ÊÎÌÈÑÈß ÇÀ ÇÀÙÈÒÀ ÎÒ ÄÈÑÊÐÈÌÈÍÀÖÈß
Смотрите также: |
| скачать ^ През 2009 г. превантивната дейност на КЗД запази позицията си на основен приоритет. Предотвратяването и премахването на негативни нагласи и предразсъдъци се осъществи чрез разясняване и популяризиране пред обществеността и институциите на действащите международни и национални антидискриминационни норми. За целта се проведоха тематични семинари, кръгли маси и работни срещи, в които участваха представители на държавната и местната власт, неправителствения сектор, младежи, медии, бежанци и имигранти. Чрез своите лекции членовете на КЗД разясниха пред присъстващите основни и ключови моменти в антидискриминационната практика в национален и световен мащаб. Включването на международни експерти в инициативите на КЗД допринесе за разширяване на познанията на присъстващите за работата на европейските институции в осигуряването на човешките права. Запознаването на участниците със Закона за защита от дискриминация, Устройствения правилник и Правилата за производство пред комисията, брошури и диплянки, свързани с нейната работа, повишиха не само интереса към дейността на институцията, но и чувствителността на обществото ни към проявите на неравно третиране. Медийното отразяване на практическата дейност и инициативите на КЗД, излъчваните радиоклипове, както и нарастващото търсене на коментари от нейни членове относно конкретни въпроси, подпомогнаха в значителна степен информирането на гражданите за мисията и функциите на институцията. Показател за това е нарастващият интерес за съдействие от нашите експерти. Активното и конструктивно участие на регионалните представители на КЗД в областта на превенцията затвърди позициите на комисията като независим орган за защита от дискриминация. На 16-17 юли 2009 г. КЗД проведе кръгла маса на тема „Предизвикателствата в зачитането на новите различия в обществото – бежанци и имигранти”, на която съвместно с представители на МВР и неправителствени организация бяха обсъдени проблеми на чуждестранните граждани в страната. На аудиторията бе предложена случайна извадка от проведеното по поръчка на КЗД проучване на МВМД на тема „Проблеми с дискриминацията в заетостта, образованието, достъпа до стоки и услуги сред бежанците, имигрантите и другите групи чужденци в България”, което предизвика широк дебат сред участниците и медиен отзвук. Проучването се съсредоточава върху гледната точка на бежанците, имигрантите и останалите групи чужденци, като целта е да се установи как се чувстват те в живота или престоя си у нас. Спецификата на темата насочва към условията, в които живеят чуждите граждани тук – материални и най-вече социални. Тежестта пада именно върху социалните условия – как се усещат чужденците в отношенията си с българи – близки, непознати, представители на институции. Чувстват ли се те дискриминирани у нас, изпитват ли усещане, че с тях се отнасят като с по-долнокачествени хора? Областите, в които се търсят индикатори за дискриминация, са трудовата заетост, образованието и достъпът до стоки и услуги на целевите групи. Водещата хипотеза е, че чужденците в България търсят по-скоро възможности за установяване и стабилна реализация извън родината си, отколкото временни ангажименти и кратък престой. Това предполага, че те няма да бъдат прекалено остри в оценките си за степента на дискриминация, правейки компромис с други предимства на живота у нас в сравнение с родните си страни. Мотивите за живот в България се оказват достатъчно значими за чужденците, за да се стремят към постоянно установяване у нас. Начинът, по който чужденците избират да пристигнат в България – самостоятелно или семейно, но по-скоро без деца - говори, че една значителна част от тях търсят възможност за започване на нов живот и стабилна реализация у нас. Хипотезата, че чужденците не желаят да се обръщат назад и търсят възможности за цялостна реализация тук, се потвърждава и от факта, че много малки дялове са създали семейство в родните си държави и за момента не живеят заедно със семейството си. Основни изводи: Потвърждава се основната хипотеза, че като цяло чужденците пристигат в България с цел да останат за постоянно и търсят житейската си реализация тук. Водещите мотиви на чужденците да напуснат страните си са лични причини, икономиче ски интереси и стремеж към образование. Определилите се като „имигранти” имат пре димно икономически и личен интерес да живеят в България. Потвърждението на основната хипотеза на анализа предполага, че чужденците ще са сравнително удовлетворени от условията си на живот у нас, тъй като, възнамерявайки да останат, са направили всичко възможно да се устроят добре и да бъдат приети от средата тук, а мненията им по отношение на дискриминацията като цяло няма да бъдат крайно критични. Условията на живот у нас – в общия смисъл на социално-икономическа среда – отговарят на изискванията и очакванията на голям дял от чужденците, които идват у нас от държави извън ЕС (85%), и са налице достатъчно възможности за реализация. Може да се твърди, че нито недоволство от живота у нас, нито недостатъци на жилищните условия могат да бъдат основания за чужденците – бежанци, имигранти, или други – да се чувстват дискриминирани. Следователно остава да се търсят източници на усещане за дискриминация в социалните условия, в които чуждите граждани живеят заедно с българите, и всичките им специфики. При анализа на дискриминацията, усещана от чужденците в сферите на заетостта, образованието и достъпа до услуги, са използвани два типа въпроси – с първите се цели да се установи как респондентите преценяват собствената си ситуация, а с вторите – какви са техните представи за отношението на българите към чужденците – бежанци, имигранти и други групи чужденци. Може да се каже, че чуждестранните граждани са активни и инициативни на трудовия пазар у нас. Това е индикатор, че бизнесът в България е отворен към чужди граждани и не се обръща толкова силно внимание на белезите, за които самите чужденци смятат, че са дискриминирани. Проучването категорично показва, че във всекидневната си работа чужденците не се чувстват подложени на дискриминация. Данните навеждат на разсъждението, че при работни условия, където способностите и уменията се оценяват адекватно, дискриминационните нагласи спрямо чужденците са силно редуцирани. Повече от половината (53%) оценяват отношението на колегите си българи като много добро, други 32% дават по-умерени положителни отзиви за колегите си. Много нисък дял респонденти (3%) работят без колеги българи, което означава, че в професионалния си живот, чужденците като цяло не се капсулират и не странят от българите. Основни изводи: Според погледа на чужденците бизнесът в България е отворен към чужденците и вероятно в работата им не се обръща силно внимание на основните белези, според които иначе се чувстват дискриминирани – цветът на кожата и езиковата бариера. За започване на работа се разчита предимно на неформални връзки с българи или чужденци; съвсем малък дял чужденци са се обръщали към съответните институции на Агенцията по заетостта. По-дългият престой у нас затвърждава началното позитивно отношение на чужденците към българските им колеги. Образованието, и то най-вече училищното, е невралгична точка, където могат да се сблъскат различни противоречащи си начини на живот, културни и религиозни разлики и т.н. Затова е изключително важно да се установи отношението на чужденците към училището у нас, и доколко те имат желание децата им да посещават училище. Всяко трето дете в училищна възраст на чужденец от попадналите в извадката не посещава училище. Налице са индикации, че различни групи чужденци у нас изпитват опасения да изпратят децата си на училище. Някои причини могат да се изведат косвено от настоящото проучване. Качественото изследване показва, че има случаи, при които деца се чувстват зле от отношението на съученици и учители. То не предполага представителност, но опитът и от други изследвания показва, че като цяло сред учениците различните деца не са особено добре приети, особено тези с различен цвят на кожата. Може да се твърди, че чужденците се представят като изрядни клиенти на здравната система. Значителна част от тях са се погрижили да имат достъп до здравеопазването в България така, както и повечето българи. Средните оценки, които респондентите дават на възможностите на бежанци, имигранти и други групи чужденци за образование, работа и достъп до услуги в България, варират между „добри” и „много добри”. В тези оценки много ясно личи споменатото желание на чужденците да проявят добрата си воля за съвместно съжителство с българите. Аргументите са ясни – образователната, здравната и пенсионната система у нас са обект на дългогодишен публичен дебат и са изпълнени с множество дефекти, които водят до различни социални последствия. По същата скала респондентите са помолени да оценят приноса на държавните институции, когато са се нуждаели от определени услуги. Може да се твърди, че отзивите на респондентите са положителни. Като се има предвид, че в по-голямата си част чужденците, попаднали в извадката, се стремят да останат у нас за постоянно, може да се предположи, че те са намерили общ език с държавните институции, и са склонни да се съобразяват с наличното статукво, без да отправят някакви значими критики. При някои от заложените показатели се срещат високи дялове неотговорили (помощ при намиране на работа – 46%; социални помощи – 45%; обучения за квалификация и преквалификация – 36%; езикови обучения – 30%), което вероятно се дължи на това, че чужденците не са търсили съдействието на държавата по тези въпроси. Възможно е и чужденците да нямат очакване, че държавата може да им помогне при намиране на работа, и сравнително рядко да ползват социални помощи. Специфики в отношението на институциите към бежанците регистрира качественото изследване, в което респонденти твърдят, че институциите не санкционират случаи на дискриминация към бежанците, като по този начин на практика поддържат съществуването на такива практики. Относно усещането за дискриминация у чужденците в България, терминът „дискриминация” е използван в най-конкретния възможен смисъл – усещане за непълноценност, което определен човек или група от хора изпитват, когато преобладаващото мнение на мнозинството бележи негативно някакво различие на човека или групата. Това е съвсем реално чувство, което има своите последици върху всекидневното поведение на хората едни спрямо други. Вече стана дума, че благосклонното отношение на чужденците към България и хората у нас е донякъде декларация за желанието им да живеят спокойно тук. Като се има предвид, че това са хора в трудоспособна и социално активна възраст, а също и високо образовани, не бива да се пренебрегва възможността те да бъдат задържани в България – каквото всъщност е и преобладаващото сред чужденците намерение. Изследването се концентрира върху чувството на чужденците, че са различни, и предоставя валидна информация  - оттук нататък разработването и сериозният ангажимент с политики за развитие на тези общности е в ръцете на институции и неправителствени организации. Като цяло чужденците не споделят, че имат усещане за различно отношение на българите към тях – повече от половината респонденти (52%) казват, че никога не са усещали разлика в отношението. Трудно е обаче да се заяви, че социалната среда у нас приема чужденците абсолютно благосклонно – 29% от тях признават, че са усещали различно отношение, макар и рядко. Нисък е делът на чужденците, които често са усещали, че ги третират като различни – едва 8%. Когато обаче респондентите се разделят според региона на произход, веднага стават очевидни разликите в самоусещането на различните групи. Чужденците, които произхождат от източни и азиатски страни, възприемат най-отчетливо различното отношение към себе си у нас. Най-осезаемо е за произхождащите от Близкия Изток, сред които 14% често са усещали различно отношение, а близо половината от тях (46%) също са го изпитвали, макар и рядко. Това е валидно и за значим дял от чужденците, дошли от Далечния Изток (37%). Профилът на респондентите, които категорично заявяват, че никога не са усещали различно отношение към тях, показва, че това са преобладаващо жени (56%) от всички възрасти, които нямат деца/съпрузи в родните си страни (85%), и идват от Европа (70%). Чужденците са доста внимателни, когато трябва да посочат в какво именно се изразява „различното” отношение към тях, вероятно и стремейки се да не бъдат обвинени в лошо отношение към социалната среда в България. Твърде възможно е на това да се дължи високият дял на неотговорилите на въпроса „В какво по-конкретно се изразява различното отношение към Вас?” (48%) - както и на факта, че повече от половината (52%) заявяват, че не са усещали различно отношение. Все пак отговорилите поставят на първо място недоверието в чужденците (26%), което е индикатор, че респондентите ясно усещат типичното за българите неприемане и неразбиране на различното. Втората водеща причина според чужденците е езиковата бариера (20%). Останалите отговори събират общо 13%, така че двата посочени фактора водят до заключението, че възможността за общуване е начинът, по който може да се разчупва недоверието към различните групи чужденци. Според чужденците техният произход има голямо значение за отношението на българите към тях. Респондентите смятат, че най-добро отношение в България се проявява към европейците (53%), следвани с доста голяма разлика от руснаци (11%) и американци (9%). Трябва да се има предвид, че въпросът е задаван в свободна форма и респондентите са отговаряли спонтанно, така че е много възможно в отговора „европейци” респондентите да са включвали и Русия, като смислова част от Европа. Въз основа на това може да се твърди, че чужденците възприемат България като проевропейски ориентирана държава, в която основното недоверие се проявява към изтока, най-вече към арабите (41%) и турците (24%), т.е. спрямо чужденци, които освен религиозните си различия с българите, имат и различен цвят на кожата. Исторически (и идеологически) наложената нетърпимост към турците у нас също допринася за високия дял. Данните показват ясно натрупванията. На първо място респондентите поставят цвета на кожата. Значението на този фактор се регистрира и в проведените дълбочинни интервюта, където се твърди, че дори и един чужденец да идва от западна страна, ако е например чернокож, ще бъде третиран по-зле, отколкото чужденец от изтока с бяла кожа. Когато се говори за цвета на кожата като фактор в отношението на българите към чужденците, трябва да се има предвид, че това е само външен израз на различни предразсъдъци и стереотипи, т.е. това не прави задължително българите чисти расисти в очите на чужденците. Второ, в комбинация с националността се конструира специфично отношение – например за чужденците от Турция българите мислят негативно заради историческото наследство. На трето място се посочва езиковата бариера, която пречи за установяването на гладко и равностойно общуване. Начинът на живот, обичаите и културата, специфични за отделните групи чужденци и различни от утвърдените у нас, също води до негативно отношение към чужденците. Запитани коя от конкретните групи, които изследването визира – бежанци, имигранти, или други групи чужденци, е най-силно подложена на дискриминация в България, най-висок дял от отговорилите се консолидира около твърдението, че в България няма дискриминация към тези групи. Високият дял неотговорили е възможно да се дължи на широкия диапазон от различни типове респонденти, не всички от които запознати с отношението на българите към така зададените групи. Оценката на чужденците за България, сравнена с други страни по отношение на дискриминацията, показва, че разликата е по-скоро в положителна посока за нашата страна – 33% смятат, че у нас дискриминацията е по-малка, 35% - че ситуацията е същата като другаде, и едва 10% преценяват дискриминацията като по-силно изразена, отколкото в други държави. Основни изводи: Чужденците, произхождащи от Близкия и Да лечния Изток, се чувстват най-силно дискрими нирани у нас. По всяка вероятност това се дължи на различния цвят на кожата им, невладеенето на български език, а също така и историческо то ни наследство на негативно отношение към мюсюлманите. Най-често различно отношение към чужде нците се проявява в неформалните контакти във всекидневни ситуации и във взаимодействията с държавната и местната власт. Водещите причини, според чужденците, да бъ дат третирани като различни от българите са на първо място цветът на кожата, а след това – езиковата бариера. Чужденците възприемат България като западно ориентирана държава – ако се съди по благосклонността на българите към западноевропейци и американци – и смятат, че недоверие сред българите има основно към идващите от изток, с изключение на Русия. Като цяло оценката на чужденците е, че в България степента на дискриминацията е или сходна, или по-слаба от тази в други страни. Най-чувствителни към дискриминацията тук са хора от Близкия Изток. Проведено е и национално представително изследване, чрез което да се установи степента на търпимост между българите и чужденците у нас. Въпросите обхващат традиционните индикатори за толерантност – готовност за съседски отношения, брак, близост между деца от различните общности, осиновяване на дете на чужденец/българин от противоположната общност, приятелски контакти. Тази съпоставка изважда наяве основното впечатление, което е втъкано в данните от цялото изследване – чужденците у нас открито декларират желанието си да съжителстват с българи и не показват опасения от по-близки отношения с тях. Ясно може да се заяви също, че чужденците са по-склонни на съвместен живот с българите, отколкото обратното. Готовността на българите за близост с бежанци, имигранти или други групи чужденци не може да се нарече ниска, но в сравнение с показаното от чужденците се вижда, че предубежденията сред българите играят много по-силна роля. С това не се твърди, че чужденците нямат предубежедения, а че са по-склонни да ги приеодоляват. Делът на положителни отговори сред българите преминава 50% само пред възможностите да имат съседи от посочените групи, или детето им да седи на един чин с дете на чужденец. Въпросите за сключване на брак с българин/чужденец, осиновяване на дете, перспектива, че детето ни може да се омъжи/ожени за представител на противоположната общност, са индикатор доколко сме склонни да допуснем другия в своите кръгове на близост. Отново се потвърждава фактът, че българите са много по-резервирани от чужденците, които демонстрират пределен ентусиазъм към такива перспективи. Както българите, така и чужденците са най-скептични към най-интимния въпрос – дали биха осиновили дете от противоположната общност. Тук делът на българите е най-ниският, и все пак това е почти една трета от респондентите (32%). Сред чужденците най-силно колебание изразяват дошлите от Далечния Изток, най-вероятно поради твърде различните културни модели на някои от източните общества. Единствено тук и при въпроса дали имат приятели българи, чужденците от Далечния Изток имат по-нисък дял от близкоизточните чужденци. Това отново може да се отдаде на културни специфики.  Основният извод от анализа, който определя всички останали заключения, е фактът, че чужденците – бежанци, имигранти или други групи чужденци – имат нагласата да съжителстват в близост с българите и предпочитат по възможност да останат у нас, отколкото да напуснат страната. Този извод потвърждава, допълва и конкретизира водещата хипотеза на настоящия анализ. Оттук нататък важни изводи са както следва: Чужденците от Далечния и най-вече от Близ кия Изток най-силно усещат негативно отноше ние от страна на българите, вероятно най-вече поради различния цвят на кожата. Чужденците у нас се характеризират с голям дял хора в трудоспособна и социално активна възраст и имат потенциал да капитализират способностите си тук. Чужденците са склонни да не приемат от ношението на българите за дискриминативно, което е част от нагласата да бъдат приети у нас. Основната препоръка е принципна – държавните институции и неправителствените организации, които могат да се ангажират с изготвяне на политики за интеграция на чужденците и българите, следва да се съобразят със спецификите на различите културни общности на чужденците, както и със социалните особености на различните населени места, където съжителстват българи и чужденци. Най-значимото е желанието на чужденците да бъдат приети добре у нас – от държавата в лицето на нейните институции и най-вече от хората във всекидневните им отношения. Важното в случая е да се каже ясно, че чужденците у нас подават ръка на българите и искат да живеят добре тук, като допринасят и за развитието на икономиката, и за развитието на обществото ни в насока, ако не да разбере различното, то поне да му даде право на съществуване. По инициатива на КЗД в периода септември - октомври 2009 г. МБМД реализира изследване на тема „Стереотипи и предразсъдъци в подготвителното и основното образование по признаците пол, увреждане, етническа принадлежност и религия”. Целите на изследователския проект са да се установи дали и доколко съществуват оп ределени стереотипи, нагласи и предразсъдъци по отношение на признаците пол, увреждане, етническа принадлежност и религия в подготвителното и основно образование. Специално внимание в проучването е насочено към тяхната проява и устойчивост. Стереотипите, предразсъдъците и нагласите представляват основа на социалните отношения. Тя подпомага или препятства общуването с другите хора, които се възприемат като близки, различни, неприятни, приятни и т.н. В процеса на социализация децата усвояват модели на взаимодействие с околните. Основното пространство, в което се изграждат тези стереотипи, предразсъдъци и нагласи са семейството и училището. Проведените качествени изследвания по метода на фокус-групите показаха, че в българското общество като най-конфликти се определят отношенията с ромите, другите групи чужденци, хората с уврежданията, много бедните и много богатите хора. Преодоляването на страха от различията минава през взаимното опознаване. От всички наблюдавани групи най-критично е отношението към ромите и хората с увреждания. Именно към тези две групи се натрупва дефицит на обществена комуникация – 56% от родителите и 66% от учителите не поддържат приятелски отношения с роми. Съответно по отношение на хората с увреждания липса на приятелски отношения откриваме при 53% от родителите и 48% от учителите. Над две трети от родителите и учителите имат приятели от чужд произход и почти толкова имат близки от много богати семейства. Най-слаба е обществената толерантност към ромите – едва 15% от хората у нас биха ги допуснали в най-близкия си семеен кръг. Същото биха направили 23% от родителите и само 19% от учителите. Мнозинството от над или около три четвърти отхвърля подобна възможност. Почти всеки втори българин, както и 40 % от родителите и 34% от учителите биха се противопоставили и срещу приятелство на детето си с роми. 43% от българите, всеки трети родител (36%) и почти толкова от учителите (28%) не биха се съгласили детето им да седи на един чин с ромче. Тези групи са с широки социални граници и няма конкретно изразен социален и демографски профил. Подобна констатация е изключително тревожна. Фактът, че големи групи от населението, родителите и учителите на деца в подготвителен, начален и основен курс на обучение не биха желали физическа близост с хора от ромската общност говори за сериозен дискриминационен потенциал в обществото, което може да бъде основа за конфликти на междуетническа основа. Прави впечатление все пак завишеното отхвърляне на ромите от мюсюлманската и турската общност. Същото се отнася и за хората, декларирали много високи доходи. Следващата група с висок дискриминационен потенциал е тази на хората с увреждания. Макар показателите за приемане от мнозинството да са значително по-добри от тези за ромската общност и тук става ясно, че 15-16% от изследваните не биха искали да имат какъвто и да било контакт или близост с хора с увреждания, а над 60% не биха ги допуснали в семейната си общност. Отношението към чужденците, в случай, че техният произход не е ромски, е подобно до изразеното към хората с увреждания. Около и над 80% от родителите и учителите не биха възразили срещу близък контакт на детето си с човек от чужд произход – „да седи на един чин”, „да има приятел”. Същевременно чувствително по-висок дял (41-44%) от същите две групи не биха възразили срещу брак или съвместно съжителство на детето си с човек от чужд произход. Несравнимо по-висока е изразяваната обществена толерантност към хората със стандарт над средния или с ниски доходи. Съгласие по трите индикатора по отношение на много богатите изразяват три четвърти от хората, а към много бедните дори още по-висок дял от хората у нас. Като цяло атмосферата в българското училище са определя като благоприятна. Средните оценки и в групата на родителите и на учителите се доближават плътно и са около много добър 5 по шестобалната система. Работата на класния ръководител с децата, отношенията на родителя с класния ръководител и с другите учители получават много добри оценки чувствително над или около 5 от интервюираните родители. Но в българското училище не липсват конфликти и напрежения. Най-голяма тревога предизвиква констатацията за нарастваща агресия между децата. Почти 60% от родителите и учителите свидетелстват, че в училището, от което имат непосредствени впечатления, се усеща агресия между децата. На второ място по значение се оказват конфликтите между децата на имуществена основа – 21% от учителите и една четвърт (24-25%) от родителите смятат, че подобни напрежения съществуват. На трето място се нареждат конфликтите на междуетническа основа – около една пета от учителите и родителите свидетелстват за подобни случаи. По-рядко според интервюираните в българското училище се наблюдават конфликти с деца с увреждания и на верска основа. Учителите оценяват отношенията си с родителите на различните малцинствени групи като относително хармонични – оценките гравитират около много добър 5 по шестобалната система. Най-ниската оценка е за отношенията с родителите на ромски деца, а най-високите – над 5 – за отношенията с родителите на деца с увреждания и деца с различно вероизповедание.   Подобни, дори по-високи оценки поставят родителите. Все пак най-ниско отново е оценено отношението на учителите към децата от ромски произход – оценка от 4,89, а най-високо – към децата от български произход и християнско вероизповедание – 5,40 и 5,41. Мнението на родители и учители е доста противоречиво по въпроса дали децата от ромски произход искат да учат – учителските и родителските мнения се разделят на почти равни половини, споделящи диаметрално противоположни тези. Същото наблюдаваме и на въпроса дали децата от ромски произход пречат на дисциплината в клас. Силно сегрегационно е отношението към децата с увреждания – 26% от родителите и 30% от учителите смятат, че те трябва да учат в специални училища, около и над една четвърт от двете групи са на мнение, че могат да учат в същото училище, но в отделна стая със специалист. Само около 40% приемат, че за децата с увреждания е добре да учат в общи класни стаи с другите деца. Над половината – 60% от родителите и 51% от учителите, споделят и мнението, че децата от много богати семейства се самоизтъкват и това подтиска останалите деца. В същото време повечето учители (две трети - 65%) признават, че не са получавали специално обучение за работа в интеркултурна среда и деца с увреждания. Само 9% от интервюираните учители са преминали курс на обучение за деца с увреждания, а всеки четвърти е подготвен за работа с деца от различни етноси. Мнозинството от учителите и родителите се обединяват около тезата, че предлаганият на децата учебен материал не поднася достатъчно информация за различията, породени от произхода – 70% от родителите и 80% от учителите; проблемите на децата с увреждания – 88% от родителите и 82% от учителите; разликите в религиите – 73% от родители и 68% от учителите; разликите в ролите на мъжа и жената – 67% от родителите и 64% от учителите; разликите в имущественото положение – 52% от родителите и 50% от учителите. Резултатите от качественото изследвани с учители, ученици и експерти по въпросите на образованието ясно показват, че в българското училище съществуват дискриминационни нагласи и поведения най-вече по отношение на етническия произход и уврежданията. За другите два изследвани признака – религия и пол, респондентите смятат, че те не са причина за конфликти в училище на основа дискриминация. Най-сериозно е положението с ромите, докато при учениците с турски етнически произход значение оказва дали са от града, в който е училището, или са от близките села. Появява се делене на „градски турци” и „турци от селата”. Факторите, които пречат на интеграци ята: ^ Учителите нямат предварителна подготовка, в много училища липсват психолози и педагогически съветници. Липсват ресурсни учители. По този начин децата са оставени да решават проблемите помежду си, както намерят за добре. За да бъде интеграцията резултатна, трябва да се помисли и за допълнителното стимулиране на учителите, които в класовете си имат „различни” деца. Подценяване на различията по пол. По този проблем в българското общество големият дебат предстои - все още са много силни остарелите схващания за ролите на жената и мъжа. Същевременно динамиката на битието изисква бързо пренастройване и отговорност към младите хора, така че да имат съвременни разбирания и поведение. Затова трябва да се положат сериозни усилия учителите да могат да работят не само с деца с увреждания, но и за различията по пол и за приемане на различните във всяко отношение. Късна интеграция. Тя трябва да започне още от детската градина и да продължи в училище, а не да започва оттам. Интеграцията изисква работа не само с основната общност, но и с малцинствата, за да не се получава капсулиране. В този смисъл ранната интеграция е от огромно значение. Ако ромските деца се интегрират на по-ранна възраст – около 3 години, ще получат редица цивилизационни, хигиенни и други навици, които ще им помогнат в по-нататъшната интеграция и успешна реализация в живота. Ще дадат полезен пример и на родителите си. Това е и начинът да се преодолее негативното влияние на семейната среда, което в много от случаите на конфликти се оказва решаващо. Тежък учебен материал. В началните степени се „изсипва с голямата фуния” и веднага си проличава разликата между малцинствени групи, деца с увреждания и т.н. Образованието не е базирано на усвояване на умения и навици, а на запомняне и механично преповтаряне на знания. Българските деца тръгват на училище със значителна предварителна подготовка както от семейството, така и от детската градина. На този фон ромските деца изглеждат още по-силно изостанали и още по-трудно наваксват с материала в началното училище. За тях трябва да се разкриват допълнителни програми или часове за компенсиране на този дефицит на стартовата позиция. ^ Този проблем се наблюдава и при трите изследвани групи респонденти. Те нямат очакване към училището да бъде мястото, където тези проблеми биха могли да бъдат преодолени. Няколко основни фактора, според тях, формират различията – семейната среда, приятелските кръгове, преходът и смяната на ценностите, манипулацията от медиите. Учителите не идентифицират проблемите, свързани с различията, с организацията на работа и средата в училище. От своя страна и учениците не очакват училището да се окаже фактор при разрешаването на проблемите, свързани с различията, и не си представят учителите да се ангажират с обсъждането им. Не виждат и особен смисъл да се преподават уроци, свързани с различията. Обединяват се около мнението, че казаното за тези различия в училище може и да е „добро”, но по-силно се възприемат мненията на близките у дома. ^ В процеса на своето утвърждаване на независим специализиран държавен орган Комисията за защита от дискриминация създаваше връзки с различните заинтересовани страни в българското общество – институции, сдружения на гражданското общество и медии, стремейки се да бъде максимално полезна на гражданите и уязвимите групи, без да губи своята независимост. МТСП, МОН, МЗ, МВР и МВнР, Парламентарната комисия за правата на човека и вероизповеданията, омбудсманът, административните, окръжните и районните съдилища в страната, както и други държавни институции, занимаващи се с проблемите на равнопоставеността, се превърнаха в ползотворен партньор в превантивната и практическата дейност на комисията. На 17 април 2009 г. във Велико Търново КЗД и Министерството на образованието проведоха национален семинар на тема „Недискриминация и многообразие в образованието”. Лекциите и дискусиите засегнаха темите за международните и националните механизми за превенция и защита от дискриминация в образованието, осигуряване на равни възможности в образованието за деца със специални образователни потребности, образователната интеграция на деца от етнически малцинства, етнически дистанции в образованието, интеркултурното образование – реалност и перспективи, практика на КЗД в сферата на образованието. На 25 май 2009 г. КЗД проведе среща с представители на Дирекция „Права на човека и международна хуманитарна дейност” в МВнР, СДВР и Инспектората на МВР. По време на срещата присъстващите бяха запознати с консолидираният 19-и периодичен доклад, предоставен от Република България за развитието и напредъка по приложението на Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация и препоръките по него, дадени от Комитета за премахване на расовата дискриминация към ООН. Членове на комисията представиха устройството, правомощията и практиката на КЗД при решаване на жалби и сигнали за дискриминация в системата на МВР. Проведена бе дискусия на тема „Сътрудничество и взаимодействие на КЗД с МВР и МВнР в превенцията и борбата с дискриминацията”. В края на септември КЗД организира втория Национален семинар за юристи „Защита от дискриминация – гражданскоправни аспекти” във Варна. Семинарът бе насочен към практикуващите юристи – съдии, адвокати, юрисконсулти, с цел да се повишават знанията и уменията по прилагането на българското и европейското антидискриминационно законодателство. Инициативата беше продължение на организирания през 2008 г. семинар за практикуващи юристи. Лектори бяха водещи юристи и съдии от национални институции и съдилища, Съда на Европейските общности, Венсан Депейн от Генералната дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности„ на Европейската комисия, Здравка Калайджиева от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, Алберт Родеш от Европейската комисия за расизма и нетолерантността към Съвета на Европа. Участници в семинара бяха съдии от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, окръжни, районни и административни съдилища, юристи от неправителствени правозащитни организации, КЗД и др. През 2009 г. продължи работата на междуведомствената работна група „Здравеопазване и социална политика” към КЗД. Основните акценти в дискусията се концентрираха около факта, че България е единствената страна в ЕС с работеща програма в областта на редките болести и онкологично болните. Въпреки това десетки пациенти все още са без лекарства, поради което не могат да провеждат адекватно лечение, както и че предвидените допълнителни средства за тази цел от 23 млн. лв. все още са неусвоени. В съответствие със своите правомощия за превенция, защита и контрол КЗД ще отправи препоръки за законодателни промени до институциите, които да доведат до подобряване на ситуацията. КЗД създаде експертна работна група, която организира и проведе независимо проучване на дей ността на Агенцията по заетостта и териториалните й подразделения за съответствие на техните вътрешни нормативни и административни актове със Закона за защита от дискриминация и за прилагане на принципа на равенство във сферата на заетостта по признаците пол, увреждане, възраст, етническа принадлежност, религия и гражданство. Проучването бе реализирано в съответствие с правомощията на комисията по чл. 47, т. 10 от Закона за защита от дискриминация и в сътрудничество с представители на агенцията, синдикати и работодатели.
|
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка: 