тип плурализъм); 6. Оценъчен/аксиологически- (отнасящ се до различни начини и средства за оценяване); 7. Практически (отнасящ се до различни видове интерес и полза) (Решер, Никълъс. Плурализмът: против изискването за консенсус, с 121-2). 187

200

3.6 Еволюцията на науката и космоса 200

Трета глава 204

Вяра и действие 205

(етико-религиозната философия на ранния прагматизъм) 205

4.1 Вярването- готовност за действие 209

4.2. Пърсовата концепция за религията 212

4.2.1 Трите основни пункта на Пърсовата концепция за религията 212

4.2.2 Религиозното възпитание на младия Чарлс Пърс 213

4.2.3 “Живата вяра” 214

4.2.4 “Бракът на науката с религията” 216

4.2.5 Бог 220

4.2.6 “Един пренебрегнат аргумент за реалността на Бог” 222

4.2.7 Критично отношение към вярата в свръхестественото 225

4.2.8 Изводи 229

4.3 Вярване и религиозен опит: Уилям Джеймс 230

4.3.1 Религиозната проблематика на Джеймс 230

234

4.3.2 Религиозното възпитание на Джеймс 234

4.3.3 Концепцията за религията, изразена в “Разновидностите на религиозния опит” 238

4.3.4 Социологическа и психологическа критика на Джеймсовата концепция за религията 250

4.3.5 Теорията на Джеймс за свръхестественото 257

4.4. Шилър и флорентинските прагматисти: “философия на неограниченото действие” 262

4.4.1 Етическите разработки на ранния прагматизъм 263

4.4.2 “Философия на неограниченото действие” в Англия, Франция и Италия 269

4.4.3 Джеймс и Флорентинските прагматисти 275

Заключение 278











^

Списък с използваните съкращения:




CP- Peirce, Charles S. Collected Papers of Charles Sanders Peirce ,vols. 1-6 (ed by Charles Hartshorne and Paul Weiss) , Cambridge, “Harvard University Press” ,1931-1935. Vols 7-8 (ed. by Arthur Burks). Cambridge, “Belknapp Press of Harvard University Press”, 1958. Позоваването става по приетия от изследователите на Пърс начин: с първото число се отбелязва съответният том, а с второто- параграфа (CP 1. 1)


W- Peirce, Charles S. Writings of Charles S. Peirce: A Chronological Edition, Bloomington, Indiana University Press, 1982-.С първото число се отбелязва томът, а с второто- страницата (W 1. 1)


WWJ 1, 2- James, William, The Writings 1878-1899, New York, „Library of America”, 1992, и James, William, The Writings 1902-1910, New York, “Library of America”, 1988. С първото число се отбелязва томът, а с второто- страницата.


П-Джеймс, Уилям. Прагматизмът, София, “Арета”, 1994.


PPO- Джеймс, Уилям. Разновидностите на религиозния опит, София, изд. „София- С.А.“, 2003 г


^

Речник на понятията




Агапазъм- Модусът на еволюция, в който действаща сила е любовта.


Агапастицизъм-доктрината, която счита, че основният фактор на еволюцията е любовта.


Aгапизъм - доктрината, според която любовта е основната действаща сила в космоса.


Ананказъм- Модусът на еволюция, в който действаща сила e необходимостта.


Aнанкастицизъм - доктрината, която счита, че основният фактор на еволюцията е необходимостта.


Aнанкизъм - доктрината, според която необходимостта е основната действаща сила в космоса.


Волунтаризъм- в етиката- идеята, че волята е напълно произволна и не подлежи на никакви морални ограничения. Тя е първична спрямо интелекта. При Джеймс откриваме умерена форма на волунтаризъм.

Инструментализъм- разбирането, че теориите са само полезни инструменти, чрез които ефективно да се постига зададената цел (например обясннеието на дадено явление).


^ Kритически здрав разум (critical common-sensism)- Доктрина, според която в основата на нашето познание стоят идеите на здравия разум. Ние никога не започваме едно изследване, без да имаме определени вярвания.


Мелиоризъм- концепцията, че човечеството и вселената се развиват към по-добро състoяние.


^ Обективен идеализъм- Пърс нарича така концепцията си, че материята е “изчерпан ум”.


Плурализъм- онтологическо разбиране за вселената като състояща се от отделни и независими свободни воли и съзнания.


Презентационизъм- Доктрината, че ние възприемаме обектите непосредствено.


Репрезентационизъм- Доктрината, че ние не възприемаме самият обект, а само неговият образ.


Синехизъм - доктрина, според която непрекъснатостта е основна характеристика на вселената и на идеите. Метафизическа доктрина, базирана на математически разработки на Пърс.


^ Tихазъм- Модусът на еволюция, в който действаща сила e случайността.


Тихастицизъм- доктрината, която счита, че основният фактор на еволюцията е случайността.


^ Тихизъм- доктрината, според която случайността е основната действаща сила в космоса.


Фалибилизъм- Доктрина, според която нашето познание никога не е напълно достоверно.


Фанероскопия- науката за категориите; от началото на XX век се използва от Пърс вместо "феноменология";


Фундаментализъм- епистемологическата теория, спорд която знанието се гради постепенно върху сигурна “основа”.


Хуманизъм- така Фердинанд Шилър нарича своята концепция, според която съществува само конкретният индивид с неговите интереси и разбирания; той е напълно свободен и може да влияе на “пластическата” реалност. Истината е само човешки инструмент; тя се “прави”.






оставить комментарий
страница1/17
Дата12.10.2011
Размер4,41 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы:   1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

Рейтинг@Mail.ru
наверх