Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения icon

Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения


Смотрите также:
Семинарна програма Смолян 22-24 март 2002 съвместно с асоциацията на родопските общини Смолян...
Проекта «Математика в биологии»...
Учебна програма на дисциплината: аналогова схемотехника, включена в учебния план на специалност...
Аннотация
По програма socrates gr u ndtvig 2 съдържани е: Въведение Резюме на проекта Изпълнение на...
Рассчитана оптимальная программа ремонта участка...
Рассчитана оптимальная программа ремонта участка...
Приложения к научным периодическим изданиям из Перечня...
Дипломное проектирование представляет собой завершающий этап обучения в вузе и имеет целью...
Зеленин Андрей Викторович Технический писатель переводчик...
Учебна програма по дисциплината: оптика включена в учебния план на специалност: медицинска...
Лингвистические приложения теории фреймов...



Загрузка...
страницы: 1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   43
вернуться в начало
скачать

Сърбия и Черна гора


^ Digitisation and central information system for all museums of Montenegro

Проект за създаване на широка поредица от информационни и документационни системи, които ще свържат всички музеи в Черна гора с Националния музей като тяхна централна институция. (Уебсайта е в подготовка.)


Словения


Conference of Slovene public libraries

Главната тема на конференцията през 2003-та беше кооперирането между библиотеки, архиви и музеи и през 2004-та -- кооперирането в дигиталната среда.

http://www.neumann-haz.hu/db/dia_en.html


Visiting Art Project

Три местни участия в проект от септември 2003 до март 2004. Целта на проекта беше съставянето на Mapping the Infrastructures of the Museums, Archives and Libraries Sector in Slovenia and Hungary. Resource, 2003. ISBN 1-903743-36-2. http://www.mla.gov.uk/documents/id585arep.pdf


Испания


State Public Library of Tarragona

Подкрепа и документационно обслужване за местните учебни центрове / Local Studies Centres/, резултат от стратегическо партньорство с Instituto Ramon Muntaner, фондация за развитието на местни изследвания в Каталония.

http://cultura.gencat.es/bpt/actual/docs/conveni.pdf


Швеция


^ Image Databases and Digitisation - platform for ALM-collaboration

Съвместен дигитален проект между Кралската библиотека - Националната библиотека на Швеция, Националния музей, Националната комисия за наследството и Националния архив на Швеция. http://abm.kb.se/eng.htm


Украйна


Museum.org.ua

Събира широко културно наследство на страната, фокусирано върху изкуството и историята в електронна медиа. Представя Украинските музеи, подготвя и изпраща e-материали (текст, снимки, видео и др.) до Украинския международен център (УМЦ). УМЦ публикува тези материали безплатно на уеб сайта на проекта.

http://museum.iatp.org.ua/UIC/INDEX.HTM


Обединеното кралство


^ Creating Partnerships

Он-лайн ресурс, предназначен да подпомага креативното сътрудничество между библиотеки, музеи и изкуството. Той съставя the East Midlands Books Connect project http://artsandlibraries.org.uk/bc/, проект, който бе предназначен пилотно да демонстрира как книгите и четенето може да вдъхновят нови начини за съвместна работа по темите на социалното приобщаване, сближаването на общността и културното разнообразие. http://www.artsandlibraries.org.uk/creatingpartnerships/index.html


^ Citizenship Past

Главният учебен ресурс, развит от консорциум от пресичане на сектори, съдържащ Колекцията Форд на Британските официални публикации, библиотеката на Университета в Саутхемптън, архивният отдел на Западен Йоркшир и Обществото на децата.

http://www.citizenshippast.org.uk/about/about.html


East Midlands Oral History Archive

Това партньорство между Центъра за градска история на Университета в Leicester, Общината и местните музеи и библиотека, роди повече от 20 колекции и има също генерирани нови записи с устна история. http://www.le.ac.uk/emoha/


^ Linking Arms

Това е партньорство на Националните архиви, Националните архиви на Шотландия, Националната библиотека на Уелс и Държавния архив на Северна Ирландия, заедно с регионални и местни организации и базирани на общността архиви. Целта: да се развие един архивен вход, да се развиват всички съществуващи мрежови информации относно архивите в Обединеното кралство.

http://www.ukat.org.uk/news/lcraven20040616.pdf.


^ Museums, Libraries and Archives Council (MLA)

Това е национална агенция за развитие, работеща за и от името на музеите, библиотеките и архивите, и съветваща правителството върху политиката и приоритетите на сектора. Тя е представена на регионално ниво от девет Регионални агенции (RAs), по една от всеки английски регион. http://www.mla.gov.uk/


^ Обратно към съдържанието


The Calimera Project is funded under the  European Commission,
IST Programme


The Calimera Project is funded under the  European Commission,
IST Programme


The Calimera Project is funded under the  European Commission,
IST Programme


The Calimera Project is funded under the  European Commission,
IST Programme





Н
The Calimera Project is funded under the  European Commission,
IST Programme


The Calimera Project is funded under the  European Commission,
IST Programme


The Calimera Project is funded under the  European Commission,
IST Programme


The Calimera Project is funded under the  European Commission,
IST Programme

асоки на проекта Калимера

Работни модели


ОБХВАТ


Проблемите, разглеждани в тези насоки, включват:

^ Финансиране и финансови възможности

Безплатни и отворени източници на софтуер

Външни източници

Доставчици на приложна услуга

Договори за ниво на обслужване

Работа в мрежа

Права на интелектуалната собственост

Управление на връзките с клиента


^ ПРОБЛЕМИ НА ПОЛИТИКАТА Обратно към обхват


Организациите в сферата на културното наследство - музеи, библиотеки и архиви, застават с лице към новите предизвикателства в един период на редуциране на публичните фондове и увеличаване стойността на тяхната полезност за обществото. Те трябва да намерят пътища за определяне и посрещане на цената на въвеждане на нови услуги. В този контекст, те все повече се фокусират върху дистанционното движение на колекция към потребител или посетител-близък център, търсят по-ефективни пътища за развитие на управлението на вътрешните ресурси и предимства в предоставянето на по-добри и ценни услуги.


Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) все повече стават крайно необходими за институтите в сферата на културното наследство. Ползването на ИКТ в организациите е признато като важен фактор за подобряване на управлението на ресурси и активи. Информационните системи могат да подпомогнат рационализирането и оптимизирането на всички аспекти на връзката между организациите и тяхната вътрешна и външна среда, още повече, че съвременните организации оперират в мрежовия контекст на информационното общество.


Въпреки всичко, индивидуалните музеи, архиви и библиотеки имат съществена мисия, която ги концентрира върху грижата и ползването на техните колекции в полза на крайния потребител. Според установения ред, за да достигнат по-добро ползване на информационните технологии и използването на възможностите, предоставени от информационното общество, те трябва да търсят ефективни пътища, осигурявайки и изграждайки необходимата технологична инфраструктура и услуги. Създаването на нови пътища за кооперация и интеграция, които граничат с бизнеса и техническата среда ( правителство, други организации в сферата на културното наследство и доставчици на технология), е съществено.


Също така, доближаването ще помогне на организациите в сферата на културното наследство да разпространяват обектите на Плана за действие е-Европа 2005 [1], който насърчава ползването на дигитални технологии, целейки да осигури на всеки един член на Европейския съюз достъп до новата информационна и комуникационна технологии и максимално пълноценно позлване на същата.


^ НАСОКИ ЗА ДОБРА ПРАКТИКА Обратно към обхват


Организациите в сферата на културното наследство трябва да търсят политики, които ще им помогнат да създават конкурентноспособна информационна технологична инфраструктура. Те имат нужда да търсят начини да определят и посрещнат цената за въвеждането на нови дигитални услуги, но без да излагат на опасност основната си мисия - да обслужват обществото. За дискутиране на тези проблеми, виж the NINCH Guide to Good Practice in the Digital Representation and Management of Cultural Heritage Materials [2] и Building and Sustaining Digital Collections: Models for Libraries and Museums. Council on Library and Information Resources, Washington, D.C., August 2001. ISBN 1-887334-85-8 [3].


Растежът на ИКТ води към създаването на надеждни нови бизнес модели, които, потенциално, да бъдат ползвани за управлението и разпространяването на информационните предимства на организациите в сферата на културното наследство. Насоките очертават най-обещаващите от тези модели.


Моделите на безплатни и отворени източници, външни източници и моделите за Доставка на приложни услуги са вече доказали ценността си, особено за по-малките и местни музеи, библиотеки и архиви, които не винаги имат вещината и финансовите и познавателни ресурси да развиват собствена вътрешна управленска инфраструктура и технологични проекти. В частност, Доставката на приложни услуги може да предоставя полезни приложения и услуги извън Интернет, които биха могли да улеснят мисията им и да ги снабдят с ефективни средства за стандартните работни процедури. Работещи в мрежа и с посреднически организации, те могат да подпомогнат институциите за наследството да пропагандират знания и да променят най-добрата практика, запазвайки предимствата си. Обсъждането би трябвало да доведе до Защита на интелектуалната собственост и до мениджмънт на взаимоотношенията с клиента.


“Какво може да се направи в един комерсиален свят?”, е може би неподходящ за организациите с идеална мисия въпрос. Въпреки това, музеи, библиотеки и архиви би трябвало да търсят какво точно комерсиалните организации правят, и да извлекат ползи за себе си, превръщайки се един вид в потребителски центрове за обществени услуги с регулирани системи.


Избраният работен модел би трябвало да е подходящ и да бъде част от стратегията на проектния план (виж насоките на ^ Стратегическо планиране). Например, когато се планира проект за дигитализация, избраният работен модел би могъл да бъде външен модел.


Много комерсиални организации продават услуги срещу продукти, така че да има съответствие. Работният модел е механизмът, при който “бизнесът” произвежда повторение и ползи и покрива тяхната стойност. Типичният, много опростен работен модел се състои от следните елементи:

  • как да се подберат клиентите;

  • как да се определят и диференцират предлаганите им продукти;

  • как да се привлекат и запазят клиенти;

  • как да се отиде на пазара (рекламна и дистрибуторска стратегия);

  • как да се дефинират целите за изпълнение;

  • как да се очертаят ресурсите;

  • как се извлича полза.


Такъв модел може да бъде адаптиран за ползване от музей, библиотека или архив. Вариантите на всички тези елементи са приложими за всички типове работен модел, но всеки бизнес модел има специфичен фокус. Когато се развива бизнес модел, главният проблем за обсъждане включва:

  • кой е потребителят, т.е. обществото, културният сектор, образователният сектор, правителственият сектор, комерсиални организации; (важно в CRM модела);

  • продуктите, които ще бъдат предлагани т.е. услуги, стоки за продажба; (важно в модела за финансиране и финансови възможности);

  • маркетинг на услугата; (важно в CRM и финансовия модели);

  • дефиниция на целите на изпълнение; (важно във всички модели);

  • финансови ресурси, т.е. доходи от обществени субсидии, стипендии и др.п.; (важни за модела на финансиране и финансови възможности);

  • други ресурси като сгради, оборудване, персонал; (важно за външни източници, доставчик на приложна услуга /ASP/, SLA и работа в мрежа модели);

  • стойност; (важно за външни източници, доставчик на приложна услуга /ASP/, SLA и работа в мрежа модели);

  • типове произведени доходи, за да покрият цената (важни за модела на финансиране и финансови възможности);


Финансиране и финансови възможности Обратно към обхват

Все повече институтите в сферата на културното наследство са под натиск да реализират някаква финансова възвръщаемост на инвестициите в дигитализацията. Това е нещо, за което повечето музеи, библиотеки и архиви не са свикнали да мислят. Традиционно те виждат ресурсите като предимство да бъдат предоставяни безплатно за доброто на обществото. Много музеи и повечето архиви и библиотеки са зависими от постоянното финансиране и в някои страни може би се изисква законодателството да се погрижи сериозно за “основните” безплатни услуги.


Цената на културното наследство, може да се каже, е по-голяма от икономическата или пазарната цена; неговата социална и образователна полза за обществото е също част от тази цена. Ето защо е важно за създателите на политиката да имат реалистичен поглед върху потенциалната финансова възвращаемост на инвестициите, така както е относително необичайно за културните институти да се определя ползата във финансови термини. Въпреки всичко, в много случаи е нужно приходът да бъде намерен, тръгвайки по някакъв начин в посока на покриване на стойности. Точно затова пазарните възможности не могат да бъдат игнорирани.

Маркетингът е съществен за привличане на вниманието на потребителите и може да взема много форми:

      • финансиране на уеб сайта чрез продаване на рекламни плакати и др.п.;

  • рекламиране на уеб сайт във вестници и списания;

  • презентации по радиото и телевизията;

  • привличане на вниманието на търговските панаири и събития в общността;

  • вземайки участие в национални и международни промоции като седмици на националните архиви;

  • публикувайки брошури;

  • чрез информационно насочване при туристите.

Това би могло да е полезно, за да се развие пазарна ниша и целеви ресурси в тази насока. Ценно е също да има изображение на търговска марка.


Начините, по които биха могли да се произвеждат доходи, трябва да включват:

  • за обществото:

  • искайки “същностни/основни” услуги;

  • искайки копия,фотографии и др.п.;

  • продажба на съдържание он-лайн (т.е. чрез позволяване на потребителите да преглеждат каталога и да търсят сбити изображения и искане на цена за сваляне на пълен текст или широко изображение );

  • продажба на продукти (подаръци, картитички и т.н.) он-лайн, пряко в подаръчния магазин и/или чрез търговски канали и туристически агенции и др.п. Ако е възможно, създаване на търговска марка и развитие на уникални продукти, свързани с ресурсите на институцията;

  • продавайки закуски;

  • развитие и маркетинг на дигитални продукти, такива като CD-ROMs, видео, ДВД, аудио. Това може да бъде направено чрез партньорство с търговски компании или използвайки спонсорство;

  • за образователния сиктор:

  • лицензирайки он-лайн употребатана дигитални ресурси и плащайки за тяхното ползване;

  • специални дигитални ресурси за употреба като курсови материали;

  • развивайки базирани на абонамент информационни услуги и виртуална среда;

  • продавайки или лицензирайки правата за ползване на съдържание в “обучаващите обекти” (виж насоките на Учене);

  • предлагайки обучение вкъщи, extra mural or online – таксите биха могли да бъдат плащани частично, ако предложеното е приложимо;

  • “продавайки” образователни екскурзии и посещения.

  • за културния сектор:

    • произвеждайки и продавайки копия от художествени творби;

    • “продавайки” информация, съдържание (като видео и аудио ленти) и услуги (като експерти за подпомагане в програмите) за предаване в медийни организации за ползване в програмите (това е също форма на реклама);

    • за търговския сектор:

      • “продавайки” ценност, в допълнение към бизнес информационното обслужване на фирмите;

      • “продавайки” обучителни курсове, съответни на нуждите на местните фирми.


За увеличаване на основното финансиране, културните организации трябва да обмислят лобиране и застъпничество на национално и местно ниво; въздействие върху общественото мнение и формиране на групи от приятели; кандидатстване за финансиране; външни източници или общи услуги, разпространявани с други организации или с частния сектор; произведени доходи или плащания за услуги.


За дискусия върху нарастването ценноста на културните предимства виж the DigiCULT report: ^ Technological landscapes for tomorrow’s cultural economy: Unlocking the value of cultural heritage. [4].


В последното десетилетие се наблюдава нарастване на “предлаганата цена на културата” в музеите, библиотеките и архивите в много страни. Правителствата, EО и други органи и фондации избират каналите на финансиране чрез конкурентни оферти. По този начин могат да се реализират забележителни инвестиции за изпълнението на нови политики или услуги, които не биха могли да бъдат възможни за основното финансиране. Тази конкуренция за пари също може да бъде считана от правителствата като водеща за повечето иновации, за предприемачество и пазарно отворена култура. Музеите, библиотеките и архивите трябва да идентифицират устойчиво наддаване при удобни случаи и да подготвят ефективни оферти. Това изисква инвестиция на време, пари (често набелязаното финансиране трябва да бъде намерено), и умения на персонала. Обучението може би изисква да се обучи персоналът за изготвяне на успешни оферти (виж насоките на Персонал).


По-малките институции биха могли да използват възможностите на развиващото се партньорство:

  • с други културни институции за съвместно финансиране. Консорциумът би могъл да даде по-добра позиция на проекта и да впечатли финансиращия орган;

  • с издателите, създателите на предавания и други културни организации, провеждащи пазарни изследвания, да стимулират интереса в специфични теми, предмети на обсъждане, и пазар на продукти и услуги.



Безплатни и отворени източници на софтуер Обратно към обхват

Компонент на основния комерсиален бизнес модел са цените. За музеите, библиотеките и архивите основната цена ще бъде технологичната опора на услугата. Модел, който напоследък създава голям интерес, специално в контекста на публичната администрация и некомерсиалния сектор, е този за безплатни и отворени източници. Безплатно в този контекст би трябвало да се разбира в смисъл по-скоро на “свободен разговор”, отколкото “свободно развлечение”. Отворени източници на софтуер ще имат по-ниска първоначална цена (типово определени към таксите за услуги, поръчани и създадени), но ще искат повече специализирани технически умения за поддържане.


Отворен източник на софтуер[^ 5] и безплатен софтуер(OSS/FS) [6] са две инициативи в полето на компютърната наука, които имат една и съща цел, а именно, да дадат на потребителите свободата да качват, копират, разпространяват, учат, променят и подобряват софтуера. Това не означава, че OSS/FS софтуер е по необходимост безплатен. OSS/FS адвокатите причисляват към “разпространяване на свободен софтуер за такса'', слагайки акцента върху това, че никой не притежава изключителните права за разпространение на OSS/FS софтуер и никой не може да поставя ограничения върху повторното ползване и промени на този софтуер и кодирането на източника би трябвало да бъде част от разпространяването.


Разликата между движението на OSS и FS е наистина подчертана. За движението на отворените източници, проблемът дали софтуерът може да бъде отворен източник е практически въпрос; за движението на безплатния софтуер това е етически проблем, т.е. ‘безплатното’ е като ‘свобода’. За практическите цели няма реална разлика между тях. За общ преглед виж Free/Libre and Open Source Software: Survey and Study [7].


OSS/FS се прилагат чрез ползване на специалени лицензи, които са the GPL (General Public Licence) "copyleft" да разрешават на други да ги ползват в тяхната работа, с разбирането, че всички създадени производни работи също свободно са достъпни за всеки, който се интересува от тяхното ползване. Най-популярният OSS/FS лицензът е the GNU GPL, използван повече от 75% от OSS/FS software. (GNU е пренаименование на акронима за “GNU's не UNIX”; и се произнася “гу-ноо.”). Повече информация върху лиценза за отворен източник може да се намери в уеб сайта на Правния ресурсен център [8]. За общ преглед виж An overview of "Open Source" software licenses [9], and Stallman, Richard: Linux and the GNU Project [10]. Apache Software фондация произвежда много продукти на отворен източник [11].


Когато програмистите могат да четат, преразпределят и променят кода на източника за част от софтуера, софтуерът се развива. Хора го подобряват, хора го адаптират, хора фиксират/поправят цените. И това може да се случи с такава скорост, че изглежда учудващо. Обществата на OSS/FS вярват, че този стремително еволюционизиращ процес произвежда по-добър софтуер, отколкото традиционният затворен модел. За детайлна дискусия на очертаващото се развитие в тази област виж Digicult Technology Watch Briefing no. 18: Open Source Software and Standards, July 2004 [12]. За информация специално за библиотеките виж oss4lib open source systems for libraries [13], and for archives see The LEADERS toolkit [14].


Софтуерът за отворен източник има предимството на сътрудничеството, не прикрепя организацията към една система и потребителите помагат той да се развива и поддържа. Типични примери за отворен източник софтуер с потенциален интерес към музеи, библиотеки и архиви включително са Linux оперираща система [15], the Koha система за библиотечен мениджмънт [16], the DSpace управленска система за дигитални активи [17], the Greenstone софтуер за дигитален библиотечен сървър [18], и Zope уеб приложен сървър [19].


Външни източници Обратно към обхват

През последните години информационните технологии станаха успешен бизнес модел, който би могъл да разреши проблемите, свързани с недостига на умения в областта на ИТ, hardware и software инфраструктура и финансовите инвестиции. Външните източници се съдържат в разпределението на функциите, свръзани с набавяне и опериране на ИТ инфраструктура и приемане на организацията отвън като отговорност на един вътрешен доставчик. В действителност, на поддържан вътрешен специализиран технически персонал културните организации могат да възложат развитието и изпълнението на основните ИТ услуги, такива като развитието на уеб сайт за комерсиална ИТ компания, ползваща техните технически знания и вещина. Външните източници като институционални дейности, които имат подкрепяща роля за институциите, съхраняващи паметта, им помага да се концентрират върху техните същностни функции за грижа към колекциите, и предоставяне информация и културни услуги за техните потребители. Като външни източници те няма да включват нает личен състав и вътрешни управленски проекти. Те също могат да бъдат един стойностно-резултатен път, привличащ проекти в областта на информационните технологии и дейности, минимизиращ първоначалните инвестиции и крайната цена. По-малките институции трябва да обсъждат, формирайки партньорство с други организации, външните източници в два или повече подобни проекти на една и съща компания, което трябва да води към намаляване на стойността (виж насоките на Коопериране и партньорство).


Доставчик на приложна услуга /Аpplication Service Provider (ASP) Обратно към обхват

Свързаният Доставчик на приложна услуга (ASP) модел е базиран върху външни източници на ИТ функции, придружен от управление и разпространяване на услуги, основани на софтуера и решения, предлагащи споделен достъп до софтуер и компютърна инфраструктура на обслужване. Едно от многото неустоими предимства на ползването на Доставчици на приложна услуга е, че те могат да предлагат услуги без цени за преобразуващите отдели. В частност, чрез ползването на the ASP модел, местните музеи, библиотеки и архиви не се фокусират да разпространяват комплексни преобразования в ИТсистеми, работа, за която повечето от тях нямат вещината и ресурсите. Потенциалната област за приложение са данните за комплектуване - хранилище, манипулация и разпространяване.

Например, използвайки доставка на приложна услуга / ASP/ модел:

  • местният архив би могъл да разпредели работата за дигитализацията на тези колекции към външна организация, такава като дигитализационен център; архивът би трябвало да плати равна такса за дигитализирана единица, докато дигитализиращият център би имал отговорността за съхраняването на специализираната дигитална imaging инфраструктура, снабдяваща с дигитални материали архивите и по възможност пазеща запазени копия на дигитални заместители с цел дълготрайното им опазване;

  • музеят би могъл да ползва услугите на ASP за управление и изпълнение на услуги, определени от членството му; музеят би искал да плати равна такса, свързана с размера на техния пощенски списък плюс допълнителна такса за всяка пощенска или друга комуникация (физичиска или електронна) до техните приятели, докато доставчикът на приложна услуга /ASP/ би искал да разпространява бързо информационните системи, мрежови връзки и пощенски логистични възможности за услугата.


Договори за ниво на обслужване Обратно към обхват

Свързаните външни източници и Application Service Provider/доставчика на заявено обслужване, като модели действат по договор за обслужване. От момента, в който организациите в сферата на културното наследство няма да имат директен контрол върху създаването и извършването на доставка на услуги, ще е крайно необходимо тези услуги да са гарантирани като време и качество. Така, тези модели са типично регулирани от Service Level Agreements (SLAs), специализирани в минимума от стандарти, изисквани от организациите в сферата на културното наследство и обезпечаващи финансови и други глоби, ако тези стандарти не задоволяват изискванията.


Работа в мрежа (виж насоките на Коопериране и партньорство)

Обратно към обхват

Докато в комерсиалния сектор външните източници и Application Service Providers са типично комерсиални компании, в сферата на културното наследство те могат да вземат алтернативни форми. Всъщност, дигиталните технологии могат да подкрепят и даже да форсират ефективното коопериране между културните организации. Например, работещите в мрежа или в консорциум могат да поемат отговорност за функции, които ще постигнат обща цел за всички участващи организации, но които не биха били изпълними като задължение само на една културна организация.


Реално, работещите в мрежа модели могат да бъдат разглеждани като един от най-обещаващите бизнес модели за музеи, библиотеки и архиви. Работата в мрежа на разпространяващите съдържание може да бъде креативна, където културните организации обменят информация и знания върху ползването на ИТ. В допълнение, такава мрежова работа или консорциум на културните организации би могла да поеме, например, задачата за управление на правата и приходите от ползването на информационните активи на една индивидуална организация; такива посредници биха могли ефективно да действат като доставчици на приложна услуга /ASPs/, но техният характер и статус ги правят по-лесни за организациите в сферата на културното наследство, за да запазят ефективния контрол на приходите и да редуцират опасенията, че с информационните приходи, принадлежащи на индивидуалните организации, би се злоупотребило.


По-малките музеи, библиотеки и архиви, които съставляват огромното мнозинство от европейски организации в сферата на културното наследство, имат съществена мисия, която често не включва текущата технология или базираните на технология услуги. Развитието in-house – вътре в структурата - на всички елементи на съвременната инфраструктура, която им позволява да управляват и използват техните доходи в полза на обществото, носи смисъл тези организации да търсят решения в кооперирането, привлечени от опита на комерсиалния сектор.


Права на интелектуалната собственост Обратно към обхват

Мрежовият модел може би разсейва опасенията, че организациите в сферата на културното наследство могат да приемат злоупотребата с Правото на интелектуалната собственост, тъй като същите започват да стават достъпни в дигитална среда. Активи като писмени работи и дигитални заместители на творческите работници стават достъпни през електронните мрежи. Важно е не само това неразрешено ползване да се контролира чрез технологиите като дигиталния воден знак, но също и целият жизнен цикъл на използваните ресурси да се ръководи от системите за управление на дигитални права (виж насоките на Сигурност и Законодателни и правни проблеми).


От друга страна, тъй като организациите от сферата на културното наследство са типични структури, създадени от обществото, за да осигуряват обществено обслужване, те би трябвало да балансират разглеждането на правния контрол с осигуряване запазването на открито ползване на информационните активи за некомерсиални или образователни цели; в частност, паралелно за комерсиална защита и за използване на техните ресурси, те би трябвало да обсъдят адаптирането на политиката с “някои права за опазване”, такива, които се осигуряват с Creative Commons лицензиране [20].


Управление на потребителските връзки Обратно към обхват

Елемент на модела за базовия бизнес е как да се печелят и задържат потребители. Доставянето на услуга до крайния потребител, и настояща, и бъдеща, е главната цел на институциите от сферата на културното наследство и причината за управлението на информационните активи. Всъщност, изграждането, задържането и развитието на връзките с обществото, базирани на полезността, е съществен аспект на образователната и културна мисия на тези организации. Разнообразието от системи за управление на потребителските връзки, които типично се ползват в комерсиалните пазарни и подкрепящи потребителя системи, са ценни за комуникациите между организациите в сферата на културното наследство и техните приятели, посетителите и читателите.


Целта на CRM системите е да заздравят връзките, от една страна, между институциите на паметта и техните потребители и, от друга страна, между различните отдели във всяка организация. Те осигуряват един нетрадиционен подход към различни нужди и цели, помощни институции за защита на техните обекти в съответствие с потребителските нужди. В най-простия случай, CRMs се състои само от един автоматизиран пощенски списък в поддържана система или пощенски обединен пакет, позволяващ на организациите да информират своята публика за важни събития. Чрез официално открити CRM системи, музеите, библиотеките и архивите биха могли да насочат продуктите и услугите по-акуратно, да подобрят своите взаимоотношения и да насърчават по-добрите комуникации и разбирането към техните съществуващи и целеви “потребители”. Организациите в сферата на културното наследство би трябвало да обсъждат внимателно нуждите си и да подбират системи, които ще им помогнат да управляват по-добре аудиторията си.





оставить комментарий
страница10/43
Дата07.09.2011
Размер6,04 Mb.
ТипДокументы, Образовательные материалы
Добавить документ в свой блог или на сайт

страницы: 1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   43
Ваша оценка этого документа будет первой.
Ваша оценка:
Разместите кнопку на своём сайте или блоге:
rudocs.exdat.com

Загрузка...
База данных защищена авторским правом ©exdat 2000-2017
При копировании материала укажите ссылку
обратиться к администрации
Анализ
Справочники
Сценарии
Рефераты
Курсовые работы
Авторефераты
Программы
Методички
Документы
Понятия

опубликовать
Загрузка...
Документы

наверх