ÊÎÌÈÑÈß ÇÀ ÇÀÙÈÒÀ ÎÒ ÄÈÑÊÐÈÌÈÍÀÖÈß icon

ÊÎÌÈÑÈß ÇÀ ÇÀÙÈÒÀ ÎÒ ÄÈÑÊÐÈÌÈÍÀÖÈß



Смотрите также:



страницы:   1   2   3   4   5   6   7   8   9
скачать







ÊÎÌÈÑÈß ÇÀ ÇÀÙÈÒÀ ÎÒ ÄÈÑÊÐÈÌÈÍÀÖÈß

ÐÅÏÓÁËÈÊÀ ÁÚËÃÀÐÈß

Ñîôèÿ 1125 áóë. Äðàãàí Öàíêîâ 35 òåë.: 02 807 30 30 ôàêñ: 02 870 84 48 www.kzd-nondiscrimination.com

1125 Sofia, Bulgaria 35, Dragan Tzankov Blvd. phone: + 359 2 807 30 30 fax: +395 0 870 84 48 www.kzd-nondiscrimination.com

^ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ



ПЪРВИ РАЗДЕЛ - Увод ...................................................................................4 ВТОРИ РАЗДЕЛ - Производство за защита от дискриминация ............9 ТРЕТИ РАЗДЕЛ - Превантивна дейност, изследвания и проучвания ..32 ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ - Административен капацитет............................46 ПЕТИ РАЗДЕЛ - Регионални представители ..........................................56 ШЕСТИ РАЗДЕЛ - Европейски проекти, международна дейност ........75 СЕДМИ РАЗДЕЛ - Актове на КЗД и контрол по изпълнението им .....86 ОСМИ РАЗДЕЛ - Заключение .....................................................................95





Дискриминацията е явление, което се среща във всички общества, то не е чуждо и на най-развити­те и стари демокрации в света. Тя има различни проявени форми и еволюира, тъй като се основава на социалните стереотипи и предразсъдъци, кои­то също бележат динамика във времето. Но обща нейна характеристика е, че отразява несправедли­во отношение към различния като към непълноце­нен индивид. Не винаги тя е преднамерена, а поня­кога е обусловена от подсъзнателните представи за добро и лошо, сформирани на база идеализиране на себеподобните и неприемане на различните. От гледна точка на жертвата дискриминацията е чувство на унижение и накърняване на човеш­кото достойнството, които тя счита, че не за­служава. Дискриминацията не засяга само конкретната жертва. Колкото и да е възможно тя да бъде обяс­нена с естественото устройство на човека, то в толкова по-голяма степен е опасна и вредна за съ­временното общество в контекста на глобализа­

ция в национален и международен аспект, защото е в състояние да подкопае демократичните цен­ности и принципи на достойнство, равноправие и взаимно уважение между хората. Дискриминаци­ята не само поставя в риск разбирателството, свободата, сигурността и мира. Тя потенциално може в мирно време да попречи на достигането на високо равнище на заетост и социална закрила, на повишаването на жизнения стандарт и качест­вото на живот, на икономическата и социалната интеграция.

Отчетът на Комисията за защита от дискри­минация (КЗД) за 2009 г. е от особено значение. Той е равносметка не само за нейната работа през годината, а включва и сравнителен ста­тистически анализ на дейността й през 5-го­дишния мандат.

През 2009 г. дейността на Комисията за защи­та от дискриминация е обусловена от следните предпоставки:




Държавна институция с изграден автори­тет в България и Европа Комисията за защита от дискриминация е незави­сим специализиран държавен орган за предотвра­тяване на дискриминация, защита от дискримина­ция и осигуряване равенство на възможностите, със значими правомощия в тази насока, установе­ни в чл. 47 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), включително да осъществява преван­тивни дейности за повишаване чувствителност­та на обществото по всички въпроси, свързани с дискриминацията. Комисията за защита от дискриминация е специ­ализиран орган за равенство по смисъла на анти­дискриминационното право на Европейския съюз (Директива 2000/43/ЕС, Директива 2002/73/ЕС, Директива 2004/113/ЕО, Директива 2006/54/ЕО). КЗД е създадена и функционира в съответствие с Парижките принципи (Резолюция 1992/54 на Ко­мисията на правата на човека, ООН) и Препоръка №2 на Европейската комисия срещу расизма и не­толерантността (ЕКРН) към Съвета на Европа. Съгласно европейските директиви страните членки трябва да делегират достатъчно правомо­щия на своите специализирани органи за равнопо­ставеност, така че те да могат да предоставят независима помощ на жертвите на дискриминация в разследването на техните жалби за дискримина­ция, да провеждат независими проучвания на дис­криминацията, да публикуват независими доклади и да отправят препоръки по всички въпроси, свър­зани с дискриминацията. Специализираният орган

за равнопоставеност трябва да има юридическа, финансова и оперативна независимост. Присъединяването на България към ЕС постави нови предизвикателства пред страната ни, осо­бено по отношение на законодателните промени, които засегнаха различни сфери от нашия живот и които трябваше да приведат в съответствие националното ни законодателство с европейско­то. Може да се отчете, че Република България е из­пълнила препоръките на ЕК и Комисията за защи­та от дискриминация успешно изпълнява задачите на национален антидискриминационен орган. КЗД е активен член на Европейската мрежа на ор­ганите за равенство EQUINET, в която членуват 36 сродни органи от всички държави членки на ЕС (КЗД беше представена в Управителния съвет на мрежата). С оглед на специфичните нейни компетенции Коми­сия за защита от дискриминация е посочена като национална институция за контакт с Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ по въпросите на престъпленията, мотивирани от предразсъдъци. Комисията членува в Консултативния комитет за равнопоставеност на жените и мъжете, Служба за демократични ин­ституции и човешки права, Агенцията за основни права, Европейската комисия срещу расизма и не­толерантността и много други. Комисията е в сътрудничество и с водещи евро­пейски неправителствени организации, защита­

ващи правата на рискови групи – Информационен офис на Съвета на Европа, Европейски форум на хората с увреждания, Европейски ромски информа­ционен офис, Migration Policy Group, Peace Education Projects – Холандия, UNISYS – Белгия, и други.



^ Значително увеличаване както на подадени­те жалби и сигнали до КЗД, така и на образува­ните производства пред комисията През 2009 г. в Комисия за защита от дискримина­ция са постъпили 1039 броя жалби и сигнали, дока­то през 2008 г. те са 738. През отчетната година са проведени от специализираните и разширени­те състави на КЗД 966 заседания по образувани преписки, а през 2008 г. те са 318. Разликата в цифрите е в пъти. Образуваните през 2009 г. преписки за разглежда­не са 299 броя. Комисията за защита от дискриминация е оказала през изминалата година независима правна помощ на повече от 2500 души – на телефоните и в при­емната на комисията, в откритите приемни, ор­ганизирани от комисията в различни градове, от регионалните представители на КЗД в 14 града на страната. Част от гражданите, които са потър­сили правна помощ в комисията, са консултирани като в правна кантора по въпроси, които не са от компетентността на КЗД. Те са насочени към ин­ституциите, пред които могат да поставят про­блемите си и в каква форма да направят това. Нарасналият брой жалби не значи увеличаване на дискриминацията като явление в страната. По­скоро гражданското общество е осъзнало ролята на КЗД и на антидискриминационните стандарти. Поради своята информираност и познаване на за­кона хората търсят чрез КЗД постигане на гене­рална превенция за недопускане на дискриминация. Оплакванията за дискриминация, предявявани през 2009 г., се отличават и с по-голяма фактическа и правна сложност в сравнение с предходните годи­ни. Това налага провеждането на повече от едно заседание за изясняване на конкретния дискрими­национен спор.

^ Действащи регионални представители на КЗД в 14 областни градове от България Регионалната администрация на КЗД се структу­рира през периода 2008-2009 г. чрез откриване на регионални представителства в административ­ни центрове на България. Този процес не е завър­шен, тъй като не са обхванати всички области от територията на страната. В резултат и на разяснителната и информационната дейност на регионалните представители броят на жалбите и сигналите, депозирани в комисията, нараства. Ак­тивното и конструктивно участие на регионал­ните представители на КЗД в областта на пре­венцията затвърди позициите на комисията като

независим орган за защита от дискриминация.

^ Стабилно и ползотворно сътрудничество с държавни и общински органи, сродни институ­ции и НПО В процеса на своето утвърждаване като неза­висим специализиран държавен орган КЗД създа­ва връзки с различните заинтересовани страни в българското общество – институции, сдруже­ния на гражданското общество и медии, като се стреми да бъде максимално полезна на гражда­ните и уязвимите групи. МТСП, МОН, МЗ, МВР и МВнР, Парламентарната комисия за правата на човека и вероизповеданията, административни­те, окръжните и районните съдилища в страната, както и други държавни институции, занимаващи се с проблемите на равнопоставеността, се пре­върнаха в ползотворен партньор в превантивната и практическата дейност на комисията. Комисията за защита от дискриминация продъл­жи да работи добре с редица неправителствени организации. Тя укрепваше духа на партньорство, обмяната на знания и умения и разширяваше пъ­тищата за предоставяне на независима помощ и консултации в гражданското общество. Утвърдени партньори на КЗД са: Съюз на слепите в България, Съюз на глухите в България, Съюз на инвалидите в България, Фондация на родители на деца с епилепсия, Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения, Български хелзинкски комитет, Център за нестопанско право, фондация „Български адвокати за права на човека”, Органи­зация на евреите в България „Шалом”, фондация С.Е.Г.А., фондация „Междуетническа инициатива за човешки права”, фондация „Куиър България”, Кон­федерацията за защита на здравето, „Джендър проект в България”, „Жар”, Институт „Отворено общество”, „Романи Бахт”, Център за психологи­чески изследвания, Международен център по мал­цинствата и културните взаимодействия, Българ­ска гей организация „Джемини”, Национален ромски център „Свети Георги”, Фондация „Европейски ин­ститут”, „Център за правна помощ – глас в Бъл­гария” и гражданска инициатива „Справедливост 21”. Комисията установи контакт и работи съв­местно с Български съвет за бежанци и мигранти, Сдружение „Социален диалог”, Национално сдруже­ние на студенти и младежи с увреждания. Тези партньорства допринасят за ефективност­та на широката кампания в обществото за по­вишаване на съзнанието, информираността и нетърпимостта към проявите на дискриминация. От друга страна, тези организации са своеобра­зен коректив как държавата чрез своите органи изпълнява задължението по осигуряване на равно­то третиране на гражданите.

Изпълнени са успешно основните приоритети, за­легнали в работата на комисията от 2008 г.:

Активна международна дейност

Участие в различни международни форуми – Съ­вета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейската коми­сия срещу расизма и нетолерантността, Аген­цията за основни човешки права, Консултатив­ния комитет за равнопоставеност на мъжете и жените, Мрежата на европейските органи за равенство и др.; обмяна на опит с различни сродни комисии, включително и с Комисията за равни възможности на САЩ; предаване на опита на КЗД в други страни.

Ползотворна работа по различни международ­ни програми и проекти

В периода 2005 – 2009 г. Комисията за защита от дискриминация съумя да се утвърди като институция с идеи, капацитет, визия и способ­ност да разработва и осъществява интересни, иновативни, полезни за развитието на експерт­ния потенциал и обществено значими проекти, утвърждавайки основните принципи на Европей­ската общност. КЗД активно участва като водещ изпълнител

или партньор в европейски програми - „Прогрес”, „Младежта в действие срещу дискриминацията”, „Стратегическо партньорство за пълноценна интеграция на имигрантите в българското об­щество”, „ Матра” и др.

Засилен контрол по изпълнение на актовете на комисията Дейността е обект на особено внимание от нейна страна. Наложени са редица задължителни предписания и принудителни административни мерки. Платени са десетки глоби за неизпълне­ние на нейни актове като елемент на контрола по изпълнението. Министерският съвет и други държавни органи са се съобразили с много от препоръките, направени от КЗД.





^ ПРОИЗВОДСТВО ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Следващото изложение засяга степента на значимост на Комисията за защита от дискриминация в борба­та срещу всички форми на дискриминация и нейното предотвратяване

^ ЦЕЛИ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД КЗД

Производството за установяване на дискриминация е регламентирано в глава четвърта, раздел І от Зако­на за защита от дискриминация. То е законодателна гаранция за спазване на правото на равно третира­не на всеки гражданин на територията на Република България при упражняване на основни човешки пра­ва, на образование, достъп до здравеопазване, труд, пенсия, сдружаване на работниците и служителите, личен и семеен живот, достойнство на личността, достъп до стоки и услуги, социално подпомагане, сво­бодно придвижване, вероизповедание и т.н. За засегнатото лице възниква правото на жалба, с която да инициира производство пред КЗД за уста­новяване на дискриминация, когато бъде нарушено негово право или законен интерес чрез действие или бездействие, различно отношение или поведение в сравнение с други лица, намиращи се в сходно или еднакво положение, поради присъщи на засегнатото лице характеристики/признаци, посочени в закона, и няма разумно и обективно основание или законова цел за различно третиране. Законодателят е квалифицирал дискриминацията като неправомерно деяние, за което следва да се носи отговорност. КЗД като орган по равнопоставеност има правомо­щието да се произнася по спорове за дискриминация. Това представлява независимо разрешаване на кон­кретни правни спорове за дискриминация чрез пра­воприлагане. Необходимо е КЗД да установи какво казва действащата правна норма, кое е дължимото поведение, доколко реализираното поведение /дейст­вие или бездействие, административен акт, наредба или критерий/ е съобразено с предписанията на наци­оналното, международното или общностното анти­дискриминационно право в конкретния случай.

^ Производството е дейност по прилагане на зако­ните и в този смисъл се извършва въз основа и в изпълнение на закона.

Дейността е правоприлагане, защото е насочена към разрешаване на правни спорове по повод конкретно се­зиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването, белези, присъщи на правоприлагането. Процедурата, по която се решават спорове за твър­

дяна дискриминация, е сходна на съдебната процеду­ра, а решението, с което се произнася КЗД, притежа­ва белезите на акт на правоприлагане.

^ Произнасянето има смисъл на отсъждане какво казва законът по конкретния случай, а не някаква друга цел.

Дейността на КЗД в производството по глава чет­върта, раздел І от Закон за защита от дискриминация се изразява в независимо и самостоятелно решаване на претенции за дискриминация в условията на със­тезателност, чието начало се поставя с конкретно сезиране.

Производството пред КЗД се инициира от:


1. физически лица


2. сдружения на физически лица


3. юридически лица


4. държавни и общински органи


чрез

  1. жалби

  2. сигнали

  3. доклад от член на комисията (самосезиране)




Жалбата като инициативен документ за образува­не на производство пред КЗД предполага, че лицето, което се оплаква, е лично засегнато от акт на дис­криминация и има пряк правен интерес от нейното установяване. Сигналът като инициативен документ за образуване на производство пред КЗД предполага, че заявителят на сигнала не е лично засегнат от акт на дискрими­нация и няма пряк правен интерес от нейното уста­новяване. В производствата комисията установява има ли засегнати лица /жертви на дискриминация/, които могат да бъдат няколко или неопределен кръг лица, но определяем по някои от защитените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци. Доклад от член на комисията като инициативен документ за образуване на производство пред КЗД е способ, чрез който комисията се самосезира в случаи на дискриминация с особена обществена значимост и има достатъчно данни, за да се предположи, че е извършена дискриминация. Засегнатите лица не ви­наги се идентифицират, когато нарушението засяга

широк кръг от лица. Производствата пред КЗД се образуват предимно по жалби и сигнали на физически лица, сдружения на фи­зически лица и юридически лица. Целта на производството е независимо и самос­тоятелно решаване на конкретни спорове за дис­криминация между конкретни страни – нарушител/ извършител на дискриминационен акт и жертва на дискриминация.

^ Получени жалби и сигнали през годините:





През 2009 г. в Комисията за защита от дискримина­ция са постъпили ^ 1039 броя жалби и сигнали, 69 броя допълнения към тях и 3 доклада за самосезиране. Из­пратени са 231 писма за отстраняване на нередовно­сти на жалбите. 69 броя са жалбите, по които не са отстранени нередовностите и срокът за отстраня­ването им е изтекъл. Те представляват 6 % от общия брой постъпили в КЗД жалби за 2009 г. Образувани са 299 преписки (28 % от общия брой по­стъпили в КЗД жалби и сигнали). За тях са издадени 684 разпореждания на председателя на комисията. Постъпила е поща по e-mail по 214 случая без електро­нен подпис (тези, които са с електронен подпис, са

приети за жалби и сигнали). Отговорите по електро­нен път са 184 броя. В изпълнение на чл. 47, т. 9 от Закона за защита от дискриминация и чл. 21, т. 1 от Правилника за устрой­ство и дейността на Комисията за защита от дис­криминация е оказана независима правна помощ на повече от 2500 души – на телефоните и в приемната на комисията, в откритите приемни, организирани от комисията в различни градове, от регионалните представители на КЗД в 14 града на страната. Част от гражданите, които са потърсили правна помощ в комисията, са консултирани като в правна канто­ра по въпроси, които не са от компетентността на КЗД. Те са насочени към институциите, пред които могат да поставят проблемите си и в каква форма да направят това. Изпратени са на „административния орган, който е компетентен да реши въпроса” – чл. 31, ал. 1 от Ад­министративнопроцесуалния кодекс (АПК), 379 броя жалби и сигнали (36 % от общия брой постъпили в КЗД жалби). Комисията е върнала с кратки указания за жалбопода­теля (по чл. 31, ал. 4 от АПК) 316 броя жалби (30 % от общия брой постъпили в КЗД жалби).

^ Заседания по образувани преписки на спе­циализираните и разширените състави на КЗД:

318 заседания са провели специализираните и разши­рените заседателни състави на КЗД по образувани

преписки през 2008 г., от които 314 открити и 4 за­крити заседания.



966 заседания са провели специализираните и раз­ширените заседателни състави на КЗД по образу­вани преписки през 2009 г., от които 948 открити и 18 закрити заседания.

Извод Дискриминационните оплаквания, предявявани през 2009 г., се отличават с по-голяма фактическа и прав­на сложност в сравнение с предходните години. Това налага провеждането на повече от едно заседание за изясняване на конкретния дискриминационен спор.

^ Проведени заседания на комисията в де­ветчленен състав

Комисията за защита от дискриминация в своя пъ­лен състав провежда всяка седмица свои заседания. На тях се разглеждат организационни и администра­тивни въпроси, които засягат дейността на КЗД като институция. Същевременно на тези заседания КЗД в пълен състав се произнася в случаи за нала­гане на задължителни предписания, на принудителни административни мерки, прави предложения и препо­ръки до държавни и общински органи за преустановя­ване на практики за дискриминация и за отмяна или изменение на техни актове, издадени в нарушение на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенството в третирането.

^ Фази на производството

Образуване на преписка Искането за образуване на производство трябва да отговаря на изискванията за допустимост, да е на­правено в писмена форма и придружено от превод на български език, в случай че иницативния документ е написан на чужд език, да съдържа името и наимено­ванието на подателя, адрес или седалище и адрес на управление на подателя, ако е юридическо лице, изло­жение на обстоятелствата/фактите, на които се основават жалбата или сигналът, изложение на иска­нията към комисията съобразно регламентираните й правомощия. А те са да установи извършено нару­шение, нарушителя и засегнатото лице, да определи вида и размера на санкцията, да приложи принудител­ни административни мерки. В този смисъл искането, отправено към комисията, трябва да отговаря на нейната материалноправна компетентност. Щом инициативният документ отговаря на изисква­нията за допустимост се образува производство с акт на председателя на КЗД, който разпределя препи­ската на заседателен състав, специализиран в мате­рията по съответен признак на дискриминация.

Състави Комисията разглежда конкретния спор в пет три­членни постоянни заседателни състави, определени чрез вътрешно функционално разделение по признаци, по които те са специализирани, в петчленни разшире­ни състави (случаи на множествена дискриминация), които се произнасят по повече от един признак, и в ad hoc състави, които се формират, когато не е по­сочен изричен признак или когато член на някои от постоянните състави е вносител на доклада за само­сезиране и не може да бъде член на този състав при разглеждане на образуваната преписка.

Проучване Проучването се провежда от докладчик, определен между членовете на състава, разглеждащ преписка­та. Проучването има съществено значение в цялост­ното производство за решаване на конкретния спор, с оглед пълното и всестранно изясняване на обстоя­телства и факти, твърдени от засегнатото лице или заявителя на сигнала. В тази фаза от производство­то се събират доказателства и доказателствени средства, които да обосноват решение, съответ­стващо на принципа за истинност. Законодателят е предвидил кратък 30-дневен срок за събиране на доказателства, който макар и инстру­ктивен и с предвидена правна възможност за удъл­жаване с още 30 дни, е крайно недостатъчен. Прак­тиката на комисията сочи, че споровете са с все по-голяма фактическа и правна сложност. Нараства и броят оплаквания, основани на повече от един защи­тен признак - множествена дискриминация, в които всеки един от твърдените признаци на дискримина­ция подлежи на доказване. Целта на проучването е да се установят всички фа­кти и обстоятелства от значение за спорния случай и то се провежда с оглед установяване на обектив­ната истина. Изключен е всякакъв формализъм, който да пречи на установяването на обективната истина, като се използват широк кръг от начини и средства за събиране на доказателства. В процедурата по про­учване участват освен докладчиците по преписките, вътрешни експерти от администрацията на КЗД, нейни регионални представители, външни експерти, притежаващи специални познания в определена об­ласт. В процедурата по проучване е застъпено служебно­то начало и инициатива на органа при събиране на доказателства. Казано с други думи, доказателства се събират и когато няма искане от заинтересова­ните лица. Служебното начало има изключително значение за справедливия изход на производството пред КЗД. То се състои в задължението на водещия производството орган по своя инициатива и със свои действия да осигури законосъобразното му развитие и участието на страните. Задължението да издаде законосъобразен акт включва спазването на процесу­

алните правила и предприемането на такива мерки, че гражданите, организациите и засегнатите лица, освен да изпълняват своите процесуални задължения, да се възползват от процесуалните права. Органът трябва да гарантира ефективната закрила на закона и правна защита включително по време на установя­ване на обективната истина по случая. Събирането на относими към спора доказателства е ефективно, защото законът предвижда и отговорност за лица­та, които не съдействат на комисията и не предос­тавят поискани информация и доказателства в срок. Проучването не бива да се пренебрегва, тъй като постановените актове трябва да отговарят на принципа за истинност и да се основават на дейст­вителните факти от значение за случая.

^ Помирително производство За да се гарантират на всички страни в производ­ството равни процесуални възможности за участие и защита на техни права и интереси, заинтересова­ни могат да бъдат всички граждани или организации, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от акта на комисията. Затова им се пре­доставя възможност да се запознаят със събраните доказателства и материали в проведеното проучва­не, преди фазата на открити заседания. Помирителното производство пред КЗД е фаза от цялостното производство, в която на страните се предоставя възможност да сключат споразумение.

^ Споразумението е огромно предимство пред изда­ването на решение

На първо място, то не подлежи на обжалване, което спестява на страните и на органа време и подго­товка за бъдещото съдебно производство с неясен изход. На второ място, спорът, който е предоставен за ре­шаване от независимия специализиран орган, може да бъде решен по оптимален начин за страните съобраз­но тяхната воля. Съгласно принципа за служебното начало и принципа за бързина на производството ко­мисията полага усилия за сключване на споразумение. Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила на решението. Единственото условие е спора­зумението да не противоречи на принципа за равно третиране, поради което органът по равнопоставе­ност следи служебно за съответствието му с анти­дискриминационните стандарти. Споразумение пред КЗД може да бъде сключено и само за част от спора. Когато споразумението, сключено между страните, съответства на изискванията на ЗЗДискр., комисия­та го одобрява със свое решение.




оставить комментарий
страница1/9
Дата10.10.2011
Размер9,28 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы:   1   2   3   4   5   6   7   8   9
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Документы

наверх