ÊÎÌÈÑÈß ÇÀ ÇÀÙÈÒÀ ÎÒ ÄÈÑÊÐÈÌÈÍÀÖÈß
Смотрите также: |
скачать ÊÎÌÈÑÈß ÇÀ ÇÀÙÈÒÀ ÎÒ ÄÈÑÊÐÈÌÈÍÀÖÈß ÐÅÏÓÁËÈÊÀ ÁÚËÃÀÐÈß   Ñîôèÿ 1125 áóë. Äðàãàí Öàíêîâ 35 òåë.: 02 807 30 30 ôàêñ: 02 870 84 48 www.kzd-nondiscrimination.com 1125 Sofia, Bulgaria 35, Dragan Tzankov Blvd. phone: + 359 2 807 30 30 fax: +395 0 870 84 48 www.kzd-nondiscrimination.com   ^  ПЪРВИ РАЗДЕЛ - Увод ...................................................................................4 ВТОРИ РАЗДЕЛ - Производство за защита от дискриминация ............9 ТРЕТИ РАЗДЕЛ - Превантивна дейност, изследвания и проучвания ..32 ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ - Административен капацитет............................46 ПЕТИ РАЗДЕЛ - Регионални представители ..........................................56 ШЕСТИ РАЗДЕЛ - Европейски проекти, международна дейност ........75 СЕДМИ РАЗДЕЛ - Актове на КЗД и контрол по изпълнението им .....86 ОСМИ РАЗДЕЛ - Заключение .....................................................................95   Дискриминацията е явление, което се среща във всички общества, то не е чуждо и на най-развитите и стари демокрации в света. Тя има различни проявени форми и еволюира, тъй като се основава на социалните стереотипи и предразсъдъци, които също бележат динамика във времето. Но обща нейна характеристика е, че отразява несправедливо отношение към различния като към непълноценен индивид. Не винаги тя е преднамерена, а понякога е обусловена от подсъзнателните представи за добро и лошо, сформирани на база идеализиране на себеподобните и неприемане на различните. От гледна точка на жертвата дискриминацията е чувство на унижение и накърняване на човешкото достойнството, които тя счита, че не заслужава. Дискриминацията не засяга само конкретната жертва. Колкото и да е възможно тя да бъде обяснена с естественото устройство на човека, то в толкова по-голяма степен е опасна и вредна за съвременното общество в контекста на глобализа ция в национален и международен аспект, защото е в състояние да подкопае демократичните ценности и принципи на достойнство, равноправие и взаимно уважение между хората. Дискриминацията не само поставя в риск разбирателството, свободата, сигурността и мира. Тя потенциално може в мирно време да попречи на достигането на високо равнище на заетост и социална закрила, на повишаването на жизнения стандарт и качеството на живот, на икономическата и социалната интеграция. Отчетът на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за 2009 г. е от особено значение. Той е равносметка не само за нейната работа през годината, а включва и сравнителен статистически анализ на дейността й през 5-годишния мандат. През 2009 г. дейността на Комисията за защита от дискриминация е обусловена от следните предпоставки:  Държавна институция с изграден авторитет в България и Европа Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, със значими правомощия в тази насока, установени в чл. 47 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), включително да осъществява превантивни дейности за повишаване чувствителността на обществото по всички въпроси, свързани с дискриминацията. Комисията за защита от дискриминация е специализиран орган за равенство по смисъла на антидискриминационното право на Европейския съюз (Директива 2000/43/ЕС, Директива 2002/73/ЕС, Директива 2004/113/ЕО, Директива 2006/54/ЕО). КЗД е създадена и функционира в съответствие с Парижките принципи (Резолюция 1992/54 на Комисията на правата на човека, ООН) и Препоръка №2 на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) към Съвета на Европа. Съгласно европейските директиви страните членки трябва да делегират достатъчно правомощия на своите специализирани органи за равнопоставеност, така че те да могат да предоставят независима помощ на жертвите на дискриминация в разследването на техните жалби за дискриминация, да провеждат независими проучвания на дискриминацията, да публикуват независими доклади и да отправят препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията. Специализираният орган за равнопоставеност трябва да има юридическа, финансова и оперативна независимост. Присъединяването на България към ЕС постави нови предизвикателства пред страната ни, особено по отношение на законодателните промени, които засегнаха различни сфери от нашия живот и които трябваше да приведат в съответствие националното ни законодателство с европейското. Може да се отчете, че Република България е изпълнила препоръките на ЕК и Комисията за защита от дискриминация успешно изпълнява задачите на национален антидискриминационен орган. КЗД е активен член на Европейската мрежа на органите за равенство EQUINET, в която членуват 36 сродни органи от всички държави членки на ЕС (КЗД беше представена в Управителния съвет на мрежата). С оглед на специфичните нейни компетенции Комисия за защита от дискриминация е посочена като национална институция за контакт с Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ по въпросите на престъпленията, мотивирани от предразсъдъци. Комисията членува в Консултативния комитет за равнопоставеност на жените и мъжете, Служба за демократични институции и човешки права, Агенцията за основни права, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и много други. Комисията е в сътрудничество и с водещи европейски неправителствени организации, защита ващи правата на рискови групи – Информационен офис на Съвета на Европа, Европейски форум на хората с увреждания, Европейски ромски информационен офис, Migration Policy Group, Peace Education Projects – Холандия, UNISYS – Белгия, и други.  ^ През 2009 г. в Комисия за защита от дискриминация са постъпили 1039 броя жалби и сигнали, докато през 2008 г. те са 738. През отчетната година са проведени от специализираните и разширените състави на КЗД 966 заседания по образувани преписки, а през 2008 г. те са 318. Разликата в цифрите е в пъти. Образуваните през 2009 г. преписки за разглеждане са 299 броя. Комисията за защита от дискриминация е оказала през изминалата година независима правна помощ на повече от 2500 души – на телефоните и в приемната на комисията, в откритите приемни, организирани от комисията в различни градове, от регионалните представители на КЗД в 14 града на страната. Част от гражданите, които са потърсили правна помощ в комисията, са консултирани като в правна кантора по въпроси, които не са от компетентността на КЗД. Те са насочени към институциите, пред които могат да поставят проблемите си и в каква форма да направят това. Нарасналият брой жалби не значи увеличаване на дискриминацията като явление в страната. Поскоро гражданското общество е осъзнало ролята на КЗД и на антидискриминационните стандарти. Поради своята информираност и познаване на закона хората търсят чрез КЗД постигане на генерална превенция за недопускане на дискриминация. Оплакванията за дискриминация, предявявани през 2009 г., се отличават и с по-голяма фактическа и правна сложност в сравнение с предходните години. Това налага провеждането на повече от едно заседание за изясняване на конкретния дискриминационен спор. ^ Регионалната администрация на КЗД се структурира през периода 2008-2009 г. чрез откриване на регионални представителства в административни центрове на България. Този процес не е завършен, тъй като не са обхванати всички области от територията на страната. В резултат и на разяснителната и информационната дейност на регионалните представители броят на жалбите и сигналите, депозирани в комисията, нараства. Активното и конструктивно участие на регионалните представители на КЗД в областта на превенцията затвърди позициите на комисията като независим орган за защита от дискриминация. ^ В процеса на своето утвърждаване като независим специализиран държавен орган КЗД създава връзки с различните заинтересовани страни в българското общество – институции, сдружения на гражданското общество и медии, като се стреми да бъде максимално полезна на гражданите и уязвимите групи. МТСП, МОН, МЗ, МВР и МВнР, Парламентарната комисия за правата на човека и вероизповеданията, административните, окръжните и районните съдилища в страната, както и други държавни институции, занимаващи се с проблемите на равнопоставеността, се превърнаха в ползотворен партньор в превантивната и практическата дейност на комисията. Комисията за защита от дискриминация продължи да работи добре с редица неправителствени организации. Тя укрепваше духа на партньорство, обмяната на знания и умения и разширяваше пътищата за предоставяне на независима помощ и консултации в гражданското общество. Утвърдени партньори на КЗД са: Съюз на слепите в България, Съюз на глухите в България, Съюз на инвалидите в България, Фондация на родители на деца с епилепсия, Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения, Български хелзинкски комитет, Център за нестопанско право, фондация „Български адвокати за права на човека”, Организация на евреите в България „Шалом”, фондация С.Е.Г.А., фондация „Междуетническа инициатива за човешки права”, фондация „Куиър България”, Конфедерацията за защита на здравето, „Джендър проект в България”, „Жар”, Институт „Отворено общество”, „Романи Бахт”, Център за психологически изследвания, Международен център по малцинствата и културните взаимодействия, Българска гей организация „Джемини”, Национален ромски център „Свети Георги”, Фондация „Европейски институт”, „Център за правна помощ – глас в България” и гражданска инициатива „Справедливост 21”. Комисията установи контакт и работи съвместно с Български съвет за бежанци и мигранти, Сдружение „Социален диалог”, Национално сдружение на студенти и младежи с увреждания. Тези партньорства допринасят за ефективността на широката кампания в обществото за повишаване на съзнанието, информираността и нетърпимостта към проявите на дискриминация. От друга страна, тези организации са своеобразен коректив как държавата чрез своите органи изпълнява задължението по осигуряване на равното третиране на гражданите. Изпълнени са успешно основните приоритети, залегнали в работата на комисията от 2008 г.: Активна международна дейност Участие в различни международни форуми – Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, Агенцията за основни човешки права, Консултативния комитет за равнопоставеност на мъжете и жените, Мрежата на европейските органи за равенство и др.; обмяна на опит с различни сродни комисии, включително и с Комисията за равни възможности на САЩ; предаване на опита на КЗД в други страни. Ползотворна работа по различни международни програми и проекти В периода 2005 – 2009 г. Комисията за защита от дискриминация съумя да се утвърди като институция с идеи, капацитет, визия и способност да разработва и осъществява интересни, иновативни, полезни за развитието на експертния потенциал и обществено значими проекти, утвърждавайки основните принципи на Европейската общност. КЗД активно участва като водещ изпълнител или партньор в европейски програми - „Прогрес”, „Младежта в действие срещу дискриминацията”, „Стратегическо партньорство за пълноценна интеграция на имигрантите в българското общество”, „ Матра” и др. Засилен контрол по изпълнение на актовете на комисията Дейността е обект на особено внимание от нейна страна. Наложени са редица задължителни предписания и принудителни административни мерки. Платени са десетки глоби за неизпълнение на нейни актове като елемент на контрола по изпълнението. Министерският съвет и други държавни органи са се съобразили с много от препоръките, направени от КЗД.   ^ Следващото изложение засяга степента на значимост на Комисията за защита от дискриминация в борбата срещу всички форми на дискриминация и нейното предотвратяване ^ Производството за установяване на дискриминация е регламентирано в глава четвърта, раздел І от Закона за защита от дискриминация. То е законодателна гаранция за спазване на правото на равно третиране на всеки гражданин на територията на Република България при упражняване на основни човешки права, на образование, достъп до здравеопазване, труд, пенсия, сдружаване на работниците и служителите, личен и семеен живот, достойнство на личността, достъп до стоки и услуги, социално подпомагане, свободно придвижване, вероизповедание и т.н. За засегнатото лице възниква правото на жалба, с която да инициира производство пред КЗД за установяване на дискриминация, когато бъде нарушено негово право или законен интерес чрез действие или бездействие, различно отношение или поведение в сравнение с други лица, намиращи се в сходно или еднакво положение, поради присъщи на засегнатото лице характеристики/признаци, посочени в закона, и няма разумно и обективно основание или законова цел за различно третиране. Законодателят е квалифицирал дискриминацията като неправомерно деяние, за което следва да се носи отговорност. КЗД като орган по равнопоставеност има правомощието да се произнася по спорове за дискриминация. Това представлява независимо разрешаване на конкретни правни спорове за дискриминация чрез правоприлагане. Необходимо е КЗД да установи какво казва действащата правна норма, кое е дължимото поведение, доколко реализираното поведение /действие или бездействие, административен акт, наредба или критерий/ е съобразено с предписанията на националното, международното или общностното антидискриминационно право в конкретния случай. ^ Дейността е правоприлагане, защото е насочена към разрешаване на правни спорове по повод конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването, белези, присъщи на правоприлагането. Процедурата, по която се решават спорове за твър дяна дискриминация, е сходна на съдебната процедура, а решението, с което се произнася КЗД, притежава белезите на акт на правоприлагане. ^ Дейността на КЗД в производството по глава четвърта, раздел І от Закон за защита от дискриминация се изразява в независимо и самостоятелно решаване на претенции за дискриминация в условията на състезателност, чието начало се поставя с конкретно сезиране. Производството пред КЗД се инициира от: 1. физически лица 2. сдружения на физически лица 3. юридически лица 4. държавни и общински органи чрез
Жалбата като инициативен документ за образуване на производство пред КЗД предполага, че лицето, което се оплаква, е лично засегнато от акт на дискриминация и има пряк правен интерес от нейното установяване. Сигналът като инициативен документ за образуване на производство пред КЗД предполага, че заявителят на сигнала не е лично засегнат от акт на дискриминация и няма пряк правен интерес от нейното установяване. В производствата комисията установява има ли засегнати лица /жертви на дискриминация/, които могат да бъдат няколко или неопределен кръг лица, но определяем по някои от защитените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци. Доклад от член на комисията като инициативен документ за образуване на производство пред КЗД е способ, чрез който комисията се самосезира в случаи на дискриминация с особена обществена значимост и има достатъчно данни, за да се предположи, че е извършена дискриминация. Засегнатите лица не винаги се идентифицират, когато нарушението засяга широк кръг от лица. Производствата пред КЗД се образуват предимно по жалби и сигнали на физически лица, сдружения на физически лица и юридически лица. Целта на производството е независимо и самостоятелно решаване на конкретни спорове за дискриминация между конкретни страни – нарушител/ извършител на дискриминационен акт и жертва на дискриминация. ^   През 2009 г. в Комисията за защита от дискриминация са постъпили ^ , 69 броя допълнения към тях и 3 доклада за самосезиране. Изпратени са 231 писма за отстраняване на нередовности на жалбите. 69 броя са жалбите, по които не са отстранени нередовностите и срокът за отстраняването им е изтекъл. Те представляват 6 % от общия брой постъпили в КЗД жалби за 2009 г. Образувани са 299 преписки (28 % от общия брой постъпили в КЗД жалби и сигнали). За тях са издадени 684 разпореждания на председателя на комисията. Постъпила е поща по e-mail по 214 случая без електронен подпис (тези, които са с електронен подпис, са приети за жалби и сигнали). Отговорите по електронен път са 184 броя. В изпълнение на чл. 47, т. 9 от Закона за защита от дискриминация и чл. 21, т. 1 от Правилника за устройство и дейността на Комисията за защита от дискриминация е оказана независима правна помощ на повече от 2500 души – на телефоните и в приемната на комисията, в откритите приемни, организирани от комисията в различни градове, от регионалните представители на КЗД в 14 града на страната. Част от гражданите, които са потърсили правна помощ в комисията, са консултирани като в правна кантора по въпроси, които не са от компетентността на КЗД. Те са насочени към институциите, пред които могат да поставят проблемите си и в каква форма да направят това. Изпратени са на „административния орган, който е компетентен да реши въпроса” – чл. 31, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), 379 броя жалби и сигнали (36 % от общия брой постъпили в КЗД жалби). Комисията е върнала с кратки указания за жалбоподателя (по чл. 31, ал. 4 от АПК) 316 броя жалби (30 % от общия брой постъпили в КЗД жалби). ^ 318 заседания са провели специализираните и разширените заседателни състави на КЗД по образувани преписки през 2008 г., от които 314 открити и 4 закрити заседания.  966 заседания са провели специализираните и разширените заседателни състави на КЗД по образувани преписки през 2009 г., от които 948 открити и 18 закрити заседания. Извод Дискриминационните оплаквания, предявявани през 2009 г., се отличават с по-голяма фактическа и правна сложност в сравнение с предходните години. Това налага провеждането на повече от едно заседание за изясняване на конкретния дискриминационен спор. ^ Комисията за защита от дискриминация в своя пълен състав провежда всяка седмица свои заседания. На тях се разглеждат организационни и административни въпроси, които засягат дейността на КЗД като институция. Същевременно на тези заседания КЗД в пълен състав се произнася в случаи за налагане на задължителни предписания, на принудителни административни мерки, прави предложения и препоръки до държавни и общински органи за преустановяване на практики за дискриминация и за отмяна или изменение на техни актове, издадени в нарушение на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенството в третирането. ^ Образуване на преписка Искането за образуване на производство трябва да отговаря на изискванията за допустимост, да е направено в писмена форма и придружено от превод на български език, в случай че иницативния документ е написан на чужд език, да съдържа името и наименованието на подателя, адрес или седалище и адрес на управление на подателя, ако е юридическо лице, изложение на обстоятелствата/фактите, на които се основават жалбата или сигналът, изложение на исканията към комисията съобразно регламентираните й правомощия. А те са да установи извършено нарушение, нарушителя и засегнатото лице, да определи вида и размера на санкцията, да приложи принудителни административни мерки. В този смисъл искането, отправено към комисията, трябва да отговаря на нейната материалноправна компетентност. Щом инициативният документ отговаря на изискванията за допустимост се образува производство с акт на председателя на КЗД, който разпределя преписката на заседателен състав, специализиран в материята по съответен признак на дискриминация. Състави Комисията разглежда конкретния спор в пет тричленни постоянни заседателни състави, определени чрез вътрешно функционално разделение по признаци, по които те са специализирани, в петчленни разширени състави (случаи на множествена дискриминация), които се произнасят по повече от един признак, и в ad hoc състави, които се формират, когато не е посочен изричен признак или когато член на някои от постоянните състави е вносител на доклада за самосезиране и не може да бъде член на този състав при разглеждане на образуваната преписка. Проучване Проучването се провежда от докладчик, определен между членовете на състава, разглеждащ преписката. Проучването има съществено значение в цялостното производство за решаване на конкретния спор, с оглед пълното и всестранно изясняване на обстоятелства и факти, твърдени от засегнатото лице или заявителя на сигнала. В тази фаза от производството се събират доказателства и доказателствени средства, които да обосноват решение, съответстващо на принципа за истинност. Законодателят е предвидил кратък 30-дневен срок за събиране на доказателства, който макар и инструктивен и с предвидена правна възможност за удължаване с още 30 дни, е крайно недостатъчен. Практиката на комисията сочи, че споровете са с все по-голяма фактическа и правна сложност. Нараства и броят оплаквания, основани на повече от един защитен признак - множествена дискриминация, в които всеки един от твърдените признаци на дискриминация подлежи на доказване. Целта на проучването е да се установят всички факти и обстоятелства от значение за спорния случай и то се провежда с оглед установяване на обективната истина. Изключен е всякакъв формализъм, който да пречи на установяването на обективната истина, като се използват широк кръг от начини и средства за събиране на доказателства. В процедурата по проучване участват освен докладчиците по преписките, вътрешни експерти от администрацията на КЗД, нейни регионални представители, външни експерти, притежаващи специални познания в определена област. В процедурата по проучване е застъпено служебното начало и инициатива на органа при събиране на доказателства. Казано с други думи, доказателства се събират и когато няма искане от заинтересованите лица. Служебното начало има изключително значение за справедливия изход на производството пред КЗД. То се състои в задължението на водещия производството орган по своя инициатива и със свои действия да осигури законосъобразното му развитие и участието на страните. Задължението да издаде законосъобразен акт включва спазването на процесу алните правила и предприемането на такива мерки, че гражданите, организациите и засегнатите лица, освен да изпълняват своите процесуални задължения, да се възползват от процесуалните права. Органът трябва да гарантира ефективната закрила на закона и правна защита включително по време на установяване на обективната истина по случая. Събирането на относими към спора доказателства е ефективно, защото законът предвижда и отговорност за лицата, които не съдействат на комисията и не предоставят поискани информация и доказателства в срок. Проучването не бива да се пренебрегва, тъй като постановените актове трябва да отговарят на принципа за истинност и да се основават на действителните факти от значение за случая. ^ За да се гарантират на всички страни в производството равни процесуални възможности за участие и защита на техни права и интереси, заинтересовани могат да бъдат всички граждани или организации, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от акта на комисията. Затова им се предоставя възможност да се запознаят със събраните доказателства и материали в проведеното проучване, преди фазата на открити заседания. Помирителното производство пред КЗД е фаза от цялостното производство, в която на страните се предоставя възможност да сключат споразумение. ^ На първо място, то не подлежи на обжалване, което спестява на страните и на органа време и подготовка за бъдещото съдебно производство с неясен изход. На второ място, спорът, който е предоставен за решаване от независимия специализиран орган, може да бъде решен по оптимален начин за страните съобразно тяхната воля. Съгласно принципа за служебното начало и принципа за бързина на производството комисията полага усилия за сключване на споразумение. Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила на решението. Единственото условие е споразумението да не противоречи на принципа за равно третиране, поради което органът по равнопоставеност следи служебно за съответствието му с антидискриминационните стандарти. Споразумение пред КЗД може да бъде сключено и само за част от спора. Когато споразумението, сключено между страните, съответства на изискванията на ЗЗДискр., комисията го одобрява със свое решение.
|
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка: 