ÊÎÌÈÑÈß ÇÀ ÇÀÙÈÒÀ ÎÒ ÄÈÑÊÐÈÌÈÍÀÖÈß
Смотрите также: |
| скачать ^ Образува се в случаите, когато дискриминацията е извършена на основата на признак, който не е посочен изрично в Закон за защита от дискриминация, а е установен в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Брой образувани преписки по години 2006 г. - 11 преписки 2007 г. - 8 преписки 2008 г. - 6 преписки 2009 г. - 2 преписки ^ През 2009 г. КЗД е постановила 245 решения. Срещу решенията на комисията са подадени 116 жалби, които са изпратени чрез КЗД до Върховен административен съд, заедно със заверени копия на преписките по обжалваните решения на КЗД при спазване изискванията на чл. 152, ал. 2 и 3 от АПК. През 2009 г. процесуалното представителство на КЗД е осъществено като процесуалните представители на комисията са участвали в 182 съдебни за седания във Върховен административен съд (ВАС) и Административен съд, София-град. Решенията на КЗД се обжалват пред Върховен административен съд. От ВАС са издадени през 2009 г. 170 решения и определения по жалби срещу решения на КЗД; от тях 93 решения са на 3-членен състав на ВАС, 42 решения са на 5-членен състав на ВАС, 2 решения са на 7-членен състав на ВАС по молби за отмяна на влезли в сила решения на ВАС. Издадени са 33 определения на ВАС, от които 5 определения са на 5-членен състав на ВАС, а останалите – на 3-членен състав.  ^ на 3-членен състав на ВАС - 57 от решенията, постановени от 3-членен състав на ВАС, отхвърлят жалбите срещу решенията на КЗД (61 на сто от решенията на 3-членен състав на ВАС оставят в сила обжалваните решения на КЗД); 36 от решенията на 3-членен състав на ВАС отменят решенията на КЗД, като 20 от тях отменят изцяло решенията на КЗД, а 15 – частично; върнато от ВАС за ново разглеждане от КЗД е едно решение. ^ , постановени от 5-членен състав на ВАС, се разпределят така: 22 решения оставят в сила решенията на 3-членен състав, с които са отхвърлени жалбите срещу решенията на КЗД (т.е. 52 на сто от решенията на 5-членен състав на ВАС оставят в сила решенията на 3-членен състав на ВАС, потвърждаващи решенията на КЗД); 8 решения оставят в сила решения на 3-членен състав, с които се отменят решения на КЗД (19 на сто от решенията на 5-членен състав на ВАС); 9 решения оставят в сила решения на 3-членен състав, с които се отменят частично решения на КЗД (21 на сто от решенията на 5-членен състав на ВАС); 1 решение отменя решение на 3-членен състав, с което се отменя решение на КЗД и отхвърля жалбата на жалбоподателя; 1 решение отменя решение на 3-членен състав, с което се отменя решение на КЗД и се решава въпроса по същество; 1 решение отменя решение на 3-членен състав и връща за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. ^ 1 решение отхвърля молбата за отмяна на влязло в сила решение на 5-членен състав на ВАС; 1 решение отменя решение на 5-членен състав на ВАС и го връща за ново разглеждане от друг 5-членен състав на ВАС. По 75 преписки и издадените от тях решения има висящи дела към 31.12.2009 г. – обявени за решаване, насрочени дела пред 3-членен и 5-членен състав или чакащи образуване и насрочване. ^  Общ брой издадени решения Обжалвани решения Отхвърлени жалби от решения Отменени изцяло решения Отменени частично решения  ^  Издадени решения от КЗД Обжалвани решения на КЗД ^ Правото на всички лица на равенство пред закона и защита срещу дискриминация представлява всеобщо право, което обхваща равно третиране и равни възможности за участие във всички сфери и области на обществения живот: достъп до пазара на труда, упражняване на занятие и професия, правото на възнаграждение за положен труд, социалната сфера, образование, здравеопазване, култура, изповядване на религия, достъп до стоки и услуги, правото на личен и семеен живот, правото на политическа принадлежност и т.н. Равни възможности в сферата на заетостта, на общественото осигуряване, на социалното подпомагане на гражданите, включително когато изпаднат в нужда или материално затруднение. Следващото изложение касае констатирани нарушения на правото на равно третиране в сферата на заетостта, упражняването на професия и занятие, които са ключови елементи за гарантиране на равните възможности за всички и силно подпомагат пълното участие на гражданите в икономическия, културния и социалния живот и реализирането на техния потенциал. Предвидената в глава втора раздел І от ЗЗДискр. „защита при упражняване правото на труд” е регламентирана от законодателя, за да не бъдат подлагани на пряка или непряка дискриминация работниците и служителите при наемане или на работното им място, основана на някой от защитените признаци. Недопускането на дискриминация при упражняване право на труд се отнася и до обявяването на свободни работни места от работодателите, които нямат право да поставят изисквания, свързани със защитените признаци и явяващи се преграда за кандидатстване за работа. Практиката на комисията сочи, че някои работодатели поставят ограничения за кандидатстване на работа, свързани предимно с признаците „увреждане”, „възраст”, „пол” или „етническа принадлежност”. Форма на дискриминация е изискването при кандидатстване за работа да се попълват формуляри с данни за здравословен статус или предстоящо майчинство. Случаите, в които тези данни са причина за ненаемане на работа, националното антидискриминационно законодателство ги квалифицира като дискриминация, освен ако не е определящо професионално изискване и то не преследва законова цел. Форма на дискриминация на работното място е налаган от работодател или висшестоящ служител тормоз на работник или служител, включително сексуален тормоз. Наблюдава се както в публичния, така и в частния сектор. Извършващият тормоз, поради работодателската си власт и правото едностранно да прекрати трудовите или служебните правоотношения, влияе на останалите от колектива. В резултат за засегнатото лице се създава враждебна, обидна или застрашителна среда и неговото достойнство е накърнено. Често тормозът над работник или служител е съчетан с т.н. „подбуждане към дискриминация”. В този случай пряко и умишлено се насърчават действия, дават се указания, оказва се натиск за извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания. Причините могат да бъдат най-различни – политическите убеждения на засегнатия, неговото лично или обществено положение, неговият пол. В центъра на осигурителните отношения следва да е човекът през целия му живот. Най-общо, като част от обществените отношения, осигурителните отношения обхващат сферата на обществено осигуряване и сферата на здравното осигуряване. Общественото осигуряване е свързано с потребности на лицето и неговото семейство за задоволяване на основни жизнени потребности. Затова се отчитат причините, поради които лицето може да изпадне в състояние на неработоспособност: болест, трудова злополука, майчинство, старост и т.н. Заради тях лицето може да остане без работа и без трудови доходи. Поради неравностойното положение, тези лица трябва да бъдат материално обезпечени и подпомогнати със средства. В голяма част оплакванията пред КЗД касят именно тези отношения, когато лицето е материално затруднено и има нужда от подпомагане поради изтъкнатите причини за по-неблагоприятното си положение. През 2008 и 2009 г. зачестиха оплакванията от едностранно прекратени трудови или служебни правоотношения. Това става на основание придобито право на пенсия за осигурителен стаж, но преди навършване на определената от законодателя пенсионна възраст, т.н. „ранно пенсиониране”. Тази група оплаквания обхваща учители от системата на МОМН и служители в МВР. Позовавайки се на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, на основание чл. 328 от КТ са уволнявани учители от общообразователни училища 3 години преди навършване на пенсионна възраст и с по-ниска пенсия. Правото на пенсия е субективно право на работника или служителя. Той може да го упражни при настъпване на определените в закона предпоставки, като направи волеизявление за ползване на това право и подаде заявление за отпускане на пенсия. Засилената защита се състои в това, че правото на пенсия не се погасява по давност. Оплакванията при ранно пенсиониране се изразяват в несъгласието на жалещите се субективното им право на пенсия да се тълкува и прилага като право на работодателя да прекрати едностранно договора, когато лицето не е навършило пенсионна възраст, но има осигурителен стаж. Предмет на разглеждане са и оплаквания на служители в МВР за уволнение по инициатива на органа по назначаването преди навършване на пенсионна възраст поради 25 години осигурителен стаж. Правото на ранно пенсиониране на служители от МВР, съгласно чл. 69 от КСО, представлява субективно право на служителя да направи волеизявление да се пенсионира по-рано от навършване на пенсионната възраст. С изменение на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР законодателят регламентира правната възможност освен по искане на самия служител да упражни субективното си право на пенсия преди навършване на пенсионна възраст, служебното правоотношение да бъде прекратено по инициатива на органа по назначаване преди навършване на пенсионна възраст. И то без да са регламентирани ясни критерии за подбора за ранно пенсиониране на едни служители спрямо други. Тази форма на по-неблагоприятно третиране на учители от системата на МОМН и на служители в МВР е основана на „лично и обществено положение”. В тези случаи засегнатите лица остават без защита, социалният им статус намалява до пенсия в по-нисък размер. В трудоспособната им възраст 40-55 години трудно биха се реализирали извън системите, от които са уволнени. По този начин директно се ограничава потенциалното им участие в активния професионален живот и съответно води до материални загуби. Това е пряко налагано по-неблагоприятно третиране на лица в активна трудова възраст в сравнение с останалите заети лица в системата на МОМН и МВР. Параграф 4 от ПЗР на КСО регламентира възможност лицата, които са работили при условията на първа и втора категория труд, да се пенсионират преди навършване на възрастта, определена в чл. 68 от КСО. За разлика от предходните случаи, в които лицата не желаят да упражнят правото си на ранно пенсиониране, което ще понижи техният социален статус, тук става въпрос за лица, които искат да се възползват от пенсиониране при по-ранна възраст поради условията и характеристиките на положения труд в подземните рудници. ПЗР на КСО въвеждат ограничение, срок, до който лицата, отговарящи на първа и втора категория труд, подлежат на ранно пенсиониране при определен трудов, осигурителен стаж и възраст. Оплакването е, че визираните срокове: до 31.12.2009 г. и до 31.12.2006 г. поставят в по-неблагоприятно положение лицата, които са родени след 31.12.1961 г. Те вече няма да имат тази възможност независимо от годините подземен трудов стаж и набрани точки. Родените след 01.01.1962 г. пък няма да имат необ ходимата възраст от 52 години към 31.12.2009 г. С въведения от 1 януари 2000 г. нов тристълбов пенсионен модел постепенно се ограничават привилегированите групи, като се преместват във втория стълб на пенсионната система, където ще получат ранна пенсия от т.н. професионални фондове. Чрез втория стълб се обхващат лицата, работещи при тежки и вредни условия на труд (първа и втора категория труд). Те чрез регламентираните пенсионни схеми на професионалните пенсионни фондове ще бъдат осигурени с пенсия за ранно пенсиониране. Законодателят е предвидил, че пенсиите за ранно пенсиониране ще започнат да се изплащат от професионалните фондове след 31 декември 2009 г. при условията на чл. 168 от КСО. Това решение е прието, за да могат да се натрупат достатъчно средства за изплащане на ранна пенсия по индивидуалните партиди на лицата, работещи при условия на първа и втора категория труд. Комисията намира, че посочения начин за регламентиране на по-ранно пенсиониране, съгласно норми на КСО, поставя лица на основата на признаците „лично и обществено положение” и „възраст” в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий и практика. Това е непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. В хода на производството пред КЗД е внесен Законопроект за изменение и допълнение на § 4 от ПЗР на КСО с почти аналогични мотиви на оплакванията. Измененията на § 4 от ПЗР на КСО са обнародвани в ДВ, бр. 33 от 2009 г. и срокът на действие на ал. 1 и 2 от него е удължен. Друга проявна форма на дискриминация в сферата на заетостта има, когато работодатели не допускат голяма част от работниците и служителите до процеса на колективно трудово договаряне на по-благоприятни условия на труд и заплащане, включително почивки и отпуски. Чрез порочно тълкуване от работодателите на процедурата по сключване на колективни трудови договори извън действието на по-благоприятните норми на КТД остават немалка част от наетите по трудови правоотношения работници. Това е така, защото членуват в различен от страните по КТД синдикат или не членуват в синдикална организация. Дискриминацията засяга и правото на работниците и служителите на свободно сдружаване извън организациите, признати за представителни на национално равнище. Комплексът от принципи, свързани със свободата на сдружаване и колективно трудово договаряне, е формулиран от Комитета по свобода на сдружаване (създаден през 1951 г. от Административния съвет на Международната организация на труда, контролиращ прилагането на стандартите на МОТ). Тези принципи включват правото на работниците и служителите да учредяват и да се присъединяват към синдикални организации по техен собствен избор, като тази пълна свобода съществува, само ако е призната де юре и фактически. Когато не се допуска учредяване на синдикална организация при работодателя, е крайна форма на дискриминация в областта на заетостта, достигаща до уволнение на учредителите на организацията и на синдикални лидери, поради това им качество. Конвенция 111 на МОТ относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г. (обн. ДВ, бр. 35 от 2 май 1997 г.), Конвенция № 87 на МОТ за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране от 1948 г. (обн. ДВ, бр. 35 от 2 май 1997 г.), Конвенция 98 на МОТ за правото на организиране и колективно трудово договаряне от 1949 г. (обн. ДВ, бр. 35 от 2 май 1997 г), по силата на чл. 5, ал. 4 от конституцията имат непосредствено действие в Република България. Те въвеждат за държавите, за които са в сила, стремеж за постигане на сътрудничество на организациите на работодателите и на трудещите се. Въвеждат и минимални международни стандарти за защита от дискриминация. В чл. 1 от Конвенция № 98 на МОТ се казва: „Трудещите се се ползват от надлежна защита срещу всякакви дискриминационни действия, насочени към накърняване на синдикалната свобода в областта на заетостта. Такава закрила трябва да се прилага особено при действия, целта на които е да се подчини заетостта на трудещите на изискването да не членува или да престане да членува в синдикална организация”. Комисията установява неспазване на тези международни стандарти в Р. България от работодатели, чуждес транни компании: „Е.ОН. България” ЕАД, БТК, „Лукойл Нефтохим”. В областта на заетостта комисията регистрира чести нарушения на принципа на равенство в заплащането за равностоен или еднакъв труд, регламентиран в Конвенция 100 от 1951 г. (обн.ДВ. бр. 35 от 2 май 1997 г.) и в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. Дискриминацията по отношение на заплащането на труда се наблюдава най-често на основата на признак „лично и обществено положение”. Въпросите, отнесени пред комисията, касят както публичния, така и частния сектор. Те касаят условията за наемане и условията на труд, условията на заплащане и уволнение, освен ако разликите в третирането в сферата на заетостта не представляват дискриминация. Това става, когато са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. Такива оплаквания са регистрирани и от служители на общински администрации, основани на признаците „лично и обществено положение”, „политическа” или „етническа принадлежност”. При крайната форма на дискриминация – уволнение поради дискриминационни подбуди, обикновено работодателят извършва „козметична промяна” в длъжностното щатно разписание и съкращава длъжността, заемана от уволнения служител. В други случаи работодателят принуждава засегнатото лице, под заплахата от дисциплинарно уволнение, да сключи срочен трудов договор, който е по-неблагоприятен за лицето от безсрочния трудов договор. Друг вид оплаквания в сферата на заетостта се отнасят до достъпът и информираността за обявени работни места в „Бюрата по труда” като посредник между работодателите и работниците, или ненасочване на регистрирано лице като безработен към заявил се работодател. Правото на труд включва правото на професионално обучение и професионална квалификация, като осигуряването на равен достъп за всички работници и служители е задължение на работодателя. Практиката на комисията регистрира нарушения на това право, извършени от работодатели, чрез предпочитание на едни работници в сравнение с други, включвайки ги в обучителни и преквалификационни курсове. Комисията е сезирана с оплаквания, чиито предмет е т.н. „таван на пенсиите”, от лица, навършили пенсионна възраст, която законодателят е определил като нетрудоспособна. Тези лица, поради изтъкнатата причина, не биха могли да реализират трудови доходи за посрещане на своите и на членове от семейството нужди. Оплакванията са насочени срещу параграф 6 от КСО, чиято разпоредба създава неравноправие между гражданите, които търпят вреди от ограничението в размера на пенсиите. Това води до неравнопоставеност между пенсионираните преди 2009 г. и онези, които ще се пенсионират след 31.12.2009 г.  Съгласно нормата на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни прапоредби на КСО максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2009 г., без добавките към тях, е равен на 35 на сто от максималния осигурителен доход за предходната календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. От 1 януари 2008 г. максималният размер на пенсиите е 490 лева, при максимален месечен размер от 1400 лв. на осигурителния доход за 2007 г., независимо че правото на пенсия е основно конституционно право и размерът на пенсиите е основен елемент от това право. Оплакващите се изтъкват своя принос към обществените блага, в т.ч. към осигурителната система, през цялостната си трудова дейност. Друга категория лица, които следва да бъдат подпомагани, са тези, които поради заболяване имат намалена работоспособност за определен период от време или е трайно намалена. Тези оплакванията, свързани с общественото осигуряване и социалното подпомагане, са насочени срещу процедурите за установяване на намалената работоспособност, като основание за получаване на социални плащания: пенсия за инвалидност, специални социални помощи и преференции, свързани със заболяването. Комисията е установила, че нормативната уредба поставя много хора в унизително социално положение предвид разходите за социално оцеляване и скъпо струващи лекарства. Основният проблем, за да изпаднат в неравностойно положение тези лица поради „увреждане” или трайно заболяване, е заложен в нормативната уредба - Наредбата за експертизата на работоспособността, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицински експертизи, Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Според действащите нормативи, когато лицето е освидетелствано с експертно решение за намалена работоспособност от ТЕЛК, някой от правоимащите (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенция за социално подпомагане, фонд „Рехабилитация и социална интреграция”, Районен център по здравеопазване или контролиращите органи по чл.110 от ЗЗ) може да обжалва решението в 14-дневен срок пред НЕЛК, която е една единствена за цялата страна. За времето на обжалване до произнасянето на НЕЛК решението на ТЕЛК не може да влезе в сила и не поражда права за освидетелстваните лица. Правото на обжалване и на решението на НЕЛК е последващо. То може да бъде упражнено след изтичане на сроковете по чл. 112, ал. 1 от ЗЗ и с оглед чл. 10в от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Според нея медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО може да потвърди решението на ТЕЛК/НЕЛК или да го обжалва. Обжалването на експертното решение може да продължи години. Освидетелстваното лице през това време не ползва социалните плащания, жизнено необходими поради нарушеното му здраве. Решенията на органите на медицинската експертиза стават задължителни, ако не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан. Съгласно чл. 67 от ПУОРОМЕРРКМЕ всяко едно обжалване на решението на ТЕЛК/НЕЛК спира плащанията по него. Правото за получаване на пенсия за инвалидност не става задължително с формалното влизане в сила на решенията на ТЕЛК/НЕЛК. То има задължителен характер и е основание за отпускане на инвалидна пенсия едва когато е потвърдено от медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО, а в случаите на обжалване – едва след съдебното решение. Процедурата по обжалване на експертните решения отнема години, през които правоимащите лица не получават пенсия за инвалидност. Тези лица са поставени в неравностойно положение, независимо че правото на социална сигурност се ползва със защита и е прокламирано в чл. 22 от Всеобщата декларация за правата на човека. Във връзка с определянето на намалена работоспособност поради заболяване и свързаните с нея социални плащания, комисията констатира, че практика на НЕЛК е със решенията си да намалява процента на неработоспособност, определен от ТЕЛК. Република България е длъжна съгласно европейските норми и поети ангажименти като държава членка да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че всички национални закони, подзаконови и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, са отменени. Въпреки това по повод оплаквания пред комисията и проведени производства е установено, че в българското законодателство продължават да съществуват отделни дискриминационни разпоредби. Неколкократно комисията е сезирана с искане за ус тановяване на дискриминация по отношение на чл. 9 от Закон за научните степени и звания. Посочената разпоредба възпрепятства достъпа на лица над 35 и 45 години до научните звания „асистент”, „преподавател” и „научен сътрудник” само и единствено поради тяхната възраст и затова нарушава принципа за недискриминация. По повод конкретно оплакване комисията установи, че разпоредбата на чл. 22а от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.) не съответства на принципа за равно третиране и води до пряка дискриминация на основата на признаците „семейно положение” и „възраст”. В сферата на социалното подпомагане комисията констатира практики за дискриминация при предоставяне на административни услуги от служители в дирекциите за социално подпомагане независимо дали молбите на граждани са основани на нужди, възникнали инцидентно или не. Констатирани са грубо отношение към молителите, предварително произнасяне на социални служители по същество върху още необективирани молби за социално подпомагане, служебно възпрепятстване на подаването на молби декларации за отпускане на социални помощи, неколкократни връщания за неокомплектовани документи, независимо че установената практика е да се приемат документите, с които се иска социално подпомагане. Неангажирането на социалния работник с жалбите или молбите на граждани за социално подпомагане във вид на еднократна или друга помощ е израз на дискриминация, дори от гледна точка задължението на ад министративния орган да разгледа и реши обективно молбата или жалбата, отправена до него.   ^ Следващото изложение касае констатирани нарушения на правото на равно третиране в сферата на образованието и достъпа до него като гаранция на равните възможности при бъдеща реализация на пазара на труда и реализация на потенциала на младите хора във всички сфери на обществения живот. Относително голям дял в практиката на КЗД имат оплакванията в областта на образованието. Конституцията на Република България въздига в основно и неотменимо право и задължение училищното обучение до 16-годишна възраст. Основното и средното образование в държавните и общинските училища са безплатни. Правото на образование е признато като основно човешко право и от ЕКПЧ (чл. 2 от Първия протокол към конвенцията). Регламентираната в глава втора, раздел ІІ от ЗЗДискр. „защита при упражняване правото на образование и обучение” на първо място играе важна роля за постигане целите на генералната превенция да не бъде допускана пряка или непряка дискриминация в обучаващите институции както от страна на педагогически или непедагогически персонал, така и от учащ се. Осезаеми дискриминационни проблеми комисията установи по повод инициирани производства на основата на признак „образование” „увреждане” и здравословен статус на обучаващи се деца със специални образователни потребности (СОП). Тези проблеми рефлектират пряко върху правото на образование и обучение на деца, които се нуждаят от специфични образователни мерки, адекватни на специфичните им образователни потребности в процес на обучение и на диагностицираното заболяване. Антидискриминационната разпоредба на чл. 32 от ЗЗДискр. е законодателна гаранция, че обучаващите институции ще предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания. По повод конкретни оплаквания комисията е извършила свои проучвания. Правото на образование трябва да бъде така разумно регулирано от държавата, че да не бъде нарушавано. Регулирането му не трябва да бъде от такова естество и обхват, че да води до нарушаване на същината на правото на образование или на друго право или свобода. В кръга на подлежащите на общообразователно образование деца със специфични образователни потребности попадат 31 697 диспансеризирани деца като хронично болни в училищна възраст, 643 деца с детска церебрална парализа (ДЦП), всяко 11-13-то дете на 100 000 деца със зло качествено заболяване, деца с аутистични проблеми, страдащи от множествени увреждания или психични заболявания. Данните са на база проведени профилактични прегледи от личните лекари, предоставяни от РИОКОЗ и от НЗОК за учебната 2008/2009 г., без да бъдат изчерпателни. Много от тези деца нямат възможност да посещават общообразователни училища поради спецификата на заболяването и поставената диагноза, на която отговаря специфичен режим на лечение или долекуване. В зависимост от диагнозата тези деца трябва да бъдат обучавани по индивидуални програми. В нередки случаи обучителният процес трябва да е придружен с цялостна комплексна медикопедагогическа рехабилитация, която се постига от съвместни екипи: лекари, учители, родители. Ресурсният учител е абсолютно недостатъчен като подпомагащ обучителния процес на децата със СОП за предаване на знания, за да могат да бъдат полезни на себе си и на обществото в дългосрочен план и да се интегрират в обществото. На отговорността на държавата за качеството на образование е придадена особена тежест от Европейската комисия по правата на човека към Съвета на Европа. Много голяма част от тези деца не са интегрирани, част от тях изобщо не са напускали домовете си, оставени са на грижата на техните родители. В неравностойно положение по отношение на правото на образование са поставени и деца, настанени в помощни училища, спрямо децата, обучавани в общообразователните училища. Практики за дискриминация са установени в процедурата за прием и в учебно-възпитателния процес, прилагани в помощните училища спрямо деца с увреждания и деца с малцинствен етнически произход. В тези училища следва да се осигурят по-добри медицински грижи за действително увредените деца. Необходимо е и сградният фонд да се обезпечи с достъпна архитектурна среда за децата с увреждания, да се актуализират обучителните и интегриращите програми, прилагани в учебно-възпитателния процес на деца със СОП. По отношение на приема на деца в помощните училища е необходимо в диагностичните комисии на всички нива (централна диагностична комисия към МОМН, към инспекторите на МОМН и към самите училища) да се осигури представителство на Агенция за закрила на детето. МОМН не разполага със система от данни за броя на децата със СОП поради увреждане, тежко или хронично заболяване. По този начин не става ясно колко от тях посещават масовите училища, колко се обучават в болнични условия, колко изобщо не се обучават. Това пречи да бъдат анализирани, прогнозирани и предприети специални образователни мерки с цел изравняване на възможностите им за образователно обучение. Система за отчитане на коректни данни за броя на децата със СОП в училищна възраст, разпределени по възраст, диагноза на за боляването и пол, не съществува и в Министерство на здравеопазването. А това е държавна институция, имаща пряко отношение към държавното регулиране на образователното обучение на деца със СОП предвид цялостната им рехабилитация. ^ Следващото изложение касае констатирани нарушения на правото на равно третиране в сферата на здравеопазването и достъпа до медицински услуги. В Закона за здравето законодателят е определил опазването на здравето на гражданите като национален приоритет, който се гарантира от държавата чрез прилагане на принципа на равнопоставеност при ползването на здравни услуги. Практики за дискриминация, установени от комисията в обществените отношения, засягащи здравето на гражданите и неговото опазване, са тясно свързани с отношенията по здравно осигуряване. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на гражданите се предоставя медицинска помощ при спешни случаи, както и медицински транспорт, които са организирани и финансирани пряко от държавния бюджет. Спешната медицинска помощ и транспорт при спешни случаи са насочени към предотвратяване на смъртта на пострадалия или тежките или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи. Правилникът за устройството и дейността на Център за спешна медицинска помощ регламентира устройството, управлението и дейността на тези лечебни заведения. Центровете за спешна медицинска помощ са лечебни заведения, в които медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна медицинска помощ на заболели и пострадали лица в дома, на местопроизшествието и по време на транспортирането до евентуалната му хоспитализация. По повод проведени производства комисията установява тревожни факти в дейността на центровете за спешна медицинска помощ. Липсват необходимите усилия за осигуряване на спешна медицинска помощ. Тя е несвоевременна, недостатъчна и поставя в неравностойно положение някои от нуждаещите се пациенти, без да се зачитат техните права. Силно тревожен е фактът, че комисията е сезирана по поводи на настъпила смърт на пациенти. Те са се нуждаели от адекватни спешни медицински мерки поради състоянието, в което се намират, застрашаващо пряко техния живот. Разбира се, не по-маловажно за спасяването на човешкия живот, пряко застрашен от състоянието на пациента, е неприемането на пациенти/спешни случаи от болнични заведения, до които те са транспортирани. Практиката на комисията установява дискриминационни проблеми, произтичащи от дискриминация по признак „увреждане” и „възраст”, на лица, страдащи от редки болести. На първо място са установени дискриминационни проблеми по отношение на деца на възраст от 1 до 7 години, страдащи от фенилкетонурия. Животоподдържащо е спазването на строга диета, включваща синтетично мляко ФКУ 1. Липсата на това синтетично мляко като хранителна добавка би могла да доведе до бързо влошаване и увреждане на здравето на детето. Заместващата храна PKU2 се доплаща с 49 лв. на кутия, или приблизително с 250 лв. на месец. Отпадането на ФКУ 1 от Реимбурсния списък обективно ограничава достъпа на деца от 1 до 7 години до синтетичното мляко, съответстващо на тяхната възрастова група. Това ги поставя в положение на дискриминация по признак „възраст”. НЗОК като компетентен орган следва да отпуска диетичната храна не само за деца до 1 година и от 7 до 18 години, бременни жени и възрастни, а и за децата от 1 до 7 години. Необходимо е НЗОК да приеме ново решение по реда на чл. 56, ал. 2 от ЗЗО за определяне на процедура за отпускане на синтетичното мляко като найподходящо за децата от 1 до 7 години. На второ място са установени дискриминационни проблеми по отношение на осигуряването и заплащането на медикаменти за страдащи от рядкото заболяване „идиопатична пулмонална хипертония, хронично белодробно сърце”, както и липсата на информация за лечението му. Медикаментът Синденафил е животоподдържащ, но цената му е твърде висока. Експертно становище е предоставено от експерта за Източна Европа по редки болести към ЕК и член на Европейската здравна организация доц. д-р Румен Стефанов. В рамките на ЕС превенцията и борбата с редките болести е приоритет и в тази връзка Съветът на Европа и Европейската комисия са приели редица документи. Един от тях е Програма за обществено здравеопазване 2008-2013 г. ЕК е приела Съобщение и Препоръка за европейски действия в областта на редките заболявания за създаване на цялостна стратегия за подкрепа на страните членки в диагностиката, лечението и социалните грижи за европейските граждани с редки болести. На трето място са установени дискриминационни проблеми по отношение на осигуряването и заплащането на медикаменти за страдащи от рядкото заболяване „мукополизахаридоза”. Цената на медикаментите Elapraze (за тип ІІ) и Naglazyme (за тип VІ) е непосилна за семействата на болните деца Регистрираните в България цени са: за Elapraze - 7645,74 лв., а за Naglazyme - 4266,06 лв. Експертното становище за това рядко заболяване е, че започнатото лечение не следва да се прекъсва, тъй като се касае за доживотна ензимозаместваща терапия. Министерството на здравеопазването, като не е предоставило продължително време лекарствата, необходими за лечението на пациентите, и е застрашило техния живот, е извършило пряка дискриминация на основата на „лично положение”, „увреждане” и „имуществено състояние”. Не е изпълнена и разпоредбата на Наредба № 34 за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на български граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Неравностойното положение на пациентите с редки болести в България е свързано предимно с факта, че необходимите лекарствени продукти не са включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС). Лекарствата, предназначени за лекуване на редки болести, следва да се заплащат от държавния бюджет чрез здравното министерство. Становището на МЗ е, че не е предвиден законов механизъм за заплащане на лекарствено лечение с продукти извън ПЛС, поради което те не се реимбурсират. Комисията установи, че в България, респективно в МЗ, няма създаден функциониращ регистър на болните с редки болести, включително за болните от „идеопатична пулмонална хипертония”. Въпреки че редките заболявания имат съществен дял за заболеваемостта и смъртността, те са в голяма степен неотразени в информационните системи на здравеопазването поради липса на подходящи системи за кодиране и класификация. Причините са комплексни, включително недобра координация между компетентните институции МЗ и МФ. Съгласно Приложение № 1 към чл. 2 от Наредба № 34 за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на български граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, страдащите от тази рядка болест автоматично са изключени от грижата на държавата да заплаща лекарственото лечение с „Revatio”. По този начин страдащите от рядкото заболяване „идиопатична пулмонална хипертония, хронично белодробно сърце” са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с други пациенти, страдащи от друг тип редки болести, които са получавали и получават лечение, финансирано от държавата. Като заключение българската държава трябва да съ образи с Препоръката на ЕК за действия в областта на редките заболявания, създаването на цялостна стратегия в диагностиката, лечението и социалните грижи за гражданите с редки болести. Има оплаквания на пациенти, страдащи от тежка бъбречна недостатъчност, които са на хемодиализа, и на пациенти със злокачествени заболявания, които желаят да се диализират и/или лекуват в избрано от тях частно лечебно заведение, различно от държавните и общински лечебни заведения, но получило акредитация. По този повод комисията установява различно третиране на болнични заведения в зависимост от тяхната собственост по отношение на реда за заплащане на лечението на български граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване със средства от републиканския бюджет. Респективно неблагоприятно са третирани и пациентите, предпочели да се лекуват именно в тях. Неравното третиране се изразява в нефинансирането от държавния бюджет на пациенти на частни лечебни заведения, страдащи от терминална бъбречна недостатъчност и злокачествени заболявания. От друга страна в неравностойно положение се оказват лекарите, полагащи труд в лечебни заведения извън списъка на болничните заведения в Приложение № 1 към Наредба № 34. И това става независимо от притежаваната специалност по профила на заболяването, тъй като те нямат възможност за предписване на лекарства, нито за регистриране на пациенти, страдащи от заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които лекарства та се заплащат от републиканския бюджет. Не на последно място е различното третиране на частни болнични лечебни заведения независимо от принципа за равнопоставеност на лечебните заведения, въведен с нормата на чл. 4, ал. 2 от Закон за лечебните заведения.    ^ През периода 2007-2009 г. по повод на конкретни жалби, сигнали на граждани, самосезирания и извършвани служебни проверки извън производството по глава четвърта, раздел І от ЗЗДискр. комисията нееднократно установява практика за дискриминация при осигуряването на достъпна жизнена и архитектурна среда за хората със специфични потребности/увреждания. Съществуването на архитектурни бариери, препятстващи свободния достъп до обществени сгради (държавна и общинска собственост), както и недостъпен обществен транспорт не следва да се счита като непредвидена, поради нормата на § 6 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Фактът, че продължават да постъпват в комисията жалби за недостъпна архитектурна среда налага извода за необходимост от предвиждане на целеви средства в държавния и съответно в общинските бюджети за нейното изграждане. Държавните органи и органите на местното самоуправление следва да предприемат необходимите мерки за привеждане на архитектурната среда на стопанисваните от тях сгради в съответствие с изискванията на § 6 от ПЗР на ЗИХУ, включително и за финансовото обезпечаване на дейностите за осигуряване на свободен достъп на хората с увреждания до управляваните от тях сгради. ^ Закрилата на потребителите на стоки и услуги означава да не се допуска дискриминация и дискриминация на физическите лица в качеството им на потребител. По повод образувани производства, засягащи достъп до стоки и услуги комисията констатира, че практиките за дискриминация са предимно на основата на признаците гражданство, увреждане или етническа принадлежност. Срещани форми на дискриминация са недопускането до заведения на лица от ромски произход, без да има обективно оправдание за това, а единствено и само с оглед на етническия произход на засегнатото лице. Практиката на КЗД регистрира дискриминация при предоставянето на медицински услуги на завишени цени на граждани на други държави. Комисията намира за израз на дискриминация грубото и нетолерантно отношение от страна социалните работници, проявявано при обслужване на граждани, нуждаещи се от социална закрила. В съответствие с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Наредбата за административното обслужване служителите на Агенция за социално подпомагане следва да осигурят регистрация на искани ята/молбите, основателност на отказите, както и обективност при преценката с цел предотвратяване на дискриминация и дискриминация при обслужване на лица с увреждания. Комисията намира, че форма на дискриминация са некоректните реклами, чрез които в туристическия бранш се предлагат хотелски услуги, включващи информация за достъпна архитектурна среда на хора с увреждания, която не отговаря на действителната архитектура на хотела. Въведен в заблуждение, потребителят – лице с увреждане, установява несъответствието едва след като посети хотелския обект и преживее нежелани и неблагоприятни моменти, свързани именно с липсата на достъпност. По повод конкретни оплаквания комисията установява дискриминационна практика в търговска верига „Метро”, проявена в недопускане на родители с деца под 7-годишна възраст. За дискриминационна практика, във връзка с потреблението на услугата „доставка на електрическа енергия”, комисията намира нееднаквото отношение от страна на електроразпределително дружество по повод потреблението й спрямо потребители от ромски произход. То е изразено в монтирането на електроизмервателните уреди на по-голяма височина, отколкото при потребителите от неромски произход. Като практика за дискриминация във връзка с потреблението на услугата „питейно-битова вода” комисията намира нееднакво отношение на доставчика „ВиК” дружество спрямо потребителите. Различното отношение от страна на „ВиК” дружеството се изразява в начините на отчитане, калкулиране и събиране на дължимото за остойностената услуга (потребеното количество вода) спрямо двете групи потребители – с монтирани водоизмервателни уреди и без монтирани водоизмервателни уреди. На потребителите с водомери ежемесечно се отчита количеството потребена вода в съответствие със Закона за измерванията, услугата им се калкулира и фактурира по партиди и потребителски номер. В този смисъл те се явяват редовни потребители и редовни платци в преобладаващите случаи. Спрямо тях дружеството предприема съдебни процедури за събиране на дължимите суми по принудителен ред в случаите на просрочие. Към потребителите без водомери се подхожда различно, на тях или въобще не се калкулира служебно определено количество вода, или ако се начислява, тези потребители не заплащат услугата. Спрямо тях не се предприемат съдебни процедури за събиране на дължимото по принудителен ред.  ^ Всякакви форми на изразяване, които подтикват към расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм и всякакви други форми на нетолерантност, които разклащат основите на демократичната сигурност могат да имат голямо влияние, да подбуждат към дискриминация, когато са разпространени чрез медиите. По повод конкретни оплаквания срещу медии Комисия за защита от дискриминация споделя дифинитивната Препоръка № 20 от 1997 г. (позиция „обсег”) на Комитета на министрите на Съвета на Европа, че всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза, основаващи се на нетолерантност, включително: нетолерантност изразяваща се в агресивен национализъм, дискриминация и враждебност към малцинствата, преселниците и имигрантите, не бива да се допускат. Комитетът на министрите препоръчва следните действия за преодоляване на нетолерантността в медиите - избягване на пренебрежително, стереотипно изобразяване на членове на културни, етнически или религиозни общности в публикации и програми, както и разглеждане на човешкото поведение, без то да се свързва с връзките на даден човек с тези общности (Препоръка № 21 от 1997 г. за медиите и насърчаване на толерантността). Практиката на комисията регистрира случаи, в които медии подчертават етническата принадлежност на извършители на деяния, които имат за резултат накърняване достойнството на всяко лице от тази общност и поведението на конкретното лице се приписва на цялата етническа общност. Представянето на информация по този начин, в тясна връзка с принадлежността на извършителя на деянието към определена общност, създава враждебна и обидна среда за всеки един неин представител, тъй като начинът на поднасяне на новината предизвиква недоброжелателно отношение към общността. Комисията квалифицира това деяние като тормоз на основата на етническа принадлежност, тъй като едни от конституционно гарантираните ценности са закрилата на достойнството на личността и неговото добро име.  ^
|
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка: 