Смотрите также: |
скачать Изравняване на възможността на пенсионираните поради инвалидност лица да ползват намаления на цените за пътувания в железопътния транспорт Друг подзаконов нормативен акт, който съдържаше дискриминационни разпоредби и беше разгледан от КЗД, е Постановление № 295 от 20 декември 2001 г. (обн. ДВ, бр. 112 от 2001 г.) за определяне на групите пътници, ползващи право на безплатни и с намалени цени пътувания при превоз с железопътен транспорт, и за определяне размера на намалението. Разпоредбата на чл. 4 от него даваше възможност само на лицата, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст, да ползват 50% намаление от цената за превоз на пътници. Получаващите пенсия за инвалидност не можеха да ползват такова намаление. След направеното проучване на нормативната уредба в тази сфера, комисията констатира че разпоредбата не попада в предвидените по реда на чл. 7 от Закона за защита от дискриминация изключения, които не представляват дискриминация, нито че с нея се постига някаква законоустановена цел. В същото време тя поставя голям брой граждани в неравностойно положение. С оглед на това КЗД постанови решение, с което препоръча на Министерския съвет да измени разпоредбата на чл. 4 от горецитираното постановление, така че да се гарантира равното третиране на гражданите при упражняване на това им право. Постановлението беше променено в контекста на направените препоръки (обн. ДВ, бр. 16 от 15 февруари 2008 г.) и по този начин препоръката на Комисията беше изпълнена. Достъп до пенсия на хора с увреждания преди приключване на процедурата за тяхната медицинската експертиза С решение № 129/13.07.2009 г. КЗД установи, че действалата към 23.01.2009 г. нормативна уредба на медицинската експертиза и установената практика по приложението й (в частност чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ) във връзка с чл. 90 от АПК, чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, чл. 98 от Кодекса за социалното осигуряване, които разпоредби са доразвити и/или рефлектират и на подзаконовата уредба в ПУОРОМЕРРКМЕ, Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) представлява непряка дискриминация по отношение на гражданите, имащи право на пенсия за инвалидност или подлежащи на преосвидетелстване относно степента на намалена работоспособност, по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., основана на други признаци, установени в международни договори, по които Република България е страна, а именно „друго състояние” по смисъла на чл. Е от ЕСХ /ревизирана/ и „друго положение” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека. Този извод бе наложен от това, че законодателната уредба не позволяваше изпълнение на експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК/ преди изтичане на сроковете за оспорване, а в случаите на оспорване – преди окончателното решаване от съответно компетентния орган, а предвид неоправдано дългите практически срокове за приключване на процедурата, нуждаещите се лица бяха лишени от каквито и да е доходи и социални плащания, които им се полагат след приключване на процедурата. На практика тези нуждаещи се хора бяха лишени от средства за съществуване и лечение, защото не можеха да получават пенсия, докато не приключи процедурата, която в много от случаите продължава с години. Законът за здравето беше променен още в хода на производството пред Комисията за защита от дискриминация, така че при обжалване на решенията на ТЕЛК/НЕЛК освидетелстваното лице да има право и възможност да получава пенсия до приключване на процедурата. Но относимата подзаконова уредба не бе въведена в съответствие с промяната в закона. Комисията препоръча на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. на Министерския съвет на Република България да измени Наредбата за експертизата на работоспособността, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, с оглед привеждането им в съответствие с измененията в Закона за здравето и Кодекса за социално осигуряване, обнародвани в ДВ бр. 41/2009 г., така, че да се гарантира приложението на практика предварителното изпълнение на невлезли в сила решения на ТЕЛК/ НЕЛК и отпускането на пенсии за инвалидност преди влизането на тези решения в сила. Комисията даде задължителни предписания на министъра на здравеопазването и на управителя на Националния осигурителен институт да издадат писмени указания за точното и еднакво прилагане на закона с оглед гарантиране възможността на правоимащите лица да бъде отпусната пенсия преди приключване на процедурата по медицинската експертиза. ^ По повод законопроекта за нов Семеен кодекс Комисията за защита от дискриминация бе сезирана от неправителствена организация, че в проекта се предвижда регулиране на фактическото съжителство на разнополови двойки и регистрация му пред властите, докато такава уредба няма за еднополовите двойки. Комисията за защита от дискриминация издаде Препоръка № 2 от 01.07.2008 г. по преписка 132/2008 г. към Министерски съвет да упражни законодателната си инициатива, като внесе проект за изменение на проекта на Семейния кодекс, в частта на чл. 13, ал. 1, така, че да включи в обхвата на уредба на фактическото съжителство и двойките от един и същи пол. При приемането на Семейният кодекс, в сила от 01.10.2009 г., не бе уредено фактическото съжителство както на разнополови, така и на еднополови двойки. ^ Комисията за защита от дискриминация (КЗД) направи анализ на нормативната уредба на Закона за научните степени и научните звания и по-конкретно разпоредбата на чл. 9, който гласи: „Научните звания „асистент” и „научен сътрудник” се дават на лица с висше образование, не по-възрастни от 35 години, а за лицата с научна степен - от 40 години, които имат постижения в науката или в практиката”. Комисията анализира и потенциалното несъответствие на нормативната уредба на закона с Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, по отношение на законоустановените възрастови ограничения за даване на научните звания асистент и научен сътрудник. КЗД стигна до извода, че нормата на чл. 9 от ЗНСНЗ е с дискриминационен характер и на основание чл. 47, т. 8 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) ![]() издаде Препоръка №1 от 26.02.2008г. към Министерския съвет, като субект със законодателна инициатива по смисъла на чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България, да подготви и внесе в Народното събрание проект за изменение на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) и, по-конкретно разпоредбата на чл. 9, с оглед премахване на възрастовото ограничение. Комисията се произнесе с акт с препоръчителен характер, тъй като в правомощията й не е заложена законодателна инициатива, и до момента дадената препоръка не е взета предвид. През периода 2005 – 2009 г. контролът по изпълнението на решенията на Комисията за защита от дискриминация става все по-важна част от дейността й с всяка следваща година. Обемът на работата в това отношение се увеличи над 4 пъти, и то не само като абсолютен брой подлежащи на изпълнение решения. С развитието и укрепването на комисията като новосъздаден и специфичен по своята същност държавен орган, изпълнителното производство също претърпя своето израстване. Последващият контрол по отношение изпълнението на постановеното от КЗД целеше постигане на практика на търсеният превантивен и възпитателен ефект на решенията. Още повече, че за контрол по изпълнението се говори в случаите на установени закононарушения, което му придава още по-голяма значимост. За първите 4 години от своята ефективна работа комисията успя по категоричен начин да покаже на обществото, че защитата от дискриминация посредством изпълнението на решенията се случва и ще се случва реално на практика. Растящият брой доброволно изпълнени решения сам по себе си говори за това. Същевременно значително увеличаващият се с всяка следваща година обем на изпълнителното производство налага преосмисляне на необходимия материален и човешки ресурс с оглед неговото адекватно обезпечаване. В края на разглеждания период по категоричен начин се налага извода за необходимост от обособяване на отделно самостоятелно звено в КЗД, което да извършва целия набор от правни и фактически действия при и по повод воденето на изпълнителното производство. По този начин ще бъдат постигнати още по-добри резултати за обществото и ще се увеличи значително ефективността на осъществявания контрол по изпълнението, а оттам и на защитата от дискриминация. ![]() ЗАКЛЮЧЕНИЕ Комисията за защита от дискриминация завършва мандата си като активно работещ и авторитетен държавен орган в областта на защита правата на човека. Създадена преди пет години, преминала през трудния път на своето изграждане, сега комисията е утвърдена институция, със значимо влияние върху обществените отношения за интегриране на принципа на недискриминация във всички сфери на живота. Постъпилите по време на мандата 2738 броя писмени жалби и сигнали, хилядите устни консултации, многобройните консултации на граждани и фирми показват, че комисията е намерила своето място като единствен специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминацията. През 2010 г. комисията ще следва основните си приоритети в дейността си, насочени към: преструктуриране на администрацията и материално-техническо обезпечаване с оглед бъдещото й функциониране в съответствие с предизвикателствата в нейната дейност, породени от нарастващия обем работа контрол по изпълнението на актовете на КЗД чрез увеличаване на административния капацитет разглеждане в срок на жалбите и сигналите, отправени към КЗД повишаване на знанията и укрепване на сопособността на администрацията на КЗД за прилагане нови европейски и международни стандарти за недискриминация в изпълнение на Хартата за правата на човека и съобразно изискванията на Лисабонския договор осигуряване на независима помощ на жертвите на дискриминация включително и чрез откриване на регионални представителства във всички областни градове въвеждане на медиацията като алтернативен способ за решаване на спорове. ![]()
|